Тържествуващият Христос Размишления за историята на великата борба
Изтегляне 2.75 Mb.
|
|
Елисей разкри на Гиезий самите мисли в сърцето му и това, че желаеше да се обогати със земното богатство на Нееман. Той беше човек, който трябваше да бъде знаменосец в Господната армия, но чрез изкушенията на Сатана неговите действия бяха камък за препъване на Нееман, в чийто ум беше проникнала чудесна светлина и той беше благоприятно настроен към истината, за да служи на живия Бог. Гиезий излезе от присъствието на пророка като прокажен. Господ ви призовава да търсите Неговия съвет, да бъдете верни на собствената си душа и на Бога и да се опитвате най-сериозно да опазите себе си и децата си от капаните на Сатана. (Писмо 22, 1893) 14 юни Стойността на душите в сравнение с нечия репутация “Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му излезе пред Мен.” (Йона 1:2) Когато хората от Ниневия се смириха пред Бога и извикаха към Него за милост, Той чу вика им. “И като видя Бог делата им, как се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което беше решил да им направи, и не го направи.” Но Йона показа, че не цени душите в този окаян град. Той ценеше своята репутация - да не би те да кажат, че той е фалшив пророк... Сега, когато вижда Господ да употребява Своите качества на милост и да пощадява града, който беше покварил пътищата си пред Него, Йона не помага на Бога в Неговото милостиво намерение. Той не се вълнува от интересите на хората. Не го огорчава факта, че трябва да загинат толкова много хора, които не са били научени да вършат добро. Чуйте неговото негодувание: “Затова, моля Ти се Господи, вземи още сега живота ми; защото ми е по-добре да умра, отколкото да живея. А Господ каза: Правилно ли е да негодуваш? Тогава Йона излезе от града и седна на източната страна край града, където си направи колиба, под която седеше на сянка, докато види какво ще стане с града. И Господ Бог определи да израсне една тиква, която се издигна над Йона, за да има сянка над главата му. И Йона се зарадва твърде много за тиквата.” Тогава Господ даде на Йона урок с притча. Той “определи един червей, който порази тиквата и тя изсъхна. Щом изгря слънцето, Бог определи горещ източен вятър; и слънцето печеше върху главата на Йона, така че той примираше и поиска за себе си да умре, като казваше: По-добре ми е да умра, отколкото да живея.”... “Тогава Господ каза: Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, нито си я направил да расте, която се роди в една нощ и в една нощ загина. А Аз не трябва ли да пожаля онзи голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата, освен многото добитък?” В историята на Ниневия има урок, който внимателно трябва да изучавате... Трябва да осъзнавате задължението си към другите хора, които са невежи и осквернени, и които имат нужда от помощ. (Ръкопис 164, 1897) 15 юни
Стойте твърди за принципа “Но Даниил реши в сърцето си да не се оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше; затова помоли началника на евнусите да не се оскверни.” (Даниил 1:8) Даниил беше просто младеж, когато беше отведен като пленник във Вавилон. Той беше на около петнадесет или шестнадесет години, защото е наречен дете, което означава, че е бил още юноша. Защо Даниил отказа да яде от пищната трапеза на царя? Защо отказа да употребява вино като питие, когато царят беше заповядал да го поставят пред него? Той знаеше, че ако го пие, виното щеше да му хареса и щеше да го предпочита пред водата. Даниил можеше да каже, че на царската трапеза и при царската заповед няма начин за измъкване. Но той и неговите другари се съветваха заедно... Те решиха, че самото вино е капан. Познаваха историята на Надав и Авиуд, която беше достигнала до тях на пергаменти. При тези мъже употребата на вино беше увеличила любовта им към него. Те пиеха вино преди изпълняването на святите служби в светилището. Техните сетива бяха объркани. Те не можеха да различат святия и обикновения огън. В безчувственото състояние на техните умове те извършиха това, което Господ беше заповядал да не се върши от никой със свята служба... Наставлението, дадено на народа, беше старателно съхранявано и често бяха съчинявани песни, чрез които то да се преподава на децата, за да може чрез песните те да се запознават с истините... Едно второ съображение на тези млади пленници беше, че царят винаги се молеше за благословение над ястията и се обръщаше към идолите си като към божества...Според тяхното религиозно обучение това действие посвещаваше всичко на езическия бог. Даниил и тримата му приятели счетоха, че да седят на масата, където се извършва такова идолопоклонство, ще бъде обезславяне на небесния Бог... Това решение изискваше много. Те бяха считани за роби, но получаваха особено благоволение поради тяхната очевидна интелигентност и красота на характера. Но решиха, че всяка преструвка, дори седенето на масата на царя, яденето от храната и приемането на виното, дори без да го пият, би било отхвърляне на религиозната им вяра... Те не избраха да бъдат изключителни, но трябваше да бъдат, иначе щяха да покварят пътищата си във вавилонските дворове и да бъдат изложени на всякакви изкушения в яденето и пиенето. Покваряващите влияния щяха да премахнат тяхната защита и те щяха да обезславят Бога и да разрушат своя собствен характер. (Ръкопис 122, 1897)
Божието слово – основата за изграждане на характера “Опитай, моля, слугите си десет дни, през което време да ни се даде да ядем зеленчук и да пием вода... и според каквото видиш, постъпи със слугите си.” (Даниил 1:12, 13) Даниил се постави в правилна връзка с Бога и външните обстоятелства и възможности. Той беше взет като пленник във Вавилон и заедно с другите беше подложен на обучение, за да бъде подготвен за пост в царския двор. Бяха му определени храна и питиета, но четем, че той реши да не се осквернява нито с царските ястия, нито с виното, което пиеше. Даниил не действаше необмислено в предприемането на тази стъпка... Даниил каза на надзирателя, който отговаряше за него и неговите другари: “Опитай, моля, слугите си... И в края на десетте дни техните лица изглеждаха по-красиви и по-пълни, отколкото лицата на всички юноши, които ядяха от изрядните ястия на царя.”... След като направиха това, Даниил и неговите другари направиха и много повече. Те не избираха за приятели онези, които бяха проводници на принца на мрака. Те не ходеха с множеството, за да вършат зло. Те си осигуриха надзирателя като свой приятел и между него и тях нямаше никакви търкания. Те ходеха при него за съвет и едновременно с това го обучаваха чрез мъдростта на своето поведение. Божията цел беше тези младежи да станат канали за светлината във вавилонското царство. Сатана беше решен да осуети тази цел. Той действаше върху умовете на младежите, които бяха отказали да бъдат Божии представители, като ги караше да ревнуват Даниил и неговите другари. По внушение на Сатана те правеха планове да впримчат онези, които толкова неотклонно и бързо напредваха в знанието... Сатана се опитваше да осъществи тяхното унищожение... Те предано изследваха Божието слово, за да познават божествената воля. Чрез вяра те приемаха, че Този, на когото служат, ще им предаде Своята воля, и в отговор на вярата им Бог им разкри Своето слово... Те направиха Божието слово свой учебник, като го приемаха за основа, върху която трябва да изградят характера си. Те имаха само Стария завет... Сатана често хвърляше сянка върху техния път, за да забули от погледа им божествената светлина и да затъмни вярата и доверието им в Бога. Но те не се поддаваха на това и Господ чрез молитвата им даде мъдрост и сила да го преодолеят с Него. (Писмо 34, 1900) 17 юни Погрешният избор на приятели води до лоши последици “А на тези четири юноши Бог даде знание и разум във всяко учение и мъдрост; и Даниил можеш да проумява всички видения и сънища.” (Даниил 1:17) Вие ще преминете пред този свят само веднъж. Тогава не избирайте за другари млади мъже или млади жени, които ще ви водят по лоши пътища. Отдръпвайте се от такива изкусители, защото те са ръце, помагащи на Сатана, използвани от него, за да подмамват душите да обезславят Бога... Не давайте на врага никакво предимство. Изучавайте историята на Даниил и неговите приятели. Въпреки че живееха на място, където отвсякъде се сблъскваха с изкушението да задоволяват себе си, Даниил и неговите другари почитаха и прославяха Бога в ежедневието си. Те решиха да избягват всяко зло, да отказват да поставят себе си на пътя на врага. И Бог възнагради тяхната непоколебима вярност с богати благословения. Всеки от нас изгражда своето бъдеще. Всички, които желаят живота, който е съизмерим с Божия живот, трябва да застават твърдо срещу покварата, която разпръсва своята отвратителна болест над света. Те трябва да отхвърлят злото и да избират доброто, като смело устояват на изкушенията във всяка област. Те трябва да превъзмогнат малките изкушения и тогава ще бъдат заякчени, за да преодолеят големите. Има такива, които казват: Не трябва да бъдете толкова взискателни към малките неща. В тези хора съвестта се приспособява към внушенията на злия, докато бъдат научени да вършат делото, което ги поставя в армията на Сатана. От малките злини те биват водени към големите... Низките страсти ги завладяват, като държат цялото същество под тиранията на сатанинската сила. Възвишените, благородни цели, които са можели да ръководят живота, са пометени от себе удовлетворяването... Обединявайте се един с друг във верността си към добродетелта, във верността си към Бога. Бъдете усърдни. Стремете се нагоре към най-високите постижения. Господ препоръчва сериозните, решителни усилия за придобиване на такова знание и разбиране, което ще ви направи способни да заемете мястото си на най-високите рангове в горните дворове. Той гледа с одобрение бдителните, старателни ученици... Молете се като Даниил – три пъти на ден, сами с Бога. Изповядвайте всеки грях, който сте извършили, всяка грешка, която сте направили... Бог казва: “Изповядвайте греховете си един на друг и се молете един за друг, за да се излекувате.” По този начин изграждате прегради между себе си и греха. Вие ходите в съгласие с Бога. Той Се е засвидетелствал като Един, който чува и отговаря на искрените ви молитви. Той ви е уверил, че ще ви прости и ще ви приеме. Колко силни можете да бъдете в тази увереност! Господ е близо до всички, които Го призовават – близо, за да отговоря и за да благославя. (Писмо 134, 1901)
Винаги отдавайте признание на Бога за разбирането, което дава “Тогава тайната се откри на Даниил в нощно видение. Тогава Даниил, като благослови небесния Бог, проговори...” (Даниил 2:19) Даниил потърси Господа, когато излезе заповедта да бъдат убити всички вавилонски мъдреци, защото не можеха да разкажат или изтълкуват един сън, който царят беше забравил. Той искаше не само тълкувание на съня, но и разказване на самия сън... Магьосниците се уплашиха и разтрепериха. Те заявиха, че молбата на царя е малко неразумна и е изпитание, което е по-голямо от изискваното някога от някой човек. Царят се вбеси и постъпи като всички, които имат голяма власт и неконтролируеми страсти. Той реши, че всеки от тях трябва да бъде убит, и тъй като Даниил и неговите приятели се считаха към мъдреците, те също щяха да споделят тяхната съдба... Даниил дойде пред царя и помоли за време да внесе този въпрос пред върховния съд на вселената, чиито решения не могат да бъдат обжалвани. Когато молбата му беше изпълнена, Даниил постави целия въпрос пред своите приятели, които заедно с него се покланяха на истинския Бог. Въпросът беше внимателно обмислен и на колене те помолиха Бога да им даде сила и мъдрост, които единствени можеха да им бъдат от полза в тази голяма нужда... С разкаяни сърца те предадоха своя случай на великия Съдия на земята. Това беше всичко, което можеха да направят... Даниил се помоли: “На Теб, Боже на бащите ми, благодаря и Теб славословя, Който си ми дал мъдрост и сила, като си ми открил онова, което измолих от Теб, защото си ни открил царската работа.”... Даниил беше изпълнен с Духа на Исус Христос и той помоли мъдреците на Вавилон да не бъдат убити. Последователите на Христос не притежават качествата на Сатана, които ни карат да изпитваме удоволствие от измъчването и огорчаването на Божиите създания. Те притежават духа на своя Господар, който каза: “Аз дойдох да потърся и спася погиналото.”... “Тогава Ариох побърза да въведе Даниил пред царя и му каза така: Намерих човек от юдейските пленници, който ще разкрие на царя значението.”... Тогава с цялото си смирение той [Даниил] призна, че мъдростта не е в него, но в небесния Бог, че видението му беше разкрито заради Божиите служители и за да може царят да узнае мислите на сърцето си. (Писмо 90, 1894) 19 юни Да стоим твърдо за Бога в моменти на криза “Нашият Бог, на Когото ние служим, може да ни отърве от пламтящата огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави; но ако не... на боговете ти няма да служим и на златния образ, който си поставил, няма да се кланяме.” (Даниил 3:17, 18) Чудният сън на Навуходоносор направи значителна промяна в неговите разбирания и възгледи и за известно време той беше под влиянието на страха Божи. Но сърцето му не беше още пречистено от гордостта, светските амбиции, желанието за себевъздигане. След като първото впечатление беше заличено, той мислеше само за своето собствено величие и проучваше как сънят може да бъде използван за негова собствена прослава. Думите “Ти си тази златна глава” дълбоко впечатлиха ума на Навуходоносор. Той реше да направи статуя, която да надминава оригинала. Стойността на тази статуя не трябваше да намалява от главата към ходилата като онази, която му беше показана, но да бъде цялата изградена от най-скъпоценния метал. По този начин цялата статуя щеше да представя величието на Вавилон и той реши, че чрез великолепието на този образ пророчеството за царствата, които трябваше да следват след неговото, щеше да бъде заличено от неговия ум и от умовете на другите, които бяха чули съня и тълкуванието му. От заграбените във войните съкровища Навуходоносор си направи “златен образ”... и издаде официално обръщение към всички служители на царството да се събрат за посвещаването на този образ и при звука на музикалните инструменти да се наведат и да му се поклонят... Дойде определеният ден и при звука на омайната музика голямото събрание “падна и се поклони на златния образ.” Но тримата еврейски младежи Седрах, Мисах и Авденаго (нямаме сведения за присъствието на Даниил) не обезславиха небесния Бог с отдаване на почит към този идол. Тяхното действие беше докладвано на царя. Вбесен, той ги извика пред себе си и чрез заплахи се опита да ги накара да се обединят с множеството в поклонението на образа. Любезно, но твърдо те заявиха своята вярност към небесния Бог и вярата си в Неговата сила да ги избави в часа на изпитанието. Яростта на царя беше безгранична. Той заповяда пламенната пещ да бъде напалена седем пъти повече, отколкото обикновено се нагорещяваше. И без отлагане еврейските изгнаници бяха хвърлени вътре. Пламъците бяха толкова буйни, че мъжете, които хвърлиха евреите вътре, бяха обгорени до смърт. (Ръкопис 110, 1904) 20 юни Бог е с нас във всяко изпитание “И като се събраха сатрапите, наместниците, областните управители и царските съветници, видяха, че огънят не беше оказал въздействие върху телата на тези мъже, косъм от главата им не беше изгорял.” (Даниил 3:27) Изведнъж лицето на царя пребледня от ужас. Той се вгледа напрегнато в нажежените пламъци и като се обърна към своите сюзерени попита с уплашен глас: “Не хвърлихме ли сред огъня трима вързани мъже?” Отговорът беше: “Вярно е, царю.” С треперещ от вълнение глас монархът възкликна: “Ето, виждам четирима развързани мъже, които ходят сред огъня, без да са засегнати от пламъците; и по изгледа си четвъртият прилича на син на боговете.” Еврейските пленници бяха разказали на Навуходоносор за Христос, Изкупителят, който щеше да дойде и по така даденото описание царят разпозна образа на четвъртия в огнената пещ като Син на Бога. Като изтича към пещта, Навуходоносор извика: “Слуги на всевишния Бог, излезте.” И те се подчиниха като показаха пред голямото множество, че са непокътнати и по дрехите им не се усеща дори и мирис на огън. Верни на дълга, те бяха непоколебими въпреки пламъците. Само веригите им бяха изгорели. Изпитанията ще постигнат всеки един от нас. Ние не знаем колко ще бъдат поставени на специални постове, където ще имаме възможност да изявим Божията слава. Трябва винаги да имаме предвид славата на нашия небесен Баща... Историята ще се повтори. В наши дни голямото изпитание ще бъде по въпроса за пазенето на съботата... Издига се една съперничеща събота, подобно на голямата златна статуя в полето Дура. Водачи, които твърдят, че са християни, ще призовават света да съблюдава фалшивата събота, която те са създали. Всички, които отказват, ще бъдат поставени под тиранични закони. Това е тайната на беззаконието, изобретението на сатанинските проводници, осъществено чрез човека на греха... Трябва да предупреждаваме мъже и жени срещу поклонението на звяра и неговия образ – срещу почитането на идола на неделята. Но когато извършваме това дело, ние не трябва да започваме война срещу невярващите. Просто трябва да представим Господното слово в неговото истинско величие и чистота пред умовете на онези, които са невежи или безразлични към ученията му... Не трябва да им казваме, че ще отидат в ада, ако не пазят съботата от четвъртата заповед. Самата истина, придружена от силата на Светия Дух, ще убеди и обърне сърцата. (Ръкопис 110, 1904)
Бог предупреждава срещу егоистичната гордост “...да бъдеш изгонен измежду хората, жилището ти да бъде с полските животни... и да минат над теб седем времена, докато познаеш, че Всевишният владее в царството на хората и го дава на когото иска.” (Даниил 4:22-25) Верният Даниил застана пред царя, не за да го ласкае, нито за да тълкува погрешно с цел да си осигури благоразположението му. На него почиваше тежкото задължение да извести на вавилонския цар истината. Той каза: “Господарю мой, сънят нека бъде върху онези, които те мразят, и това, което означава – върху неприятелите. Дървото, което си видял... си ти, царю.” Считаме ли вавилонското царство за по-важно по Божия преценка, отколкото сътрудничеството и отговорностите, които е поверил на Своя избран народ, върху който идват последните дни? Тук виждаме действията на великия Аз Съм за промяна на сърцето дори на един езически цар. Има един Наблюдател, който действително познава всички дела на хората, но в по-специален смисъл - на онези, които трябва да представят Бога като получат Неговата свята истина в сърцето и я разкрият на света... В съня на Навуходоносор истинската цел на властта е красиво представена чрез голямото дърво, “чиито листа били хубави и плодът му изобилен, дори достатъчна храна за всички, под което живеели полските животни и по клоните на което се подслонявали небесните птици.” (Ръкопис 29, 1895) Пророк Даниил изтълкува съня на царя и добави сериозното предупреждение: “Затова, царю, нека ти бъде угоден моят съвет да напуснеш греховете си чрез вършене на правда и беззаконията си – чрез правене благодеяние на бедните, дано се продължи благоденствието ти.”... Царят беше подложен на изпит и проба в продължение на дванадесет месеца. През това време неговите действия бяха претегляни на везните в небесното светилище. Една сутрин, докато ходеше в двореца си, “царят проговори: Не е ли велик този Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царско жилище и за силата на величието си!” Докато царят се надуваше от самодоволство, дори докато “думата беше още в устата на царя и глас дойде от небесата, който каза: На теб се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от теб.” (Писмо 71, 1894) 22 юни
Ние определяме своята вечна съдба “Сега аз, Навуходоносор, хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко, което върши, е с вярност и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири онези, които ходят горделиво.” (Даниил 4:37) Силата на народите и отделните хора не се намира във възможностите и способностите, които сякаш ги правят непобедими. Тя не се намира и в прехваленото им величие. Единственото нещо, което може да ги направи велики и силни е силата и намерението на Бога. Самите те, чрез отношението си към Неговите намерения, определят своята собствена съдба. Човешките истории разказват за постиженията на хората, за техните победи в битките, за техния успех в изкачването към светско величие. Божията история описва мъжете и жените, както ги вижда небето... Пророк Даниил описа царствата, които щяха да се издигнат и да паднат. Когато изтълкува на вавилонския цар съня за големия образ, той обяви на Навуходоносор, че неговото царство ще бъде изместено. Неговото величие и сила в Божия свят ще имат своето време, а после ще се издигне второ царство, което също ще има своя изпитателен период за това дали народът ще издига единствения Владетел, единствения истински Бог. Като не направят това, те и тяхната слава ще потъмнеят и едно трето царство ще заеме тяхното място. Изпитано дали ще се покорява или не, това също щеше да премине и четвърто, силно като желязото, щеше да подчини световните народи. Това Слово, открито от безкрайния Бог на ограничените човешки същества, записано на пророческите страници и проследено на страниците на историята, заявява, че Бог е силата, която управлява... Божият глас, чуван в отминалите епохи, звучи през времето от век на век чрез поколенията, които са излизали на сцената на действията и са я напускали... Историята и пророчеството свидетелстват, че Богът на цялата земя разкрива тайни чрез Своите избрани носители на светлината в света... Чрез ужасното унижение от загубата на разума си Навуходоносор беше доведен до осъзнаването на собствената си слабост и до признанието за върховенството на живия Бог... Бог е определил място на всеки човек в Своя велик план. Чрез истината или лъжата, чрез глупостта или мъдростта всеки изпълнява някаква цел, която води до определени резултати. И всеки според избора си на послушанието или непослушанието определя своята собствена вечна съдба. На всеки е дадена свободата да действа и върху всеки лежи отговорността за собствените му/й действия... Ние не трябва да казваме Бог беше, а Бог е... Макар да биват свалени царе и заличени цели народи, душите, които чрез вяра се свързват с Божиите намерения, ще живеят завинаги. (Ръкопис 36, 1896)
Бог все още се нуждае от хора, които не могат да бъдат покварени “А предишните областни управители, които бяха преди мен, бяха товар на народа и освен четиридесет сикли сребро вземаха от тях хляб и вино; при това и слугите им господстваха над народа.” (Неемия 5:15) Децата на Израел бяха отведени като пленници във Вавилон, защото се отделиха от Бога и вече не чувстваха, че техният дълг е да пазят принципите неосквернени от гледищата на околните народи. Поради отделянето им от Бога, Господ ги смири. Той не можеше да действа за тяхното благополучие, не можеше да изпълни Своя завет с тях, докато бяха неверни към принципите, които им беше дал, за да бъдат ревностно пазени и за да може народът да бъде предпазен от постъпките и обичаите на езическите народи, които обезславяха Бога... Той ги остави да ходят в своите собствени пътища и в Сион невинните страдаха заедно с грешниците. Но сред децата на Израел имаше християнски патриоти, които бяха твърди като стомана за принципите, и Господ гледаше на тези верни и предани хора с голяма наслада... Те трябваше да страдат заедно с виновните, но в Божието провидение този плен беше средството те да бъдат изведени начело. Техният пример на неопетнена честност по време на пленничеството им във Вавилон сияе с небесен блясък. Мнозина от Господния избран народ се бяха оказали недостойни за доверие. Те се отделиха от Бога и станаха егоистични, интриганти и непочтени. Ролята, която изиграха Даниил и неговите приятели, и Ездра и Неемия беше подчертано различна от това и Господ особено благослови тези мъже за това, че застанаха твърдо за правдата. Неемия беше избран от Бога, защото имаше желание да Му сътрудничи като възстановител... Той не се съгласяваше да бъде воден и покваряван от хитростите на безпринципните хора, които бяха наети да извършат едно лошо дело. Той не искаше да им позволи да го принуждават чрез заплаха да следва пътя на страхливците. Когато видя, че се прилагат погрешни принципи, той не застана отстрани като наблюдател, който дава съгласието си чрез мълчанието си. Той не остави хората да мислят, че ще застане на страната на погрешното. Зае твърда, непоклатима позиция за правдата. Не позволи ни най-малкото влияние, което би изкривило установените от Бога принципи. Какъвто и път да поемеха останалите, той можеше да каже: “Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.” (Ръкопис 121, 1898) Каталог: MEDIA%20SET -> index.php?path=A.DATA%20SDABG.NET -> PERIODIKI MEDIA%20SET -> За Windows има само един вид архив формат MEDIA%20SET -> Книгата "Свидетелства към църквата", том 9-ти, ст."Последната криза", писана от религиозната писателка Елена Вайт през 1909г намираме следния цитат: " MEDIA%20SET -> Жак Секвейра вечното евангелие изкупителната Божия любов MEDIA%20SET -> Фактите около възкресението Изтегляне 2.75 Mb. Сподели с приятели:
|