Тунджер джюдженоглу к е п е (Şapka)
Изтегляне 0.6 Mb.
|
|
ЧЕТВЪРТИЯ. Съвсем не. ДЕЖУРНИЯ. Не ме слушаш. ПЪРВИЯ. Навярно се е затъжил за децата си, командире. ДЕЖУРНИЯ. Днес ще ги види. Колко деца имаш? ЧЕТВЪРТИЯ. Може да се каже, че са три. ДЕЖУРНИЯ. Тоест? ЧЕТВЪРТИЯ. Дъщерята и синът почтено ви целуват ръцете. ДЕЖУРНИЯ. А третото няма да целува, така ли? Възпитанието му куца? ЧЕТВЪРТИЯ. Третото е още на път. И то ще ви целува ръка. Дежурния се смее. След него се разсмиват всички. ДЕЖУРНИЯ. Ех, забавни сте вие. Приятен апетит. ВСИЧКИ. Здраве желаем! Дежурния се отдалечава към другите маси. ЧЕТВЪРТИЯ. За малко да припадна. Помислих, че видя тези мои... ПЪРВИЯ. Да, и аз се изплаших. ТРЕТИЯ. Помисли, че видя тези твои чехли ли? ЧЕТВЪРТИЯ. Не споменавай тази дума. АМЕРИКАНЕЦА. Да, не я произнасяй. Не виждаш ли, че се безпокои. Както виждате, нищо страшно не се случи. И клетвата ще мине някак. Ще видиш децата си. ЧЕТВЪРТИЯ. Дай Боже! ТРЕТИЯ. Ако всичко свършваше с полагането на клетва... ПЪРВИЯ. А какво още? ТРЕТИЯ. Как ще разреши въпроса с чепиците? ПЪРВИЯ. Той излязъл оттука и останало да намери чепици. ВТОРИЯ. Значи ги боядиса във всички цветове и остана само резедаво зелено? АМЕРИКАНЕЦА. Правилен въпрос, наистина. След една нощ пак ще се яви тук. Пак с тези чехли ли ще влезе в казармата? ЧЕТВЪРТИЯ. Само тази дума недей... АМЕРИКАНЕЦА. Извинявай. Исках да кажа с тези неща в краката ти? ПЪРВИЯ. Дайте първо да помислим какво да направим, за да не види командирът неговите чех..., тези същите де... Защото, ако командирът ги зърне, край. ЧЕТВЪРТИЯ. Да не те чуе дяволът. ПЪРВИЯ. Ако ставаше с пожелания, баба отдавна да е станала дядо. ВТОРИЯ. Не, не е така. Ако леля ми имаше брада, би ми станала чичо. ПЪРВИЯ. Сега ще кажа как е най-правилно, но се опасявам, че ще бъда циничен. АМЕРИКАНЕЦА. Тогава не го казвай. ПЪРВИЯ. Няма как, ще го кажа. Ако леля имаше мъде, би станала чичо. ВТОРИЯ. Ето, Американеца не го знаеше и го научи благодарение на теб. Нали, Американецо? С изключение на Четвъртия, всички се смеят. АМЕРИКАНЕЦА. Откъде ще намери чепици, бях попитал? ЧЕТВЪРТИЯ. В нашия квартал има вехтошари. Дюкяните им са препълнени с чепици. Избери и си купи най-хубавите. Стига да изляза оттука. ВТОРИЯ. Дай Боже да излезеш. ПЪРВИЯ. Стига да не се вълнуваш. ТРЕТИЯ. Бъди самоуверен. ПЪРВИЯ. Но ако се развълнуваш и оплетеш конците, никой не може да те спаси. АМЕРИКАНЕЦА. Спокойно, ще отмине. ЧЕТВЪРТИЯ. Дай Боже. Така ми е домъчняло за децата. ПЪРВИЯ (Потупва Четвъртия по гърба). Немирнико! Не за децата, а за жената ти е домъчняло. Нал’ тъй? Всички, с изключение на Четвъртия, се смеят. С едно пресилено усмихване той се включва към другите. Всички вървят като вземат между себе си Четвъртия. 3. Плац. По средата има оръдие или маса, завити със знаме. Нашите герои излизат на плаца с леко безпокойство, заемат местата си. Дежурния чака. Като че на плаца са заели места и други кандидати за отпуск. Докато чака, Дежурния от една страна гледа в посоката, откъдето ще дойде Командира, а от друга – проверява външния вид на отпускарите. Тъкмо когато е наближил нашите, забелязва, че се е появил Командира и бегом се насочва в тази посока. ДЕЖУРНИЯ. Внимаааание! Мирррнооо! Всички обръщат глави към Командира. КОМАНДИРА (Наближава с отмерена крачка). Здравейте, бойци! ВСИЧКИ. Здраве желаем! КОМАНДИРЪТ. Здраве желая и на вас!
ВСИЧКИ. В мир и на война... ДЕЖУРНИЯ. На земята, небето и морето... ВСИЧКИ. На земята, небето и морето... ДЕЖУРНИЯ. Винаги и навсякъде... ВСИЧКИ. Винаги и навсякъде... ДЕЖУРНИЯТ. Кълна се да служа... ВСИЧКИ. Кълна се да служа... ДЕЖУРНИЯ. На народа и родината... ВСИЧКИ. На народа и родината... ДЕЖУРНИЯ. С чест и достойнство... ВСИЧКИ. С чест и достойнство... ДЕЖУРНИЯ. Кълна се да се подчинявам бехпрекословно... ВСИЧКИ. Кълна се да се подчинявам безпрекословно... ДЕЖУРНИЯ. На законите, реда и началниците си... ВСИЧКИ. На законите, реда и началниците си... ДЕЖУРНИЯ. И да спазвам честта воинска... ВСИЧКИ. И да спазвам честта воинска... ДЕЖУРНИЯ. Славата на знамето ни... ВСИЧКИ. Славата на знамето ни... ДЕЖУРНИЯ. И когато се наложи... ВСИЧКИ. И когато се наложи... ДЕЖУРНИЯ. Ще ги смятам за по-свещени от живота си... ВСИЧКИ. Ще ги смятам за по-свещени от живота си... ДЕЖУРНИЯ. И ако е потребно.... ВСИЧКИ. И ако е потребно... ДЕЖУРНИЯ. Без колебание... ВСИЧКИ. Без колебание... ДЕЖУРНИЯ. Готов съм да отдам живота си... ВСИЧКИ. Готов съм да отдам живота си... ДЕЖУРНИЯТ. За своята родина и република... ВСИЧКИ. За своята родина и република... ДЕЖУРНИЯ. Заклех се. ВСИЧКИ. Заклех се! ДЕЖУРНИЯ. Свобооодноо! Мирррноо! По местата, ходом марш! Всички с маршова стъпка се връщат по местата си. Четвъртия вече е почти в несвяст. Всички са обърнали глави към Командира. КОМАНДИРА (Отчетливо, ясно и решително). Другари! От тази минута вие вече сте войници! Защото предварителното условие да станеш истински войник е да положиш клетва. След малко ще ви освободим, и вие – кой с обществен, кой с частен транспорт – ще се отправите в най-различни посоки към домашните си огнища, при жените и децата си. А тези, които не са семейни – при майките и бащите си, при братята и сестрите си, при вуйчовците и чичовците си, лелите и вуйните, при братовчедите си, при дядовците и бабите си. А след ден, значи в неделя вечер, всички отново ще се съберете тук, и ще полагате усилия за изпълнението на воинския си дълг. С други думи, вие ще излезете в отпуск от два дни и една нощ. Ще изкарате този период по най-добрия начин заедно с близките и любимите си хора, така, както подобава на един истински войник. Умно и разсъдливо ще изкарате този отпуск, без да опетните войнишката чест. Какво означава това? Знаете, че има една пословица. Позната ви е тя, но повторението е майка на знанието: Ръка, език и кръст... Може тези думи сами по себе си нищо да не ви говорят. Но ако допълня „дръж си ръката, езика и кръста”, всичко се изяснява, защото това означава: „Бъди господар на ръката, езика и кръста си”. Няма нищо неясно в тази пословица. Но все пак има смисъл от обяснение. Какво означава да държиш ръката си? Да не би да означава да я размахваш внимателно, когато вървиш по пътя, за да не се блъскаш наляво и надясно? Може някои от вас първо така и да са я разбрали. Но сега разбирате, че истинският смисъл е да не крадеш. И така, вече сред вас няма хора, които да не знаят значението й. Що се отнася до втората думичка... „Дръж езика си.” Какво ще рече това? Безспорно, длъжни сме дори когато се храним, да пазим езика си. Дори при най-малкото невнимание по време на ядене, когато дъвчем някаква храна, езикът ни може да попадне между зъбите и да го смелем, нали? Дори един такъв пример е достатъчен да разберем колко важно е да държим езика си. А другото значение – да внимаване какво говорим – особено за вас, военнослужещите, съдържа много важни и достойни за отбелязване рискове! Ако всички изпълняват само поръченията си, ако не злословят по адрес на този или онзи, без друго няма да има проблеми. Сега ще поясня значението на третата и последна дума – „дръж си кръста”. Да не би тук смисълът да е „не повдигай сам нещо тежко, за да не контузиш кръста си, да не останеш превит на две?” Някой от вас да мисли така? (Обгръща с поглед всички един до един. Четвъртия трепери от страх. Гледайки към Четвъртия.) Нали не мислиш така? Няма нужда така да се вълнуваш, боецо. Убеден съм, че не можеш да бъдеш толкова наивен. (Към всички.) Сега ме слушайте добре! Всички знаете, че в пиесата „Три сестри” на известния руски писател Максим Горки има една млада героиня на име Наталия. Ето, това име Наталия, като символ на честта и добродетелта зае паметно място в младежките ни години, години наред не се изтри от паметта ни. Наталия означава красота. Наталия е най-важният извор, от който блика връзката с такива думи като преданост, неповторимост. Това продължи години наред, в младите ни години във всяко срещнато момиче ни накара да търсим именно нейните, Наталините, качества, които изброих. Но в последно време, както и всичко, и Наталия бе подложена на голяма разруха. Десетки, стотици русокоси и синеоки Наталии окупираха страната ни. Но с една малка промяна в името. (Въодушевявайки се от това, че всички го слушат с възхищение). Хилядолетната Наталия се превърна в Наташа. Където и да погледнеш, навсякъде са те, Наташите. По чаршии, пазарища, в хотелските лобита, в крайбрежните ресторанти, във влаковете, самолетите..., навсякъде. В областите, окръзите, общините, в най-отдалечените селища можеш да видиш вече Наташи, откъснали се от своята добродетелност. Вече те шестват навсякъде, с дързостта на разрухата, която ще всеят с непознати ни болести след пет или може би десет години. С помощта на развиващата се козметична индустрия, те залавят в своите мрежи хиляди семейни и с деца чеда на родината, като им провалят бъдещето. Предупреждавам ви! Стойте далече от Наташите! Защото те вече не са Наталии. Бъдете господар на кръста си. (Четвъртия не може повече да издържи и припада. Начаса се притичва Дежурния и го повдига на крака. Четвъртия със знаци „обяснява” на Дежурния, че може да стои сам. С големи усилия застава в положение „мирно”. Командира с учудване забелязва чехлите в краката му, но се прави, че не е видял нищо и спокойно продължава речта си.) Какво правите, когато вкъщи изгори бушон? Тъкмо сте готови да излезете от къщи, на вратата сте, и изведнъж – тъмнина. Ако не поправите бушона, то вечерта, като се върнете от работа, какво ще ви чака? Най-малкото хладилникът няма да работи, всички продукти в него ще се развалят, като седнете за вечеря, няма да имате какво да ядете. Ако жена ви си е вкъщи, няма да може да ви изглади дрехите, да пусне прахосмукачката, и вечер като се върнете, няма да намерите спокойна обстановка. Ето, виждате до какви резултати може да доведе една малка нехайност. А ако бяхте намерили един електротехник да ви поправи бушона, всичко това нямаше да се случва. (Четвъртия от време навреме си втълпява, че Командира не е забелязал чехлите му. Командира, със същата решителност.) А помислили ли сте до какви трагични резултати може да доведе една такава малка небрежност по време на война. Защо Ханибал, макар че е владеел най-мощното за онова време оръжие, обучените за война слонове, претърпя поражение? Защо Хитлер посегна на живота си? Какво именно не е предвидил Наполеон в битката при Ватерло? Защо и как понякога най-могъщите държави в света губят от съвсем малки страни? Ако дежурният, поставен да охранява мост, заспи на поста си макар и за минута, какво очаква този мост? Доколко би било правилно да прощаваме на тези, които не се подчиняват на правилата, вършат уж малки нехайности, които, когато ги вършат всички, стават големи? (Посочва с ръка.) Ти! Да, да, ти! Излез пред строя! Ела. По-близо. (Четвъртия, едвам крачейки, излиза напред. Спира. Силно трепери. Командира се приближава и обикаля около него.) Що за безобразие? Каква наглост! Къде се е чуло и видяло това? (Четвъртия е в окаяно състояние в истинския смисъл на думата.) Да се полага клетва с чехли?! ЧЕТВЪРТИЯ (С голямо усилие). От... от... краднаха ми ги. КОМАНДИРА. Млъкниии! Откраднали ги?! Това ли ти е обяснението? Това ли? Това ли? (Не може да приеме, че се опитват да го подведат.) Как изиграхме Командира ли щеше да си кажеш после? А? Кажи? (Връща се на платформата. Чака известно време.) Този, който днес си губи чепиците, утре не може да опази родината си? (Към Дежурния.) Никакъв отпуск за него! (Към останалите.) Приятен отпуск на всички! ВСИЧКИ. Здраве желаем! Командира напуска с твърда стъпка плаца. ДЕЖУРНИЯ. Ти остани. Останалите – разпръснете се! ВСИЧКИ. Здраве желаем! Докато Четвъртия стои закован на място, останалите започват да излизат. АМЕРИКАНЕЦА (Приближава се до Дежурния и му отдава чест). Командире, разрешете да доложа! ДЕЖУРНИЯ. Да. АМЕРИКАНЕЦА. Можем ли да се прощаваме с другаря си? Може да иска нещо да предадем на домашните му. ДЕЖУРНИЯ. Не само вас, но и мен ще ме издъни този. По-бързо! Дежурния се отдалечава малко. Другите заобикалят закования на място Четвърти. ПЪРВИЯ. Извинявай. Правех си закачки с теб. Не исках така да стане. ВТОРИЯ. През цялото време ще мислим за теб. ТРЕТИЯ. Точно бяхме се обнадеждили, че... АМЕРИКАНЕЦА. Съжалявам много. Но, моля те, не падай духом. ТРЕТИЯ. Нищо не ни иде отръки. ВТОРИЯ. Може би имаш някаква поръчка от мен? ЧЕТВЪРТИЯ (Със затруднение). Купи ми чепици. Знаеш номера ми. ВТОРИЯ. Ще ти купя. ЧЕТВЪРТИЯ. Отбий се и при нашите. ВТОРИЯ. Задължително. ЧЕТВЪРТИЯ. Предай много поздрави. Децата целуни... Целуни ръцете на мама от мен. На съседите, на близките... – много поздрави. ТРЕТИЯ. Не се отпускай, чедо. ПЪРВИЯ. Е, направо заприлича на бразилски сериал. ТРЕТИЯ. Като че ли никога няма да отидеш. Да не чуе дяволът. Не преувеличвай толкова. ЧЕТВЪРТИЯ. Кажи на жена ми, че служа така, както се полага на един истински мъж. Но, моля те, не казвай на никого, че са ми откраднали чепиците. Без друго е малко мястото. Да не паднем в устата на клюкарите, че после няма отърване. (Ужасен.) Могат дори да ме нарекат Чепика. ВТОРИЯ. Никой нищо няма да разбере. Трябват ли ти пари? Не се притеснявай, кажи... Четвъртия кима утвърдително. ДЕЖУРНИЯ (Вика отдалече). И вие ли се отказвате от отпуск? Набързо се прощават. Четвъртия плаче. Гледа след другите. Върви към Дежурния. Застава „мирно”. ЧЕТВЪРТИЯ. Готов съм, командире. ДЕЖУРНИЯ (Все пак със съжаление). Да тръгваме! Първо Четвъртия, а след него Дежурния излизат със строева крачка. 4. Телефонна будка в автогара. Сред високия шум Американеца звъни на жена си. АМЕРИКАНЕЦА. Ало! Алооо! Да, аз съм, скъпа! Не те чувам... Говори по-високо... Да... Сега е добре. Не, не, тук съм още. Пуснаха ни преди малко. На автогарата съм. (Гледа си часовника.) Автобусът тръгва след десет минути. Ако всичко е наред, след четири часа ще съм там... Ще взема такси и за 15–20 минути съм у дома. Слушам. Да... Какво? Да... Разбрах, ремонтират улицата точно пред нашия блок. Ясно... Ще сляза на долната, душичко. Нищо, нищо, какво са двеста метра... Знаеш, че нямам никакъв багаж, само една малка чанта. И на мен ми е домъчняло за теб. Да... Да... (Гледа си часовника.) Разбира се... Аз също, душице. Аз също. Като си дойда, ще се наговорим до насита... Толкова много неща се случиха, че... Поздрави на майка ти. (Вижда се, че не му е приятно, шепнешком.) Скъпа, без друго закъснявам. Давай... Ало... Благодаря. Да. Да. Добре. Сега тръгвам. Не те чувам. Ти нали ме чуваш? Добре, като си дойда, ще поговорим. Добре. Хайде, до скоро! Американеца излиза с бързи крачки, почти на бегом от телефонната кабина. 5. Апартаментът на тъщата на Американеца. Доста богато обзаведен салон. Всичко в класически стил. От касетофона звучи „Кармина Бурана” от Орф. От време навреме Жената нетърпеливо поглежда часовника си. Тъщата, многознаеща и самоуверена жена, пуши старателно. „Играе” дори и пред дъщеря си. ТЪЩАТА (Дори когато държи кафената чаша се старае да си придаде особена атмосфера. Говори така, като че е на дублаж). Всеки момент ще дойде. Няма нужда да се вълнуваш толкова, дъще. ЖЕНАТА. Зная, майко, но не зависи от мен. ТЪЩАТА. Съвземи се. Мъжете не обичат такова поведение. Трябва да му дадеш да почувства, че го обичаш, но не бива да създаваш впечатление, че тази привързаност се е превърнала в слабост. (Жената става, повдига пердето и поглежда през прозореца.) Ти си ми умница, при това и красива. (Смее се някак преправено.) Дори си по-красива от мен. Но каква полза, след като се държиш като дете. Колежанката ми... ЖЕНАТА. Майче, но миналия път говореше съвсем другояче... ТЪЩАТА. Как? ЖЕНАТА. Не беше ли казала, че мъжете са същества, които трябва непрекъснато да се контролират? ТЪЩАТА. Правилно. Такива са си. Стига за секунда да ги отпуснеш, веднага ще се заврат под полата на някоя си уличница, която не струва дори колкото малкия ти пръст. Бягството на баща ти при онази млада продавачка от пазара е типичен пример за това. ЖЕНАТА. Не го обвинявай толкова, майче... ТЪЩАТА. Не го обвинявам, само казвам истината. ЖЕНАТА. Познавам татко. Макар да знаеш, че не обичам такива наставления, продължаваш да ги повтаряш. ТЪЩАТА. Повтарям, защото искам да те предпазя от грешки. ЖЕНАТА. Майче, ти си свикнала да виждаш мъжете като врагове, с които трябва да се воюва... Тактики. Номера. Кавги. Засягания. Стратегия при влизането на мъжа в салона. Ужилвания. ТЪЩАТА. Не разбираш ли, че ме засягаш? ЖЕНАТА. Разбирам, но какво да правя? Бягаш от истината. Без друго, ако твоите методи бяха успешни... ТЪЩАТА. Да, да, продължавай. ЖЕНАТА. При последната ни среща татко бе казал, че се задушава. Помоли да му простя. После чух, че е избягала с онова момиче... (Тъщата, без да губи достойнството си, прави се, че плаче. Жената я прегръща). Мамо. Аз съм щастлива. Държа се с него естествено. Защото той ме обича такава. Благодарна съм ти за това, че ме запозна и ме омъжи за него. Без друго, след три месеца, като се уволни, ще отидем отново в Америка. Толкова малко ще се виждаме с теб в бъдеще, че... Хайде да се наслаждаваме на това, че сме заедно. (Телефонът звъни.) Ало... Да... Аааа. Здравейте! Не, още не си е дошъл, но всеки момент го чакаме. (Поглежда си часовника.) Всеки момент ще дойде. Ще ви съобщим. Да, знаем номера. Благодаря! (Поставя слушалката.) ТЪЩАТА. Кой е? ЖЕНАТА. Приятелят му от детство. ТЪЩАТА. Онзи простоватичкият ли? ЖЕНАТА. Но защо, мамче? Може да е прекъснал учението си, но човекът има цяла верига от магазини. (Звъни се на вратата. Жената развълнувано се затичва. Тъщата, предполагайки, че е зет й, се оправя. Чашата остава в ръката й. Жената от антрето.) Ааа... Момент! Майко, има ли боклук? ТЪЩАТА. Ако не те затруднява, би ли взела торбата до кухненската врата? ЖЕНАТА (Връща се). Трябваше да е дошъл вече. ТЪЩАТА. Ах, тези задръствания! Като дойде, ще постоя малко с вас, а после ще ви оставя сами. ЖЕНАТА. Мамо, нали щеше да отидеш след обяда? ТЪЩАТА. Размислих... Без друго ще дойде капнал от пътя. Спокойно да си вземе душ, да се поизтегне. Не бих искала да му създам впечатление на излишен човек. Без друго, ще остане само една нощ, може да имате да си наговорите много неща. ЖЕНАТА. Както искаш, тъй да бъде, мамо. ТЪЩАТА. А на онзи не му казвай, че е дошъл. Като се заловят да приказват, половината вечер ще пропадне. ЖЕНАТА. Но много го обича. Радва му се като дете. ТЪЩАТА. Ах, тези мъже! Толкова си обичат приятелите, че дори не забелязват жените си. Аз да те предупредя за всеки случай. ЖЕНАТА (Малко рязко). Благодаря ти, майко! Звъни се на вратата. Жената се затичва да отвори, но Тъщата я спира. ТЪЩАТА. По-добре аз да отворя. (Излиза. Гласът й.) Ааа! Добре дошъл! Добре дошъл! (Идва до вратата на салона.) Дъще, виж кой ни е дошъл! Влиза Американеца. Не забелязва, че е без кепе на главата си. Върви с голяма сериозност до средата на салона. Спира и отдава военна чест. ЖЕНАТА. Ах, душицата ми! (Иска да се хвърли на врата му.) Американеца установява с ужас, че е без кепе. Лицето му тутакси се променя. Проверява с ръце. Остава така закован, без да знае какво да прави. Непохватно търси с ръце кепето по главата и тялото си. Във въздуха се показва като привидение Командира. По време на спектакъла той ще се появява още няколко пъти, но никой освен Американеца няма да го вижда и чува. КОМАНДИРА. Този, който днес е изгубил чепиците си, утре няма да опази родината си! (Американеца му прави знак, че е без кепе. Командира се поправя.) Този, който днес е изгубил кепето си, утре няма да опази родината си! Когато пред учудените погледи на Жената и Тъщата Американеца тичешком излиза, се усилва най-възторжената част на „Кармина Бурана”. ВТОРО ДЕЙСТВИЕ 6. Същата обстановка. Командира е седнал на почетно място и стои неподвижно. Двете жени са неспокойни. Но Тъщата, както всеки друг път, се опитва да скрие това. ЖЕНАТА. Боже мой! Нищо не разбирам! Какво стана? Къде е той? Мамо, моля, помогни ми! ТЪЩАТА. Как да ти помогна? Ще почакаме. Може да е забравил нещо в таксито! Точно така! Непременно е забравил нещо в таксито! ЖЕНАТА. Ето му чантата. ТЪЩАТА. Може би портфейла? ЖЕНАТА. Но с двете си ръце се държеше за главата. Да не би да го е заболяла главата? ТЪЩАТА. Аз нищо такова не забелязах. Той само отдаде чест и после избяга. ЖЕНАТА (Притичва към прозореца и поглежда с тревога). Странно бе поведението му! Или така ми се стори? ТЪЩАТА. Когато му отворих, той се усмихваше щастливо. Направи ми знак да мълча. Искаше да те изненада като влезе неочаквано. (Мълчание. На вратата се звъни. Жената тича да отвори.) ЖЕНАТА (Гласът й от антрето). Какво има, скъпи? Какво се е случило?
АМЕРИКАНЕЦА. Изгубих кепето си. ТЪЩАТА. В таксито го забрави, нали? АМЕРИКАНЕЦА. Да. Най-вероятно. ТЪЩАТА. Много му здраве! ЖЕНАТА. Ти да си жив и здрав, скъпи! Какво пък толкова!? ТЪЩАТА. Струва ли си за това да се вълнуваш? В края на краищата някакво си кепе... КОМАНДИРА. Този, който днес губи кепето си, утре не може да защити родината си. Естествено е жените да не могат да проумеят какво е това да загубиш кепето си. Обясни им. АМЕРИКАНЕЦА. Слушам, командире!
ТЪЩАТА. И на мен така ми се причу. АМЕРИКАНЕЦА. Знаете ли, тази сутрин съседът ми по легло си изгуби таковата... КОМАНДИРА. Не таковата, а чепиците. АМЕРИКАНЕЦА (Премалял). Вижте... Тази сутрин един от нашата спалня си изгуби таковата... КОМАНДИРА. Чепиците не са таковата! АМЕРИКАНЕЦА. Извинете ме. Изгуби си чепиците. Излезе да полага клетва с таковата по краката си. КОМАНДИРА. Не е страшно да наричаш чехлите таковата. