Тържествуващият Христос Размишления за историята на великата борба
Изтегляне 2.75 Mb.
|
|
Днес Господ изисква от Своя народ не по-малко, отколкото в древността. Ако чистота беше толкова необходима за пътуващите в пустинята, които бяха на чист въздух почти през цялото време, тя не е по-малко необходима на нас, които живеем в затворени къщи, където мръсотията е по-забележима и има по-нездравословно влияние. Моралният закон, изречен от Синай, не може да има място в сърцата на хора с навици на безредие и мръсотия. Ако децата на Израел не можеха дори да слушат оповестяването на този свят закон без чистота на тялото и дрехите, как може тези заповеди да бъдат записани на сърцата на онези, които са неспретнати във външността си и разхвърляни в домовете си.?... Жестоки епидемии от треска са настъпвали в села и градове, които са били считани за абсолютно здравословни и това е довеждало до смърт или нарушено здраве на хората. В много случаи помещенията точно на онези, които са ставали жертва на тези епидемии, съдържат факторите за унищожението, които изпращат смъртоносна отрова в атмосферата и тя бива вдишвана от семейството и съседите... Когато лорд Палмерстън беше министър-председател на Англия, той по едно време беше помолен от духовенството на Шотландия да определи един ден за пост и молитва, за да се предотврати холерата. Той отговори: “Очистете и дезинфекцирайте улиците и къщите си, насърчавайте чистотата и здравето сред бедните и се погрижете да бъдат изобилно снабдени с добра храна и дрехи, и предприемете подходящите санитарни мерки като цяло, и няма да имате случай да постите и да се молите. Нито пък Господ ще чуе молитвите ви, докато тези неща - Неговите профилактични средства, остават пренебрегнати.” (Ръкопис 58, 1890) 17 април Божият закон не е даден само за Израел “И така, сега, ако наистина слушате гласа Ми и пазите завета Ми, то повече от всички племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят; и вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свята народ.” (Изход 19:5, 6) Господ възнамерява да направи изговарянето на Своя закон сцена на страшно величие, в съответствие с неговия възвишен характер... Бяха направени приготовления според заповедта и в подчинение на една следваща заповед Мойсей каза да се постави ограда около планината, за да не може нито човек, нито животно да влязат без позволение в свещеното място... Сутринта на третия ден, когато очите на всички хора бяха обърнати към планината, върхът й беше покрит от плътен облак, който ставаше все по-черен и гъст, като се простираше надолу, докато цялата планина беше обвита във мрак и страшна тайнственост. После се чу звук като от тръба, призоваващ хората да се срещнат с Бога и Моисей ги отведе до подножието на планината. От гъстата тъмнина проблеснаха ослепителни светкавици, докато трясъкът на гръмотевиците ехтеше и проехтяваше сред околните възвишения... Гръмотевиците спряха. Тръбата вече не се чуваше. Земята застина. Настъпи период на тържествена тишина и после се чу Божият глас. Господ извести Своя закон, като говореше от гъстата тъмнина, която Го обгръщаше, докато стоеше на планината, заобиколен от свита от ангели... Йехова разкри Себе си не единствено в страшното величие на съдия и законодател, но като съчувстващ пазител на Своя народ: “Аз съм Господ, твоят Бог, Който те изведе от египетската земя, от дома на робството.” Този, когото те вече познаваха като свой водач и избавител, който ги беше извел от Египет, като направи нов път за тях през морето и повали фараона и неговото войнство, и който по този начин беше показал, че стои над всички египетски богове – сега Той изговаряше Своя закон. По това време законът не беше изречен единствено за полза на евреите. Бог ги почете като ги направи пазители и хранители на Своя закон, но той трябваше да бъде пазен като свят завет за цялата земя. Заповедите на декалога са пригодени за цялото човечество и те бяха дадени за наставление и напътствие на всички. Десет заповеди – кратки, обхващащи всичко и авторитетни – обхващат задълженията на хората към Бога и към другите хора. И всички са основани на великия основополагащ принцип на любовта. (Патриарси и пророци)
Вкорененият бунт е неизлечим “Народът се събра срещу Аарон и му каза: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото този Моисей... не знаем какво му стана.” (Изход 32:1) Всички са свободни да изберат и заемат позиция на страната на бунтуващите се или с онези, които са на страната на Бога и на истината – онези, които са се трудили сериозно, предано и безкористно в това велико дело и които са издържали изпитания, упреци, и са се борили смело в Господните битки. Вкорененият бунт е неизлечим. Той първо започна в небето с ангела, който беше следващият по ранг след Исус Христос. Този издигнат ангел имаше симпатизанти, които се присъединиха към неговия бунт. Той, Сатана, големият бунтовник, беше изгонен от небето и всички негови симпатизанти в бунта споделиха съдбата му. От тогава неговото целенасочено дело е да подтиква към бунт всички, над които може да спечели контрол. Ангелът каза: “Бунтът ще продължи до момента, когато приключи делото на вестта на третия ангел. Не се чудете, нито се обезсърчавайте. Този, който победи водача на бунта, стои начело на това велико дело. Макар че Сатана може да се възвисява и да изглежда победител за известно време, първият велик Победител зорко го наблюдава и той няма да може да направи повече, отколкото Исус му позволи. На Сатана е позволено да има власт за известно време, за да се разкрият искрените, да се изпитат верните, да се развият фалшивите и да се отделят от чистите по сърце. Верните и истинните ще бъдат прочистени от бунтовниците, когато му дойде времето, защото са събрани всички верни.” После ми бяха показани пътуванията на децата на Израел. Бунтът беше нещо обичайно за древния Израел. Моисей се беше отдалечил от тях само за четиридесет дена, но това беше достатъчно дълго време, за да бъде осъществено едно от най-големите отстъпничества от Бога, който им беше показал такава специална благосклонност и чийто глас бяха чули наскоро от планината Синай. Той изрече Десетте заповеди в страшно величие, в ушите на целия народ, което ги накара прекомерно да се уплашат, да се разтреперят и да помолят Моисей великият Йехова повече да не им говори, но той да получава словата и да им ги съобщава. Те си направиха теле и обърнаха гръб на Бога чрез най-низко идолопоклонство – поклонението пред делото на техните собствени ръце. (Ръкопис 1, 1865) 19 април Моисей беше пример на истинско смирение “Но сега, ако искаш, прости греха им; но ако не, моля Ти се, заличи мен от книгата, която си написал.” (Изход 32:32) След като децата на Израел бяха чули даването на Десетте заповеди на Синай, те изпаднаха в идолопоклонство и Господ им се разгневи. Той каза на Моисей: “Сега Ме остави... да ги изтребя; а от теб ще направя велик народ.” Но не. Човекът, който се беше научил да търси изгубените овце в пустинята, който беше преживял студ и бури, но не беше оставил да се изгуби нито една овца, не можеше да се откаже от народа, оставен на грижата му. Той помоли Бог да не се отказва от тях, но да прости беззаконието им... Моисей заяви: “Ако ти не дойдеш с мен, не ни извеждай оттук.” Той повече не разчиташе на себе си. Лозунгът му беше: Богът на Израел е моята Сила и моят Водач. Той не беше обожаван като царете на другите народи. Той постоянно казваше на децата на Израел, че е само това, което го е направил Богът на Израел. Във всички битки, в които постигаха победа, той им казваше, че не трябва да си присвояват славата, защото Богът на Израел е този, който е спечелил победата заради тях. Когато Господ каза на Моисей “Аз ще бъда с теб,” можем да си помислим, че този силен Божи човек ще бъде удовлетворен. Но той не беше. Той продължи да моли. “Тогава Моисей каза: Покажи ми, моля, славата Си.” Беше ли Моисей укорен за тази дързост?... Той [Бог] взе този силен мъж на вярата и го постави в една цепнатина на скалата и там му разкри славата Си... Когато Моисей се върна при народа, те не можеха да гледат лицето му, защото беше говорил с Бога и лицето му отразяваше Божията слава, която му беше разкрита. “Кожата на лицето му блестеше.” Когато говореше с хората, той трябваше да покрива лицето си с покривало. Не надутият, невярващ самохвалко, но смиреният, предан човек е велик в Божиите очи. За да може да отговори на молитвите на народа си, Господ желае те да придобият лична опитност. Колкото повече се приближават до Исус Христос, толкова по-отблизо наблюдават Неговата красота и живот и толкова по-скромно ще става мнението им за себе си. Колкото по-скромно оценяват себе си, толкова по-ясно ще виждат Божията слава и величие. Когато хората твърдят, че са осветени и благочестиви, няма нужда от по-ясно доказателство, че не са благочестиви. (Ръкопис 36, 1885)
Бог подканва към свята дързост, когато се приближаваме към Него “Тогава Моисей каза: Покажи ми, моля, славата Си.” (Изход 33:18) Всички, които имат отговорни постове трябва да осъзнаят, че първо трябва да бъдат силни с Бога, за да могат да бъдат силни с хората... Бог се вслушва в молитвата на Своите себеотрицателни работници, които се трудят за напредъка на Неговата кауза. Той дори е благоволявал да говори лице в лице със слаби простосмъртни. Той изслушва не само с търпение, но и с одобрение настойчивите молитви на онези, които наистина копнеят за Неговата помощ. Неговият слуга Моисей чувстваше своята слабост да извърши великото дело пред себе си и се молеше Божието присъствие да го придружава с настойчивост, която изглеждаше почти дързост. Но вместо да бъде укорен, искреният молител получава отговора: “Самият Аз ще бъда с теб и Аз ще те успокоя” – уверение, че всички негови товари може да бъдат възложени върху Бога. Но умът на Моисей е толкова обременен с огромната тежест на отговорностите, лежащи върху него, че се приближава все повече към Бога и моли за все повече. Отговорът от Бога е: “И това, което си казал, ще направя, защото си придобил Моето благоволение и те познавам по име.” Насърчен от своя успех, Моисей дръзва да отиде и по-нататък – той притежава свята дързост, която стига до точката, когато става непонятна за окаяните, ограничени човешки същества. Чрез молитвата божият слуга се е приближавал все повече до Бога и сега отправя молба, която никой простосмъртен не е посмявал някога да изрече: “Покажи ми, моля, славата Си.” Ще отхвърли ли сега Бог Своя слуга за очевидната му дързост? И трети път идва отговорът: “Аз ще направя да мине пред теб цялата Моя благост.”... О, какво благоволение от страна на Бога! Тази ръка, която направи световете, взема този силен мъж на вярата и го поставя в цепнатината на скалата, за да може да му покаже Своята слава и да направи да мине пред него цялата Му благост... И най-блестящият им, и най-сериозното проучване, и най-възвишеното красноречие никога не могат да заменят Божията мъдрост и сила в онези, които носят отговорностите, свързани с Неговата кауза... Бог е осигурил всичко, за да може работниците да получат помощта, която само Той може да даде. Ако те позволят на делото си да бъде прибързано, претоварено и объркано, така че да нямат време за религиозни размишления и молитва, те ще допускат грешки. Ако знамето не е издигнато от Исус Христос срещу Сатана, дяволът ще победи онези, които са включени във важното дело за това време. (Ръкопис 6, 1879)
Небесни наблюдатели са свидетели на всяка изговорена дума “Те казаха: Само чрез Моисей ли говори Господ? Не говори ли и чрез нас? И Господ чу това.” (Числа 12:1, 2) Аарон и Мариам се разсърдиха на Моисей поради брака му... Те мислеха, че той се смята за по-горен от тях и завинаги трябва да останат на второ място. Сатана желаеше да породи у тях точно това чувство. Неговата работа беше да продължи делото, което беше започнал в небето... Сатана не може да засегне ума, способностите за мислене, очите на ума. Но той може да направи нещата, които очите виждат, да изглеждат съответстващи на коварните му действия... Аарон и Мариам станаха едно в мисли. Те си поговориха и казаха: “Само чрез Моисей ли говори Господ? Не говори ли и чрез нас?” Забележете какво последва: “И Господ чу това.” Господ чува много неща, които хората казват, и Той разбира потока от зло, който интензивно се задейства чрез думите, изговорени в тайно. Ако хората могат винаги да имат предвид, че има присъстващ Свидетел, който чува всяка изговорена от тях дума, дори в тайната стаичка, ще има много по-малко лични разговори, изричани от човешките устни, за да заразяват умовете на другите с техните идеи и лоши предложения, които изказват гласно изкушенията на великия измамник... Имаше Един, който можеше да оправдае Моисей. Чуйте Неговото свидетелство. Думите звучат през каналите на времето като доказателство, че Божият ум не е в хармония с мислите на неосветените хора. “А Моисей беше много кротък човек – повече от всички хора, които бяха на земята... Тогава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на шатъра и повика Аарон и Мариам, и те двамата излязоха. Той каза: Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз, Господ, ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря. Но слугата Ми Моисей не е така поставен, той, който е верен в целия Ми дом; с него аз ще говоря уста с уста... След като облакът се оттегли от шатъра, ето, Мариам беше прокажена, бяла като сняг.”... Тъй като Аарон и Мариам бяха почетени с дял в делото, те сметнаха, че са равни на Моисей, и те наистина бяха много важна част от великото цяло. Те чувстваха, че трябва да им се отдаде чест и че Моисей не трябва да получава цялата почит. Нека хората да осъзнаят, че където и да е поставил Бог него/нея, той или тя трябва да възложат цялото си доверие в Бога. (Писмо 7, 1894) 22 април Внимавайте да не носите лъжлив доклад “Не можем да излезем против онзи народ, защото е по-силен от нас.” (Числа 13:31) Делото се нуждае от млади хора – такива, които заинтересовани ще поемат работата и ще я продължат напред с ревност и сила. Но Господ е и винаги ще бъде с възрастните, непоколебими водачи, които са се държали здраво за истината в моменти на опасност. Когато основата на вярата на по-младите водачи е сякаш пометена и техните къщи се разрушават, свидетелства като това на Халев ще бъдат чути от възрастните воини: “Да вървим напред незабавно и да я завладеем, защото можем да я превземем.” Това се чу гласът на неверието. “Не можем да излезем против онзи народ, защото е по-силен от нас.” Една дума на неверие подготвя пътя за още много. Сатана не пуска лесно един човек, когото може да изкушава, за да обезславя Бога чрез изразяване на неверие... Как се отрази този доклад върху събранието?... “И всички израелтяни роптаеха против Моисей и Аарон; и цялото общество им каза: Да бяхме измрели в Египетската земя! Или в тази пустиня да бяхме измрели!”... Нека всички внимателно да четат четиринадесетата глава от Числа и нека разберат, че хората могат да носят лъжливи доклади, както направиха изпратените със задачата, засягаща придвижването на повече от един милион хора... Онези, които донесоха обезсърчителния доклад и внесоха обезкуражение в целия стан на Израел, послужиха на сатанинските сили и напълно се разбунтуваха срещу Бога, когато им се противопоставиха поради невярното им свидетелство. И увлякоха разочарованото събрание след себе си, защото те повярваха в тяхното представяне на земята. Събранието застана на погрешната страна и подбуждани от сатанинските сили, те извикаха срещу верните шпиони и предложиха на хората да убият с камъни Исус Навин и Халев, които дръзнаха да представят истинската картина по отношение на земята. Но за онези, които са свидетелствали вярно за истината, винаги има осигурена закрила. Кое спаси живота на Исус Навин и Халев? “Тогава Господната слава се яви в шатъра за срещане пред всички израелтяни.”... Тук имаме изрично доказателство, че Господният гняв беше разпален срещу бунтовния народ – онези, които бяха благословени с велика светлина и скъпоценни възможности да разбират Божията воля, която им беше предадена от Самия Христос, техният невидим Водач, обгърнат от облачния стълб през деня и от огнения стълб през нощта. (Писмо 106, 1897. Ръкописи. Т. 15) 23 април Не изговаряйте думи на неверие “Ходихме в земята, в която ни изпрати; и наистина, там текат мляко и мед; ето и плода й.” (Числа 13:27) До тук думите [на шпионите] бяха изговорени в истина, но вижте какво последва. След описването на красотата и плодородието на земята, всички освен двама от шпионите нашироко се разпростряха върху опасностите и рисковете, което стояха пред израелтяните, ако се опитаха да завоюват ханаанската земя... Тяхното неверие хвърли мрачна сянка над събранието. Издигна се мъчително ридание, премесено с безразборен ропот на гласове. Халев осъзна ситуацията и направи всичко възможно да се противопостави на лошото влияние на своите неверни другари. Той не опроверга казаното. Стените бяха високи и ханаанците – силни. Но Бог беше обещал земята на Израел. “Да вървим напред незабавно и да я завладеем” – каза Халев – защото можем да я превземем.” Но десетте, като го прекъснаха, обрисуваха препятствията в още по-мрачни цветове, отколкото отначало. “Не можем да излезем против онзи народ” – заявиха те – “защото е по-силен от нас... И целият народ, който видяхме в нея, са много високи мъже. Там видяхме исполините, Енаковите синове, от исполинския род; и пред тях на нас ни се виждаше, че сме като скакалци; такива се виждахме и на тях.” Правилно е хората да се считат като скакалци, когато се сравнят с Господа, израелевия Бог. Но от страна на шпионите беше израз на липса на вяра да сравняват по този начин израелтяните с хората, които бяха видели в Ханаан. Децата на Израел имаха на своя страна мощните сили на небето. Единственият Бог, който, обгърнат от облачния стълб, ги беше водил през пустинята, се биеше за тях. Те бяха видели проявата на Неговата сила при Червеното море, когато при Неговото слово водите се разделиха, като направиха за тях явен път през морето. Въпреки това, когато шпионите видяха укрепените градове в Обещаната земя, те позволиха на неверието да влезе в сърцата им и се върнаха в събранието с неверен доклад... Това ни показва до какво отчаяние може да доведе хората неверието. Братя и сестри, когато във вас възникнат мисли на неверие и недоверие, помнете че мълчанието е красноречие. Не изговаряйте думи на неверие, защото такива думи са семена, които ще поникнат и ще принесат плод. Сред нас като цяло има твърде много говорене и твърде малко молитви. Мислим и говорим за съществуващите трудности, а забравяме да се доверяваме на Господа. Божият Дух ще действа мощно за Своя народ, ако ние Му дадем възможност. (Ръкопис 10, 1903)
Да се научим да се доверяваме и да се покоряваме “И ако изтребиш този народ като един човек, тогава народите... ще кажат: Понеже Йехова на можа да въведе този народ в земята... затова ги погуби в пустинята.” (Числа 14:15, 16) Господ беше изпълнил словото, което изговори на Авраам, когато обяви, че след като Израелевите деца бъдат в робство четиристотин години, Той ще ги освободи... Но тук, на прага на обещаната земя, те Го обезславиха, като отстъпиха пред неверието. Ще бъдем доведени в трудни места, но не трябва да чакаме дотогава, за да се научим да се доверяваме и покоряваме. Сега, точно сега, е денят, в който имаме възможностите и привилегията да се научим. Когато светлината на истината блести над нас, трябва да научим този урок. Нека да се молим Бог да ни даде истинско разбиране на Неговия характер и желание да Му се покоряваме. Трябва да устояваме в силата и мощта на Израелевия Бог. Ще направим ли това, братя и сестри? Или ще мърморим и ще се оплакваме, като се взираме в препятствията по пътя и правим от къртичината планина? Днес Бог дава на Своя народ доказателства за Своята сила, както даде на Израел, за да утвърди вярата им. Ще оставят ли те тези доказателства безплодни? Ще постъпват ли така, сякаш Бог не е действал в тяхна полза? Господ желае ние да признаем Неговата сила, Неговата благодат и Неговото спасение, които ни е осигурил на безкрайна цена – със смъртта на Единородния Си Син. Живеем във време на изпитания, време на проверка, време на изследване. Бог изпитва Своя народ, за да види дали може да действа в тяхна полза. Той не може да действа за тях, ако отварят сърцата си за подбуждането на врага. Той не може да Си сътрудничи с тях, ако те се доверяват на хора, вместо да гледат към Исус и да се наслаждават на Неговата доброта и любов. Той иска да направи от нас един народ, чрез който да може да разкрива Своята благодат, и Той ще направи това, ако само Му дадем възможност, ако пожелаем да отворим прозорците на душата към небето и да ги затворим за земната тълпа, ропот, оплаквания и търсене на грешки... Онези, които днес роптаят срещу Божиите определени представители, като отслабват доверието на хората в тях, вършат същото дело, което вършеха и децата на Израел. Господ чува всяка дума на ропот. Той чува всяка дума, намаляваща влиянието на онези, които Той използва, за да провъзгласяват истината, която трябва да приготви един народ да устои в последните дни. (Ръкопис 10, 1903. Бюлетин на Генералната конференция, 30 март, 1903)
Днес все още имаме нужда от хора като Халев “Но Халев успокояваше народа пред Моисей, като казваше: Да вървим напред незабавно и да я завладеем, защото можем да я превземем.” (Числа 13:30) В различни периоди от историята на нашето дело е имало голяма нужда от хора като Халев. Днес имаме нужда от истински предани работници, които изцяло следват Господа, които не са склонни да мълчат, когато трябва да говорят, които застават твърди като стомана за принципа, които не се опитват да проявяват показност, но които разбират, че науката на молитвата се състои в упражняването на вяра и вършенето на дела, които ще свидетелстват за Божията слава и ще действат за доброто на Неговия народ... Бог не желае да има в Своето дело водачи, които да служат с разделено сърце. Неговите служители трябва да заемат позицията да не одобряват нито едно зло дело. Следването на Исус изисква искрено обръщане от самото начало и всекидневно повторение на това обръщане. Имало е моменти, когато кризата е определяла характера... Има хора, които са угасили своето духовно зрение. Те не могат да различат святото от обикновеното. Гласът им е най-силен, когато са в служба на врага. Би било изцяло за тяхно добро да запазят мълчание. Това е тяхната сила. Мълчанието е тяхното красноречие. Има огромно значение за всеки човек дали е на страната на Господа по даден въпрос или на страната на Сатана. Днес Божият народ има далеч по-голяма светлина, отколкото имаше древния Израел. Те имат не само увеличената светлина, която ги огрява, но и наставленията, които Бог даде на Моисей, за да ги предаде на народа. Бог определи разликата между святото и обикновеното и заяви, че тази разлика трябва стриктно да бъде съблюдавана... Господ е дал на Своя народ голяма светлина и скъпоценни наставления. Каква мъка, какъв срам, каква душевна болка са изпитвали Божиите предани служители, които са чували, като Исус Навин и Халев, как Израелтяните отхвърлят своя водач... и избират един от тяхното бунтовно множество да ги заведе обратно в Египет. С оплакванията си Израелтяните богохулстваха срещу Бога. Бог беше дал да се разбере, че защитата на ханаанската земя е оттеглена и че сега е подходящото време за тях да влязат в нея. Халев провъзгласи истината за онова време и за всяко време: “Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра. Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тази земя и ще ни я даде – земя, където текат мляко и мед. Само недейте въстава против Господа, нито се бойте от народа на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях.” (Писмо 39, 1899) 26 април Когато се изправим пред трудности и изпитания “Наистина нито един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им.” (Числа 14:23) Когато възникнат трудности в който и да е клон на делото – както това със сигурност ще стане, защото воюващата църква не е още тържествуваща църква – цялото небе наблюдава, за да види накъде ще поемат онези, на които са възложени святи отговорности. Някои ще се препъват; някои ще слушат съблазняващите духове; някои ще изберат тъмнината вместо светлината, защото не са верни на Бога. Онези, които живеят в Христос, няма да се провалят, нито ще бъдат обезсърчени, подобно на своя Господар... Господ изисква нашите неразделени чувства. Ако хората не са искрени, те ще пропаднат в деня на изпитанието, проверката и пробата. Когато врагът събира силите си в боен ред срещу тях и битката става трудна, точно когато са необходими цялата сила на ума и способностите, цялата тактичност на мъдрото воюване, за да се отблъсне врага, онези, които са нерешителни, ще обърнат оръжията си срещу своите собствени войници. Те отслабват ръцете, които трябва да бъдат силни за воюване. Каталог: MEDIA%20SET -> index.php?path=A.DATA%20SDABG.NET -> PERIODIKI MEDIA%20SET -> За Windows има само един вид архив формат MEDIA%20SET -> Книгата "Свидетелства към църквата", том 9-ти, ст."Последната криза", писана от религиозната писателка Елена Вайт през 1909г намираме следния цитат: " MEDIA%20SET -> Жак Секвейра вечното евангелие изкупителната Божия любов MEDIA%20SET -> Фактите около възкресението Изтегляне 2.75 Mb. Сподели с приятели:
|