Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую

34. ЗА СЛАВА БОЖИЯ

“Молитвата на Царството”

“В начало бе Словото”

Има една връзка между всяко начало и всеки край. Дума­та “край” разно се разбира. Но в живота краят показва какво е било началото. Краят изявява какво е било началото.

Има неща, които са важни в тази глава. Аз ще се спра вър­ху един стих: (11 ст.) “Това рече, и подир това казва им: “Ла­зар, нашият приятел, заспа, но да ида да го събудя.” Да иде да го събуди. Е, защо заспива човек? Уморил се е, заспи­ва, да си почине. И след всяко заспиване и събуждане има една почивка. Сега някои мислят, че някога си, преди 2000 го­дини, заспал един евреин. Казват: “Какво общо може да има този евреин с нас? Какво ни интересува, че Исус казал: “Заспа, но да ида да го събудя”?

Но и всеки има по един заспал Лазар в себе си. Този Ла­зар живее у всинца. Този Лазар е заспал и следователно нуж­дае се да дойде в този смисъл Исус да го събуди. И всеки има по две сестри, Марта и Мария. И едната от тях, казва Писа­нието: “А Исус обичаше Марта.” И в същата глава каз­ва... на друго място е казано, понеже Исус я обичаше, тя каз­ва веднъж на Исуса: “Кажи на сестра ми да вземе и тя мал­ко да работи, тя съвсем се е отдала на един друг живот, че не ми помага. Не ми помага в живота.” Христос казва, че Ма­рия е избрала добрата част. Макар и да я обичаше Хрис­тос, тя се суетеше за външната страна на живота.

Та сега, това е ­ и вие по някой път, като Марта, значи, оби­ча ви Исус, има една Марта във вас, която обича Исус. Сега, не е за вас туй, да кажем външно; или туй наричат по­­све­­­щение ­ това да се събуди човек. Има едно съзнание, дето човек не го интересува нищо. Той е заспал. И трябва от туй състояние да се събуди човек. Заспиване, значи, казва: “Не ме интересува този работа.” Всичко онова, което инте­ресува чове­ка, е важно. Но временно децата се интересуват по някой път колко ще израснат. Гледат дали растат. Има деца, които посто­янно си мерят ръста. Иде детето при сте­ната, тури една мал­ка линийка на стената и отбележи. На другия ден пак иде, пак мери. Е, откъде в туй дете именно това? Какво отноше­ние има неговата височина с неговия вътре­шен стремеж? Раз­бира се, да останеш на един сантиме­тър в живота, да имаш една височина на един сантиметър, как­во ще те ползува това? Не струва. Височината има из­вестно отноше­ние. На един сантиметър, ама трябва да имаш 150, 160, 170 сан­тиметра във височина.

Сега, аз няма да се спирам. Има една вътрешна страна. Един ден вие ще трябва да я учите. Има много работи да учи­те. Сега сте се спрели на [много] неща, които не са тол­кова важни. Отчасти са важни. И тия, маловажните неща ви спират от онова, което има да..., което може да научите. Някой път вие се спирате върху положението, което знаете. Запример има вид­ни математици, които изчисляват с каква бързина се дви­жат атомите; има математици, които изчисля­ват колко ато­ми има, колко йони има и т.н. Питам: Ако ти знаеш бързина­та на един атом, какво отношение има тази бър­зина спрямо тебе? Защото всичките неща са важни дотол­кова, доколкото те имат отношение. Ти някой път се интере­суваш за някой до­бър човек. Можеш да се интересу­ваш от неговата добрина до­толкова, доколкото той има отно­шение; или някой път се ин­тересуват за някои лоши хора. Хо­дите и раз­пространявате, че този е лош, туй направи. Как­во отноше­ние има? Значи, в дадения случай, и доброто, и злото имат отношение. Значи, щом говорите за доброто на някой човек, имате едно отно­шение; и щом говорите за неговото лошо, за неговите по­греш­ки, пак се интересувате, пак го обичате ­ има нещо, което пак ви интересува. Значи има нещо във вас, което е с лоше­вината на този човек; че като говорите лошо за този човек, вие храните туй същество, приятно му е. Има нещо, което ви интересува. Ако нямаше туй, вие нямаше да говори­те. И следователно, когато говорите лошо за хората, вие под­хранвате злото у вас; и като говорите добро за хората, вие подхранвате доброто. Някой казва: “Не искам да говоря.” Не подхранва злото. Онези, които са в него, казват: “Нямаш пра­во.” Онези, които са във вас, казват: “Кажи нещо.” Щом гово­рите зло, вие подхранвате в себе си злото. “Ама ­ казва ­ не е хубаво да говориш.” То е друг въпрос, дали е хубаво или не е хубаво. Какво разбирам под думата не е хубаво да гово­риш зло? Не подхранвай злото в себе си. И тогава казват: ху­баво е човек да прави добро. Подхранвай доброто в себе си. Тъй седи. Туй е външната страна. Има един свят, който е много умен. Не мис­лете, че в света вие сте независими. Вие мис­лите, че сте независими. Не. Има един свят, в който жи­веете, и съ­ществата там са и добри, и зли. Те са толкова умни, че позна­ват всичките ваши страни. Те ще познаят ва­шата добра стра­на на естеството ви; и лошото го познават. Те познават по­тън­ко всичките ваши слабости. И сега, вие седите и мислите ня­кой път, че сте съвършени, достигнали сте до края. Не е така. Колко слабости има един човек, само го по­ставете на един изпит. И светията, като го поставиш... Та защо Господ постави светиите на голям изпит? Защото имат големи сла­бости. И като дойде Исус на Земята, и Него Го поставиха на изпит.

Та казвам сега: “Да идем да го събудим.” Хубаво е по ня­кой път да събудиш човека. И хубаво е да го оставиш да спи. Сега, може на другата страна да питате: защо се бави, кол­ко дена се бави Исус? Тази смърт, казва Той, не е на смърт. Тази болест не е нещо лошо, тя е за Слава Божия! Някой път някой казва: “Разболях се.” Той се уплаши. На мен ми разправя някой и аз казвам: “Това е за Слава Божия!” Той се разболял ­ за Слава Божия. Боли те окото ­ за Слава Бо­жия. Боли те ухото ­ за Слава Божия. Боли те кракът ­ за Сла­ва Божия. Боли те коремът ­ за Слава Божия. Боли те гла­вата ­ за Слава Божия.

Ама как може това? Е, за Слава Божия. За Слава Бо­жия в туй отношение, че след всяко боледуване на окото или на ухото, ти ще научиш една нова опитност. И в живота си ти ще се подигнеш. След всяка болест човек е по-силен. И след всяко изпитание, което може да преминете, вие става­те по-силен. Който има малки изпитания, той нищо не придо­би­ва.

Туй виждаме в природата ­ ония дървета, които са изтър­пели големи изпитания, станали са големи дървета. Дъ­бът, запример, големи изпитания издържа, а е голям. А мал­ките тревички, които не са били подложени, и сега ги под­лагат и тях на изпит. Хиляди животни минават отгоре им и ги тъп­чат. Защо? За да станат яки. За да уякнат. За тях­ното добро е това.

Вие, там, додето сте достигнали, всички ис­кате да бъдете щастливи. Ама не можем да бъдем щастливи дотога­ва, дока­то всички хора не станат щастливи. Щас­ти­ето да бъде общо достояние на всички хора еднакво! Тоест все­ки един от вас, който върви по правия път, той трябва да же­лае в себе си доброто на всичките хора. Той ще подхранва туй доб­ро. Той тогава подхранва тази идея. Ако вие не мис­лите така, и като ви казвам аз някой път, че трябва да обичате ближни­те, аз подразбирам съвсем друга мисъл ­ да подхранваш доброто, което ще те направи силен. Защото ти не можеш да бъдеш добър, ако не обичаш всичките хора. Защото, като оби­чаш всичките хора, ти ще подхраниш това, което ще те направи щастлив. Вие имате сега само един, когото обичате, двама, трима, и вашите деца. И щастието ви се равнява на много малко, на двама и трима. А като обичате всички, тогава щас­ти­ето ви ще бъде голямо. И после, като мразите всички хора, и нещастието ви ще бъде голямо. Пак е същият закон. И обратното е вярно. “Аз ­ казва ­ ги мразя всичките до един.” Ти ще подхраниш злото в себе си. И туй зло си има съвсем други закони. Следователно ти ще опиташ горчивините вътре. Други ще ядат и пият, а ти ще плащаш, на земен език казано.

И тия работи, които обясняват с карма, то е кармата ­ много неразбрана работа. Мислят те, че като е карма, трябва да стане. Е, хубаво. Допуснете сега, че вие минавате някъде и има турена някоя бомба в земята. Ако тази бомба вие не я бута­те, тя ще седи там. Опасна е бомбата. Ако вие искате научно да я изследвате, тя може да се пукне ­ и вие, и бомба­та, и двама ще идете.

