Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую

15.ПРИЧИНА НА СТРАДАНИЯТА

“В начало бе Словото”

Знанието постоянно се придобива. Човек не се ражда учен. Той има условията, но трябва да работи. И кол­кото времето минава от човешко гледище, и толкова интелигент­ността, или разумността, се развива у човека. Човек, всяка сут­рин, като става, той усеща, че е придобил нещо. И в будно състояние, и в спящо състояние, като яде, каквото и да прави, той трябва да знае, че придобива нещо. Остане ли той да мис­ли едно време какво е бил, той е загазил вече. Църквата, сега, и религиозните хора са загазили. Те казват: “Христос дой­де, умря заради нас, свърши се работата.”

Един ден и те ще се намерят в положението на онзи аме­ри­кан­ски милионерин, който бил християнин. Той казвал: “Не­ка работят хората.” Той не обичал да дава милостиня. Каз­ва му: “Работи” и плаща му. А тъй, милостиня, не обичал да дава. ­ “Да работи, да му платя.” Един ден, като си отива на работа, прекомандирова се при него една вдовица, отпо­дире му все вървяла, вървяла и проси. Искала от него. Най-пос­ле той изважда един долар и казва: “Да не ме безпокоиш.” Той умира и отива на онзи свят, на Небето. Пита го апостол Пе­тър: “Ти направи ли някое добро?” ­ “Е, давах работа на хо­рата.” ­ “Друго? Че си давал работа на хората, то е занаят, да спечелиш. Но едно добро направил ли си някому?” Той по­мислил, помислил, казва: “Веднъж направих едно добро, да­дох на една вдовица един долар.” ­ “Чакай да попитам Гос­­по­да.” И Господ му казва: “Дайте му два долара и го пратете на Земята.”

Та, ако вие имате този живот на американеца, ще се вър­нете с два долара, нищо повече. Интересното е, защо май­ката може да работи, а тя проповядва на дъщерята си да не ра­бо­ти. Чудна работа е, някой път виждам майки, които ра­ботят вкъщи, а като рече дъщерята да работи, казва: “Недей, дъще, ще се повредят ръцете ти.” И целия ден тя я държи като писано яйце, да не работи. И много проповедници дър­жат своите пасоми като тия моми, да не би де им се повредят ръцете, в някоя вяра; и над туй само да седят за стока за про­дан. Майката иска да я продаде ­ като дойде някой, да я ха­реса, да не намери, че ръцете є са груби, а те да бъдат меки.

Това са разбирания. Хубави работи са. Не е лошо да ти ра­ботят хората. Но не е и лошо сам да работиш ­ но същест­вените работи в света. Бог така е направил света, че онова, същественото в нас е само това ­ онова, за което ние работим. А онова, за което ние не работим, то е преходно. Не бащата да прати сина си да иде в училището да учи заради* него.

* заради ­ диал. вместо.

Си­нът ще стане учен, бащата ще остане невежа. Дъщерята мо­же да стане учена, но майката ще остане невежа. Ако ти не ядеш, ще умреш. Трябва да ядеш. Ако работиш върху яденето, сам ще имаш живот. Ако не работиш, смърт те очаква.

Та, онова, истинското учение: Трябва да се работи. Рабо­тата е най-първа. Любовта е за сърцето, Разумността е за ума. След туй ­ Истината и Добротата. Добротата е пак за сър­цето, а Истината ­ за ума. Тези са съчетания, от които е сгло­­бено Небето. Всеки, който се готви за Небето, това тряб­ва да знае. Това може да се вземе като едно резюме, събрано в 4 думи: Любов, Разумност, Истина и Доброта. Тъй. И всички вие имате вложено това от Бога. Вложено е във вас. Бог е вложил във всеки един човек.

Хората страдат от туй, което имат. Сега ви обяснявам стра­данието в света. Хората страдат от туй, което имат и не го прилагат. А животните страдат от туй, което нямат. Човек стра­да от своята разумност, която има и не я прилага. А жи­вотните страдат от неимане на разумност. Човек страда от много ум. Там седят всичките противоречия. Но те се дъл­жат от имането на човека. От неговата разумност, която той не прилага. А животните страдат от нямане на разумност. То­гава, ако кажеш тъй, рязко ако кажеш тъй: “Аз нямам разум­ност”, тогава ти си животно. Въпросът е свършен. И с те­бе няма какво да се прави. Ти страдаш от туй, което нямаш. Пък ако страдаш като човек, тогава страдат от неприложе­ние на това, което Бог ти е дал. Защо страдаш? Защото не при­ла­гаш. Нищо повече. Защо страда Христос? От непри­лагането. Той дойде да приложи, да научи хората да прила­гат; но понеже Той ги представяше, Той като техен предста­вител, Той им говори, но те не Го слушаха и Той страдаше. И защо[то] един Учител може да учи другите и вижда как те не учат, той може да страда, като не учат.

Та, страданията на Земята произтичат от онези факти ­ всич­ките страдания, които имаме, произтичат, че не прила­гаме онова, което имаме. Не прилагаш Любовта ­ страдаш; не прилагаш Разумността ­ страдаш; не прилагаш Истината ­ страдаш; не прилагаш Добродетелта ­ страдаш. Прилагаш Лю­бовта ­ щастлив си; прилагаш Разумността ­ щастлив си; прилагаш Истината, Добродетелта ­ щастлив си. Ясно като бял ден. Тъй.

Може да кажеш: по еволюция, ще се пре­раждаш. Ти остави това прераждане. Съвсем друго е предназ­на­чението на прераждането. “Ама, то за бъдеще.” Оставете ва­шето бъ­деще, онова, което ще направиш за бъдеще. Каз­вам: Прило­жи онова, което сега имаш. “Ама аз ще забога­тея.” Оставе­те вашето забогатяване. То, ако оставиш да забо­гатееш, че тогава да вършиш Волята Божия, то тогава се самозаблужда­ваш. Ти си богат човек, ама си скържав*. Ни­що повече. Скър­­жав си. Ако си богат и си скържав, ти си чо­век, който не изпълняваш Волята Божия. А ако нямаш пет пари в джоба си, тогава ти си едно животно. И тогава стра­даш от туй, ко­е­то нямаш. Там законът е друг.

И тогава ня­кой ще каже: “Защо Господ създаде животни­те?” Запри­мер едно време тия животни, които сега съществу­ват, не изпъл­ниха Волята Божия и останаха животни. Нищо повече. Господ не ги създаде. И вие, ако не вършите Волята Божия, и вие един ден ще бъдете като тях; а онези животни, които сега се свестят, за бъдеще са кандидати да станат хора, да се про­явят. “Ама ­ ще кажете вие ­ докажи го научно.” Ня­ма как­во да ви го доказвам научно. Научните работи са за разум­ните. Научните работи се за умния човек. На глупа­вия какво ще му доказвам? На слепия какво ще му доказвам? Ти се чу­диш. Научните работи са лесните работи.

Та казвам: Освободете се, вие всички имате наследени голе­ми заблуждения от миналото. Освободете се от тях. Вие идете в света, искате да бъдете щастливи. Ей такива идеи сте турили. Мислите за себе си, това-онова. Хубави работи са това. Но градиш ти една къща; не е лошо, че искаш ти го­ля­­ма къща, нека е с 5, 6, 20 етажа, не е лошото етажите, но тази къща трябва да я съградиш тъй, че да не се събори и да те натисне отдолу. Не е лошо да станете богати, но туй бо­гатство да не те затисне. Не е лошото в богатството, но след като станеш богат, ти трябва да знаеш как да управля­ваш богатството. Да го употребиш. Не е лошо да имаш къща, но трябва да знаеш какво да правиш с къщата. Не е лошо да имаш ниви, слуги, но трябва да знаеш какво да правиш със слу­­­гите си. Не е лошо да имаш жена, но трябва да знаеш как­­во да правиш с жена си. Не е лошо да имаш мъж, но тряб­­­ва да знаеш какво да правиш с мъжа си. Не е лошо да имаш деца, [но] трябва да знаеш какво да правиш с децата си. Туй е всичкото. Всичко е за добро, ако знаеш; всичко е за зло, ако не знаеш как да го направиш.

Сега, като четете тази глава, този човек се е молил и идва ангелът. Вие ще кажете сега ­ ако при вас дойде един ангел, вие ще искате най-първо, според сегашните методи, да си обясните сами това нещо: дали туй нещо е действи­телно, или е една халюцинация.

На един български свеще­ник там, в Шуменско, се явява един старец с брада и му казва: “Слу­шай, няма да колиш ко­кошки и агнета и месо няма да ядеш, защото, ако не ме слушаш, ще ти пати главата. Няма да ядеш.” Той казва на попадията сутринта: “Ей, дойде един ста­рец с брада и ми каза да не ям месо.” Може ли поп да не яде агне? Че той трябва да яде, че как ще ги благославяш, ако не ядеш? Наял се той. Втори път му се явява този старец, каз­ва: “Слушай, ти си петият свещеник и ако не ме послу­шаш, ще хвръкне джубето* ти и килимявката ти ще хвръкне. ­ “Е, какво да правя?” ­ “Няма да ядеш месо, твоята попска глава не разби­ра.” Аз го превеждам ­ твоята попска глава трябва да разбе­ре! Няма да ядеш месо! За какво, защо? Нищо по­вече. Че, то е все същото. Казва ти човекът: Няма да кра­деш! Нищо по­вече. Няма да лъжеш! Че яденето, това е краж­ба. Яденето [на] месо е кражба. Ти ще вземеш една жива ко­кошка ­ то е кражба. Не кради, не лъжи. Те са неща, не ти трябват. Ако ядеш едно агне, ще прогресираш ли? Ще про­копсаш ли? И ако откраднеш, ще прокопсаш ли? И ако излъ­жеш, ще про­копсаш ли? Ще загазиш съвсем. Защото вие сте изложени да бъдете в заблуждение.

Най-опасна е лъжата. Човек може да излъже себе си. Той се опитва някой път себе си да излъже. След като напра­ви нещото, ще иска извинение ­ ама че условията... Ще оста­виш, никакви извинения! Погрешката си е погрешка. Аз не ви говоря за грехове; защото греховете, Той Господ се раз­правя с тях. Аз ви говоря само за погрешките. Погрешката е ваша, която вие може да изправите; и вие може да я напра­вите, но може и да я изправите. Пък във вашата мисъл, във

ва­шето чувство, в разбиранията си, не се извинявайте. Напра­виш погрешка ­ веднага я изправи. Не заспивайте, още до вечерта изправи погрешката, каквато и да е тя. Ако искаш да ти върви. Ти можеш да се извиняваш, че не си разположен, че така си се родил. Не тургайте така: тъй си се родил. И не се извинявайте, че не може без погрешка. Че не може, така е. А не може и да не ги изправиш, погрешките. Без погрешка не може, но не може и да не се изправят погрешките. Не е ло­шо, че правиш погрешки, но лошото е, ако не ги изправиш. То­ва е отрицателната страна. И ако имаш един отличен ум, кой­то Господ ти е дал, и ако не го впрегнеш на работа, той ще създаде зло на себе си. Ако Истината не я прилагаш, тя ще създаде зло на себе си. И ако разбираш Любовта и не я при­лагаш, пак ще създадеш зло.

Сега, не се спирайте защо страдате. Всички страдате от изо­билие. Животните умират от глад, а човек умира от пре­сищане. Запример една котка, като хване една мишка, ведна­га с козината я изяда. От страх да не би да є вземат мишката, изяда я с козината є, с нечистотиите, всичко туй го нагълта. И тази котка целия ден се пече на слънцето. И каква дипло­матка е. Ще дойде, ще мине покрай краката ти, ще пърка; и като дойде вкъщи, ще се очисти, ще си чисти кожата, тъй, мо­дерна аристократка е, една първокласна дама. Чисти се хубаво. Ама все е котка.

Ти можеш да се обличаш с най-хуба­вите дрехи и най-хубавите шапки ­ щом не употребяваш Лю­бовта дето трябва и щом не употребяваш Разумността дето трябва, и Истината и Доброто, ти си котка. Котка си, без такива. А щом ги упот­ре­бя­ваш, ти си човек. Човек по това се отличава. Че всичките ангели тъй станаха. Щом знаеш как да употребяваш Любов­та, щом знаеш как да употребяваш Разумността и щом знаеш как да употребяваш Истината и Доброто, ти си ангел, ти си кандидат за ангел. Щом умреш, ти нямаш знание. Сега защо го зная? Оттам насетне ще учиш. И ангелите, и те следват в училището. Ще започнеш.

Сега вие седите и във всинца ви чета една тъга по лицето ви. Казвате: “Какво ще се прави? Лоши времена настанаха. Бо­лести ни налегнаха, натиснаха, главоболие, та светът...” ­ какво има да се мисли? После, един свят неразбран, та бра­тя и сестри; и търсите причините отвънка. Като закъса чо­век, той е като фалиралия търговец. Като е богат, той поч­не да отваря тефтера, кой какво има да му дава. Този има да му дава 100 лева ­ “Ще го хвана.” Друг има да му дава 10 лева ­ “Ще го хвана, джангазина.” Този ще го съдя, онзи. Няма човекът пет пари, ще му дадеш още от джеба си, ама ще го затвориш, ще го съдиш. Ще плащаш. Ако е беден, ос­вен че няма да си вземеш парите, ама отгоре ще платиш. Не го съди, не си губи времето. Ама ако осъждаш себе си, как­во ще правиш? Съдят някого, казваш: “Чакай, аз ще съдя. Да се осъди.” Ти не се съди. Изправи си погрешките. Напра­вил си една погрешка: написал си едно писмо, та някъде не ту­риш запетайката на място, или точката и запетайката, или дво­еточието, или въпросителната ­ отвори граматиката си. Де се турга запетайката на български? Защото в английски мал­ко другояче се турга запетайка. Но всеки един народ се отличава.

Сега, тези неща са за обяснение. Запетайка се турга при мал­ки спънки. Двоеточие, точка и запетая ­ при средни мъчно­тии. А точка ­ при най-големите мъчнотии. А удиви­тел­на се турга, защото тя като килимявка има турено нещо. Ни­що повече. Ти си се спрял и се чудиш отгоре.

Значи в речта, защо някой път ти искаш да кажеш ня­кому обидна дума? Тури една запетайка, препъни се малко. ­ “Ама ти тури запетайка.” Може да кажеш: “Сега вече не ис­кам, спри се.” Ти мислиш да му кажеш нещо обидно. Кажи му: “Много си добър, брат! Толкова добър, че добрината ти не може да се изкаже.” И ако употребите вашите запетайки на място, работите ви ще се уредят. Ама аз ви гледам, тъй, без запетайки и без точки пишете, по еврейски. Защото евре­ите нямат запетайки и никакви точки. И един народ, който пише без точки и без запетаи, ако му четеш историята, твър­до­глав е. Няма народ на Земята, който така да ги е блъскал Гос­под за тия запетаи и точки, които не ги тургат на място. И главите им пак не увират.

Казвам: Ще турите точките и запе­таите на място във вашия език. Ще ги туряте правилно. Няма да има никакво изключение. Вече като влезете в Не­бето, тогава точка и запетая няма да има. Евреите, те имат високо мнение за себе си. Аз съзнавам, че има един език, дето няма нужда от запетаи. Той е ангелският език. Там няма нужда от запетаи, по­неже всяко нещо е оформено, там няма какво да му мис­лиш. Но понеже нашият език не е оформен, трябват запетаи, точки, точка и запетая. Казвам: Трябва да се спреш. Да ка­жем, “аз човекът” ­ какво ще му туриш запетая? Имам права мисъл; значи, когато аз искам да направя една работа и мис­ля, няма какво да се спирам. Когато не мисля, ако не туря запетая... Щом туря запетая, значи спирам се, значи трябва да мисля.

И доколкото съм видял, гледам някой път, че не тургате запетаи. Казвам: Той не мисли. И погледна, все се оплаква. Казвам: Я виж едно писмо как го пишеш. Между тази запе­тая и твоята мисъл има известна връзка. Запример някои от вас обичате, след като пишете, изядате буквите, особено голе­мия “ер”, понеже е на опашката. Е, какво приложение има това? Изяждате го на общо основание. Този човек, ако е майстор, като ще плаща, все ще изяда по 10, по 20 стотинки. Уж че ще му ги даде, казва: “Нямам пари, хайде, за друг път ще ти ги дам.” А той ги изяжда. Не че има някое лошо наме­ре­ние, но на, така. Ти на човека не му изядай парите! Дай му парите, откъдето и да е, да няма да изядаш нито пет пари. Точно ще му дадеш парите. Ти ще носиш една кесия с дребни пари, пък като ще плащаш, ще извадиш парите, колкото са неговите стотинки. Ако искате да бъдете добър господар, изплатете колкото трябва. И никога не карай човека за 10 стотинки да те търси, после, да ти намеква, че имаш да му даваш. И всеки, който иска да върви по Божия път, така трябва да прави. За да върви.

Сега някои има, като им приказваш за добрия човек, казват: “Та светия няма да ставам!” Аз сега разбирам, светия няма да ставаш. И казвам: Та какво искаш да станеш? Све­тия не искаш да станеш, магаре ли искаш да станеш? Пък той разбира следующето: “Ако аз стана светия ­ той има едно криво разбиране, ­ няма да ям”, няма да пие винце, няма да се облича, със скъсани дрехи ще ходи. Тогава ти не разбираш светийството. Кокошки и агнета няма да ядеш, но хубава храна ще ядеш. Никой не ти забранява да ядеш. После, като светия, ще срещнеш една жена. Казва: “Трябва да гледам на земята, да не греша.” Ти ще я гледаш. Господ я създаде, ще є се усмихнеш, ще є се поклониш, ще поздравиш. Лошото не седи там. Лошото седи на друго място. Той сега мисли, като е светия, да не би да се изкуси. Той мисли, светия като ста­не, няма да има жени, няма да има деца. Как ще живее тога­ва? Да мислите! Моисей не беше ли един светия? Не беше ли женен? Авраам не беше ли светия? Не беше ли же­нен? Яков не беше ли светия? Не беше ли женен? Чудни сте вие. Новомодните християни не разсъждават така. Жене­ни­те ­ в рая, а неженените ­ в ада.

Сега, да ви определя: Жене­ни­те, които знаят как да оби­чат и как да мислят и как да при­лагат Истината и Доброто, в рая са; а неженените, които не знаят как да прилагат Лю­бов­та, Разумността, Истината и Доброто ­ в ада са. Обратно­то сега: Женените, които не знаят как да прилагат, в ада са, и двамата; а нежененият, който при­лага, в Небето е. Така седи въпросът. Туй е истината. Ни­що повече. Не е работа дали си женен или не. Ако си женен и прилагаш, в рая си; ако не си женен и мислиш, че ка­то не си женен, пт светия си, много се лъжеш. Едно малко осветление по въпроса. Защото казвате: “Да се женим ли или да не се женим?” Ако се жениш и мислиш да не прилагаш Бо­жия закон, в ада си. Ако се жениш и мислиш да прилагаш тия четири неща, тъй, в рая си.

Та казвам сега: Каква ще бъде разликата? Аз искам от всинца ви, от хората на Новото Учение, искам всинца да са женени, но да прилагат Любовта, Разумността, Истината и Доброто. Така, и те, и децата им, всички да прилагат. Туй е Новото Учение. Ако не... В старо време са казвали: “Да се не жени човек” по единствената причина, понеже какво ще се жениш за една грешна жена, която не изпълнява Волята Божия? Защо ще се цапаш с нея? Защо ще се цапа една жена за един грешен мъж, който не върши Волята Божия? Да се не жени тя. Да се жени тогава, когато ще намери един, който ще изпълнява Волята Божия. Ако не, така да седи. То е едине­ние вътрешно.

Аз не говоря за онези неща, които стават в плътта. Плът­ският живот е един обикновен живот, временен живот. Аз говоря сега за живота на Духа. Ако ти не изпълня­ваш, ако не живееш така... Да не мислите сега, че в едно Ново Учение трябва да се ограничавате? Че, свободни трябва да бъдем всички! Всяко нещо, което разединява душата ти, вся­ко не­що, което внася смърт в душата ти, не е от Бога. Нищо пове­че. Туй, което те смущава, то е нещо човешко. Онова, което внася мир в душата ти, което внася светлина в душата ти и което внася онези, хубавите чувства, туй, което те осво­бож­дава и туй, което отваря сърцето ти, то е от Бога. Всяко не­що, в какъвто и да е смисъл, в каквато и да е форма, туй, ко­ето ни стяга...

Има неща, които все ви смущават. Важното в Учението е: поне всички трябва да знаем откъ­де иде смуще­нието. Смущението иде от дявола. Дяволът като дойде, той ще те смути. Той ще ти каже. Не считай, че дяво­­лът е като вятъра. Дяволът е като един човек, облечен мно­­го хубаво, с цилин­дър, с ръкавици, с най-хубави модни дре­хи, има златен часов­ник, златно кордонче, знае френски, знае английски, знае италиански, германски, 12 езика знае чове­­кът, като дойде, ей! Всичките езици той знае, като гово­ри, тъй, сладко. А пък светията трябва да знае 24 езика. По това се отличава. Всеки светия знае 24 езика. А лошият знае 12 езика. Вие ще кажете: много езика са това. Ще знаеш всич­ките езици и ще знаеш езика на Небето. Та, има какво да учите сега! Вие колко езика имате сега? Колко езика зна­ете? Някои знаят по един, по два, по три езика, като дойдете до степента на дявола, 12 езика ви трябват. Тогава вие ще се при­равните с дявола. Та, сега, дяволът знае повече. Той е по-умен от вас. Докато дяволът знае повече от вас, той вся­кога ще ви бие, той ще ви надхитрява навсякъде. А щом зна­еш два езика повече от него, тогава ти вече си над него, отгоре.

Та казвам: Всинца трябва да знаете два езика повече, или най-малко един език повече от дявола. И туй си го турете в ума. Сега във вас ще влезне съзнанието, мисълта: “Дванаде­сет езика как се учат?” Дванадесет езика се научават за 12 часа, ако знаеш как; 12 езика се научават за 12 дена, за 12 ме­сеци, 12 години и 12 езика се научават за 1200 години. То­ва е въпрос на времето. Ако искате, ако сте от много спо­собните, в 12 часа отгоре може да научите. Че как ще си обяс­ните това? В Англия има хора, които са родени, имат та­кава памет. Преди няколко време четох една книга, на един човек му прочитат 35 000 думи, разбирате ли, и след туй той ги изказва, и напред, и назад ги изказва. Е, че как ще си обясните ­ 35 000 думи ги четат, той ги слуша и след туй той ги прочита по реда, по който са казани, една подир дру­га. После ги прочита назад. Значи, една възможност е. Ние считаме, че това е невъзможно. Възможно е, ако знаеш как. Ако този човек може 35 000 думи да запомни, защо ти да не запомниш 35 000 думи? Аз, сега, съм срещал религиоз­ни хора, те искат да покажат, че нещата са Божествени. Те каз­­ват: “Много работи видях, не можах да ги запомня.” Как мо­­же да не помните? Ето защо не помните. Защо на някой чо­век не му дават пари? Той обича парите, харчи много. За­туй баща му не му дава пари. Щом някой няма пари, аз зная причините. Щом нямаш знание, нямат доверие в тебе. Ти туй знание ще го заложиш някъде. Но щом употребиш зна­нието където трябва, то знанието ще дойде, и памет ще имаш. Умът ти ще работи. И добро разположение ще имаш, и благословение навсякъде ще има.

Всичко е за човека. Жи­во­та Бог го е създал за нас, които трябва да вършим Волята Бо­жия. И сега вие чакате да слезне Духът Божий. Много хора аз съм срещал, чакат един ден да слезне Духът Божий, как­то на апостолите в Ерусалим ­ съ­шествието на Духа Светаго. И Духът всякога ще слезне върху тебе, щом съзнаваш мисълта. Щом в тебе има тази детинска вяра, щом ти обичаш, тъй прилагаш Божията Любов, щом прилагаш Разумността, Истината, Доброто, Духът ще дойде, още днес може да имаш съшествието на Духа. Щом не ги при­лагаш, ще чакаш. Но докато не приложиш тия работи, Ду­хът не може да слезне; и Духът не може да живее в един чо­век, който не прилага Любовта, Разумността, Истината и Доб­рото. Не може да живее там. Той не може да слезне там.

Сега, не искам да схванете ­ тъй като ви говоря, ще каже­те вие, веднага във вас ще се зароди едно съмнение: “Че как­­во сме учили?” Е, много сте учили досега. Но от онова, ко­ето сте учили, трябва да вземете. Да потърсите; много от ва­шите книги в библиотеките си, ще ги извадите. Има ра­боти, които не са ви потребни. Нека остане потребното, съ­щест­веното.

Вие искате, като срещнете един човек, да го зна­ете какъв е този човек. Е, защо искате да го знаете? Най-първо, аз познавам хората по два начина. Много проста ра­бота е. Като срещна един човек, гледам го гори ли или не гори. Ако е запален, аз го тургам в една категория. Ако върви и не е запален, тургам го в друга категория. За мен хората са за­палени и незапалени. Или, които горят с дим, а другите ­ ко­ито горят без дим. За мен едните са живи, а другите са мърт­ви. Или, ако имате едно разбиране, запример, когато мис­лите правилно, вие всякога носите една конска форма. В Небето ако идете, вие ще мязате на добър кон, ако добре мислите. Тъй, на кон ще мязате. Щом не мислите добре, ще мязате на умрял кон. Щом ангелите видят, че ти си един жив кон, те знаят, че мислиш добре.

Ще кажете вие: “Конска форма.” Конската форма в Не­бе­то е емблема на Разумност. А мъртвият кон е емблема, че онова, което имаш, не го употребяваш. Ако употребиш и Лю­бовта както трябва, ти ще мязаш на едно тяло, живо тяло. Пък ако не употребяваш Любовта, ти ще мязаш на едно мърт­во тяло. А пък ако употребиш Любовта, ако употребиш Разум­ността, Истината и употребиш Доброто, ще мязаш на чо­век! Тъй. Защото всичкото животинско царство и тем по­добните, това е символ, това е един език, с който се пишат всичките блага, всичките дарби, всичко онова, което Бог е съз­дал. Животинското царство, това е писмеността, с която си написан. Каквото Бог е създал, животинското царство, това е писмената реч, с която се разбира Животът, Разум­ност­­та. Ти казваш: “паяк”, но то е написано писмо. То е азбу­ка. Всич­ките животни, това е писмената реч, с която могат да се напишат същинските неща, които съществуват. Така седи. Рас­те­нията, въздухът, водата, светлината, всичко, което съ­ществува, това е азбуката, с която ти ще изучаваш скритата онази Божествена Мъдрост. Ако не разбираш тази азбука, ти не можеш да разбираш, няма да имаш една писмена реч.

Каква е разликата между един човек, който чете, и който не чете? Грамадна е разликата. Ти гледаш на един кон ­ че, ко­нят е азбука. Я изтрийте един кон от лицето на Земята; я изтрий­те буквата “л” от думата “любов” ­ любовта каква ще бъде? Я изтрийте и в английски “л”-то! Казвате: един кон е нищо. Конят е една свещена буква, жива свещена буква; и волът е жива свещена буква. Ако умре тази буква в тебе, тогава умира и другият живот. Така гледат и всичките све­тии, така гледа и Небето. Животинското царство е азбуката, то са свещените букви, слезнали от Небето. Египтяните се покланяха на Аписа*, те отидоха в една крайност; а сегаш­ните хора отидоха в друга крайност. Ние казваме: “Това е жи­вот­но.” Не. Мен ме учуди моята котка тук. Тя е доста по­умня­ла. Онзи ден я гледам, сутринта се качила горе на по­крива, тъй, и посреща Слънцето. Седнала, един час се ка­чила напред на покрива и седи. За пръв път се качила горе и се обърнала така, седи на моя покрив и посреща Слънцето. Ни­кога не съм я виждал. Седи така. Какво търси там? На кере­мидите ­ сняг. Мишки да има там? Няма. Хляб няма. Ка­чила се горе и седи. Аз вече зная, казвам: тази котка, ра­ботата наред тръгнала ­ щом котката ми посреща Слън­цето, колко повече онези, които са долу. Аз съм за фактите. Кой ще я накара там? Тя седи, откъде е дошла там горе?

Та, наследствените заблуждения на миналите векове... По­­неже вие носите наследствените черти от миналото. И всич­­ко­то лошо у човека е все наследствено. Наследствените рабо­ти все са такива. Лошите работи са все наследствени. Доб­рите неща са дарби. Правете разлика. Доброто е дарба. А злото си го унаследил. Ние сме наследили злото. И той каз­ва: “Това е по наследство.” Много работи по наследство не са приятни, а сме ги приели. А доброто е дар на Бога. То не се унаследява. Ти не можеш да наследиш на баща ти. Но мо­жеш да насле­диш един лош навик от него. Може да се на­сле­ди. Ще правите раз­лика, че доброто е дарба, благосло­ве­ние е то.

* Апис ­ египетски бог на плодородието, в образа на бик.

Та, вие имате всичката възможност. Не седете да се кри­ти­кувате и да се самоосъждате, но кажете: “Днес ще върша Во­лята Божия. Ще обичам.” Ама как? Тъй, умствено. Ако вие мислите тъй, по плът, ние не можем да обичаме всички хора. С всички хора на Земята аз не мога да се ръкувам, то е не­въз­можно. Но всички хора в ума си един ден може да ги оби­чам. Но да ги обичам всичките по плът, то е невъзможно. По плът можеш да обичаш едного-двама тук, на Земята, а по Дух може да обичаш всички хора. Възможността седи там.

Та казвам сега: Аз ви говоря за духовното. Обичайте в ду­ха си и в ума си, и в сърцето си всички хора. Вие не се спи­райте кои са праведни и кои са грешни. Защото, щом се спи­рате, праведни са в плътта, тук на Земята, както постъп­ват. А ти, за да не се спъваш, ти никой път не се оплаквай против лошите духове. Ако Бог ги държи, има нещо добро в него ­ в икономията; ако Бог търпи лошите духове, ако Бог тър­пи лошите хора, и ние трябва да ги търпим. Не само ги тър­пи, а казва се: “дава Своето благословение и на добрите, и на злите.” Един вълк Господ го търпи, но казвам: послед­ствията на един вълк са лоши. Един вълк, който върви по този път, ни най-малко не може да наследи Царството Бо­жие.

Сега мнозина от вас си казвате: “То, човек не си струва да бъде добър, щом те тъпчат всички хора.” Че, вие разбирате много плътски работите. Че, за да не те тъпчат, ти трябва да мислиш. Щом имаш Любовта, никой не може да те тъпче. Не плътската любов, а щом имаш Любов в сърцето си, Разум­­­­ност в ума си, щом обичаш Истината и Доброто, ти ще бъдеш един човек. Това е, което освобождава човека. То­ва е, което прави човека силен. Ти като имаш тия четири неща, ще бъдеш силен човек. Никой не може да те закача в света. За­щото, да мислиш другояче, то е голямо заблуждение. И ако те закачат, нещо ти липсва. Едно животно защо го зака­чат? Защото няма разумност. Животното не може да обича. Жи­вотното обича само своя род. Котката обича само кот­ките, но не обича мишките. Котките не обичат птичките ­ като я хване, тя свърши лесно работата с нея. А човекът се раз­личава.

Животните страдат от недоимък, а ние страдаме от не­при­ложение. Правете сега разлика. Всички страдате не от недоимък, всички страдате от голямо изобилие, което не сте прилагали. Вие имате ядене ­ ако не го употребите, ако го оставите за два-три дена, то ще започне да мирише. Вас ви е свидно да го дадете да го ядат други, но след два дена то ще се развали. Хлябът след 3­4 дена ще изсъхне. Освободи се от каквото имаш. Каквото изядеш ­ изядеш, а каквото не можеш да изядеш, дай го на други, да си върви. Ама какво ще стане? Или казвате: “Като се дава, къде ще му иде краят?” Не търси края на нещата. Търси началото. Изпълнявай Во­лята на Бога като един извор, който тече. Върши Волята Бо­жия ­ давай, давай. Не мисли за сиромашия. Мисли за богат­ство. Ти като дадеш един лев, тури в ума си, че втори път ще дадеш 10 лева. Като дадеш 10 лева, тури в ума си, че ще дадеш 100 лева. И така като увеличавате парите в ума си, ще те благослови Господ. А ти си скържав, чакаш. Че, поч­ни да увеличаваш: един, 10, 100; така Господ, по същия на­чин, постъпва. Дай един лев и тури в ума си, кажи: “Втори път ще дам 10 лева.” И като кажеш 10, тия пари ще бъдат в дже­ба ти. Втори път, като дадеш 10 лева, кажи: “Сто ще дам” ­ 100 ще имаш. А вие треперите сега, казвате: “Какво ще стане с нас?” Че, то е животински живот. Че, прояви щед­рост мал­ко! Ние имаме пари. Как ще се придобият парите? ­ “Давай­те, и ще ви се даде.” “Даром сте взели.” Бог е дал всичкото на наше разположение, но ние сме от скържавите. От умните, като ни е дал таланта, ние го заравяме в земята и като дойде гос­подарят, казваме: “Ето твоето, твоя талант.” И ще ни каже тогава: “Ленивий и лукавий рабе, защо не го даде поне под лихва, да имам лихвите?”

Сега, аз не искам да ви говоря по този начин, не искам да остане, че ви съдя. Не искам да ви съдя. Защото човек, ко­гото съдиш, той не се учи. Аз не искам да ви съдя, а искам да ви покажа: Ако вие искате да ви обичат, без да обичате, то е немислимо. И ако искате да ви тръгнат работите напред, без да мислите, то е пак немислимо. И ако искате да бъдете сво­бодни, без да прилагате Истината, то е немислимо! И ако искате да имате всичките добрини в света без Доброто, то е невъзможно, немислимо е. Щедри ­ тия работи, в тях­ното приложение седи сегашният прогрес на живота. Ако вие ги разбирате, всичките социални въпроси, които сега тор­­мо­­зят света, ще се разрешат. Но да кажем, всички имат един начин, по който всички хора могат да се накарат да дадат.

Нали знаете онази приказка, дето се хванали вятърът, студът и Слънцето на бас, да снемат кожуха на един овчар. Вятърът казал: “Аз ще снема кожуха.” Като завял вятърът, онзи овчар се завил; духал вятърът, духал, а онзи не си дава кожуха. Студът казал: “Ти не можеш да снемеш кожуха, но остави на мен, аз ще го снема.” И той притиснал: 10, 15, 20, 25, 30 градуса ­ колкото повече се увеличавали градусите, тол­кова повече си стягал кожуха. Свивал студът, и овчарят се свивал. И най-после казало Слънцето: “Вие не можахте да снемете кожуха, но аз ще го снема.” Слънцето не иска да вземе, казва: “Аз ще му дам топлина.” Като го напекло Слън­цето, че той се изпотил, казва: “Не ми трябва вече кожухът.” И го снел от гърба си.

Когато Божествената Любов тебе те напече, ти ще сне­меш твоя кожух. Вятърът са твоите разсъждения, а студът, то са твоите дребнави чувства. Те нищо не дават. Оставете дреб­навите чувства на хората.

Давам ви сега да оперирате с 4 числа: с Любовта в сър­цето, с Разумността във вашия ум, с Истината във вашия дух и с Доброто във вашето сърце всичко е възможно. Как­вото искате, може да станете. Можете да станете и цар. Елате, аз ще ви направя царе. Но искам от вас... Вие искате да станете царе, ама искам във вашето царство да няма никакви затвори, да няма никакви бесилки, всичко да става добре, да няма съдилища. Ако сте готови на това, още сега да ви направя един цар! Но ако има затвори, ще ви детро­нирам, нищо повече! Нас не ни трябват царе, които бесят. То­гава, най-първо станете царе на себе си. Че имате една го­ляма държава вътре. Един ден, когато съвременните дър­жави изчезнат, вие пак ще съществувате. Един ден ще дойде, Бъл­гария няма да я има, но ти като човек ще съществуваш; един ден Англия няма да я има, но ти като човек ще същест­вуваш. Чудни сте вие. Искайте да бъдете това, което не ще пре­мине. А тази държава ще премине. Както вашето тяло пре­минава. Човек е това, което не умира. Което умира, то не е човек. То е животно. В човека умира животното, а чове­кът остава да живее. Туй, което умира, е животно, а което остава, то е човекът. Следователно вие, които имате живо­тин­ско естество, ще умрете, сте осъдени на смърт. А всички, които имате Божественото във вас ­ човешкото, смъртта върху вас няма сила. Повярвай в Господа, значи, като човек ще вярваш. Вече смъртта няма влияние върху мене. Но усъм­ниш се в Бога ­ тогава си едно животно, ще дойде смъртта.

Това е ангелът, който говори сега. Пратете някого при този Петър, който ще ви каже туй: да приложите Любовта, да приложите Разумността, да приложите Истината, да при­ло­жите Доброто. Хей, широко навсякъде! Приложение, при­ложение! И тогава казват за Бога, че Той не гледа на лице, какви сте били в миналото. Били сте много красиви, но сте изгу­били нещо от красотата; били сте много богати, но сте оси­ромашали; живели сте едно време в рая, но са ви изпъ­дили. И ви казвам сега: Туй е вашето минало, а сега, да си вземете торбите, всичко, и да не седите тук да ми скърцате, да се върнете всички при Баща си и да Му кажете: “Отче, съ­гре­шихме и на Небето, и на Земята, не изпълнихме Твоя за­кон, но отсега нататък ние ще обичаме, ще мислим, ще прилагаме Истината и Доброто, направи ни като един от последните Твои слуги.”

Туй е Новото Учение. Тогава ще бъдете свободни. И няма да се тормозите за такива дребнави работи. Сега, нали е ясно това?
Божият Дух носи всичките блага на живота.
6.20 ч сутринта

(На поляната ­ упражненята.)


15-о неделно утринно слово,

държано от Учителя

на 29.XII.1935 г., 5 ч сутринта,

София ­ Изгрев