Този път е различно
ЧАСТ IV. Банкови кризи, инфлация и валутни сривове
Изтегляне 5.15 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Two complementary approaches to Dostoyev, Бонов,Ангел-Митове и легенди за съзвездията, bgposlovici, DPS-Kniga, Milen Semkov - Zapiski po syvremenna istorija 1918-1945, Кратки отговори на големите въпроси - Стивън Хокинг - 4eti.me
- Навигация на страницата:
- Глава 10. Банкови кризи
| ЧАСТ IV. Банкови кризи, инфлация и валутни сривове С времето държавите могат и да надраснат повтарящите се пристъпи на висока инфлация, но никоя държава все още не се е отърсила от банковите кризи. Глава 10. Банкови кризи Макар в наши дни много от развитите икономики да са оставили зад гърба си историята на серийните неизпълнения по суверенния си дълг или епизодите на висока инфлация, излизането от банковите кризи засега се оказва трудно достижимо. Дори на практика картината, която се очертава за развитите пазари през периода 1800-2008 г., е на серийни банкови кризи. До съвсем неотдавна проучванията върху банковите кризи се фокусираха или върху епизоди от историята на напредналите страни (основно банковите паники отпреди Втората световна война), или върху опита на съвременните нововъзникващи пазари. 159 Тази дихотомия вероятно се основава на вярването, че за развитите икономики дестабилизиращите, системни, между- народни финансови кризи са отживелица от миналото. 160 Разбира се, Втората голяма контракция – глобалната финансова криза, която наскоро погълна Съединените щати и Европа, разсея това заблуждение, макар и на твърде висока социална цена. Както ще покажем в тази глава, банковите кризи открай време поразяват без разлика бедни и богати страни. Тази констатация е подкрепена от нашата основна извадка, покриваща шестдесет и шест държави (допълнена и с по- обширни примери за някои от случаите). Ще разгледаме банкови кризи, вариращи от финансовата паника в Дания по време на Наполеоновите войни до неотдавнашната „първа глобална финансова криза на XXI век“. Честотата на банковите кризи се оказва удивително сходна в страните с ниски, средни 159 Виж Гортън (1988) и Каломирис и Гортън (1991) върху банковите паники преди Втората световна война; Сундарараджан и Балико (1991) за някои казуси от нововъзникналите пазари; и Жаком (2008) за банковите кризи в Латинска Америка. 160 Сред проучванията, обхващащи епизоди както от напредналите, така и от развиващите се страни, са тези на Демиргюч-Кунт и Детрагиаш (1998), Камински и Райнхарт (1999) и Бордо и др. (2001). 161 и високи доходи. Всъщност техният списък дори е най-дълъг в световните финансови центрове: Франция, Обединеното кралство и Съединените щати. Може би още по-учудващи са количествените и качествените паралели между групите с различни доходи. Тези паралели се проявяват неизменно въпреки относително чистите досиета на богатите страни по суверенните им задължения. При разглеждането на банковите кризи от съществено значение са три от особеностите на статистическия набор от данни, залегнал в настоящата книга. Първо, нека подчертаем отново сведенията ни за тези кризи се простират назад до 1800 г. Второ, доколкото ни е известно, тук за първи път разглеждаме тенденциите при цените на недвижимите имоти около моментите на главните банкови кризи в развиващите се пазари, включително в Азия, Европа и Латинска Америка. Тези наши данни за развиващите се пазари позволяват да се извършват сравнения по отношение както на продължителността, така и на мащаба с по-добре документираните цикли на цените на имотите в напредналите икономики, чиято централна роля при финансовите кризи отдавна е установена. Констатацията ни е, че циклите при цените на имотите около банковите кризи и при двете групи страни са твърде сходни по продължителност и амплитуда. Този резултат е учудващ предвид факта, че почти всички други макроикономически и финансови индикатори (приходи, потребление, правителствени разходи, лихвени нива и др.) показват много по-голяма волатилност при развиващите се пазари. 161 И трето, нашият анализ ползва изчерпателни исторически данни за данъчните приходи и задълженията на централните правителства (както са описани в глава 3). Тези данни дават нова перспектива върху фискалните последствия от банковите кризи – най-вече поставяйки ударение върху тяхното въздействие над данъчните приходи и публичния дълг, които са далеч по-съществени от обичайния тесен фокус върху спасителните пакети, разглеждан в литературата. Установяваме, че банковите кризи почти неизменно водят до рязък спад в данъчните приходи. Сред другите фактори, водещи до по-висок дефицит, са въвеждането на автоматични фискални стабилизатори, антицикличната фискална политика и увеличаването на лихвените плащания по държавния дълг, предизвикано от завишените рискови премии и понижения рейтинг (най-вече при развиващите се пазари, но и не само при тях). За съвременната епоха през първите три години, следващи банкова криза, реалният държавен дълг се е покачвал средно с 86 процента. (Това означава, че ако задълженията на централното правителство са възлизали на 100 милиарда долара в началото на кризата, три години по-късно те вече са били 186 милиарда, с поправка за инфлация.) Тези фискални последствия, включващи както преки, 161 Виж например Агенор и др. (2000). 162 така и косвени разходи, надхвърлят по мащаб обичайната цена на спаси- телните мерки за банките. Отново достойно за отбелязване е, че техните съотношения са сравними в напредналите и в развиващите се пазари. Очевадно както стойността на спасителните пакети, така и другите фискални последици зависят от множество политически и икономически фактори, особено от силата на шока, предизвикал кризата, и от последващия отговор на правителството. 162 Изтегляне 5.15 Mb. Сподели с приятели:
|