Глава 7 Наистина ли Бог ме обича?

Бог доказва любовта си към вас с това, което е направил, а именно със смъртта на Исус на кръста. Ако разберете дълбокия смисъл на това събитие, не са необходими други обяснения, че Бог ви обича.

На хълма Голгота са били издигнати три кръста. На два от тях са били разпънати крадци. Господ Исус е бил прикован между престъпниците и там е умрял.

Единият от умиращите крадци е разбирал живота и смъртта по-добре от доста наши грешни съвременници. Той казва: "И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо" (Лука 23:41). Този крадец се признава за виновен. Той разбира, че заслужава смъртта си и знае, че Исус е невинен.

И тъй като осъзнава вината си, крадецът казва: "Ние получаваме заслуженото." И в едно отношение той има право. Бог ни казва: "Заплатата за греха е смърт" (Римляни 6:23). Грехът обединява всички хора. По тази причина смъртта би била неизбежната последица за всички нас, ако любящият Бог не се беше намесил.

Действителната вина е била проблем не само на онзи умиращ крадец, но и на съвременния човек. Който мисли, че "комплексът за вина" е останка от лошите стари времена, не разбира истинския проблем, а оттам - и решението, дадено от любящия Бог.

За разлика от всеки човек, който е живял някога, Исус е бил съвършен във всяко отношение. Това разбрал даже и умиращият крадец и затова казал: "... а Този не е сторил нищо лошо".

Други, които добре са познавали Господ Исус, също са единодушни относно Неговото абсолютно съвършенство. Всеки, който Го е познавал и по-късно е писал за Него, е формулирал това наблюдение пречупено през собствената си личност. Петър е бил човек на делото и свидетелства, че Исус не е извършил никакъв грях (1 Петрово 2:22). Йоан е познавал Господ Исус съвсем лично като Негов спътник и приятел и казва: "В Него няма грях" (1 Йоан 3:5). Павел, начетен и образован човек, говори за Исус като за Този, "който не е знаел грях" (2 Коринтяни 5:21).

Ако сметнем, че такива верни последователи на Исус са пристрастни в мненията си за Него, то нека чуем думите на Пилат Понтийски, римския управител на Юдея. Той положително не е бил приятел на Исус Христос, но въпреки това също свидетелства за съвършенството на Неговия характер. Когато е трябвало да каже какво мисли за Исус, Пилат е бил достатъчно честен, за да признае: "... аз Го разпитах пред вас и не намерих в Този Човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате" (Лука 23:14).

Но какво представлява такова свидетелство в сравнение с думите на Небесния Отец на Исус!? Когато някой трябва да говори пред публика, нормално е той да бъде правилно представен. Когато Господ Исус започва Своята обществена дейност, не някой друг, а Самият Бог Отец Го представя, като казва: "Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение" (Матей 3:17). Ако е имало някакъв недостатък в характера на Исус или някаква грешка в Неговите действия, Бог не би могъл да Го представи така. Когато Господ Исус Христос е посетил земята, в Него не е имало нищо, което да накърни абсолютната святост на Неговия Отец.

Тъй като Исус е бил безгрешен и съвършен във всяко отношение, смъртта не е имала право да упражни властта си над Него. И въпреки това Той е умрял! Като краен израз на божествена любов Бог по Своя собствена воля е пожертвал Исус за вас и за мен. Четем: "... за нас направи грешен Онзи, който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога" (2 Коринтяни 5:21). Ние изобщо не можем да си представим отвращението, което Исус е изпитал, когато нечистотата на греха е обляла Неговата безупречно чиста душа. Съвършен във всяко отношение, Исус е тръгнал към кръста като "агнец без недостатък и пречист" (ср. 1 Петрово 1:19). Той "Сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото" (1 Петрово 2:24) - вашите и моите грехове.

Любовта на Бога към вас можете да измерите само с неизразимата болка, която Той е чувствал, когато е трябвало да остави любимия Си Син да умре на кръста.

Макар че вие и аз никога няма да разберем колко невероятно дълбока е била тази болка, Бог все пак ни дава някаква приблизителна представа за това какво е понесъл за греховното човечество.

Невъзможно е унищожаването на една картина от Рембрандт да се сравни със загубата на някакво мръсно листче. Още по-малко смъртта на Исус Христос може да се сравни със смъртта на който и да било друг човек. Старият Завет съдържа едно пророчество за физическото обезобразяване на Исус. Там ни се казва: "Толкова бе погрозняло лицето Му, повече от лицето на който и да било човек" (Исая 52:14). Този превод не притежава пълната изразителност на оригиналния еврейски текст, според който Исус е бил третиран така жестоко, че вече не е приличал на човек. Възможно е и други да са претърпели подобно обезобразяване, но те преди това не били съвършени. Въпреки че Господ Исус Христос, когато е отивал към кръста, е бил съвършен във всяко отношение, страданието, което е претърпял заради нас, буквално е отнело от физическия Му облик всичко човешко. Толкова голяма е била болката изтърпяна от Него за вас и за мен.

Телесните мъки на Исус са били неописуеми, но те са били само началото на смъртната Му агония. Душевните страдания, когато Той, Невинният, е страдал на кръста за нашата вина, и Неговата безгранична самота в това страдание са били връхната точка на Неговото мъчение. Исус е бил отблъснат от същите хора, към които е проявявал само съвършена любов. Кулминацията на Неговите страдания намира израз във възклицанието: "Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?" Той е бил изоставен от Бога, който не е можел повече да гледа на Своя Единороден Син, тъй като Той е бил направен грешен заради вас и мен, т.е. Бог е прехвърлил нашите грехове върху Него, единствения невинен.

По време на моите пътувания като мисионер имаше случаи, когато жена ми и аз трябваше да бъдем разделени за няколко месеца. Сбогуването е винаги болезнено. Тъй като аз по природа съм мек човек, не се срамувам да кажа, че съм проливал по някоя сълза след такова сбогуване. Дори и на човешко ниво раздялата с любими хора често е повод за голяма печал. Когато обаче Господ Исус е трябвало да бъде наказан от Бога за вашите и моите грехове, скръбта в любящото Божие сърце е била много по-голяма, отколкото въобще можем да си представим. Въпреки че хората могат да говорят за Божията любов, те никога не са в състояние действително да схванат любовта такава, каквато вечно блика от триединния Бог. И след милиони години ние няма да можем да разберем колко голяма е била болката на Бога. Дълбочината на тези преживявания е мярката на Неговата любов към вас и към мен.

Ако човек се замисли над изкупителните страдания на Господ Исус, може би ще бъде в състояние да почувства частица от Неговите физически и душевни мъки, но никога Неговото духовно страдание. А когато Исус е увиснал на кръста, именно Неговото духовно страдание е било най-тежката болка.

По време на разпъването в продължение на три часа светът е бил обхванат от зловещ мрак, когато Бог е пристъпил към съд над греха. Така сериозно Бог приема нашите грехове - "заплатата" за нашите грехове, която Господ Исус е понесъл.

На кръста Бог наистина е доказал Своята любов към грешниците. Истинското значение на това действие ни е предадено от апостол Павел. Когато пише до вярващите в Коринт, той им напомня, че те са освободени от възмездие за греховете си, понеже са приели простото послание на евангелието (повярвали са в него, доверили са се), а именно: "Че Христос умря за греховете ни според Писанията, че беше погребан, че беше възкресен на третия ден според Писанията" (1. Коринтяни 15:3,4).

И наистина това е една добра вест на Бога за грешниците. Най-голямо значение има фактът, че Исус като наш заместник е умрял за нашите грехове. Уникалното значение на Неговата заместническа смърт е пророкувано в Стария Завет. Че Бог е приел тази жертвена смърт като изкупление за вашите и моите грехове, се вижда от това, че смъртта не е могла да Го задържи и Той е възкръснал от гроба.

Да вярвате с благодарно сърце за това, че Исус е умрял за вашите грехове, включва също така и радостта от увереността, че Бог ви е простил и Неговата любов ви е спасила.

Понеже Господ Исус Христос е Бог Творец, Той сътворява живот от нищото. Понеже Господ Исус Христос е Бог Спасител, Той побеждава смъртта и от гроба създава живото. Никога един гроб на разтлението и смъртта не би могъл да удържи Създателя на живота.

Д-р Сангстър беше един от най-надарените оратори, които някога съм слушал. Той с радост използваше своя дар слово, за да възхвалява своя Господ и Спасител Исус Христос. Има някаква зла ирония в това, че д-р Сангстър преди смъртта си изобщо не беше в състояние да говори, тъй като страдаше от рак на устната кухина. Малко преди да умре, той помоли дъщеря си да му даде хартия и молив. И в онова великденско утро той написа: "По-добре е да нямаш език, но да имаш изгарящо желание да извикаш: Христос възкръсна" - отколкото да имаш език, но да нямаш никакво желание да говориш за Бога."

Причината Бог да приеме "плът и кръв" е не само, че Той е трябвало да умре за вашите и за моите грехове, но и "за да унищожи чрез смъртта този, който има властта на смъртта, сиреч дявола" (Евреи 2:14). Точно както Давид е използвал собствения меч на Голиат, за да го погуби, така и Исус е взел смъртта - собственото оръжие на Сатана - и го е използвал, за да го победи напълно. Исус е истинският освободител на хората. Той е изпратеният от Бога Освободител, единственият, който е в състояние да избави хората от тяхното духовно робство.

След възкресението Си Господ Исус Христос е отишъл на небето и оттогава води след Себе Си починалите вярващи в Своя триумфален поход. Днес истински вярващият знае, че вратата на смъртта всъщност е достъп до славата: "О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото? Жилото на смъртта е грехът и силата на греха е законът; но благодарение на Бога, който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос" (1 Корнтяни 15:55-57).

Приел човешки физически образ, Исус е победил смъртта и е възкръснал от гроба. Относно Неговото възнесение 40 дни след възкресението Му четем: "... където Исус като предтеча влезе за нас..." (Евреи 6:20). Господ Исус Христос проправя пътя към небето, за да можем вие и аз победоносно да Го последваме.

Преди Бог да създаде Вселената и да насели планетата Земя със свободни същества, наречени човеци, Той вече е знаел цената, която доброволно е трябвало да заплати, за да спаси грешниците и да им открие как да живеят вечно и в близост до Бога на светлината и любовта. За тази цел Исус е преживял телесни, душевни и духовни страдания, чиито размери ние никога няма да можем да разберем. Хората никога няма да могат да вникнат в дълбочината на такава любов.

Колкото и невероятно да изглежда, някои хора ще продължат да отхвърлят предложението на Исус за опрощение, а други и занапред ще бъдат равнодушни към Неговата любов и саможертва.

Независимо от това дали някой съзнателно отхвърля Исус, или в равнодушието си към Него "изчаква", последиците са едни и същи: вечно отделяне от единствения извор на живота, светлината и любовта. Това ужасно състояние е било описано със следните думи:
Ти ще бъдеш вечен пътник
към една безкрайна смърт,
ти винаги ще бъдеш смъртник,
без край ще бъде твоят път.
Да останеш равнодушен към Божията жертва означава да попаднеш под проклятието на вечното отделяне от Бога. И все пак Исус вече е понесъл това страдание на отделянето, за да ви предпази от подобна съдба. Дали ще се възползвате от това, е въпрос на вашата свободна воля, на ваше решение. Бог няма да ви принуди да откликнете на Неговата любов, както не е принудил и Адам и Ева да ядат от дървото на живота.

Бог също няма и да ви предпази от вечното проклятие само защото ви обича.

Наистина "Бог е любов" (1 Йоан 4:8), но това не е пълното послание на евангелието. Добрата Божия вест за грешниците гласи, че Неговата любов е дошла съвсем близо до нас, когато Той е изпратил Сина Си, за да умре за греховете - за вашите и моите грехове.

Само и единствено вашият отговор на смъртта на Исус ще реши вечната ви участ. Божията любов е проправила пътя и сега Той ви моли за отговор на Своята саможертвена любов и милост.

На основата на Божието любящо милосърдие става следното: Ако признаете на Исус, че сте грешник и не можете сам да заплатите за греховете си, ако повярвате, че смъртта на Исус е заплащане за вашите грехове и ако Му благодарите, че е умрял за вас, тогава Господ Исус ви дава следното обещание: "Излязох от Отца и дойдох на света и пак напускам света и отивам при Отца... Отивам да ви приготвя място. И когато отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие" (Йоан 16:28; 14:2,3).

Исус отваря на всички истински вярващи вратата, за да могат да Го последват в Неговата победа.

За да се запази непосредствеността на вашето ново познание на Божията любов, Бог е взел специални мерки. Както и опрощаването на вашите грехове, това също е резултат от извършеното за вас от Исус с Неговата смърт на кръста.

Преди Исус да се раздели със Своите ученици, Той им казва: "А сега отивам при Онзи, който Ме е пратил" (Йоан 16:5); "... и Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител... Духът на истината" (Йоан 14:16,17); "за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас, но ако отида, ще ви Го изпратя" (Йоан 16:7); "Той Мен ще прослави..." (Йоан 16:14).

Днес Господ Исус е прославен на небето. Предвиждайки Своята победа на кръста, Господ Исус поглежда отвъд смъртта и се моли: "Аз Те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша. И сега, прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Теб преди създанието на света" (Йоан 17:4,5).

Така Исус завършва делото Си на земята и се връща на небето. И тогава Бог Отец изрично потвърждава делото, извършено от Неговия Син на кръста. Елохим казва, че за Него смъртта на единствения невинен е достатъчна, за да замести смъртта на всички грешници: Той изпраща Светия Дух, за да продължи делото на Исус на земята. Така както Бог Отец изпраща Своя Син на Голгота, за да умре за вас на кръста, така на Петдесятница, 50-ия ден след разпъването, Бог изпраща Светия Дух, за да прославя оттук нататък Исус на земята.

Оттогава Светият Дух присъства в живота на всеки вярващ, понеже Бог иска Исус да бъде прославян от всеки истински вярващ, през когото струи Божията любов, "защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Свети Дух" (Римляни 5:5).

Божията любов ви се предлага независимо от това в какво положение се намирате и колко вина сте натрупали през живота си. Тя е свързана само с едно единствено условие - активно да я приемете. Но Той иска не само да ви дари спасение, но и вие да занесете тази любов и на други - на вашите ближни. Чрез вас Божията любов трябва да докосне други хора и те да познаят силата на опрощението.

Рано преди изгрев слънце той придружавал двама души до красивия Съри Даунс в Англия - една слепородена жена и очния хирург, който я лекувал. В дните след операцията нейните очи били защитени от светлината с помощта на много пластове превръзки, които постепенно, една след друга, били сваляни. Тя вече усещала чувствителност към светлина, която била нова за нея, и била много развълнувана. Преди изгрев слънце била свалена и последната превръзка от очите на тази жена, която никога не била виждала. Изгревът този ден бил великолепен. Утринното слънце се появило на хоризонта. Сенките ставали все по-къси, а нежната красота на зелените листа изпъквала на фона на околната природна свежест. Птиците весело подскачали, търсейки своята закуска в росната трева. Всичко това представлявало за жената един прекрасен спектакъл. И докато сълзите се стичали по бузите й, тя извикала: "Наистина, вие се опитахте да ми опишете това, но никога не съм си представяла, че то може да бъде така чудесно!" След това замлъкнала, изпълнена с благоговение пред величието на Божието творение.

Как бихте могли да опишете червения цвят на човек, който никога не е имал зрение? Или да придадете чара на слънчевия залез на някого, чиито очи никога не са реагирали на светлината? Сигурно това би било невъзможно. Думите, които описват видима красота, нямат голямо значение за слушатели, лишени от зрение. Съвършенството на една картина, сиянието на човешкото лице или великолепието на един пейзаж не могат да се опишат със звуци. Необходимо е зрение.

Същото важи и по отношение на Бога. Веднъж говорих с един студент по медицина, който се готвеше за последния си изпит в болницата Гай в Лондон, и се опитах да му опиша Божията любов. "Това просто не мога да го видя" - отговори той. Аз разбрах, но продължих разговора. "Не, не мисля, че можете, понеже приличате на човек, който живее в тъмна стая. Знам какво значи това, тъй като и аз също съм живял в духовен мрак. Сега обаче съм навън, където грее слънцето на Божията любов. Дейвид, за да разберете любовта на Бога, трябва да се махнете от затъмненото помещение и да излезете на Неговата светлина." Този ден Дейвид коленичи, поиска прошка от Господ Исус за греховете си и го помоли да влезе в Неговия живот. Няма да забравя думите му, когато се надигна: "Никога не съм предполагал, че това може да бъде толкова великолепно!"

Също както нашите очи дават възможност красотата на Божието творение да се превърне в човешки опит, така и духовният поглед запознава човешката душа с реалността на Божието присъствие, Неговата сила, Неговата любов. Винаги е тъжно да се усети липсата на духовна действителност, когато един духовен слепец говори за Бога.

След като Господ Исус отива на небето, Той в едно пророчество чрез апостол Йоан поставя на хората в Лаодикия в Мала Азия една ужасяваща диагноза за тяхното духовно състояние. Той им казва, че не знаят, че са слепи (Откровение 3:17). Можете ли да си представите слепец, който не осъзнава в какво състояние се намира? Съобразно тази диагноза за духовна слепота Господ Исус предписва и Своето лекарство: "... да помажеш очите си, за да виждаш" (Откровение 3:18). И колко важна е тази рецепта! Духовното зрение изисква духовна очна хирургия. И това е дело на Светия Дух.

Когато сте били родени от майка си, това е било естественото ви раждане. Тогава обаче не сте получили духовно зрение и духовно разбиране. За да намерите пътя си, който води навън от духовния мрак към светлината на познанието на Божията слава (2 Коринтяни 4:6), трябва да се родите втори път. Исус казва на Никодим: "Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Не се чуди, че ти казах: Трябва да се родите отново" (Йоан 3:6,7). "Ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство" (Йоан 3:3). Следователно, ако искате да видите Божието царство, трябва да бъдете родени отново.

Като всеки човек вие сте се родили с един вътрешен вакуум, който настойчиво изисква да бъде запълнен от Бога с живот. Тази духовна празнота може да бъде запълнена само чрез активно, съзнателно приемане на възкръсналия Христос и Неговото вътрешно присъствие. Ако Го приемете, целта на Неговата смърт ще се изпълни във вашия живот. Той е умрял не само за да бъдат опростени греховете ви, но и за да може вашето сърце да се превърне в духовно чист дом, в който Той може да живее. Преди Той да дойде да живее в сърцето ви, е необходимо да ви бъдат опростени греховете.

Веднъж в разговор с един млад вярващ африканец видях, че той много искаше да съобщи радостната Христова вест на другите млади хора в своята страна. През следващата седмица трябваше да обучавам почти 200 проповедници на различни неща от Божието Слово и затова го поканих да присъства и той. Въпреки че се намирахме на няколкостотин били от мястото, където трябваше да се състои срещата, а з му предложих да предприеме пътуването по дългите, разбити шосета, за да се срещнем там. Уилям пристигна направо изтощен, но много радостен, че ще има възможност да научи нещо повече за Бога и за Неговото Слово. Естествено този човек се качи в препълнения африкански автобус не заради самото пътуване. За него то беше средство, за да дойде на конференцията. Истинската цел беше това, което го очакваше в края на пътуването.

Приблизително така стоят нещата и с опрощаването на греховете и пречистването на сърцето ви като единствен начин Исус да влезе в него и да общува с вас. Опрощаването на греховете ви е предпоставката, но новият живот в Христос е общуването с Бога е Неговото най-голямо желание спрямо вас и вашето истинско предназначение. Сигурно и вие не желаете да се задоволите с нещо по-малко. Да имате тази лична връзка с Христос е целта, за която сте създадени.

Знанието, че Христос живее в нашите сърца, ни дава още на тази земя увереността, че вечният живот вече е започнал. В нас е зародишът на един живот, който ще надживее смъртта. Присъствието на Христос внася в живота ви "частица от Небесното царство за вас, за да влезете с нея в Небесното царство".

"И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот, и че този живот е в Сина Му. Който има Сина, има този живот; който няма Божия Син, нямо този живот" (1 Йоан 5:11-12).

Учудващо ли е че студентът по медицина Дейвид, след като се помоли на Исус да му прости греховете и да влезе в живота му, възкликна: "Никога не съм предполагал, че това би могло да бъде толкова великолепно!"

НО КАК?

Писанието ни съобщава: "Като чуха това, те, ужилени в сърцата си, казаха на Петър и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?" (Деяния 2:37). Вяра без покаяние и обръщение си остава нещо безсъдържателно и без последици, като банкнота без стойност. Вярата в спасителното дело на Христос обаче включва и ново отношение към Бога - отношение на доверие, както и промяна в нашия живот.

Ако вие с простосърдечно доверие към Исус Му благодарите за това, което е направил за вас, умирайки на кръста, това означава, че отношението ви към Бога и към греха се е променило радикално. Едва тогава Светият Дух ще предприеме Своята "очна хирургия" и вашият разум ще започне да разглежда нещата от съвсем друга позиция. Понятието "покаяние" означава и промяна на мисленето. Следователно опитността на истинското новорождение означава и дълбока промяна на отношението към Бога и към греха.

По отношение на Бога: покаянието (промяната на мисленето) означава да се отхвърли всяка фалшива концепция за Бога. В Африка аз видях как хора, които по-рано упорито се бяха борили срещу разрушаването на техните стари житейски навици и езически обичаи, публично изгаряха фетишите си, след като се бяха обърнали към Исус. Други се излагаха на силен обществен натиск, заплахи и опасности, като обръщаха гръб на един религиозен и социален ред, който отрича библейския Бог и се бори против Него. Спасителната вяра трябва да се корени в убеждението, че Исус е Яхве - единствения Бог Спасител.

Що се отнася до греха: когато чрез вяра вие преживеете спасението си, тогава със срам и печал ще разберете собствената си греховност. Промяната във вашето мислене (покаянието) по отношение на греха ще означава, че вече не се опитвате да го игнорирате. Вие вече нямате извинение за греховете си и не смятате, че вашата мнима праведност може да ви спаси. "Цялата ни правда е като омърсена дреха" (Исая 64:6) пред един свят Бог. Ако се обърнете към Исус, ще имате желанието да се отвърнете от нещата в този живот, които не Му харесват.

Представете си един подофицер, който е в отпуск. Един ден той получава две писма. Едното е от приятел, а другото от неговия командир. Първото писмо съдържа покана за сватбата на приятеля, а второто - заповед от офицера да се върне на служба. Несъмнено между двете има разлика - разликата между покана и заповед. Човек може учтиво да откаже на поканата, докато заповедта го изправя пред избора да се подчини или да откаже да я изпълни.

Понеже Бог ви обича и знае, че грехът ще разруши живота ви, Той не ви кани да се покаете, а ви заповядва да направите това. Когато Павел е говорил за евангелието пред философи и други хора на официалния форум на гръцката мъдрост - Аерогара в Атина, накрая той е казал: "Бог ... сега заповядва на всички хора навсякъде да се покаят" (Деяния 17:30). Това включва и вас.

Ако се откажете от фалшивата си представа за Бога и от личните си грехове, ако повярвате в Господ Исус и с радост Го признаете за свой Бог Спасител, ще стане чудото, че Светият Дух ще "действа във вас да желаете и да изработвате" (Филипяни 2:13) онова, което е правилно в очите на Бога. С други думи, Бог обещава на тези, които са готови да се покаят за вината си, Той да се погрижи у тях да се появи и желанието и способността да изпълняват Божията воля в ежедневието си. Само тогава вашият живот ще получи определеното от Бога съдържание.

Тази вътрешна промяна, осъществена от Бога при новорождението, ни прави способни да развием и променено отношение към греха. Нашето вътрешно ухо е станало чувствително към Неговия глас, т.е. за Неговото Слово. И Той ни дава сила да действаме по друг начин. Знае се, че Бог никога не заповядва, без заедно с това да даде сила и способности за изпълнение на заповедта. "Невъзможното за хората за Бога е възможно" (Лука 18:27).

Колкото повече остарявам, толкова повече ме поразява необятността и многообразието на Божията милост. Грешниците не заслужават нищо друго освен съд и смърт. И въпреки това Бог ни учи, че вярата е преминаване от нашето състояние на греховност към приемане на Неговата милост на опрощението - "че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исус" (Римляни 3:26).

Ако се замислите за това какво е направил Исус за вас на кръста, можете само да кажете: "Боже мой, благодаря Ти!" Всичко, което ви остава да направите, когато отворите сърцето и живота си за Господ Исус, е да кажете: "Боже мой, благодаря Ти!" Думите "Благодаря Ти!" винаги ще избликват от сърцето, което е изпитало опрощаващата и спасителна милост.

Очевидно Бог знае, че Го търсите, понеже Той е поставил началото на това и ви е водил стъпка по стъпка. Сега вашето лично търсене трябва да се превърне в един личен въпрос: "Тогава какво да правя с Исус, наречен Христос?" (Матей 27:22). Бог ви е дал воля. Дали ще използвате тази свободна воля когато вземате решение относно вярата за или против Бога, това е въпрос на живот и смърт. Как ще се отнесете към Христос е голямото решение на вашия живот.

Моето лично решение е взето преди много години. Най-важният ден от живота ми беше денят, когато приех Господ Исус Христос в сърцето си. Това стана така: По време на моето следване няколко души приятели планираха общо прекарване на ваканцията си. Те решиха да заминат в един младежки дом, наречен "Християнски ваканционен център" и аз се присъединих към тях. Там срещнах много млади хора, чийто живот благодарение на Господ Исус Христос се беше променил по чудотворен начин и за които Той беше жива и лична реалност.

Дотогава "религията" не ми беше дала нищо, що се отнася до цел в живота и духовно удовлетворение. Но по време на тази ваканция ми направи много силно впечатление промяната, която Господ Исус Христос беше извършил в живота на новите ми приятели.

За мое учудване установих, че веселието и благочестието не се изключват взаимно. Но, странно защо, аз се чувствах все по-зле и по-зле по време на тази най-щастлива от всички ваканции. През тази седмица открих също така колко изключително интересни бяха различните събрания и библейски часове.

В четвъртък сутринта, вместо да взема участие в една предварително подготвена обща инициатива, аз отидох на разговор със Стивън Олфорд - преподавателя по Библия. Казах му: "Досега винаги съм се наричал християнин, но, Стивън, аз изобщо не съм такъв!"

За гордото ми сърце беше много трудно да си признае това. Тогава той стисна ръката ми и отговори: "Слава на Бога! Първата стъпка по пътя човек да стане истински християнин е доблестта да си признае пред себе си, че е грешник."

След това отвори Библията си и ми показа 12-ти стих от първа глава на Евангелието от Йоан: "А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца, тоест, на тези, които вярват в Неговото име."

"Наистина ли искаш да станеш дете на Бога?" - попита Стивън. "Да!" - отговорих аз убедено. Тогава той продължи: "Според Божието обещание, което току-що прочетохме, Бог ще те направи Свое дете, ако ти вярваш, че Господ Исус е умрял за теб, ако Го приемеш в сърцето си."

Можете да вярвате, че нямаше нужда никой да ме уговаря незабавно да коленича пред Бога и с изключителна сериозност да се помоля приблизително така: "Господи Исусе, признавам, че съм грешник. Самият аз нищо не мога да направя, за да се освободя от греховете си. Благодаря Ти за Твоята смърт на кръста и за това, че си пролял кръвта Си за мен. Сега аз се отвръщам от греха си и Те моля да ми простиш! Моля Те, ела в сърцето и живота ми и бъди мой личен Господ и Спасител. Благодаря Ти и Те възхвалявам за това, че чуваш молитвата ми и ме правиш Божие дете."

Сега аз бях истинско Божие дете, истински християнин. Сърцето ми беше изпълнено с гордост и благодарност за това, което Той беше направил. Чудесно е, че Той ще направи същото и за вас, стига само да Го помолите за това!

Въпреки че не беше така просто, аз не след дълго съобщих радостната вест на приятелите си. Сега, след повече от 40 години, все още мога да свидетелствам, че Господ Исус е Този, който ден след ден извършва промяната в моя живот.

И наистина, ако не бях Го приел в моя живот, сегашното състояние на света би ме потискало ужасно. Но така, макар че още тук и сега моят Господ ми е все по-близък и все по-скъп, аз знам: най-доброто предстои. Небето е съвсем близо!

Оттогава животът по чуден начин придоби смисъл. Бог ми даде възможността да общувам с Него и ми дари радостта да представя моя Спасител на другите. Бог няма любимци. Той обича и вас и копнее да стане и ваш Спасител.

Не се изненадвайте, ако имате чувството, че нещо ви тегли в различни посоки. Трябва да очаквате тази борба веднага щом Бог започне да ви привлича към Себе Си. Сатана не би искал да ви изпусне от своето семейство. Той ще направи всичко възможно, за да ви отклони от вярата в Господ Исус Христос. Но Библията казва: "Ето, сега е благоприятно време; ето, сега е спасителен ден" (2 Коринтяни 6:2).

А сега, може би ще потърсите някое спокойно място, за да се помолите приблизително като мен, когато станах Божие дете.

След като приемете Господ Исус, разкажете на някого какво сте направили. Мислете за това, че Господ Исус сега живее във вашето сърце и ще ви даде силата, която е необходима, за да говорите и да живеете за Него: "Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява" (Римляни 10:9,10).

Който вярва в Него, разчита на Него и Му се доверява, няма да се опозори.

Боже, благодаря Ти, че ме обичаш, макар и да знам, че съм грешен. Разкайвам се за грешния си живот и за неправилния си начин на мислене. Благодаря ти, Господи Исусе, че умря на кръста за мен и че заплати цената на всички мои грехове!

Моля Те, ела в моето сърце и живот и бъди мой личен Спасител. С вяра аз се обръщам към Теб и приемам Твоята прошка за всички мои грехове.

Благодаря Ти, Господи Исусе, че идваш в моето сърце и живот и ме правиш истинско Божие дете. Помогни ми да разказвам и на другите хора, че Ти си мой Спасител и Бог. Научи ме по-добре да Те познавам и, моля Те, помогни ми всеки ден да чета словото Ти и да живея според него. Възхвалявам Те и Ти благодаря, Господи Исусе! Амин.

Един добър съвет: Разкажете на някого какво сте направили току-що. Имайте предвид, че Христос живее във вас и че само Той е силата, от която се нуждаете, за да говорите и да живеете за Него. Това е "... думата на вярата... Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява" (Римляни 10:9,10).

Една забележка: Личната молитва на покаяние е различна при различните хора. Тази молитва не представлява някаква готова формула, а още веднъж събира пред Бога мислите, които са свързани с Неговия спасителен план. Признайте пред Бога своята лична вина (признание, което не е еднакво за различните хора). Колкото по-свободно и по-откровено си признаете, толкова по-дълбоко ще бъде вашето усещане за опрощаващата Божия милост.