Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую

25. Човек да не разлъча

Сега ще ви дам нещо. Забележете: когато обикновените хора управляват, хората спят; когато талантливите хора уп­рав­ля­ват, хората се пробуждат; когато гениалните хора упра­в­ля­ват, хората стават; а когато светиите управляват, хората рабо­тят. Тъй е. Щом спиш, обикновени хора в тебе управля­ват; щом се пробуждаш, талантливи хора в тебе управляват; щом ставаш, гениалните хора управляват; а щом почнеш да ра­бо­тиш, светиите управляват. Сега е ясно. Туй е едно вът­решно състояние. Това, дето по някой път вие заспивате, за­що? Защото обикновените хора управляват. И ти заспиваш. Щом дойдат талантливите мисли и чувства в тебе, ти се про­буждаш, мислиш да направиш нещо. Щом дойдат гениалните хора, ти ставаш, обличаш се; а щом дойдат светиите, то е пъл­ният ден на светлината.

Та казвам: Работата става, когато светиите управляват в тебе. Сега, не искайте да станете светии, а желайте светиите да управляват в тебе. Погрешката е, че някой иска да знае да­ли той е светия. Щом ти си светия, работата другояче е. А мо­ето разбиране е когато светиите във вас да управляват, а вие да работите. То е Божието благословение. И гениите да управляват. Тъй щото, да няма спор във вас. Някой казва: та­лантлив ли е? Гениален ли е? Човек не може да бъде обик­новен ­ обикновените мисли могат да управляват. Един чо­век не може да бъде талантлив, но талантливите могат да уп­рав­ля­ват в него. А когато ти спиш, в дадения случай, ти си свързан с обикновените хора. Щом спиш, ти ядеш и пиеш с тях заедно. А щом управляват талантливите хора, ти се съ­буждаш ­ значи едно си с тях. Пробуждането не е в тебе, то е човешкото. И най-после, щом дойдат светиите да управ­ля­ват ­ ти като работиш, ти си едно със светиите. Понеже све­тиите винаги работят.

Онова, което Бог е съчетал, ти не можеш да направиш нещо по-умно. Не седи да мислиш какво да правиш. Изпълни Волята Божия, изпълни онова, което Бог е съчетал, напра­вил. Нали знаете в училището, дадат ви един модел, една ри­сунка; вие ще нарисувате рисунката. Няма да седнете вие да измислите нещо. Никога един ученик не може да измисли един по-добър модел от онзи, който му е даден. И човек не може да създаде един по-добър модел от този, дето казва, че човек е направен по Образ и Подобие на Бога. И досега ху­дож­ниците, нито един от тях не е сполучил да нарисува чо­века по Образ и по Подобие, както е направен. Има нещо, но то е далечно още.

Та казвам сега: Всички вие сте повикани да направите нещо от себе си. И някои от вас, които не разбирате Божия закон, може да попаднете в заблуждение. И Писанието казва: “Цял свят в лукаваго лежи.” В заблуждения са хората. Хората ня­мат една ясна представа за живота. А за живота ти не можеш да имаш ясна представа без любов. Без любов живо­тът е не­раз­бран. И то ще бъде едно мъчение, нещо много неус­тойчиво. Само при любовта животът може да стане по­знат. Без любов животът е непознат. Защо ви е любовта? За да по­зна­ете живота. Сега, че ви дошли неприятности, страда­ния, мъчнотии, това са второстепенни работи. Мъчението е една голяма илюзия. Ти страдаш, мъчиш се, казваш: “Побеля ми главата от страдания.” Ти се лъжеш, никакви страдания ня­маш. И твоята мъчнотия е от книга направена.

Явил се един разбойник с един книжен нож при един бо­гат и казва му богатият: “Не ме убивай!” А той държи един нож, от книга направен. И когато разбойникът си оти­шъл, богатият казва: “Щеше да ме убие.” Казват му: “Това беше един книжен нож.” ­ “Тъй ли? ­ казва. ­ Аз да знаях, щях да го утрепя.”

Та, и аз ви казвам сега: Онзи нож, с който ви плаши дя­во­лът постоянно, той е от книга. И вашите страдания са на­правени от трици. Че, от трици са! Ти страдаш, защото мис­лиш, че пари нямаш, или че жена нямаш, или че здраве ня­маш. Или че Господ те е оставил, или баща ти не те обича, май­ка ти не те обича, брат ти. Че ти не си в сърцето на баща си, нито на майка си, нито на брата си. Че, ти не знаеш това. Единственото нещо, което знаеш, е това, което мислиш. Оби­чай ги. Любовта като влезне, ти ще осветлиш техните сърца и ще разбереш обичат ли те или не. Че как ще разбереш жи­вота на добрите хора, ако не ги обичаш? Любовта е мярка, с която се мери животът! То е мярката ти. Ще кажеш, защо ти е Любовта. Тя е мярка. Ако нямаш тази мярка, животът е неразбран. Любовта е Божествената мярка за живота. Щом имаш любов, ти имаш една мярка, с която да мериш живота. И тогава тебе те очаква голямо щастие, без изключение. Ни­какво изключение няма, който има Любовта! Ще каже ня­кой: “Тя била празна работа, любовта.” Без любов е праз­но, а с любов е пълно. Сега, туй е новото разбиране! Ако има нещо празно, празнотата седи в безлюбието. А пълно­тата седи в любовта. И мярка е любовта. Щом имате тази мяр­ка, вие ще имате мир, спокойствие, радост, веселие, всич­ките тия работи ще ги имате. Някой път казвате, че изгубвате сво­ята радост. Мярката си изгубил. Вземи си мярката.

Сега, ако вие влезнете в някоя изба и носите вашата свещ, вие няма да се препъвате. Представете си, че тази свещ пред­ставя вашата любов. А ако вие влезнете в тъмната изба без свещ, ще срещнете много спънки и мъчнотии. Следова­телно, щом влезнете и се спънете, вие сте без свещ. Какво тряб­ва да правите? Запалете свещта и всичко наоколо ще бъде светло.

И тъй, Любовта е мярка и Любовта е път. Сега, това е за сърцето. Второто положение е за ума. Това е Мъдростта. Тя е път, тя е мярка. Вие не може да имате знанието, не мо­же да го оцените, не може да го разберете, не може да го имате, не може да го приложите, ако не сте мъдри. Мъдрост­та е мярка.

Някои хора обичат много да говорят. Всеки един от вас има желание да направи другите хора да вярват в него, да види, че ти искаш да накараш другите хора да вярват в туй, в което ти сам не вярваш; ти искаш да накараш другите хора да мислят туй, което ти сам не мислиш, не го разбираш добре. Как ще ги накараш? Туй, което човек знае добре, може да направи опит.

Връща се един англичанин от Индия. След като учил 20 го­дини, научил едно нещо, което положително знаел. Той знаел да плаши кучетата, най-страшните кучета. Като им изсвири по един начин, всичките кучета се разбягват. Туй на­учил той. Отива той в Англия, в Лондон, казва: “Мене куче не може да хване, да ухапе. Само като му изсвиря, бягат от мене кучетата.” Един английски лорд, който имал 40 ку­чета-булдог, най-лошите, казва: “Ще направим опит.” Излиза на една поляна, той си направил един кръг около себе си. Лор­дът пуснал едно куче, но кучето идва до кръга, почва да лае, но не може да мине. Този му изсвирва малко. После пуща второ, трето, четвърто куче, пуснал 40-те кучета нао­коло, всичките го гледат и го лаят; той си турил пръстите в ус­тата и като им изсвирва, всичките кучета като хукват, изчез­ват.

Туй е вече знание! Като кажеш, че да бягат кучетата. Не бягат ли кучетата, няма знание. Че, що са нещастията в све­та? Това са кучета. Що са страданията на хората в света? Това са кучета наоколо, които те лаят. Изсвири им наоколо и всичките офейкат! То е знание. Ти можеш да мислиш, раз­ни философии може да имаш ­ ако ти не можеш да се освобо­диш от тия кучета, ще знаеш, че ти нямаш мярка, с която да мериш знанието си. Да си предполага човек, то е едно нещо. Това е знание за всеки едного от вас. Така трябва да гледате, така трябва да мерите. То не е знание за отвънка. За външ­ните хора има друга мярка. Но за тебе самия, ако искаш да имаш едно знание, ти ще уповаваш на нещо, което ти сам мо­жеш да направиш, от което ти сам можеш да бъдеш дово­лен. Няма да питаш другите хора.

Третото положение е Истината. Тя е пак мярка ­ за сво­бо­да­та. Ти не може да бъдеш свободен, докато нямаш една мяр­ка. Свободата не е нещо външно, което може да се добие. Сво­бодата почива... За да бъдеш свободен, ти трябва да бъ­деш силен. Ти най-първо трябва да бъдеш жив, да имаш лю­бов. За да бъдеш свободен, трябва да имаш знание; за да бъ­деш свободен, трябва да имаш мярката на Истината в себе си. Тогава ти можеш да бъдеш силен. Следователно ти ще си извоюваш свободата, няма да имаш нужда да чакаш сво­бодата отнякъде да дойде. Външната свобода, която хората могат да ти дадат, ти може всякога да я вземеш. Един госпо­дар може да те направи свободен, но той ще ти отнеме свобо­дата. Свободата седи от ония условия, при които се намира­ме. Болният не е свободен. Идва един лекар, даде му известни ле­карства, може да го освободи от болестта. Друг лекар може да отнеме свободата, може да му даде едно лекарство, с което да предизвика болестта. Но ако ти имаш Истината, ти сам ще бъдеш лекар на своята болест. Или дотогава, докато чо­век не стане сам лекар на себе си ­ а туй лекарство е едно вът­решно съчетание... Човек трябва да има една вътрешна, ин­тимна връзка с Бога!

Аз говоря, сега, думата “Бог” е свещена. Тази е разбрана дума на ония отношения, които ние имаме с Духа вътре. Туй е едно съчетание на Духа с душата. То съставлява едно вът­решно единство! От туй единство зависи всичкото благо и всич­кото бъдещо развитие на човека. Когато човек по този на­чин разбере великата Истина, то е разбиране. Онзи, който не разбира Истината, той очаква светът да стане добър и то­гава той да стане добър. Светът няма какво да става добър. Све­тът подразбира отделно всичките хора, които живеят. А Бог, Който е създал всичко, в Него всички живеят. Следова­телно, ако ти разбираш Божиите пътища, ако си едно с Него, няма какво да те ограничават. Бог е всякога свободен. И Писа­нието казва: “Там, дето е Духът, там е свобода.” Там, дето е Духът, е Истината. А Истината носи свобода.

Та казвам сега: Всичките хора търсят свободата в света. Це­лият свят воюва за свобода. Във всеки един дом има спор за свобода. И мъже, и жени се борят за свобода. Деца и роди­тели, бащи и синове спорят за свободата, всеки иска да бъде сво­боден. Слуги и господари се борят за свобода. От туй ис­тин­ско гледище, какво сега светът мисли, то е един въпрос. Све­тът както търси свободата, то остава въпрос, тази задача остава в света. И светът няма сам да я разреши. Вие не може да разрешите въпроса на света. То не е за вас. Защото тези не­ща са колективни на цялото човечество. Цялото чове­чество търси нещо. И вие не може да наложите, никой човек не е в състояние да наложи една идея. Но вие може една идея да я наложите върху себе си. Всякога може да бъдете сво­бодни. Ако искате, всякога може да бъдете свободни.

Сега, ако вие попитате: “Как може да бъде това?”, тогава вие не сте готови. Тогава, докато един човек ме пита как може да гледа, аз зная, че е сляп. Но в момента, когато той пре­стане да ме пита как може да гледа, той казва: “Виждам вече.” Щом вижда, значи той е тръгнал и ние сме в движение. И тръгваме двамата. Ние сме в движение. Казвам: Гледай тук. Казва: “Виждам това.” Във всяко едно положение, той виж­да. Отиваме в градове, в села, по извори, всичко туй. И до­като един човек ме пита, той не вижда. Докато ме пита как може да слуша, аз зная, че той е глух. Като престане да пита: “Може ли да слушам?”, аз зная, че той чува.

Та казвам: Престанете сега, т.е. за да престанете, вие тряб­ва да си отворите очите. И не очаквайте някой друг да ви ги отвори отвънка. Не очаквайте това, сутрин, като ста­нете, да дойде един слуга, да ви отвори клепачите. Това е един ваш прерогатив. Тогава защо ние ще очакваме и упова­ваме спасението само отвънка, а не отвътре? Отвънка съ­щест­ву­ват известни условия. Аз сега говоря на онези, които раз­бират. А онези, които още се разбират, нека се стремят. За­щото, като посеете едно зърно, онова зърно, което е в хам­бара, в него има едно потенциално желание да израсне. Но кол­кото и да желае, то не може да израсне в хамбара. Обаче, ка­то го посеете на нивата и му дадете неговото място, веднага то от само себе си ще почне да расте. То вече има възмож­ност. И тогава зърното е в състояние да създаде едно зърно като себе си.

Следователно, ако житното зърно може да израсте и да даде плод, така и човек може. Щом един човек се положи в по­ло­же­нието на страдание, страданията са вече един приз­нак, че ти си излезнал из Божествения хамбар и си влезнал в Божествената нива. И следователно външните условия дейст­вуват върху тебе. Сега остава твоят ред, ти да растеш, да израснеш, да завържеш плод. И тогава ще имаш Божието благо­словение. Така трябва да се разбира. Защото, ако ние не разбираме страданията... Защото ти в хамбара няма какво да страдаш. Страданието е само на нивата. Ти трябва да рас­теш и щом узрееш, пак ще престанат страданията. Човек като мине от този свят в другия, страданията пак се спират. Тъй щото, страданията са нещо временно. Но някои страда­ния са по-големи, а някои са по-малки ­ има едно различие. Кол­кото страданието е по-голямо, и растенето е по-голямо; или по-малко ­ и растенето ще бъде такова. Един дъб има по-големи страдания; едно житено зърно има по-малки стра­дания. Едно житено зърно за 6 месеца, за една година ще из­лез­не и пак ще влезне в хамбара. Един дъб, за да влезне в хам­бара, някой път му трябват 100 и 200 години. Той остава вънка на големи изпитания. И затуй вие ще видите неговата кора тъй напукана. Защо? От големи несгоди, от външни несгоди.

Казвам сега: Аз ви насочвам за онова, което е във вас. Аз не ви говоря за неща, които ги нямате, безполезно е то. Вие може да го спечелите, то е една хазартна игра. Но аз ви говоря за ония богатства, които имате и може да ги използу­вате, може да ги разработите. Всеки един от вас има един из­вор на Любовта. Дръжте се за него. Всеки един има един извор на Знанието ­ то е Мъдростта, дръжте се за него. И всеки един от вас има един извор на Истината. Дръжте се за този извор.

След туй няма да значи, че вие ще бъдете съвършени, че вие няма да имате никакво отношение. Вие знаете, че един извор има съчетание с други извор. Водата от вашия извор ще се съедини с водата на другите извори и ще образу­ват един голям извор. Но ви казвам: Дръжте се за онзи извор, който е във вас и като намерите ония хора, с които вие се хар­мо­нирате, защото човек, за да расте в света, растенето ста­ва само когато ти влезнеш във връзка с всички тия на­преднали души. Там има растене. Ако ти всеки ден не можеш да се свържеш с една напреднала душа, ти не можеш да имаш рас­теж. Някой мисли, като стане съвършен, ще седи на уеди­нение и никой няма да ви смущава. Може да те смущава само един глупав човек. И ако имате смущения, то са глупа­вите хора във вас. Когато те управляват, вие спите. Аз говоря за порядъка. Обикновените като управляват, вие спите; та­лант­ливите като управляват, вие се пробуждате, започвате да мислите; гениалните като управляват, вие ставате; а све­тиите като управляват, вие ще ходите на работа. Това са със­то­яния на човешкото съзнание.

Сега, туй ­ без спорове. Някой може да попита дали това е вярно или не. Мен няма какво да питат. Аз говоря за неща, ко­ито аз ги зная. Нищо повече. Аз съм ги опитал, веднъж, и дваж, и три пъти и няма изключение. Ще ме попитат: “Отде го знаете?” ­ То е моя работа. ­ “Как може да го зная аз?” ­ То е твоя работа. ­ “Ама аз не искам да уча.” ­ То е твоя ра­бо­та. ­ “Ама защо не ми го казваш?” ­ То е моя работа. Аз ти го казвам. Моя работа е. А ти дали ще го възприемеш, то е твоя работа. Ако се свържеш с мен, ще ме познаеш; ако не се свържеш, и другите ще познаеш. Ще познаеш кои? Като се свържеш с мен, ще познаеш дали съм от добрите хора, от талантливите, от гениалните или от светиите. Или, ще по­знаеш дали аз спя, дали съм се пробудил, дали съм станал и дали работя. Туй ще знаеш. Туй е знание! Ще знаеш един чо­век спи ли той, пробудил ли се е, станал ли е, или работи.

По някой път мнозина от вас седите тук, има някои, ко­ито спят. Кои хора спят? Той, човекът, се замислил, взел си би­лет лотариен и се вглъбил в себе си и мисли, че един ми­лион ще му се паднат. И дойде един и при ухото му говори, че ги има. Този си спи. Човекът си мисли само за парите. Он­зи му говори, ама не разбира той. Какво ще разбере той? Обик­новените хора управляват. Кой е по-глупав: който спи или който говори? [...] и спящи? И двамата спят. Не говори на един човек, който спи, нищо повече! Остави човека, нека се отспи; и не слушай един човек, който спи. Не говори и не слу­шай един човек, който спи.

Та казвам: Аз ви говоря за един закон, за да се образува онази връзка, която Бог изисква. Бог е направил света и сми­сълът на живота седи в Любовта. Всичките хора трябва да направят една връзка на Любовта. И щом направят, тогава жи­вотът ще потече у всичките хора по един естествен път. Хората няма едни други да се измъчват, ама ще си помагат. Щом има истинска връзка между хората, може да има взаим­на по­мощ; а щом направят връзка с Мъдростта, ще имат свет­­лина. Пътят, в който вървят, ще бъде осветлен. А щом напра­вят връзка по закона на Истината, те ще бъдат свобод­ни. А не­обходимо е хората да бъдат свободни. В живота без знание, без свобода, човешкият дух, човешката душа не може да рас­те. Това са интимни, това са велики неща, които трябва да бъ­дат написани, това са заповеди, които трябва да бъдат напи­сани в душите ви. И когато дойдат големите изпитания, не пращай знанието вънка, а вътре чети онова, което Любов­та е написала, четете онова, което Мъдростта е написала във вас, онова, което Истината е написала във вас.

А това, написаното, това е вашият вечен Баща. Това, ко­ето Христос казва на едно място: “Както Ме е Отец нау­чил, така и говоря.” В това седи ­ всинца да бъдем научени от Бога. И не разбирайте, че като се научат всички от Бога, вече ще бъдат те господари. Не, не. Тогава ще почне истин­ският живот. А ние очакваме сега истинския живот. Като дойде слънцето, ако очите ти са отворени, ти ще видиш едно благо. Ако си сляп, туй благо няма да дойде.

И казвам: Когато 5-те, 7-те сетива са отворени, когато Бо­жест­веният Дух изгрее, ще донесе всички блага на човека. И най-хубавото състояние, което човек може да има от най-пос­ле, то е без закон! И светийството, не трябва да се спрем там. Всички ще бъдат Синове Божии. В живота, ако всички рабо­тим, ще се приближим всички да станем Синове Божии; а щом станем всички Синове Божии, тогава всичко онова, ко­ето Бог има, ще бъде наше и нашето, което ние имаме, ще бъде на Бога. Това е обединението на всички хора, на всич­ки души. Кога ще бъде? Но лично за вас, още днес всеки от вас поне може да управлява. Аз не искам да бъдете светии, но поне във вас да управляват светиите, а вие да работите. И всинца днес Синове Божии не може да бъдете, но поне да имате туй отношение на Бога, което Синовете на Бога имат. Туй може да имате още днес. А онова положение, изисква се много време да работи човек, то е като едно училище. Не е лесно човек да добие знание. То е външната страна. Но има вътрешни положения, които днес може да имате; и за тия положения ­ вие трябва да ги държите само за себе си. И да ги опитате.

Някой път хубавите работи се развалят от не­знание. Щом ти се даде един хубав хляб, вземи, че яж от него. Той е за тебе. Ти ще тръгнеш от съсед на съсед, ще кажеш: “Какъв хубав хляб са ми донесли”, те ще го барат и ако след 3­4 дена ти ядеш от този хляб, той ще бъде зацапан.

Не давай хляба в ръцете на хората. Той е за тебе. Всеки си има по един сомун хляб. Казваш: “Ако няма човекът?” Не разбирате закона. Бог, Който е създал човека, дал му е и хляб. Ако ти обичаш Бога, ти ще имаш хляб. Ако ти познаеш Зна­­нието, ти ще имаш хляб. Ако ти познаеш Неговата Ис­тина, ти гладен няма да останеш. Ти ще бъдеш свободен.

Та казвам: Хлябът, който ви е даден, той е заради* вас. От човешко гледище, ще кажат, човек не трябва да бъде

егоист. Ето как аз обяснявам: Ти ще мязаш на плодно дърво, най-първо ще изядеш хляба си и ще станеш на круша или ябъл­ка. И като минават малките деца, те ще ядат от този хляб, който си изял. Той ще се наплоди. И от него и хората, и птичките, и децата ще ядат. Или ще станеш на крава, ще се отелиш и тогава другите ще те издояват. И ще ти вземат мля­кото.

Сега, от човешко гледище, ще кажете: “Да ме доят хо­рата?” Че вие тогава ще разберете. Аз другояче разбирам въп­роса. За мен една крава е един извор. Когато един извор извира, трудно ли е за него? Това е едно благо. Ако престане да тече изворът, той ще престане. Един извор за мен е една крава, която постоянно тече. Този извор, това е кравата, която дава своето мляко. И когато ние говорим за онази Бо­жествена крава, разбираме онова Божествено мляко, кое­то излиза из вечните недра на Божествения Дух, с който се хранят човешките души. То е едно вътрешно състояние. То са сега новите възгледи; не само възглед, но онова вът­решно съчетание ­ то може да ви даде свобода.

Другото положение ­ може да попитате: “Ама ние не сме ли свободни?” Е, свободни сте донякъде. Ние говорим за онази, пълната свобода. А тя съдържа три качества. В пъл­ната свобода има живот, в пълната свобода има знание и в пълната свобода има истина. Има любов, мъдрост, има и истина. Щом има тия, човек е вече близо до новото поло­жение. Той влиза в новия живот, за който хората говорят ­ възкресение. Възкресението е една нова фаза, за един нов живот, от който всичките страдания и мъчнотии и дрязги на живота са изключени. А този живот, преди да влезем в пълния живот, както и да говорим, никой не може да от­страни човешките страдания. И досега никой не е отстранил чо­вешките страдания. Временно може да ги отстрани, но страданията пак ще дойдат. В Новия живот всичките стра­дания ще се отстранят. И Писанието казва тъй: Бог казва, ще обърше всичките им сълзи. “И ще Ме познават от малък до голям.” И ще имат всички онова, което желаят. И Писа­ние­то още казва, че онези, които обичат Господа, онова, което Бог е приготвил за тях, нито око е видяло, нито ухо е чуло! Значи толкова велики работи Бог е приготвил за онези, които Го любят. Но те трябва да минат през това училище на Земята. Всички страдания и мъчнотии да му бъдат добри. В това седи и всяка една победа. Не болните ще победят све­та ­ здравите. Не мъртвите ще победят света ­ живите. Не невежите ще победят света, но знанието ­ и онова знание, което разрешава, което твори. Не робите ще победят света, но свободните хора. А свободните хора са онези, които имат живот, които имат знание, които носят истината в душата си.

И казвам сега: Всички бъдете носители на живота, бъде­те носители на знанието, бъдете носители на свободата. Да изпълните Волята Божия. И онова съчетание, което Бог е вложил във вас, между вашия дух и вашата душа, за да ста­нете всички Синове Божии. Това ви пожелавам да бъде!