Тържествуващият Христос Размишления за историята на великата борба

Когато на Давид беше казано да избере наказание за греха си, той каза: “Нека паднем в ръката на Господа, защото Неговите милости са много; но в ръката на човек да не изпадна.” Той чувстваше, че Бог познава борбата и болката на душата. Когато на хората се даде възможност да зърнат Божия характер, те не го виждат в безсърдечния, отмъстителен дух, изявяван в човешките проводници. Те осъзнават, че нещастията и изпитанията са Божиите определени средства за дисциплиниране на Неговите деца и за преподаване на Неговия път, за да могат да се хванат за Неговата благодат... Когато бедните отстъпили души са заведени до реката на Божията любов, те възкликват: Когато ме изпита, ще изляза като пречистено злато. Страдащите души стават търпеливи, доверчиви, тържествуващи в Бога и при неблагоприятни обстоятелства...

Когато ограничените, грешащи хора покажат явно, че считат себе си за по-важни от Бога, когато смятат себе си за праведни, но не изявяват тази нежност на духа, която характеризираше живота на нашия Господ Исус, ние можем да разберем, че ако не се покаят, техният светилник ще бъде бързо поместен от мястото му. (Ръкопис 7, 1895. Свидетелства към проповедниците)

Нашите представи за Бога са основани на нашите опитности

Псалмистът Давид преживяваше много промени на ума си. Понякога, когато получаваше видения за Божията воля и пътища, той изпитваше приповдигнати чувства. След това, когато зърнеше обратната страна на Божията милост и непроменима любов, всичко изглеждаше обгърнато в облак от мрак... Когато той разсъждаваше върху трудностите и опасностите на живота, те изглеждаха толкова заплашителни, че той мислеше, че е изоставен от Бога поради греховете си. Гледаше на греха си в такава силна светлина, че възкликваше: “Ще отхвърля ли Господ довека? И няма ли вече да покаже благосклонност?”

Докато ридаеше и се молеше, той получаваше по-ясна представа за характера и качествата на Бога, и обучаван от небесните проводници, той реши, че неговите представи за Божията справедливост и строгост са били преувеличени... Когато Давид размишляваше за Неговите [на Бога] обети и обещания за тях [Израел] и като знаеше, че те бяха колкото за Израел, толкова и за всички, които се нуждаят от тях, той ги прие за себе си...

Когато Давид прие тези обещания и привилегии за себе си, той реши, че няма повече да прави прибързани заключения, като се обезкуражава и пропада в безпомощно отчаяние. Душата му се насърчаваше, когато съзерцаваше целия Божи характер, разкрит в Неговите учения, Неговото търпение, Неговото ненадминато величие и милост, и осъзна, че делата и чудесата на Бога не трябва да имат ограничено приложение.

Но опитността на Давид отново се промени. Когато видя, че престъпниците и грешниците получаваха благословения и благополучие, докато онези, които наистина обичаха Бога, бяха обградени с трудности и смушения, които отявлените грешници нямаха, той сметна, че Божиите пътища не бяха безпристрастни... “Защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на нечестивите... Не са... измъчвани като другите хора.”

Давид не можеше да разбере това, докато не отиде в Божието светилище, и тогава каза: “Размишлявах върху сетнината им.” “Ти наистина си ги сложил на хлъзгави места, тръшнал си ги на разорение... Но за мен е добре да се приближа към Бога.” (Ръкопис 4, 1896)

Църквите трябва да бъдат строени за Божията слава

Имало е моменти, когато е изглеждало необходимо поклонението пред Бога да се извършва в много скромни места. Но Господ не задържа Своя Дух, нито отказва присъствието си заради това. По онова време това беше най-доброто, което неговия народ можеше да направи, и ако те Му се покланяха в Дух и истина, Той никога не укоряваше или осъждаше техните усилия...

Господ напомни на Давид за ниското положение, в което беше той, когато Бог го призова и му повери големи отговорности, и Той искаше Давид да помни, че неговото благополучие и успех идваха чрез Божието благословение, а не поради някаква наследствена доброта, която притежаваше. Въпреки че Бог не му позволи да извърши желанието на сърцето си, Той му даде следващата най-висока чест – да повери делото на неговия син.

Соломон получи специална мъдрост от Бога. Но Соломон не намери сред работниците от своя народ и религия тези умения, тези изящни способности, които той считаше за решаващи при извършване делото на строежа на храма за небесния Бог. Затова почувства, че трябва да изпрати надалеч за занаятчии – хора, които щяха да се представят добре в отговорното дело, което им беше поверено...

Ние нямаме заповед от Бога да издигнем сграда, която да се сравнява по богатство и великолепие с храма. Но ние трябва да построим скромен дом за поклонение, обикновен и скромен, спретнат и съвършен в конструкцията си. След това нека онези, които имат средства, да се погрижат да бъдат така щедри и изискани в издигането на храма, където да можем да се покланяме на Бога, както са били в избирането на място, построяването и обзавеждането на техните собствени къщи. Нека те да покажат готовност и желание да почетат Бога повече, отколкото себе си. Нека да строят съвършено, но без излишно разточителство. Нека домът да бъде построен удобно и грижливо, за да може, когато е представен пред Бога, Той да го приеме и да позволи Духът Му да почива върху поклонниците, които гледат единствено Неговата слава... Нека всички – и млади, и стари – да донесат дарове и дарения, за да помогнат в строежа на дома за Бога... (Ръкопис 23, 1886)

28 май

Хората, строящи храма, бяха много и домът, който строяха беше обширен и величествен; и Господ, небесният Бог, ги почете, защото те Му бяха построили светилище, където можеха да се срещат, за да Му се покланят. Тези, които Му се покланяха искрено, получаваха благословенията Му.

Първата скиния, построена според Божиите напътствия, беше наистина благословена от Него. По този начин хората се приготвяха да се покланят в храма, направен не с ръце – небесния храм. Камъните за храма, построен от Соломон, бяха всичките приготвени в каменоломната и бяха пренесени до мястото за храма. Те бяха съединявани без да се чува звук на брадва или чук. Гредите също бяха оформяни в гората. Принадлежностите бяха по същия начин донесени в храма, напълно приготвени за употреба.

Мощната секира на истината е взела един народ от каменоломната на света и този народ, който изповядва, че е Божие дете, бива подготвян за мястото си в Неговия небесен храм. Ние желаем секирата на истината да извърши своето дело за нас... Ние сме тук като стажанти и трябва да минем през Божията ръка. Всички остри ръбове и неравни повърхности трябва да бъдат изгладени и ние трябва да бъдем камъни, подходящи за сградата. Ние сме доведени в църквата с недостатъци на характера, но не трябва да ги задържаме. Ние трябва да бъдем подготвени и изравнени, за да ставаме за сградата. Трябва да бъдем “Божии съработници,” защото сме “Божия нива,” “Божие здание.” С оглед на това ние трябва да осъзнаем, че храмът не трябва да е осквернен от грехове. Трябва да бъдем живи камъни, не умрели, но живи, които да отразяват образа на Христос. Трябва да бъдем поклонници в дух и истина. (Ръкопис 49, 1886. Ръкописи. Т. 3)

Божията църква има нужда от водачи с различни дарби

Изисква се вярност към Бога за получаването на благословенията, които Той е обещал да даде на всички покоряващи на Неговите наставления. Всички, които са приети в служба на Него, трябва да изпълняват заповедите Му. Ако със сърце, разум и душа вършат Неговата свята воля, те стават представители на Неговото царство.

Тържественото поръчение на Давид трябва да се помни от онези, които са на отговорни постове днес, защото то е толкова обвързващо за тези хора, колкото беше обвързващо за Соломон по времето, когато беше дадено. В днешните дни на изпитания Божият народ бива изпитван и изпробван така сигурно, както хората в дните на Соломон.

Цялата тази глава [1 Летописи 28] е много важна за целия Божи народ, който живее в наши дни... Божията служба не е поверена на преценката и избора на един човек, но е разделена между онези, които желаят да работят с интерес и себепожертвувателност. По този начин всички, според способностите и уменията, които Бог им е дал, носят отговорностите, които Той им е определил. Важните интереси на един велик народ бяха поверени на водачи, чиито дарби бяха подходящи, за да се справят с тези отговорности. Някои бяха избрани да ръководят деловите работи; други бяха избрани да се грижат да духовните въпроси, свързани с поклонението на Бога. Цялата религиозна служба и всеки клон от деловия живот трябваше да носи подписа на небето. “Святост на Господа” трябваше да бъда мотото на работниците от всяка област. Считаше се за жизнено важно всяко нещо да бъде извършвано с ред, приличие, вярност и бързина.

Господ дава мъдрост на всички, които са заети в служба на Него. Носената в пустинята скиния и храмът в Ерусалим бяха построени според специалните наставления от Бога. В самото начало Той даде конкретни указания за оформлението и осъществяването на Неговото дело. В нашата епоха Той е дал на Своя народ голяма светлина и наставления във връзка с напредъка на Неговото дело – върху една възвишена, изтънчена, облагородяваща основа. (Ръкопис 81, 1900)

30 май

Колко внимателно трябва да се подбират приятелствата! Приятелството със света със сигурност ще понижи стандарта на религиозните принципи. Езическите съпруги на Соломон отвърнаха сърцето му от Бога. Неговата фина чувствителност беше притъпена и той стана коравосърдечен, защото изгуби съчувствието си към хората и любовта си към Бога. Съвестта му беше загрубяла и управлението му се превърна в тирания.

Соломон подготви пътя за своето собствено падение, когато потърси мъдри занаятчии от други народи, за да построи храма. Бог беше учителят на Своя народ и Той предвиждаше те да пребъдват в Неговата мъдрост и с дадените от Него таланти те трябваше да бъдат първи пред всички. Ако имаха чисти ръце, чисто сърце и благородна, осветена цел, Господ щеше да им даде Своята благодат. Но Соломон обръщаше внимание на светското вместо на Бога, и откри, че предполагаемата му сила е слабост. Той внесе в Ерусалим маята на злите влияния, които бяха увековечени чрез многоженството и идолопоклонството. Няма съмнение кой подтикна Израел към грехове.

Въпреки че по-късно Соломон се покая, неговото покаяние не премахна идолопоклонническите обичаи, които беше внесъл в народа. Всеки лично ще предаде наследство или от добро, или от зло. Среброто от Тарсис и златото от Офир бяха получени от Соломон на ужасна цена, дори с предателство към святите отговорности. Порочните връзки с езическите народи поквариха добрите нрави. Когато Господния народ се отвръща от Бога на всяка мъдрост и търси народи, които не обичат Бога, за да придобие мъдрост и да стигне до решение, Господ ще му позволи да следва тази мъдрост, която не идва отгоре, а отдолу. (Ръкопис 44, 1894. Бюлетин на Генералната конференция, 25 февруари, 1895)

Отдалечаването от пълнотата може да изложи душата на опасност

Като наблюдаваме тази картина, виждаме какво се случва на хората, когато се отделят от Бога. Една погрешна стъпка подготвя пътя за втората и третата, и всяка стъпка се прави много по-лесно от предишната. Нека да внимаваме да се излагаме на опасност душата си, като се отдалечаваме от принципите на пълнотата. Няма сигурност в експериментирането с божествените пазители на мира и праведността.

Направи ли Господ грешка като постави Соломон на толкова отговорен пост? Не, Бог го подготви да носи тези отговорности и му даде благодат и сила при условие, че Му е покорен. “Тогава ще благоуспяваш” – каза Давид – “ако внимаваш да изпълняваш заповедите и съдбите, които Господ заповяда на Моисей за Израел. Бъди силен и смел, не се страхувай, нито се ужасявай.”

Господ поставя хората на отговорни постове, не за да вършат своята собствена воля, но Неговата воля. Докато те спазват Неговите святи принципи на управление, Той ще ги благославя и ще им дава сила, като ги признава за Свои сътрудници. Бог никога не изоставя този, който е верен на принципа.

Нека онези, които са на отговорни постове, помнят, че ние приближаваме към опасностите на последните дни. Целият свят преминава на изпит пред Бога... Нека никой да не прави грешащите, ограничени хора свои водачи. Бог е Този, който стои зад смъртните, Този, от когото всички получават мъдрост и знание, което им дава способност да вършат доброто. А Бог желае да помогне на всеки. Той няма любимци.

Нека онези, на които Бог дарява богати дарби, да внимават, да не би гордостта и самодоволството да ги завладеят. Човекът, който упражнява голямо влияние, този, когото хората са склонни да следват, трябва постоянно да бъде в молитвите на другите работници и да бъде съветван от тях. Нека те да се молят той или тя да бъдат запазени от гордост и себе възвишаване (Ръкопис 164, 1902)

Благополучието понякога води до духовно падение

В ранните години от своето управление Соломон беше посетен от савската царица. Тя дойде да види и чуе неговата мъдрост и след като го беше чула каза, че и половината не й било съобщено. Но неговото мъдро и много справедливо управление се промени. Той, който беше познавал Бога и истината, направи големи разходи, за да угоди на безбожните си съпруги. Той си направи скъпи градини. Божиите пари, които трябваше да бъдат пазени свято и с тях да се помага на бедните сред народа, както беше заповядал Бог, бяха погълнати от амбициозните царски проекти. Те бяха отклонени от първоначалната си цел... На страдащите не бяха дадени къщи, храна и облекло, както Бог беше посочил, че трябва да се прави. Чрез разточителните си разходи Соломон се опитваше да угоди на съпругите си и да прослави себе си. По този начин той изразходи средствата, които бяха в изобилие, и наложи тежки данъци върху бедните...

Неговата морална способност беше изчезнала, както изчезва силата на един паралитик. Той се опита да съвмести светлината с тъмнината, да служи на Бога и на мамона. Той се чувстваше свободен да си прави експерименти с необузданата разпуснатост. Но порокът и чистотата не можеха да бъдат смесени и пътят, по който царят вървеше, донесе неговото собствено наказание. Той се отдели от Бога и знанието за Бога го напусна...

Хората, които се занимават с пари, трябва да научат урока от историята на Соломон. Онези, които имат солидни доходи, са постоянно в опасност да смятат, че парите и положението ще им осигурят уважение и че не трябва да бъдат толкова взискателни. Но себе възвишаването е само един сапунен мехур. Чрез неправилна употреба на дадените му дарби Соломон отстъпи от Бога. Когато Бог дава на хората благосъстояние, те трябва да внимават да не следват фантазиите на собствените си сърца, да не би да изложат на опасност простотата на своята вяра и да опорочат религиозната си опитност. (Ръкопис 40, 1898)

Сатана подготвя непреодолими изкушения

На всяка стъпка трябва да се питаме: “Това ли е Господния път?” Докато сме живи, трябва да пазим твърдо и целенасочено чувствата и страстите. Отвътре е порокът, отвън са изкушенията и всеки път, когато Божието дело напредва, Сатана прави планове да подреди така обстоятелствата, че изкушенията да дойдат с непреодолима сила върху душата. Докато сме живи, трябва да пазим твърдо и целенасочено чувствата и страстите...

Мнозина са затваряли очите си за опасността и са продължавали да вървят по свой собствен път, заблудени от Сатана, докато се поддадат на изкушенията му. Тогава те се отдават на отчаянието. Това беше историята на Соломон. Но дори за него имаше помощ. Той наистина се покая от пътя на греха и намери помощ. Нека никой да не дръзва да извършва греха, така както направи той, като се надява, че той/тя също ще може да се възстанови. Можем да се наслаждаваме на греха само като се изложим на опасността от вечна загуба. Но никой, който е паднал, не трябва да се предава на отчаянието...

Злоупотребата с благородните таланти в случая на Соломон трябва да бъде предупреждение за всички. Само добротата е истинското величие. Всеки ще остави наследство от добро или зло. На източния връх на Елеонската планина се намираха паметните камъни на Соломоновото отстъпничество... Йосия, младият реформатор, в своята религиозна ревност унищожи тези образи на Астарта, Хамос и Молох, но разбитите парчета и купчините развалини останаха срещу планината Мория, където стоеше Божия храм. Когато чужденците от следващите поколения попитаха: “Какво означават тези развалини срещу Господния храм?”, на тях им отговаряха: “Това е Соломоновата планина на Прегрешението, където той построи олтар за поклонение на идолите, за да угоди на своите езически съпруги.” (Писмо 8б, 1891)

Пазете се от тези, които противоречат на Божиите заповеди

“Тогава царят каза на Божия човек: Ела с мен у дома да обядваме и ще ти дам подарък. Но Божият човек отвърна на царя: Дори и да искаш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с тебе... защото това ми беше заръчано чрез Господнето слово: Не яж хляб там, нито пий вода и не се връщай по пътя, по който беше дошъл във Ветил.”

Пророкът отказа да приеме каквото и да е от Еровоам, но падна в изкушението на един възрастен пророк, който живееше във Ветил... Той му каза: “Ела с мен и яж хляб.” Но Божият човек му отговори така, както беше отговорил на Еровоам... Възрастният пророк го излъга, като каза: “И аз съм пророк, както си ти; и ангел ми говори чрез Господнето слово, като ми каза: Върни го със себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода.” Той заяви, че Господ беше говорил чрез него, когато това не беше вярно...

Божият човек безстрашно беше занесъл своята укорителна вест. Той не беше се поколебал да изобличи царската фалшива система на поклонение. Беше отказал да приеме поканата на Еровоам, въпреки обещанието за награда. Но си позволи да бъде убеден от един, който твърдеше, че има вест от небето.

Когато Господ даде на един човек заповед, както даде на Своя вестител, Самият Той трябва да отмени заповедта. Върху онези, които се отвръщат от Божия глас, за да слушат противоположни заповеди, ще се изпълни заплахата за зло. Тъй като този вестител послуша лъжливи заповеди, Бог допусна той да бъде унищожен...