Третото око Т. Лобсанг Рампа към "третото око"

Ето няколко детайла от нашата цивилизация, които може би ще бъдат интересни за читателя. Религията ни е една фор­ма на будизъм, но тя няма точно название. За нас тя е "рели­гията". Наричаме "посветени" всички, които споделят вяра­та ни, и "чужденци" - другите. По-точната дума е ламизъм, която Западът познава вече. Вярата ни се различава от бу­дизма, защото се базира на надеждата, докато религията ни изглежда като истинска религия на отчаянието, изцяло не­гативна. Във всеки случай не вярваме в един всемогъщ отец, надарен с вездесъщност, който наблюдава и закриля всич­ки.

Много начетени личности са коментирали религията ни, като са показвали висока ерудиция. Голям брой от тях я осъдиха, защото личната им вяра ги правеше слепи са всич­ко, което не отговаря на гледната им точка. Някои даже ни окачествиха като "сатанични", защото принципите ни им бяха чужди. По-голямата част от тези писатели си бяха съста­вили мнение от това, което бяха чули или прочели. Възмож­но е някои от тях да са изучавали религията ни за няколко дни, след което са се почувствали способни всичко да разбе­рат, да пишат книги, да интерпретират и обясняват това, което нашите мъдреци, даже и най-интелигентните от тях, откриват след цял живот на медитация.

Опитайте се да си представите какво би могъл да научи един индиец или един будист, след като е разлиствал за ча два Библията и след това се опитва да обяснява най-фините; гледни точки на християнството! Нито един от тези автори, които пишат върху ламизма, не е прекарал живота си в ла-мазри, нито е учил свещените книги. Тези книги се пазят в тайна, защото не се дават на онези, които търсят лесно из­бавление за душата си по бърз и вулгарен начин. Верующи­те, които търсят утешение в една литургия или в някаква друга форма на самовнушение, могат да го постигнат, ако то може да им помогне. Но далече от Висшата действителност, те са жертви на детска илюзия. Някои се утешават, като мислят, че могат да правят грях след грях, след това, когато съвестта им започне да им пречи, да идат до най-близкия храм, да отнесат някакъв дар за боговете и да им отправят такава благодарност, че опрощението да бъде изпратено вед­нага, пълно и сигурно. Защо в такъв случай да не се продължи да се греши? Но съществува един'Бог, едно Върховно съще­ство. От значение ли е какво име Му се дава? Бог е една дей­ствителност.

Тибетците, които са изучавали истинското учение на Буда, никога не се молят да получат опрощение или милос­ти, те желаят от Човека само да проявява справедливост към тях. Едно Върховно същество, което е самата квинтесенция на справедливостта, не може да дарява с милосърдието си едни, а на друг да го отказва, защото това означава, че отри­ча принципа си. Когато се молят за прошка и благоволение, като се обещава злато или тамян, в случай че молитвата е изпълнена, това ще рече, че избавлението на душата ще бъде за този, който най-много е наддавал. Накратко, Бог е беден и може да бъде "купен".

Човек може да проявява съчувствие и състрадание към ближния си, но рядко го прави: само Върховното същество е справедливост. Ние сме безсмъртни души. Молитвата ни "Ом мани падме Хум!" обикновено се превежда буквално: "По­здрав от Скъпоценното украшение на Лотоса!" Ние, които сме отишли малко по-далече, знаем дълбокото значение: "Поздрав на Свръхмене!" Смъртта не съществува. Така, как­то човек си сваля дрехите, когато дойде вечерта, по същия начин душата се съблича от тялото си по време на съня. Ко­гато нещата остареят, те се изхвърлят. Когато тялото е изха­бено или повредено, душата прави същото. Смъртта е едно раждане. Да се умре, значи просто да се родиш за друг жи­вот. Човекът, или духът на човека, е вечен. Тялото е само една дреха, която духът временно облича; задачата, която има да изпълнява на земята, определя избора. Външният вид не е от значение. Само душата, която живее вътре, е от зна­чение. Голям пророк може да се роди в тялото на мизерник -как по-добре може да се познае милосърдието, което човек вдъхва на себеподобния си! Мизерник, който е живял в грях, в един нов живот може да бъде отрупан с богатства; ще сто­ри ли същите грешки, когато бедността не го тласка повече към това?

"Колелото на живота" е името, което даваме на цикъла раждане-живот-смърт-завръщане на духовното условие и след известно време - прераждане в различни обстоятелства и условия. Човек може да е смазан от изпитания, без това да значи, че е правил лошо по време на едно предходно съще­ствуване. Това страдание може би е най-сигурният, най-бързият начин да го накара да разбере някои неща. Опитът не е ли най-добрият учител? Един самоубил се може да бъде изпратен на земята, за да изживее загубените по негова вина години, но от това не следва, че бебетата и тези, които са умрели млади, са се самоубили. Колелото на живота е едно и също за всички: просяци и царе, мъже и жени, цветнокожи и бледолики. То е, разбира се, един символ, но символ, кой­то е достатъчен да освети тези, които нямат време да изуча­ват сериозно тези въпроси. Не е възможно да се разгледат нашите вярвания в една или в две глави. Канжиюр, нашата Библия, е съставена от стотина творби и те съвсем не изчер­пват сюжета. Освен това голям брой книги са достъпни само за посветените и са скрити в изолираните от света манасти­ри.

От векове източните народи знаят, че съществуват окул­тни сили и закони, които са на природата. Вместо да отри­чат съществуването им под предлог, че не могат да бъдат претеглени и подложени на проверки, нашите учени са се ста­рали да увеличат контрола си над тях. Например, внимани­ето им е било привлечено от резултатите на ясновидството, а не от механизма му. Мнозина не вярват, че то е възможно. Те са като слепите по рождение, които биха казали, че зре­нието не съществува, защото не го познават, нямат опит! Как биха могли да повярват, че един предмет може да бъде видян на определено разстояние, след като няма никакъв кон­такт между предмета и очите?

Тялото се къпе в аура. Хората, които имат опит, могат от силата на цветовете й да направят заключение за здра­вословното състояние на индивида, за неговата цялостност, за градуса на еволюцията му. Аурата се получава от вътреш­ния жизнен поток, азат или душата.Главата е заобиколена от един вид ореол, също излъчен от този поток. При смъртта светлината угасва: душата е напуснала тялото и е на път към нова фаза на съществуването си. Тя става "сянка" и може би плава, защото е замаяна от шока на освобождава­нето си. Възможно е да няма пълно съзнание за това, което става с нея. Ето защо ламите помагат на умиращите и им дават наставления за стадиите, през които ще преминат. В противен случай духът ще остане обвързан със земята от плътски желания. Ролята на свещениците е да скъсат тези връзки.

Ние често имахме служби за водене на сенките. Ако смъртта никак не плаши тибетците, то е, защото мислят, че някои предпазни мерки могат до голяма степен да улеснят преминаването от този живот към другия. Необходимо е да се следват определени маршрути и мислите да са насочени правилно. В храма имаше служби в присъствието на около триста монаси. Една група от четирима или петима монаси телепати сядаха в кръг в центъра, един срещу друг. Докато монасите пееха под ръководството на игумена, те се стремя­ха да поддържат телепатична връзка с душите, които са в бедствие. Не е възможно тибетските молитви да се преведат в целия им блясък, но все пак ето един опит:

- Слушайте гласовете на душите ни, вие, които блуждаете без водач до пределите на отвъдния свят. Живите и мрелите живеят в два отделни свята. Къде могат да бъдат видени ли­цата на умрелите? Къде могат да бъдат чути гласовете им?

Първата пръчица тамян е запалена, за да извика една блуждаеща сянка и да й посочи пътя.

- Слушайте гласовете на душите ни, всички вие, които блуждаете без водач. Планините се изправят до небето, но никакъв звук не нарушава тишината. Водите потръпват от лекия ветрец и цветята са все още цъфнали. Птиците не от­литат, когато се приближавате. Как могат да ви видят? Как биха почувствали присъствието ви?

Втората пръчица тамян е запалена, за да извика една блуждаеща сянка и да й посочи пътя.

- Слушайте гласовете на душите ни, всички вие, които блуждаете. Този свят е само една илюзия. Животът е само сън. Всичко, което е родено, трябва да умре. Само пътят на Буда води към вечния живот.

Третата пръчица тамян е запалена, за да извика една блуждаеща сянка и да й посочи пътя.

- Слушайте гласовете на душите ни, всички вие, които сте могъщи в този свят; вие, които властвахте над планини­те и налагахте закона си над реките. Властването ви траеше само миг и плачовете на народите нямаха край. По земята преминава вълна от кръв и въздишките на потиснатите кара листата на дърветата да потръпват.

. Четвъртата пръчица тамян е запалена, за да извика сен­ките на царете и на диктаторите и да им посочи пътя.

- Слушайте гласовете на душите ни, вие, воините, които нахлухте, ранихте и убихте. Къде са войските ви? Земята сте­не и луди треви покриват бойните полета.

Петата пръчица тамян е запалена, за да извика самотни­те сенки на генералите и господарите на войната и да им посочи пътя.

- Слушайте гласовете на душите ни, всички вие артисти и начетени, които сте посветили живота си на рисуването и на писането. Очите ви напразно се умориха. Напразно пера­та ви се изхабиха. Потънахте в забрава, а душите ви трябва да продължат търсенето.

Шестата пръчици тамян е запалена, за да извика сенки­те на артистите и на начетените и да им посочи пътя.

- Слушайте гласовете на душите ни, вие, хубави девстве­ници, и вие, жени от знатен род, чиято младост прилича на свежо пролетно утро. След прегръдката на любимия идва голямата мъка. След есента идва зимата. Дърветата изсъхват, цветята повяхват и хубостта става на скелет.

Седмата пръчица тамян е запалена, за да извика блуж­даещите сенки на девствениците и на жените от знатен род, за-да ги освободи от веригите им.

- Слушайте гласовете на душите ни, всички вие прося­ци и крадци; вие, които сте правили престъпления против ближния си и на които сега им е отказан покоят. Сега ду­шите ви блуждаят без помощта на приятел и справедливостта не е в сърцата ви.

Осмата пръчица тамян е запалена, за да извика сенките на всички, които са грешили и сега блуждаят в самота.

- Слушайте гласовете на душите ни, вие, проститутки и жени на нощта; вие, които сте опетнени от греха на мъжете и сега блуждаете в царството на сенките.

Деветата пръчица тамян е запалена, за да извика сенки­те им и те да бъдат водени и освободени от връзките си тук долу.

В тежкия мрак от тамяна потрепването на лампите ка­раше живите сенки да танцуват зад позлатените статуи. Напрежението растеше: съсредоточени, монасите телепати се стараеха да останат в контакт с тези, които бяха на­пуснали този свят, без обаче да се освободят от земните си връзки.

Монасите в червени раса, седнали в редици един срещу друг, пееха молебствие за мъртвите и невидими барабани биеха в ритъма на човешкото сърце. Храмът беше едно ги­гантско тяло. От различни точки до нас достигаше бучене­то на вътрешни органи, бълбукането на течности и свирукането на въздух в белите дробове. Церемонията продължа­ваше, като се даваха наставления на сенките и ритъмът на шумовете се променяше, ставаше все по-бавен и по-бавен, докато накрая духът напускаше тялото: едно леко шумоле­не, приглушено хъркане и после - тишина. Тишината, коя­то идва след смъртта. Тогава най-слабо чувствителните монаси имаха усещането, че са заобиколени от същества, които са чакали и сега ги чуват. Телепатичните наставле­ния продължаваха и постепенно напрежението намалява­ше: неспокойните духове преминаваха към следващия етап на своето пътуване.

Ние твърдо вярваме, че животът се дава много и много пъти. Но не само на земята. Съществуват милиони светове и ние знаем, че по-голямата част от тях са населени. Та­мошните жители може да са много по-различни от съще­ствата, които познаваме, и е възможно да са по-високо раз­вити от нас. Това, че човекът представлява най-напредна­лата и най-благородната точка на еволюцията, е мнение, което ние никога не сме споделяли. Ние мислим, че другаде има форми на човечества, които са по-висши от нас и които не хвърлят атомни бомби. В Тибет видях текстове, в ко­ито се говореше за необикновени летящи машини, обик­новено наричани "Колесниците на Боговете". Лама Минжиар Дондуп ми разказа, че група лами била влязла в теле­патична връзка с "богове" и те казали, че наблюдават зе­мята, тъй както хората наблюдават дивите и опасни жи­вотни в зоологическа градина.

Много неща се писаха за левитацията. Тя е възможна -често сам се уверявах в това, - но изисква голяма практика. А понякога и не е необходимо човек да се упражнява, защо­то има една много по-проста техника - тази на астралните пътувания, които са много по-лесни и сигурни. По-голяма­та част от ламите познават тази техника и всеки, който е го­тов да прояви малко търпение, може да се отдаде на това изкуство, толкова лесно и приятно.

