Клубове и зони на уязвимост

52 държавите на три клуба. Онези от тях, които за разглеждания период са имали среден IIR от 73,5 или повече (медианата плюс едно стандартно отклонение), формират клуб А. Това са икономики, имащи практически постоянен достъп до капиталовите пазари; тоест тук попадат всички развити страни. Както показва историята на погасяване на задълженията им (виж глава 8), при тях непоносимостта към дълг е най-слаба. Клуб В обхваща противоположната крайност – държавите, чийто среден IIR е под 21,7
(медианата минус едно стандартно отклонение).
32
В този „рисков“ клуб попадат икономики, чиито основни източници на външно финансиране са грантове или субсидии, както и стандартни кредити. Тяхната непоносимост към дълг е толкова висока, че капиталовите пазари рядко ги допускат до себе си. Останалите държави се групират в Клуб Б, който е и основен предмет на нашия анализ. Те показват различна степен на уязвимост, произхождаща от непоносимостта им към дълг. Тези страни населяват „неопределената“ зона на теоретичните дългови модели – тоест региона, в който рискът от неизпълнение остава значим и в който самоподхранващите се настроения са способни да предизвикат криза. (По-късно ще се връщаме нееднократно на темата за това как банки и държави могат да станат жертва на загубата на доверие сред кредиторите, особено когато разчитат на краткосрочно финансиране чрез кредити или депозити.) Клуб Б е обширен и включва както страни, които са на „прага“ на съзряването, така и такива, които всеки момент могат да се озоват на ръба на финансовия колапс. При тази междинна група държави – чиято непоносимост към дълг не е чак толкова висока, че да бъдат изолирани от капиталовите пазари – степента на ливъридж безспорно влияе върху рисковия профил.
Ето защо във втората стъпка от нашия алгоритъм ще отидем още по- надалеч, разделяйки Клуб Б на четири подгрупи, според степента им на уязвимост към симптомите на дългова непоносимост. Най-слабо уязвимата подгрупа (Тип I) включва страни, чийто среден IIR за периода 1979-2007 г. е над медианата (47,6), но под 73,5, а в същото време съотношението на външен дълг към БВП е под 35 процента (което, както вече обсъдихме, е разграничителният праг, отделящ повече от половината изрядни длъжници за времето 1970-2008 г.). В следващата подгрупа (Тип II) попадат държавите, чийто IIR е над медианата, но коефициентът външен дълг към БВП е под 35 процента. В Тип III сме класифицирали онези страни, при които IIR е под медианата, но над 21,7, а външният дълг не надхвърля 35 процента от БВП.
И накрая най-уязвимата група, тоест държавите, за които е най-вероятно да изпаднат в криза по външния си дълг (Тип IV), са онези, при които IIR е под медианата, като в същото време външният им дълг надвишава 35 процента
32
Това упражнение допълва работата на Райнхарт, Рогоф и Савастано (2003а), които използват прагове, базирани върху по-малка извадка от държави за периода 1979-2002.

53 от БВП. Тези икономики лесно биха могли да изпаднат в категорията на страните без достъп до финансиране. Така например в началото на 2000 г.
IIR на Аржентина е бил около 44, а съотношението външен дълг/БВП – 51 процента, което по нашата класификация я прави държава от Тип IV. Но към
2003 г. рейтингът на Аржентина вече е паднал до 15, показвайки, че страната се е „върнала назад“ към клуб В. Както ще видим в глава 17, изкачването на държавите към по-привилегированите клубове не е лесно. Всъщност преминаването от Клуб Б в клуб А може да отнеме много десетилетия на безукорно погасяване на ангажиментите и поддържане на ниски нива на задлъжнялост. От друга страна, изпадането в немилост (придвижването към зона на по-висока непоносимост към дълг) не е ново явление. Тепърва остава да видим дали последната криза ще разреди членството на държавите от
Клуб А.
Простата идея зад тези групи и дефиниции е, че държавите, имащи история на институционална слабост, водеща до повтарящи се неизпълнения по задълженията (което се отразява в ниския им IIR рейтинг), имат тенденция към по-висок риск от проява на „симптоми“ на непоносимост към дълг дори и при относително ниски нива на задлъжнялост. Но както непоносимостта на
„пациента“, така и „дозата“ на дълга в крайна сметка обуславят риска от появата на тези симптоми (на неизпълнение по задълженията).
Фигура 2.2. Дефиниране на „клубовете“ на длъжниците и зоните на непоносимост към дълг.
IIR
a
– осреднена дългосрочна стойност на рейтинга на Institutional Investor.

54

Изтегляне 5.15 Mb.

Сподели с приятели: