Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую

14.КОТЕЛЪТ И ТОРБАТА

“Добрата молитва”

“Отче наш”

“Молитвата на Царството”

Ще прочета 3-та глава от Деянията на апостолите.

“В начало бе Словото”
Трябва да се започне с елементарните работи в живота. Аз употребявам думата “елемент”, която трябва да се обясни. Казвам: елементарни работи. Един ще разбере едно, а друг ще разбере друго. Елементарна работа, но какво съдържа, е непонятно. Казваш: “елементарна работа” и вървиш. Пър­вич­ното, малкото, но същевременно много важна рабо­та. Запример елементарна работа, една маловажна работа: една малка игличка имате, но тази, малката игличка в дадения случай може да свърши работа. Ако се е разшила дрехата или се е скъсала, тази, малката игличка ще свърши работата. Мо­же да имате един гвоздей, някой скъпоценен камък, пръс­тен с диамант ­ скъпоценен, но [с него] не може да зашиете дре­­хата. А иглата, която няма никаква цена, свършва тази ра­бо­та.

Сега, този начин на разсъждение прави хората много лениви. Този начин за правене на работите... Запример един обяснява как са станали хората богати. Богатството изисква труд, труд, труд! Истинското богатство се добива с голям труд. И онзи, който го е добил без труд, то не е богатство. После, някой знае. Но знанието се добива с труд, труд, труд! Туй знание си добил, ще четеш някои книги, че ще запомниш: този казал нещо, онзи казал нещо ­ то не е знание. При се­гаш­ния живот, ние искаме всички да бъдат богати, без да ра­ботят. Искаме да бъдем много учени без много труд. Може би ще дойде един ден, то е далечното бъдеще, когато с много малко труд може да стане това.

Вземете, едно време речта, говори­мата реч, е била само достояние за най-великите хора в света, за гениите. Светиите са знаели да говорят, а другите, от такъв калибър както се­гаш­ните хора, са гледали като ри­би. Като риби са мълчали. Рибите защо мълчат? Не им е дадено да говорят. А постепен­но тази реч е минала и към по-талантли­вите, докато най-после тази реч е слязла и до вас. Та сега, туй, което е било достояние само за великите, за светиите, е станало и отглас, и вие може да говорите.

Туй е само за изяснение, сега. Вземете в живота, някои хора са талантливи, но много малко хора са виртуози. Има мал­ко първокласни музиканти. В Европа едва има около 10 души първокласни виртуози, хайде да ги туря 19 души, според първите звезди. Има 19 звезди от първа величина на небето. Ще дойде един ден, когато всичките хора ще бъдат такива вир­туози по свиренето, както тия, големите виртуози. Но ко­га ще бъде? Много време ще мине. Постепенно, полека-ле­ка ще дойде. Тази дарба ще се развие. Но сега някои от вас и 10, и 20 години да употребят, пак не могат да бъдат та­­кива вир­туози. Има нещо, което препятствува.

Някой път, като проповядват някому, казват: “Ти трябва да станеш свят човек.” Свети бъдете. Но светостта е велика ра­бота. Един ден светостта ще стане достояние на всички. Трябва да се стремите към светостта. Сега казват: това не е заради* мене. Тя не е заради тебе, но ти проправяй пътя до светостта. И един ден ще дойде до тебе. Ако не дойде до тебе, ти в Небето не можеш да влезнеш.

* заради ­ диал. за.

Искаш да станеш про­фесор. Мислиш ли, че може да ста­неш професор в някой уни­верситет? По сегашните закони, ако не си свършил уни­верситет, и даже трябва да си спе­циализи­рал по предмета, който ще предаваш. Ако предаваш по езиците, филология, трябва да ги разбираш много добре. Не само един, много езици трябва да разбираш. Или ако пре­­даваш по естествените науки, или по астрономия. Не е така лесна работата. Да гледаш нагоре, може да гледаш кол­кото искаш. И къде седи научната работа на астронома? Като погледне на небето с телескопа си, там има двойни звез­ди, има и тройни звезди, и по известни светлини и линии те определят как се движат, въртят около себе си тия звезди. Да ги познава човек, ей [за] това се изисква дълго време. Мо­же би някои звезди са толкова далече, изисква 1000 годи­ни, докато дойде светлината до Земята. А той, малкото съ­щество на Земята, определя с каква бързина се движи звез­дата, каква е големината є, масата є каква е. Ти ако поглед­неш тази звезда там, нито масата ще определиш, нито движе­нието є. Погледнеш, казваш: “Звезда е това.” Не стига това. Онзи астроном, неговият ум разбира работите. Ако вас ви турят на такава тръба на астронома, какви изчисления ще дадете? ­ “Ама какво виждате?” ­ “Една двойна звезда.” ­ “Добре.” ­ “Друго?” Нищо повече. И на такива малки пар­чен­ца, такова малко съдържание се показва звездата.

И след това вие, който имате толкова малки знания и та­кива малки разбирания, някой път пък имате друго качест­во, че като сте се молили на Господа, тъй, веднъж, дваж, три, четири пъти, че се докачате, казвате: “Не ме слуша Гос­под.” Молиш се три пъти и се докачиш ­ “Не ме слуша Гос­под.” Ей, че ти звездите горе може ли да ги знаеш как се вър­тят? Не можеш. Пътя на светлината не можеш да изчис­лиш, колко е далеч оттук Слънцето, не знаеш; как ги създаде Господ растенията и животните, не знаеш. А искаш ти, неве­жия човек, като си отвориш устата, трябва да те слуша Гос­под.

Аз гледам на хората колко им липсва смирение. Смире­ние им липсва на хората. Питат ме: “Каква е тази култура?” Вика ме веднъж в Сливен един лекар, казва: “Болен съм, ис­кам ти да ме излекуваш.” Казвам: “Ти защо не викаш твоите събратя лекари?” ­ “Страх ме е, ще ме изтровят.” Ре­кох: “Аз никакви лекарства не давам.” Казвам: “Ако те изле­ку­вам, ти ще искаш да знаеш как съм направил това, как е станало. Аз не мога да ти обяснявам на тебе как е ста­нало. Ако те излекувам без лекарство, ще кажеш: “Как е станало това? Как може да бъде това?” ­ “Ние знаем, за всяка една болест си има лекарство, а тази работа и без лекарство? Но ти сега ми помогни, че после ще видим. Дай ми ти някои наставления, какво трябва да правя?” Е, хубаво.

Сега, аз оставям приказката. Сега вие се интересувате да знаете какво стана с лекаря. Нищо повече, оздравя лека­рят. Е, как? Аз ще ви кажа как. Та някой път и животните пра­вят чудеса. Излиза една свекърва със своите снахи из гората и скарват се, свекървата припада и казва: “Не се мър­дам оттук, идете до селото и ще вземете файтон. Аз не мога да мърдам.” По едно време гледат, из гората се показва една меч­ка. Снахите избягват, пък и болната свекърва ­ пфуу! И без файтон стана работата. Е, питам, как стана това? Меч­ката дойде и самото появяване на мечката ­ и свекървата оздравя. И по някой път ме питат: “Защо аз се страхувам?” Казвам: Ти си свекървата ­ за да оздравееш, трябва да дойде мечката.

Вече 2000 години, няма 2000 години как е дошъл Хрис­тос и спорят хората защо е дошъл в света. Всичко туй разис­кват за външната страна. А има някои, които са приели същест­ве­ното и те са влезли в Царството Божие. Вече са станали Синове. А другите още разправят защо е дошъл Хрис­тос. Даже се спорят кои имат правото разбиране; а ня­кои имат още нужда да се убеждават, че бил Син Божий. Това било, онова било.

Вие по някой път... Аз считам сегашните християни така. Ще ви приведа един пример, ама да не ви съблазни. Стоят две моми красиви, облечени хубаво, по на 19 години. Минава един княжески син, и той хубаво, спретнато облечен. И двете се влюбили в него и има спор коя е по-красива. Едната се оглежда в огледалото и другата се оглежда в огледалото. И най-после казват: “Този княз трябва да се ожени за най-кра­си­вата.” За едната казват: “Тя онази красота я няма, тази е красивата.” Е, питам: Когато се жени човек, за красотата ли се жени? Може де се ожени за красотата, но след като се оже­ни, красотата, това е тапия. Ти носиш диплом, че си свършил по медицина или по правото, или естествените науки, астрономия или музика, какво ли не. Имаш отличен диплом, но турят те ­ не можеш да свириш. Едно обикновено пар­че не можеш да свириш. Като седиш, не можеш да разре­шиш един въпрос. Питам: Какво те ползува твоят диплом в света?

Сега тия неща, върху тях като се говори, са много едно­образ­ни в света. Понеже ние се намираме в една голяма мате­риална нужда, искаме духовното да послужи за нашите ма­териал­ни нужди. И там се заражда едно състояние. Сега мно­зина от вас се отегчавате. Проповядва ви се Евангелието, казвате: “Чухме вече веднъж, два пъти, три пъти да се пропо­вяд­ва.” Знаете за Христа. “Че умрял Христос, и това го знаем. Че спасил света, и туй го знаем. Че трябва да държим уче­нието Му, и него знаем. Трябва да ходим по закона на Любов­та ­ и това го знаем.” И сега, не зная: знание е ли е това? Та и аз мога да ви наредя, че съм слушал много виртуози, мога да ви разправям за тях как са се проявили. Но ако вие ми кажете: “Я ни посвири малко”... Казват за някой човек: “Чудо свири той! Лък има, ехе, като тегли лъка! Тегли човекът!”

Сега, аз не искам да омаловажавам тези неща. Хубави са, но трябва да има един идеал, да се постигне туй изкуство. Един ден всички трябва да станат наследници.

Та казвам: Има едно състояние в човека, трябва да си съз­дадете едно състояние, дето вие сами да вярвате на думи­те. Вие се намирате още в една фаза, дето вие сами не вярвате на вашите думи. И вследствие на това, работите не стават. Онези, които не знаят кога ще се развали времето... Някои метеорологически знаят това ­ кога ще се развали времето. За това има хиляди начини. И растенията предсказват, и бобът предсказва, и дърветата, и листата, и бръмбарчетата, сви­ните предсказват, воловете предсказват, жабите пред­сказват, птиците показват кога ще се развали времето. Риби­те, някои паяци предсказват. После, паякът ще ти предскаже работата, за която отиваш, ще спечелиш ли или няма да спе­че­лиш. Този паяк, без да се интересува за твоята работа, ще ти каже ще спечелиш ли или не. Той ти казва: “Хич недей отива, няма да спечелиш.” И после пак си гледа работата. Казва ти: “Хич не отивай, няма да спечелиш.”

Сега вие искате да знаете как паякът казва това. Когато аз се приближавам до собата* и почне да ми гори, да ми при­­пари, как ми казва собата това? Какъв е езикът? Най-пър­­во ми е приятно, приятно и после, като ми нагорещи, аз си отивам. Казва: “Как ти каза паякът?” Казвам: Как ти каза огънят, че гори? Пари, казваш. Говори ти огънят. И ти ставаш. Пари, казваш. На български език е “пари”. На други­те езици как е? Ти чувствуваш, че туй, което приемаш, е по­вече, отколкото може да изтърпиш. Пари ­ може да ти изго­ри ръката.

Тогава, да дойдем до другата страна. Казвам, че вие сами не вярвате на думите си. Вас ви заболи коремът. Казвам: Ка­жи на корема си да не те боли. “Ама не слуша.” Аз, веднъж ме учуди една сестра: след като ме е слушала дълго време аз да свиря, тя огладняла. Огладняла тъй, че рекох: Има си хас. Защо е огладняла? Аз си го зная. След като съм свирил, казва: “След туй хубаво свирене трябва един хубав обяд.” Аз свирех на себе си за друго, а пък тя огладняла. Аз свиря на себе си, понеже съм ял, да се смели моята храна, да ми по­олек­не малко от яденето, пък като є свиря, в нея се зароди обра­тен процес; аз искам да си уталожа яденето, свиря да стане процесът на смилането. Казвам: Като си върша рабо­тата, стомахът, и той да си върши своята работа. А в нея става обратният процес, в нея се заражда желание да яде. И това са противоположности. Музиката є подействувала, вър­ху нея. Щом гладът се появи... Гладът е едно желание. Някой път ти имаш желание да слушаш някой да свири някое парче.

Та сега, да дойдем до мисълта. Вие не вярвате, че мога да ви оздравя и търсите един лекар, да ви даде лекарство. Вие вярвате на лекаря, а не вярвате в себе си. После, Писа­ни­ето казва: ако някой от вас е болен, тия, видните в общест­вото, напредналите братя, тия, дяконите и дяконици, напред­налите братя и сестри... Защото, щом стане 50­60 години, тя вече е дяконица. И да не са я ръкоположили, тя е дяконица.

И този брат, който е напреднал, и той е дякон. Какво значи

* стба (от унг.) ­ диал. печка.

“дякон” на гръцки? Казва: Да се помолят и да го помажат с

дървена масло, със зехтин да го помажат, и ще мине болката. Или, ако някой е болен, да се помолят за него.

Сега може да ви обяснявам научното изяснение ­ ни най-малко не ви довежда, че може да усили вярата ви. Може да ви обясня научно как става това, но ако искате да приложите научно един закон, не може да се приложи. И някой път, ако ти желаеш някой човек да го лекуваш, то ще стане точно това противното. Аз съм слушал, мнозина ми казват: “Той, този, ще оздравее.”

(Електричеството в салона и навсякъде загас­на.) На какво се дължи това? Я отгадайте сега. (На вя­търа. Много силен вятър имаше.)

Най-първо човек трябва да се научи да вярва на себе си. И трябва да видите докъде е достигнала вярата. В кого да вяр­вате. Запример вие може да опитате вашата вяра. Някой път, ако не се случи каквото мислите, малка вяра имате. На­пра­вете опит доколко е силна вярата ви. Ако сами не мо­жете, повикайте някои други да дойдат, двама, трима, чети­ри­ма, и ще намерите един закон. Христос казва тъй: “Дето са двама или трима, събрани в Мое име, и Аз съм там.” И аз зная, Христос и в Неговото време, Той лекуваше болести. Щом имаше някакви болести, Той ги лекуваше. Ако вие ис­кате, може да бъдете излекувани.

Сега, законът. Всеки си има известни нужди в живота си. Вие сега уповавате, мислите най-първо баща ви да ви из­прати средства, майка ви да ви изпрати, чичо имате, но от­ни­къде не идат тия средства. (Донесоха свещ и лампа на ма­сата.) Нали имате чичовци в света. Всичките добри хора в света са все ваши чичовци и ваши роднини, и ваши братя. Хрис­тос казва: “Всеки, който изпълнява волята на Отца, Ми е брат и сестра.” И всеки човек, който изпълнява Волята Божия, той е ваш брат, той може да ви помогне. И следова­телно вие сега трябва да търсите онези хора, които изпълня­ват Волята Божия. Във всеки случай все те ще ви помогнат. Онези хора, които не изпълняват Волята Божия, те не могат да ви помогнат. Хората, които не изпълняват Волята Божия, те служат само на себе си. Казват: “Нас не ни интересуват работите на другите хора, нас ни интересуват нашите собстве­ни работи. И след като свършим нашите рабо­­ти, ако ни остане време, може да се погрижим и за други­те. А дотогава, докато не си уредим нашите работи, ние не искаме да уредим чуждите работи.” Тоест, така седи въпро­сът.

И ако не разбираме, ще кажете: “Защо тия хора да не са доб­ри, защо да не ни помагат?” Защо, то е друг въпрос. Дотам са дошли. Когато срещнете едно дете от първо отделение, мо­же да му дадете работа от първо отделение. Ако му дадете не­що от второ отделение, то казва: “Не зная, не съм свършил вто­ро отделение.” После казва: “Трето отделение не съм свър­шил” и т.н. Сегашните хора са от разни стадии и разни степени на развитие имат. И в християнството има различни степени.

Аз засягам този въпрос, понеже той е въпрос на бъдеще­то, туй ни най-малко не го взимайте, че искам... Аз не поста­вям въпроса, че ние още не сме такива, каквито трябва да бъ­дем. Не. Само да се констатира, че не сме. Има в света един закон, по който трябва да вървим. Един плод трябва да узрее. Но за да узрее плодът, то си има време. Той не може в 24 часа да узрее, плодът. Може да се говори тъй, но в приро­дата има един ред установен. Черешите, след като цъфнат и за­вър­жат, се изисква най-малко два месеца, много плодове изиск­­ват 3­4 месеци, за да узреят. Та казвам: При сегашните усло­вия, много неща, за да се постигнат, изисква се време. Един човек, за да узрее, най-първо трябва да е цъфнал. Мно­зи­на аз съм срещал и ги намирам, че не са цъфнали. Те даже не са напъпили, а искат да имат плодове. Ти трябва да напъ­пиш, трябва да цъфнеш, трябва да завържеш, че след като минат няколко месеца, можеш да очакваш известен плод. Туй е редът на нещата. И после, ако човек е станал силен в малките работи. Има някои работи, които вие сте постиг­нали, но има други за постигане.

Сега вижте, в прочетената глава, този, който е боледувал, иска от Петра помощ. Той им казва: “Злато и сребро нямаме; но каквото имаме, може да дадем.” И веднага той му казва: “В името на Господа Исуса Христа, стани!” И той става и за­почва да слави Бога. Но пояснението вие го знаете. Той, чо­век казва, че той трябва да има Духа Христов. И сега, някой път трябва да се дадат обяснения какво значи да имаш Духа. Вие нямате понятие за Духа. Някоя соба може да дава топли­на, ако има въглища и са запалени тия въглища. Собата сама по себе си не може да дава топлина. Едно условие е тя. Ако турите въглища и ако се запалят, тогава собата дава топ­ли­на. И топлината минава и вър­ху окръжаващите хора. Сле­дователно, ако здравето ми­на­ва върху вашата душа и може душата ви да го трансфор­мира, тогава може да се прояви неговата сила. Вярата не е ни­що друго освен... Вярата на човека мяза на една клечка киб­ри­­тена, която трябва да запали този материал. И ако може да го запали, вие ще имате огън. Ако не може вашата вяра да го запали, да се разгори Словото във вас... Писанието казва така: “Не угасяйте Духа.” Как ще го разберете? Разбира се буквал­но. Може ли Духът да се гаси? То значи: не препятству­вай на ония условия, които Бог е поставил. Онзи закон, чрез кой­то Духът се проявява, ако ти противодействуваш на Духа, тогава ти препятствуваш на Духа. Духът е в тебе и не може да работи. И ти ще се на­ме­риш в едно тежко положение.

Сега, по становището на православната църква, всички вие сте еретици. Те ви считат, че не сте от правоверните и да­же мислят, че дали някои от вас ще се спасите. Ще ви ка­­­жат: ако не сте с тях, вие не сте в църквата. Това е тяхно раз­биране. Те са прави, ако човек не върви по Божиите пъти­ща, общият закон е. И тогава, където и да е... Те разбират, че право­слав­ната църква е единствената. Туй е частично разби­ране. Що е мохамеданството? И те мислят: който не приеме мохамеданството, не може да се спаси. Будистите приемат, че който не приеме тяхното, не може да се спаси. Всеки един народ каквато религия има, мисли, че ако хората не вървят по тяхната религия... Те мислят, че те са прави.

И ако право­слав­ната вяра беше толкова права и силна, тогава как допус­наха те болшевизма вътре в Русия? Едно уче­ние с такива по­рядки дойде в Русия, [в] която минаваше за много набожен рус­кият народ. Значи в Русия това имаше ­ една добра залож­ба, за да вървят в Бога, и там Христовото уче­ние не се прила­га­ше. Е, защо? Може да ви обясня, но туй ни най-малко няма да ви ползува. Мога да ви обясня положе­нието. Защо не се прилага учението? Защото не знаят хората. Вие, запример, всички искате да имате благоволението на Бо­га. Каквото поискате вие от Него, да ви даде. Туй е жела­нието на всичките хора. Първото желание; а второто положе­ние ­ че каквото Бог поиска от тях, те не правят. Там всички оста­ват на особено мнение. И ако ви се каже, вие ще кажете тъй: “Аз още не съм готов, не съм узрял, нямам туй знание, не мога да го направя.” Ще ви кажа: Прави сте да разсъжда­вате така, защото виждате, всеки един човек, който иска да ра­боти, той трябва да има едно знание. И най-първо Бог, Кой­то е всемъдър, Той не може да ви прати невежи някъде да работите. Писанието казва: “Когато дойдат времената за из­пи­та­ние, не се безпокойте какво ще кажете.” Казва: “Не сте вие, които говорите в дадения случай; Отец ваш, Който е във вас, Той ще ви научи.” Ама ще ви научи онези, които на­пъл­но вярвате. Аз наричам: който беззаветно вярва, не суе­верие, но човекът вярва, няма никакво противоречие в ду­шата му. Да допуснем, мнозина от вас, които са бедни, ко­ито са болни, [на] които им липсват много неща, питам: вие очак­вате много неща ­ кой ще ви ги даде? Мнозина са каз­вали: “Чакай да дойде Петдесятницата”, както на апосто­ли­те, хора, готови хора, цяла една култура, еврейската култу­ра. Но едва тия, малкото апостоли бяха готови, като дойде Ду­хът, да Го възприемат и да работят. А Духът като слезна, слез­на на целия град Ерусалим, но не целият град го възпри­еха. Са­мо малцина го приеха. И когато Слънцето изгрява, хо­рата мис­лят, а камъните само се нагорещяват. А земята раз­бира мал­ко по-добре и подкарва някои растения да растат. А само чове­кът мисли, когато Слънцето изгрява. Значи той разбира езика на Слънцето.

Та казвам сега: Учението, което Христос е проповядвал, раз­но го разбират хората. Някои го разбират както камъни­те ­ само се нагорещяват, казват: “Идеен живот е това!” А малцина има, които могат да го приложат. Че, единственото приложение е да се направи една вътрешна връзка. Да се обра­зува връзка между [нас и] Бога. И да се образува една пра­вилна връзка, синовна връзка! Да имаш едно правилно синов­но положение в душата си. Не да ме питаш: “Ти хрис­тия­нин ли си?” ­ то е външната страна. Една синовна връзка да имаш.

Вие сега ще възразите така: “Толкова години, та ние още християни не сме ли?” Когато един малък зародиш влез­не в утробата на майка си, взема му 9 месеци, докато вземе формата на човек. Но човекът в тази форма не може да се прояви. И тази форма трябва да мине през 400 000 фор­ми; всичко туй детето трябва да го научи в 9 месеци. Детето в 9 месеци трябва да научи 400 000 форми, през които ще мине. И туй да го запомни. Ще даде изпит. И ако даде изпит, раж­да се тогава. Ако не даде изпит, заминава за другия свят. И след като си издържи изпита, ражда се. След като се роди, дър­жи друг изпит, за него няма да ви говоря. Пак държи из­­пит.

Сега, вие сте държали изпит, но сте го забравили. Какъв изпит сте държали тогава? Може ли някой от вас да си спом­ни? Забравили сте го съвсем. Нищо почти не е оста­нало. И след като се родихте, кога се пробуди вашето съзна­ние, не зна­ете. Не зная, помните ли някои от вас след 2 или след 3 го­дини, тъй да е ясно, да имате една ясна представа, след кол­ко години у вас се пробуди съзнанието? Първата ми­съл, ко­ято сте запомнили?

(Дадоха на Учителя един све­тилник на катедрата. Учи­те­лят приема светилника.) Как­во казват българите: “Да се видим малко.”

(6.05 ч)

Дотогава, докато нашето съзнание не се пробуди, докато не почнем да чувствуваме, че цялата природа е жива, че Бог е навсякъде. Туй съзнание трябва да дойде. Туй съзнание, ко­ето имате сега, то е обикновено съзнание. То е съзнание на добро и зло. А онова съзнание, за което Христос казва: да повярваш в Христа и да станеш Син Божий, туй съзнание тряб­ва да проникне в тебе. Синовно съзнание. Дотогава, до­ка­то ти мислиш, че си грешник, това и онова, ти си в обик­но­­­веното съзнание на живота. Докато има нужда вас да ви по­миряват хората, да ви утешават, ти си в обикновеното съзна­ние. Казваш, изгубваш си мира ­ ти имаш обикно­вено съзнание. “Ама не се разбираме” ­ обикновено съзна­ние. “Не зная, криво ми е” ­ обикновено съзнание. То ка­то дойде, онова, Божественото, вътре в тебе, те го наричат свръх­съз­нание или космическо съзнание; или някои го нари­чат спасе­ние у човека, човек да се освободи от греховете си. Той няма какво да се примирява. Ти с Бога всеки ден няма да се прими­ря­ваш. Като се примириш веднъж и изпълняваш Во­лята на Баща си, няма да има никакво противоречие. Няма да мис­лиш за себе си. Като вършиш своите работи, ще мис­лиш, че твоите работи са и Божии работи. Понеже Бог ни е пратил на Земята да работиш за Него и после за себе си. А ние сме разбрали, че най-първо ще работим за себе си и после за Него. Там е всичката погрешка. В туй положение, което имаме, казваме: “Аз трябва да живея за себе си.” Ти като жи­вееш за себе си, ще имаш един живот като един лист, 6 месеци ще бъдеш горе, като дойде сланата, ще те опари и ти ще слезнеш долу. Аз гледам и Толстой, и той постоянно гово­реше за смъртта, казва: “Има смърт.” Той човек веднъж тряб­ва да умре, за да се освободи. Защото може да умреш. Чо­век трябва да умре и като умре веднъж, няма какво да уми­ра два пъти. Като дойдеш при хората, ще кажеш: “Ти тряб­ва да умреш.” Но аз отдавна умрях, аз съм сега от умре­лите живи. Докато си от живите умрели, работите не вървят, ти трябва да умираш, а като си от умрелите живи, не трябва чо­век да умре. И казва: “Минахме от смъртта към живота.” А не да минават от живота към смъртта.

Две положения има. Христос мина от живота към смърт­та и после дойде обратният процес ­ от смъртта към живота. Се­га аз имам предвид, да не би като ви говоря, да не би да изгу­бите туй, малкото, което имате. Дръжте едно нещо в ума си: не влагайте вашия капитал в банки, които фалират. Не уповавайте в онова, което се изменя в живота. Не упова­вайте на променчивите работи. Намерете нещо в себе си, което е винаги постоянно, на което всякога може да разчита­те. Защото ако ви кажа: на Земята като се говори за светии, не мислете, че светиите нямат изпитания. Имат, но те разби­рат закона. И вземат предпазителни мерки, те знаят какво ще дойде и знаят как да се справят. То е като един, който се ка­чил на аероплан и си знае изкуството, знае как да манипу­лира, да слиза и да се качва знае. Ако на тебе ти дадат един аеро­план, ти ще се намериш в чудо, а онзи знае.

Та, един християнин трябва да знае как да се оправи с ония сили, които са в него. По някой път вие се безпокоите с вашите материални сили, със сърцето си, не знаете какво да направите, предполагате си. С вашия ум не знаете как да се справите. Но умът развива светлина, а сърцето развива топ­лина. Няма да развивате повече светлина, отколкото ви тряб­ва. И няма да развивате повече топлина, отколкото ви трябва. Защото някой път светлината може да бъде толкова силна, че вашите очи не могат да издържат и топлината може да бъде толкова голяма, че организмът не може да издържа. И човек в своите вярвания не трябва да се пресилва.

Сега, аз от вас не искам вие да бъдете светии; и аз от вас не искам и гении да бъдете; защото един ден ще бъдете све­тии. Сега за всекиго няма какво да ви предскажа. Един ден све­тийството ще бъде наследство на хората ­ да бъдат светии. Све­тиите ще държат отношението на сърцето, а гениите ще дър­жат отношение към ума. Но казвам: Най-важното, най-същественото при сегашните условия, при сегашните отно­ше­­ния ­ трябва да имате една вяра, която да съответству­ва ка­то онези, големите банкери, които имат връзки навсякъ­де из културния свят, с всичките банки. Че като дойде, той си из­вади чековата книжка, тури си името, каже човекът и ста­не. Само си тури подписа ­ в Америка ще идеш, в Герма­ния да идеш, можеш в целия културен свят, навсякъде те при­е­мат.

Та казвам: Трябва да имате ония вярвания, че като из­пра­тите вашите вярвания, да имате във вярата сила. И не мо­же да имате вяра, ако нямате връзки ­ ако не изпратиш че­ко­вете. Че как Бог ще ни слуша? Мислиш, че ако ти се съмня­ваш в хората, Бог ще ни слуша? Мислиш ти, че като крити­куваш братята си, че Бог ще ни слуша? Мислиш, че Бог ще ни слуша, ако ти не се молиш? Мислиш, че Бог ще ни слуша тогава? Не. И аз се чудя на хората, сегашните хора аз ги уподобявам, те са толкова тесни сегашните хора с черес­ла* (черашлък) ­ като го туриш във водата, той потъне на дъ­но­­то. Ти му проповядвай ­ той потъне. При тези разбира­ния, те са чересла, които потъват. Туй черясло потъва. Тряб­ва да се направи на една тънка площ и да се накара черяслото да седи отгоре, над водата. Но трябва да му се даде по-голям обем над водата. И когато той дойде, няма воля и казва: “Е, Той Господ ще му помогне.” Господ помага, и ние трябва да помогнем. Ако дойде при един добър учител по музика някой уче­ник и той му каже: “Иди си вкъщи, че Господ ще ти по­мог­не да свириш”? Именно той, учителят, трябва да му даде основните принципи, как да свири: “Така ще държиш лъка, така ще държиш цигулката, така ще навиваш клечките, след

* черясло ­ диал. желязо, с което се кълца сол, пипер и др.

туй ще идваш при мене един път в месеца, ще взимаш по един урок.” Така Господ ще те научи. Но все трябва да взе­меш един урок отнякъде.

Та сега, аз слушам, мнозина в Новото Учение казват: “Е, едно време какви бяхме?” “Едно време” ­ щом ти приказ­ваш за своето минало, ти не можеш да използуваш своето бъ­де­ще. Гово­ре­те за настоящето. “Едно време колко богати хора сме би­ли, баща ми милиони имаше, изгубихме, сирома­шия дой­де.” А друг казва: “Едно време сиромаси бяхме, а сега забога­тях­ме.” Кой е по-прав? Който казва, че осирома­ша, или кой­то казва: “Едно време сиромаси бяхме, а сега ста­нахме бога­ти”? Кое е по-добре?

Третото положение: бедният да се впрегне да работи, да при­добие богатство, а богатият да почне да влага богатството си, да не държи това богатство. Да кажем, вие имате богат­ство. Всички трябва да се научите да мислите. Сега, в какво седи правата мисъл? Защото методите за правата мисъл по­стоянно се менят. Ти една права мисъл не можеш към всички хо­ра еднакво да я приложиш. И даже тъй, като ви говоря, вие всички не може да разберете. Защо? Понеже сърцето ви не е еднакво развито. И умовете ви на вас всички не са еднак­во развити. Тъй щото, даже по някой път и при най-доброто жела­ние, като искаме да разберем, нещата остават неразбра­ни. И някой път хората не могат да ни представят един пред­мет. За да видиш един предмет, надалеч трябва да го поста­виш, на една обстановка, та очите ти да го схванат. Ако е мно­го далеч, предметът не е ясен. Ако е близо, пак е неясен. Ня­кой път, като дете, в младини, когато очите ви са силни, имате едно положение. Като дойде в старост, трябва по-бли­зо да турите предмета, ъгълът на зрението се е изменил, от­слаб­нал е. Казва: “Едно време четох, а сега не мога да че­та.” А правило е: до старост, до 120 години, ти да можеш да четеш без никакви очила.

Сега, както виждате, някой път аз през лупа чета. Когато ис­кам, и без лупа чета. Пък когато ис­кам, и с лупа чета. Аз за­белязвам, че когато влезна между хора, които имат слабо зре­ние, и аз получавам слабо зрение. Трябва да се тури ми­сълта. То е навик. Тъй. Ти вярваш и почваш да си внушаваш, че не можеш да виждаш.

Мене ми разправяше един господин: “Чудна работа ­ каз­ва, ­ ставам една сутрин и хващам книгата, и си чета много хубаво. Пък 10 години вече си нося очилата. По едно време ми дойде на ума: чакай да си снема очилата и да ги очистя.” Из­важ­да очилата ­ няма ги очилата. “Пък друг път ­ казва, ­ ако не си туря очилата, не мога да чета. А щом посегнах да ги извадя и ги няма, не мога вече да чета.” Право мисли той, че е без очила. Тури ли си очила...

Та, най-първо се освободете от една ненужна мисъл вът­ре. Ти казваш: “Очила ми трябват.” Най-после ще идеш при един лекар, той ти казва: “Трябва да си туриш очила, отслаб­на­ли очите.” И тогава ­ по навик. Защото законът работи в при­родата. Така ти казваш: “Отслабна вярата ми.” И идеш при някой и той ти каже: “Едно време и аз много вярвах, като Вас, но моята вяра отслабна” ­ ще си туриш очилата. Ни­какви очила! Казвате: “Изгубих очилата си ­ отслабна на­половина вярата ми, не мога да чета.” Сега, аз не съм и про­тив очилата, ни най-малко. Само гледайте да не си изгу­би­те очилата. Щом изгубите очилата, не може да четете то­гава.

Сега, нека се повърнем към чистата мисъл. Представете си сега, туй, за което ви говоря, един предмет, който разби­рате. Някой път в музиката, след като си изучил музиката мно­го добре, знаеш да четеш нотите много добре, можеш да свириш, като вземеш едно упражнение 2­3 пъти, не се нуж­да­еш повече. Изпълнение трябва. Туй е мъчно. Един вир­туоз, след като може да чете хубаво нотите, иде изпълнени­ето. Да знаеш да дадеш израз на онова, което свириш. Че има ра­бота. Но да го свириш хубаво, правилно, не тъй, като че вър­виш по равнище, а да дадеш живот. Някъде тихо ще на­правиш, [някъде ­] по-драматично, да накараш публиката да мисли; някъде трябва да свириш с бемоли, ще дадеш тихо. Че този, страждующият, влиза вкъщи, че сър­цето му е раз­въл­­­ну­­вано. Натрупани са знаци на понижение, а някъде ще има повишение ­ някъде в една пиеса има тия смени. Някъде започва да се подобрява неговото положение. Някой се влю­бил, някой дошъл до отчаяние, буботи в него. Искаш да да­деш израз на музиката, че станала промяна. Че той си предве­щава, дойде едно благородно чувство ­ как ще пред­стави това? В ръката има едно леко помръдване. На ръ­ката ще дадеш друго направление. После, ако мисли, той тряб­ва да тури това в тона си. То е вече изкуство на великите ар­тисти. Майстори на лъка. И каквото мисли, това да вложи през тоновете си.

Та казвам: Сега, вие, след като сте се научили как да живе­ете, предполагаме, че вие сте вече виртуози. Сега ви тряб­ва изпълнение. Изпълнение ви липсва. Казвам: Изпъл­нение няма. Всички четете, свирите, всеки може да слуша, но изпълнение нямаш. Туй, което те го наричат вдъхновение, то е изпълнение. А изпълнението, щом човек свири, той е сам доволен! Щом свириш и не си доволен, някой път извине­ние нямаш.

Та казвам сега: Новото в какво седи? Новото Учение в как­во седи? Вас ви трябва изпълнение. А изпълнението седи в много дребни работи. Ако вземеш един цигулар, аз гледам: цигу­лари има, те не знаят да свирят. Той си тегли лъка, казва: “Мно­го хубав лък е.” Този цигулар, който свири с целия лък, той не е цигулар, той не е музикант. На всяка една част на лъ­ка трябва да свириш; като го разделиш този лък на 10 час­ти, всяка една част си има специфичен метод. Това са работи, които вас не ви интересуват. И в пианото е така. Във всички инструменти. И в писането донякъде е същото нещо. В писането, ако не знаете къде да турите местоиме­нията, къде ­ глаголите, ако вие пишете по обикновения на­чин, вие ще бъдете един обикновен писец. Но изпълнение трябва. След като се научиш да пишеш по всичките правила, които граматиката изисква, ти ще дойдеш да пишеш тъй, както видните списатели пишат. А има, които обикновено пишат. А [хубостта на] Библията и хубостта на Евангелието седи в това, че е писано по особен начин, вдъхновение има там, такава музика има, поезия! Такива образци. Вземете за Бога, Който е турен там, за Иова ­ ти не можеш да туриш нищо, нито да приложиш, нито да отнемеш нещо. Писаното е в най-ясния смисъл.

Та казвам сега: Ти се молиш на Бога, но как ще си туриш ду­мите, Той да те послуша? Да те слуша Господ, как ще си ту­риш думите? Молиш се по един начин ­ не те слуша Гос­под, молиш се по друг начин, по трети, десети начин ­ не те слу­ша. Какво трябва да правиш?

Има един разказ за един ста­ровременен светия, който седял 20 години и усещал по ня­кой път, че Господ не го слуша. Не го слуша, така. Та, един ден идва един при него, казва му: “Господ не те слуша тебе, защото ти, едно време, преди да беше светия, задигна един котел на една вдовица. И този котел ти не го върна и за­това не те слуша Господ.” На него му дойде на ум това. “И като намериш котела и го върнеш на вдовицата, всичко ще ти тръгне наред.” Много котли има, които вие сте забравили ня­къде. Някой път вие искате да ви върви напред, без да сте вър­нали котела. Не върви.

Тогава, ще ви приведа друг един пример. По някой път и рели­гиозните хора обичат да крадат. И крадат на общо осно­­­вание. Мания е в тях това. Това [е] в Америка един при­мер: Един банкерин си броил парите, че забравил на прозоре­ца си на първия етаж една торба със злато. Минава един на­бо­­жен, който таман се връщал от молитвено събрание, след като вижда торбата, задига я. И си казва: “Господ е про­мис­­лил заради мене”, задига я и я турга под палтото си. Оти­ва вкъ­щи, турга торбата, но рече да се моли ­ торбата дойде меж­ду него и Господа. Той пак турга торбата, рече да се моли, пак торбата излезе. Че две цели седмици торбата седи. За­дига я той, торбата, отива при банкерина, казва: “Слушай, тази твоя торба ми затвори пътя, не мога да се моля, Господ не може да ме слуша, вземи си парите. Аз ги взех, мислех, че мога да направя нещо, но съвсем се развали работата. Ще ме извиниш. На мен не са потребност парите, на тебе са пот­ребни те. Спънах моята вяра. Затова ти я да­вам.”

Ти ще вър­неш торбата, нищо повече! Ако не я върнеш, Господ не те слуша. Ти парите може да ги харчиш, всичко можеш да пра­виш с тия пари, но дойдеш до Господа... Ако не ви слуша Гос­под, има някоя торба. Ако не ви слуша Господ, има някой ко­тел невърнат. Има някоя простъпка, която седи. Бог е съ­вършен ­ каквато и да е малка постъпка, лоша постъпка, и ако не поправиш тази погрешка, ти можеш в много отно­шения да прогресираш, но има нещо, в което ще куцаш.

Та казвам: Има неща, които никой не знае, а Бог ги виж­да. Аз говоря за неща, които са тайни. Има неща не които хо­ра­та казват, но има нещо, което скриваш. Не ти върви, не­що те спира ­ очисти всичките препятствия в живота си, ко­ито срещаш като препятствие между Бога и тебе [в] ду­шата ти. Трябва да очистиш всичко от душата си. Тогава, как­вото пожелаеш, Бог ще те слуша.

Та казвам: Вие, изгревчани, много торби имате ­ да ги вър­нете; много котли имате ­ да ги намерите. Аз виждам кот­лите. Но не мога да ви помогна. Моите котли отдавна ги вър­нах. И моите торби аз отдавна ги върнах. И сега остава ва­шият ред, вие да си върнете торбите и да си върнете кот­лите. Няма нищо. [Не] искам сега да съжалявате, тогава коте­­­лът ви е бил потребен, тогава парите ви са били потреб­ни, но сега нямате нужда от тия торби и от този котел нямате нуж­­да. Те са неща временни в интелигентния ваш живот, то е за ваш бъдещ прогрес. Те са малки работи. Една торба как­­во струва? Най-първо престъпление няма. Но в какво седи престъплението? Престъплението седи в това, че ти вяр­­ваш в торбата. Там е всичкото престъпление. Престъпле­нието не е, че си взел парите, а че вярваш, турил си вярата в туй, в което не трябва. В парите няма никаква вяра. Какво ще ти помогне торбата? А ти като имаш парите, вярваш в тях ­ там е заблуждението. В Бога ще вярваш. Вярата си ще вло­жите там. И тогава оставете вашите пари банкерите да ги пазят. А ти отивай при Бога и без торба. Върнете котлите на вдовиците, да си гледат работата. А идете при Господа без котли.

Мисля, че сега мисълта ми е малко ясна. Не мислете сега, че аз имам някого специфично предвид. Не, аз имам всич­ки хора предвид, погрешките на всички хора. Всичките хора страдат от една и съща погрешка. Тя е тази, от която Ева е страдала. И всички страдат. Ева вярваше, че като яде от ябълката, всичко ще придобие. Тя повярва в лъжливите думи на змията, че като яде от ябълката, всичко ще придобие. Не е храната там. Някой казва: да яде, че да се оправи. Ти ще вярваш в Бога, Който дава храната отвътре. Не е от външ­ната храна. Всички знаем, че който се храни по този начин, както сега, какъв ще бъде краят. Един ден ще платим. Да оставим сега това. Искам да остане във вас мисълта, ценната мисъл. Но тия са наследствените черти, от които трябва да се освободите. (Светлината дойде, електричеството ­ 6.30, всич­ки се размърдаха, засмяха.)

Сега, при кои думи угасна електричеството? Сега, при една дума угасна. В моя ум дойде една мисъл, която затвори електри­чеството. В ума дойде една мисъл, която всякога, зная, угасва електричеството. Понеже дойде обратната ми­съл сега, светлината пак дойде. По същия начин, ти, като мис­лиш, ти сам ще си затвориш светлината между Бога и себе си. Със своята мисъл ти затваряш и като измениш туй поло­жение, веднага пак потича светлината. Не поставяй ни­какво препятствие между Бога и себе си. “Сега ­ казваш ти ­ аз искам да изпълня Волята Божия.” Но казваш: “Дрехи ня­мам, обуща нямам.” Не ги тургай тия работи, те са спънка. “Туй нямам” ­ не мислиш право. Бог ти е дал туй, което имаш, то е достатъчно. Повече от това не ти трябва. Тази гла­ва, която имаш сега, тя ти е достатъчна. Колкото и да е голя­ма, тя е достатъчна. Не искаш да имаш по-голяма глава. Ако ти малката глава не можеш да подкрепиш, как ще под­кре­пиш голямата глава? Защото, ако много пари вземеш на­заем, после и лихвите ще плащаш, много ще плащаш. Ако мал­ко вземеш, и малко ще плащаш. Съответствие има. Ко­му­то много се дава, и много се иска.

Та казвам: Понеже вие вече знаете много хубаво да сви­ри­те, аз мисля, всички имате доброто желание вътре и няма ни­кой от вас, който да не е добър. Даже и аз, ако направя една погрешка, веднага ще ме коригирате. Ще кажете: “Така не се прави.” Я вижте, в музиката има диригенти ­ като на­пра­ви някой една погрешка, веднага го коригират. И дири­ген­тът коригира, но и свирците, като направи диригентът по­грешка, казват: “Хей!” Веднага всичките се обадят.

Та, скри­то-покрито няма. Никаква погрешка не трябва да се пра­ви. И щом се направи погрешка, трябва да се кориги­ра. Не е въп­рос защо си я направил. Погрешката съществува. Аз пра­вя разлика, казвам: не искам да ти говоря за твоите гре­хове, не ти говоря за твоите погрешки. Но ти казвам: Иди поправи по­грешките си. “Ама ­ казва ­ аз не съм вино­ват.” Остави вина­та, аз не говоря за твоята вина. Иди поправи погрешките си. Пишеш писмо, не си турил запетайката, изял си някои букви или не си ги турил на мястото им. Счупи се кракът ти, то не е твоя работа, друг ще дойде да ти помага. Ако е за гре­ховете, то е на Господа тази работа. Щом си направил един грях, то е сложна работа. Той, Господ, прати някой от Не­бето, да ти направи крака. Ще ти даде наставле­ния, ще мине. Ти не си господар. Но на погрешките, аз говоря за погрешките, те са достояние на всичките виртуози, правят по­грешки. И аз като гледам, онези, които не разбират, правят по­грешки. Той в изпълнението прави погрешки. Те нотите ху­баво четат, но изпълнение не дават. Той не може да пред­стави нещата живи, няма израз. В един художник... Всеки ри­сува, но в какво седи хубавото изкуство? Да дадеш въздух, дълбочина или да представиш една картина, като рисуваш. На­всякъде ходиш. Някъде той гледа на лицето всяко мус­кулче, основните неща. То е добрият художник. Пък като на­пра­виш една картина, която само от едно място се вижда, ти не минаваш за виден художник.

Та казвам: Изкуството при този живот, необходимите не­ща на света, които ни трябват. Светията не трябва да го зна­ят хората, че е светия. И гения не трябва да го знаят хора­та, че е гений. То е хубавото. Щом ти мислиш, че си светия, ти ще мязаш ­ аз имам една голяма лампа, вечерно време ка­то я запаля, че не смея да отворя прозорците. Защото ве­чер­но време като я запаля, всичките малки мушички се на­вър­тат, набъкат се, през най-малката дупка някоя пеперудка влезне. Казва: “Искам да влезна.” ­ Защо? ­ “Искам да зная какво правиш в стаята си.” Казвам: Още сте много малки, какво ще разберете? И да ме гледате, онова, което аз върша, вие не може да разберете. Казва сега някоя пеперуда, аз чета Библията, тя обикаля около лампата, кацне на главата ми, казва: “Ти какво мислиш?” Казвам: Чета тук. ­ “Е, какво е туй четене?” ­ Е, тази, Свещената Книга. ­ “Е, какво е тази Свещена Книга?” ­ Какво ще ти разправям? Да си идеш вън­ка! Нищо не разбираш. ­ “Аз се интересувам, мен ме инте­ресува, аз уча.” ­ Нямам време за вас, пеперудите. Аз утре ще ви дойда на гости, като изгрее Слънцето. Вечерно вре­ме пеперудата не може да разбере, денем трябва да се учи. Нищо повече. Когато е денем, разбира тя. И трябва нейното съзнание да дойде до един уровен.

Помнете едно, което аз имам предвид: С вашето минало аз не се занимавам. Хубостта на живота не седи в миналото. То е в настоящето, което Бог е турил. И Христос дойде, Вели­кото, тоест дойде [не] да заличи миналото, а да отвори пътя на доброто. Но във времето на Христа царуваше омраза в света, неволите. Щом дойде Христос, дойде избавлението. Хрис­тос отвори вратата на Любовта. И отвори вратата на раз­каяние, да могат да влезнат хората, да се развиват. А сега омра­зата се развиваше. И сега има хора, които живеят в омра­зата, които се убиват, одумват. Казвам: Престанете да хло­пате на ония врата на миналото. Вие питате: “Кой е прав?” Тя е врата на миналото. “Кой е правоверен?” То е врата на миналото.

Вратата на бъдещето, то е Любовта, то е Вярата. Не се срав­нявайте: ти ли имаш по-голяма вяра. Как­во ще се срав­нявам аз дали имам вяра? Може да направя един опит. Всеки може да направи един опит, колко е голяма вярата му. Няма нужда да ми казват хората: “Ама ти много вяра имаш.” Че отде знаят колко ми е вярата на мене? Вярата е нещо невиди­мо. Тъй, като дойде Вярата, трябва да има една вътрешна връзка на Любовта. Вярата, Любовта дава една хубава, благо­родна осанка, една светлина на лицето, бистри очи, един пог­лед хубав, мек, безкористие, доброжелателство, абсолютна вяра. Човек е сниз­ходителен, прощава, щедър е, занят с вели­ки работи. От сутрин до вечер той мисли това, което Господ мисли. Не го занимават дребни работи. Мисли, което Господ е напра­вил. Някой беден човек дойде, ще му се оплаква; той му казва: “Много хубаво, много добре, че ти си осиромашал. Ако не беше осиромашал, ти нямаше да дойдеш до мене. Бла­годари на Бога, че те направи сиромах, да дойдеш при мене. Аз имам едно задължение към тебе.” Така е с този, бед­ния, който иде. Идва един болен при мен. Казвам: Тази бо­лест е за добро. Всяка болест е за добро. ­ “Как за добро? Кол­ко пострадах!” ­ Ако не беше пострадал, при мене няма­ше да дойдеш. Аз се радвам, че дойде при мене, да се уредят работите. ­ “Ама знаеш ли колко ми изпати гла­вата?” ­ Аз се радвам, че ти изпати главата. Твоята глава изпати, а в моята дойде светлина. И сега, което спечелим, аз го разде­лям братски: половината от твоите загуби аз ги вземам и поло­вината от моите печалби аз ти ги давам.

Това е Божественото! Това е Новото Учение. Ти казваш: “Все­ки да си носи своя товар.” Според старото учение е така. Според закона е така. Тъй е, но то е старото учение.

“Сребро и злато аз нямам, но което имам, това ти давам.” (3 гл. Деянията на апостолите, 6 ст.) И на вас аз ви казвам... Да преведа моя език, моите думи: да ви направя богати, това злато нямам, но ви казвам, в името на този Бог на Лю­бов­та, Който е пратил Своя Син на Земята, за да спаси света, ви казвам: да станат сърцата ви и умовете ви, че да следват Божията Любов! Тази е Вярата и Надеждата, която възкре­сява хората. И в Неговото Име да станете сега и да вървите напред! И да уреждате работите.

Тогава ще ви прочета от “Царският Път на душата” (Беседи от Учителя, държани при 7-те Рилски езера през ля­то­то 1935 г.) страница 4. Защото числото 4 е щастливо. (Учителят чете:)

“Съблюдавай следните 4 неща в живота си:

Пази свободата на душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си.”

“Помнете, Царският път на душата е добрата мисъл на духа.” Мисълта е всичко.

(Учителят прочита страницата до долу и на другата страница няколко изречения още.)

“Помни и не забравяй:

Ти не си пратен на Земята да глождиш изоставените кости на своите предци.” Не си пратен да се занимаваш с ми­налото.

“Всяка разумна душа има своето определено място в света.

Бъди благодарен на това, което ти е дадено!

Изплитай своето благоденствие тъй, както паякът из­пли­та своята мрежа.”
Божият Дух носи всичките блага на живота.

7.10 ч сутринта

(Вън имаше поледица и студен вятър. Всички на упраж­не­­ния. (Учителят без палто.)Чевръсто и стегнато си напра­вихме упражненията.)
14-о неделно утринно слово,

държано от Учителя

на 22.XII.1935 г., 5 ч сутринта,

София ­ Изгрев