Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую

2.БУРЯ ГОЛЯМА

“Добрата молитва”

“Отче наш”

“Молитвата на Царството”

“В начало бе Словото”

Ще прочета 8-а глава от Евангелието на Матея.
Има много добродетели, които човек има още да учи. И много неща има, които човек не е опитал. Хората имат известни добродетели, които не са ги опитали. И чес­то човек не може да оцени какво нещо са добродетели­те. Един прост пример: Тук един наш брат среща един млад господин, носи един далекоглед, хубаво изработен, мо­же би струва 5­6000 лева. Този разбира, казва: “Кол­ко искаш заради него?” ­ “Е, евтино ще го продам, [за] 150­160 лева ще ти го дам.” ­ “Хубаво.” Понеже малко опи­тен човекът, той се усъмнява, казва: “Дай си картата! Да не би да е краден?” Изважда кар­тата си. “Ами как, про­да­ваш ли го?” ­ “Продавам го.” Изважда, дава го ­ раз­глежда го. “Хубаво.” Казва: “Откъде ти се падна?” ­ “Е, баща ми беше офицер, моряк, морски, в морето.” Дале­когледът ­ много чист, хубав, увеличава 18 пъти. Пи­та този: “Защо продаваш този бинокъл, далекоглед на баща си?” Защо го продава за 170 лева? Умно ли е? Не е от много умните. Нищо повече.

Та, сега вие ще кажете: “Глупава работа, не го е про­дал колкото трябва.” Та, често и хората продават и своите доб­ро­детели много евтино. Някъде баща му употребил една добродетел, а той никога не е употребил, не е изпол­зу­вал тази добродетел и ще [я] продаде някъде евтино. Сега този, който го е купил, той може да го продаде най-малко за 2000 лева. Ето една печалба, един гешефт търгов­ски. И казват: “На някои хора им върви.” И казва този съ­щият господин: “Ето, един ден вървя до едно място”, вижда един уред, който, да се направи, тук да го купиш, от стран­ство, ще струва 400­500 лева, за измерване. Този казва: “Кол­ко искаш за него?” ­ “Е, евтино ще ти го дам.” ­ “Е, кол­ко?” ­ “25 лева.” Този изважда парите и взема уреда и пак го носи при мен. “Как го оценяваш?” ­ казва. Каз­вам: “Струва.” ­ “Е ­ казва, ­ колко мислиш?” Казва ми кол­ко го е взел. “Е, не си го взел много скъпо.”

И казват: на някои хора им върви, на някои хора не им върви. То­зи, който купува, му върви, а който продава, не му върви. Когато някой продава къщата, не му върви, а който я купил, му върви. А някой път се случва обрат­ното: който я продава, не му върви, а който купува къщата, и на него не му върви.

Сега тъй като говорим, дотук гово­рът мяза на една шах­матна игра. Вие играете, но дали ще спечелите или не, вие не знаете. Имате един про­тив­ник, теглите насам-нататък, не знаете, предпола­гате, че може да победите. Или ще ви бият, или ще биете. Както едно сражение. За­що­то всяка шахматна игра има един цар, една царица и войници, офице­ри. Ти теглиш и най-после като теглиш, ­ най-големия градо­началник.

Сега седите и казвате: “Как­ва сила е имал Христос, като казва на ветровете, и да утихнат.” И после ще кажат: “Той, Христос, Син Бо­жий, е надарен от Бога. А ние сме смърт­ни. Тази работа не е за нас.” Разсъжденията ви са мно­го прави. Че е така, че е Син Божий, че заповядва на ветровете. Но вие ня­ма­те свое приложение. Ако не може да накарате мо­рето да утихне, ветровете да утихнат, да млък­нат, но има не­ща, които вие може да накарате да млък­нат. Някой ден ва­шето море така е развълнувано, че има 10 метра вълни, че изпръскват хората навън. Вие сте развълнувани морета. След като се развълнувате, че пръс­каш водата навсякъде, че хората ти чуват шума до дру­гата махала. Казват: “Какво се е разкряскал той?” Не, казвам, морето му се е развълну­вало, 10-метрови въл­ни има.

Христос... Та казва: “Спри!” А Неговите ученици се изпо­пла­шили, да събудят господаря си. Ако стане Този, Който спи, и заповяда на морето, да млъкне морето. И то стана. Каза една дума и всичко утихна.

Като станеш, кажи поне една дума. Ти се извиняваш. Каз­­ваш: “Аз се събудих, нервен съм, баща ми такъв, она­къв.” Кажи да млъкне морето! Кажи на себе си: “Слушай, уми­ри се!” Кажи на вятъра, който духа! Ти станеш сутрин, мо­ре­то е развълнувано, казваш: “Откъде ще се вземе хляб?” Имаш 2­3 полици, къщата ще продадат. Вече не си разпо­ложен, не ти се яде. Казваш: “Какво ще се пра­ви?” Стани, кажи да млъкне тая работа! Когато Христос каза да млъкне морето, защо млъкна? Много проста работа е тази.

Аз ще ви го обясня малко пт другояче. Ня­ма да го обяс­ня тъй. На какво мязат учениците? Учени­кът, сега който тръг­нал, или един просяк така върви подир един добре обле­чен господин, но няма нито 5 пари в джеба. “Моля ­ казва, ­ дайте ми хляб!” Вика отподире му. “Оста­ви ме на спо­койст­вие!” ­ “Дайте ми малко пари, жена ми е болна.” И като вър­ви просякът, и онзи върви, без да из­ва­ди нещо от дже­ба. Той само облечен, върви; и онзи про­сяк, и той върви отпо­дире. Този човек не го напуща. Идва един господин и го по­туп­ва тъй, хубаво, малко по-скро­мен, изважда и му дава. И онзи млъква.

Морето иска­ше нещо от учениците, те няма­ше какво да дадат, събуж­дат Учителя, казват: “Стани, дай им, да ни пуснат, нищо в джебовете си нямаме.” Пари искат тия вълни. Гневно е това море!

Сега вие разрешавате, казвате: “Да има човек сила.” И чудното е, че вие още чакате да ви се даде сила. И вие още ча­кате да поумнеете, да станете още по-добри, откол­кото сега, че тогава да употребите силата си. Когато казва Хрис­тос: “Ако имате вяра”, значи можеш да вярваш само в това, което ти е дадено. Ти не можеш да вярваш в неща, които не съ­ществуват. Вярата винаги е свързана с из­вест­на сила и дарбите, които човек притежава, и дотол­кова тия дарби ти можеш да ги използуваш, доколкото ти вярваш, че ги имаш.

Някой път ти казваш: да знаеш как да употребиш неща­та. Има две качества, от които трябва да почнете: ка­чество на тщеславния човек и качество на горделивия чо­век. Нався­къ­де може да го видиш. Тщеславният всякога е гла­ден. Той на всяка врата ще иде, ще похлопа, ще ка­же: “Гладен съм.” Насам-нататък, навсякъде ходи. И ут­ре казва, че гладът го карал. Не. Тщеславие има в то­ва. Гладът го карал. А гордели­вият, той не хлопа. Някъ­де той минава, по­гледне, на вратата седи, и мисли, че оне­зи хора, които мина­ват по пътя, те знаят, че той е пъ­ту­вал три дена и е гладен. Да му дадат хляб. Тще­слав­­ният, като похлопа и не му дадат, е недоволен. Поиска пак, замине на друга врата. Горделивият по­гледне и каже в се­бе си: “Невежа! Говедо!” Мине през друга врата, по­глед­не и пак каже: “Говедо!” Тщеславният пък тук хлопа, там хлопа: “троп-троп”, и той вика да му дадат.

Сега, това ­ ако са пътници и са гладни. Ако са болни, тще­с­лав­ният, като дойде, той вика: “Олеле! Оу!” Той е тще­сла­вният, вика, кряска. А другият, горделивият, подава си ръ­ката, не пъшка, нищо. Кажеш: “Е, какво?” ­ “Виж, по­знай.”

Тщеславният, ако е цигулар, кажат му: “Я посвири!”, той изведнъж вземе и свири. Ако е горделив, той седи, кажат му веднъж, два пъти, три, четири, той седи. Кажат му четири-пет пъти. Той ще погледне, ще каже: “Та­кива класически работи, те не се свирят навсякъде и по всяко време.” Гледа надолу, настрани.

Религиозният, ако е тщеславен, той изведнъж ще каже как се е молил, как му е отговорил Господ. Навсякъде ще почне да разправя: “Едно време, жена ми като беше бол­на и аз като се помолих, веднага. И като имах един бо­лен прия­тел” ­ като се помолил, уху, изведнъж оздра­вял! Гордели­вият-религиозен, и той си има начин. И той се моли ­ гледа нагоре, подига си очите, казва: “Тия ра­бо­ти не ги разбирате вие.” (Учителят маха с ръка няколко пъти.)

Сега може да опиша и учения-тщеславен и горделив, на­всякъде ги има. Казваш: “Странни хора!” Не са странни. Се­га, добрата страна. Тщеславният човек е човек, който дава; той е търговец, който чука, навсякъде продава той. Ев­тино, всичко туй, ехей, евтино продава, навсякъде про­дава! Обра­ще­ние, казва, да има. Горделивият, той седи, гледа някъде да докопа нещо. Ако е хубаво, тури го в дже­ба. Горделивият взема, тщеславният дава.

Сега, някой път човек ако не знае... Сега аз описвам една страна на тщеславието, която не се проявява както трябва. Не е лошото в тщеславието. Но чо­век трябва да се съблече. Молитвата. Ти ще разпра­виш една своя опитност. Най-първо, опитността, която ще разпра­виш, онзи човек, комуто ще разправиш, има ли той нужда от тази опитност ­ сега, умението е там. Защото, ако разправиш една своя опитност, която човекът я знае, тя сама по себе си няма цена, губи цена. Ако е денем, ко­гато има слънчева свет­лина, и аз вървя със своята свещ пред хората, това не по­казва, че съм от много умните. Ако вечерно време вървя, в тъмнина, и запаля моята свещ и вървя пред хората, тогава свещ­та има цена.

Сега аз искам да ви насоча на приложението. Да утих­не морето. Човек трябва да започне нещата. Човек трябва да започне от малкото към голямото. Всичките дарби и си­ли, които човек сега има, той ги е придобил по микро­ско­пически начин. Нищо не е дадено изведнъж на човека. Казват, че ангелите имат голяма сила. Но тази сила те са я добили с голямо усилие пред хората. И те са минали по човешкия път, по същия път при други условия; върши­ли са Волята Божия, добили са известно знание, с което раз­чи­тат на из­вестни сили. А човек едва започва своето раз­витие. И по ня­кой път казва, че е един ангел. Може, след дълги векове. Ако живее добре, ако има едно прило­же­ние и може да разпо­лага със силите си, той ще бъде ангел. Физически ще има тия знания и може да разполага.

За да може човек да разполага, най-първо той трябва да има вярата. Аз гледам така на въпроса. Има едно го­ля­мо про­тиворечие, в което са влезли верующите. Да кажем сега, че вие сте в дома. Синът казва, че бащата не го зачита. Често съм срещал синове, казва: “Баща ми не ме има никакъв.” Дъ­щерята, и тя се оплаква от майка си, че никак не я обича. Ня­къде господарят се оплаква, че слугата не го обича. Ня­къде бащата се оплаква от си­на, че не го зачитали, майката ­ от дъщерята, че не я за­чита; някъде слугата се оплаква от господаря си, че не го зачита. Някъде учениците се оплакват, че учителят не ги зачита; някъде учителят се оплаква от учениците, че те не го зачитат. Незачитането навсякъде става въпрос.

Един човек е силен пред мен ­ зачитам го. Виждам, чо­ве­­кът дига един камък цял тон, два тона, вдига го. На този човек аз вече му давам зачитание пред моите очи и уважение му давам. Сила има. Той смята изведнъж, в няколко минути отгоре, една задача. Музикант е чове­кът, свири, не се шегува. Как не? Зачитам го. Или лекар е, знае как да цери, да лекува. Ще го зачитам ­ знае да лекува. Как ще зачитам този лекар ­ този уморил, онзи уморил! Как ще го зачитам?

Чудното е, че някои не са господари. Даже като говоря някой път, аз гледам, религиозни хора има, като вестника­ри ­ носят лъжливи работи, непроверени. Във вестниците пи­сали. Вие знаете ли статистиката на вестникарските лъ­жи? Когато българите обсаждаха Одрин, не зная колко де­на го об­саждаха. И току изведнъж по вестниците: “Одрин пре­­взет!” На другата сутрин опровергават ­ не е пад­нал, но щял да падне. И на следната сутрин пак: “Одрин превзет!” Аз четох 10, 15, 20 дена ­ все превзели го. И после турците пак го взимат. Е, такива фитили. Каз­ват: “Одрин превзет!” Е, как? Вестниците казали.

Вие не се учете от вестникарите. Ако от вестникарите ис­кате да научите истината, много мъчно ще я научите. Те са тър­говци на дребно. Търговците на едро, когато купуват, са горделиви, а когато продават, са тщеславни. Ще ви ги опи­­ша сега. Дойде търговецът сега, тежък търговец. Дойде до житото, до колата с жито. Тури ръката, вземе от житото, пипа, хвърли го в колата. Оставя го. Не струва житото. Това жито пипне, оставя го. Не струва. Друго жито попипне. Не струва. Е, хубаво. Той обикаля на­вся­къде. Иде до друга кола, бърка в житото, извади, оста­ви го. Върви, обикаля. Онези чакат. Всички селяни под­ред чакат наоколо. Горе, долу, като намери тая кола, ку­пи житото. Ехее! Тупа житото, казва: “Това е жито!” Два-три пъти подига цената!

Когато искаме да закачим нещо, ние сме горделиви. А когато искаме да продадем нещо, ние сме тщеславни. Ко­гато искаме да кажем нещо добро за един човек, ние сме гор­деливи; много на тънко горделиви сме. Искаш да ка­жеш нещо добро за един човек ­ ние сме много горде­ливи. Искаш да му дадеш цена, оценка. Не може да го кажем. Когато дойде за лошото, да го кажеш ­ ехе, пфуу! Като да кажеш нещо лошо за някой човек, веднага ще го кажеш. Тщеславие­то върви по-лесно. В злото човек е тщеславен, в доброто човек е горде­лив. Гордостта е дърво на доброто, тщеславието е дърво на злото.

Сега, едно противоречие. Гордостта винаги върви с доб­­ро­то. Понеже само доброто е в сила да смекчи горде­ливия чо­век. И само злото е в състояние да задоволи тще­слав­ния човек. Астрологически е така и психически е така.

Сега, аз не вземам злото в една постъпка. Аз взе­мам злото и доброто в първоначалния подтик на нещата. За­при­мер гордостта не е такава, каквато се явява в узрелия плод. Онзи, малкият подтик, малкият плод, тъй, в заро­диш, той едва е тръгнал и трябва да бъдеш учен човек, така, да имаш едно съзнание, за да различиш в какво на­прав­ле­ние ще тръг­не една мисъл. Онзи подтик, който пър­во­начално може да се яви в човека, в тебе.

Защото гордостта, не мислете, че е едно нормално със­тояние. Аз съм казвал други път, англичанинът, той се хвали, казва: “I am proud” ­ “Горделив съм”. Имам, казва, горделива плът*. Някой голям цирей излезнал, не се леку­ва. И той е горделив. С това го мажеш, с онова го мажеш. На­бъб­нал, така, нависоко. Коя мома и кой момък иска та­ка да набъбне? Може някой да иска да набъбне, но та­ка, на свят** да е лицето му, че да има обща линия.

Следователно гордостта у човека е един анормален про­цес, който трябва да се изхвърли. В гордостта има една еле­-

мен­тарна нечистота вътре; тъй, както в една кисе­ли­на, не всич­ките елементи, които влизат в киселината, са опасни.

* proud flesh (англ.) ­ буквално: горда плът; мед.­ зърнесто образу­вание около рана или язва.

** на свят ­ както трябва, свестен.

Един елемент има в киселината, който е опа­сен; той като се

изхвърли, другите елементи са на мястото си.

Сега, понеже сте ученици на една окултна школа, вие очак­вате... Сега не зная, като идете на Небето, ще научите всич­ко това.

Та казвам: На Небето има малко условия; но и на Небето като идеш, пак трябва да учиш. И там има университет. Там са още по-строги, по-голям ценз има там от университета тук. И там има музикален свят, училища музикални. И там свирят. И там има още повече инструменти, няма да ви ги опиша. Но свирят хората там, и без пари свирят. Но на будали никога не свирят. Тъй. Щом си добър, като те види някой, изведнъж ще започне да ти свири. Щом не си добър, не свири. Но и няма какво да се свири на един будала. Там будали ня­ма. Невежи в Небето няма.

Някои от вас мислите, казвате: “Аз съм бездарен човек.” Не казвай, че си бездарен. Може да си ленив, може да си мързелив ­ не си неспособен. Способността има двояк сми­съл. Дарбите са унаследени. Всич­ките хора имат известни дар­би и способности, но нямат метод за развиването на тия дарби. Не учиш. Имаш глас, не го упражняваш. Или може да смяташ, но не се упражняваш. Следо­вателно не можеш да прогресираш в тая наука. И в религията е същото. Някои хора са религиозни, но не искат да се упражняват. Казва: “Що ще се моля?” Той не знае защо трябва да се моли. Той не знае защо трябва да чете Свещени­те книги.

Ще четеш един роман. Хубаво, ще четеш, но какво ще научиш от романа? Най-първо, героите на романа са все мла­ди хора. Има и стари, но те второстепенна роль* играят. Най-първо, героинята не може да бъде една стара баба от 80­90-годишна, но една мома на 15, 16, 17, 18, 19 години. А момъкът е, да кажем, 33-годишен. Тези герои започват с някаква любов. В какво седи любовта? Авторът описва, вие се възхи­ща­вате, от любовта се възхищавате. Но тъй, както виждам,

в тази любов авторът не е описал естествено. Най-първо авто­-

рът описва, че момата е тщеславна, ние виждаме, че героинята

е тщеславна, а героят, че е горделив. Така, както ги описва авторът, нещата не са в своето естествено положе­ние. Напри­-

* роль (рус.) ­ роля.

мер, най-първо, тази възлюблена ­ героинята, авто­рът я описал тъй, че тя подозира героя. Значи, щом го подо­зира, тя е страхлива; щом го подозира, тя е тщеславна; щом го подози­ра, тя е безверна. Нищо повече. А минава за верующа. Тя ми­нава за героиня, а тя не може да бъде герои­ня.

Щом ти проучваш нещата, ти търсиш Бога. Когато Го търсиш, като те припече някъде, стигне те злото някъде, каз­ваш: “Господи, Господи, Господи!” След като мине всич­ко туй, вдигнеш глава, и казваш: “Няма Го.” Болен си ­ каз­ваш: “Ако оздравея, ще повярвам.” Като оздравееш, казваш: “Рабо­тата дойде по един естествен път. Тя, природата, какво­то направи.” Те са празни работи. Питам сега: Герои сте вие, нали? Вие минавате за герои. Казваш: “Аз еди-кого си оби­­чам.” Обичаш го, но някой път минал, не те поздравил, мно­го мал­ка работа станала и току си измениш мнението. Щом имаш един герой, никога не трябва да измениш своето мне­­ние заради* него. И героят не може да се измени. Героят, да кажем, е един талантлив човек, ще върви по един опреде­лен път. Добрият човек не може да се измени. Вземете сега в света ­ героят, в когото вярваме, като не стане тъй, както ние мислим, казваме: “Аз вече не му вярвам.”

Питам: Кое е онова, което може да ти позволи на тебе, на кое отгоре ти искаш това? Искаш Господ да направи нещата както ти искаш. Казвам: На какво основание? Има един конкурс за известна катедра, професорска катедра по музика. Явяват се 100 души, все първокласни музиканти, със свои съчинения. Комисията избира един от тях, а другите 99 остават и казват: “Несправедлива е тази работа.”

Кое е справедливо, сега? В този свят избират по един начин, в онзи свят избират по друг начин. В онзи свят, когато из­бират един за професор, за една катедра, ще ви кажа как го избират, приблизително. Щом има 100 души кандидати за една катедра, дали са своите музикални произведения. Все­ки един ще даде едно парче. Умрял някой на Земята, ще изсвирят парчето и ако умрелият оживее, този музикант, кой­то е написал парчето, може да стане професор. Ако не

ожи­вее умрелият, професор не може да стане. Така свирят първо парче, второ, трето, и при което парче умрелият ожи-

* заради ­ диал. за.

вее, авто­рът на това парче става професор. Ако още на първо­то пар­че оживее, радват се, а някой път може всичките парче­та да изсвирят на кандидатите и ако при никое не оживее, ни­кого не турят за професор.

Че, ти по някой път казваш: “До­бър човек съм аз. Имам добри намерения.” Опитай в какво седи твоето добро намере­ние. Кои са твоите добри намерения? Добродетелта е от дълбок характер; тя е положителна и отрицателна доброде­тел. Аз мога да бъда добродетелен, когато правя добро ня­кому, но и когато съм болен, трябва да бъда умен, да не из­мъч­вам хората около себе си.

Разправяше ми един лекар хирург една своя опитност. Той решил да прави хирургически операции без упойка, но най-после се убедил, че като прави операции без упойка, е опасна работа. Казва той: “Аз веднъж като правех операция без упойка на един от пациентите”, след като рязал, онзи като му дава един ритник, та отхвръкнал. Казва: “Така не се реже.” И оттам насетне, когато прави операция някому, свърже хубаво краката, за да не може да рита. А той да може да реже. Защо ще рита, сега, болният? Заболяло го. И лекарят си извадил едно заключение, че е опасно да прави операция без упойка. Но с упойка като тури, може да прави каквото иска, да тури ножа. Не да иска извинение, но в дадения слу­чай, когато вържат човека, лекарят трябва да бъде внимате­лен. Болният не му мисли, ритва лекаря, без да каже: “Много дълбоко заби ножа” ­ той му удря един ритник.

Ами добре, някой ваш приятел ви направи нещо. Пона­тис­нал някъде с хирургическия нож ­ вие току изведнъж ударите ритник. Че, туй всеки ден става. По Изгрева гледам, какви не тертири ги носят при мене; какви не буболечки не са носили при мене. Понеже ме мислят за специалист, казват: “Учителю, към кой род принадлежи?” Казвам: “Хъмбък.”*

Доне­сете някое прасе, казвам: “Скроено е вашето прасе, от захар направено, от тесто направено.” Казвам: тестено прасе, не става това.

* Вж. целия анекдот в беседата “Три фактора” от 17.VI.1934 г. в томчето “Приго­то­вле­нията на сърцето”, Неделни беседи 1933­1934 г., том II, София 1999, ИК “Жануа­98”, стр. 286.
Аз сега ви навождам това. При мен, при когото и да е от вас, когато ви поднасят една мисъл, никога не я приемайте, ако тя не е вярна. Турете едно правило: каквато и да е лоша мисъл да не храните, понеже тази, лошата мисъл ще остави отпечатъци и тия отпечатъци в ума много мъчно се чистят.

И смъртта, която хората претърпяват на Земята, не е нищо друго освен освобождаване от тия отпечатъци. След като се опетни мозъкът, след като се опетнят всичките дрехи, които имаш, Господ, като види, че не можеш да се чистиш, казва: “Дигнете го от Земята, съблечете му дрехите, нови дрехи му дайте.” И пак се въплотиш. Ще дойдеш на Земята. Съгрешиш ­ пак същият процес. Пак ще хвърлиш дрехите, пак нови дрехи ще ти дадат. Събличане, обличане.

Много трудно е обличането в духовния свят, не става лесно туй обличане. Един окултист, който изучавал, казва как вие сте се подлъгали да дойдете на Земята. Ни най-малко хората не са готови, затова слизат на Земята. Понеже онзи свят е красив, не може да ги накарат да слязат на Земята, да станат слуги, те никога не се лъжат за тази работа. Когато искат да пратят някого на Земята, там има хубави витрини и всичките човеци са турени като хубави костюми там. Някой дошъл при витрината, казва: “Да облека, да видя тази дреха.” Облече я, казва: “Много хубаво ми прилича.” Затрепери му ду­шата. Ама щом речеш тази дреха да я съблечеш, колкото пъти се опиташ да я съблечеш, толкова повече се оплиташ и току се намериш на Земята. И тогава съдбата ти зависи от дрехата, която си избрал. Не всеки един костюм е направен еднакво.

Съдбата на човека какво е? Какъвто костюм си избрал, такава ти е съдбата. И 120 години ще ти вземе, докато се нау­чиш как да го съблечеш. Някой път и по-малко години взе­ма ­ 40, 50, някой път и 30, а някой път и 10.

Сега, това са обясне­ния за съществените противоречия в света. Те не са про­тиворечия. Това са задачи, с които вие тряб­ва да се спра­вите. Лошите условия, това са задачи. Има деца, които нари­чат лоши, своенравни ­ значи вървят по своя си път. Това са задачи, с които трябва да се справиш. Това са своенравни деца. Имаш един господар, с който трябва да знаеш разумно да се справиш. Сиромашията, това е задача. Учението, това е задача. Богатството, това е задача. Всички неща, които човек има, това са задачи, с които той трябва да се справи, да се научи как да слугува на Бога.

То е най-хубавото нещо, да знаеш как да слугуваш. Че ако ти си цигулар, тръгваш, навсякъде може да си проправиш път. Има известни музикални мелодии, които въздействуват на хората. Идеш някъде, карат се мъж и жена, бият се, мъ­жът пукнал главата на жена си. Ти влезеш вътре, извадиш цигул­ката, изведнъж престанат да се бият. Погледнеш ­ и двамата седнали, засмеят се. И двамата те приемат добре, нагостят те, казват: “Много се радваме, че дойде в нашата къ­ща. Постой ден, два, три.” Идеш някъде, някой човек изгу­бил своето религиозно чувство, меланхоличен е. Не е в духа си. Не му се моли. От 4­5 дена. Ти дойдеш с цигулката отвън, посвириш ­ дойде Духът в него. Той те приеме, казва: “Запо­вя­дай. Много ти благодаря, че ми свири.”

Аз съм превождал примера за Аделина Пати, която оти­ва в Ню Йорк да си получи един чек от 25 000 долара. Дирек­то­рът на пощата казва: “Госпожо, не Ви познавам, не може да Ви дам парите.” Тя се изправя и започва да пее. Всички чинов­ници излизат да я слушат, оставят работата си. Дирек­то­рът казва: “Дайте є чека!”

Хората нямат доверие в тебе ­ застани, изпей песента си. Казва: “Дали ще мога? Да си приготвя репертоара.” Че, ако репертоарът не е приготвен, кога ще го приготвиш? Ти трябва да имаш готов репертоар.

Та, ние идваме до другото положение. Очакваме едно меха­ническо подобрение. Младата мома се жени за един момък, да я утешава. То е крива женитба. Тя се жени той да я утешава. Оставате ли вие да се жените, за да се утеша­вате, тя е загубена работа. В женитбата двама са оркестран­ти, дето ще свирите. Жената е сопран, мъжът е бас. Като се оженят, започват първото парче. Тогава започва пререкание­то. “Ти там не изпълни добре.” ­ “Ама и ти в баса не го из­пъл­ни хубаво.” Трябва да се изпълнят тия работи. Нищо фалшиво да няма. Ти свириш, допълняте се. Басът е на Зе­мята, на физическото поле. Сопранът е горе, в Божествения свят. Божественото и човешкото, те имат възможности.

Тъй сега като ви обяснявам, ще кажете: “Кажи го с две думи, какво ще разправяш за бас, за сопран. Кажи го тъй, да го разберем. Кажи го с две думи.” Как да му го кажа с две думи?

Идва един при мене, намира се в трудно положение, слушал той, че аз може да помагам. Сега той си има някаква си идея. Казвам му, че той трябва да има вяра. Казва ми: “Тия работи аз ги зная, кажи ми една дума.” Казвам: Какво да кажа? Рекох: Хубаво, какво да кажа? Аз може да ти кажа: Ти си едно въже, аз имам една дупка. Ще окача нещо на въ­жето, ще те пусна долу и ще видя това въже ще се скъса ли. Казвам: Не го окачвайте тогава.

Трябва да имаш нещо в себе си. Трябва да имаш нещо, на което да разчиташ. Трябва да имаш вяра в себе си. Може да станат някои работи. Може и да не станат. Аз може да кажа да те приемат в университе­та. Може и да не те приемат. Мъчнотията е докато влезеш в университета. Като влезеш, има друга мъчнотия: трябва да учиш. Не учиш ли, тогава идат тия професори, дето казват: “Онзи, ти го препоръча, че той е способен, но той не учи.” Казвам тогава: Не е работа само да влезеш в университета, но трябва да учиш. След туй, не само да учиш, но трябва да прилагаш.

Та, в живота, вие сте влезли в университета, връщане назад няма. Сега изключване има. Или ще свършиш правил­но университета, или ще те изключат навън.

Казва някой: “Мен ми дотегна животът.” Въпросът не е до дотягане на живота. Е, какво? Много са тщеславни млади­те. Гледам, млада героиня, ще иде на канарата, да се хвърли долу. Ще се хвърли в кладенеца. В морето ще иде да се хвър­ли. Някоя щяла да вземе стрихнин. Някой път взимат какви ли не работи. Аз седя и разсъждавам. По някой път аз обичам да се шегувам. При мене дойде една мома, каза: “Ще се хвърля.” Казвам: “Когато искаш да се хвърлиш, повикай ме, аз да ти избера мястото. Ти можеш да избереш една канара, от един метър висока. Аз ще ти избера 20 метра висока.” Тя сега отива там и от ниско ­ половин метър, се хвърли, падне, натърти се. Ох, отива една млада, ще се дави. Докачила се, влиза вътре в морето, до колене. Обръща се и казва: “Кажи да не влизам вътре да се давя.” До колене влязла, щяла да се дави. Не, тя трябва да знае, че като влезе, да се гурне, и пак да се покаже, пак да се гурне, пак да се покаже. Три-четири километра да ходи, да се върне назад. И като се върне, да е освежена. То значи да се дави в морето. Да знае да плава. Щом влезе в морето и се удави, значи не се е научила да плава.

Сега, приложението. Вие често се сърдите на Господа. Всич­ки не сте от тях. Питам сега: Защо ми се сърдите? Че, много естествено. Казва: “Няма право да ми се сърди.” Каз­вам: Оставете тази работа, сръднята няма никаква плод. Онова дете майка му го обича, иска една ябълка, майка му не му дава. То обърне гръб, 3­4 часа седи намусено. Защото майка му не му дала една ябълка. Щом му даде една ябълка, няма сръдня.

Големите хора, учените хора за какво ли не се сърдят. За една ябълка, за някоя мандарина, за орехче ще се разсър­ди. Казал му той една дума, каква? “Теб ти е крив носът.” Може този, който има кривия нос, да те опитва. Ти може да си поставен на един голям изпит.

Един американец, милио­нер, искал да направи една шега с един знаменит художник, който щял да го рисува. Направил си изкуствен нос, турил го, позира на художника. Последният рисува, рисува. На дру­гия ден дойде, бутне носа малко, той пак рисува. Той пак бут­не носа, онзи все рисува. Най-после му казва: “Господине, нами­рам се в чудо! Не може да нарису­вам твоя нос. Той е бам­баш­ка.*” Не че неговият нос е крив, но той изпитва худож­­ника. Казва: “Господине, такъв изкуст­вен нос не рису­вам. Я си махни носа, да остане естественият нос.”

Не се занимавайте с изкуствените носове на хората. Това са техните недъзи. Един недъг, това е изкуствен нос. Не го бу­тайте. Той не може да се рисува. От една страна обърни, от друга, те са въпроси неразрешени. Те са неорганически рабо­ти.

Сега, аз ви навождам това, понеже човек в света не може да успява. Бог е същество крайно разумно. И ако Той търпи всичко, но Той не обича противоречията. Най-първо, ако ти си недоволен, каквото искаш от Него, Той ще ти го даде, но

со­лено, през носа ти ще излезе. Ако искаш да ходиш по Него­вия път, да реализираш онова, което Той ти е начер­тал, по-

* бамбашка (от тур.) ­ особен.

неже никой в света не може да начертае за тебе по-добър план от Него, онова, което Той ти е начертал, изработє го. Дойде ти едно противоречие, препятствие, второ, трето, чет­вър­то ­ каквото дойде, ти върви напред. Може отвън да е бур­но времето ­ времето да не те спъва. Може да си беден ­ бед­но­­тията да не те спъва. Може да не си разположен, или

може да си болен, организмът може да е слаб; пари може да нямаш ­ туй не трябва да те спъне. Ти в ума си трябва да дър­жиш: онзи път, който ти е даден, ти този път ще го из­вървиш. Този път има нещо хубаво. После, каквото и да те спо­лети, кажи: “За добро е.” За себе си го кажи, не за другите. На другите ще кажеш: “Дали е добро, не съм прове­рил. Мисля, че е добро, но като проверя, ще ви кажа.”

Много страдаш ­ страданието опитва характера ви на търпението. Трябва някъде търпение, трябва да търпиш. За едно нещо два пъти не трябва да търпиш. Силният не трябва да остави слабия да го бие. Кой е умен? Силният не трябва да остави слабия да го бие. И слабият не трябва никога да допусне силният да го бие. Слабият не трябва никога да до­пус­не силният да го бие. Слабият, за да може да предотвра­ти силният да го не бие, трябва да бъде много умен. Когато слабия никога силният не може да го бие, разбирам, че този слаб е умен. Силният, който не оставя слабият да го бие, той си показва силата. Като дойде някое дете, хване го, стисне го с ръката си. Ако е със сила тази работа, детето не може да се бори.

Никакви разсъждения. В дадения случай преценявайте силен ли сте или слаб. Ако си слаб, умът трябва да работи; ако си силен, твоята воля да работи. Като дойде дяволът, как­во ще му правиш? Той, дяволът, е силен човек. Ум се изиск­ва там. Какво ще кажеш на дявола? Кажете ми сега, ако дяволът дойде у вас, влезе в къщата ви, вие, силният, какво ще му кажете? Вие как приемате дявола, като дойде при вас? Дяволът като влезе вкъщи, да се не уплашиш от него, нищо повече. Или дойде ти известно страдание ­ да се не уплашиш.

В прочетената глава има неща, които вие ги знаете, за тях не говоря. Но да се самовлада човек, това е най-голямата придобивка на Земята, която човек може да придобие. Няма по-голяма придобивка от самообладанието. Да знаеш разум­но да се самовладаш! Търпиш, търпиш, но някой път излезеш из търпение. Казваш: “Махни се оттук!” Този човек много хубаво говори ­ кажи на човека: “Много хубаво говориш. Но ще бъдеш тъй добър, много съм зает. На служба отивам. Сега бих поседял още да послушам, но нямам достатъчно време. Втори път ела пак да ми говориш, много ми е приятно. Втори път като дойдеш, ще ти дам един обяд.” Туй в себе си трябва да го кажеш. Или трябва да бъдеш толкова умен, ако е дошъл, да му кажеш тъй, а пък може и по друг начин. Ако си силен, тъй трябва да го направиш; ако си от слабите, ще трябва да предвиждаш ­ преди да е дошъл, теб не трябва да те има там.

Почнала да се оплаква една овца, че дошъл един вълк и тряб­вало да плюе на краката си. Да се качи на някоя канара ви­сока и слабата овца да бъде горе, а силният вълк ­ долу. Ос­тани, ако си силен, долу. Ако си слаб, ще имаш рани по гър­ба си.

Гледам, тук има млади, като се изпъчат, за пет пари ня­мат сила. Горе, горе, на канарата! Тогава, две деца се ка­рат, ед­­ното казва на другото: “Я ме удари!” То го удря. “Още вед­­нъж.” Казва му: “Ти като дойдеш в нашата махала...” Каз­ва му: “В тази махала те бих, и във вашата ще те бия.”

Щом дяволът ви бие, той е силен, вие сте слаб. На кана­рата да сте, горе. Щом дяволът те изкуси, няма да казваш: “Пустият му дявол!” Той не е пуст. Дяволът е по-хитър, по-умен. Дяволът мене като ми устрои някой кюляф*, казвам: Браво! Гениална работа. Тъй хубаво е скроена тази работа. Щом аз му скроя друг кюляф (и аз му кроя на него кюляфи), той казва: “Хъм, този противник, и той ми скрои друг кю­ляф!” Кюляф след кюляф. Кой кюляф остава на главата? Ако остане дяволският кюляф, ще кажа: по-умен е от мене; пък ако аз му скроя кюляф [и] моят кюляф остане, ще кажа:

“Как­­вото ти кажа, трябва да ме слушаш.” Та, сега, искате кю­­ляф. Онзи кюляф, който изработите, той е най-хубавият кю­ляф, нищо повече!

* кюляф (от перс.-тур.) ­ остар. вид шита или плетена островърха шапка; кроя кюляф някому ­ замислям срещу някого нещо лошо.

Сега, първото нещо: Имайте една вяра в онова, което Бог е вложил във вас, да го развиете. Всички учители в света дават начини, методи за развиване Божественото в човека. Някой път музикантите не може да се търпят. И двамата са добри, но не може да се търпят по съвсем други съображения. Двама религиозни хора не може да се търпят. Не знаят как

да се молят. Да кажем, и двамата се молят. Единият много се моли, много хубаво се моли. Казвам: Болният оздравя ли? ­ “Не, не оздравя.” ­ Не си се молил добре. То седи в мо­лит­вата, вътре.

Сега, аз като ви говоря... Когато разисквате за Божията Истина, не дръжте никой човек в ума си. Ако искате, като ученици, да разберете туй, изхвърлете всички форми из ума си навън. Не дръжте никого в ума си. Умът ви трябва да бъде една плоча, готова да възприеме новите форми, да няма нещо формирано в нея. Чисти трябва да бъдете, иначе вие не може да прогресирате.

Всички вие сте дошли на Земята и може да се учите. Може да имате противоречия. Може да мислите, че някой ви спъва. Никой не ви спъва. Единственият човек, който ви спъва, то сте вие.

Или, другояче казано: Вие имате двама любовници. Еди­ният е Господ, другият е дяволът. Искате да се жените. Каз­ва­те: “За Господа, за дявола” ­ колебаете се. Единият обеща­ва и другият обещава. Имате една драма. Като една млада мома ­ погледне с едното око, погледне с другото око тия момци. И единият иска да се определиш, и другият иска да се определиш. В края на краищата ти на двама господари не можеш да служиш. Нашата слабост се дължи на любовта. Има­те любов към някого, имате и слабост. Щом имаш лю­бов към някого, ти вече имаш и слабост. Няма нито един от вас, който да не е изложен на тази опасност. И няма какво да правите. Много работи вие сте надделели вече, но има мно­­го неща, дето сте слаби.

Има певци, има музиканти, които на някой инструмент може много вярно да взимат тоновете; има музиканти, които на първа позиция свирят отлично, но като дойдат тия високи позиции: 4-та, 5-а, 6-а, 7-а, 8-а, 9-а позиция, там много малко музиканти има, които може да мърдат пръстите си. Много малко е раз­стоянието, микроскопическо е. Да вземе един тон, взема го така смотолевено. Тонът трябва да бъде отчет­лив, да има всич­ките вибрации на този определен тон.

Да вземаш вярно тонове не е лесна работа. Казвам: Да бъде човек търпелив при всичките условия е много трудна рабо­та. Кажете на вашето море да утихне! Кажете на вашите вет­рове да утихнат! Казвам тогава вашето слънце да изгрее, да дойде онзи лъч да полее цветята. Кажете да цъфне всичко във вас. Всичките погрешки да се изправят. И като влезе чо­век в дома ви, да види навсякъде чистота.

Вие казвате: “Тази работа не е заради нас. Като дойде Христос, като дойдат ангелите. Той, Христос, като дойде, ще поправи света.” Христос този свят всеки ден го поправя. Но вие може да го разваляте. Колко пъти вие не сте разваля­ли вашето щастие? Посети ви Христос, след туй не се мине поло­вин час, всичко туй изчезне. Ако дойде Христос и ви срещне, след един час кaжете: “Дали беше Христос или не беше? Дали не се лъжа?”

Сега ще ви дам пример за една млада сестра. И с това ще завърша. Тя сега се съблазнява в мене, иска да знае аз кой съм. Да не би аз да я излъжа, та да изгуби любовта на Христа. Тя не е тука, тя е вън, от света е. Казвам, кажете на тази младата: Христа при праведните ти не можеш да Го намериш. Защото Той казва: “Аз не дойдох за праведните, за грешните дойдох. Понеже здравите нямат нужда от лекар, но болните.” Защото, ако търсите Христа, ще Го намерите извън църквата, при бедните, при страждущите. Казвам: Тя Хрис­та в църквите ако търси, може да Го намери в някой влади­ка, с корона на главата; може да Го види в някой пропо­вед­ник.

Всички си имате по един такъв Христос, с когото не може да живеете. Онзи Христос, Когото ще намерите при стражду­щите, е съвсем друг. Той е там, дето никой не отива. Де е Христос? Там, дето човешки крак не може да стъпи, е Хрис­тос. Дето най-мъчно стъпват хората, там е Христос. И като идеш, ще се опретнеш да работиш с Него. Ако не рабо­тиш, ще Го питаш: “Ти ли си Христос или не?” Дойде ня­кой сега и ме гледа: дали аз съм Христос, или аз не съм Хрис­тос. Каква нужда има Слънцето да знае дали аз го при­зна­вам дали е Слънцето или не? Ако съм слънце, слънце съм. Ако не съм слънце, не съм. Какво нещо е Христос? Оста­вете, това не е ваша работа. Христос, това е най-великото Прояв­ле­ние на Бога в света. Той е само едно Проявление! Едни казват: аз съм Христос, онзи е Христос. Вие не разби­рате работата. Ти не можеш да познаеш Христа, ако не познаваш Бога.

И аз казвам на тази, младата мома: тя не може да ме по­знае, ако не познава Бога. Ако познава Бога, ще познае мене. Може да ме познае, ако Бог є открие. Никой човек не е в състояние да є открие кой съм. Ако Бог є открие, да си мъл­чи. Ако не, да иде на друго място.

То е сега идеята. Не мисле­те, че някой може да ви каже къде е Христос. То е вътреш­на свещена идея, която трябва да дойде в дълбочини­те на вашата душа. И като душа, вие ще получите нещо. Не се залъгвайте. Казва: “Ние намерихме Христа.” Намерили сте Го. Мнозина, които идват, казват: “Учи­телю, ти всичко зна­еш.” Щом им кажа нещо, казват: “Кой ти го каза?” Тия лъ­жи оставете, кой ми го каза. Има някой като вас. Не гово­рете тия работи. Аз разбирам това, аз разбирам човешката душа; аз разбирам нещата. Не е имало същество, което да ме излъже досега и няма да има да ме излъже. Нито себе си лъжи, нито другите. Нито дявола се опитвай да го лъжеш. Никой досега не ме е излъгал, нито хората са ме лъгали, никой не може да ме излъже.

Не искам да зная какво мислят заради мене другите. За мене е безпредметно какво мислят хората. За мене има само една идея ­ да изпълня Волята Божия. Една работа имам, която трябва да извърша. Една работа, имам да я свър­ша. Като я свърша, хората да мислят каквото искат. Онова, което аз трябва да го свърша, аз трябва да го свърша тъй, как­то го разбирам. Като един музикант, който свири хубаво. Да­ли пуб­ликата е доволна, то е друг въпрос. Ако не е доволна, да не слуша. Ако е доволна, да ме слуша. То е достойнство. Как­во ще ми се сърдят? Дали аз съм, какво от това? Аз не съм дошъл заради тях. Христос казва: за грешните е дошъл. Как­во разбирате вие под тия думи? Някой път ще се спра да обясня какво значи, че дошъл за грешните. Те са неразбра­ни работи. Христос казва, че дошъл не Своята Воля да изпъл­ни, но на Онзи, Който Го е пратил. Понеже е Воля Негова, защото [е] Волята на Бога.

Бог вложил Своето Дихание в човека и човек станал жива душа. Христос дойде за онова, Божественото, което е в човека, него да изведе, него да въздигне, а не човешкото. Божественото е вътре.

Казвам сега: Има една граница, която трябва да пазите. Сега ако кажа: “Аз не се интересувам за възгледите на хора­та”, ако кажа така, то е гордост. Ако кажа: “Знаете ли кой съм?”, туй е тщеславие. Аз съм човек искрен. Аз зная и кой съм, зная и какво може да направя. Туй е тщеславие. Нераз­би­ране е това. Не, не. Нито по пътя на гордостта искам да се проявя, нито по пътя на тщеславието. Нищо повече. Не искам да кукуригам като петел. Някой като кукурига, той е тщеславен. Казва: “Аз кукуригам за умните хора, не за гове­дата.”

Казвам сега, дръжте за себе си правилото: Не се проявя­вайте по пътя на гордостта, не се проявявайте по пътя на тщеславието. Във всеки момент пазете във вас онова присъс­т­вие на духа, та да имате характера на Бога. Бог, Който е тол­коз велик, може да те стъпче, всичко може да направи, Той те погледне, помисли малко върху това, което казваш. Ти си блъскаш главата о канарата. Ти канарата няма да пук­неш, ще пукнеш главата си. Казваш: “Знаете ли какво мога да направя?” Ти нищо не може да направиш. Ами покажи ми какво може да направиш. Кажи да стане нещо. Дойдат ня­кои, дигат шум. Кажи: “Буря!” и да стане бурята. Землетре­сение! ­ и да стане, та всички хора да избягат. Казваш: “Зна­еш ли аз какво може да направя?”, пък нищо не става.

Бъдете сега в себе си господари. Човек, който не е госпо­дар на себе си, не може да бъде господар никому. Правилото е, че човек, който не е господар на себе си, не може да бъде гос­­по­дар на другите. Човек, който не е богат вътрешно, не може да бъде външно богат. Човек, който не е учен вътреш­но, външно не може да бъде богат.

Сега ще се подигнете. Сега всички трябва да имате един спо­коен дух, да имате оно­ва велико присъствие, което Бог има. Вие седите в един свят, като деца сте пратени при най-доб­рите условия, няма какво да се оплаквате. Вие седите и все плачете. Оплаквате се, че всич­ки сте нещастни. Аз каз­вам: Продайте ми всичкото ваше нещас­тие, ама с всичкото имане, което има.

Срещам една свет­ска дама, тук една млада сестра, тя онази е доста видна, казва на младата сестра: “Да се разме­ним.” Онази вече е на 50­60 години, а младата е на 20 години. Тя иска да се разменят, че младостта има по-големи богат­ства от старостта. Какво има старостта? Знанието, което имаш вътре, любовта, която имаш, то е младостта. Ако ги изгу­биш, ти си стар дядо, стара баба. Ако изгубиш сво­ята мла­дост, любов, ако изгубиш своето знание, ти си стар дядо. Ако изгубиш истината и свободата, ти си стар. Исти­на, значи красиво, хубаво. Ако изгубиш истината за хората, и красиви­те неща не струват.

Ти трябва да пазиш това, което има цена. А не да се оплаквате от любовта, от която побелява главата. Някой каз­ва: от много молитви изтек­ли очите им. Оставете вашите молитви на плача. Оставете вашата любов на въздишките и глупостите. Любов, която въздиша, тя не е любов. Мъдрост, която скърца, не е мъдрост. Свобода, която се ограничава, не е свобода.

Радвайте се на всичките хора. Радвайте се на знанието, рад­вайте се на свободата, радвайте се на любовта! Където мо­же да я видите, във всичките нейни форми, в растенията, в животните и в човека. Навсякъде тя е една по форма и ка­чество. Бог навсякъде е Един и Същ, Той няма никаква про­мяна.