Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую

19.СЛУГИ НА ДОБРОТО

“В начало бе Словото”

Ще ви говоря за нещо много кратко, но съществено, за­щото дългите работи... Гладният не обича дълго да му се гово­ри. И на болния дълги наставления не давай. Не изваж­дай слабия на борба, да се бори. Разбиране трябва. Прогре­сив­но, непреривно разбиране и будност на съзнанието трябва. За­щото човешкото съзнание не всякога е еднакво будно; ня­кой път мъжделей. И човек много непостоянен е в своите убеж­дения, в своите вярвания, в своите разбирания. Непосто­янен е в своята любов; непостоянен е и в разбирането на ис­ти­ната; непостоянен е и в правенето на Волята Божия. Пър­вите християни са имали дълбока опитност, са казвали, че причината е: човек, той си има един враг; и казва там ­ Са­тана обхождал да намери някого, като лъв рикае, да по­гълне някого. Някой път вие мислите дяволът да ви срещне като някой вълк. Не, той е едно същество учено, той знае зако­ните на човешката мисъл. И той ще ви засегне там, на мно­го деликатно място, тъй, отдалеч, има висша диплома­ция, най-висшата дипломация, с която борави отдалеч. И ко­гато иска да ви изкуси, той ще започне с Божията Любов, да ви подхлъзне, да ви изкуси. С Любовта ще започне той. И всич­ките спорове стават все от любов. Ще те накара да обик­неш живота и след туй за едно парче хляб ще те скарат с дру­гите. Понеже мислиш, че туй парче хляб ще ти даде нещо за живота ­ ще живееш повече. И ще те скара той.

И аз ви представям, в света има два живота: един живот на злото и един живот на доброто. Единия живот наричам низш живот. Злото е низшият живот, а доброто е висшият жи­­вот. Те се отличават. В злото силният господарува. В доб­рото слабият господарува. В злото слабият слугува, а силният за­­повядва. В доброто силният слугува, а слабият заповядва. Туй го имайте като максима. Не, като една максима. Времен­но туй е. Вътрешно, туй е различието. Щом искаш да заповяд­ваш на другите, да ти слугуват, ти си в пътя на злото. Едно же­лание в тебе има да заповядваш, а другите да ти слугуват ­ ти си в пътя на злото.

То са потънкости, сега. Щом имаш же­ла­ние ти да слугу­ваш и да ти заповядват на тебе, да им слу­гуваш, и да се не обиждаш, ти си в пътя на доброто. За­щото, ако си силен и ти заповядват, ти всякога можеш да се освободиш, ако сла­бият ти заповядва. Привидно е това. Ти, силният, си господар. Но ако ти някъде си слаб и силният ти заповядва, че искаш да се освободиш, ти си на кривата стра­на, ти си на слабата стра­на. Слабият никога не може да се осво­боди от силния, то е невъзможно. Глупавият никога не мо­же да заповядва на умния. То е немислимо. И лошият ни­кога не може да ста­не господар на добрия. Доброто е по-сил­но от злото. Сле­дователно, ако злото ти заповядва някой път, не се без­покой за това. Ако ти вървиш по пътя на доб­рото, трябва да слугу­ваш, ако искаш да вършиш Волята Бо­жия.

После, в този, низшия живот има всичкото разделение; което е между хората, е същото разбиране. Даже, туй са все хора, които ги наричат набожни и любещи. И всичките спо­ро­ве по някой път стават между хора, които най-много се оби­чат. И когато хората най-много се обикнат на Земята, тогава стават най-големи спорове. Като обикнеш някого, ти заради този, когото оби­чаш, ще се скараш с целия свят. Едно животно е в състоя­ние за една кост да се бори с 10 ку­че­та. Откъде е това? За костта. То не дава костта. От чо­вешко гледище тази кост мо­­же да струва един лев, но това куче мисли, че е цяло сте­жание*, цял имот. Има често братя и сестри, за една къща, на­правена от камъни, с години ще се съдят за дела, който ба­ща им оставил. За някоя нива с години ще водят дело, за една педя земя ще се мразят.

По някой път вие се спорите, мис­лите, че живеете добре. Доб­рият живот си има различие. Тъй, както в музиката един пее и друг пее. Но единият пее с поло­вин тон по-ниско, а дру­гият пее с половин тон по-високо. Еди­ният не взема тоно­ве­те вярно, в дадения случай отно­шение няма. Сега, който не разбира, ще каже: “Все едно, какво има, че половин тон по-високо, по-горе или по-долу?” Ама не е така. Ако вземеш ти онзи, верния тон на Любовта, и така последователно в този ред на нещата, ти не вземеш вяр­но музикалните тонове, ти ще попаднеш в грешка. Не­щата няма да станат тъй, както ти искаш.

Сега, по някой път аз ви говоря за музиката само като един метод, не разбирам тази, външната музика. Ти можеш да пееш външно, заинтересуван си. Как? Принуден си да пе­еш. Нима онзи, когото бият, не пее? Пее човекът и всички­те ноти ще ги вземе много правилно, тия понижения и пови­ше­ния, всичкото взима. Тъй, както вие, когато бият ня­кого, аз съм слушал, когато бият някого, той пее. Много хора съм слушал, тази минъорна гама, много вярно взима по­ни­же­­нията, бемолите много вярно взима. Или по някой път много хора могат да вземат повишенията. Плащат много доб­ре. Дайте на един певец и почнете да увеличавате запла­тата ­ ще видите как вярно ще взема диезите. Много вярно взима. В злото има нещо свойствено на човека. Но туй пение не е правилно. Липсва му нещо. То има сухота. И в бемолите има сухота. Може да си скръбен, сух си; може да се радваш и пак да си сух. Туй го наричат мъртвото пение. Особено тия, медните инструменти имат такова едно бездушие, няма ду­ша; не че няма душа, няма живот в пението.

* стежание ­ книж. остар. богатство.

Или, човешката мисъл, и тя може да бъде суха. Няма жи­вот. Може човек да ръкомаха ръката, за истината да гово­ри, за Бога, за любов­та, и любовта може да бъде суха. Сухо­тата е хубава в известни условия. Но при някои условия, ако тази сухота постоянству­ва, не може да има никакво растене.

Сега, за тия изключения, които у хората стават, те вървят по един естествен път. Вземете най-низшето същество на Зе­­мята, едно растение най-низшето, има два стремежа. По­сейте което и да е семенце, ще видите, че в туй семенце има скри­­та една амбиция ­ да изскочи нагоре. Ти го посееш в зе­мя­та, то ще изскочи един пръст нагоре ­ тщеславието му е един пръст. И ще се огъне. Друго два пръста ще изскочи, три пръста и ще се огъне. Някое ­ един метър, 10 метра, 15 мет­ра, 20 метра, 100 метра. И някои дървета има, като по­глед­нат човека отвисоко, то казва: “Този пигмей тук, какво се движи тук? Аз съм отгоре!” От дърветата има горделиви дър­вета. И често може да наблюдавате: има някои хора, като ми­нат покрай друг, погледнат нагоре, над тях, казват: “Какво знае той? Нищо не знае.” Той погледне и мълчи. Някой е ми­нистър-председател или завзема някое високо място ­ той е от тщеславните дървета. Погледне на другите и казва: “Те само обикалят наоколо, но те нищо не знаят.” Обаче туй, горделивото дърво, което така гледа, и погледнеш туй, мал­кото същество ­ човекът, току дойде с брадвата и казва: “За­що ме обиждаш ти мене?” Сега тия, малките същества, са обидените, те режат дърветата. Той каже: “Онзи ден аз като те погледнах, знаеш аз какво мога да ти направя?” И за­поч­не със своята брадва и турне го на земята. Тия, гордели­вите дър­вета направили нещо и туй същество, малкото, започне да ги смирява, да му слугуват. Казва той: “Ще ви на­правя всинца ви слуги, да знаете как трябва да живеете по Бога!”

Не можеш ти да живееш щастливо в една горделива къ­ща. Като туриш всичките горделиви дървета над главата си, те ще ти повлияят. И един ден те ще принесат нещо у те­бе. За горделивите дървета ще започнеш да се съдиш, ще за­­щи­щаваш дърветата. Едно време ти плачеше, искаше да ги смиряваш, а сега ти си се увлякъл за една дъсчена къща, де­­се­тина-двадесет греди, ти ходиш да защищаваш, че тази къща е твоя. Ти си станал два пъти по-глупав от дървото. Утре ще дойде някоя буря, катурне къщата ти и всичката ти надеж­да, която ти имаше за къщата, отиде. Както дървото мис­­ли, че никой не може да го изкорени, туй, малкото съ­щест­во ­ брадвата, може да го отсече. Тъй. Брадвата дойде, за­дига дървото и го отсича.

Туй сравнение може да го напра­вите. Тоест, ако ти вяр­ваш в твоята банка, в парите в банката, ти имаш веруюто на го­ля­мото растение. После, Писанието казва: “този, който стои, да гледа да не падне.” Има една опас­ност и за най-пра­воверните да паднат. Тази слабост се дъл­жи на камъните. Видиш в някое планинско място, като минаваш, някоя канара като те погледне от върха, един кило­метър, два кило­метра, като те погледне, казва: “Този пигмей какво е тръг­нал?” Горделиво гледа камъкът отгоре, казва: “Осно­ва имам.” И по някой път погледнеш, един камък уда­ри те и вър­не се екскурзиянтинът с наранен крак. Някой път се случва, че този камък, който иска да каже на гордели­вото това същество да се не качва горе, то слиза долу, да го блъс­­не. Той се унижава и постоянно слиза надолу в долината, раз­­ла­га се на малки прашинки и навлезе в една почва. И като се върне, като се погледне, казва: “Как стана, от тази висо­­чина, дето съм на чистия въздух, слезнах в тази кал, да се смеят всичките?” Тогава човек почва да тъпче гордели­вите камъни. Сега камъните, които са ви цапнали, за тяхната гор­дост трябва да ги смирят ­ и хората правят пътища от тях, от горделивите камъни. И те трябва да се смирят, трябва да станат почва, да си изплащат своите прегрешения.

Та казвам: Ако имате философията на камъните, ще слезнете в долините, на пътища ще станете. Ако имате гор­дост­та на растенията, брадви ви очакват. Следователно, от хиляди години растенията, и те са прогресирали малко. Ня­кои от растенията са прогресирали; тези, плодните дървета са прогресирали. Видели лошата участ, която ги очаква, и почнали даром да дават плодовете си на човека. Каз­ват: “Ня­ма какво да ни сечеш; и ние към тебе няма да гле­даме от­ви­соко, както едно време. Смирение трябва. А ще ти даваме да­ром нашите плодове, да не ни сечеш.”

Ако си едно горделиво дърво, за да се избавиш, плод трябва да да­ваш. Ако си един горделив камък и искаш да се избавиш, на скъпоценен камък трябва да станеш. Да се крис­тализираш и малък да станеш, тъй че да потънеш някъде дъл­боко в зе­мя­та един-два километра. Че да те намери чове­кът, да те из­вади и да те носи на себе си и да те милва, ако оби­чаш.

До­тогава, докато гледате на нещата отвисоко и гледате само на вашите лични интереси... Всеки ден вие се молите за себе си, страдате за себе си, карате се с хората ­ всичко туй е една низша нишка на личния живот. Навсякъде човек е изтъ­кан само от нишки. И религиозните хора са пълни са­мо от тщесла­вие; и като се моли някой, мисли, че много е напра­вил; и като направи едно добро, мисли, че много е на­правил. Не е лошо, че мисли така. Но сравнено неговото бла­годеяние с онова благодеяние, което Бог прави ­ с хиляди и милиони годи­ни Той е давал и дава на хората Своето бла­гословение и досега никому не е казвал: “Аз това и това на­правих за тебе.” А човек, след като направи десетина доб­рини, той ще направи една книга, цяла книга ще напише. Има­ме доста светии са писали какви подвизи са направили. Чес­то се каз­ват подвизите на светиите, но описват се само добрите стра­ни, а не се описват лошите страни на светиите, които те са напра­вили.

И една книга имате там, Давид е такъв един светия. И Давид е един светия. Давид ще го намерите в православната църква с друго име, но как е станал този све­тия? Този светия, като бил едно време като цар, имал той един поданик в царството си, него пратил на бойното поле и го утрепаха по един политически начин, така, деликатно, без да знае никой. Жена му била много красива. Казва той: “Нали съм цар, коя съдба, аз съм закон, каквото аз върша, това ще стане. Няма кой да ме съди.” Но в държавата му се намира и друг светия, който отива да го изобличи. Единият е цар-светия, а другият е обикновен светия. И онзи [е] по-умен. Сега, хваща го, отива, казва на този светия, Давид, казва му така: “Ти си свят човек, [а] в твоето царство не се пазят законите. В един град имаше един беден светия, който имал само едно агънце, една овчица имаше, а пък имаше и друг голям светия в града, кой­то имаше много овци. На големия светия дойдоха гости и той не искаше да вземе едно агънце от своите агънца и да зако­ли, а взе агънцето на бедния светия.” Давид казва: “А, как? Кой смее така да направи? Несправедливост!” Казва: “Тряб­ва да се отсъди! Той е за смърт, който е направил това.” ­ “Ти си ­ казва ­ този светия.”

И вие сега може да кажете, че “Това е голямо престъпле­ние!” Но ако ти със своето поведение убиваш най-хубавата ми­съл в една душа или нарушаваш едно от най-хубавите му чув­ства, не си ли ти онзи, горделивият човек? Може да си брат тук, от Бялото Братство на Изгрева, някой изгревчанин, мо­же да си от православната църква, без разлика е това, ня­кой окултист, може да си учен човек ­ и това е без разлика как­во име носиш. Те са редовни, тия имена, които хората носят, те са временни дрехи, с които ти си облечен. Ти си же­на ­ това е само една дреха. Ти си мъж ­ това е дре­ха. Ти си цигулар ­ една дреха е това. Ти си богат човек ­ една дреха е това. Ти си председател на един съд, ти си някой ви­ден адвокат; че си един цар, това е дреха, някой голям про­поведник ­ това е дреха. Това са играчки, забавачки, за­бав­ления. В живота има по-велика цел. Тия са служби, които ти упражняваш. Че си в първото отделение, то не значи, че целия живот трябва да останеш в първо отделение, да се зани­маваш само с букваря, нито във второ отделение ­ с читан­ката си, нито в трето отделение и четвърто ­ със своето естествознание; нито в прогимназията ­ със своята аритме­тика, нито в гимназията ­ със своята алгебра.

Сега аз ви навеждам на някои сравнения, които са недос­тъпни. Какво ще ви интересува вас, че ви пея от ария “Марта” ня­кое парче? Ще кажете: “Я остави тая “Марта”, а запей ми ня­коя от старите български песни.” Кое е в дадения случай, бъл­гаринът страда от една слабост ­ от повтаряне. Той обича да повтаря, да повтаря, та главата му побеля от повтаряне. “За­плакала е гората”, “Стоян мами си думаше”, та Стоян впрегнал воловете, биволите си, та ги потеглил и 9 моми по­гледнал. И казват: “Хубави биволи има.” Биволите хубави, но Стоян не е хубав. Биволите охранени, хубаво теглят, нато­ва­рени по 2000 килограма, теглят. Вие не сте виждали, има та­кива водачи на биволи, там има такива задни шипове ту­рени и някой път, като ги води, не искат да вървят, той като ги потегли, че тия бодове се допрат на устата, на главата, и те се обръщат. И казват: “Този Стоян!” Но този Стоян носи бо­дове. Той, за да покаже на хората, че като си завърти ле­вия крак и десния, тогава биволите ще завърти. И момите каз­ват: “Колко хубаво се върти Стоян.” Но биволите знаят какво струва това въртене.

Та, аз правя сравнение, момите се въртят от ляво към дяс­но, а момците ­ от дясно към ляво. Казвам: Горко на би­во­­лите! Няма какво да се въртиш ни наляво, ни надясно. Пра­во ще вървиш. Щом почнеш да се въртиш, идат бодовете. Не извъртай чувствата си, не извъртай мислите си. Нищо пове­че. Дръж своята мисъл право. Щом можеш да водиш два бивола с ремъци, това не показва как трябва да заповяд­ваш. Така не се заповядва. И ако искаш тебе да те харесат за твоето знание, ако искаш да те харесат за твоята сила или за твоята красота... Че красотата, това е една мазилка в Божест­ве­ния свят. И момъкът казва: “Божество е това!” Но как­вото е грозотията за физическия свят, това е красотата в Божествения свят. Казвате: “Много е красива мазилката!” Един ден тази мазилка ще падне. И ще погрознее. Защо? Не е нещо съществено. Защо погрознява? Ако беше съществена кра­сотата, тя ще остане, но тази красота не е съществена. Да­же и младостта не е нещо съществено. И старостта, и тя е една мазилка. И младостта е мазилка, и старостта е мазил­ка. Има една младост разбрана ­ това е Любовта, разбрана в нейната пълнота; има една старост ­ това е Мъдростта, раз­брана в нейната висота. Да. То е същественото. Но ако ти не разбираш старостта, в която живее Мъдростта, и ако не разбираш младостта, в която живее Любовта, ти си на кри­вия път. Ясно и категорично! Тогава казвам: Ти, ако не раз­бираш младостта, в която Любовта живее, ще остарееш и ще оглупееш. И ако не разбираш старостта, в която Мъд­ростта живее в своята пълнота, ти ще оглупееш и ще умреш. Нищо повече. И ще се свърши. Французинът казва: “Fait ac­com­pli”* ­ свърши се.

Тогава, казвате вие, какво трябва да се прави? Ще слугу­ваш на Любовта, млад като си, и ще слугуваш на Мъдростта, стар като си. А ще слугуваш на себе си... За да се избавиш от себе си, има само един начин ­ ще слугуваш на Истината. За да разбереш пътищата на Любовта, трябва да слугуваш на

Лю­бовта. За да разбереш пътищата на Мъдростта, трябва да слугуваш на Мъдростта. А за да разбереш себе си, трябва да слугуваш на пътя на Истината. А тази Истина е вътре в

тебе. Всичките други неща, всичките други пътища, по които може да вървите, хубави са, но те са временни. Ти не можеш да разбереш Любовта, ако не слугуваш. Защото единственото нещо в света, което не търпи никаква заповед, то е Любовта; единственото, което не търпи заповеди, това е Мъдростта, това е Истината. Щом ти се опиташ да заповядваш на Любов­та, ти ще дойдеш до най-големите противоречия; и ако се опи­таш по същия начин да постъпиш с Мъдростта, ще ти се слу­чи същото. Щом вървиш по пътя на Любовта, ще вземеш поло­же­нието на един, който служи, не на един, който запо­вяд­ва. Щом дойдеш да вървиш по пътя на Мъдростта, ще взе­меш положението на един слуга, който служи, но не поло­же­нието на един господар. Щом дойдеш до Истината ­ пак същото положение. И ако туй не го научиш ­ то е всичкото, ­ ти никога в Царството Божие не можеш да припариш. И казано е там в общ смисъл: “Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.” И казвам: Как ще се смириш? Или, ясно казано: ако не може да служиш на Любовта, ако не можеш да служиш на Мъдростта, ако не мо­жеш да служиш на Истината, ти в Царството Божие не мо­жеш да влезеш. Туй се разбира под думата “служение”.

Каз­ват: “Как да се смиря?” Вие разбирате смирението на едно дърво, което трябва да се огъне. Вие разбирате смире­нието на един камък, който отгоре трябва да падне долу на зе­мята. То е само един образ. Но смирението е едно състоя­ние, в което може да се роди най-доброто положение във вашата душа. Че, служете на Бога! Да служите с радост. Че ти не можеш да намериш по-хубаво място от да слу­жиш на Любовта. Това е най-голямото, най-хубавото щастие, да служиш от Любов! То е най-голямата придобивка, да слу­жиш на Мъдростта. Съзнание да имаш, да знаеш как да слу­жиш на Бога. И после, няма по-щастливо нещо от да служиш на Истината. Свободен си там. Такова голямо удоволствие е да служиш при най-голямата свобода!

Та казвам: Тази истина по-ясно не може да се направи. И ако река да я обясня, тя всякога се затъмня. Мъчно може да огънеш едно сухо дърво. Или, да го огънеш, има един на­чин, по който сухите дървета ги огъват. Ако речеш да го огъ­неш, сухото дърво, то ще се счупи. Можеш да го огънеш: ще го туриш във вода, да го накиснеш. Тури вода вътре, поне­же водата е носител на живота; и туй, дървото, е толкова гор­де­ли­во, че като изсъхне, казва: “Счупвам се, но не искам да се променя.” Защото е горделиво. Защо се пречупва? Каз­ва: “Предпочитам да умра, ама не да служа.” А едно дърво сухо, като го туриш във водата, че се окваси и се огъне. Туй дър­во, ще се пукне то, че се е огънало. Пък като те намери на пътя, ще те ухапе; като се блъснеш, ще се удариш. Ще ка­же: “Ти трябва да знаеш, че имаш един господар! Няма тъй да се носиш.” Или ще се удариш. Туй, горделивото дърво ще ти покаже, че не постъпваш право ­ ще те удари.

Туй е същественото, което човек има. Човек е едно горде­ливо дърво. Най-горделивото дърво в света засега е човекът. И навсякъде той само с обиди е свързан. За нищо и никакво се обидил. Обижда се, че обущата му са скъсани. Обижда се, че шапката му е скъсана. Обижда се, че не го нахранили как­то трябва. Обижда се, че като говори, не го оценили; че ка­то погледне... Навсякъде се оплаква. Че, кой кого да утеша­ва в света? Целият свят, това са горделиви дървета, ядат се едни други. Само се търпят.

Сега, като слушате, ще кажете: “Че толкова ли ние сме най-лоши хора в света?” Щом се окаляш, ти си най-лошият чо­век. Външно то е така. И какво трябва да се прави? Ще се опра­виш; и не се каляй. И откъде иде калта? От горделивите камъ­ни. И все-таки, за да ти пръснат главата, трябва някой гор­де­лив камък. Ти дигнеш ръка, камъкът ти удари главата. А всичките други страдания идат от дърветата. Хората се нау­чили да се бият от дърветата. Като дигнеш ръката си, то е горделивото дърво. Блъснеш някого. Докато нашите ръце не се смирят, докато вашите камъни не станат като гумени топ­ки... Че човек трябва да бъде гумена топка, че като го блъс­­­неш с камък, да не му пукнеш главата. Че всяка една дума, която казваш, с която ти ще го поставиш, като гово­риш, какви са намеренията. Ако мисля да обиждам хората, да мислят, че аз съм нещо, не съм като тях, а те са много пад­нали, то е друг въпрос.

Какво е правото в света? Всички трябва да бъдем благи както Бога. Нищо повече. Моето разбиране е това. Някой ми казва друго. Не. Всички трябва да бъдем тъй благи, както Бог е благ. “Ама можем ли да бъдем?” То е друг въпрос. Мо­жеш ли? Можеш! То е правило за мен! Да бъдеш благ като Бога. Моето правило: Благ като Бога. Еднакво ще се стре­мим да бъдем. “Ама не сме.” То е друг въпрос. То е идеал. Второто правило: Трябва да бъдем съвършени като Него. “Ама можем ли да бъдем?” То е друг въпрос. Но трябва да бъде. Правилото е това. Идеал е това; дали ще го постиг­неш или не, то е друг въпрос. Благи като Бога и съвършени като Бога, и силни като Бога. Трябва да бъдем и силни като Бога. После, още какво? И мъдри като Бога!

Ама ще каже някой: “Дали ще бъда като Него?” Искам да бъда тъй, както е Той! Така да бъда и аз. И тогава, не като придобия този сила, да се състезавам с Бога. Това е неразбира­не. Да се състезаваш с Бога, да бъдеш като Него, да се отделиш от Него, това е неразбиране. Да бъдеш едно с Него! Един орган да бъдеш от Бога. Всеки орган трябва да стане силен, да придобие всички качества, които тялото има, без да се заро­ди в него желание да излезе вън от тялото. Защо­то, ако излезе, тялото ще изгуби всички свои постиже­ния. По този начин да живеем, значи да сме в онова положение, в което Бог е. Само при Него можем да бъдем щаст­ливи. Щом излезеш вън от Бога, нещастие те очаква, очак­ва те безсилие и всички остана­ли злини, които съществу­ват в света.

И тогава ще има живот като този на Сатаната, който се е отделил от Бога. Той се е състезавал с Бога, но е толкова гор­делив, че казва: “Този човек, когото Господ е направил по Свой Образ, за него нито пет пари не давам.” Ритва го на­стра­на. Казват, че в България има светии, добри хора. Дя­волът тогава се разритва между вас, иска да покаже, че нищо не струвате. Дяволът всеки ден ще ви каже в ума, че тези хора не са такива, каквито ги препоръчват. “Ама, че той знае, учен човек е.” ­ “Не е такъв ­ казва дяволът. Преди всич­ко той не е такъв, какъвто се представя.”

Като дойде при мене дяволът, казвам му: “Ти благ ли си като Бога?” Той мъл­чи. Казвам: “Колко агънца има в корема ти? Колко агънца досега си изял?” Понякога аз го изненад­вам. Дяволът минава за светия, когато иде при мене. Той казва, че е вегетарианец, че обича да се моли, но аз го изненадвам. На­меря го вечер с шиш в ръка. Скрил се някъде вечер и пе­че агне, маже кебапа си. Казвам му: “Добър вечер! Доста хубава е тази храна.”

Следователно, ако вие за едно ваше кратковременно же­ла­­ние нарушавате Божия закон, вие сте в кривия път на дяво­ла. Искаш да се оплачеш на Бога, казваш: “Дотегна ми све­тийският живот, дотегна ми да се моля.” Мислите ли вие, че ако коленичите и вдигате ръцете си нагоре, това е молит­ва? Това е само едно състояние. Отсега нататък трябва да се учите. Молитвата е един метод да се научиш как да гово­риш. Тя е граматика. Духовната граматика е молитвата ­ нищо повече. Ако не знаеш как да се молиш, не знаеш и да гово­риш. Граматика е нужна. Молитвата е духовната грама­тика. С това разбирам, че в обикновената граматика има букво­яд­ство, за една запетая могат да те скъсат и цяла година да повтаряш класа за една запетая, или за двоеточие, или за удиви­телна.

Аз съм забелязал, че и като говоря на вас, поня­кога в гласа ми минават някои струи, от вас поставени ­ че аз всич­ко виждам! Има една страна, която вие схващате ­ това е отражение на вашата гордост. Понякога вашата гордост се отразява в мене, има едно ехо, което после се отразява пак върху вас. Като говоря, чувствувам, като че аз съм горделив, а то е отражение на вашата гордост. Някой път нещо ми каз­ва: “Защо говориш на тия будали? Нищо няма да излезе от тях, остави ги. Защо си хабиш времето? Дали ще свършат работата? Остави ги тия.”

Това е вашето състояние, аз зная това. Едно отражение, съз­на­ваш го. Тогава аз искам да по­стъ­пя по правилото и каз­вам: Ще бъда благ, както Бог е благ. И ще постъпвам така мъдро, както Бог постъпва. И ще обичам истината, как­­то Бог е истинен. Верен и истинен е Той всякога. Защото, дру­гояче, ти ще се разочароваш, ако мис­лиш, че хората могат да те обичат. Ако днес те обичат, утре няма да те обичат. За­щото, ако те обичат за твоята красота, красотата ти утре ще изчезне. Ако те обичат за твоята сила, и силата ти ще изчезне. Ако те обичат хората за знанието ти, и знанието ти ще изчезне. Любовта трябва да произтича от нещо съвсем пос­тоянно. Най-първо, не търси хората да те обичат. Ти се учи да обичаш, без да очакваш някой да те обича. Ако Бог иска да Го обичаме, това е по единствената причина, да бъ­дем ние щастливи. Той не се нуждае от нашата обич, нищо по­вече. Единственият път, по който можеш да бъдеш щаст­лив, е да обичаш Бога. Ти трябва да Го обичаш. Той е Цялото. Ако не Го обичаш, ако не си благ като Него, ти не можеш да бъдеш щастлив. Защо трябва да Го обичаш? За да бъдеш щаст­лив. Другояче не може. Ти ще се спреш там. Друг отго­вор няма. Някой казва: “Защо трябва да любя?” За да бъдеш щастлив. Щастието пък е път към съвършения живот. Ти не можеш да влезеш в съвършения живот, докато си в тъмни­ната. “Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истин­наго Бога.”

Та казвам: Сега ви предстои една трудна задача. По но­вия начин аз ви давам един метод ­ ще държите изпит. Ако сте по стария начин, винаги ще ви късат; ако вървите по моя, по новия начин, винаги ще издържите изпита си. Докато сте в стария път, всякога комисията ще ви къса. И светия да си, и учен да си, все ще ви късат. Защото всеки ден вас ви къ­сат. Аз гледам, всички съвременни хора са все скъсани. Пък някога човек за пет пари съгрешава.

Вземете един све­тия, запример, може да съгреши за нищо и никакво. Сега на ваш, разбран език ще говоря. Свети­ята говори с една много красива мома, по Бога направена. Но веднага при него идва и друг светия. Първият вземе една осо­бена поза. Най-първо, преди да е дошъл вторият светия, той се усмихва на момата, а като дойде вторият светия, той взи­ма една сериозна поза. Според моето схващане това е една погрешка. Той взима една поза, с която иска да покаже, че е светия, че не се увлича, че не може да го съблазни мла­дата мома. Това иска да покаже пред втория светия. Че, той се е съблазнил вече. Съблазанта седи в това, дето иска да се по­каже. А в него ни най-малко не трябва да има желание да се покаже, че е светия. Като дойде вторият светия, първият тряб­ва да се усмихне и да каже: “Както виждаш, закъсахме я.” Къде е смирението сега? По-добре да се постави в положе­нието на закъсал човек, отколкото да се постави като един бла­гочестив човек, което не е вярно. По-добре да се смири и да признае, че е закъсал, да каже на другаря си: “Както виж­даш, при такава мома човек не може да не закъса.”

Това зависи от сърцето вътре, а не от външната обста­нов­ка, от мисълта. Има нещо тайно в сърцето. Каква е моята скри­та мисъл, която Бог вижда? Бог търпи нещата, но ние по никой начин не можем да изменим закона на Любовта. Или, ако аз съм един светия, като дойде при мене този брат, ще му кажа: Аз намерих тази професорка, светия е тя. Наско­ро е слязла от Небето, но понеже съм невежа в тази работа, по­виках я да ми предава уроци. Понеже усещам, че има една сла­бост някъде, тя ми преподава първите уроци ­ че като гле­дам на красивите работи, да не се съблазнявам. И понеже тя едновременно е предметно учение за мене, професорка е, да не се съблазня в нея. Не е грехота, че я гледаш, но грехота е да я пожелаеш. Щом пожелаеш да имаш красотата на мо­мата, ти вече си съгрешил, ти си в пътя на греха. Ти се радвай, че тя е красива. Не желай да бъдеш красив като нея ­ нищо повече. Двама души не могат да бъдат еднакво красиви. Ако еди­ният е красив, другият ще бъде грозотия. Как мислите вие, в една картина сенките имат ли някаква цена, изпъкват ли така, както изпъкват линиите на веждите, на носа, на ус­тата? Профилът, който изпъква, както и светлите страни на лицето, те са важни. И днес всички хора обръщат вни­мание на светлите страни, а не на тъмните. Тъмните са само за фон. Казвате: “Колко хубаво, колко светло е лицето.” За­що? Турена е някаква сянка на лицето, за да изпъкне свет­лото.

Сега тук се изисква голямо внимание. Защо? Да не би мо­ята реч може да бъде толкова гореща, че да попари лис­тата ви. Има една опасност. Аз не ви говоря за морал, защото, спо­ред мене съвременният морал, това е безморалие. Цели­ят човешки живот, с всичката му възможност, аз го виждам, той е пълен с нечистота. И всичко това трябва да се филтри­ра. Не че водата е развалена, но тази вода трябва да мине през филтър, да се филтрира. После, тя трябва да мине през ня­колко филтри, съвършено да се освободи от всички ония ве­щества, които не са свойствени на водата и да остане водата сама.

Нашият живот също трябва да се освободи от всич­ки мътилки, които сме събрали. И развитието е един про­цес да се освободим от неща, които не са свойствени на жи­вота. За­що­то няма някой от вас, който да не е страдал. Щом стра­даш, значи има една мътилка в тебе. Всяко стра­дание се дъл­жи на нещо чуждо в човека. Може да не го знаеш, но си недово­лен. Това е една мярка. Чуждо има в тебе. Може да не знаеш къде е това, но един ден си неразположен ­ мътил­ка има в тебе; недоволен си ­ има нещо чуждо; но щом се освободиш от мътилката в себе си, колкото микроско­пическа да е била тя, радостта ще дойде. Радостта е признак на това, че си видял една капчица на Слънцето. Като видиш тази капчица, като роси, която отразява слънчевите лъчи, ти се радваш на чистотата на тази капка. Ние всякога се рад­ваме на онзи живот, на малките капки в живота, които отра­зяват чистотата. Това значи радост. Като виждаме, че сме се окаляли, това е вече скръб. Ние скърбим за окаляните капки и се радваме за пречистените капки. Това трябва да знаете.

Та, сега ви давам три филтъра: ще филтрирате вашия жи­вот чрез Любовта, ще филтрирате живота си чрез Мъд­рост­та и най-после ще го филтрирате чрез Истината ­ както вие раз­бирате. Какви са правилата на църквата, на този, на онзи, всич­ко това турете настрана. Хубави работи са те. Но казвам: За всичко това се иска един филтър. Няма в света друг фил­тър, чрез който ние можем да филтрираме живота си, да го пречистим и да бъдем благоугодни на Бога. Не мислете, че с вашите молитви вие можете да умилостивите Бога. Той е бу­ден, когато вършим Неговата Воля. Той е в съгласие с нас, когато нашата воля е в съгласие с Неговата Воля. Ние тряб­ва да имаме предвид всякога Славата Божия. Аз да мис­ля за Бога, а Той да мисли за мене. Той да ни въз­дава, както Пи­са­нието казва: да ни въздигне Бог. Ако Бог не те въз­дигне, никой не може да те въздигне. Сами можете да слиза­те, но сами не можете да се въздигнете. Сам по себе си чо­век не може да се въздигне. Семето го въздига Слънцето. Топ­ли­ната и светлината въздигат Слънцето. Дър­вото също Слън­цето го въздига. В него има желание са­мо, стремеж, а Слън­цето е, което го повдига.

Следователно по същия начин и ние растем ­ по единст­ве­на­та сила на Божията Любов, която ни въздига. И ако има­ме любовта, ще се повдигнем, ще растем в Божията Сла­ва. Ако нямаме любов, не можем да израснем. И планина да си, пак е потребна Божията Мъдрост ­ силата на Бога ще те повдигне до планината. Ако Божията Сила те повдигне, ти планина ще бъдеш; ако не те повдигне, ти в долината ще бъ­деш. Синовете Божии не трябва да служат на дявола. Мо­жете да имате познанство с дявола, можете да ходите на лек­ци­ите му, слушайте го, разбирайте се с него, но не му слу­же­те ­ нищо повече. Макар и десет торби със злато да ви дава, нито един килограм заради него не пренасяйте. Не пре­насяйте нито съчка.

Една сестра, като слушала лекцията ми, се обезсърчила, казва: “Колко мъчно се разбира това, което Учи­телят казва. Как да живеем? Ние не знаем.” Казвам на тази млада сестра: Ти не си разбрала. Младият трябва да си бъде млад. “Ама, този да не погледнеш, онзи да не поглед­неш. Какво да пра­виш? Все на земята да гледаш ли?” Не, това аз не съм го­во­рил. Навсякъде ще гледаш. Ще знаеш, че на една фотографна плоча не се снемат две картини едновре­менно, а ти на една плоча снимаш едновременно десет кар­тини. “Много замота­на е тази работа.” Ще гледаш, злото не е в гледането. В какво седи злото? Хората обичат дявола пове­че, отколкото Бога. Там е злото. Злото седи в това, че ние обичаме себе си повече, отколкото Бога. Ние обичаме себе си повече от ближ­ния си. Или, ако обикнеш ближния повече от себе си, пак си в пътя на злото. Обичай! Да обичаш така, но в твоята обич да не се за­ражда никакво изкушение.

Ето, да ви дам един пример. Ако вървя с една конска кола, която няма яеве*, и ако искам да направя добро на един беден човек, по никой начин не бих го качил на своята кола. За­щото, като слезе от колата, той ще каже: “Разтърси ме.” Спо­ред мене, аз ще направя едно зло. Аз ще го оставя по-доб­ре да върви пеш и с това ще му направя едно добро. Ако го туря на колата, той може да спести време, но не съм на­пра­вил истинско добро. Разбирам да направя добро, ако двата кра­ка на един човек са счупени, тогава съм му напра­вил по­ло­вин добро, като го кача на колата си, но тогава тряб­ва да туря десет яя на колата си. И при това положение пак ще се оплачеш. Колкото леко и да те пренеса, пак ще се опла­чеш, че много съм те раздрънкал, разтърсил. Ще кажа: “Ще ме извиниш, колата ми няма 20 яя.” Ако продължаваш да се оплакваш, ще кажа, че много съжалявам за това. И ако втори път счупиш крака си, ще намеря кола с 20 пружини. По-доб­ре да те возя в моята десетпружинена кола, но когато кра­ката ти не са счупени. Всеки човек, който не знае как да обича, краката му са строшени. Всеки човек, който не знае как да работи с ръцете си, ръцете му са строшени. Всеки чо­век, който не знае как да говори с езика си, езикът му е стро­шен. Всеки човек, който не знае как да гледа, погледът му е стро­шен. Всеки човек, който не знае да разбира рабо­тите, не­го­вата мисъл е строшена. Това разбирам, така виж­дам не­щата.

Да се учиш от хората трябва. Като погледнеш хората, да ги съжаляваш. При всички случаи те трябва да дойдат до едно пълно разбиране, да изпълняват Волята Божия, да слу­жат на Бога, да бъдат готови на жертва, не за себе си, но за ближните си. Да се жертвуваш за себе си, това е безпредмет­но. Даже и за ближните си да се жертвуваш е безпредметно. Как­во ще се жертвуваш за един пияница, който цял ден пие? Как­во ще се жертвуваш за един млад момък, който мисли са­мо да се облече, да отиде да се продава на младите моми? Или какво ще се жертвуваш за една мома, която мисли само да се въздигне, да прави реклами, да завърти ума на този или на онзи момък, да въздиша по нея?

Аз виждам много хора, които въздишат. Те не знаят как­во нещо е въздишката. Така трябва да въздишаш, че никой да не те знае. Така да скър­биш, че никой да не подозира тво­ята скръб. Аз наричам истин­ска скръб тази, при която ни­кой да не подозира твоята скръб. Това е майсторлък, да знаеш как да въздишаш. Това въз­ди­шане е толкова музикал­но, че никой не подозира тво­ите въздишки. Сега гледам, тол­кова силно въздишат хората, че моите уши без малко да се пръснат, тъпанчето едва издържа. Тогава аз турям памук в ушите. Като взривове са, тол­кова силни са тези въздишки, че трябва от време на време да турям по малко памук, да не се пръсне тъпанчето ми. Аз не искам да не въздишате, но никой да не чува вашето възди­шане. Плачете, но никой да не вижда плача ви. Плачи така, че всички хора да се веселят от твоя плач. Защото всеки ис­ка като актьора, като плаче, и другите да плачат като него. Не желай хората да плачат като тебе. Плачът е хубаво състо­яние. Аз наричам плача изкуство. Според мене плачът е уче­ние да знае човек добре да изтрива прозорците си, с такива ко­жени парчета, че да почнат да скърцат прозорците. И като по­гледнеш през прозорците, предметите стават ясни.

Скръб­та винаги трябва да произвеж­да топлина. Когато ня­кой скърби, аз считам, че у него е на­ста­нала зима и той за­палва собата* си. Казва някой: “Много скърбя.” Така е, зим­но вре­ме е, все трябва да запалиш собата си. “Какво тряб­ва да на­пра­вя?” След три месеца ще излезеш навън. Като дойде про­летта, през лятото ще излезеш и скръб няма да имате. Тогава няма защо да гори собата.

Това сравнение мъчно можете да го разберете. Сравне­ния и да се дадат, мъчно могат да се разбират. Ние имаме же­лание, когато се проповядва, това подразбира, че има нещо в света, което иска да препятствува на желанията ни. Не е въп­рос да ядеш, но малко трябва да ядеш. Ако преядеш, ще стра­даш. Учи, но малко учи, хубаво учи. После, бъди винаги до­волен от малкото, което имаш. Бъди доволен от малкото, ко­ето всеки ден се дава. Не повтаряй нещата, но бъди дово­лен. Не желай да имаш много богатства, но желай да имаш тол­кова, колкото е потребно. Втория ден да се удвои, да се утрои, но всякога колкото ти е потребно. Когато приемаш, да има едно изтичане навън. Не задържайте нещата за дълго вре­ме в себе си. Какво значи да не ги задържате? Ако за дъл­го време задържаш храната в стомаха си, ти ще го по­вредиш. Ако за дълго време задържаш Божията Светлина, ти ще се повредиш. И ако за дълго време задържаш Любовта, ти пак ще се повредиш.

Как ще разберете това? Това са дъл­боки работи. Щом ти желаеш нещо в себе си, ти си се обезве­рил. Остави любов­та в тебе да проникне. Ти не дели любовта. Щом се опиташ да делиш любовта, ти ще направиш прегре­ше­ние. Запример ти искаш само да докоснеш дрехата на един светия. Защо? В тебе се ражда желание да пипнеш дрехата му, да пипнеш и космите му, да пипнеш и ръката му ­ тези жела­­ния не са лоши, но с това ти грешиш. В това няма ника­къв грях. Грехът е в пожелаването. Бъдещите резултати са лоши, защото в тебе има една користолюбива мисъл. Ти не си доволен само от пипането на дрехата, от пипането на кос­ми­те му, затова после искаш ръката му, искаш да го целунеш, какво ли не.

Тия работи не са лоши, но те говорят за неразбиране на жи­вота. За да разбереш един човек в Божествения свят, тряб­ва разбиране. Като се обикнат двама души, те ще се слеят един с друг. Тези двама души стават една душа. Пък всички ду­ши като се обикнат в Господа, ще станат една голяма душа. Като им дотегне това състояние, ще почнат да се отделят една от друга и като им стане мъчно, отново ще се съберат.

Какво ще разберете сега? Това е една съвсем неразбрана идея. Човек съвсем ще се обърка. И ще каже тогава: “Какъв сми­съл има животът?” Аз не съм против това, което сега ста­ва, но съм против начина, по който сега животът се по­доб­рява. Тия, щастливите моменти са кратки. След всеки мо­мент на щастие, нещастието е десет пъти по-голямо. За­пример направиш една малка погрешка ­ видиш момичето на един богаташ, плеснеш го малко, закачиш го, но дойде ба­щата и за това пипане с ръката удари ти десет тояги. Пи­там: Това пипане струва ли си? Казва бащата: “Не го пипай. Защото десет тояги ще ти наложа.” И след това десет деня наред трябва да ти турят компреси. Питам: Има ли смисъл да погладиш това момиче? Не го бутай. Задоволи се само с гле­дане, с усмивка, а се откажи да пипаш. Защото не е умно това. Това е само едно изяснение. Има такива процеси в ду­ша­та. Дяволът ще те постави на такива изкушения, ще ти каже: “Бутни го.” И после три седмици наред ще има ком­преси.

Няма някой от вас, който да не е налаган. Вие сте тол­кова налагани, при това аз виждам колко сте неподатливи. И после считате това за гордост. Кой от вас не е налаган? Не бутай. Писанието казва: “Не желай!” Има неща, които ни­кога не трябва да пожелавате. Желай онова, което е пот­реб­но за твоята душа. Желай да имаш Любовта, да бъдеш в съ­общение с нея ­ ти да є слугуваш. Желай да слугуваш на Мъд­ростта, на Истината. Ти можеш да бъдеш щастлив само то­гава. При това положение вие ще добиете онази красота, сила и знание, които никой не може да добие. И тогава ще се създадат между вас тия правилни отношения, които жела­ете. Казвате: “Как ще ги придобием?” По този път, по който сега вървите, е непостижимо. И хиляди години да желаете това, пак няма да постигнете нищо. Хиляди години наред да се събирате на общества, не че нищо няма да постигнете, ще прогресирате по малко, но това ще бъде дегизиране, как­то правят онези моми, които си турят белило и червило, да бъдат хубави само за един ден. Или ще бъдете като онази кра­сива мома, която, като се явите при нея, нахранени с че­сън, веднага ще отиде белилото є. От чесъна всичко ще се развали.

Сега да се върнем към същественото. Два живота има в све­та: животът на доброто и животът на злото. Единия жи­вот, на доброто, го наричам живот на слугуване, а другия живот аз наричам живот на господаруване. Според мене засе­га откажете се от живота, който носи господаруването и приемете живота на слугуването. Такъв е моят съвет. Пък, ако имате някакво ваше мнение, можете да го опитате. Защо­то, не че не знаете как трябва да постъпите, но не искате. Казва­те: “Какво ще стане с нас, ако се откажем от господар­ството си, да станем слуги, да изгубим своето достойнство?” Чо­век не може да влезе в Царството Божие, ако не изгуби сво­ето достойнство. Ще се запознаеш с горделивия камък, кой­то трябва да слезе долу, да стане на пръст, че от него да изля­зат соковете, да влязат в плодовете. Ще кажете тогава, че и от камъните може да излезе нещо. Както казва Христос на онзи дух на изкушението, че не само с хляб от камъни може да се живее, това значи: не е гордостта, която може да даде смисъл на живота. Това е дълбока философия. Но мно­зи­на не разбират това, те са профани. Думата “профан” не е бъл­гарска. Заблуждение е да се мисли, че от камъните всичко из­лиза. Ако можете да направите тия камъни на хляб, всичко ще имате. Така е казано на Христа. Но Христос отговори: Не само с хляб може да се живее, но от всяко разумно, разбра­но слово. Не е силата, с която можеш да превърнеш камъни­те. Ти можеш да ги превърнеш. Не е мъчно да превърнеш камъ­ните в хляб. Лесна работа е тази, но всеки, който яде от този хляб, той ще умре. Онзи хляб на живото Слово, който го яде, той ще живее.

Казвам: Запазете сега в ума си едно нещо само, а другото оста­вете настрана. Да остане в ума ви мисълта: господари или слуги на доброто или на злото. И после, трите метода: да слу­гу­вате по методата на Любовта, да слугувате по метода­та на Мъдростта и по методата на Истината. И това е цялата лек­­ция. Другото, което съм казал, оставете настра­на. Като че не съм го говорил.

И тъй, три неща да останат сега, които са щастливи, и две ­ нещастни. Значи, всичко пет неща. Господарят и слуга­та са нещастните. Тогава, за да превърнете числото 2, което е не­щастно число ­ това са коментарии, ­ за да направите чис­­лото 2 щастливо, трябва да слугувате на числото 1, на Доб­ро­то. Ще станете слуга. Слугата е щастливо число, госпо­дарят е нещастно число. Вторият метод пък: за да станете син или чадо на Бога, вие трябва да знаете да слугувате на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Само тогава можете да станете чада Божии. Щом не знаете да слугувате, никога не можете да станете чада Божии. Та, казвам ви как да ста­нете синове Бо­жии и как да се научите да превръщате не­щаст­ните числа в щастливи. Понякога някой е господар, но от слуга можете да го направите господар. Това е изкуство. Ще слугуваш на чис­­лото 1 ­ на Доброто. Доброто е числото 1. Злото пък е чис­­лото 2. Понеже мъжът стана жена, той съ­греши; и понеже же­­ната стана слуга на мъжа, и тя съгре­ши. Следователно ще престанеш да си жена и като жена ще пре­станеш да слугу­ваш на мъжа ­ нищо повече. Сега ще обър­кате тази работа. И това забравете сега. Защо? Защото сегашният ви живот ще отиде.

Сега, слуга на Доброто. Това е ясно. Не господари на злото. Синове на Бога с методите на Любовта, с методите на Мъдростта и с методите на Истината! Това пожелавам на всинца ви да го приложите. Това е едно учение, което е вяр­но сто и едно на стоте, без никакво изключение. Това е моето учение. Това е едно чисто учение, от което ще имате резултати.

7 ч сутринта без 25 мин
Божият Дух носи всичките блага на живота.

19-о неделно утринно слово,

държано от Учителя

на 26.I.1936 г., 5 ч сутринта

София ­ Изгрев