Тържествуващият Христос Размишления за историята на великата борба
Изтегляне 2.75 Mb.
|
|
Като познаваше Божията воля, която беше ясно изказана пред него, дали Саул премина изпитанието, дали показа почит към Бога? Когато попадна в трудна ситуация, той не послуша и не се подчини на ясната Божия заповед, но дръзна да извърши беззаконие. (Писмо 12а, 1888)
Непослушанието към Бога довежда до недостойни извинения “Всеизгарянията и жертвите по същия начин ли са угодни на Господа, като послушанието на Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата и покорността – от тлъстината на овни.” (1 Царе 15:22) Живеем в последните дни и Сатана действа с всички свои пъклени хитрини, за да мами и унищожава душите. Според свидетелствата почти всички, на които са правени забележки и са укорявани, посрещат укорите с “Вярвам в свидетелствата, но не ги разбирам.” Господ е поправят лошите им пътища, за да ги спаси от нещастие, измама и унищожение. Но те продължават по същия начин, сякаш светлината и предупрежденията никога не са стигали до тях. Ако бяха в съгласие с Бога, те нямаше да се отдалечат от Него. Точно защото толкова са се отдалечили от Бога, те не могат да чуят глада Му, когато ги вика: “Върнете се при Мен и Аз ще се върна при вас,” “и ще излекувам отстъпничествата ви.” След като Саул не се подчини на Божието изискване да унищожи амаличаните, той срещна Самуил и каза: “Благословен да си от Господа! Изпълних Господната заповед. Но Самуил попита: Как да разбирам тогава това блеене на овце, което чувам?”... Отговорът беше същият, който сме чували в подобни случаи – едно извинение, една лъжа: “Народът пощади по-добрите от овцете и говедата, за да пожертва на Господа, твоя Бог.” Саул не каза “моя” или “нашия,” но “твоя” Бог. Мнозина, които изповядват, че служат на Бога, са в същото положение като Саул – прикриващи честолюбивите цели и гордостта от показността с одежда на привидна праведност... Самуил погледна Саул с негодувание, но все пак и с дълбоко съжаление и неприкрита мъка за греховния път, по който беше поел този, когото пророкът обичаше така искрено. Но тази мъка не трябваше да запечатва устните му... Самуил изрече острите думи на Господа... “Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли теб да не си цар.” О, колко малко хора могат да почувстват мъката в сърцето, която Самуил носеше при завръщането си в Рама! Бог беше възложил върху него бремето за Саул и бремето на тази ужасна вест, която трябваше да занесе на монарха. Грешниците рядко имат правилно отношение към порицанието. Те обвиняват тези, които отварят устните си, за да изрекат предупредителните думи, като че ли това е личен въпрос. В слепотата си те не успяват да осъзнаят, че с непреклонното си упорство отблъскват последното предложение на светлината и милостта. (Ръкопис 1а, 1890)
Любезността побеждава егоизма “Тя каза на слугите си: Вървете пред мен; и аз идвам след вас. Но на мъжа си Навал не каза нищо.” (1 Царе 25:19) Господ би искал съпругата да показва уважение към съпруга си, но винаги в Господа. В характера на Авигея, съпругата на Навал, имаме пример за женственост според заповедта на Христос, докато нейният съпруг показва какъв може да стане един мъж, който предава себе си под контрола на Сатана. Когато Давид бягаше от лицето на Саул, той беше разположил стана си близо до притежанията на Навал и докато беше в Кармил, беше защитавал стадата и пастирите на този човек от всякакви загуби. Във време на нужда Давид изпрати пратеници до Навал с едно любезно послание, в което молеше за храна за себе си и хората си, а Навал отговори безочливо, като отвърна на доброто със зло и отказа да сподели изобилието си със своите ближни... Навал лъжливо обвини Давид и хората му, за да оправдае себе си в егоизма си, и представи Давид и последователите му за избягали роби... Един от младите мъже на служба при Навал, който се боеше от лошите последици на Наваловата безочливост, дойде и представи случая пред съпругата на Навал, защото знаеше, че тя има различен дух от съпруга си и е много благоразумна жена. Той изложи истинския характер на Навал, като представи трудностите пред нея, и каза: “Знай това и размисли какво ще направиш, защото зло е решено против господаря ни и против целия му дом. Той е толкова злонрав човек, че никой не може да му продума.” Авигея осъзна, че трябва да се направи нещо, за да се предотвратят последиците от Наваловата грешка, и че тя трябва да поеме отговорността за незабавните действия без да се съветва със своя съпруг. Тя знаеше, че ще бъде безполезно да говори с него, защото той щеше де приеме предложението й само с ругатни и презрение. Щеше да й напомни, че той е господарят в къщата, че тя е негова съпруга и следователно подчинена на него, и трябва да прави това, което той заповяда... Тя събра такива неща, които смяташе за най-подходящи, за да успокои яростта на Давид, защото знаеше, че той беше решен да отмъсти за нанесената му обида... Постъпката на Авигея в този случай беше одобрена от Бога и обстоятелствата разкриха в нея един благороден дух и характер... Авигея срещна Давид с уважение, като му показа почит и зачитане, и защити делото си красноречиво и успешно. Въпреки че не извини безочието на съпруга си, тя все пак помоли за пощада на живота му. Тя също показа, че е не само благоразумна, но и набожна жена, запозната с Божиите дела и пътища спрямо Давид. (Ръкопис 17, 1891. Ръкописи. Т. 21) 18 май Плодовете на мекия отговор “Мек отговор отклонява от ярост, а оскърбителната дума възбужда гняв.” (Притчи 15:1) Отношението на Авигея и примирителните дарове смекчиха духа на Давид. Той заяви, че намерението му е било да унищожи Навал и дома му, но че сега ще се въздържи от отмъщението, защото вярва, че тя е била изпратена от Господа, за да го предпази от извършването на едно толкова голяма зло. Той обеща, че молбата й винаги ще се помни, дори когато седне като владетел над Израел, и че никога няма да търси възмездие за обидата от Навал. Макар че Навал беше отблъснал Давид и другарите му в нужда, още същата нощ той организира пищен пир за себе си и своите необуздани приятели и се отдаде на ядене и пиене, докато изпадна в пиянски унес. На следващия ден, когато влиянието на пиянската оргия беше попреминало, съпругата му разказа колко близко е бил той до смъртта и как е било отклонено бедствието... Парализиран от ужас, той се отпусна назад и никога не се възстанови от шока. От тази история разбираме, че има обстоятелства, при които е по-добре жената да действа бързо и независимо, като върви решително по пътя, за който знае, че е Господния път. Съпругата трябва да стои до съпруга си като равна на него, като споделя всички житейски отговорности и отдава дължимото уважение на този, който е избрал нея за другар за цял живот. “Защото мъжът е глава на жената, както Христос е глава на църквата и само Той е Спасител на тялото,” или на църквата... Когато Духът на Христос контролира съпруга, подчинението на съпругата ще носи спокойствие и полза, защото той ще изисква от нея само това, което е за добро, и то по същия начин, както Христос изисква подчинение от църквата... Когато съпругът има благороден характер, чисто сърце и възвишен ум, който всеки истински християнин трябва да притежава, това ще личи в брачната връзка. Ако той има ум Христов, няма да унищожава тялото, но ще бъде изпълнен с нежна любов, като се опитва да постигне най-високия стандарт в Христос. Той ще се опитва да пази здравето и духа на съпругата си... Господ Исус Христос и Неговата връзка с църквата са били неправилно представени от много съпрузи в тяхната връзка със съпругите им, защото те не ходят в Господния път... Не е според Божия план съпругът да има контрол като глава на дома, когато той самият не се подчинява на Христос. (Ръкопис 17, 1891. Ръкописи. Т. 21)
Божиите наставления трябва да бъдат внимателно пазени “Докога ще плачеш за Саул, тъй като Аз съм го отхвърлил да не царува над Израел? Напълни рога си с миро и иди; Аз те изпращам при витлеемеца Есей; защото Си промислих цар измежду неговите синове.” (1 Царе 16:1) Когато Бог призова Давид от бащината му кошара за овцете, за да го помаже за цар над Израел, Той видя в него един, на когото можеше да придаде Своя Дух. Давид беше податлив на влиянието на Светия Дух и Господ в Своето провидение го обучи за службата му, като го подготви да изпълнява Неговите планове... Колко радостно ликува Давид в Бога и във връзката си с Него. “Кой е канара освен нашия Бог?... Жив е Господ и благословена да бъде Канарата ми, и да се възвиси Богът на избавлението ми.” Той е моята сила, моята мощ. Той е източникът и основата на всички мои благословения. Той ще бъде като сянка на голяма канара в изсушена земя. Той е моята сила, моята подкрепа. Той ме пази в безопасност. В Него ще вярвам аз... След като Давид беше направен цар на Израел, Бог не го поздрави за възвишеното му положение или за почетната титла и големината на властта му, но му даде наставления по отношение на отговорностите, които тежаха върху него. Тези наставления трябваше да бъдат старателно пазени, като Господно слово към всички, които щяха да последват Давид и да управляват народа. Те трябваше често да бъдат повтаряни като съвети за бъдещите поколения... Колкото по-големи отговорности носят хората, толкова по-смирени трябва да бъдат и толкова по-взискателни към себе си, да не би да оттеглят доверието си от Бога и да станат високомерни, надменни, безочливи и възвисяващи себе си. Това е опасността, заплашваща онези, които са били специално облагодетелствани от Бога. Докато те не станат мъдри в Божията мъдрост и докато не се опитват постоянно да изявяват Божиите качества, ги грози опасността да считат себе си достатъчни за всичко... Хората, поставени на отговорни постове, трябва да бъдат мъже и жени, които се боят от Бога и които осъзнават, че са само човешки същества, а не Бог. Те трябва да бъдат хора, които ще управляват под Божието ръководство и за Него. Ще дават ли израз на Божията воля за Неговия народ? Позволяват ли на егоизма да опетнява думите и действията им? След като спечелят доверието на народа като мъдри водачи, които се боят от Бога и пазят Неговите заповеди, започват ли да омаловажават възвишеното положение, което Божият народ трябва да заема в тези опасни дни? Ще станат ли чрез своята самоувереност лъжливи пътепоказатели, които насочват по пътя към приятелство със света, вместо по пътя към небето? (Ръкопис 163, 1902)
Един грях често ускорява появата на следващия “Тогава гневът на Давид пламна силно против този човек и той каза на Натан: В името на живия Господ, човекът, който е направил това, заслужава смърт.” (2 Царе 12:5) Библията няма много неща за казване в похвала на смъртните хора. Отделено е малко място за разкази, посветени на добродетелите дори на най-добрите мъже и жени, които някога са живели. Това мълчание не е безцелно, то не е без поука за нас. Всички добри качества, които хората притежават са дар от Бога. Техните добри дела са извършени с Божията благодат чрез Христос... Точно духът на самоувереност и себе възвишаване подготви пътя за падението на Давид... Според обичаите, разпространени сред източните владетели, престъпленията, които не биваха търпени сред поданиците, оставаха не осъждани при владетелите. Монархът нямаше задължението да практикува същото себе владеене като поданика. Всичко това сякаш снижаваше чувствителността на Давид към изключителната греховност на порока... Веднага щом Сатана успее да отдели душата от Бога – единственият Източник на сила, той ще се опита да възбуди несвятите желания на плътското човешко естество... Докато се намираше в спокойствие и сигурност, Давид се отдели от Бога, поддаде се на Сатана и навлече на душата си петното на вината... Витсавее, чиято фатална красота се беше оказала капан за царя, беше съпругата на хета Урия, един от Давидовите най-смели и предани служители... Всички усилия, които Давид положи, за да прикрие своята вина, останаха напразни. Той се беше предал в ръцете на Сатана... Изглеждаше, че има само един изходен път и в отчаянието си той побърза да прибави убийство към прелюбодейството... На пророк Натан беше заповядано да занесе вест на укор към Давид. Това беше ужасна в строгостта си вест. Много малко владетели могат да получат такова порицание без да отредят сигурна смърт на укорителя... Обръщайки се към Давид като към божествено определен пазител на правата на неговия народ, пророкът разказа една история за зло дело и потисничество, която изискваше обезщетение... Натан загледа втренчено царя. После, като издигна дясната си ръка към небето, заяви тържествено: “Ти си този човек.” “Защо ти презря словото на Господа и извърши зло пред очите Му?” Виновникът може да се опита, както Давид, да скрие престъплението си... Може да се опита да скрие завинаги злото дело от човешки погледи или разчуване. Но “всичко е голо и открито пред очите на Този, пред Когото има да отговаряме.”... Укорът на пророка докосна сърцето на Давид. Съвестта се събуди. Вината му се издигна пред него в цялата си чудовищност. Душата му се преклони в покаяние пред Бога. С треперещи устни той каза: “Съгреших пред Господа.” (Патриарси и пророци) 21 май Характерът се разкрива в нещастието “А Давид нареди на всички слуги, които бяха с него в Йерусалим: Станете на бягаме, иначе никой от нас няма да може да се спаси от Авесалом.” (2 Царе 15:14) Давид беше най-достоен за възхищение в часа на своето нещастие. Този кедър на Бога не беше показвал никога по-голямо истинско величие, отколкото когато се бореше с вихрушката и силната буря... Със съкрушен дух и тъжни чувства, но без нито една дума на ропот, той обръща гръб на местата на своята слава, но също и престъпление, и бяга за живота си. Семей излиза, когато Давид преминава, и с порой от проклятия хвърля върху него хули, камъни и пръст. Един от Давидовите верни мъже казва: “Позволи ми да мина отсреща и да му отсека главата.” В мъката и смирението си Давид отговоря: “Когато кълне и когато Господ му е казал: Прокълни Давид, кой може да му каже: Защо правиш така?”... Когато ходът на върволицата е спрян от Садок и Авиатар, заедно с левитите, които идват носейки Божия ковчег – символът на Божието присъствие, Давид вижда за миг звездата на надеждата сред облаците, защото с този ценен символ при него, той може много да подобри положението си... Но колко не себичен, колко благороден е мъжът Давид! В съкрушителното си нещастие, Давид взема своето решение. Той, подобно високия ливански кедър, гледа към небето. Царската заповед гласи: “Върни Божия ковчег в града.”... Неговото уважение и почит към Божия ковчег няма да му позволи да се съгласи той да бъде изложен на опасност при превратностите на бързото му бягство... Той не можеше да се съгласи да ограби града от този символ, който му дава името “Свята планина.” Ако имаше егоистични мотиви и високо мнение за себе си, той с радост щеше да събере всичко, което би възстановило потъващите му богатства и би му дало възможност да си осигури безопасност. Но той връща святия ковчег на мястото му и няма да предприеме нищо, докато не види завръщането на свещениците със святия товар на мястото му в скинията в Сион... Гласът на съвестта, по-ужасен от Семей, припомняше греховете му. Урия беше постоянно пред очите му. Неговото голямо престъпление беше прелюбодейството... Макар че не беше убил Урия със собствената си ръка, той знаеше, че вината за смъртта му лежи върху него... Спомни си колко често Бог беше действал за него и помисли: “Ако Той приеме моето покаяние, Той може да ми покаже Своето благоразположение и да превърне жалеенето ми в радост... От друга страна, ако няма благоволение към мен, ако ме е забравил, ако желае да ме остави да отида в изгнание или да загина, няма да роптая. Заслужавам съдбите му и ще се подчиня на всичко.” (Писмо 6, 1880)
Угризенията на Давид бяха толкова големи, колкото вината му “Аз обитавам на високо и свято място, още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушилите се.” (Исая 57:15) Грешниците рядко имат правилно отношение към порицанието... Колко малко симпатия изпитват към този, който носи тежкия товар, възложен му от Господа! Те възприемат ролята на мъченици и смятат, че заслужават голямо състрадание, защото са укорени и им е даден съвет, противен на собствените им представи и чувства. Те могат да приемат някои неща, но с упорита настойчивост се вкопчват в грешките си и в собствените си представи. “Защото непокорството е като греха на врачуването, а упорството – като нечестието и идолопоклонството.” Божието слово е отхвърлено във всички намерения и цели... Колко различен беше характерът на Давид! Въпреки че беше извършил грях, когато Бог му изпрати остри укори, той винаги се прекланяше пред Господните наказания. Давид беше възлюбен от Бога не защото беше съвършен човек, а защото не подхранваше упорита съпротива към Божията ясна воля. Духът му не се издигаше в бунт против укора... Давид извърши големи грехове, но той беше и точно толкова много смирен, и разкаянието му беше толкова дълбоко, колкото и вината му. Нямаше по-смирен човек от Давид, когато осъзнаеше греха си. Той показа, че е силен мъж, не в това, че винаги устояваше на изкушенията, но в показаното душевно разкаяние и искрено покаяние. Той никога не изгуби доверието си в Бога, който постави сурово порицание в устата на Своя пророк. Той не намрази Божия пророк. Той беше възлюбен още и за това, че разчиташе на милостта на един Бог, когото обичаше, на когото служеше и когото почиташе. На когото е простено много, той обича много. Давид не приемаше съвет от другари, които извършваха грехове спрямо Бога. Точно в това пропадат мнозина. Те остават в среднощна тъмнина, защото предпочитат да се съветват с онези, които не ходят в Господните наставления. Те ще извиняват греха в грешника, когато няма покаяние, и ще подминават злините, когато Бог не ги е простил. Давид се доверяваше повече на Бога, отколкото на хората. Божието решение беше прието като справедливо и милостиво. О, колко много хора ходят в слепота и водят други в същата пътека, където и едните, и другите могат да загинат, защото не се вслушват в укорите на Божия Дух! (Ръкопис 1а, 1890) 23 май Получаването на Божията прошка означава и получаване на Неговото оправдание “Блажен онзи, чието престъпление е простено, чийто грях е покрит. Блажен онзи човек, на когото Господ не вменява беззаконие и в чийто дух няма измама.” (Псалм 32:1, 2) Мнозина извършват грешката да се опитват да определят подробно тънките разлики между оправдание и освещение. В определенията на тези два термина те често внасят свои собствени представи и размишления. Защо да се мъчим да бъдем по-щателни, отколкото е Вдъхновението, по жизненоважния въпрос на оправданието чрез вяра? Защо да се опитваме да изнамираме всяка дребна подробност, като че ли спасението на душата зависи от това всички да имат точно като вашето разбиране по този въпрос? Не всички виждат нещата по един и същи начин. Вие сте в опасност да направите от един атом цял свят и един свят да превърнете в атом. Когато покаяните грешници, съкрушени пред Бога, разпознаят Христовото изкупление за тях и приемат това изкупление като тяхна единствена надежда в този живот, а и в бъдещия, техните грехове са простени. Това е оправданието чрез вяра. Всяка жива душа трябва да подчини изцяло неговата или нейната воля на Божията воля и да бъде постоянно в състояние на покаяние и разкаяние, като показва вяра в изкупителните заслуги на Изкупителя и напредва от сила към сила, от слава към слава. Прошката и оправданието са едно и също нещо... Оправданието е обратното на осъждането. Божията безкрайна милост е изявена към тези, които изобщо не я заслужават. Той прощава престъпленията и греховете заради Исус, който е станал умилостивение за нашите грехове. Чрез вяра в Христос виновният престъпник получава Божието благоволение и силната надежда за вечен живот... Давид получи прошка за престъплението си, защото смири сърцето си пред Бога в покаяние и душевно разкаяние, и повярва, че Божието обещание да прощава ще бъде изпълнено. Той изповяда греха си, покая се и беше възстановен. Във възторга от сигурната прошка той възкликна: “Блажен онзи, чието престъпление е простено, чийто грях е покрит. Блажен онзи човек, на когото Господ не вменява беззаконие и в чийто дух няма измама.” Благословението идва поради прошката. Прошката идва чрез вярата, че грехът, който е изповядан и от който сме се покаяли, е понесен от великия Носител на греховете. По този начин от Христос идват всички наши благословения. Неговата смърт е изкупителната жертва за нашите грехове. Той е великият Посредник, чрез когото получаваме Божията милост и благоволение. Следователно Той е наистина Начинателя, Автора, както и Усъвършителя на нашата вяра. (Ръкопис 21, 1891. Ръкописи. Т. 9) 24 май Преживяванията на Давид бяха подобни на нашите “Към Теб ще извикам, Господи, канара моя; не замълчавай към мен, да не би, ако останеш мълчалив към мен, да заприличам на онези, които слизат в рова.” (Псалм 28:1) Давид е представител на всички човешки същества. Неговата история представлява интерес за всяка душа, която се стреми към вечни победи. За господари на живота му се бореха две сили. Неверието строяваше своите войнства и се опитваше да затъмни светлината, падаща върху него от Божия трон. В сърцето му ежедневно се водеше битка, като Сатана оспорваше всяка стъпка напред на силите на праведността. Давид разбираше какво означава да се бориш срещу началствата и властите, срещу духовните сили на нечестието в този свят. От време на време изглеждаше сякаш врагът ще спечели победата. Но в края на краищата побеждаваше вярата и Давид ликуваше в спасителната сила на Йехова. Всеки друг последовател на Христос трябва да премине през борбата, която водеше Давид. Сатана е слязъл тук с голяма сила, като знае, че му остава малко време. Борбата се води пред погледа на небесната вселена и ангелите са готови да издигнат знамето срещу врага на Божиите войници, които са в затруднение, и да сложат в устата им песни на победа и ликуване. (Ръкопис 38, 1905. Библейски коментар на адвентистите от седмия ден. Коментари на Елън Г. Уайт. Т. 3) Винаги когато Божията воля е престъпена от народи или отделни хора, идва денят на възмездието. Мнозина отхвърлят Божията мъдрост и предпочитат мъдростта на светските хора, като възприемат някоя човешка измислица или хитрина. Давид постави Божието слово до себе си на своя трон. Затова беше непоклатим. Но като забрави неговите доктрини, той опетни една от най-чистите репутации... Трябва да доведем религията си до библейския стандарт. Не трябва да се поставяме в обстоятелства, където да искаме от мъдростта да приветства или отхвърли Божиите думи, както ни се харесва. Никога не давайте повод на света да смята, че християнинът и светът имат един и същи ум и преценка. Има ясна граница между вечния Бог и църквата от една страна и света от друга. Двете не могат да станат едно. Едното избира Господния път, а другото – пътищата на Сатана. Винаги ще бъде необходимо да се борим за вярата, веднъж завинаги дадена на светиите... Хората от света мразят Библията, защото тя няма да им позволи да извършват грехове, както им се иска, и да носят със себе си наследствените и придобитите черти на характера. Те искат техните собствени представи да бъдат ценени като Божия ум. Те се противопоставят на Божието слово по същата причина, поради която евреите викаха “Махнете Христос!” – защото Той укоряваше техните грехове и излагаше наяве престъпленията им. (Писмо 16, 1888)
Божиите наказания – по-предпочитани от човешките? “Давид отвърна на Гад: Намирам се в голяма утеснение; обаче нека паднем в ръката на Господа, защото Неговите милости са много; но в ръката на човек да не изпадна.” (2 Царе 24:14) Давид нанесе обида на Бога, когато преброи Израел. Божият укор падна върху него, защото той направи себе си Бог, като че ли можеше да измери силата на израелевите армии чрез техния брой. “Това е Господното слово към Зоровавел, което казва: Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ на силите.” Бог не зависи от броя на Израел за успеха на Своето дело. Неговите армии наброяват хиляди по хиляди, и десетки хиляди по хиляди. Те сътрудничат с хората, които се свързват с Бога, за да бъдат проводници на светлината. (Ръкопис 17, 1898) Душата, която има искрени и честни намерения, по-малко се страхува от Бога, отколкото от хората, които имат стоманени сърца. Душата, която се извива от човешка болка, се отвръща от лъжливи обвинения и осъждане от хората, които не могат да четат в сърцето, но все пак поемат върху себе си отговорността да съдят другарите си. Душата се обръща към Онзи, в когото няма и сянка от недоразумение, Онзи, който знае всички сърдечни мотиви, който е запознат с всички обстоятелства на изкушението. Бог познава всяко дело в живота от миналото, но макар да осъзнава това, страдащата душа е готова да довери своето дело на Бога, като знае, че Той е един Бог на милостта и съчувствието. Каталог: MEDIA%20SET -> index.php?path=A.DATA%20SDABG.NET -> PERIODIKI MEDIA%20SET -> За Windows има само един вид архив формат MEDIA%20SET -> Книгата "Свидетелства към църквата", том 9-ти, ст."Последната криза", писана от религиозната писателка Елена Вайт през 1909г намираме следния цитат: " MEDIA%20SET -> Жак Секвейра вечното евангелие изкупителната Божия любов MEDIA%20SET -> Фактите около възкресението Изтегляне 2.75 Mb. Сподели с приятели:
|