Сега, мнозина обичат да ходят да бутат тия бомби. Тази бом­ба не си я направил ти. Някой друг я е турил там, ти мина­ваш и я буташ. И вие сега във вас имате много бомби. И ако не ги бутате, работата ще е добра; ако ги бутате, те ще екс­пло­дират. Сега, даже един праведен, и той си има бомби. Дя­волът не спи. Вечерта, когато ти си заспал някъде, той ще тури някоя бомба; и ще направи така, че да бутнеш тази бомба.

Сега, туй е научната страна на живота. Трябва да имате пред­вид живота на всички хора, трябва да желаете тяхното доб­ро. С туй вие подигате себе си, подигате човечеството. И то­гава вършите Волята Божия. Някой път дойде някой при мене, казва: “Ти си много добър, да направиш добро, ти пра­виш добро.” Казвам: Слушай, за тебе никакво добро не правя. Аз съм добър в този смисъл: искам да изпълня Волята Бо­жия; и като я изпълня, това ме радва. Какво ти мислиш, дали ти си щастлив или нещастен, това не ме интересува Това е твое разбиране. Аз изпълнявам Волята Божия. И гледам дали съм я изпълнил. Щом извърша Волята Божия, аз съм радостен. Като не извърша Волята Божия, казвам: тази работа не върви добре.

И всички трябва да изпълните Во­лята Божия. Това е истинският морал! Като изпълняваш Волята Божия. И онзи, който те слуша, и той трябва да изпълни Волята Божия. Аз като говоря, искам да изпълня Волята Божия; и онзи, който ме слуша, и той трябва да изпъл­ни Волята Божия ­ добре да ме слуша. Защо трябва да го слу­шам? Да изпълня Волята Божия. Говори ти някой зле. Слу­шай го, за да изпълниш Волята Божия. И тогава попитай Господа: “Господи, туй, което ми каза той, право ли е? Ако е тъй, тогава покажи ми един начин; и ако не е право.” Поне­же изпълняваш Волята Божия. А Господ казва: “Аз искам да живея в него.” И то е Волята Божия.

(Лампите изгаснаха. Вън е здрач.) Оставете сега. Казвам: По някой път става това, каквото е сега. По някой път изгас­ва нашата светлина, която ние сме направили по изкуствен начин, за да дойде другата светлина. (6.20 ч.) Но малка е в да­ден случай светлината. Тогава ще дойде един брат, ще бут­не там и ще се насърчите.

И сега, във всяка една беседа, във времето, когато се гово­ри, някои хора мислят, че беседите са лични. Не са лич­ни, те са безлични работи. Дотогава, докато ти мислиш само за себе си... Човек, който мисли само за себе си, той не може да прогресира. Защото в любовта по себе си няма никакъв про­грес. И прогресът на човека седи, когато той започне да обича другите хора. И ти, когато обичаш ближния си, тога­ва ще разбереш каква е Волята Божия. Но ако се спреш при ближните, да кажем, имаш само един ближен; ближен под­разбира онзи вътре в тебе, когото ти трябва да подхран­ваш. Да обичаш ближния си, в мистичен смисъл е това. Лю­бовта към себе си, това е най-малката любов. Значи, то е мяр­ката. Най-малката мярка за любовта, то си ти; а най-голя­мата мярка за любовта, то е Бог. А в дадения случай лю­бовта към ближния е онази мярка, която ние може да при­лагаме. Мярка, която в окултната страна се взема.

Тогава, любовта към ближния е разширение на любовта. А любовта към Бога, това е онова, което дава смисъл и ос­мис­­ля живота. Ти като обичаш Бога, ще намериш великия сми­съл на живота. Там е щастието. Щастието не седи в лю­бовта, то е само едно условие. Ти искаш да бъдеш щастлив. Мо­жеш да бъдеш щастлив, като обичаш Бога. Искаш да бъ­деш силен. Ти можеш да бъдеш силен само като обичаш ближ­ния си. Да. А искаш да се избавиш от всичките нещас­тия на живота. Трябва да обичаш себе си. Ама какво ще раз­берете? Ти трябва да бъдеш крайно умен. Защото и в лю­­бовта вие трябва да знаете. Сега, някои от вас казват тъй: “Аз за ближните си пет пари не давам, за Бога не се интересу­вам, мисля само за себе си.” Питам тогава: Какво може да дадете вие при такова разбиране на живота? Вие живели ли сте някой път сами? Някои от вас искат да живеят сами, да ви не смущава светът. Живели ли сте сами, да знаете какво нещо е самотия? Вие не сте опитали още самотията. Самоти­ята, то е един затвор, един замък ­ като те турят вътре, че ни­кой няма да те смущава. Никаква светлина няма да има в та­зи самотия. Ти искаш да бъдеш сам. Тази самотия аз разби­рам. Аз зная вие какво искате. Но то не е самотия. То е живеене с Бога, то е живеене с всичките хора. Аз разбирам само­тата, да живееш с всички хора, а тъй, както вие разби­рате, то е най-голямото нещастие, на което може да се подло­жи­те. С никого да не живееш, то е най-голямото нещастие. Дето всички да се оттеглят и ти да останеш сам. Ама като оста­неш сам, ти ще почувствуваш всичката твоя слабост, няма да имаш никаква форма, само едно голо съзнание. Най-голя­мата сиромашия е това.

Не смесвайте вие уединение и сам да останеш. Човек сам не може да бъде. В този смисъл, как­то вие разбирате, няма растеж. И сам с Бога да останеш, да вършиш Неговата Воля. И ще избягвате хората, които жи­веят сами.

Трябва да ви докажа, в живота туй съществува. Има един при­мер. Какво ще те интересува тебе една стара баба или един стар дядо, които живеят сами? Интересуват ли ви те? Не. Но ако старата баба има една млада дъщеря, ху­бава, кра­сива, или има един син красив, левент, вече ви интересува. Туй, което дава ценност на старите баби, то са техните дъ­щери и техните синове. Защо искат някои да се женят стари баби? Старите да се женят. Сега младите се женят. Някой казва: “Ще се оженя.” За да имаш дъщеря или син, да те ува­жа­ват хората. Защото, ако останеш такъв, няма да те уважават хората. Някой казва: “Аз искам да се оженя.” Каз­вам ви: Всичките стари да се женят. А младите защо трябва да дойдат? Да помагат на старите. То е правото, да помагат. И младият не трябва да се жени. А като остарее, да се жени. До­като е млад, да се не жени. А щом остарее, да се ожени.

Или, казано на друг език: Докато си сит, ти си млад. Щом оглад­нееш, ти си остарял вече. Трябва да се наядеш. Разби­райте сега, то е онзи език. Като огладнееш, то е старост вече. Ще се наядеш и няма да преядеш. И храната, която вземаш ти, трябва да бъдеш доволен от тази храна. Колкото и малко да е тя, бъди доволен от тази храна.

Та казвам сега: Трябва да се събуди във вас. Вие, спя­щите, седите и казвате: “Какво ще се прави сега? Светът лош е станал. Не е станал лош светът. Светът трябва да умре и да заспи този свят. За да дойде пак Господ, да го съ­буди. И ако го събуди, Той ще каже: “Пуснете го отвънка да си отиде вкъщи.” Ти имаш едно желание за нещо. Бла­годари на Бога. Искаш да се жениш. Благодари на Бога, че ти е дошло туй желание. Не искаш да се жениш. Благодари пак на Бога. Осиромашееш, обогатееш ­ за всичко, каквото ста­не, благодарете на Бога! То е истинското възпитание. Ис­тинското възпитание в това седи. За всяко нещо, което стане в живота, ти благодари на Бога. Добро или зло. Защото, ако е зло, Бог ще го превърне на добро. Пък ако е добро, то само по себе си е добро. Пак благодари на Бога. За да можеш да вкусиш от хубостта на туй добро. А сега ние се огранича­ваме. Ние избягваме злото. То е слабост. Ти щом избягваш злото, тогава ония от този свят казват: “Ти си много нещас­тен. Не е този път, по който трябва да ходиш.” Те искат сега да ти дадат един цяр, друг цяр, та ще викаш. И работата не се оправя.

Значи, всяко едно смущение, което човек пре­търпява... Eдно просто правило. Казва: “Какво трябва да правим?” При мен като дойдете, една дума ще ви кажа. “Как­во да правим? Голямо нещастие имам.” Благодари на Бога! Благодари за твоите нещастия. Благодарете на Бога “за всичко, туй, което си ни дал, и превърни го на добро.” Тъй ще кажете.

Туй е един лек, сега. За всичко благодари на Бога! Това за себе си ще го знаете, не отвънка. В себе си благодари за оно­ва, което имаш. И тогава ти си събуден. Или, другояче каза­но: ти, като викаш към Господа, ти ще привлечеш Него­во­то внимание. Защото Господ е занят. Много работа има Той. И ти трябва да привлечеш вниманието Му. Той е много внимателен. Но ти трябва да привлечеш вниманието Му. Някъде си направил някоя погрешка ­ ти привличаш Не­го­вото внимание. Защото, ако не привлечеш вниманието Му, ще се увеличи злото; ако привлечеш вниманието, Господ ще го превърне на добро. Ти щом се обърнеш към Господа, Той всякога те е слушал. Всички хора слуша. За някой, като се обърне към Него, заспива той. Казва: “Защо заспа?” Каз­вам: За Слава Божия! Родил се някой ­ за Слава Божия! Не да бъде по буквата. За Слава Божия да бъде всичкото. И ка­то умират хората, за Слава Божия е. Умираме, там е ка­зано: “да минем от смърт в живот”. Едни хора минават от смърт в живот, а други минават от живот в смърт. За слава Бо­жия е това! Защото и онези, които живеят, и онези, които умират, и едните за Бога умират, и другите за Бога оживяват. Всичко е за Бога.

Така трябва да мислите в себе си и всичките противо­речия, които имате, ще се разрешат. Тъй се разрешава всич­ко. Светът ще върви, няма да се премахнат мъчнотиите, кои­то сега имате. Не мислете, че те ще се премахнат. Всяка една мъчнотия трябва да се превърне за добро. Всяко едно стра­да­ние трябва да принесе полза. То не е тъй да го изпъ­диш. Ама много учтиви трябва да бъдете. Моят фигуративен език е ­ като дойде една болка, ти ще бъдеш учтив към нея, ще кажеш: “Много ми е приятно, че си ме посетила, че си благо­волила да ме посетиш.” Не ти е приятно, но ще кажеш, че ти е приятно. Защото тази болка е много докачлива. И ако ти си недоволен, тя ще се усили. Пък ако кажеш, че си бла­го­дарен, болката ще си върви, ще те напусне. Защото бол­ката, това е едно живо, разумно същество. Няма болка, в която да не присъствува едно живо същество. Тази болка си показва степента на неговата разумност. И степента на него­вата сила. То е същество, което те мъчи тебе. И понеже само Бог заповядва на всичко в света, ти като се обърнеш към Бога, Той ще му каже. Бог е Същество, Което казва. Защо­то онези хора, които са твърдоглави и упорити, Бог изпраща, оставя тия, умните, да дойдат. Те ще те опитат те­бе.

Че как няма? Една млада мома, която иска да се жени преждевременно, не е остаряла още, какво става? Нейният възлюблен ще я напусне. Ще се роди тогава ревност в него, той ще я хване за косата, казва: “Защо ходиш по другите?” Защо я бие той? Преждевременно се е женила тя. Преждевре­менна женитба е, която Господ не одобрява. И когато Господ не одобрява едно нещо, Той ще остави тия духове да те из­мъч­ват. И като те измъчват, ще кажеш: “Преждевременно на­пра­вих това.” А като направиш нещо навреме, тогава ­ ни­що. То е навреме. Казваш: “Направих аз една погрешка.” Не е въпрос за грях. Не сме направили онази връзка, която Бог изисква от нас. Той не го изисква насила. Дойде някой лош човек при мен. Аз не питам какво трябва той да направи. Че е лош, той е лош, това не ме интересува, но искам да зная каква е Волята Божия. Всичко ще се уреди добре.

Та казвам сега: Стремете се в себе си, като дойде Исус, да събуди. Защото умрелият Лазар трябва да се събуди. Мария му казва: “Недей, Господи, той вече смърди.” Аз го тъл­кувам. Аз искам да посетя някого, да го събудя, а вие каз­вате: “Много лош е той, цяла експлозия, смрад, нека седи там.” Макар и да е четири дена, макар и да смърди, отварям ка­мъка, ще му каже Господ високо: “Лазаре, стани!” И после ще му каже: “Оставете го да си иде вкъщи.”

Та казвам: Живота, който имате, трябва да го използу­вате, всичкия живот да го използувате за себе си, за ближните и за Бога. Но първото нещо: животът трябва да се използува. Да изпълнят всички Волята Божия. И да я изпълним тъй, как­то ние я разбираме. Аз казвам: Да изпълните Волята Бо­жия, както вие я разбирате в себе си. И когато някой човек пра­ви погрешка, кажи в себе си... направил нещо той, казал не­що, кажи: “За Слава Божия!” Вие ще идете да се оплачете. Най-лошото да е, за Слава Божия е. Това е правилното въз­питание. Всеки трябва да каже: “За Слава Божия.” Ако не каже­те така, работата ще се усложнява. “За Слава Божия” ­ в себе си ще кажете! То е, значи, да събуждаш онова хубавото, вели­кото в себе си. Да растеш.

При мен идат някои, казват: еди-коя сестра закъсала. И сега, наскоро, дойде една млада жена, не я зная откъде, за пръв път я виждам, някой от Русе я препоръча, някоя си дру­га Мария, и нея не я зная, пратила я, и казва: “Ти като идеш при Учителя, той ще уреди работите.” Дойде тя и се оплаква, нещастна. Нямала подслон, къде да се подслони. Раз­дала си парите, всичко туй. Търси подслон и някой да я храни. Аз като я гледам, доста е здрава, и доста красива, каз­вам: За Слава Божия е. Казва тя, че се е оженила и се раз­вела с мъжа си. ­ За Слава Божия. С един мъж е живяла оже­нена; и най-после взема я друг, който я излъгва. За Слава Бо­жия! Казвам: Сестра, ти искаш да бъдеш щастлива. Го­воря є за Бога, тя не иска да знае. За Бога ­ не. И то е за Сла­ва Божия сега. Тя за Господа ни най-малко не се интере­су­ва. Ама иска тъй, да є уредя външно работата. Казвам: Слу­шай сега, за Слава Божия, аз да съм на твое място, ще ида да ра­ботя. Слуга ставам. Тя била чиновничка, знае печа­тар­ство, но вече живяла, не иска тя да става слугиня. Пък и мъчно се намира работа. За Слава Божия, казвам, ти ще се опретнеш да работиш. Ако беше ти болна, като един инвалид, аз щях да те взема, да те храня, да ти помагам, за Слава Божия, ако ня­ма кой друг. Трябва да гледам за Слава Божия, събуждам в нея... Тя ме гледа. И казвам: Иди и ако не можеш да си на­мериш работа, ела пак при мен. Трябва сега да имаш вяра в себе си, ще се оправят работите. За Слава Божия! За себе си казвам: За Слава Божия. И тя ме послуша и си тръгна по пъ­тя. Все ще намериш пак някой да те обича. За Слава Бо­жия. Ще дойдат да ми кажат: “По лошия път тръгнала.” Не. За Слава Божия! Всичко в света е за Слава Божия. Каз­ват: “Ама ти не го съжаляваш.” Аз обичам хората. Като срещ­на ня­кого, ама много нещастен, казвам: За Слава Бо­жия! То е истинският път.

Тогава, и на вас ви казвам туй, което не съм ви казал. Вие страдате ­ за Слава Божия е. Недоволен сте ­ за Слава Бо­жия. Не се разбирате ­ за Слава Божия! Че няма Братство ­ за Слава Божия. Е, добро правите ­ за Слава Божия. Всичко е за Слава Божия. Този е пътят, за да се поправи. Друго възпи­тание няма. Аз съм опитал методите. Може да възпита­вате чове­ка, другото е само калайдисване, позлатява­не отго­ре. За Слава Божия! То е същината. Като кажеш: “за Слава Бо­жия”, събужда се у тебе онова, Божественото, което има сила и може да създаде всичко. Една дума ­ за Слава Божия, но да я туриш.

“Но да идем да събудим Лазара.” И аз ви казвам: Оста­вете сега Господ да събуди във вас, по който и да е начин, да събуди заспалия Лазар. По който начин, не Му давайте съвет. И той (Христос) каза: “Благодаря Ти, Отче, че всякога си Ме послушал.” И хубаво е всякога да слушате тази молитва: “Бла­годаря Ти, Отче, че всякога си ме послушал.” За Слава Бо­жия! Ти като страдаш, кажете: “Отче, благодаря Ти, че вся­кога си ме слушал.” Тази малка болест, която имаш ­ “зная, Ти ще ме послушаш.” Значи, всяко нещо, което става във вас, добро или зло, то е да вярвате и да кажете: “Благо­даря Ти, Господи, че всякога си ме послушал.”

“Отче наш”

Сега, за 10 минути ще имаме едно малко размишление. И после ще имаме упражненията. Размишлението, това е ед­на почивка. Ще си починем. В размишленията ­ всичко оно­ва, което трябва да направите през днешния ден, ще по­раз­мислите. И тогава ще станем.

6.05 ч сутринта ­ 6.15 ч сутринта

(На поляната ­ упражненията с музика. Хубаво слънце грее! Топло е.)
34-то неделно утринно слово,

държано от Учителя

на 20.IX.1936 г., 5 ч сутринта,

София ­ Изгрев

БЕЛЕЖКИ

Остарели и редки думи, невключени в бележките под линия:

аероплан (фр.) ­ самолет.

апаш (фр.) ­ крадец, джебчия.

виноват ­ остар. виновен.

дам (от тур.) ­ диал. обор.

дилаф (от гр.) ­ маша, щипци за разравяне на огън и за хващане.

завземам ­ заемам.

замязвам ­ диал. заприличвам.

занят ­ остар. зает.

запример ­ например.

индиферентен (от лат.) ­ безразличен, равнодушен, безучас­тен.

кадия (от ар.-тур.) ­ съдия.

мир ­ остар. свят.

мисирка ­ диал. пуйка.

мязам (от нгр.) ­ обл. приличам.

наброска (от рус. набросок) ­ книж. скица, проект.

опретвам се ­ диал. залавям се, подхващам.

ортак (тур.) ­ съдружник.

ортаклък (от тур.) ­ съдружие.

орталък (от тур.) ­ разг. множество хора, тълпа, свят.

представям ­ в смисъл на “представлявам”.

привременен ­ остар. временен.

свързан ­ остар. вързан.

слог (рус.) ­ сричка.

случава се ­ остар. и диал. случва се.

смисъл ­ остар. и диал. употреба в ж.р. ­ заменена е с м. р.

списател ­ остар. писател.

терк (от ар.-тур.) ­ разг. образец, кройка.

трен (от фр.) ­ остар. влак.

тургам ­ диал. турям, слагам.

хаирлєя (от ар.-тур.) ­ който е на добро; благополучен.

хром ­ остар. куц.

хромел (от гр.) ­ диал. ръчна мелница; камък на ръчна мелница.

хукам ­ викам “ху” след някого; хуля.

чрезмерно (от рус.) ­ остар. прекомерно.

Имената Бетовен и Юго са написани според съвременната транс­-

крипция, която е правилната (в разчетените стенограми е: Бетхо-

вен, Хюго).

англ. ­ английски обл. ­ областно

ар. ­ арабски остар. ­ остаряло

гл. ­ глава перс. ­ персийски

гр. ­ гръцки разг. ­ разговорно

диал. ­ диалектно рус. ­ руски

ит. ­ италиански ст. ­ стих

нгр. ­ новогръцки

1. Абсолютната истина. Година I (1930­1932). 1­16 беседа. София, 1949.

2. Ново разбиране. Година II (1932­1933), том I, 1­12 беседа.

София, 1949.

3. Сеятелят. Година II (1932­1933), том II, 13­27 беседа. София, 1950.

4. Дреха на живота. Година II (1932­1933), том III, 28­40 беседа. София, 1950.

(1933­1934). София, 2000.

6. Учение и работа. Година IV (1934­1935), Том I, 1­14 беседа. София, 1939.

7. Ценната дума. Година IV (1934­1935), Том II, 15­41 беседа.

София, 1941.

8. Трите родословия. Година V (1935­1936), Том I, 1­17 беседа. София, 1943.

9. Устойчиви величини. Година V (1935­1936), Том II, 18­34 беседа. София, 1943.

10. Трите родословия. Година V (1935­1936). София, 2000.

По оригинал.

11. Той създава. Година VI (1936­1937), Том I, 1­15 беседа. София, 1947.

12. Старото отмина. Година VI (1936­1937), Том II, 16­35 беседа. София, 1947.

13. Ликвидация на века. Година VII (1937­1938), Том I, 1­18 беседа. София, 1948.

14. Красотата на душата. Година VII (1937­1938), Том II, 19­39 беседа. София, 1948.

15. Добрият език. Година VIII (1938­1939), Том I, 1­15 беседа. София, 1998.

16. Изпитът на Любовта. Година VIII (1938­1939), Том II, 16­37 беседа. София, 1998.

17. Първият момент на Любовта. Година IX (1939­1940), Том I, 1­18 беседа. София, 1997.

18. Обичайте и радвайте се. Година IX (1939­1940), Том II, 19­36 беседа. София, 1997.

19. Съгласуване на мислите. Година X (1940­1941), София, 1998.

20. Последното добро. Година XI (1941­1942), Том I, 1­15 беседа. София, 1997.

21. Близо и далеч. Година XI (1941­1942), Том II, 16­30 беседа.

София, 1997.

22. Важни и належащи неща. Година XII (1942­1943), Том I, 1­17 беседа. София, 1997.

23. Плодовете на Любовта. Година XII (1942­1943), Том II, 18­34 беседа. София, 1997.

24. Новото начало. Година XIII (1943­1944), Том I, 1­13 беседа. София, 1944.

Съдържание

1. Трите родословия. Моето верую. Новото верую.........................5

22 септември 1935 г.

2. Буря голяма. Горделивият и тщеславният.................................21

29 септември 1935 г.

3. Двата порядъка...................................................................................42

6 октомври 1935 г.

4. Вътрешните качества на числото 12.

Дванадесеттях хляба....................................................................54

13 октомври 1935 г.

5. Де е човекът? Първият образ на човека.

Степени на разбиране..................................................................70

20 октомври 1935 г.

6. Приложението като източник на знанието...............................87

27 октомври 1935 г.

7. Герои.....................................................................................................112

3 ноември 1935 г.

8. Свещеният огън................................................................................125

10 ноември 1935 г.

9. Вътрешният закон...........................................................................144

17 ноември 1935 г.

10. Бъди доволен.....................................................................................163

24 ноември 1935 г.

11. Огънят на пречистването. Едно добро......................................183

1 декември 1935 г.

12. Вътрешният живот. Вътрешни и външни прояви.

Трите книги...................................................................................201

8 декември 1935 г.

13. По новия начин. Коприненият конец.........................................229

15 декември 1935 г.

14. Котелът и торбата. “Което имам”.............................................255

22 декември 1935 г.

15. Причина на страданията.

Любов, Разумност, Истина и Доброта...............................277

29 декември 1935 г.

16. Знайният Бог.....................................................................................294

5 януари 1936 г.

17. Топлината на Любовта..................................................................308

12 януари 1936 г.

18. Непроменливи величини...............................................................332

19 януари 1936 г.

19. Слуги на Доброто.............................................................................356

26 януари 1936 г.

20. Силният огън.....................................................................................377

16 февруари 1936 г.

21. Ще се похваля. Божественото начало.......................................393

23 февруари 1936 г.

22. Познат от Бога..................................................................................410

1 март 1936 г.

23. Абсолютна справедливост............................................................425

8 март 1936 г.

24. Истинските приятели. Учението

като непреривен процес. Новият метод.............................441

15 март 1936 г.

25. Което Бог е съчетал.....................................................................456

22 март 1936 г.

26. Да се възприеме Словото...............................................................468

29 март 1936 г.

27. Двете фази в пъти на ученика .....................................................482

5 април 1936 г.

28. Божествената връзка. Новият живот.

Трите врати................................................................................494

12 април 1936 г.

29. Настояще, минало и бъдеще. Изгрев, пълен ден и залез.

Прощението! Превод трябва...............................................509

19 април 1936 г.

30. Правата мисъл, чувство и говор..............................................523

26 април 1936 г.

31. Четирите качества......................................................................535

3 май 1936 г.

32. Слепороденият човек......................................................................549

6 септември 1936 г.

33. Вътрешният говор и вътрешното слушане.

Вътрешната мистична връзка...............................................561

13 септември 1936 г.

34. За Слава Божия................................................................................577

20 септември 1936 г.

Бележки.....................................................................................................588

Поредица Утринни Слова...............................................................589

Каталог: wp-content -> Beinsa%20Douno -> Utrinni%20slova
Utrinni%20slova -> Първият момент на любовта
Utrinni%20slova -> Петър Дънов Красотата на Душата
Utrinni%20slova -> Петър Дънов Последното Добро
Utrinni%20slova -> Петър Дънов Обичайте и радвайте се
Utrinni%20slova -> Изпитът на любовта
Utrinni%20slova -> Новото разбиране на връзката в живота
Utrinni%20slova -> Абсолютната Истина
Utrinni%20slova -> Петър Дънов Плодовете на Любовта
Utrinni%20slova -> Петър Дънов Трите Родословия
Utrinni%20slova -> Петър Дънов Той Създава Утринни Слова

Изтегляне 6.77 Mb.

Сподели с приятели: