Тържествуващият Христос Размишления за историята на великата борба
Изтегляне 2.75 Mb.
|
|
Разцепеният олтар, парализираната ръка, ужасните последици от неподчинението на пророка – това бяха доказателствата, които трябваше да накарат царя да се отвърне от лошите си пътища и да служи на Господа. Но ние четем: “Еровоам не се отвърна от лошия си път.” (Ръкопис 1, 1912) 4 юни Гняв към Божиите вестители “Ахаав му каза: Ти ли си, смутителю на Израел? А той отговори: Не аз смущавам Израел, а ти и твоят бащин дом. Защото вие изоставихте Господните заповеди.” (3 Царе 18:17, 18) Бог щеше да бъде с Ахаав, ако той беше ходил според небесните съвети. Но Ахаав не направи това. Той се ожени за една жена, отдадена на идолопоклонство. Езавел имаше повече влияние над царя, отколкото Бог. Тя го доведе до идолопоклонство, а с него и народа. Бог изпрати Илия в Израел с предупредителни вести, но нито кралят, нито народът поискаха да обърнат внимание на думите му. Те гледаха на него като вестител на зло. Най-накрая Бог изпрати суша над земята. Дали народът разпозна и прие целта на тази язва и дали смириха сърцата си пред Него? Не. Езавел каза, че пророците на Йехова са докарали това бедствие върху тях. Тя каза, че целият Израел страда поради техните укори и че няма да има спокойствие или благополучие в земята, докато тези пророци не бъдат убити. По този начин беше възбудено чувство на гняв срещу хората, които Бог беше изпратил, за да умоляват народа да се покае от пороците си. Много святи хора умряха заради своето свидетелство. Илия беше запазен чрез чудото на божествената сила, за да оповести пред царя и царицата Божиите предупреждения и заплахи. “Иди, представи се на Ахаав” – каза Господ на Илия. Когато царят и пророкът се срещнаха, Ахаав каза: “Ти ли си, смутителю на Израел?”... Но Илия каза: “Не аз смущавам Израел, а ти и твоят бащин дом. Защото вие изоставихте Господните заповеди и ти последва ваалимите.” Той каза на Ахаав да събере всички пророци на Ваал. После дойде чудната изява на Божията сила. През целия ден фалшивите пророци викаха към Ваал, но не получиха отговор. Когато Илия се помоли на небесния Бог, отговорът беше даден веднага. Пророците на Ваал се бяха молили диво и несвързано. Илия се помоли просто и пламенно, като помоли Бог да покаже превъзходството Си над Ваал, за да може Израел да се върне към Него. Когато молитвата се издигна, дойде отговорът. От небето слезе огън и погълна жертвата и водата, с която тя беше напоена. Като видя тази чудесна изява на сила, Израел извика: “Йехова, Той е Бог.” Докато сърцата им бяха развълнувани и смекчени от чудото, което видяха, Илия използва това благоприятно време, за да убие фалшивите пророци. (Ръкопис 29, 1911)
Духовните извисявания няма да предотвратят духовните падения “Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете – да! – и повече да прибавят, ако утре, около този час, не постъпя с твоя живот, както с живота на всекиго от тях.” (3 Царе 19:2) Независимо колко смели, успяващи и безстрашни са били вярващите в Бога при извършването на някое специално дело, ако те не гледат постоянно към Бога и не вярват постоянно в делото, което Той им е възложил, те ще изгубят смелостта си. След като Бог им е показал чудна изява на Своята сила, като ги е стимулирал да вършат Неговото дело, ще възникнат обстоятелства за изпитание на вярата им, и те ще пропаднат, ако не се доверяват безрезервно на Господа. Така беше и с Илия. С Божията помощ той беше поразил пророците на Ваал. Но беше разочарован от последиците на Божията изява. При заплахите на злата царица той изгуби своята смелост и вяра. Изгуби от погледа си Този, под чиято закрила живееше, и побягна за живота си без да му бъде заповядано. Той беше ужасно потиснат, защото се беше надявал на големи резултати от чудото, извършено пред народа. Ако Илия, който знаеше, че беше извършил божествената воля, беше запазил доверието си в Бога, ако беше направил Бога свое прибежище и сила, като застане непоколебимо и непоклатимо за истината, впечатлението върху царя и народа щеше да предизвика реформация. Илия беше подготвен за изпитание чрез вдъхновението от Бога, но когато заплашителната вест на Езавел му беше донесена и изкрещяна в ушите му, той се пусна от Божията ръка като събуждащ се от дълбок сън... Това беше моментът, когато трябваше да има дързост в Господа, като покаже една жива, действена вяра. Той не трябваше да бяга от поста на своя дълг. Бог му беше показал чудесна изява на Своята сила, за да го увери, че няма да го изостави, че Неговата сила беше напълно достатъчна да го подкрепя, защото Той е Господ на силите на небето и земята. Но Илия забрави Бога и избяга... “Тогава легна и заспа под хвойната. По-късно ангел се допря до него и му каза: Стани, яж. Илия погледна и видя, че до главата му имаше пита, печена на жарава, и стомна с вода... А ангелът Господен дойде втори път и се допря до него, като му каза: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за теб.” Сърцето ми се топи в мен, докато чета думите на Святото слово и виждам интереса на небесното семейство към верните слуги на Всевишния. “И той стана, яде и пи, и със силата от онова ястие пътува четиридесет дни и четиридесет нощи до Божията планина Хорив.” (Писмо 62, 1900) 6 юни Когато сте извънредно много изкушавани, погледнете към Исус “И поиска за себе си да умре, като каза: Стига, сега, Господи. Вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.” (3 Царе 19:4) Исус скърбеше с всички наши скърби. Вождът на нашето спасение беше усъвършенстван чрез страдание. В този живот ние ще бъдем проверени дали ще издържим Божия изпит. Когато дойдат изкушенията на Сатана, ще имаме изпитание. Ще бъдем ли победени от омагьосващата сила на Сатана или ще победим сатанинските изкушения, както Христос ги победи? Умът ни ще бъде ли изпълнен с небесните съкровища на истината, за да можем да посрещнем врага на душите с “Писано е,” както направи Христос, а не с някоя от нашите необмислени думи? Сатана разбира повече от това което е “писано,” отколкото мнозина, които изповядват, че са християни, защото той е усърден изследовател на Писанието и неговото дело е да изопачава Божията истина, да води хората към непослушание и пренебрегване изучаването на Божието слово... Голяма грешка е да заповядваме на Бога. Илия не знаеше какво говори, когато каза на Бога, че е живял достатъчно, и помоли да умре. Господ не възприе думите му на сериозно, защото той имаше да извърши едно дело преди да бъде възвисен и пренесен в небето. Забравили ли сме, че Исус, Величието на небето, страдаше като изкушаван? Исус не позволи врагът да го завлече в тресавището на неверието или да го изблъска в блатото на унинието и отчаянието... Бог мрази греха. Делото на Сатана е да изкушава към зли дела. Колко умело действаше Сатана със своята омагьосваща сила, за да плени умовете да изберат греха вместо праведността. Влиянието на един човек върху друг беше станало опасно, защото Сатана водеше и контролираше ума и предаваше това влияние от един човек върху друг за своя собствена полза. Но Господ Исус, с посредничеството на Своя Свят Дух, променя реда на нещата и поема греховете и вината на човешкия род върху Себе Си, привлича хората към Себе си, освещава ги и ги използва като Свои сътрудници, за да употребяват силите си да вършат напълно противоположно дело на това, което ги Сатана съветва... “Противопоставяйте се на дявола и той ще бяга от вас. Приближавайте се към Бога и Той ще се приближава към вас.” Колко скъпоценно за изкушаваната душа е това недвусмислено обещание. Ако онези, които са в трудности и изкушения, държат очите си насочени към Исус и се приближават към Бога, като говорят за Неговата доброта и милост, Исус се приближава към тях, и неприятностите, които са смятали почти за непоносими, изчезват... Пред нас се изправят бурни времена, но това не трябва да ни притеснява. Да се тревожиш означава да не вярваш, но Христос ви кани с думите: “Елате при Мен всички, които се трудите и сте обремени, и Аз ще ви успокоя.” (Писмо 43, 1892)
Най-голямото не винаги означава най-хубавото “Оставил съм Си, обаче, в Израел седем хиляди души, всички онези, които не са преклонили колена пред Ваал.” (3 Царе 19:18) “Там [на планината Хорив] [Илия] влезе в една пещера, където се засели. Тогава Господнето слово дойде към него и му каза: Какво правиш тук, Илия? А той отговори: Аз съм бил много ревнив за Господа, Бога на Силите; защото израелтяните изоставиха завета Ти и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.” “Тогава Господ му каза: излез и застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваш и силен вятър цепеше хълмовете и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не беше във вятъра. А след вятъра имаше земетресение, но Господ не беше в земетресението. А след земетресението – огън, но Господ не беше в огъня. А след огъня – тих и нежен глас. Илия, когато го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана при входа на пещерата.” Лошото му настроение беше успокоено. Господ искаше той да разбере, че буйните, шумни стихии не винаги донасят най-добрите резултати. Тихият, нежен глас можеше да усмири, да смекчи и да постигне велики неща. Господ убеди Илия, че извършителите на злото не винаги остават ненаказани. Той му каза да отиде в областта на Хорив и да определи трима човека, която трябваше да изпълнят Господното намерение за наказването на отдадения на идолопоклонство Израел. Действащи по различни начини, тези тримата трябваше да отмъстят заради спора, който Бог водеше с Израел. После Този, който познава всяко сърце, поправи впечатлението, поддържано от Илия, че само той е останал верен на поклонението на Бога. “Оставил съм Си, обаче,” – каза Господ – “в Израел седем хиляди души, всички онези, които не са преклонили колена пред Ваал, и всички, чиито уста не са го целунали.” Господ желаеше да научи Своя служител, че не най-великата изява, най-мощното представяне, са нещото, което действа най-успешно в извършването на Неговото дело. Не винаги се постига най-много добро чрез най-мощното представяне с помощта на писание или дума. (Писмо 62, 1900) 8 юни Да се научим да ръководим чрез служене “А Елисей, Сафатовия син, от Авелмеола, помажи за пророк вместо теб.” (3 Царе 19:16) Добре ще е да помислим над случая на Елисей, когато беше избран за неговото дело. Елисей произхождаше от семейство, което беше пазило истинската древна вяра на Израел. Той не живееше в гъсто населени градове. Баща му беше земеделец, фермер. Дори по време на пленничеството имаше души, които не бяха се покварили и не бяха отстъпили от Бога, и това семейство беше от онези седем хиляди, които не бяха преклонили коляно пред Ваал. Наближаваше времето Илия да приключи земните се работи. Трябваше да бъде избран друг, за да продължи делото за онова време. В хода на своето пътуване Илия беше насочен на север... Сега всичко поникваше, като че ли за да компенсира времето на глад и оскъдица. Изобилните дъждове бяха направили повече за земята, отколкото за сърцата на хората. Тя беше по-добре подготвена за работа, отколкото сърцата на отстъпилия Израел. Накъдето и да погледнеше Илия, земята, която виждаше, беше притежание на един човек – един човек, който не беше преклонил коляно пред Ваал и чието сърце беше останало неразделено в служенето на Бога. Собственикът на тази земя беше Сафат. Сред добитъка цареше оживена дейност. Докато стадата се радваха на зелените пасбища, отрупаните ръце на неговите слуги сееха семената за реколтата. Вниманието на Илия беше привлечено от Елисей, синът на Сафат... Елисей беше получил обучението си далеч от разпуснатостта на града и двореца. Той беше обучен в навици на простота, подчинение на родителите си и на Бога... Но въпреки мекия си и тих дух, Елисей не беше с непостоянен характер. Той притежаваше честност и вярност, любов и страх към Бога. Той имаше качествата на владетел, но заедно с тях цялата скромност на човек, който иска да служи. Умът му беше свикнал да бъде верен в малките неща, да бъде верен във всички дела, за да може, ако Бог го призове да действа незабавно за Него, той да бъде готов да слуша гласа Му... В дома си той беше заобиколен от богатство, но осъзнаваше, че за да получи всестранно обучение, трябваше да бъда упорит работник във всеки вид работа, която трябваше да бъде извършена. Той не би се съгласил да бъде в някое отношение по-малко осведомен от работниците на баща си. Първо искаше да се научи как да служи, за да може да знае как да ръководи, наставлява и заповядва. Докато вършеше всичко, на което бе способен с поверените му от Бога способности, като помагаше на баща си в домашните задължения, той служеше на Бога. (Писмо 12, 1897)
Когато Бог ни призове, как отговаряме? “И така... Илия... намери Елисей, Сафатовия син, който ореше с дванадесет двойки волове пред себе си... Илия отиде при него и хвърли кожуха си върху него.” (3 Царе 19:19) Когато Илия видя Елисей в полето със слугите да оре с дванадесет двойки волове, той отиде на полето, където работеха и докато минаваше, развърза кожуха си и го хвърли на раменете на Елисей. През трите и половина години на безплодие и глад семейството на Сафат се запозна с делото и мисията на пророк Илия. Божият Дух внуши в сърцето на Елисей значението на това действие. Това беше неговият знак, че Бог го призовава да бъде приемник на Илия. Това беше подобно на заповедта на Христос към богатия младеж да остави всичко – къщите, земите, приятелите, богатствата, удобствата и охолството и “ела и Ме последвай.” Илия отмина, като че ли с това приключи всичко. Но той знаеше, че Елисей беше разбрал значението на това действие и го остави без да каже и една дума, за да реши дали ще приеме призива или ще го отхвърли. Елисей забърза след пророка и като го задмина, го помоли за разрешение да си вземе сбогом с родителите си и със семейството си. Отговорът на Илия беше: “Иди, върни се, какво съм ти сторил?” Това не беше отхвърляне, а изпитание, проба. Ако сърцето му беше привързано към дома и предимствата му, той беше свободен да остане там. Но Елисей беше готов да чуе Божия призив. Той не беше непокорен и бягащ преди да дойде призива и когато беше призован, той показа, че няма да се колебае, няма да отстъпва, нито ще се дърпа... Ако Елисей беше попитал Илия какво се очаква от него, каква ще бъде работата му, той щеше да отговори: Бог знае; Той ще ти извести. Ако разчиташ на Господа, Той ще отговори на всеки твой въпрос. Можеш да дойдеш с мен, ако имаш доказателство, че Бог те е призовал. Ако не, недей. Не идвай, само защото аз съм те призовал. Увери се сам, че Бог стои зад мен и че чуваш Неговия глас. Ела, ако смяташ всичко за измет, освен придобиването на Божието благоволение. Нека всички да помним, че Господ няма да приеме служене с половин сърце. Могат да служат съвършено онези, които обичат да вършат Божията воля... Ако продължаваме да опознаваме Господа с желание и с радост, ще познаем, че “неговото излизане е приготвено като утрото.”... Елисей веднага остави всичко и започна своето служене. (Писмо 12, 1897) 10 юни Скромните задачи подготвят за по-висше служене “Тук е Елисей, Сафатовият син, който повиваше вода на Илиевите ръце.” (4 Царе 3:11) Неговото [на Елисей] сбогуване не беше изпълнено със скръб и горчиво съжаление. В дома му направиха пир за честване на почитта, с която беше удостоен един от семейството. И кое беше първото дело на Елисей? Трябваше да поеме малките неща и да ги върши от все сърце. За него се говори, че е поливал вода на ръцете на Илия, неговия господар. Той беше личният прислужник на пророка. Всяка работа, независимо колко малка изглежда, която се върши за Господаря с пълно себепредаване, е приемлива за Него така, както и най-възвишената служба... Смиреното, доброволно служене е предназначено за всеки, който твърди, че е Божие дете. След като Елисей служи известно време на Илия, той беше призован да заеме своето място в първата редица. Никой по онова време нямаше да бъде по-велик от него. Той беше работил под ръководството на Илия като ученик и сега дойде времето, когато главният ръководител беше отстранен, а този под него излезе напред. И точно както Илия беше готов да бъде взет в небето, така и Елисей беше готов да заеме своето място като приемник на пророка... “И пророческите ученици, които бяха в Йерихон, дойдоха при Елисей и го попитаха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, който е бил над теб? А той отговори: Да, зная това... Тогава Илия му каза: Остани тук, моля, защото Господ ме прати до Йордан. А Елисей отговори: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, че няма да те оставя.” Така дойдоха в Йерихон... “А те двамата застанаха при Йордан. И като взе кожуха си и го сгъна, Илия удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо... И докато те още ходеха и разговаряха, ето, появи се огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка в небето. И Елисей видя това... Той взе кожуха, който падна от Илия, удари водата и каза: Къде е Господ, Илиевият Бог? И като удари и той водата, тя се раздели и Елисей премина.”... Докато ореше на нивата, Елисей беше научил урока да не си позволява да се поддава на провалите или обезсърчението. Сега той беше хванал ралото в друга област на работа и нямаше да се провали или да бъде обезкуражен. Всеки път, когато му беше отправена поканата да се върне, той заявяваше: “Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, че няма да те оставя.” (Писмо 12, 1897) 11 юни Важни са ежедневните житейски задължения “Верният в най-малкото и в многото е верен.” (Лука 16:10) Когато Елисей последва Илия и пътуваше с него, той първо започна като слуга. Трябваше да извършва скромното задължение да полива вода на ръцете на Илия. Но той не прекъсваше скромната си работа до най-последното пътуване. Тогава трябваше да му бъде разкрито, че Илия щеше да бъде взет в небето. Както беше призован от дванадесетте чифта волове и ралото, той последва Илия без роптание, като остави богатия дом, където беше обичан, за да прислужва на пророка в несигурния му живот. Той доброволно изпълняваше и най-скромните задължения. Неговата връзка с Илия разкриваше, че той има качествата на характера, които щяха да издържат на изпитанията и несгодите, че той е много полезен млад човек със скъпоценни качества на характера. Той преживяваше изпитания и изкушения в изобилие, но разчиташе на Бога в мъчителните обстоятелства. Обкръжението от богатство и удобства около него беше едно изкушение. В дома си той беше напълно способен да управлява, но в служенето на Илия той трябваше да придобие опит, трябваше да се научи как да служи на господар, за да се научи да служи на Бога. Хората одобряват много от грешките, свързани с работата им. Те надценяват способностите си и при изпитания и несгоди се разкрива, че за да бъдат съработници с Христос, имат нужда от по-различен опит, отколкото са имали. Хората, които не осъзнават нуждата си да служат на Бога в малките неща, като извършват скромни дела, дават непогрешимо доказателство, че не са годни да служат в по-големите неща. Когато са небрежни към скромната служба като маловажна, те дават свидетелството, че не могат да им се поверят по-големи отговорности. Идеята, която преобладава в някои умове и която трудно се променя - идея, която те са допуснали несъзнателно да се вплете в техния опит, е това, че трябва да се заема определен благороден и достоен пост, иначе влиянието на тяхното проповядване ще бъде помрачено. Но когато тези хора се научат да проповядват, те ще знаят, че скромната, дейна служба означава да се занимават с ежедневните задължения и да получават обучение, крайно необходимо за извършване на обикновените житейски задължения във всяко скромно занятие – това може да бъде обработването на земята, ходенето след ралото, сеенето и жъненето... Не трябва да се пренебрегват или подценяват скромните ежедневни задължения в живота. Истинското обръщане към Бога ще действа като мая на всеки етап от задълженията в житейските взаимоотношения. Тогава, ако Господ види, че сме верни в най-малкото, че сме усърдни и упорити в използването на физическите си сили, като извършваме с ръцете си това, което някой трябва да извърши, Той ще каже: “Изкачи се по-високо. Могат да ти бъдат поверени и по-големи отговорности.” (Писмо 64, 1897) 12 юни Гневът може да стане причина да пропуснем Божиите благословения “А слугите му се приближиха и му казаха: Татко наш, ако пророкът ти беше заръчал нещо голямо, не би ли го извършил? И така, колко повече, като ти казва: Окъпи се и се очисти!” (4 Царе 5:13) Често си мисля за случая с Нееман. Той желаеше голямо благословение, дори очистване от проказата. Като чу за силата на пророк Елисей, той отиде при него да разбере какво може да направи, за да бъде излекуван. И Елисей му изпрати вестта: “Иди, окъпи се седем пъти в Йордан; и ще се обнови плътта ти и ще се очистиш. А Нееман се разгневи и си отиде, като казваше: Ето, аз мислех, че той непременно ще излезе при мен, ще застане и ще призове името на своя Бог, ще положи ръката си върху мястото и така ще изцери прокажения. Реките на Дамаск, Аван и Фарфар не струват ли повече от всички води на Израел? Не мога ли да се окъпя в тях и да се очистя? Затова той се обърна и си отиде много разгневен. А слугите му се приближиха и му казаха: Татко наш, ако пророкът ти беше заръчал нещо голямо, не би ли го извършил? И така, колко повече, като ти казва: Окъпи се и се очисти! Тогава Нееман слезе и се потопи седем пъти в Йордан, според думите на Божия човек; и плътта му се обнови като на малко дете и се очисти.” Всяка душа наследява определени не християнски черти на характера. Великото и благородно дело на цял един живот е да контролираме тези склонности към зло. Точно малките неща, които пресичат пътя ни, най-вероятно ни карат да изгубваме силата на самоконтрола. Господ ще почете онези, които в този живот са били верни в малките неща... Те няма да се намерят недостатъчни, когато пред тях дойдат по-големите изпитания. Онези, които прославят Бога в малките ежедневни житейски задължения, ще станат мъже и жени с трезва преценка. Каквото и изпитание да ги постигне, те ще стоят твърди за правото. Бог ще ви разбере, когато отворите сърцата си за Него. Той знае от какво дисциплиниране се нуждае всеки един човек. Ако Го помолите, Той със сигурност ще ви даде сила да устоявате на злото. Вашата вяра ще порасне и ще дадете доказателство пред другите за подкрепящата Божия сила. (Писмо 123, 1904)
Заплетената мрежа на греха “Но Гиезий, слугата на Божия човек Елисей, си каза... аз ще се завтека след него и ще взема нещо от него.” (4 Царе 5:20) Рядко се случва един грях да остане единствен или да бъде ограничен в обхвата на нарушаването на едно предписание или една забрана на моралния закон. Винаги се получава оплитане в неподчинението, което води изкривената съвест към по-голяма степен на заплитане, като се навлиза все повече във все по-големи изкушения и грехове... Сърцето, което не е напълно предадено на властта на Христос, има отворена врата, през която влиза Сатана, и най-големият измамник оплита душата в изкусни извинения за извършването на тайните зли намерения. Всички тези извинения и лицемерие се забелязват от Бога и са като паяжини в очите на Този, който никога не задремва или заспива. О, с каква готовност намира човешката душа жалки и окаяни извинения, за да мами и прикрива своя грешен път, по който върви. Съществува справедлив съдия, който претегля действията. Той не може да бъде измамен, нито излъган. Един ден той ще отметне покривалото, ще разбули съвестта и ще помете тези извинения като мъгла. Господ Бог има свидетел за всяка сделка. Укорът на Елисей към Гиезий, когато той отрече да е последвал Нееман, беше: “Откъде идваш, Гиезий?” Отговорът е: “Слугата ти не е ходил никъде.” Тогава последва суровото порицание, което показа, че той знаеше всичко. “Не отиде ли сърцето ми с теб, когато човекът се върна от колесницата си, за да те посрещне? Време ли е да се приемат пари и дрехи, маслини и лозя, овце и говеда, слуги и слугини? Затова Неемановата проказа ще се залепи за теб и за рода ти до века.” Господ беше разкрил всичко. Разговорът с Нееман и най-малките събития от сцената бяха точно представени пред него. О, делата на силите на мрака са толкова измамващи! Каталог: MEDIA%20SET -> index.php?path=A.DATA%20SDABG.NET -> PERIODIKI MEDIA%20SET -> За Windows има само един вид архив формат MEDIA%20SET -> Книгата "Свидетелства към църквата", том 9-ти, ст."Последната криза", писана от религиозната писателка Елена Вайт през 1909г намираме следния цитат: " MEDIA%20SET -> Жак Секвейра вечното евангелие изкупителната Божия любов MEDIA%20SET -> Фактите около възкресението Изтегляне 2.75 Mb. Сподели с приятели:
|