В часовете, когато сме будни на земята, нашето "аз" е затворено във физическото ни тяло и, освен ако е тренира-но, не му е възможно да се освободи от него. Когато спим, само тялото има нужда от почивка. Духът се освобождава и обикновено се връща в царството на духовете, както едно дете се връща у дома вечер след училище. Азът и тялото са свързани със "сребърна връв", която може безкрайно да се разтегля. Докато тази връв е непокътната, тялото е живо. При смърт тя е прекъсната, за да може духът да се роди за друг духовен живот, точно както пъпната връв се отрязва, за да се отдели бебето от майката. За бебето раждането оз­начава края на подслонения живот, който е имало в корема на майка си. За духа смъртта е едно ново раждане в духов­ния свят, който е по-свободен.

Щом сребърната връв не е отрязана, азът е свободен да обикаля света по време на съня, а даже и в часовете на бдение, ако индивидът е преминал специална тренировка. Оби­колките на духа пораждат сънищата, които се предават по­средством тази връв. Когато те достигнат до мозъка, той ги "рационализира", за да ги пригоди към своя разум. В света на духа "времето" не съществува. Впрочем това е физическо понятие, така че понякога дълги и сложни сънища като че ли стават за частица от секундата.

Срещата насън с личност, която се намира много дале­че, може даже отвъд океаните, е опит, който всеки е имал. При събуждане може да е предадено нещо важно и човек да е под въздействието на силно впечатление: трябва да си спомни нещо. Понякога човек си спомня, че се е срещал с приятел или роднина, който живее много далече, и не се изненадва, като види, че малко след това е получил новини от него. Паметта на тези, които не са тренирани, често е деформирана и от това следват нелогични сънища и кош­мари.

В Тибет ние пътуваме много, не чрез левитацията, а чрез астралната проекция - една техника, която изцяло контро­лираме. Азат е принуден да напусне тялото, като остава свързан с него чрез сребърната връв. Тогава човек е свобо­ден да иде където си иска със скоростта на мисълта. Способ­ността за такива пътувания е нещо често срещано. Шок усе­щат тези, които са опитали, а им липсва тренировка. Възмож­но е всеки да е имал усещането, че в съня си се плъзга, и след това без ясна причина изведнъж да се събуди от силно раз­търсване. Това се дължи на много бързото излизане на аза, едно внезапно разделяне на физическото тяло с астралното тяло: сребърната връв се свива и астралното тяло бързо е върнато в собствената му обвивка. При завръщането от по­добно пътуване усещането е още по-мъчително. Азът плава много високо над тялото като балон, привързан за въже. Изведнъж нещо, може би шум, го кара да се върне в тялото с изключително голяма скорост. Спящият се събужда разтърсен и има ужасното усещане, че е паднал от висока скала и че се е събудил точно навреме.

Такова астрално пътуване, изцяло контролирано и из­пълнено в пълно съзнание, е достъпно за всекиго. Необхо­димо е определено упражнение, но в първите стадии най-важ­ното е човек да бъде сам, за да не се страхува, че нещо ще го смути. След като тази книга не е трактат по метафизика, ако тук дам практически съвети, те няма да послужат за нищо, но ще подчертая, че ако имате компетентен учител, опитът от пътуването е силно вълнуващ. На практика то не крие опасности, но крие рискове от емоционални смущения, ако астралното тяло напусне или влезе във физическото тяло в лош момент. Поради което категорично не се препоръчва на хора със слаби сърца. Защото ако някой неочаквано влезе в стая, където има такива хора, телата им или тяхната връв могат да бъдат смутени и по този начин да рискуват много, докато в астралната проекция няма никаква опасност. Шокът може да бъде фатален или да има много неприятни последици: азът е принуден да се роди отново, за да си свърши "времето" на земята и да премине в следващия стадий от сво­ята еволюция.

Тибетците вярват, че преди Падението на човека чове­чеството е можело да пътува астрално, да практикува ясновидството, телепатията и левитацията. Според нас упадъкът е бил провокиран от злоупотребата с окултните способнос­ти. Човекът ги е използвал за егоистични цели, вместо да ги впрегне за общото развитие на човешкия род. Телепатични­ят език върху основата на мисълта бил естествено разбира­ем от всекиго, какъвто и да е бил майчиният му език. Когато след злоупотребите този дар бил загубен, за човечеството дошъл.. .Вавилон!

Ние не спазваме съботната почивка "сабата", а "свети­те дни", които се падат на осмо и петнайсето число на все­ки месец. Тези дни се празнуват със специални литургии, които се смятат за свети и празнични. Изглежда, че годиш­ните ни празници съвпадат с християнските празници, но не ги познавам достатъчно, за да се произнеса по този въпрос.

Ето нашите: през първия месец, което ще рече прибли­зително месец февруари, ние празнуваме от първи до трети Логсара, това, което на Запад хората наричат Нова годи­на. По време на празника има много игри и религиозни служби. За нас най-важният празник през годината е от четвъртия до петнайсетия ден, "Дните на умоляване", на тибетски Мон-лам. Това е най-високата точка на религи­озната и на светската година. Празнуване на годишнината от Зачеването на Буда се пада на петнайсетия ден и тогава потегля тържествена церемония на милостите. В нея няма място за игри. На двайсет и седмия ден полурелигиозна и полумитична процесия, Света Дага, завършва празниците на месеца.

Вторият месец, който почти отговаря на март, е факти­чески без празници. На двайсет и деветия обаче празнуваме Лова и изгонването на Демона на Лошата съдба. Малко праз­ници има и през третия месец (април). Най-важният е годишнината на Разкритието, който се празнува на петнайсетия ден.

Годишнината на Отказването на Буда от света се праз­нува в осмия ден на четвъртия месец (по западния календар -месец май). Тогава започва периодът, който - доколкото зная - отговаря на Поста на християните. Съществуването ни по време на Отказването е още по-сурово. Годишнината от Смъртта на Буда се пада на петнайсетия ден. Това е годиш­нината на всички, които са напуснали този живот. Този праз­ник е познат и под името "Ден на всички души". На този ден горим пръчици от тамян, за да повикаме духовете на всич­ки, които блуждаят, пленени от земята.

Разбира се, това са главните празници. Има също така и голям брой по-маловажни дни, които не бива да забравяме. Има и церемонии, които са задължителни, но значението им не е такова, че да ги изброявам тук.

На петия ден от месец юни ламите лекари, между които бях и аз, трябваше да присъстваме на специални церемонии в други ламазри. Тогава се празнуваха Милостите на мона­сите лекари - един празник, създаден от самия Буда. На този ден всичко ни беше разрешено, но на другия шефовете ни не пропускаха да ни потърсят сметка. Това, което не знаеха, лесно можеха да си го представят.

През четвъртия ден на шестия месец (юли) празнувахме годишнината от Раждането на Буда и годишнината на Първата проповед на Закона.

Празникът на жътвата се чества през осмия ден на осмия месец (октомври). Тибет е безплодна и суха земя и съществу­ването й зависи от реките много повече, отколкото в други земи. Валежите са слаби и затова Празникът на жътвата е свързан с Празника на водата. Наистина без водата на реки­те няма и реколта по земята.

Чудотворното Слизане на Буда от Небето се празнува на двайсет и деветия ден на деветия месец (ноември), а Праз­никът на лампите - на двайсет и петия ден от следващия ме­сец.

Последните религиозни празници са на двайсет и деве­тия и на трийсетия ден от дванайсетия месец, което ще рече -края на януари и началото на февруари по западния кален­дар. След Изхвърлянето на Старата година се приготвяме за следващата.

Нашият календар е много по-различен от този, който се използва на Запад. Служим си с цикъл от шейсет години месеците ги определяме с едно животно и с един елемент! Използваме дванайсет животни и пет елемента. Новата ни година започва през февруари месец. Ето какъв е Календарът на сегашния цикъл, който започва от 1927 г.:

1927. Година на Заека от Огън.

1928. Година на Дракона от Земя.

1929. Година на Змията от Земя.

1930. Година на Коня от Желязо.

1931. Година на Овена от Желязо.

1932. Година на Маймуната от Вода.

1933. Година на Птицата от Вода.

1934. Година на Кучето от Дърво.

1935. Година на Прасето от Дърво.

1936. Година на Мишката от Огън.

1937. Година на Бивола от Земя.

1938. Година на Тигъра от Земя.

1939. Година на Заека от Земя.

1940. Година на Дракона от Желязо.

1941. Година на Змията от Желязо.

1942. Година на Коня от Вода.

1943. Година на Овена от Вода.

1944. Година на Маймуната от Дърво.

1945. Година на Птицата от Дърво.

1946. Година на Кучето от Огън.

1947. Година на Прасето от Огън.

1948. Година на Мишката от Земя.

1949. Година на Бивола от Земя.

1950. Година на Тигъра от Желязо.

1951. Година на Заека от Желязо.

1952. Година на Дракона от Вода.

1953. Година на Змията от Вода.

1954. Година на Коня от Дърво.

1955. Година на Овена от Дърво

1956. Година на Маймуната от Огън.

1957. Година на Птицата от Огън.

1958. Година на Кучето от Земя.

1959. Година на Прасето от Земя.

1960. Година на Мишката от Желязо.

1961. Година на Бивола от Желязо, и т.н.

Ние твърдо вярваме, че възможностите на бъдещето мо­гат да бъдат предсказани. Изкуството да се гадае бъдещето, каквито и средства да се използват, е наука, и то точна на­ука. Ние вярваме в астрологията. "Астрологическите влия­ния" са само космически лъчи, "оцветени" или променени от тялото, което ги отразява към Земята. Всички ще се съгла­сят, че с камера и с бяла светлина е възможно да се правят снимки. Филтри, които са пред лещата, т.е. пред светлината, позволяват да се получат специални ефекти - ортохроматични, панхроматични или инфрачервени, които са три между стотиците. Космическите радиации засягат по същия начин хората, като действат по химически или електрически начин върху тяхната личност.

"Астрономията и астрологията, изкуството да се чете в знаците за щастието и нещастието, да се предсказва доброто или злото - всички тези неща са забранени" - казва Буда. Но в една от нашите свещени книги има един по-късен декрет: "Тази способност, която е дадена на много малък брой хора, които са понесли много мъка и страдания, тази способност може да бъде използвана. Нито една психическа способност не бива да бъде използвана за егоистична лакомия и за ам­биция в материалната област. Нито една способност не бива да бъде използвана, за да докаже своето съществуване. Само така могат да бъдат закриляни тези, които са получили този Дар."

Отварянето на Третото око беше болезнено и то беше увеличило силата на този дар, който бях получил при раж­дането си. Но към този въпрос ще се върнем в друга глава. Струва ми се, че сега е моментът да продължа да говоря за астрологията и да посоча имената на трима англичани, кои­то можеха да проверят точността на предсказанието.

От 1027 година всички важни решения в Тибет бяха взе­мани с помощта на астрологията, Английското нахлуване през 1904 година беше точно предсказано. Тук ще намерите една репродукция на тибетски.

Ето превода: "В годината на Дракона от Дърво. Първа­та половина закриля Далай Лама, след което крадците, бор­ците и кавгаджиите напредват. Враговете са многобройни, оръжията ще сторят злини и народът ще влезе във война. В края на годината един помирител ще сложи край на боя." Това предсказание беше направено преди 1850 година и се отнасяше за 1904 година на Дървения Дракон, а и полков­ник Йонгсбънд, шефът на Британските сили, видя текста в Ласа. През 1902 година някой си М.Л.А.Уадел³, който също беше от британската армия, можа да види написаното пред­сказание, както и М.Шарл Бел, който трябваше да дойде в Ласа по-късно. Ето някои събития от многото, които бяха предсказани с голяма точност: 1910 - китайското нахлува­не; 1911 - китайската революция и образуването на нацио­налистическото правителство; краят на 1911 година - ки­тайците са изгонени от Тибет; 1914 - войната против Анг­лия и Германия; 1933 - Далай Лама напуска този живот; 1935 - завръщането на Далай Лама в ново превъплъщение; 1950 - силите на злото нахлуват в Тибет. (Комунистите на­хлуха в Тибет през октомври 1950.) Г.Бел, по-късно сър Шарл Бел, видя всички тези предсказания в Ласа. В моя случай всичко, което беше предсказано, се сбъдна. Най-вече терзанията.

Науката за хороскопите, защото наистина става дума за наука, не може да бъде разгледана в няколко страници на книга от този род. Накратко може да се каже, че да се изготви един хороскоп, означава да се направи карта на небето в момента на зачеването и в момента на раждането. От голяма важност е да се знае точният час на раждането, като да бъде приведен към "звездния час", който няма нищо общо с часовите зони на света. След като скоростта, с коя­то Земята се върти в орбитата си, е тридесет километра в секунда, лесно е да се разбере, че и най-малката неточност може да доведе до огромни различия. На екватора скорос­тта на въртене е приблизително хиляда и седемстотин ки­лометра в час. При въртенето си Земята е леко наклонена и през есента северният полюс изпреварва южния с пет хиля­ди километра. Напролет е обратно. Географската дължи­на на мястото на раждането в такъв случай е от изключи­телно голяма важност.