Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую

17.ТОПЛИНАТА НА ЛЮБОВТА

“В начало бе Словото”

Например ти казваш: “Защо злото съществува?” Попи­тай себе си: защо ти си го допуснал в себе си? Най-първо ти не питай защо злото е в света, но попитай защо злото е вътре в тебе. Щом се запиташ, постарай се тогава туй зло по няка­къв начин да го измениш. Злото от себе си ти не можеш да го изхвърлиш навън. Но да се спреш. Злото е един против­ник умен, силен и с когото, ако речеш да се бориш, ще видиш, че не е така лесно. Може да кажеш: “Излез си.” ­ “На кое осно­вание отгоре?” Злото може да ти даде възражение. Злото ще каже: “Че, и аз имам право да живея, както и ти.”

Сега, вземете един процес. Вземете един, който работи със съвременния цимент. Той взима цимента, взема малко вода, разбърква я, направя една каша. И след време направи цял един блок. Ако туриш ръката си в тази каша, и след като се циментира, ти ще се намериш в трудно положение. Ще попиташ: “Защо този човек направи кашата?” Защо той на­прави кашата, то е негова работа, но питам: защо ти тури ръката в кашата? Ти питаш защо той направил кашата. Той направил кашата за нещо, но ти защо тури ръката в кашата? Той турил вода, турил прах циментен, съединява се, става на блок. Друг пък направил цимента. Взел камъни, които би­ли някъде, че ги пекъл в пещта и направил цимента. Еди­ният разглобява, другият сглобява. Това са техните интереси. Единият продава камъните, които направи на прах ­ продава ци­мента. Другият пък, който се научил да съединява, прави бло­кове. Значи има практическо приложение: наместо да се пренасят големите блокове, пренася се прахът и после сгло­бяват ги и правят здания. Какви съображения имат? В тия процеси мнозина пострадат. Ръцете на мнозина, които рабо­тят цимент, огрубяват. Казвате: защо е така? Учените хора могат да ви разправят, но колкото и да ви разправят, по­вредата на ръцете е повреда. Циментирането на ръцете вие може да го обяснявате, че се е сгъстил циментът, че се е втвърдил, но работата е, че ръката или кракът не е свободен.

Следователно в живота има положения, при които не­щата ти са приятни ­ туриш крака в кашата. Може да го ту­риш колкото искаш и може да го извадиш. Но ако дълго време го държиш ­ десетина часа, след туй ни най-малко не мо­же да дигнеш крака си, както искаш. Следователно всяка една погрешка, още в началото, като я направим, да я по­правим. Ако отначало туриш крака в цимента и можеш да го извадиш, ти можеш да се освободиш. Но ако оставиш кра­ка си в този цимент, за да видиш какви ще бъдат резул­татите, ти ще се намериш в трудно положение. Пак може да освободиш крака си, но ще бъде много по-мъчно, отколкото първоначално.

Сега мнозина казват: “Защо трябва да правим погреш­ки?” Ти няма защо да правиш погрешки. Не си оставяй крака в цимента ­ ще се намериш в трудно положение. Нищо по­вече. Всяка една ваша мисъл, не я оставяйте да се циментира. Не оставяйте вашето съзнание дълго време, понеже цимен­тира се съзнанието и ще причините вреда на себе си. Следова­телно нищо не ви коства, няма да ви коства голямо усилие да си извадите крака от цимента, да се отдалечите на 3­4 педи и вие да бъдете свободни.

Та казвам: Трябва да имате една ясна представа, вие по някой път се обърквате с онова, което става в света, което хо­рата правят. Ако вземете една капка вода, не може да пото­пите света. Една капка вода не може да удави човека, не може да му направи никаква пакост. Тя е толкоз приятна, че като падат тия капчици по растенията, всички растения се радват. Но милиони и милиарди капки, събрани на едно мяс­то, отдето минат, пакост правят: дървета изкореняват, къщи събарят, хора удавят и какво ли не правят. Тия, миро­любивите капки, които бяха светии, като се съберат на едно място, повличат орталъка. Потоп правят. Защо е така? Защо­то не може да бъде другояче. Злото седи в това, че се решили да се явят на едно място, да направят угощение и отдето ми­нат, опустошават.

Сега, това ви го давам като малко обяснение. С него мо­гат да се обяснят и други работи. Ти не се оправдавай. Зло­то седи в това. Какво трябва да се прави? Казва: не съби­рай много вода на едно място. Сега, туй е, което става в при­ро­дата. Ако не се пазиш от водата, ако събереш много вода в организма си, ще се образува водянка. Ще пиеш необ­хо­димата вода. Но не задържай водата в себе си. Не се влюб­вай в нея. Като дойде, дай є път да си излезе. Нека седи поло­вин-един час. Като остане там, нахалствува. Като се събе­ре водянка, ти ще набъбнеш. Всеки ден започват да ти изваж­дат по 5­6 килограма вода. Питам: какво ще правиш? Лека­рите ще се ползуват от тебе. Всеки ден лекарите ще идват със своята помпа и ще изваждат вода. Защо? Защото си се влюбил във водата. Може да обичаш водата, но никога не си позволявай да се влюбваш в нея. Не е позволено. Щом се влюбиш, ще се развратиш. Щом се развратиш, тя ще ти пла­ти така, както тя знае ­ ще те надува.

Това са обяснения. Това е едно болезнено състояние. Бол­ките, това са анормални състояния, анормални отноше­ния, които хората имат в порядките, които съществуват в при­родата.

Вие разглеждате живота само от ваше лично гледище. Има­те събрани милиони същества и те имат разни отноше­ния. Как ще се поставите? Запример как ще оправдаете чо­века в неговите постъпки спрямо животните? Или как ще оправдаете хората спрямо техните отношения, които имат едни към други? Не може да се оправдаят. Защото, под ду­мата “оправдание” ето какво разбирам: след като го оправ­даеш, не може да подобриш работите. Ти само можеш да на­правиш една малка услуга. Аз мисля, да оправдаеш някого ­ да поправиш нещата. То е истинското разбиране. Ако може да поправиш една погрешка, тя е поправена. Но ако само я от­страняваш, погрешката остава погрешка.

Сега, всичките про­тиворечия в света съществуват, че хората не разбират служ­бата на доброто и злото. Ти щом се влюбиш в злото, то ще ти плати както то знае. Няма някой, който вършил лю­бов­ни работи със злото... който се е влюбил в злото, той вече знае какви са последствията. Той ще излезе с одрана кожа. Всич­ко, каквото имаш, ще ти бъде взето до парица, ще бъдеш изпъ­ден навън, че нищо няма да имаш, гол-голеничък ще оста­неш. Всичко ще ти бъде взето. Казва: “Върви отдето си дошъл.” Злото може да го употребиш, но не се влюбвай в него. По някой път злото е много красиво, мяза на една мно­го красива мома. Очите є тъй светят, че когото погледне, все го изгаря. Срещне някой момък, казва: “Изгори ми сър­цето.” Не че тя изгаря сърцето, злото изгаря сърцето, злото гори. Момци има изгорени, моми има изгоре­ни. Майки има изго­рени и бащи има изгорени; и приятели има изгорени. И царе, и прости, и сиромаси, и богати, в целия свят навсякъде има изгорени, на общо основание и на пепел са станали.

Каз­вате: “Какво трябва да се прави?” Едно правило: Не се влюб­вай в злото. Никакви любовни работи. Запознайте се, но като дой­де до любовни писма, да не ви знае адреса, къде, на коя ули­ца живеете. Като попита за фамилията, нищо не съобща­вайте. Ти сам бъди. Нима мислите, ако дойде един вълк и се запоз­нае с овцата и я попита: “Колко деца имаш?” ­ какви са неговите намерения? Когато някой крадец дойде ня­къде и пита: “Колко добитък имате? Колко коне, овце, кози, до­битък имате? Какви са вратите, хубаво ли са направе­ни?” Но той вече има един план да открадне нещо.

Това са външни неща, за обяснение. Злото е нещо вът­реш­но. И какво е само по себе си? Никой никога не го обяс­нява. Когато са попитали един от най-учените в Египет за зло­то, той само си стиснал устата. Христос, като дошъл до зло­то, казва: “Не противи се злому.” Защо? Не противи се. Ми­ни, поздрави и върви. Ако речеш да се бориш, ще си на­влечеш беля на главата. И всички сега сте герои, които се бо­рите със злото. Съвременните нещастни герои са, които се борят със злото. Всеки, който се бори със злото, ще остане по­беден. Не трябва да се борите със злото. Защото предназ­начението на човека е да работи с доброто! Нищо повече. Влез­те в доброто. Ако дойде за борба, тури доброто, да се бори със злото.

Сега, някой казва: “Не трябва ли да се борим със злото?” Как­во ще се бориш със злото? Представете си една модерна ар­мия от 100 000 добре обучени войници, с картечници, въз­душни газове, тежка артилерия и какво ли не още, а ти ­ един прост войник с една кремъклия пушка, турил си я на ра­мо и си излязъл да се бориш със 100 000 войници. Те ще те пометат така, в един час отгоре, и земята ще разровят от­горе! Какво ще правиш? Хич не ти трябва да се бориш. Взе­­ми си кремъклията пушка и да те няма там, ако си умен чо­век. Ще кажеш: “Аз ще ида да воювам.” Никакво воюване. Остави тия хора, с тях можеш да работиш и другояче.

Аз сега ви представям само онази външна страна, че злото е не­що силно. Слабият няма какво да се бори със злото. Ако се бориш със злото, ще разрушиш себе си, ако не се бориш със злото, за тебе ще бъде добре. Защото предназначе­нието на човека е не да се бори със злото в света. Борє се с греха, а не със злото. Не оставяй злото да ти стане господар. Щом се бориш, то ще ти стане господар; ти с него не се бори. По­зна­вай злото, без да се запознаваш с него. Аз правя една разлика: познавай злото, без да се познаваш с него.

Сега не искам да остане в ума ви мисълта, че човек тряб­ва да се плаши от злото. Не. Не се борє със злото. Разумното е това. Едно малко 5-годишно дете не трябва да се бори с един юнак 25-годишен, който се е упражнявал на всичкото из­куство. Да излезе това, малкото дете на арената, да се на­маже с масло, смешно е това. Той ще го хване, ще го изхвър­ли от арената. Злото казва: “С дечурлига не се боря. Юнак да дойде.” Никога няма да турят едно дете да се бори с един го­лям юнак. И по някой път вие ставате смешни, когато ис­кате да се борите със злото. Смешни сте. Една грамадна си­ла е то. Отстъпете място на големите юнаци, да се борят с него. Умът ти трябва да бъде спокоен.

Второ положение. Вас ви занимава въпросът, искате да зна­ете защо Господ направил света така. Защо допуснал зло­то? Оставете този въпрос неразрешен. Има много неща, ко­ито може да се обяснят и след като се обяснят нещата, няма да ги разберете. И следователно, ние в сегашния живот тряб­ва да се занимаем с неща, които са близки, които може да раз­берем и които може да приложим. Тия, трудните въпроси, ще ги оставим за бъдеще. Вие оставете въпросите, които са мъч­ни, за далечното бъдеще. Някой ви каже, че трябва да по­бедите злото. Има цяла една история за много адепти, ко­ито са се борили със злото и са изчезнали от света, из­чезнали от Земята. Ако се борим със злото, легнеш някоя ве­чер и сутринта няма да те намерят никъде. Както когато си в обществената безопасност: дойдат, арестуват те ­ ни глас, ни слушание. Какво ще правиш? Ако ти сам се бориш с една държава, какво ще постигнеш, когато всички са опъл­чени против тебе? Представете си едно положение: целият свят е опълчен против тебе, какво ще правиш? Христос каз­ва: “Не противи се злому.” Но злото си има своя слаба страна. Коя е слабата страна? Злото има само една слаба страна ­ че злото не може да издържи топлината на Любовта. Един­стве­ната слаба страна е тази. Щом му припари топлината на Любовта, не може да издържи. Там е. Нищо друго. Един­ст­ве­ното нещо, което може да ви пази от злото, то е топли­ната на Любовта. Единственият шлем, щит, който може да си турите. Друго нищо. Ама добре да живееш, добре да се отна­сяш, това-онова, всичко друго може да употребите, но един­ственото нещо, на което може да разчитате, е да имате най-малката топлина на Любовта, която да припари злото. То се пази от тази топлина като от чума. Като усети тази топ­лина, то се пази от нея. Злото усеща, че в света има само един неприятел. Топлината на Любовта за злото е най-голе­мият неприятел. Пари, гори, топи всичко.

Някои от вас може да кажете: “Как ще го разберем?” Не зная как, трябва да го разберете. Слушайте го, не го разби­райте. Защото как ще разберете? Вие ще се намерите пак в едно противоречие. Как трябва да запазим топлината на Лю­бовта? Цяла една философия е. В окултната наука има ред та­кива правила. Ред правила има, но са толкова сложни тия пра­вила, че всеки, който се занимава с тях, ще осиромашее. Как­ви ли не правила. То е много проста работа. Не мисли за това, което не разбираш. Нищо повече! Или другояче каза­но: Не носи това, което не можеш да носиш. Не мисли това, което не разбираш и не носи това, което не можеш да носиш. Ни­кой не може да те застави да носиш това, което не можеш да носиш.

Някои си турят на ума, казват: “Как да спасим света?” Оста­вете тази работа, как да се спаси светът. Това не е за тебе, как да се спаси светът. Спасяването на света не е за тебе. Защото ти не си единствен. За спасяването на света има други, които се грижат. Философски изяснявам. Сега ние не се занимаваме със сегашния ред на нещата. Не се зани­ма­ваме със сегашното ваше състояние. Че ти си бил не­щастен, то е твоя работа.

(Един брат пита нещо). Слушай, Игнате, ако си умен и ме слушаш, ще мълчиш. Ако си умен, сега ще мълчиш. И ще бъдеш тъй добър да мълчиш. Ако можеш да поправиш света, ще те похваля. Излез да го поправиш. Само да говориш от­там е безпредметно. Нито аз поправям света оттук. Аз не изяс­нявам, аз само казвам противоречията. В твоя ум се раж­дат противоречия, още 1000 години ще минат и няма да има разрешение на този въпрос. Аз говоря за тебе, което мо­жеш да направиш. Ти се остави с подобрението на хората. Въп­ро­сът е само за себе си. Бих ти казал нещо, но търпи. Сега ще направиш една погрешка ­ ако говориш, ще напра­виш погрешка и тогава ще навредиш на себе си. Нали ти казах онзи ден какво трябва да правиш. Като знаеш за една ми­нута какво трябва да направиш, приложи същото правило. Аз не казвам, че онова, което в твоя ум се подига, не е право. Но в твоя ум се подига един въпрос, който след хиляди години ще има едно малко разрешение. Този въпрос не само в тебе се подига. Сега може ли да ми кажеш кои са подбудителните при­чини да говориш? Защо трябва да говориш, а не да мъл­чиш? (...) Никакви обяснения. Боли те ръката, защо? Защото те боли ръката. Ти охкаш, какво ще обясниш? Значи, кожата не е такава, каквато трябва да бъде. Ядеш хубаво ядене, при­ят­но ти е, весел си, защо? Защото ядеш. Какво ще обясня­ваш? Ако ми обясняваш как се е готвило, за тебе е много добре да ядеш, но за онова, което ядеш, ни най-малко не е добро. Сега, ето къде ще направиш една погрешка. Ти ще драс­неш твоята кибритена клечка, ще запалиш огъня и тога­ва ти сам ще бягаш от огъня. Ти ще запалиш плевника и ще бягаш. Аз бих желал, като запалиш плевника, сам да стоиш, да издържаш на огъня. Щом не можеш да стоиш, не пали плев­ника. Ще запалиш огъня, после ще излезеш навън, ще кажеш: “Другите да горят.” Да бягат и те.

Това не е философия, това не е ограничение на мисълта, ние сами се ограничаваме. Ще се образува кадеж, дим, ти не мо­жеш да дишаш, ще изгубиш съзнанието си. Нито пък сега зада­чата е да разрешиш тия погрешки, които сега същест­вуват. Да кажем, днешното общество, дотам, додето е дошло, всич­ките хора си имат свои погрешки. Мъчна работа е да се из­правят. Не е един, не са двама, това са милиони общества, това са държави. Всички съзнават, че има ред, закони, рели­гия. Има нещо криво. Но нещата не може да се изправят. Тъй, както хората практически схващат, даже най-идеалната дър­жава, най-големите философи дойдат донякъде, усещат, че не може да се оправят нещата в дадения случай. За бъдеще възможно е да се оправи.

Съществува и сега един оправен свят. Ако искаш, може да те заведа в този свят, дето живеят хората както ти искаш, но не е тук, на Земята. Ако искаш, още утре ще ти дам билет, но ще трябва да се съблечеш от туй, което имаш сега. Сега ис­кам да ме разбереш добре. Похвалявам желанието, че ис­каш да научиш нещо, добро е, но не е навреме. Че искаш да ядеш, ни най-малко не ти правя забележка. Но, че искаш да ядеш не навреме ­ погрешката е там. Чакай след 4­5 часа, да се опече питата, сега нищо за ядене няма. На мене ми е много по-приятно да живея в този, уредения свят. Аз правя усилие да живея в този свят между хората. Един ден, когато искам да оправя света, ще го напусна, ще си замина, нищо повече.

Ако паса говедата и мисля, че ще станат философи, тя е праз­на работа. Ще хвърля тоягата, ще ги оставя свободни. Гове­дата не се нуждаят от говедар. То е наше разбиране. Поне­же наш интерес е да пасем тия говеда, за да ги използу­ваме. Ако искаш говедата да бъдат свободни, нека говедарят да си иде, да пусне говедата да бъдат свободни. Сега всеки иска да стане един говедар, нищо повече. Нямам нищо про­тив говедарите. Но говедарят никога няма да направи говеда­та да станат хора като него. Туй е, което аз зная. Вие както ис­кате може да вярвате. Аз зная, че ако аз съм говедар, ни­кога няма да направя говедата философи. Но не бих се цанил за говедар, и да искат да ме цанят. Ще кажа: Всичко мога да ста­на, но за говедар намерете си някой друг човек. Тия гове­да сами могат да си ходят, няма да ги уча как да пасат. Те сами ще пасат. И сами знаят как да пият вода. Те знаят и между себе си как да се отнасят. Няма да ги уча. Те знаят как да се отнасят помежду си.

Сега ти си поставен пред злото. Ако имаш топлината на Лю­бовта, стой; ако нямаш тази топлина на Любовта, плюй си на краката, бягай. Ако не бягаш, злото ще те спити* така, както не си помислювал. Нищо не говорє сега. Ти искаш да

* да спитя ­ да сплескам.

говориш, ти си подигаш веждите. Поди­гането на веждите аз зная какво значи. Ти не ги подигаш, твоите вежди, друг ги подига, твоите вежди. Нещо бъбли в тебе ­ ти не си това. Помни го това.

Сега, има неща, които аз мисля, казваш: “Той не е съгла­сен с мене.” Аз не искам да бъда в съгласие с никого, нито искам хората да бъдат в съгласие с мене. Аз желая всички хора да бъдат в съгласие с природата. Аз седя и да искам всич­ките хора да седят; аз спя и да искам всичките хора да спят. Може някои, като им дойде времето да спят, да спят. Мо­же да спят, като им дойде времето. И като им дойде вре­мето да станат, може да станат. Казвам: Туй, което е Игнат, всички имате такова разположение, като Игната. В дадения случай всички сте Игнат. Игнат значи: всички може да се запалите.

Злото и доброто в света са мъчни за разбиране. Аз ще ви дам един пример. Ако имате 10 момци при една красива мо­ма и 10-те се влюбят в нея, то ще имате ужасна борба, кой да има тази мома на свое разположение. Ако тя е мома на злото, тя ще ги направи дар-пелишан. Всеки има желание да я обсеби, да я има за себе си. Всички на може да я имат. То­гава какво ще стане? Който е най-силен. Туй не е само меж­ду момците. Ако между 10 моми турите един момък, ще имате същия резултат. Ако вземете 10 души гладни хора и им дадете един хляб, ще има такава караница за този хляб и ще го вземе най-силният. И за сегашното състояние на хо­рата казвам: Отстъпи! Но да отстъпиш подразбира хора, ко­ито са се подигнали, които разбират законите. Ако разби­раш закона, ще кажеш: “Моят живот не е обоснован от един самун хляб. Има един хляб, не е за мен. Аз имам хляб на друго място. Вие може да делите хляба, аз няма да го деля.”

Та сега, искам в твоя ум да остане едно приятелско чув­ство, ни най-малко не искам да те апострофирам, нито да ти кажа, че това, което мислиш, не е на мястото. То е на мяс­тото, но казвам: Когато иде тренът по релсите, отстрани се от пътя, да мине той. Не стой на пътя. Като мине тренът, пак може да се изправиш на релсите, но като дойде вторият трен, отдалечавай се от тях. Има време, когато трябва да се от­далечаваш от злото. Затуй именно всички трябва да про­учавате закона на Любовта, за да може да се ползувате от онази топлина, която трябва да имате.

Зна­ние сега трябва в света. Сегашните хора много малко зна­ние имат. Имат знание, което е чисто механическо. Хуба­во е туй знание, но с туй знание само една трета от живота се поправя. Две трети остават непоправени.

Сега ние ще се обърнем към апостол Павел. Хванали го евре­ите в храма, за един въпрос: какво подбуди апостол Па­вел? Защо трябва да проповядва едно Ново Учение? Сега раз­глеж­дам въпроса: той влиза в света като новатор на Но­вото Учение на Христа. При това, още не беше се освободил от ония заблуждения на еврейството. Иска да иде в храма да се очисти, като че само в Ерусалимския храм може да се из­­ба­ви. Онзи Учител, Който поддържаше Учението, като Го попитаха: “На тази ли гора или в Ерусалим трябва да се по­кла­няме?”, казва: “Нито на тази гора, нито в Ерусалим. “Бог е Дух и който Му се кланя, в Дух и Истина да Му се кланя.” Апостол Павел забрави, че трябва да се покланя в Дух и Истина, и при това отиде в Ерусалим, да се поклони. Мал­ко политика има тук ­ да привлече тия евреи към хрис­тиян­ството, да възприемат Новото Учение. Обаче те го хва­на­ха и ­ хайде в затвора. Казват: “Опетни нашия храм.” Каз­ва: “Честити Феликсе, понеже си устроил нашия живот меко и гладко, с благодарност се обръщам към тебе.” Апостол Па­вел засяга от друга страна въпроса. Той знае, че е запознат с еврейското учение и най-после въпросът се свежда към то­ва, че Феликс в края на краищата иска да го пусне, но за то­ва очаква апостол Павел да му даде пари за откуп. Понеже апос­тол Павел нямал достатъчно пари, той го оставил в зат­вора, за да угоди на евреите.

Питам сега: Вас какво ви интересува да ви разправям рабо­ти, които са станали преди близо 2000 години? Какво отно­шение имат тия събития с нашето положение сега? Мо­же да се спорим сега: апостол Павел не можеше ли другояче да постъпи? Можеше. Защо тогава? Негова работа. Ами този съ­дия не можеше ли да го пусне? Можеше. Но човекът иска па­ри. После го вика няколко пъти. ­ “Хубаво е вашето Уче­ние, но днешните условия... То не може така. Не може да се ре­формира светът.” Апостол Павел казва: хората тъй ще жи­веят. Възможно е един ден, но сега не може.

Ние сега като апостол Павел имаме някаква нова идея и след 2000 години тези идеи да са на място. Сега хората каз­ват: “Те са празни работи.” Не че са празни работи, светът не е готов да приеме. Даже апостол Павел не беше готов да има това разбиране. Той не можеше да се освободи от тия навици на еврейството. Имаше желание да иде в Еру­салим, както сега отиват на хаджилък.

Да се повърнем към онова, което е съществено. Каква е цел­та на един лист, който е поставен на едно дърво? Целта на листа не е да регулира живота на цялото дърво, то си има своя функция, през него растението диша. Но туй дърво не се нуждае само от един лист. То има десетки хиляди листа и, съединени всичките листа, чрез тях диша дървото. Ако всич­ките листа паднат и остане само един лист, туй дърво ще изсъхне. Значи, всичките наши идеи, всяко чувство не тряб­ва да остане само. Ако в тебе остане само едно чувство и мислиш, че с него ще направиш нещо, то е изгубена работа. У тебе всички твои чувства, всички твои мисли трябва да бъ­дат в съгласие с целокупния живот, в който трябва да пребъдваш в дадения случай.

Сега лично трябва да разберете. Вие най-първо да разбе­рете вашето лично място като лист и след туй ще изучавате дру­гото. Ако си един лист, един ден ще се превърнете на клон­че и ще изучавате закона на клончето. След туй ще се пре­върнете на клон и ще изучавате закона на клона. Ще се пре­върнете на дънер и ще изучавате законите на дънера, ще раз­берете дънера. И когато станете цяло дърво, и тогава ще има­те ясна представа за всичките функции. Тогава ще имате ясна представа как може да се подобри цялото дърво. Всич­ките процеси, които стават в дървото, ще знаете. Листата знаят много малко. Клончетата знаят още повече. Големият клон знае още по-много. И дънерът знае, а пък цялото дърво, което съдържа и корените и клоните, то разбира вече всичко онова, от което дървото се нуждае.

Ти си българин сега, съгласен съм. След като умреш, как­во ще остане от тебе? Казвам: Като българин да живееш, то е като лист да живееш. След като листът падне от дървото, вя­търът го носи и той изсъхва. Как ще разбереш живота се­га? Значи, ако си българин, англичанин, казва: “Като англичанин трябва да живея.” Аз казвам: Като човек трябва да живееш! Хубаво, как се живее като човек? Като човек зна­чи да мислиш, да бъдеш в съгласие с природата, не с порядките на хората. С тях може да бъдеш в разногласие, но с порядките на живата природа всеки един от вас трябва да бъде в съгласие. И следователно противоречието може да се роди в света от злото, което съществува. Да допуснем, че имаш един баща, който ти оставил един дълг от 10 мили­она, и вие да сте отговорни. Но баща ви не ви е оставил ни­как­во имущество. Казва: синът да го изплати. Какво ще пра­­вите? Десет милиона така лесно ли се плащат? И тогава мно­го синове има, които се отричат от баща си, казват: “Не ис­кам нищо от баща си.” По сегашния закон синът казва: “Отказвам се от баща си, от всяко наследство”, следователно от­хвърля от себе си всяко задължение. Ако вземе най-мал­кото наследство, ще се ангажира 10 милиона да плаща.

Та казвам: Ако имате дългове, отречете се от вашите ба­щи. И мен ме питат: “Какво трябва да правим сега?” Отре­чете се от вашите бащи. И може целия живот да посветите. Дали ще изплатите дълга, то е друг въпрос. При най-щастлив слу­чай може да вземете 10 пъти лотариен билет и всеки път биле­тът ви да печели по един милион. Та, в 10 тегления, при най-щастливия случай, може да си изплатите дълга. То е извън­редно положение. А при обикновените случаи, ако чо­век така работи, частно, за да изплати, то е почти невъзмож­но при сегашните порядки на нещата да изплати 10 милиона лева.

Обаче по закона на Любовта е възможно. Онзи, на ко­гото дължиш, все-таки е един банкерин. Има един случай дру­гояче да се изплатиш. Този банкерин има дъщеря. Ти си момък отличен, много умен. Като те погледне, като те види бащата, казва: “Ще уредим тази работа.” Вижда, че може да му станеш зет. Ще каже: “Имам един план, ако се съгласиш, тия пари лесно може да платиш.” Един ден ще ти предложи една от дъщерите си; какво ще кажеш? Дъщерята за него е по­лица, която ти подписваш. Той ти казва тъй: “Ще подпи­шеш, че тази полица някога ще платиш.” Условието е: ако жи­вееш добре с дъщеря му и се отнасяш добре с нея, тия пари той никак няма да ги търси. Но ако направиш към дъ­щеря му най-малката погрешка, полица ще има, веднага ще трябва да ги платиш. Гаранционна полица е това. Значи, ще зависи от твоето благоразумие, от твоята предвидливост. Ако ти живе­еш добре с неговата дъщеря, няма глава да те боли.

В природата почти е същият закон. Ние всички имаме една полица от 10 милиона лева. И дотолкоз, доколкото ние жи­веем съобразно законите на природата, не ни държи от­говорни. Като направим една малка погрешка, изведнъж ­ полицата. Казва: “Дъщеря ми.”

Сега, не искам да ви давам директиви. За бъдеще вие мо­же да разрешите вашия живот както искате. Вие може да вярвате както искате. То е ваша работа. Сега ние вървим по един път. Ние сме дошли до един път, дето заедно вървим. Ще дойде време и вие ще тръгнете по една посока и ще си ка­жем: “Сбогом, сбогом.” Като останете сами, ще разрешите въп­роса както искате. Нали сте виждали ята? Най-първо има птица, която ги води. Казва: води ги онази. Когато тази пти­ца остане сама, кой ще я води? Ще плюе на краката си, тя сама трябва да знае пътя. Не само трябва да я водят други­те хора. Хубаво е, то е улеснение на труда, но като останеш сам, трябва да знаеш как да хванеш своя път. Като останете сами, трябва да знаете с хората как да живеете. Но и като останем сами, трябва да знаеш сам как трябва да хвъркаш. Сега, като останете сами, да мислите; и тогава сами ще си турите закон. Пътя сами ще научите. Няма какво да питате. Вие сами ще търсите своето щастие. Сега, като сте с ятото заед­но, вие ще се съобразявате със законите на ятото. Всич­ките по-силни по-напред да вървят, да ръководят. По-слабите ­ отподире. Ще си помагате едни на други.

Сега, не трябва да слизаме на физическото поле. Аз счи­там, че на физическото поле са двама души, когато се спорят. Два­ма търговци се спорят за вземане-даване. То е на физи­чес­кото поле. Двама учени хора се спорят, занимават се с една теория ­ еволюционната теория. Спорят се коя е по-пра­ва. Двама социолози може да се спорят. Двама религиоз­ни хора може да се спорят. Дето има спор, нищо не се пости­га.

Кой е на правата страна? Кой има правото? Или друго­яче ка­зано: Кого да хванем на работа? Казвам: Здравият е, който мо­же да работи. Който не може да работи, не го турям на работа. Болния тури в болницата, да оздравее този човек. Кой­то е здрав, тури го на работа по свобода. Кажи: това и това. И го остави свободен. Втория ден и той да бъде доволен, и ти. Ако е той болен, на работа не го туряй. Сега, законът е: Ония способности и мисли, с които можеш да работиш, ко­ито са силни, работи с тях. Не работи с най-слабите си мисли. Тях остави да укрепнат. Работи с най-силните си мис­ли, с най-силните си чувства. Работи тъй, както знаеш. Какво има да разправям на един художник или на един цигулар, или на един борец? Те си имат учители. Всичките борци имат свои учи­тели, всичките художници имат свои учители, всич­ките музи­канти имат свои учители. Във всич­ките области на живо­та всичките хора са имали учители. Няма някой, който да не е имал учител. И най-после, като се научи, и той стане учи­тел на себе си.

Та казвам: Ние се приближаваме. Ето аз как разглеждам въпроса. Кое е важното сега? Представете си, че всички ние сме в едно здание, най-първо въздух има достатъчно за всич­ки. Сто души сме в туй здание херметически затворени. Един ден започва да става лошо на тия хора, започва да се вие свят, да припадат. Не че от неядене, но от липса на въздух. Ще дадат хляб, вода ­ трябва чист въздух. Единственото нещо: трябва чист въздух. Казва: “Трябва да се търпи.” С тър­­пение работа не става. Единственото нещо е да излезете от то­зи замък навън, да излезете от тези ограничителните усло­­вия, за да се спаси животът ви. Да се отвори някъде дупка, да нахлуе чист въздух. Като влезе чистият въздух, всич­ки ще се освежат. Като влезе този, чистият въздух, ще се освобо­дите. Туй безпокойство, което всичките хора имат, показва, че въздухът не е чист. Голямо безпокойство има вътре във всин­ца ви. Ние за едно се безпокоим, за второ, за трето. То е при­видно така. Има нещо, което липсва на хората. Туй, което лип­сва, трябва да се даде. Кое липсва? На хората им липсва чист въздух, топлина им липсва. С топлината свързвам чис­тия въздух. За мене чистият въздух носи чисти мисли ­ няма противоречие.

Един човек рисува. Казвам: Хубаво направи. Някой не ри­сува. Може никога да не се примеся в неговото рисувание. Като погледне, някой казва: “Не ми харесва.” Какво трябва да кажа на този? Казвам: “Има нещо в твоята картина, което не е вярно ­ гледай да го поправиш.” Дойде един, казва: “Не е вярно”, трети, четвърти, пети. Но да обяснят, сега. Отде ще зная дали е вярно или невярно? Отивам при обущаря, на­правил ми обуща, стискат ме. Казвам: “Не ти е направена доб­ре обувката.” Калъпът на моя крак не става. Не че той не е майстор. Друг може да я тури, мене не ми е по мярката на крака, но за моя крак не е. Някои идеи може да са по моя крак, но в дадения случай тия обуща не са за мене. Значи има специфично отношение. Този обущар, той на мене да ми разправя, че той правел много хубави обуща, че всичките хо­ра са доволни. Аз съм съгласен, но казвам: Направи и на ме­не обуща, и аз да съм доволен. Ако на мене направиш доб­ри обуща, разбирам, но хубавите обуща на другите ни най-малко няма да ме ползуват. Нито моите обуща ще ползу­ват другите хора.

Сега, като ви говоря, аз ви кроя обуща. Ето, на Игнат не му стават обущата. Обущата, които направих, не му стават. Да чака. Аз може да ги поправя. Ще видя къде е погрешката. Ще направя едни обуща за него. Сега не може калъп да наме­ря. Трябва да се намери, да се поправят обущата. Краката на всички хора не са еднакви. Всички нямате еднакви разби­ра­ния. Той ще прави за себе си и вие ще правите за вас. Спе­ци­фично всеки един от вас трябва да има хубави обуща на крака си, тъй, да сте доволни. То е правото положение.

Сега, другото положение. Ще му кажа с какви чорапи: с копринени, с памучни или дебели вълнени. Ако направя обу­щата за тънки копринени чорапи и ако обуеш обущата с копри­нени чорапи, отлично можеш да ходиш. Но ако туриш дебели вълнени чорапи, ще те стискат. Ако носиш вълнени чорапи, ще ти скроя обущата за вълнени чорапи. Аз ще го пи­там: С какви чорапи ще носиш обущата?

Та, някой път зависи от вашите чорапи. Казва: “Охлу­зили ми се краката.” Казвам: С какви чорапи ги носиш? ­ “С вълнени.” Те не са направени да ги носиш с вълнени чо­рапи, с копринени [чорапи да ги носиш] са направени. Някой каз­ва: “Много са халтави обущата.” Казвам: Те са направени да ги носиш с вълнени чорапи. Да се разберем. То е правото. Аз тъй правя обущата: за копринени или за вълнени чорапи. На­правените обуща за копринени чорапи са за копринени чо­рапи. Направените обуща за вълнени чорапи са за вълнени чо­рапи. Казвам: Вие трябва да имате правилни възгледи. Те съществуват. Вие имате правилни възгледи във вас.

Бих ви казал, разрешението в света е: Обичайте Бога! Вие ще кажете: “Де да Го намерим?” Аз ще ви кажа де да Го намерите. Намерете в света най-добрия, най-съвършения чо­век ­ той е най-близо до Господа. Тръгнете по света и го тър­сете. Аз не ви казвам къде да го намерите. Намерете в света най-умния, най-добрия и най-любящия човек. И като ви харе­са, останете при него. Той ще ви каже къде е Господ. Ако този, най-добрия човек не може да го намерите, тогава поло­же­нието се влошава.

Или, да обясня: вие искате обуща ­ намерете най-добрия майстор. Ако намерите обикновен майстор, той ще напра­ви обикновени обуща. Намерете най-добрия майстор на обу­ща, той ще ви направи обуща и вие ще бъдете доволни. Или искате дрехи ­ намерете най-добрия майстор на дрехи и той ще ви скрои. Ако искате да намерите Бога, намерете най-умния човек в света. И ако не сте го намерили, търсете го.

Тогава ще ме запитате тъй: “Как ще знаем дали този чо­век е най-умният или не е?” Аз ще ви дам едно малко обяс­­нение. Вие имате 100 свещи, които носите със себе си. Запа­лите една свещ, не можете да четете. Загасете я, оставете я настрана. Запалете втора, трета свещ. Свещта, при която може да четете най-добре, дръжте тази свещ. Тя е послед­ната. Свещта, с която може да четете и да разберете всички неща, да ви са ясни, дръжте тази свещ. Всички ония свещи оста­вете настрани. Следователно дръжте се за онези ваши мис­ли, онези ваши чувства, които хвърлят светлина върху це­лия ваш живот. Онази ваша мисъл, която дава сила за ва­шия живот, дръжте се за нея. Всеки един от вас има по една силна мисъл, в която всички други мисли се обединяват. Една мисъл, около която всички други мисли се организират. Тя е като дънер. Вие имате едно чувство, около което всички дру­ги чувства се организират. Имате постъпка, около която всич­ки постъпки се организират. Дръжте най-силната ми­съл, дръжте най-силното чувство, дръжте най-силната по­стъп­ка. Около тях се дръжте. Около най-хубавата мисъл, най-доброто ви чувство и около най-добрата ви постъпка се организират всички ваши мисли, всички ваши чувства и ваши постъпки.

Та казвам: Ако всички ние бихме обичали Бога, въп­росът ще се разреши. Ако имаме еднакво понятие за Бога, въпросът лесно ще се разреши. Всички страдаме от един не­доимък вътре в света. Човек може да диша, но има един слаб организъм, не може да вземе достатъчно въздух, който да му пречисти кръвта. Ще има един малък дефект. Той мо­же да се храни, но стомахът не може да смели храната. Става едно неправилно храносмилане. И след туй, въпреки всички негови усилия, той се усеща някой път неразположен духом, виждат му се нещата мъчни, противоречия има, и т.н. Има вът­решно субективно схващане.

Някой път нас хората ни са много приятни, някой път не ни са приятни. То е вътрешно субективно схващане. Но всеки един човек, който в дадения слу­чай ви помага, може да ви бъде приятел. Всеки човек, който работи за вашето добро, той ви е приятел. Всеки човек, който работи за себе си и не работи за вашето добро, не ви е приятел. Законът е та­къв. Всеки човек, който работи съзна­телно за вашето добро, не може да не ви е приятен. Той ни­кога с нищо не мо­же да ви обиди; той нищо не иска. Когато вие се подигате, ко­гато вие напредвате в науката, той се радва на това. Той ви поощрява. Той ви насърчава и ви помага. Този човек вие не може да не го обичате. Той в нищо няма да ви ограничи. На всяко ваше добро предприятие, каквото и да предпри­емете, той ще го одобри, ще каже: “Съгласен съм, предприе­ме­те.” Никога няма да ви обезсърчи, да каже: “С тази работа не се занимавам.”

Сега, разберете ме. Всички ония хора, ко­ито работят за нашето добро, ние ги обичаме. И всички ония хора, които не работят за нас, ние имаме особено мне­ние, не може да ги обичаме. Когато се усъмним, че някои хора не работят за нас, тогава се заражда противоречие. Казва: “Трябва да се под­чиним, трябва да се покоряваме.” Аз тъй разбирам. Как­вото и да е, ако искате един човек да ви обича, работете за не­го­вото добро. Нищо повече. Ако иска аз да го обичам, той трябва да работи за моето добро. Не може да има изклю­чение в това. Не може да не ви обичат хората, ако сте работи­ли за тяхното добро. Един ден може да минавате и щом узна­ят, че не сте работили за тяхното добро, веднага ще изменят мне­нието си за вас.

И Писанието казва: “Ако изпълните Волята Божия, ако оби­чате Бога, не може Бог да не ви обича.” И обратното: Бог знае, че ние не може да не Го обичаме, понеже Бог рабо­ти за нашето добро. Следователно, когато и да е, един ден ще Го обичаме. В света не съществува такъв закон да не оби­чаш този, който те обича. И един ден всички ще обичаме Бога, понеже и Той ни обича и работи за нас. Някои съзнават, ня­кои не съзнават; има причини за това. И един ден аз съзна­вам, че нашата любов към Бога ще се възроди, тя няма да бъде отвлечена и тогава тази любов към Бога ще се прояви. Ние ще се обичаме.

Първото нещо: Когато познаем Бога, ще обичаме всич­ки­те хора, понеже ще видим, че Бог живее в тях. Когато един ден съзнаем, че Бог ни обича, и ние ще оби­чаме другите по-нискостоящите от нас, понеже Бог и в тях работи. И един ден цялата природа, всичко онова около нас ще ни стане обично. Аз разбирам Божественото. Човеш­кото ще ни стане обично, но в туй ще видим Бога. Тогава в нас ще се роди онази радост и няма да има противоречие. Дойде някой човек при тебе, ти си богат, той се нуждае от помощ ­ ти ще му по­могнеш. Той е болен, ти имаш знание ­ ще повърнеш здра­вето му. Умряла жената, умрял синът ­ ще повърнеш сина му. Той е затворен в затвора ­ ще го изва­диш.

Питам: Ако имаш тази сила, който и да дойде, няма ли да поправите живота? На всички ще може да помагате, да освобождавате. С мисълта може да си служите. Може да упраж­ните вашата мисъл. Вие не сте я упражнявали. Като срещ­неш някой стражар, трябва да знаеш праведник ли е [този, когото води,] или не е. Щом е праведник, ще кажеш мис­лено: “Пуснете го.” И те ще го пуснат.

Игнате, в тебе има нещо, което искаш, то е мъчна рабо­та, не е лесна работа. В миналото един учител учил един уче­ник, че като го срещне мечка, да си концентрира мисълта, да є каже да се махне от пътя и да не се бои. Иде една голяма меч­ка насреща му, той се концентрирал, но видял, че тази ра­бота с мисъл няма да стане. Казал: “Чакай да се кача на кру­шата, че отгоре да мисля.” И той умен. Като не разбрал за­кона, качил се на крушата. Защото тази мечка, ако не мо­жеш да я върнеш от един километър, твоята мисъл не е силна. Щом останат десетина метра, тя приближава, може да се нахвърли върху тебе. Казвам: Твоята мисъл не е доста­тъч­но силна.

И ние не сме достатъчно силни да бъдем про­вод­ници на Божията Любов. След като проповядвам, аз гле­дам, някои има, казват: “Какво седнал да разправя тия рабо­ти?” Чове­кът мисли, че го забавлявам. Казва: “Какво ми го­во­ри така? Хляб, хляб!” Дали аз проповядвам или не, аз про­повядвам, но той хляб турга. Ни най-малко като пропо­вядвам, не опра­вям света. След като проповядвам, хората ще ядат. И след като проповядвам за Царството Божие, пак ще боледу­ват. След като проповядвам, хиляди хора има в затворите. Че има несправедливост ­ при всичкото казване, хората са затво­рени в затворите. Какво трябва да се прави, кажете? Аз може да пусна всичките хора, но трябва да запаля цялата Земя. Аз може да освободя всичките на Земята, но трябва да изгори всичко ­ нищо повече. И съдии, и попове, всичко, и аз с тях, да се освободят всичките, да няма никакъв закон. Какъв ще бъде животът, ако се прекара през огън, кажете ми? Какви ще бъдем ние? Опасността е там, че всички няма да се стопите, няма да изгорите. Аз искам всички да се сто­пите, да не изгорите. Сега хората не са дошли дотам. Следо­ва­тел­но чакаме един ден, когато светът ще се стопи, без да изгаря.

Едно учение, което ще те стопи, то е правилно учение. Оно­ва учение, което ще те изгори, да станеш на пепел, то не е право. Да се пречисти и да остане само онова злато, сребро. Така разбирам едно учение. Да намериш правилните от­ноше­ния, които съществуват между всички хора. Правото отно­шение в умствено отношение с всичките хора, в духовно от­но­шение и на физическото поле, и в Божествения свят, и в духовния свят. Правото учение е това, което може да те при­мири с всичките хора, където и да са те.

Вие говорите за Бога. Но ви казвам: Обичайте Бога, за Него мислете, както Той мисли. Всичките страдания, всички­те въздишки са пред Него. Той гледа и чака, Той вижда стра­данията на хората. Помага на всичките и не ги оставя. Онзи, който е в затвора, и на него помага. На стражаря казва: “По­ос­во­боди го. Не го измъчвай. ” На всички дава тия упътвания, как трябва да постъпи. На съдията казва: “Не го съди тол­кова строго, бъди снизходителен.” На учителя казва: “По-добре преподавай.” На слугата казва: “Потърпи.” На всички дава съвет и учи хората. На съдията казва как да бъде съдия; на слугата казва как да бъде слуга. Казва: “Ти слуга всякога ня­ма да бъдеш. Сега временно си.” На слабия казва: “Ти слаб всякога няма да бъдеш, малко потърпи, сега другояче не може.”

Бог създал света и като мислил през цялата вечност, съз­дал един план и Той реализира Своя план. Един ден Той ще доведе всички в съгласие. Един ден всички вие от Небето и от Земята ще се съберете на едно място. И ангели, и дяволи ще се съберете и ще седите. Пред Бога няма да има ни ангели, ни дяволи. Кога? Някога.

Ще кажете тъй: “Има един Бог в света, Който може да при­мири всичките противоречия, да направи всичките хора щаст­ливи, но всички трябва да бъдем при Него и да мислим както Той мисли и да започнем да постъпваме тъй, както Той постъпва.” Сега всички искате да знаете кога ще бъде. Ко­гато може да стане, тогава. Сега всеки един от вас ще ра­боти доколкото Господ му говори. Да бъдем верни ­ как­вото Господ каже, направи го. Казва на стражаря: “Не мъчи то­зи човек. Не го мъчи.” На съдията казва: “Не осъждай този чо­век.” На слугата казва: “Добре слугувай.” На жената, на де­тето, каквото каже Господ, направи го. То е важно. Дру­гите неща, всичките тия противоречия, Господ ще ги попра­ви. Господ казва: “Ти ще вървиш, Аз съм взел всичко пред­вид, не бой се.” Някой казва: “Обесиха онзи” ­ “На този, ко­гото обесиха, ще дам по-хубаво тяло и по-щастлив живот.” ­ “Онзи убиха на бойното поле.” ­ “И него ще възнаградя. Ще премахна всичките страдания, ще улесня живота, ще го на­правя по-добър, отколкото сега.” Какво има да кажете на туй? Каква е цаката на туй?

(Към Игната:) При мене после ела сам. Аз искам, като влезеш в моята стая, да влезнеш сам, да не влезнат всичките тия, няма да се разберем.

И сега мъчнотията е, че много сте на едно място и всички имате различни разбирания. Не мислете, че аз не зная. Нито един от вас не схваща моите възгледи. Някои мислите, че сте в съгласие с мене. Аз ви разбирам, вие сте в съгласие със себе си. С мене още не сте в съгласие. Аз не се заблужда­вам. Казва: “Каквото каже Учителят, слушам.” На такава динена кора не стъпвам, нито искам да ви поставя на изкуше­ние. Не искам да ви поставя на един изпит, който не може да издържите.

Една жена казва, че обича мъжа си. Казва є той: “Иди, хвърли се в реката.” Тя тръгнала към реката да се дави, че като наближава, казва: “Кажи да не се удавя.” Не. Това не е обич. Пък и от негова страна не е хубаво, ако тя го обича, той да я кара да се хвърли във водата. То е само приказката така­ва. Тя като иде до края, той иска да види дали ще се хвър­ли, тя се обръща, да є каже да не се хвърля. Кажете: казал ли е той да се хвърли или не? Досега имали ли сте слу­чай да е казал някой на жена си, за да му докаже, че го оби­ча, да се хвърли в реката? Онзи, който е създал приказ­ката, поставил така.

Сега, да се повърнем. Следователно в живота е важна лю­бовта към Бога. Докато човек не осъзнае туй вътре в себе си, той не може да бъде полезен ни на себе си, ни на другите. То е закон. Човек, докато не съзнае Божествената Любов, не мо­же да бъде полезен ни на себе си, ни на другите. Може да бъ­де полезен, но някога ще причини по-голяма пакост, по-голя­ма вреда, отколкото полза. Сега аз виждам всичките блага, които съществуват в света. Но ви казвам, сега далече ня­къде в океана, аз виждам един параход, който потъва. Аз го виждам и не може да му помогна. Този параход дава сиг­нал, и онези, които ще дойдат да му помогнат, дали ще го намерят? Виждам, вика за помощ. Казват: “Що Господ да не праща ангели да го спасят?” Те са тръгнали по морето не по Волята Божия, не ги е пратил Господ там, те са тръгнали по свои търговски сделки. И понеже не са взели всички пред­па­зителни мерки, да бъде здрав параходът, пропуснали нещо и след една голяма буря потъва параходът. Вие ще попитате: “На кое място е сега?” Може ли да проверите на кое място е? Трябва да виждате. Тъй, както ви говоря, има нещо, което вие може да проверите. Казвам: Този параход е някъде из Индийски океан, дава сигнали, но потъва. Къде е потънал, ни­кой не знае. Как ще проверите дали е потънал? Изгубил се. Но нещо може да проверите. Казвам ви тъй: ето един па­ра­ход в Индийски океан, който сега в еди-колко си часа дава такъв сигнал. Отивате на парахода, избавяте пътниците. И самия параход избавяте. Тъй може да проверите. И вест­ниците пишат за това. Ще кажете: “Каквото каже нашият Учител, е вярно.” Туй, което казвам за този параход, вестни­ците не може да пишат. Следователно има нещо, което тряб­ва да проверите. Утре ще пишат вестниците. Не само това, но казвам: Този параход е от 12 000 тона, толкоз матроси, виж­дам капитанина, виждам всички. Казвам: Еди-къде си ава­рия стана на парахода. Един от котлите се е пукнал. Път­ниците са толкоз на брой. После във вестниците вие четете същото. Вярно е. А разправям за нещо, което не може да про­ве­рите. Разправям, туй е в Небето. Онова е, тия работи не ги разбирате.

Ще се намерите в противоречието на един турски султан, кой­то искал да изпита един от своите учени ходжи, който все­ки ден казвал на султана какво Господ прави на Небето и какво ангелите правят. Всичко знаел. Султанът се съмня­вал в неговото знание. Той повикал гръцкия патриарх и своя учен ходжа, искал да ги опита. Той взел един голям гювеч с топло мляко и казал на ходжата и на патриарха заедно да дро­бят. Започнали и тримата да дробят в големия гювеч. Султа­нът объркал хапките и казал на ходжата и на патри­арха: “Всеки да яде от своите хапки.” Ходжата казал: “Отде да ги зная?” ­ “Че, ако вашите хапки не знаете, как ще знаете как­во става в Небето?”

Ние не разбираме малките работи в света, големите рабо­ти как ще разберем? Казвам: Вярвайте в ония неща, ко­ито може да проверите. И като ги намерите верни, вяр­вайте. Защото, ако вярваш в туй, което е, ще имаш туй, което е; ако вярваш в туй, което не е, ще имаш туй, което не е. Сега желая всички да вярвате в туй, което е, за да имате туй, което е. Вярвайте в Любовта, вярвайте в нейната топли­на. Вярвайте в Бога. Обичайте Бога и вървете напред. Един ден, сега или някога, Той ще ви се открие. И като ви се от­крие, вие ще проверите моите думи. Ще кажете, че туй, което съм казал, е вярно. Сега още не сте го проверили, ще останете на особено мнение, но един ден, когато четете вестниците, всичко туй, което казвам, ще стане. И вие ще кажете: “Вярно е.” Докато не проверите, не отказвайте, че то не е вярно. Пазе­те един ден като проверите, възприемете това, което сте проверили. Туй, което не сте проверили, оставете го на­страна, навън. По-хубаво учение от това няма. Туй, което чо­век може да провери в себе си, туй, което може да въздигне не­говия дух, туй, което може да въздигне неговата душа, да въздигне неговия ум, да въздигне неговото сърце, туй, което може да съгради самия него, то е истина. Туй, което работи за тебе, то е реалността в света. Тогава разсъждавайте, ще ви дам стиха, в който Христос казва: “Аз съм Пътят, Исти­ната и Животът.” ­ Аз съм провереният път, провере­ната истина, провереният живот. Когато Христос казва: “Аз съм Пътят”, не е път, който не е проверен. То е един път, в който като тръгнат хората, всички противоречия ще се раз­решат. Понеже в този път ще има изобилие, ще има разби­ране. Тази истина ще бъде еднаква за всички. Този живот ще бъде еднакъв за всички. Всички ще се ползуват от него еднакво. Следователно няма да има никакво противоречие. Всич­ките противоречия всякога произтичат от факта, че всич­ки хора не еднакво се ползуват от пътя, не еднакво се пол­зуват от истината, не еднакво се ползуват от живота.
Божият Дух носи всичките блага на живота. (Три пъти.)
7.05 ч сутринта

(На поляната ­ упражненията.)

17-о неделно утринно слово,

държано от Учителя

на 12.I.1936 г., 5 ч сутринта,

София ­ Изгрев