Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую

18.Непроменливи величини

“В начало бе Словото”

Някой се оплаква, че не е бил щастлив. Казвам: Кой ли е щастлив? Виж, казва, птиците. Вие не сте изучавали живота на птиците, тогава. Привидно ако ние гледаме, то е наше със­то­яние, че са щастливи. Но те имат известна философия. Мо­же би растенията са щастливи, понеже не обръщат внима­ние на окръжаващата среда. Те са будни само когато изгрее Слън­цето. Понапече ги, поусмихнат се малко. Те постоянно са на забавление. Когато Слънцето ги напече, понеже надолу не могат да слязат, те си пускат корени. Като ги напече, от го­лям зор започнат да работят, надолу започнат да растат. Ка­то им стане студено, започват да растат нагоре. Та, от голя­мата горещина надолу растат; като им стане студено, нагоре работят.

Сега вие казвате: дали туй смятане е право? Може да си пра­вите заключения. Да кажем, имате в алгебрата: a+b=c. То е алгебрически израз. Преведете го аритметически. 1+2=3. 2+4=6. Но те не отговарят на тази формула. Тази фор­мула отговаря на много аритметически числа. “А” е, значи, една формула, която може да се приспособи; който разбира, мно­го приспособления може да има. Равенство може да има само между разумни процеси. Непременно, за да има равен­ство, трябва да има разумност. Ако двама души се бият, ни най-малко “a” плюс “b” не е равно на “c”. Ако се бият, там вече имате минус. Щом имате бой, имате вече минус, нямате плюс. Щом се бият, единият дава, другият приема, без да иска. При боя, запример, всичко се дава. Онзи, налаганият, при­ема; който го налага, дава. Тогава налага­ният казва: “Мно­го несправедливо постъпи спрямо мене, много ми даде.” Значи набил го много. Що е набиването? Значи: “Повече ми даде, отколкото мога да нося.” Другият казва: “Излязох из търпение, съжалявам, че толкова дадох.” Той съжалява, че дал. След туй този човек, на когото много дали, дава заяв­ле­ние, дава под съд този, който много дал, и го осъждат на 3 ме­сеца или една година затвор, че много дал. Иди му намери края сега. “А” минус “b” на какво е равно? Тогава иде фор­мулата: c ­ a=b.

Сега всички вие, като разглеждате живота, разглеждате го от вашата философия и искате да бъдете щастливи. Но в как­во седи щастието на човека? Един човек никога не може да бъде щастлив на Земята, който не е бил нещастен. Или, щаст­ливият човек, за да опита цената на щастието, той тряб­ва да стане нещастен. Нещастието е опит, да опиташ колко струва щастието. Другояче, няма да знаеш цената на щастие­то. Щом го изгубиш, ти го оценяваш. Вземете го временно, за да оценяваш щастието колко струва. Питам: Ако вие има­те едно богатство, на което не знаете цената, колко струва това богат­ство, какво ви ползува? Или имате знание, на ко­ето не зна­ете цената ­ приложението на знанието.

Вземете яденето, има наука за яденето. Сегашните списа­тели пишат кои храни са хранителни. Сутрин вземеш поло­вин кило мляко с малко кафе или шоколад, малко захар, хляб и направиш една закус­ка. На обяд имаш едно сготвено пиле, ако си от благородните месоядци; ако си от благород­ните вегетарианци, имаш паприкаш [от] картофи и зеле. Ти се­диш, подъвчеш, погълчиш жена си или готвача, че не е хубаво приготвено, не е вкусно, хлябът малко не е вкусен. Ти казваш: “Да внимаваш, втория път не го ям.” Вечерта пък имаш кюфтета, приготвени от месо или от боб, или от ле­ща, или магданоз с яйца. Така ден, два, три, година продъл­жаваш, но никога не се спираш да мислиш. Ти мислиш за яде­нето как е сготвено, намръщиш се, най-после на жена си каз­ваш: “Така не се готви.” Как се готви? Пък и тя, като гот­вила, ето какво мислила ­ казва: “Що ми трябваше да се же­ня, да стана готвачка на този? Какво ме казваше той, че на царска кола, с корона, с царска мантия ще бъда, пък сега ­ целия ден бъркай в тенджерата. Тъй, сега само готвиш. То да е веднъж, два пъти, три, четири пъти, от година на година става по-лошо.”

Сега, не мислете, че ако станете готвачи, ще угодите. Тогава една сестра ми разправяше: като видела мъжа си сър­дит, тя започвала да мисли какво да му сготви. Като му при­готви много хубаво ядене, няма изключение, минава му сръд­нята. Като се разсърди, знае, че трябва да има баница със сире­не, полята с малко мляко. Той като погледне, казва: “Кол­ко си умна!” Питам: Човек, който ял 10 години, какво е придобил той от яденето? Нищо не е добил. Колкото яде, работата става по-лоша; най-после дойдат известни кризи, не можеш да ядеш. Дойде сега някой път и стомахът казва: “По­чивка.” Веднага викат лекар. “Дъщеря ни ­ казва ­ изгу­била апетита, не може да яде.” Ами синът изгубил апетита, же­ната изгубила апетита, лицето є се смъкнало. Дойде ле­карят, започва да я лекува, даде лекарства. Тогава няма по-мъчна работа да накараш някой човек, който изгубил апе­тита си, да яде. Сготвиш нещо, хапне ­ не върви; дадеш ябъл­ка ­ не върви; круша ­ не върви; маслина ­ не; какво ли не ­ не върви. Но какво да се прави? Викайте някой друг лекар.

Сега, туй не е общо правило, но за културни хора е много вяр­но. Има една статистика там. Може би това произтича от факта, че тази храна не е така прясна. Храната, като стои дълго време, тя губи своята ценност. Плодовете или про­дуктите, които се вземат, трябва да бъдат пресни, в прясно състояние. Туй животните го знаят. И от животните, които още не са изгубили тази дарба да познават храната си, разбират коя храна трябва да ядат. Съвременният човек, по­неже има нов живот, той съвсем е изгубил туй качество на храната. Тя е много нехигиенична. И съм забелязал, които тол­коз ядат, от ден на ден стават по-лоши. Под думата лоши ста­ват аз разбирам: недоволни са. В яденето трябва да се вне­се един нов елемент. Но разбирането на този процес е чис­то механическо. Ти ядеш хляб, туй жито, смляно под хро­мела. И туй жито, което е станало на брашно, плаче. Житото пла­че. Онова животно, което е заклано, и то плаче. Расте­нието, което е изтръгнато, и то плаче. Само плодовете доня­къде не плачат. Но щом изядеш семената, и те плачат. Има не­що у тях, което плаче в света. Питам: При такава една хра­на човек може ли да бъде щастлив? Всякога, когато човек яде, той трябва да заслужи храната. Има едно правило: Който не работи, да не яде.

Сега ще ви дам едно обяснение. Работата е трояка. Който не работи в умствения свят, който не работи в духовния свят и който не работи на физическото поле всеки ден, той не тряб­ва да яде. През деня ти трябва да се спреш, да поработиш мал­ко умствено. Сега казвате... Ако се каже [да] мислите, каз­вате: “Какво да мислим?” Той не знае да работи. Порабо­тє малко в духовния свят. Казва: “Какво да работя?” На фи­зи­ческото поле се трудим: помитаме, опираме дрехите. Това не е работа, това е задължение. Ти помиташ, работиш от немай-къде. То е волска работа. Или, оцапала се дрехата ти, ти я опереш ­ то е по задължение.

При работата човек трябва да бъде свободен. Туй трябва да го има в ума си. Ако ядеш по принуждение, то не е пак ра­бота. Яденето е една работа. Завършването на един труд, це­ната е яденето. Яденето е цената за работата в умствения свят; за работата в духовния свят и за работата във физичес­кия свят, яденето е плащане. Щом ядеш, платено ти е. Щом не си свършил тази работа и ядеш, значи си взел парите на­за­ем, заборчаваш.

В природата има един закон: Даром взе­май, даром давай. Сега ние тълкуваме: Даром винаги трябва да вземаме. Така е правото. Но и даром трябва да даваме. Даром човек трябва да работи и в умствения свят, нищо не трябва да му плащат. При сегашните ваши разбирания, вие не живеете с вашите идеи, които сега имате. Тъй, както аз следя хората, гледам, жи­веят с един морал от хиляди години. Не съм виждал хора да живеят с един морал като сегашния. Другояче не може да бъде. Понеже сега нямаме изработени възгледи, ние жи­веем с възгледите на нашето минало. Ние ядем според въз­гле­дите на нашето минало. По новия начин има много малко хора да живеят сега.

Запример, вземете в любовта. Някой ми се сърди, че не го обичам. Чудна работа, че любовта, тя не се продава, [нея] нито можеш да я канализираш, не можеш да я пренесеш ня­къде. Сърди се, казва: “Еди-кой си не ме обича.” Писа­нието казва: “Възлюбете се.” За да любиш, ти трябва да бъ­деш умен. Само умният човек и само добрият човек може да обичат. Който не е умен, който не е добър, той не може да обича. Любовта е несъвместима. Следователно може да на­пра­вите опит. Всеки човек, който иска да го обичате, той ви­наги се сърди, той става по-лош. Онзи, който търси лю­бовта в света, той върви по една наклонена площ. В света, това е едно опитно училище. Ти не можеш да търсиш никаква лю­бов. Трябва да разбирате живота, който го носите. Имате тол­кова утайки от вашите минали съществувания, че като дой­деш, трябва да знаеш как да се освободиш от твоя ум, от тво­ите чувства в ежедневния живот. Ако не знаеш как да се освободиш, ти не можеш да бъдеш щастлив. Аз другояче раз­съждавам. Като говоря, аз имам съвсем друга идея. Видя един човек, казват: “Лош човек.” Лошия човек го считам за една дълга река. Добрият човек е къса река, бистра, която сега извира от планината. Изворът е близо. Онази, по-дъл­гата в живота, като мине покрай разни почви, те се влюбват в нея и всеки є дал по един подарък, каша станала водата. Като върви, намира се в чудо, носи всичко туй. Като иде в мо­рето, всички тия нейни симпатии, тя ги оставя на дъното. Тя излиза отгоре избистрена. Симпатиите се наслояват долу. Тия симпатии след време, когато морето се измени, дъното излезе на повърхността, образуват една хубава почва.

Питам: Вие, които дълго време сте живели на Земята, тя е мътна река, какво трябва да правите? Казва: “Аз пък мъ­тен ли съм?” Мътен си, толкова тела има. “Отде дош­ли?” Отдето си минал, с тебе вървят; какво ще правиш?

Оне­зи, които не разсъждават, ще се отчаят, ще кажат: “Защо Господ направи света така?” То е друг въпрос. Вие сте пратени да учите. “Защо е турена тази програма?” Да учиш. “Защо е направено училището?” Да учиш. Тия пред­мети са поставени да учиш. “Много мъчно.” Ще се учиш, нищо. “Ама, тези дреболии в книгата...” Всичко ще учиш. Ти не можеш да критикуваш учебниците в едно училище. Ти, за да ги критикуваш, трябва да свършиш отделенията, тряб­ва да свършиш гимназия, университет и да имаш една специализация най-малко от 10 години, за да можеш да да­деш някаква нова идея. Тогава е възможно да дадеш нещо ново. Но още като си в училището, ти можеш да критикуваш, но твоята критика ще бъде глас, въпиющ в пустинята. Ще учиш, ни най-малко няма да взимаш пред вид друго. Казват: ако е мъчен предметът, пътят е отворен, излез от училището и намери друго, съобразно с твоя ум.

Всички сега сте от тия ученици, които питате защо Гос­под направи света така, защо вие трябва да страдате. Че, кой ви е накарал, защо влязохте в училището? Хлопахте със заяв­ле­ние, на баща си и майка си хлопахте, докато ви отворят и ви приемат. Сега, като влизате вътре, казвате: “Защо е така съз­да­дено това училище?” Това училище и преди вас, и след вас такова ще бъде. Казва: “Побеля ми главата.” Че ти побе­ля­ла главата, то е друг въпрос. Побеляването на главата не седи, че ти си много учил. Може да е варосана главата ти отгоре с бяла боя. Че побеляла, ни най-малко не показва, че ти си страдал. Кое е по-хубаво? Твоят бял цвят...

Вие не разбирате какво отношение има белият цвят. Ко­гато човек набере много енергия в света на глупостта, той трябва да му побелее главата, че чрез всичките бели косми да излязат навън всички глупави мисли и желания. Те през белите косми излизат. Казва: “Много глупав съм бил в мла­дини.” Понеже космите са били черни, той всичко събира. Че, чистата вода нищо няма в себе си, мътната всички съби­ра. Събира умни неща в главата. Той нищо не разбира. Тога­ва ние казваме: който иде на Земята, всичко събира, ни­що не разбира. Казва, трябва да си поживее. Старият, кой­то всич­­ко разбрал, че в младини събрал повече, отколкото тряб­ва, не че е лош, но събрал повече, сега. Казва, той като събрал много, оглупял. Младият, който събрал всичките неща, забо­гатял, а старият, който раздал всичките работи, оглупял.

След туй дойде другото. Младият сега започва да пропо­вядва, казва: “Ти, сега, като влезеш в училището, ангел ще станеш.” Той едва влязъл в училището, мисли ангел да стане. За Небето започват да му разправят, че там всичките ангели с китари свирят. Че, тогава, аз да ви посвиря с китара. Тук много съм виждал ангели и ангелици, ангели има с цигулки, с тръби. С тръби има, които свирят ­ това са ангели, надуват тръ­бите. Музиката, това е наука, за да познаеш (ангелите). Анге­лите ако свирят, то не е наука за тях. У нас е необходимо, за да се пази онова равновесие. Тя съществува в техния жи­вот, за да стават работите според Волята Божия. Ако един ан­гел тук, на Земята, престане да пее, той може да падне. И на Земята е тъй. Щом на Земята човек престане да пее, той пад­не на леглото. Всяко болезнено състояние не е музикално. Щом човек изгуби музиката, изведнъж падне. Ще забеле­жите, че неговият глас се намалява. Естественият пулс щом се намали на живота, тогава имате триене, става възпаление на тялото, отвън избива огън. Онзи музикален импулс се е нама­лил, вследствие на това се образува триене. Разболял се човек.

Тук имаше един наш брат, заболял. Родило се в дома им едно желание да викат лекар. Майката беше на мнение да го лекуват, дъщерята беше на мнение да му направят опера­ция. Питат мене какво да правят. Казвам: Ако го пратите в бол­ницата, ще го пратите в оня свят. Ако му направите опе­рация, ще бъде последна, втора няма да му правите. Ще го из­пра­тите, че ще го изгубите. “Ама лекарите казват.” Какво каз­­ват лекарите, оставете. Казват: “Той е побъркан човек, в ста­­ята пее, как ще оздравее?” Роптаят те сега. Именно пее­нето е шанс, че може да оздравее. Нека пее; без пеене, ще зами­не. Вие се радвайте на тази песен, тя е здраве. Той, дока­то пее, има шанс да оздравее. Ако престане да пее, неговата рабо­та е свършена. “Ама, ти ни забавляваш.” Ще видите. След 25 деня боледуване той оздравя, пеенето стана нормал­но. Те заключават, че това е случайност.

Щом човек е нераз­положен духовно, няма този закон на хар­монията. Не само да пееш отвън, да издаваш механически звук. Когато човек пее, трябва да трансформира ума си. Ти не мислиш за обикновения живот с неговите обикновени дряз­ги, ти си на почивка вече. Че си нямал пари, че жена ти била болна, че туй било, онова било ­ ако знаеш да пееш, ако би знаел да пееш една хубава песен, жена ти ще оздравее. Една песничка 10 деня като пееш, ще бъде здрава. Не един ден, 10 деня като пееш, ще оздравее. Сутрин като пееш, на обяд и вечер, ще бъде здрава. Или ти сам трябва да пееш, или трябва да ти пеят.

Болезнените състояния в живота, те идат от съвсем друга област. Първото нещо, когато човек се е разболял, той станал не­доволен. Изгубва туй музикално нас­тро­ение, всичко му се показва тъмно, мрачно, безсмислен е животът, безсмисле­но е яденето, не е вкусно, пиенето, во­дата не е вкусна. Намира се в едно раздразнено състояние.

Сега, това са състояния, през които всички трябва да ми­не­те. Те са области. Понеже вие пътувате, дълъг е вашият път за Небето, ще минете през разни области. В първите го­дини на своето обръщане Павел говореше много, но после, след като пострада в пътя, казва: “С много страдания ще влезем в Царството Божие.” Христос, Който проповядваше лю­бовта, и Той казва, че с много страдания ще влезем.

Сега, не е лошото в страданията. Какво означават стра­да­нията в света? Много страдания ­ много области има да минаваш; мал­ко страдания ­ малко области. И всичкият ти живот в дру­гия свят, като влезеш в разумния живот, в Небето, живо­тът ти ще се обуслови от страданията. Не да си недоволен и постоянно да роптаеш. Но всяко страдание, като дойде в тебе, то трябва да роди в тебе една благодарност ­ да благода­риш на Бога, че си се удостоил да страдаш. Да кажем, малко ти плащат за работата. Благодари на Бога ­ удостоил си се да страдаш. Заболяла те главата ­ благодари на Бога, че си се удостоил да страдаш. Не живееш добре с жена си ­ благо­да­ри на Бога, че си се удостоил да страдаш. Приятелите не те разбират ­ благодари на Бога, че си се удостоил да стра­даш. Времето е студено ­ благодари. Че обуща нямаш, благо­дари. Че шапката се съдрала, благодари! Хората имат лошо мнение за тебе ­ благодари. Навсякъде благодари. Палтото овехтяло, 10 години как го носиш ­ благодари на Бога. Иначе, може да имаш едно хубаво палто, но може да бъдеш един го­лям грешник. С този, оскубания балтон Небето те харесва. Цве­тето, докато не изгуби балтона, плод не дава. После, гру­бият цвят на плода не се маха, докато той не узрее. Сега, туй е до време. Аз сега говоря за земния живот. Туй няма да бъ­де през цялата вечност. Щом минете в другия живот, това ще се смени. Но някой път ние смесваме духовния живот със земния живот, ние се намираме в едно противоречие.

В духовния свят едни обичат до немай-къде, пък едни мра­зят до немай-къде. Един като те намрази, мразят те с хи­ля­ди години. Той като намрази, мрази, отблъскват се. Кой­то обича Бога, от ден на ден увеличава любовта, а у другите от ден на ден се увеличава омразата. Тук, на Земята, посър­дите се, помразите се 5­6 години, мине. В духовния свят няма та­кова нещо. Там добрите стават по-добри, лошите стават по-лоши.

Сега, аз не искам вие да вярвате в туй. Няма какво да вярвате, то си е така. Понеже канализацията, пътищата на злото са ­ има пътища за злото в хората, ­ повече са свър­зани и те приемат повече от омразата, отколкото от любовта. Или, туй казано на търговски език: вие имате повече търгов­ски отношения със света на омразата, отколкото търговски отно­шения със света на любовта. И то е по единствената при­чина, понеже продуктите, които ви се дават от света на омра­зата, са по-евтини, повече се печели от тях. Продуктите на духовния свят на любовта са по-скъпи. Понеже вие казва­те: “Не си струва да обича човек.” Тя много коства. На един, който те мрази, е по-евтино ­ ще го изпъдиш. Казва: “Хайде, вър­ви си.” Онзи, когото обичаш, не може да кажеш: “Ха, вър­ви си.” Понеже политиката на Земята е такава. В другия свят как постъпват? Трябва да го нагостиш, да бъдеш внима­телен, да не кажеш лоша дума. Като дойде омразата, ще се развалят отношенията.

Сега вие сте подложени на един вътрешен духовен изпит и не знаете произхода и се чудите защо Господ направил све­та така. Вижте какво трябва да научите от омразата. На бъл­гарски как туряте омразата? Всеки човек в света, който е обърнат с главата надолу, той мрази; всеки човек, който е обърнат с главата нагоре, обича. Ти, щом мразиш, с главата надо­лу си обърнат. Ако от високо място те обърна с главата надо­лу, ще ме обичаш ли или ще мразиш? Но ако взема, че те извадя от един кладенец, изтегля те нагоре с главата, то е лю­бов. Щом те спущам надолу, омраза е това. Тогава, при омразата вие слизате надолу, а при любовта се качвате нагоре. Добре, пък сега омразата и любовта имат практи­ческо приложение в живота. Ония, които били толкова умни, затова са ви накарали да си направите къща на един етаж, с едно стъпало: ще слизаш надолу ­ то е омраза, ще се качваш нагоре ­ то е любов. Като излизаш от къщи навън, то е омра­за, пък като се връщаш вкъщи, то е любов. Сега, понеже омра­зата се е увеличила, започнаха да си правят 3­4-етажни къ­щи ­ ами че повече стъпала, повече любов да имат. С качването, без да знаете, вие по стъпало вървите по стъпала­та и развивате повече енергия за любовта. Сега, ако ти се кач­ваш, то е едно състояние. Ти се качиш, седиш 5 мину­ти на четвъртия етаж, слезеш долу, 4­5 часа седиш. Там е бе­лята.

Та, качването и слизането по стълбата е да се балансират енер­гиите. Ако вие нямахте омраза, никак не щяхте да изли­зате. Понеже вие сте пълни с омраза, затова във вас се явява желание да се поразходите. Човек, като се качи на планината, казва: “Чакай да сляза долу вече.” Омразата, аз разбирам, тя е жица, по която аз добивам известна енергия, за да можеш да работиш. Но тогава, когато впрегнеш омразата на работа, тя не е омраза. Туй е приятно чувствувание, което чувству­ваш. Чувствуваш известна енергия, която е потребна в труда. На Земята, ако човек стане светия и не може да мрази, вед­нага ще си замине. Докато вашите деца мразят, бъдете увере­ни, те няма да напуснат Земята. Щом искате никак да не мра­зите, трябва сега да си заминете.

Ще ви приведа другото заключение, защо вие не трябва да мразите. За омразата сега говоря. Ще вземете омразата, как­то вие разбирате. Омразата е излишна енергия, която, ка­то не се използува, тогава произвежда гниене. Ако омра­зата идва, образува процес на гниене. Един плод, ако не е употребен навреме, изгнива. Плодът, като престои 5­6 деня, ще изгние. В гниенето се образува един процес, който е отвра­тителен. Омразата, докато е прясна и свежа, ще я продадеш, ще я туриш на работа; като изгние, тогава ще плащаш да я из­хвърлят навън. Тогава Писанието казва тъй: “Гневете се и не съгрешавайте.” Тия, които са писали, обикновените хора, философията не е изказана, много работи не са обясне­ни.

Запример Христос учил на времето, но учил с отрицател­ни работи: отречи се от баща си, от майка си. На някои места загатва положително. Той учил хората как да се освобожда­ват от неща непотребни. То е възпитание на човечеството. Учил по обратния, по негативен път. При сегашните условия вече няма да му кажеш да се отрече от богатството, но ще ка­жеш да вложи капитала си, да печели. Че, ако ти си умстве­но сиромах, ако ти си духовно сиромах, ако си материално сиро­мах, цял си сиромах, кому ще бъдеш полезен? Тогава ще бъдеш товар на хората.

Сега казвате: “Да идем да проповядваме.” Че какво нещо е проповедта? Ти не можеш да проповядваш, ако не мислиш, ти не можеш да проповядваш, ако не чувствуваш и ти не мо­жеш да проповядваш, ако не работиш. Това са неща сега, ко­ито трябва да разберете. Главното противоречие, туй, ко­ето в църквите излиза, те са го направили туй, за да прекарат живота си. Вярно е, че и вие отивате някой път да работите, за да прекарате живота си. И ни най-малко за нас е така. Жи­вотът за нас е да изпълним Волята Божия на Земята и да разберем живота. Няма нещо, което Бог е направил, че да не е за полза. Ако Бог е допуснал злото в света, Той е допуснал злото, защото е полезно. Той е всемъдър. Той го е допуснал, защото така на Земята е по-добре.

Тогава, сега се заражда въпросът, Яков казва: “Езикът е неудържимо зло.” Казва, че хората се научили да карат конете си, корабите си навсякъде, където искат, а, казва, за езика не са добили туй знание ­ нито гемове*, нито юлари има­те за езика, нито някакво кормило. Той го намира в света не­удър­жим. Никой човек не е господар на него.

И право е, те­първа има да се учи. Този свят е пълен са­мо с омраза, ней­ния език знаете как да говорите. Питам: Вие, като дойде омра­зата на гости, какво правите? Някой път казвате: омръз­нала ви е някоя работа. Казвате: “Ние оби­чаме всичките хора.” Това не е наука. Някой казва на ме­не, може да говори­те, че обичате всичките хора, но то не е така. Най-първо, твоето съзнание не е будно. Най-първо, ти мислиш за 10­20 хора, казваш: “За 100, 200 хора ще се моля.” Друг казва, че се моли за целия свят. Оставете, тази идея не е права сега. Мо­же би тази молитва, след хиляди години като си се молил, да се развие във всяко отношение към всичките хора, но в даде­ния случай не се знае дали твоята молитва прониква в съзнанието на всичките хора и в това отношение си прав. Всич­ки ония хора, на които съзнанието е будно, на които може да се помогне, те са възприели, право е в туй отно­шение. Ако разбираш механически, ти си се молил за целия бъл­гарски народ, това не е право. Колко българи може да има будни? Може да са 1000, 2000, 10 000 души българи, нада­ли има 10 000 българи. Ако имаше 10 000 българи, те щяха да бъдат грамадна сила.

Ще ви приведа един пример. В Америка тия, долапчи­ите**, се превърнаха в гангстери, от които бягат американ­ците. Крадат деца, жени изнасилват, най-видните амери­канци бягат. Американските съдилища са свободни и там все­ки човек, който е направил престъпление, може да се

* гем (тур.) ­ диал. дълъг ремък на юзда.

** долапчия ­ измамник; долап (от перс.-тур.) ­ остар. и диал. хитрина, интрига.

[изхлузи]. И най-после американците се ухитрили. Опреде­лили 500 души млади хора, с всички разположения на наука­та, как да стрелят с картечници, с бомби, със задушливи га­­зо­­­ве, с някакви течности, с всичко, каквото модерната наука e изобретила. Петстотин души, на които дали неогра­ни­­че­­ни права, че дето намерят един гангстер, ако не иска да се под­чи­ни, да му теглят куршума. На тях цяла Америка упова­ва да ги избави. Уплашили се гангстерите Тия млади хора, ко­ито са подготвени и са в услуга на държавата.

Е, питам сега: Кой ще ви избави от вашите гангстери? В света тъй, както мислим, само с добро няма да се оправи. Има воюване. Вие под “воюване” какво разбирате? Ако на всяка мисъл, на всяко желание, на всяка страст не знаеш как да се справиш... Страстите биват добри и лоши, мислите биват добри и лоши, чувствата биват добри и лоши. В един момент, в следния момент ден и нощ се сменят в човека. Мно­зина се спират вътре, как учил Христос. И Христос се е обус­лавял, Той е минал по същия път, но и Него разпнаха. Всич­ките лоши духове се събраха и Невидимият свят отстъ­пи, те Го разпнаха. Нито Пилат беше в сила да помогне, нито жена му, която казваше: “Този човек да Го не разпъ­ваш” ­ никой не можа да помогне на Христа. Писанието каз­ва, че така било отредено. В какво седи силата на Христа? Хрис­тос, като се подложи на страданията и на смъртта, Той ми­нира света със Своите мини, минира го вътре, тури жици и като излезе горе, потегли, казва: “Хайде, целият свят наго­ре, крепостите лесно се превземат.”

Ако вие не знаете да минирате едно зло, как ще се осво­бодите? Някои от вас искат да станат ясновидци. Но преди да станете ясновидци, вие трябва да придобиете едно усещане в симпатичната нервна система, която трябва да изучавате, едно чувство, което показва какви са отношенията на външ­ния свят спрямо вас, за да знаете как да смените. Запример при­родата ни предпазва ­ ти пътуваш по планината, у тебе има известни жлези, органи, [които показват,] че ще има бу­ря, да вземеш мер­ки. Ако си умен, ще вземеш мерки; ако не си от умните, ще ка­жеш: “Не съм разположен.” Но след то­ва неразположение ще дойде голяма буря. Ще те вземе. Както преди години ходихме на Витоша, един умен брат бурята го търколи, че му охлузи крака, че братята го носиха.

Казвам: Трябва да изучавате вашите състояния, как се сме­нят. Вие седите и сте недоволни от окръжаващата среда, мис­лите, че еди-кой си е виноват, че те предизвикал. Не е вино­ват, който написал мъчната книга, виновати сте вие, ко­ито не четете, да разбирате книгата. Не е виноват, че някой казал някоя обидна дума. Обидната дума, ако знаете как да хва­нете съдържанието, грамадна енергия има. Една дума ако знаеш как да я хванеш, ти ще забогатееш. Една лоша ду­ма ако знаеш как да я хванеш, ще забогатееш.

Сега на вас ще ви приведа един пример. Разглежда се сега един процес. Един унгарец си купува един билет от ло­та­рия. Беден унгарец, взел този билет, зашива го в шапката си и записва номера в книгата. Един ден неговата жена взела, че подарила неговата шапка на един просяк. Тогава прося­кът, след като носил шапката, я продал на един търговец. Обаче тегли се лотарията и вижда, че неговият билет печели 100 000 крони, близо около един и половина милион наши па­ри. Той веднага търси шапката, но жена му я подарила. Тър­си той, намира просяка, намира просяка, но просякът про­дал шапката. Той дава доста голяма сума на просяка да на­мери шапката и да я даде. Просякът се усъмнил, като на­мерил шапката, разпорил [я], намира билета вътре, занася шап­ката. Онзи отива и казва, ако някой дойде с този билет, да не му ги дават, парите. Просякът отива с намерения билет в шапката, обаче не му дават, парите. Сега се води дело кому се падат парите. Съдиите оставили за 3 седмици да си помис­лят. Казват, че когато жената подарила шапката, тя подари­ла и билета. Той казва, че тя подарила само шапката, но не и билета. Не зная как ще се разреши. Вие мнозина сте турили би­лета в шапката, жена ви подарила шапката.

В духовния свят, при сегашните условия вие разсъжда­вате като хора отпреди 2000 години. Не съм срещал хора да мис­лят като сегашни. Казва: “Защо Господ създаде този буда­ла?” Аз го виждам, този будала носи доста голямо богат­ство и може да ти бъде полезен. Защо Господ създал говеда­та? Да орат нивите на хората. Ами защо създал лечебните бил­ки? Понеже Господ знаеше, че ще има болести ­ да се леку­ват. Змиите едно време хапеха надясно, наляво. Сега це­лият свят току ходи да хваща тия, отровните змии, някои да­же ги развъждат и със змийската отрова лекуват най-ло­шите болести.

Казва: сега да говорим за Божията Любов. Висока работа е то. Знание трябва. Няма да седя [и] да казвам: “Мене ми е при­ятно.” Един турчин, като ял, казва: “Охо, хо.” Казва, че е много хубаво. Като видял, че много искат от него, казва: “Вай, вай” ­ “Тежко ми е сега.” Всеки ще чете една книга, гле­дам, някой чел един роман или чел научна книга ­ важно е онова, което може да се приложи. Ама какво може да научи чо­век от съвременната химия? Какво може да научи от съ­вре­менната физиология, от съвременната анатомия, астро­номия, съвременната математика, или съвременната музика, или съвременното изкуство ­ какво може да се ползува? Че аз съм художник, рисувам. Аз, когато искам да изправя една по­грешка, имам известни художествени черти, рисувам, пра­вя една черта и премахна нещо в себе си. Един художник ри­су­ва. Когато някоя мисъл не мога да я хвана, седя и рису­вам. Като не мога с рисувание, започна да пея и най-после, да се разреши въпросът, някой път посред нощ стана и посви­ря, попея си малко и въпросът се разрешава ­ то е изкуство за мене. Ще кажат сега: “Вечерно време да ставаме и да пе­ем, пък и да рисуваме? Не сме деца.” Че какво ще правиш? ­ “Ама това не го правя.”

Срещам един момък, разгневил се така, казвам: “Както виж­дам, ти си доста даровит, може да рисуваш. Срещнах една мома, ама такива очи не съм виждал. Ще ти платя, ис­кам да ми нарисуваш очите, искам да имам нейните очи. Мо­же ли?” ­ “Може.” Веднага се сменя неговото състояние. Завеждам го, той започва да рисува, казвам: “Гледай тази мома.” Той казва: “Че очи!” Той рисува ден, два, три. Казва ми: “Много ти благодаря, откак ми показа тази мома, не се гне­вя.” Като се разгневи, изпъкват в ума му очите є. Като є гле­да очите, има известни кривини, момата, която има хуба­ви очи, като гледаш тия линии отдолу нагоре, тия криви ли­нии действуват. Ако момата изгуби кривите линии, те губят сво­ята сила. В природата това навсякъде се случва. Право­вер­ните казват: ти жена в очите да не я гледаш. Хубаво, с гър­ба да я гледам ли? Има хора сладкодумни, аз съм слушал, има селяни, глупости говорят, но и глупостта е сладкодумна. Му­зикално говорят. Слушай музикална реч. Ако се спрете при един сладкодумен човек и една-две минути, ти ще спе­челиш много.

Казвам: Предметно учение. Вие минавате и не се спирате да учите. Че, правете наблюдения: гледайте какви са очите, гле­дайте какъв е носът, устата, как ходи, как държи пръстите на ръцете, ръцете, не гледайте да го имитирате. Тия са линии въз­питателни, действуват. Ако се спрете върху един човек да го разгледате, вие се спрете върху типове, които са нор­мал­ни. Срещнете един тип, вижте основните черти. Ако се спре­те, то е предметно учение за вас. За тази линия именно мо­же да спрете при едно хубаво дърво, спрете се при дървото, пра­вете наблюдения; или при някой извор, при някой река ­ тия кривини са много хубави, приятно ти е. Спрете се при ня­коя скала, има хубави кривини, спрете се при някой цвят цъф­нал, погледнете тази форма, тя е хубава. То е по-елемен­тарно.

Казваш: това е цвете, това е дърво, това е планина, това са хора ­ и се напъвате да разберете другия свят. По този на­чин никога не може да разберете света. Как ще разберете оня свят? Как ще си представите ангелски крила? Какви са тия ангели с крила? Орлови крила, гълъбови крила ли са? Как­ви крила туряте? Гледам, някои художници турят крила, ко­ито хич не съответствуват на ангелите. Ангелите имат кри­ла. Ами че ангелите имат по 6 милиона крила. Шест милиона кри­ла като пуснат в действие, бързината им е 10 пъти по-голя­ма от тази на светлината. Те имат спирачки на крилата, ако искат да бързат. Ако е за бързане 10 пъти, те 10 пъти по-бързо от светлината могат да се движат. Един човек може да намери начин на хода си. Един учен човек го е страх от рели­гиозния. Най-първо казваха, че светът е направен може би преди 10 000 години. После се явява спор, как си позво­ляват да турят 2000 години повече. Моисей е писал, че има 2000 години, откак светът е създаден. Моисей, който писа, не беше ли човек? Чудни са хората. След туй започват 10, 20, 30 хиляди. Сега вече туриха 10, 20, 30 милиона. Сега някои ту­рят и два милиарда и половина и не му мислят. Хубаво е, че ние се освобождаваме. Ние мислим, каквото е писано в Биб­лията. Какво е писано в Библията ­ но какво е разбрано. Как­во е писал Моисей, като е писал Библията? Какво разби­рат съвре­менните учени хора? Ако е до механическата стра­на... Но една къща ние знаем от колко години е. Има къщи, които са от 100 години, пирамидите са от няколко хиляди го­дини, зна­ем възрастта им. От нашия свят може да се опре­дели, спо­ред старостта има начини да определим колко е стара на­шата Земя. Питам: Ако ти знаеш колко е стара една къща, как­во знание ще придобиеш? Зависи, ако тази къща е учи­ли­ще, колко хора са се записали, колко хора са живели, колко доб­ри хора са излезли от къщата. Туй е съдържанието на къ­щата. Ако тази къща е скотобойна, няма никаква цена. Це­ната на Земята, [преди] колко години е създадена, зависи от хората, които живеят на Земята, от хората, които живеят на нея. Хората дават цена на Земята. Земята без хора няма съдържание, тя е пусто жилище.

Та казвам: Вие може да имате цена само когато разби­рате Божия път, онова знание, което ще придобиете, онази ум­ствена енергия, онази физическа енергия, която ще при­добиете ­ то ще даде цена на сегашния ваш живот на Земята. Ва­шите понятия, изобщо понятията на целия свят, казва: ние се спираме върху благостта на Господа и казваме: “Гос­под да ни прости.” Добре, Той ще ни прости, но какво трябва? Учи­телят в едно училище прощава веднъж, два пъти, три пъ­ти, но ако ученикът никак не учи, най-после учителят ни­как не прощава. Да ме извинят за два, 3, 4 дни, но за 100, 200, 300 отсъствия те не може да те извинят, понеже в туй вре­ме ти нищо не си учил. Ще дойдеш на опит, учителят мо­же да те извини, но казва: “Ще държиш изпит. Ако можеш да го издържиш, има извинение, ако не можеш, няма извине­ние.”

Сега, единствената мисъл, която искам да ви оставя: Чо­век трябва да се учи да бъде господар на себе си, да влада се­бе си и тялото, да стане господар на сърцето си, да стане гос­по­дар на ума си. То е. Земният живот има три задачи, да ста­неш господар: да знаеш как да мислиш, да знаеш как да чув­ствуваш, да знаеш как да постъпваш. То е наука, то са пред­мети. Всеки предмет си има свои специалности.

Какво каз­ва там последният стих на прочетената глава? (Учителят чете:) “Но мъдростта, която е от горе, първо е чиста, после мир­на, приветлива, благопокорна, пълна с ми­лост и добри пло­дове, безпристрастна и нелицемерна.” Мир­ният човек е онзи, който може да се самовлада. После, чиста ­ значи него­вото небе е ясно, за знание има условия. Кое не­що е привет­ли­во? На всеки всякога дава място.

Каз­вам: Тия неща са необ­хо­дими. Мнозина искате да ста­нете съ­вър­шени хора, да живеете в Небето. Най-първо ще се научите да живеете доб­ре на Земята. Ако на Земята не можете да живеете добре, и на Небето не можете да живеете. Защото, ако човек между ло­шите хора не може да живее, между добрите всякога може да живее. Най-първо, добрите хора не могат да търпят лоши­те хора дълго време. Колко време бихте търпели в главата една въшка? Колко време бихте търпели? Ден, два, три, като започне да се раз­мно­жава, ще помислите малко да се освободите от тази нека­нена гостенка. Тя може да цитира сти­хове: “Люби ближния като себе си”, тя може да цитира, че трябва да бъдем сниз­ходителни, че трябва да бъдем мило­сър­ди, не трябва да бъ­дем груби и т.н. Казвам: Снизходи­телен съм, но те пращам на училище. Десет деня като седи на главата ти, на единадесе­тия ден ще я пратиш на училище. Пос­ле въшката ще се впрег­не да оре на нивата. Тогава ще туря смешното, което не раз­би­рате: всички тия добичета, ко­ито орат на нивата, са били въшки в главите на хората и се­га, да си изплатят което даром яли, орат на нивата. Казва: то­ва са паразитите. След това ще го турят на работа, вол ще го направят. Той е бил в сво­ето разбиране паразит, но за да се отучи от паразитството, ще го турят на работа.

Ако имате предразположението на въшката, тя ще даде труд на вас вътре и в следващото съществувание ще бъдете на нивата, ще орете ­ нищо повече. Ни най-малко няма да се подобри положението. Никаква отрицателна мисъл не тряб­ва да държите в ума си, никакво отрицателно чувство ­ каз­вам какъв трябва да бъде законът, ­ никакво отрицателно чув­ство, никаква отрицателна постъпка. Щом я направи, тряб­ва да знае да я поправи. Че направил, нищо не значи, вед­нага трябва да се яви желание да се поправи.

Сега тази наука ви е потребна, за да се избавите от тия дряз­ги сега, на които всички сте изложени. Понеже, когато ум­ствено сме неразположени, ние вече привличаме тия съ­щества, които имат нашето състояние, пък привличаме по­добни същества от духовния свят. Ако постъпките са лоши, пак привличаме. Ние трябва да се стремим да привлечем съ­щества от другия свят с високи идеи, трябва да имаме въз­вишени чувства, да привличаме тия същества да ни помагат. В постъпките си трябва да се стремим да бъдем добри, за да мо­же да ги привлечем. Защото, ако не можем да ги привле­чем от другия свят, нашият труд ще остане безпредметен, без­полезен.

Казва: “Какво има в това?” Ти като мислиш добре, ще се запознаеш с разумни същества. Не можеш да се запознаеш с ангелите, ако не си умен. Всяка умна мисъл ги интересува. Вся­ка хубава човешка мисъл в ангелския свят [е] като хубаво цве­те, което цъфти; веднага се притичват да видят какъв е вън­шният свят. Щом дойде един ангел в твоята мисъл, ти вед­нага ще се усетиш разположен, някой, който те гледа в твоята мисъл обективна, ти почерпваш в себе си тази сила. Щом те погледне някой ангел, усещаш разположение, сила, мощ, всичко можеш да направиш. Обаче направиш някоя глу­пава мисъл ­ някой от падналите ангели като те погледне, та­кава мъка, такова помрачение, казваш: “Да се срина.”

Та, от вас зависи какъв ще бъде животът ви. Всеки ден стро­ите живота. Сутрин, като станете, наблюдавайте какво мис­лите, каква мисъл [се е] пръкнала в ума [ви]. След туй казвате: “Тол­кова ли съм лош?” Като ме срещнете, ще ка­жете: “Тол­ко­ва ли съм грешник?” Не е въпрос за грешници. Сега бих ви казал... Бедни хора има между вас. Нали има? Искам да ми нарисувате една картина, имам 5000 лева на разполо­жение, ще ми нарисувате един ангел или един човек. Нарису­вайте и още днес ще ги имате, след 3 седмици ще ги имате, ще имате 5000 лева на разположение. Ако ми изпеете една ху­бава песен, ще ви дам 5000 лева ­ стават 10 000. Имам дру­ги 10 000 на разположение за един скулптор, който да извая хубав бюст. Имам 50 000 лева на разположе­ние за един на­учен труд за най-новите условия какви са на Слън­цето, най-новите открития какви са на Слънцето. Ако някой е беден, да се опретне да работи, и ще има. Колко души кандидати има за рисуването? При пеенето повече кандидати ще има. А какво има горе на Слънцето? Тя е много трудна работа. И действително е трудна. Казвам: Всички сте турени в един свят на големи възможности. Може да подобрите живота си, но трябва да знаете как. И като ти се каже, да го направите.

Сега някой от вас ще каже: “Как говори Учителят, сим­во­лис­­тично е това.” Не, не, много реалистично. Пет хиля­ди лева давам за рисуване, за музика; за другите, отвлечените ра­боти ­ повече. Колкото за картината и музиката ­ по 5000 лева. Не да нарисувате една картина за 100 лева ­ един вол с три крака. Някой толкоз харесал картината, че я задигнал. Тук бяха дошли ученици, които свършват училище, изнесох кар­тината и казвам: Това е новото в художеството. Казвам: Защо този вол няма един крак? Два вола са впрегнати, еди­ният има четири крака, другият няма. Перспективно може да има сянка, но той е така турен. Гледах, гледах, че последен курс на Художествената академия завършил художникът.

Знание трябва. С туй знание, което сега имате, никъде не можете да идете, едва ли може да излезете из къщи навън, едва ли може да прескочите границата на България. Най-мал­ко трябва да знаете 3­4 езика. Да знаете един език както тряб­ва. После, говорите за доброто. Ама в езика има думи, ко­ито са толкова мощни, толкова силни: ако знаете една дума да я изговорите музикално, вие можете да отворите сър­цето на кой да е човек, с малко изключение. Да произ­несете, веднага ще произведе цял преврат. Ако искате човек да си затвори пътя ­ пак с говоренето. Ако искате да си от­вори пътя ­ пак е с говоренето. Вие ще кажете: “Как тъй?” Тряб­ва да се понамазва колата. Но така се говори. Като гово­риш, трябва да чувствуваш думите. Ще говориш истината. Ти трябва да я чувствуваш, да мислиш заради* нея, да няма ни­каква посторонна** мисъл. Ти трябва да живееш в исти­ната.

* заради ­ диал. за.

** посторонен ­ остар. страничен.

Сега, мисълта. Мислете, но начинът, по който мислите, е много старомоден, аз го намирам. “Но трябва да бъдем доб­­ри.” Старомоден начин е. “Ние не живеем добре.” Старо­мо­ден начин е. “Ама как пострада Христос.” Старомоден на­чин е. Как пострадал, то е друг въпрос. Христос като по­стра­да, знаеше защо пострада. Той казва: “За този час дой­дох.” Той знаеше. Ти поддържаш въпроса защо Христос по­стра­да. Ами че Христос имаше изкуство. Той не беше беден в този смисъл, Той лекуваше какви ли не болести. Ние мис­лим, че бил беден, нямал къде глава да подслони. Но съвсем друго иска да каже Христос. Ако е за пари, навсякъде може да изкара прехраната. Той имаше изкуство в лекуването, из­куст­во в говора. Не само това, Той много изкуства имаше. Не може да мислим, че Той, горкият, нямал глава де да под­сло­ни. Но от голямо невежество на тия хора главите нищо не разбират. Той казва на Своите ученици: “На тях говоря по този начин, понеже не е дадено на тях да разбират, но вам е дадено да разберете тайните на Царството Божие.”

Каз­вам на вас: Вие искате да обърнете света. На много хора в света не е дадено. Тук на вас е дадено, на вас е дадено мно­го работа. Вие казвате, че първо светът да разбере, че пос­ле вие. Всякога във всяко общество съществуват известна група хора, които в даден случай да разбират тайните на Цар­ството Божие. Знанието е заради* тях. А пък другите ­ ко­гато техният ред дойде. Кога, то е друг въпрос. Вие не се гри­жете кога. Вие ги съжалявате ­ “Да ги обърнем, да ги спа­сим тия хора.” Не, първо спасете които са за спасение. И тогава вие знаете ли, че вие ще се изложите?

Един господин седи в едно американско пристанище, доб­ре облечен, дълбоко е пристанището. Всички тичат: “Уда­­­ви се човекът!”, тичат, нахвърлят се. А той бил ангажи­ран да обявява някаква фабрика. Показва се над водата и каз­­ва: еди-коя си фабрика еди си какви продукти продава. Всич­­ки се притичват, искат да му помагат, а той, човекът, си прави реклама. Светът е търговия. Вие влизате да го изба­вите, той ще каже: “От нашия магазин дрехите са най-хуба­ви.” Научете се да ви [не] лъжат хората. Гледам, целия ден вие се занима-

* заради ­ диал. за.

вате с такива долапи*. Като дойдат, какви ли не ра­бо­ти. Дой­де някоя сестра, казва: “Намразили са ме на Из­грева.” Аз не виждам никаква омраза. Те са духовни работи, от другия свят. Казва: “Не ми се седи вече на Изгрева.” Каз­вам: Впрег­не­те на работа, какви ли не чешити няма. Изгре­вът не е фи­­зи­­чес­ко място, той е състояние, един център, дето висшите духове съсредоточават своя ум. Докато те мислят, той е Из­грев. Като престанат да мислят, не е Изгрев. Докато Слънце­то изгрява, изгрев е. Като залезе, не е никакъв изгрев. Под “изгрев” разбираме благословението на Бога, което има към нас. Това е изгрев. Бог е насочил Своята мисъл към нас, по­не­­же искаме да изпълним Неговата Воля чистосърдечно, не да гледаме да отлагаме. Като чуеш една добра мисъл, още днес да я приложиш разумно, не отлагаш. Като чуя Бо­жест­­ве­ната Мисъл, прилагам. Какво ще стане, нищо не мис­ля. То е Божественото. Сейте доброто семе във вас всеки ден. Давайте му ход на Земята, тук. Така ще се оправи светът.

Та, вие сега ще учите. Бих желал да ви видя, когато дой­дат изпитанията, тъгите, скърбите, тъй да пеете новата песен (Учи­телят пее):

Много се радвам, че сърцето ми е тъжно.

Колко се радвам, че пари си нямам!

Колко се радвам, че обущата ми са скъсани

и шапката ми е пробита!

Колко се радвам, че роклята ми е съдрана!

Колко се радвам, че леглото ми не е тъй мекичко,

както трябва!

Ще кажете: туй е цяла поезия. Аз седя и съм недоволен. Виж­­дам, някому кракът е изкълчен ­ пак пея. “Не бой се, аз съм майстор”; потегля крака ­ оправи се. Виждам някоя сес­тра като дойде, плаче, казвам: Пейте, защо плачете? На сес­тра­та четири реда сълзи текат. Казвам: Дотегнаха ми тези съл­зи. Да чувам песен да се пее. Друга напреднала сестра каз­ва: “Учителю, представи си на какво се обърнах тук. Не зная, изгубих достойнството на тези, кой как мине, все мене за­кача, цяла дрипа станах.” Не си представлявайте това. Вие

дри­па не можете да бъдете. Радвайте се, че някой се очистил. Пейте (Учителят пее):

Колко се радвам, че в мене се очисти!

От твоя кир ще направя тор на моята нива.

По този начин трябва да разглеждате. Трябва да разби­рате. Трябва да бъдем весели. Бъдещето е да пеем.

Вие някой път си представяте духовния свят много сери­озен. Сериозен е нашият свят, а духовният свят е весел. По-весе­ли хора от хората на духовния свят няма. Весели са.

Каз­вам сега: Всички да бъдете весели. И по Изгрева не дръж­те ни­що лошо в ума си, но пейте. Попей си на себе си. Ви­­ди­те ня­кой брат ­ каквото и да е, похвалете го в себе си, по­­пей­те му. Всеки един брат, всяка една сестра, със своята ексцен­трич­ност, която имат, то е една приятност да срещнеш един екс­цен­тричен човек. Пък и начинът, по който говори, да ти е приятен тебе. Защото, ако искаш един учен човек, ще го на­ме­риш. Учените хора ще ги намериш. Тия хора, за да ги оце­ниш, трябва да ги познаваш. Сега ни най-малко не искам да ви препоръчам невежеството. Казвам: Интересу­вайте се от всичките хора, вижте доброто. То е цяла филосо­фия. Не да роптаем, не и да бъдем слепи за злото. Но да виж­даме във всички неща онова, което Бог [търпи]. И ние тряб­ва да тър­пим онова, което Бог иска да изправи. И ние трябва да го изправим. Това е цяла философия.

Когато Христос дойде при вас, какво ще мислите? Мис­ли­те, че като заплачете, и Хрис­тос ще плаче заедно с вас? По­неже Той пострада, ще каже: “Тази работа зная. Едно време и Аз като бях на Земята, и Мене не Ме оцениха хората. Какво ли не говориха по Мой адрес. Аз казах: “Както Ме е Отец научил, така говоря.” Тъй ще каже, Той ще пошепне: “Ще се оправи тази работа.”

Та, научната страна се изисква да разбирате. Вие ще се спре­те, ще кажете: “Те са много мистични, аз не разбирам какво нещо е мистика.” Според мене мистиката е нещо мно­го разбрано. Мистиката, то е разбиране. Трябва да живееш. Кой­то не разбира, той не може да бъде мистик. Окултистът тряб­ва да разбира нещата. Окултист човек не може да бъде, ако не разбира. Той трябва да разбира всичките противоре­чия, които ще дойдат. Като се поразсърди малко, да благода­ри, че се е разсърдил. Всяка постъпка, която стане в живота, все ще придобиеш нещо. Няма нещо, което да се случи в жи­­­вота на когото и да е от вас, да не е за ваше добро. Казваш: “За­що се случи това?” Не бутай този въпрос. Каквато по­грешка и да направиш, знай, че е за твое добро. Като кажеш това, тя ще стане за твое добро. Тогава, ако ти си научил уро­ка, не повтаряй втори път. Не повтаряй по същия начин по­грешката. Втори път ­ нова погрешка. Всеки ден прави нова погрешка. Ако обиждаш, обиждай по нов начин. Ка­жеш: “Ти си вол, ти си вол.” Втория път кажи: “Ти си кон”, кажи, че си славейче, кажи, че си гълъбче, гургулица, кажи, че си ангелче. То е разнообразие. Оставете се от вашето едно­образие. После, като хвалите човека, не го хвалете по един и същ начин. Избирайте думи. Веднъж го похвали с една дума, втория път ­ с друга. Два пъти да го не хвалиш с една и съща дума.

Тогава, вземете до идущата седмица последните два сти­ха от главата на Якова: “Мъдростта, която слиза от горе, пър­­во е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна и не­ли­це­­мерна. И плодът на правдата сее се с мир за миротвор­ците.” Цяла наука е.