Тържествуващият Христос Размишления за историята на великата борба
Изтегляне 2.75 Mb.
|
|
Бог изпитва всички, които познават истината, за да види дали на тях може да се разчита да се бият в Господните войни, когато са силно притиснати от началствата и властите, и управниците на тъмнината в този свят и злите духове в небесните места. Пред нас стоят опасни времена и нашата единствена безопасност е да имаме Божията пробуждаща съвестта сила всеки ден, като се предаваме напълно на Него, за да вършим Неговата воля и да ходим в светлината на Неговото лице. (Виж 1 Петрово 2:9) Сега, когато сме точно пред прага на Обещаната земя, нека никой да не повтаря греха на неверните съгледвачи... Те накараха хората да вярват, че е глупаво и дръзко да се отиде и да се завладее земята. По този начин те заразиха цялото събрание с неверие... Докато хората подхранваха съмнения и вярваха на неверните съгледвачи, златната възможност за Израел отмина. Обитателите на земята бяха подбудени към решителен отпор и делото, което Господ се беше подготвил да извърши за тях, за да изяви Своето величие и Своето благоразположение към Своя народ, не можеше да бъде извършено поради тяхното грешно неверие и бунт... Трябва ли тогава, в тези последни дни, точно преди да влезем в небесния Ханаан, Божият народ да похранва духа, който беше изявен в древния Израел? Мъжете и жените, които са изпълнени със съмнения, критичен дух и роптания, могат да посеят семената на неверието и недоверието, които ще родят изобилна реколта. (Ръкопис 6, 1892) 27 април Истинската морална и умствена сила произхожда от Бога “Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух и той напълно Ме последва, затова него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследява.” (Числа 14:24) Целият християнски свят е въвлечен във великата борба между вярата и неверието. Всички ще вземат страна. Някои очевидно не могат да участват в конфликта и от двете страни. Те може да не вземат страна срещу истината, но те не застават смело за Христос заради страха да не изгубят собствеността си или да не понесат укори. Всички такива хора се считат към Божиите врагове. Моралността не може да бъде отделена от религията. Не всички консервативни традиции, възприети от учени хора и от писанията на известни хора от миналото, са безопасен водач за нас в тези последни дни, защото великата битка пред нас е такава, каквато светът никога не е виждал... Никой от нас, дори ако има минали опитности, не може да бъде в безопасност, ако не живее като човек, който вижда Невидимия. Ние ежедневно и ежечасно трябва да бъдем подбуждани от принципите на Библейската истина – праведност, милост и любов към Бога. Всеки човек, който иска да има морална и умствена сила, трябва да ги извлича от божествения Източник. Във всеки момент и при всяко решение се питайте: Това ли Господния път? С отворени пред себе си Библии се съветвайте с осветения ум и добрата съвест. Сърцето ви трябва да бъде затрогнато, душата ви развълнувана, умът и интелектът ви събудени от Божия Дух. Святите принципи, изложени в Неговото слово, ще дадат светлина на душата. Казвам ви... нашият истински източник на мъдрост, добродетели и сила е кръстът на Голгота. Христос е Начинателят и Усъвъшителят на вярата ни. Той казва: “Без Мене не можете да направите нищо.” Исус е единственият сигурен гарант за интелектуален успех и напредък. Трябва да упражняваме умереност във всичко, за да може вкусът да бъде възвисен, апетитът контролиран, страстите подчинени. Господ Исус може да ни осигури благодат за всичко. Любов, радост, мир, дълготърпение, любезност, доброта, вяра, кротост, умереност – това са плодовете, раждани от дървото на християнина... Ако искате да имате божествено просветление, идете при трона на благодатта и ще ви се отговори от седалището на милостта. Отец и Синът сключват споразумение да спасят света чрез Христос, който ще даде Себе Си, за да може всеки, който вярва в Него, да не загине, но да има вечен живот. Никоя човешка или ангелска сила не може да направи такъв завет. (Ръкопис 16, 1890) 28 април Приемайте поправящите забележки и извличайте полза от тях “Цялото общество е свято... Защо възвисявате себе си над Господното общество?” (Числа 16:3) Докато някои, които биват поправяни, ще признаят, че са навредили на делото, има други, които ще обвинят в нелюбезен дух този, който им е показал истинско приятелство, като ги е насочил към погрешните им постъпки, и ще бъдат или безочливи, или неуважителни към укоряващия ги, или ще си сложат маската на накърнена невинност. Тази мъченическа външност е благовидно лицемерие и е целенасочено предназначена да измами онези, които лесно биват заслепени, които са винаги готови да съчувстват на престъпниците... [Корей, Датан и Авирон] роптаеха и повлияха на хората да ги подкрепят в бунта и дори когато Бог простря ръката Си и погълна престъпниците, и хората побягнаха към палатките си в ужас, техният бунт не беше излекуван. Дълбочината на недоволството се изяви дори при Господната присъда. Сутринта след унищожаването на Корей, Датан и Авирон и техните съучастници, хората дойдоха при Моисей и Аарон и казаха: “Вие избихте Господния народ.” Заради това фалшиво обвинение към Божиите служители бяха убити още хиляди хора, защото в тях имаше грях, възвишаване и самонадеяна порочност. Примерът, представен в историята на децата на Израел, ще има ли влияние и сред нас? Тези, които твърдят, че вярват в истината, ще бъдат ли повлияни да съдят от гледна точна на своите човешки чувства, както направи Израел? Когато Божиите служители са призовани да извършат неприятното задължение да поправят грешащите, нека тези, върху които Господ не е възложил това задължение, да не застават между нарушителя и Бога. Ако не можете да видите нещата в светлината, в която те са били представени, запазете спокойствие. Нека стрелите на Всевишния да паднат точно там, където Той се е прицелил... Укорът и порицанието могат и ще попаднат много по-точно в целта, отколкото хората са си представяли. Бог владее Своето дело и ще бъдат направени изявления, които ще изпитат вярата и верността на Божия народ. Има такива, които са имали голяма светлина, но които са далеч от Бога и в сърцата си са отстъпници... Но все пак може да се радваме, че още не е твърде късно, за да бъде поправено злото. Исус е един възкръснал, жив Спасител, наш Адвокат в небесните дворове. “Ако съгреши някой, имаме Ходатай при Отца – Исус Христос Праведния.” Веднага щом грешниците осъзнаят своя грях в светлината на Божието слово, щом се покаят и потърсят прошка с разкаяна душа, като изповядат греховете си, Господ ще чуе и ще отговори. (Писмо 12а, 1893) 29 април Да бъде слава на Бога, а не на личното Аз “С жезъла си удари канарата два пъти; и потече много вода... Но Господ каза на Моисей и Аарон: Понеже не Ми вярвахте, за да Ме осветите пред израелтяните, затова вие няма да въведете това общество в земята, която им давам.” (Числа 20:10-12) Най-голямото безумие в света за всеки от нас е да си приписва заслугите за всеки успех, който постигаме. Колкото по-смирено ходим с Бога, толкова повече Той ще ни се разкрива, за да ни помага. Бог никога не е възнамерявал да изпраща Своите слуги да вършат някакво дело за Него, като имат срещу себе си противопоставянето на Сатана и злите ангели, без да им дава божествена подкрепа. Причината за това, че нямаме по-голям успех в делото, е че разчитаме на своите собствени усилия, вместо на помощта, която Бог ще ни даде... Помислете за това как Сатана управлява своите проводници и действа чрез тях, за да извършва своето дело на тъмнина и измама. Вашата привилегия е да вярвате, че Исус ще действа по-настойчиво за вас, за да вършите Неговото дело... Цялото небе и заинтересувано от делото на онези, които ще бъдат спасени в Божието царство. “Без мен” – казва Христос – “не можете да направите нищо.” Затова не можем да си присвоим нито една частица слава. Въпреки че можете да усещате слабостта си, все пак можете да се свържете с могъщия Бог. Зная, че аз съм нищо, но Исус е мощен да спасява. Аз не мога да направя нищо, но Исус може да извърши велики неща. Бог желае да бъда част от делото, но моите усилия биха били безплодни без Неговата помощ. Постоянният вик на Израел беше “Моисей направи това”, а изпускаха Бога от погледа си. Бог имаше да предаде на Своя народ един урок и когато Моисей дръзна да си присвои славата, Бог показа на народа, че не Моисей, но Бог беше извършил делото. Най-накрая словото дойде до Моисей: “Ти няма да влезеш в святата земя.” Господ показа на израелевото войнство чия ръка ги водеше. Когато чувстваме пълната си нищожност, точно тогава Христос вижда, че е настъпил момента да даде Своя Дух. Той ще ни облече в Своето спасение, когато отдадем на Него всички заслуги и слава за делото. Господ да ни помогне, мои братя и сестри, да научим скъпоценните уроци в училището на Христос. Тези уроци са кротост и смирено сърце. Някои никога не научават тези уроци. Те постоянно действат със свои сили и не разбират кой е Източникът на тяхната сила и способности. (Ръкопис 8, 1886) 30 април Неверието и роптанието въздигат Сатана “А Господ каза на Моисей: Направи си от мед една змия-усойница и я сложи на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне към нея, ще остане жив.” (Числа 21:8) Същият урок, който Христос заповяда Моисей да даде на децата на Израел в пустинята, е за всички подобни души, които страдат от бича на греха. От издигащия се на талази облак Христос проговори на Моисей и му каза да си направи медна змия и да я постави на прът. После да каже на всички, които са ухапани от горителните змии, да погледнат и да живеят. Какво щеше да стане, ако вместо да погледнат, както им заповяда Христос, те бяха казали: “Не вярвам, че гледането изобщо ще ми помогне. Аз страдам твърде силно от жилото на отровната змия.” Трябваше да се научат на послушание, абсолютно и сляпо послушание, без да спират, за да питат за причината или научното обяснение на въпроса... Гледането към себе си няма да ви даде нито светлина, нито надежда, нито мир. Колкото повече гледате и размишлявате върху тези неща, толкова по-объркани и обезсърчени ще ставате. Вие угаждате на Божия и човешкия враг, като стоите в пещерата на мрака, където няма нито един лъч от Светлината на живота... Ако само мъжете и жените можеха да видят и осъзнаят как тяхното неверие и скръбно роптание въздигат Сатана и му отдават почит, докато ограбват Исус Христос от неговата слава в делото на спасяването им – напълно и изцяло от всеки грях!... Той разкъса веригите на гроба и излезе, за да вземе отново живота Си, който беше жертвал заради нас. Той издържа цялото това страдание заради нас... Той ще бъде наш помощник и наше прибежище във всеки момент на нужда. Той трябва да бъде разкрит в нашата християнска опитност като достатъчен за всичко, като стоящ винаги до нас Спасител. Само погледнете и ще живеете. Ние обезславяме Бога, когато не излизаме от тъмната килия на съмненията, за да отидем в горната стая на надеждата и вярата. Когато Светлината блести с цялата си ослепителност, нека да се хванем за Исус Христос със силната ръка на вярата. Не подхранвайте повече съмненията си, като ги изказвате и ги внушавате в умовете на другите и по този начин ставате проводници на Сатана, за да посява семената на съмнението. Говорете с вяра, живейте с вяра, подхранвайте любовта към Бога. Свидетелствайте пред света за всичко, което представлява Исус за вас. Възвеличавайте Неговото свято име. Говорете за Неговата доброта, говорете за Неговата милост, говорете за Неговата сила. (Ръкопис 42, 1890) 1 май Моисей разгледа Обещаната земя във видение “Затова отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш – в земята, която давам на израелтяните.” (Второзаконие 32:52) Когато [Моисей] се върна назад към опита си като водач на Божия народ, едно погрешно действие помрачаваше репутацията му. Той чувстваше, че няма да се страхува от смъртта, ако това беззаконие можеше да се заличи. Беше уверен, че покаянието и вярата в обещаната Жертва бяха всичко, което Бог изискваше, и Моисей отново изповяда греха си и помоли за прошка в името на Исус. И сега пред него беше представена панорамна гледка на Обещаната земя. Всяка част от земята беше разпростряна пред него, не смътна и неопределена в неясната далечина, но издигаща се ясна, отчетлива и красива пред зарадвания му поглед. В тази сцена тя беше представена не каквато изглеждаше тогава, но каквато щеше да стане с Божиите благословения върху нея, когато Израел я завземеше. Сякаш гледаше един втори Едем. Имаше планини, облечени в кедри от Ливан; хълмове, побелели от маслини и ухаещи с аромата на лози; обширни зелени плодородни равнини с ярки цветя, тук палмови дървета от тропиците, там полета с полюшващи се пшеница и ечемик, слънчеви долини, озвучени от ромолящи ручеи и чуруликащи птици, красиви градове и прекрасни градини, езера, богати с изобилие на риба, стада, пасящи по хълмовете и дори сред скалите събраните съкровища на дивите пчели... Моисей видя избрания народ да се установява в Ханаан, всяко племе в собственото си наследство. Той имаше видение за историята след заселването на Обещаната земя – дългата, тъжна история за тяхното отстъпничество и наказанието се разпростря пред него. Той ги видя разпръснати сред езичниците поради греховете си, видя славата оттеглена от Израел и неговите красиви градове в развалини, а народът пленник в непознати земи. Видя ги възстановени в земята на бащите си и най-накрая подчинени на владичеството на Рим. Беше му позволено да погледне във времето и да види първото идване на нашия Спасител. Той видя Исус като бебе във Витлеем... Последва Спасителя в Гетсимания и видя агонията в градината, предателството, подигравките и мъченията – разпъването на кръста... Пред погледа му се открива още една сцена – земята, освободена от проклятието, по-прекрасна от красивата Обещана земя, представена пред него преди малко. Няма грях и смъртта не може да влезе. Там множествата на спасените намират своя вечен дом. (Патриарси и пророци)
Гробът не може да задържи Божиите спящи светии “И така, Господният слуга Моисей умря там, в Моавската земя, според казаното от Господа.” (Второзаконие 34:5) След като грехът навлезе в света, Едем беше взет от земята, защото Бог не желаеше той да понесе белезите на проклятието... Когато Моисей видя тази прекрасна градина [във видение], изражение на радост се появи на лицето му. Но Божият служител беше отведен още по-нататък. Той видя земята пречистена с огън и очистена от всяка следа на грях, от всеки белег на проклятие, обновена и дадена на светиите за притежание довека. Той видя земните царства, дадени на светиите на Всевишния... В новата земя ще бъдат изпълнени пророчествата, които евреите прилагаха за първото идване на Христос. Тогава светиите ще бъдат изкупени и направени безсмъртни. На главите си ще носят короните на безсмъртието, а на лицата им ще бъдат изобразени радост и слава, които ще отразяват образа на техния Изкупител. Моисей видя Ханаанската земя такава, каквато ще изглежда, когато стане дом на светиите. Евангелист Йоан получи видение за същата земя, за която пише: “И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя бяха преминали; и море нямаше вече. Видях и святия град, новия Йерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невеста, украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негов народ; и сам Бог ще бъде с тях – техен Бог.” Докато Моисей гледаше тази сцена, на лицето му се изписаха радост и тържество. Той можеше да схване силата на всичко, което му разкриха ангелите. Възприе цялата сцена така, както беше представена пред него. Умът му беше непоколебим, интелектът му бистър. Силата му не беше отслабнала, зрението му не беше замъглено. После той склопи очи в смъртта и Божиите ангели го погребаха на планината. И той спеше там. Но не мина много време преди да дойде Христос, за да възкреси Моисей към живот. Когато застана до гроба и му заповяда да излезе, Сатана застана до Него, като каза: “Той е под мое владичество. Аз го изкуших и той се поддаде. Дори Моисей не успя да опази Божия закон. Той го престъпи и застана на моята страна в борбата. Присвои си славата, която принадлежеше на Бога. Той е моя собственост, защото чрез греха си се е поставил под моята власт и моята сила.” (Ръкопис 69, 1912. Ръкописи. Т. 10)
Възкресението на Моисей потвърждава поражението на Сатана “Но архангел Михаил, когато в борба с дявола се препираше за Моисеевото тяло, не посмя да произнесе против него хулителна присъда, а каза: Господ да те смъмри!” (Юда 9) Сатана упорито се бореше за тялото на Моисей. Той отново се опита да влезе в спор с Христос по отношение на несправедливостта на Божия закон и с измамна сила повтори лъжливите си твърдения за това, че с него са се отнесли несправедливо. Обвиненията му бяха такива, че Христос не използва срещу него докладите за жестокото дело, което той беше извършил в небето чрез измамни преиначавания, лъжите, които беше изрекъл в Едем и които доведоха до греха на Адам и разбунването на най-лошите страсти в израелевото войнство, за да ги накара да роптаят и да се бунтуват, докато Моисей изгуби самоконтрол... Христос не отвърна със същото на думите на Сатана. Той не повдигна срещу него никакви укорителни обвинения, но възкреси Моисей от мъртвите и го взе в небето. Тук за пръв път беше упражнена силата на Христос да пречупи силата на Сатана и да даде живот на мъртвите. Тук започна Неговото дело на оживотворяване на погиналото. По този начин той засвидетелства, че наистина е Възкресението и Живота, че има силата да изкупи онези, които Сатана е направил свои пленници, че макар хората да умират, те отново ще живеят. Съществуваше въпросът: “Ако човек умре, ще оживее ли?” (Йов 14:14) Сега този въпрос намери своя отговор. Това действие беше велика победа над силите на мрака. Тази изява на мощ беше едно неоспоримо свидетелство за върховенството на Божия Син. Сатана не беше очаквал, че тялото ще бъде възкресено след смъртта. Той беше смятал, че присъдата “Пръст си и в пръстта ще се върнеш” правеше телата на мъртвите негово неоспоримо притежание. Сега той осъзна, че ще бъде лишен от плячката си, че смъртните ще възкръснат отново след смъртта. След като Моисей беше върнат към живота, небесните порти на Рая бяха отворени и Исус влезе вътре със Своя пленник. Моисей вече не беше пленник на Сатана. Като следствие от греха си, Моисей заслужи наказанието за престъплението и стана подвластен на смъртта. Когато беше възкресен за живот, над него придоби право на собственост друго име – името на Исус, неговия Вожд. Дните на изгнанието почти свършват. Наближава времето, когато всички спящи в гробовете ще чуят Неговия глас и ще излязат, някои за вечен живот, други за окончателно унищожение. Христос ще възкреси всички Свои светии, ще ги прослави с безсмъртни тела и ще отвори за тях портите на Божия град. (Ръкопис 69, 1912. Ръкописи. Т. 10)
Трябва да предаваме истината с тактични думи “Блажен онзи човек, който устоява на изкушение; защото като бъде одобрен, ще приеме за корона живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат.” (Яков 1:12) Нашите работници, които носят вестта на милост и предупреждение към света, често изричат силни твърдения, които е по-добре да бъдат смекчени. Всяко твърдение трябва да бъде внимателно обмислено. Не трябва да се произнася нито една дума, която ще даде на противниците на нашата вяра преимущество над нас. Нека да не бъде изричано нищо с дух на отмъщение, нищо, което да носи дори най-малкия белег на укорително обвинение. Когато Христос спореше със Сатана за тялото на Моисей, Той не посмя да изрече срещу него укорително обвинение. Истината ще понесе изпита на всяко обвинение. Нека тя бъде изречена силно, като в Исус, и нека качествата на работника да бъдат скрити в Христос. Нека да не се изрича нито една дума, която да разбунва отмъстителен дух в противниците на истината. Нека да не се върши нищо, което да възбуди духа на змията, защото той ще бъде разкрит достатъчно скоро, и то в цялата си змеева същност, срещу онези, които пазят Божиите заповеди и имат вярата на Исус. Има наследствени склонности и естествени предразположения, които ще се борят за проява, но личното Аз трябва да се стопи в Исус. Истината трябва да се появява в своята красива, тържествена същност, изпълнена с достойнство, възвисяваща и облагородяваща. Нека душите, които са близко до погиване, да получат от учителя на истината само такива впечатления, които не са временни, но трайни като вечността. Дайте възможност на Светия Дух да оформи по приемлив начин душите, които се обръщат от лъжата към истината, от мрака към светлината... Внимавайте за всяка дума, обуздавайте всяко чувство, като не давате възможност на Сатана да тържествува над вярващите. Ще дойде време, когато ние ще бъдем призовани да застанем пред царе и управници, съдии и власти в защита на истината. Тогава наблюдаващите ще бъдат изненадани да научат, че техните постове, техните думи, самите им изрази, изказани по един невнимателен или необмислен начин, когато са нападали лъжата или са издигали истината – изрази, които те не са смятали, че ще бъдат запомнени – ще бъдат повторени и те ще бъдат изправени пред тях, и враговете им ще спечелят предимство, като вложат свое собствено тълкувание на тези думи, които са изречени необмислено. Прикрити сатанински проводници са по следите на всеки истински работник за Господаря. Нека това да не се забравя: всички, които се борят за истината, трябва да се борят законно, и когато изпаднат в трудности, те няма да бъдат объркани и смутени от своите собствени лекомислени твърдения и импулсивно изречени думи. (Писмо 66, 1894) 5 май “А свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, стояха твърдо на сухо сред Йордан; и целият Израел преминаваха по сухо, докато целият народ премина Йордан.” (Исус Навин 3:17) По това време на годината – пролетния сезон – топящите се снегове от планините бяха така наводнили Йордан, че реката преливаше бреговете си и не можеше да се премине през обичайните бродове. Бог желаеше това преминаване на Израел през Йордан да бъде чудо... Придвижването напред започна на определеното време, като ковчега, носен на раменете на свещениците, вървеше в авангарда... Всички гледаха с дълбок интерес, докато свещениците напредваха към брега на Йордан. Те наблюдаваха кат се движат неотклонно напред със свещения ковчег към разбуненото, бушуващо течение, докато краката на носачите стъпиха във водата. Тогава изведнъж водата от горната страна се дръпна назад, докато потокът отдолу се изтече и леглото на реката се откри... Когато целият народ премина, самият ковчег беше занесен на западния бряг. Веднага щом той стигна до безопасно място и “краката на свещениците” стъпиха на сухо, държаните в плен води – един буен порой - бяха освободени и се втурнаха надолу по естественото легло на потока. Идващите поколения нямаше да останат без свидетел на това велико чудо. Докато носещите ковчега свещеници бяха все още сред Йордан, дванадесет предварително избрани мъже – по един от всяко племе – взеха по един камък от леглото на реката, където стояха свещениците и го пренесоха до западния бряг. Тези камъни бяха издигнати като паметник на първото място за лагеруване отвъд реката... Влиянието на това чудо беше от огромно значение и за евреите, и за техните врагове. За Израел то беше едно уверение за Божието постоянно присъствие и закрила – доказателство, че Той ще действа за тях чрез Исус Навин така, както беше действал чрез Моисей... Тази проява на божествена сила в полза на Израел беше предназначена и да увеличи страха, който те вдъхваха в околните народи, и по този начин да подготви пътя за тяхната по-лесна и пълна победа... На ханаанците, на целия Израел и на самия Исус Навин беше дадено явно доказателство, че живият Бог, Царят на небето и земята, беше сред Своя народи и че Той нямаше да ги остави, нито да ги забрави. (Патриарси и пророци) 6 май Можем смело да следваме Господа “Исус пристъпи към него и му каза: Наш ли си или от неприятелите ни? А човекът отговори: Не, но за военачалник на Господното войнство дойдох аз.” (Исус Навин 5:13, 14) Каталог: MEDIA%20SET -> index.php?path=A.DATA%20SDABG.NET -> PERIODIKI MEDIA%20SET -> За Windows има само един вид архив формат MEDIA%20SET -> Книгата "Свидетелства към църквата", том 9-ти, ст."Последната криза", писана от религиозната писателка Елена Вайт през 1909г намираме следния цитат: " MEDIA%20SET -> Жак Секвейра вечното евангелие изкупителната Божия любов MEDIA%20SET -> Фактите около възкресението Изтегляне 2.75 Mb. Сподели с приятели:
|