165 ред става причина за допълнителен спад в производството и нови проблеми в обслужването на кредитите и така нататък. Нещо повече, банковите кризи обикновено са съпроводени и от други видове кризи, в това число валутни, инфлационни, както и такива по
външния и вътрешния дълг; това съчетаване на кризите във времето ще разгледаме в повече подробности в глава 16. Ето защо изводите, направени въз основа на нашия дълъг набор от исторически данни, не бива да се възприемат като изчерпателно описание на страничните ефекти на банковите кризи; това е една относително нова област, която тепърва предстои да бъде изучавана.
С тази уговорка теоретичната и емпиричната литература върху това как финансовите кризи могат да се отразят на стопанската дейност е изключително обширна и задълбочена. Един от най-влиятелните трудове по темата е този на Бен Бернанке от 1983 г., в
който той изтъква, че когато в началото на 30-те почти половината банки в САЩ фалират, на финансовата система е необходимо дълго време, за да възстанови способността си за кредитиране. Според Бернанке сривът на тази система е основната причина
Голямата депресия да продължи, на
приливи и отливи, в течение на цяло десетилетие, вместо да отшуми за година или две като всяка нормална рецесия. (Разбира се, през 2006 г. Бернанке става председател на Федералния резерв и има възможността да приложи своите академични прозрения на практика през Втората голяма контракция, започнала през 2007 г.) В по- късната си съвместна работа с Марк Гъртлър Бернанке представя теоретичен модел, който илюстрира как наличието на несъвършенства във финансовия пазар, предизвикано от асиметричността на информацията между
кредитори и кредитополучатели, може да доведе до усилване на сътресенията в монетарната политика.
165
В модела на Бернанке-Гъртлър понижаването на благосъстоянието (дължащо се, да речем, на неблагоприятен шок в производителността) има мултиплициран ефект върху производството, тъй като фирмите са принудени да свиват инвестиционните си планове.
Причината за това свиване на инвестициите е, че с намаляването на неразпределената си печалба те трябва да финансират все по-голяма част от проектите си чрез скъп външен ресурс вместо с относително по-евтините собствени средства. Рецесиите предизвикват намаляване на обезпечението, което на свой ред рефлектира върху финансовата система.
Киотаки и Мур проследяват сходна динамика в един по-удължен във времето модел.
166
Те показват как спадът в цените на земята (какъвто се е случил в Япония в началото на 90-те) може да подкопае стойността на
обезпечението на фирмите, което да доведе до намаляване на инвестициите, което на свой ред да причини нов спад в цените на земята и т.н.
165
Виж Бернанке и Гъртлър (1990).
166
Виж Кийотаки и Мур (1997).
166
В своя труд от 1983 г. Бернанке подчертава, че затварянето на каналите на кредитиране по време на рецесия се чувства особено остро от малките и средните предприятия, които не притежават изградено име и поради това имат много по-ограничен достъп от големите корпорации до дълговите и капиталовите пазари като алтернатива на банковото кредитиране. Много последващи проучвания потвърждават, че рецесиите действително се отразяват диспропорционално тежко на
малките и средните фирми, като за основна причина отново се посочва свиването в банковото кредитиране.
167
Няма да се задържаме повече върху темата за финансовите пазари и реалния сектор, освен за да кажем, че са налице достатъчно теоретични и емпирични основания, за да твърдим, че сривът в банковата система на една държава действително може да има огромни последствия за траекторията на нейния растеж.
168
Предвид уязвимостта на банковите системи към масовите
оттегляния на вложители, съчетана с теоретичните и емпиричните доказателства, че банковите кризи са основно средство за усилване на рецесиите, не би следвало да се учудваме, че за държавите е много по-лесно да излязат от дългата си история на суверенни неизпълнения, отколкото да загърбят финансовите кризи. В първия случай можем да говорим за „израстване“, като разполагаме с
нагледни примери за държави, които са изрядни платци от векове. Но до момента нито една голяма страна не е успяла да каже сбогом на банковите кризи.
Сподели с приятели: