Тържествуващият Христос Размишления за историята на великата борба
Изтегляне 2.75 Mb.
|
|
Божият Дух държи злото под контрола на съвестта. Когато хората възвишават себе си над влиянието на Духа, те жънат реколтата на беззаконието... Предупрежденията им влияят все по-малко и по-малко. Те постепенно изгубват страха Божи. Сеят за плътта и ще пожънат поквара. Реколтата от семето, което те самите са посели, назрява... Тяхното плътско сърце се превръща в каменно сърце. Отхвърлянето на истината затвърдява беззаконието им... Всички трябва да разбират средството, чрез което душата бива унищожена. Това не става поради някакъв указ, който Бог издава срещу мъжете и жените. Той не ги прави духовно слепи. Бог дава достатъчно светилна и доказателства, за да могат те да разграничат истината от лъжата. Но Той не ги насилва да приемат истината. Той ги оставя свободно да изберат доброто или злото. Ако хората отхвърлят доказателството, което е достатъчно, за да насочи преценката им в правилната посока, и веднъж изберат злото, те ще направят това и втори път с по-голяма готовност. Третият път те още по-нетърпеливо ще се отдалечат от Бога и ще изберат за застанат на страната на Сатана. И ще продължат по този път, докато се затвърдят в злото и повярват в лъжата, която са ценили високо като истина. (Ръкопис 126, 1901. Проповеди и изказвания. Т. 2)
Божият закрилящ облак в пустинята “Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, че ни изведе от Египет?” (Изход 14:11) Преживяването на децата на Израел при напускането на Египет съдържа много важен за нас урок. Мнозина смятаха, че повече от един милион хора бяха отклонени от правилния път към една долина, оградена от планини. Пред тях се простираше Червеното море, а зад тях беше фараоновото войнство, следващо ги в бързо преследване. В началото на вървежа си децата на Израел бяха водени от облак. Невежи и суеверни поради дългите години на робство в една суеверна страна, хората гледаха на този облак с учудване. Някои го наблюдаваха със страх, докато други твърдяха, че това е благоприятна поличба. Когато хората направиха лагер край морето, те видяха в далечината бляскавите доспехи и движещите се колесници на фараоновото войнство. Сърцата им се изпълниха с ужас. Някои извикаха към Господа, но значително по-голямата част забързаха към Моисей с недоволството си... Моисей беше силно разтревожен, че хората показват толкова малка вяра в Бога, въпреки че бяха постоянно свидетели на изявите на Неговата сила в тяхна полза... Вярно е, че нямаше възможност за избавление, ако Самият Бог не се намесеше за тяхното освобождаване, но след като бяха доведени до това положение в подчинение на божественото ръководство, Моисей не се страхуваше от последиците. Неговият спокоен и насърчителен отговор към хората беше: “Не се бойте; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши...”... Не беше лесно да се задържи множеството на Израел в очакване пред Господа. Поради липсата на дисциплина и самоконтрол те станаха раздразнителни и неблагоразумни... Чудният облачен стълб ги беше водил като знак от Бога да вървят напред. Но сега те се съмняваха дали той не предрича някое ужасно бедствие, защото не ги ли беше довел той до неподходящата страна на планината в път, който не може да се премине?... Но сега, при приближаването на египетската армия, която очакваше да ги направи лесна плячка, облачният стълб величествено се издигна, мина над израелтяните и слезе между тях и египетските армии. Между преследваните и техните преследвачи се вмъкна стена от мрак. Египтяните повече не можеха да различават лагера на евреите и бяха принудени да спрат. Но със сгъстяването на нощния мрак облачната стена стана голяма светлина за евреите, като изпълни целия лагер с лъчите на деня. Това, което беше ужас за хората, беше станало тяхна защита. (Ръкопис 6а, 1903) 8 април
Бог избава своя народ от врага “И Господ предизвика оттеглянето на морето цялата онази нощ от силен източен вятър и в морето се яви суша, и водите се раздвоиха. Така израелтяните влязоха сред морето.” (Изход 14:21, 22) “Вървете” беше заповедта, дадена чрез Моисей, и тя беше повторена от старейшините на различните племена. Израелевото войнство послушно пристъпи по пътеката, която беше прокарана за тях по толкова необичаен и чуден начин. Светлината от Божия огнен стълб светеше над пенестите гриви на огромните вълни и осветяваше пътя, който приличаше на огромна, изорана сред морските води бразда. Когато облакът бавно се придвижи напред, египетските часовои откриха, че израелтяните бяха преместили лагера си и мощната армия веднага се приготви за тръгване. Те чуха звука от стъпките на евреите, но не можеха да видят нищо, защото облакът, който светеше на израелтяните, беше за египтяните тъмна стена. Водени от звука, те ги последваха по чудотворно направената пътека, която Бог беше приготвил за Своя народ. Те вървяха след тях цялата нощ, но се движеха бавно, защото колесниците им вървяха тежко. И все пак те продължаваха, като очакваха скоро да проникнат през облака и да настигнат бегълците. Най-накрая нощните сенки отминаха, утрото изгря и армията на преследвачите почти настигаше бягащите евреи.... Пред удивените им погледи тайнственият облак се превърна в огнен стълб, стигащ от небето до земята. Затрещяха гръмотевици и заблестяха светкавици. “Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; също и стрелите Ти прелетяха. Гласът на гърма Ти беше във вихрушката; светкавиците осветиха вселената; земята се потресе и се разклати.” Египтяните бяха обхванати от объркване и смут. Сред разбунените стихии, в които чуха гласа на един разгневен Бог, те се опитаха да се върнат по стъпките си и да избягат към брега, от който бяха тръгнали. Но Моисей протегна жезъла си и събраните на куп води, които съскаха, ревяха и жадно търсеха плячката си, се втурнаха и погълнаха египетската армия в мрачните си дълбини. Когато пукна зората, тя разкри пред израелевите множества всичко, което беше останало от мощния им враг – облечените в ризници тела, изхвърлени на брега. За една нощ бяха избавени от най-ужасната опасност... Сам Йехова ги беше спасил и сърцата им се обърнаха към Него с благодарност и вяра. Чувствата им намериха израз в песни на хваление. (Ръкопис 6а, 1903)
В края на краищата Божиите врагове ще загинат “Господ помете египтяните сред морето.” (Изход 14:27) По целия свят, който Той е създал, няма нито едно царство, което да е независимо от Бога. И когато мъжете и жените в едно земно царство или общност разберат законите, които са направени, за да ръководят поданиците на Владетеля на вселената, но все пак отказват да им се подчиняват, те си навличат осъждането на закона, който Бог, нашият върховен Владетел, е установил от сътворението на земята... Поради упоритостта на фараона беше решено, че Божият глас, изразен в заповеди, трябва да изиска израелтяните да бъдат освободени от робството им. Фараонът отказа и Господ наказа царството, защото земният владетел не пусна Божия народ да отиде и да изгради царство под божествено управление. Отказът на фараона докара много язви над Египет, докато упоритият цар беше подтикнат да отстъпи пред Божия план. И тогава той отново закорави сърцето си в бунт против Бога и изпрати огромната си армия да върне израелтяните към непрестанната им служба за египетския владетел. Господ подейства по свръхестествен начин за спасението на Своя народ. Той прокара път за бягство в средата на Червеното море. Водите бяха струпани като здрава стена и се откри пътека за избавление на израелевите войнства под предводителството на Моисей. В преследването на Израел огромните египетски армии дръзнаха да прекосят морето по същата пътека. Пред тях имаше тъмен облак и все пак те продължиха. Когато цялата армия – “всички фараонови коне, неговите колесници и конници” – бяха на самото морско дъно, Господ каза на Моисей: “Простри ръката си над морето.” Израел беше преминал по сухо, но те чуха виковете на преследващите ги армии. Когато Моисей простря жезъла си над морето, струпаните води, които бяха застанали като огромна стена, потекоха в естественото си русло. Нито един от египетските мъже в тази огромна армия не се избави. Всеки загинаха в решимостта си да следват своя собствен път и да отхвърлят Божия път. Този случай беше краят на изпитателния им период. Така ще се случи и с всяка група от хора, които отблъснат дадената от Бога светлина и настойчиво следват път на действие, който обезсилва закона на Този, който е върховен Владетел над всички царе – над всички земни сили, които се противопоставят на закона на върховния Владетел на вселената и се опълчват в боен ред срещу изричната воля на великия АЗ СЪМ. (Ръкопис 35, 1906. Ръкописи. Т. 21) 10 април
Само истинската вяра оцелява при изпитание “Израел видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; и народът се уплаши от Господа и повярваха в Господа и на слугата Му Моисей.” (Изход 14:31) Гласовете на народа проехтяха над водите на Червеното море в славно ликуване. Но скоро вярата им беше изпитана. Господ щеше да разбере доколко може да разчита на Своя народ да Му бъде предан и верен. Те отпътуваха на тридневен път в пустинята и не намериха вода. “После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера, защото беше горчива.”... “Тогава народът роптаеше против Моисей: Какво да пием?” Вместо да се доверят на Бога и да Му се боят, като вярват в Него при очевидно обезсърчителни обстоятелства, те хвърлиха укор върху предводителя си. Така постъпват хората и от това поколение. Сатанинският план на изкушение е винаги един и същ. Докато всичко върви благоприятно, хората мислят, че имат вяра. Но когато дойдат страдания, бедствия или разочарование, те падат духом. Вярата, която зависи от обстоятелствата или обкръжението, която е жива само когато всичко върви гладко, не е истинска вяра. В затруднението си Моисей извика към Господа. Точно това трябваше да правят и децата на Израел, избавени толкова наскоро. Господ чу вика на Своя слуга, срещу когото хората бяха изрекли толкова много горчиви думи. Той показа на Моисей едно дърво, което “като хвърли във водата, водата се подслади.” Не силата на самото дърво превърна горчивата вода в сладка, а това беше силата на Този, който беше загърнат в облачния стълб, Този, който може всичко... Дали тогава хората оцениха и признаха Божиите благословения? Бяха ли сърцата им изпълнени с благодарност и признателност към Него? Проведоха ли служба на хваление, както докато стояха на бреговете на Червеното море? Нямаме никакво доказателство, че вярата им беше усилена от Божията милост, благодат и любов към тях... Когато дойдат несгодите, за да ни изпитат, когато не виждаме да се приближава голямо благополучие и охолство, а вероятно намаляване на тези неща, когато има затруднения, изискващи жертва от всички, как ще приемем сатанинските намеци, че всичко се разпада, че ни очакват тежки проблеми?... Трябва да съберем частиците от небесни благословения и знаците за доброто, като кажем: Господи, вярвам в Теб, в Твоите служители и в Твоето дело. Ще вярвам в Теб. (Писмо 49а, 1896) 11 април Грехът на неверието отдалечава от Бога “Във всичките им скърби Той скърбеше и ангелът на присъствието Му ги избави; поради любовта Си и милосърдието Си Той сам ги изкупи, вдигна ги и ги носи пред всички древни дни. Но те се разбунтуваха и оскърбиха Святия Негов Дух.” (Исая 63:9, 10) От самото начало на навлизането на греха Христос беше със Своя народ, за да оспори властта на Сатана, защото видя, че борбата трябва да се продължи тук на земята. Сатана се противеше на Божия Син във всяко Негово усилие да изкупи Своя народ. Обгърнат в облачния стълб през деня и в огнения стълб през нощта, Христос напътстваше, ръководеше, съветваше децата на Израел по време на пътуванията им от Египет до Ханаан. Но колко неохотно приемаха израелтяните да бъдат водени, колко неохотно приемаха да бъдат управлявани от гласа на Господния Ангел! Колко нетърпеливи бяха да отстояват своята собствена линия на поведение, да оправдават себе си и бунтовните си чувства и да следват своите собствени идеи и планове! Самият мощен Съветник беше обвит в облачния и огнения стълб и наблюдаваше лагера на Своя народ. Самият Той ги поправяше, когато тръгваха по лошите си пътища и ги насърчаваше да се доверяват на живия Бог, за да ги води в безопасност към Обещаната земя. Те постоянно бяха под погледа, който никога не задремва или заспива, и все пак се оплакваха от Моисей – човекът, когото Бог беше назначил за техен видим водач и с когото Исус Христос говореше лице в лице, както човек говори с приятеля си. Въпреки факта, че Господ действаше чрез Своя слуга Моисей, те не устояваха на изкушенията на врага и не заставаха твърдо за принципите, когато той ги изкушаваше да правят зли догадки, да ревнуват и да търсят грешки. Но техният провал е обяснен от боговдъхновеното Слово и е дадено предупреждение на нас, които живеем във времето на края, за да не паднем и ние в същия пример на неверие... Израелевите деца се поддадоха на силата на врага, като подхранваха зло и невярващо сърце и се отдалечаваха от живия Бог, и щом се намериха на страната на врага, той настоя на своето предимство и ги направи свои съюзници до край. Грехът на неверието, чрез който беше унищожено доверието им в Божия Син, отклони Израел от Бога. Точно когато трябваше да хвалят Бога и да възвеличават името на Господа, като говорят за Неговата доброта и като разказват за силата Му, те се оказаха невярващи и бяха изпълнени с недоволство и оплаквания. Измамникът се опитваш да внесе разногласия сред тях с всяко възможно средство, да възбуди завист и омраза в сърцата им срещу Моисей и да ги подбуди да се бунтуват срещу Бога. Като послушаха гласа на великия измамник, те бяха доведени до бедствия, изпитания и унищожение. (Ръкопис 65, 1895. Знамения на времето, 25 април, 1895)
“Докога ще отказвате да пазите заповедите ми...?” (Изход 16:5) “А на шестия ден нека сготвят внесеното, което ще бъде два пъти, колкото събират всеки ден.” (Изход 16:5) Господ допусна Неговия народ Израел да изпадне под египетско робство, защото те не ходеха в Неговите пътища, но Го обезславяха чрез постоянните си беззакония. Тук, подложени на потисничество и тежка робия, те не можеха да пазят Божията събота и поради продължителното смесване с този народ от идолопоклонници вярата им беше объркана и изопачена. Връзката с безбожниците и невярващите ще има същото влияние върху онези, които вярват в настоящата истина, освен ако не поставят Господа винаги пред себе си, за да може Неговият Дух да бъде техен щит... Фараонът видя мощното действие на Божия Дух. Той видя чудесата, които Господ извърши чрез Своя слуга, но отказа да се подчини на Божията заповед. Бунтовният цар беше запитал надменно: “Кой е Господ, че да се подчиня на гласа Му и да пусна Израел? Не познавам Господа, нито ще пусна Израел да си отиде.” И когато Божиите съдби все повече натежаваха върху него, той продължи да упорства в отхвърлянето Му. Чрез отхвърлянето на небесната светлина, той се закорави и стана безчувствен... Онези, които възвишават своите собствени идеи над ясната и конкретна Божия воля, казват като фараона: “Кой е Господ, че да се подчиня на гласа Му?” Всяко отхвърляне на светлината закоравява сърцето и замъглява разбирането. По този начин хората все по-трудно разграничават доброто и злото и все по-дръзко се съпротивляват на Божията воля. Господ изведе Израел от Египет, за да може да пазят съботата Му, и им даде специални насоки как да я пазят. Наставленията, дадени на Моисей, бяха записани за полза на всички, които трябваше да живеят на земята до края на времето. Бог е говорил, нека да слушаме думите Му и да им се покоряваме. Когато беше дадена манната, хората бяха изпитани във връзка с Божия закон. Тогава Господ каза на децата на Израел чрез Моисей: “Ето, ще ви изпратя хляб от небето; и ще излиза народът всеки ден да събира колкото им трябва за деня, за да ги изпитам – ще ходят ли по закона Ми, или не.”... Въпреки това конкретно указание от Бога, някои излязоха и събираха манна на седмия ден, но не намериха никаква. И Господ каза на Моисей: “Докога ще отказвате да пазите заповедите ми...?” За да няма никаква грешка по този въпрос, Отец и Синът слязоха на планината Синай и там в ушите на целия Израел страховито и величествено бяха изречени предписанията на Неговия закон. (Ръкопис 3, 1885) 13 април
Опитността на Израел ни напомня за важността на съботата “Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Останете по местата си; на седмия ден никой да не излиза от мястото си. И така, на седми ден народът си отпочиваше.” (Изход 16:29, 30) Преди да бъде даден законът от Синай, Господ извършваше чудо всяка седмица, за да внуши на хората святостта на съботата. Той им даваше манна от небето за храна и всеки ден те събираха тази манна, но на шестия ден събираха двойно, според наставленията на Моисей... “Израелевите чада ядоха манна четиридесет години, докато дойдоха до населена земя. Те ядоха манна, докато стигнаха до границите на Ханаанската земя.” По този начини, в продължение на четиридесет години Бог извършваше чудо пред народа Си всяка седмица, за да им покаже, че Неговата събота е свят ден. Бог заповяда да се построи светилище, където Израелтяните да могат да Му се покланят по време на пътуванията си в пустинята. Дадена беше заповед от небето това светилище да се построи без бавене. Поради святостта на делото и нуждата от бързина, някои твърдяха, че работата по светилището трябва да продължи и в събота, както през другите седмични дни. Христос чу тези предложения и видя, че хората бяха в голяма опасност да бъдат впримчени в клопка поради заключението, че би било оправдано да се работи в събота, за да може да се завърши светилището възможно най-бързо. Към тях дойде словото: “Съботите Ми наистина да пазите.” Макар че работата по светилището трябваше бързо да бъде извършена, съботата не трябваше да бъде използвана за работен ден. Дори работата по Господния дом трябваше да отстъпи пред святото спазване на Господния ден за почивка. Така Бог ревнува за почитта към Своя паметник на сътворението. Съботата е знак между Бога и Неговия народ. Тя е свят ден, даден ни от Твореца като ден, в който да почиваме и да размишляване за святи неща. Бог определи той да бъде спазван във всяка епоха като вечен завет... Когато се въздържаме от работа на седмия ден, ние свидетелстваме на света за това, че сме на Божията страна и се стремим да живеем в съвършено покорство на Неговите заповеди. По този начин ние признаваме за наш Върховен Господар Богът, който направи света за шест дена и си почина на седмия... Истинската събота трябва да бъде възстановена до своето подобаващо положение като Божи ден за почивка. (Ръкопис 77, 1900. Ривю и Херълд, 28 октомври, 1902) 14 април Предупреждения срещу извратения апетит “По-добре да бяхме умрели от Господната ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това множество от глад.” (Изход 16:3) Бог възнамеряваше да даде големи благословения на Своя народ. Той възнамеряваше да ги заведе в една добра земя, която поради богатството и плодородието си беше наречена земя, където текат мляко и мед. Бог планираше да ги устави там като здрав, силен и мощен народ, ако те се подчиняха на изискванията Му. Израелтяните бяха живели с богата и изобилна храна в Египет, но не най-здравословната за тях, и Бог щеше да ги преведе през пустинята до добрата земя, която им беше обещал. В пътуванията им [Той] щеше да отнеме от тях месото и щеше да им даде проста, но здравословна и добра храна, и да ги установи в добрата Ханаанска земя като един мощен народ, в който няма нито един немощен мъж, жена или дете във всичките им племена... От падението на Ева чрез необузданото желание да удовлетвори апетита, това е било преобладаващия грах на човешкото семейство. След нейното съгрешаване, Ева убеди съпруга си също да яде. Адам не беше измамен като Ева, но беше повлиян от нея да направи същото, което и тя направи – да яде и да рискува да поеме последиците, тъй като, каза тя, нищо лошо не й се беше случило. Адам се поддаде на изкушенията на съпругата си. Той не можеше да понесе мисълта да е отделен от нея. Яде и изгуби пълнотата си. От тази печална случка – която въведе греха в нашия свят – неконтролираният, похотлив апетит и силното влияние което един грешен човек упражнява над друг, са нанасяли все по-увеличаващо се окаянство, което е невъзможно да се опише с думи. Чрез никое друго изкушение за човечеството Сатана не е постигал по-голям успех, отколкото чрез апетита. При пътуванията си в пустинята, сред Израелевите армии постоянно възникваха бунтове и метежи, защото техните покварени желания не можеха да бъдат задоволени. Моисей беше доведен до ужасно объркване и сърцето му беше омъчнено от постоянните оплаквания на децата на Израел, защото Бог, техният собствен Бог, не им даваше месо. Те постоянно си представяха проблемите и очакваха лошото. Ревнуваха Моисей, като мислеха, че може да има егоистични мотиви да ги изведе от Египет и че може да иска да ги заведе в пустинята, за да загинат там, а той да се обогати с притежанията им. (Ръкопис 32, 1885) 15 април Християнският живот не е винаги зелени пасбища “Ето, Аз ще застана пред теб там, на канарата в Хорив; а ти удари канарата и от нея ще потече вода, за да пие народът.” (Изход 17:6) Макар пътят да е неравен, ние трябва да упражняваме безрезервна вяра в Господната сила да ни води. Опитността на децата на Израел при пътуването им през пустинята е урок за нас в тази област. “След това цялото общество израелтяни тръгнаха от пустинята Син... според Господната заповед; и разположиха стан в Рафидим, където нямаше вода, за да пие народът.”... Този, който беше обгърнат от облачния стълб, ги водеше и само по Негова изрична заповед те бяха разположили стана си на това място. Генералът на небесните армии знаеше, че в Рафидим няма вода, и доведе народа си там, за да изпита вярата им. Но колко незадоволително доказаха те, че са народ, на когото Той може да се довери. Той постоянно беше разкривал Себе Си на избрания Си народ. Беше убил първородните на всички египетски семейства, за да осъществи избавлението им, и беше ги извел от земята на робството им с издигната мишца. Беше ги хранил с ангелска храна и беше сключил завет да ги заведе в Обещаната земя. Но сега, когато се срещнаха с трудност, те се разбунтуваха, не се довериха на Бога и се оплакваха, че Моисей беше извел тях и децата им от Египет, само за да умрат от жажда в пустинята. Чрез оплакванията си и липсата на вяра те обезславиха Бога и изпаднаха в състоянието да не могат да оценят Неговите милости. Днес мнозина смятат, че като започнат християнски живот, ще бъдат свободни от всякакви трудности. Но всички, които вдигат кръста си, за да следват Христос, стигат в опитността си до някой Рафидим. Животът не се състои от зелени пасбища и разхлаждащи потоци. Внезапно ни връхлита разочарование, настъпва лишение, появяват се обстоятелства, които ни завеждат на трудни места. Когато следваме тесния път, като правим всичко, което ни е възможно според разума си, откриваме, че ни сполетяват мъчителни изпитания. Мислим, че сигурно сме действали според нашата собствена мъдрост, отдалечени от Бога. Изобличени от съвестта, ние разсъждаваме, че ако сме ходили с Бога, е нямало да пострадаме така... Но още от древността Господ е водил Своя народ към Рафидим и Той може да реши и нас да заведе там, за да изпита нашата вярност и преданост към Него. Поради милостта си към нас, Той не винаги ни поставя на най-лесните места, защото ако направи това, ние в самодоволството си ще забравим, че Господ е нашият помощник във време на нужда. (Писмо 24, 1896) 16 април Животът на християнина трябва да се отличава с чистота “Господ каза още на Моисей: Иди при народа, освети го днес и утре нека изперат дрехите си.” (Изход 19:10) Неправилните лични навици са сред най-разпространените причини за болести. Редът и чистотата са закони в небето. Наставленията, дадени на Моисей, когато Господ щеше да оповести Своя закон на планината Синай, бяха много взискателни в това отношение... Беше им заповядано да направят това, да не би да има някаква нечистота в тях, когато се явят пред Бога. Той е Бог на реда и изисква ред и чистота от Своя народ. Децата на Израел не биваше в никакъв случай да позволяват някаква нечистота да остава по дрехите или тялото им. Тези, които имаха някаква нечистота, трябваше да бъдат изведени от стана до вечерта и после от тях се изискваше да изчистят себе си и дрехите си преди да могат да се върнат. Беше им заповядано също да изнасят всички свои отпадъци на известно разстояние от лагера... Каталог: MEDIA%20SET -> index.php?path=A.DATA%20SDABG.NET -> PERIODIKI MEDIA%20SET -> За Windows има само един вид архив формат MEDIA%20SET -> Книгата "Свидетелства към църквата", том 9-ти, ст."Последната криза", писана от религиозната писателка Елена Вайт през 1909г намираме следния цитат: " MEDIA%20SET -> Жак Секвейра вечното евангелие изкупителната Божия любов MEDIA%20SET -> Фактите около възкресението Изтегляне 2.75 Mb. Сподели с приятели:
|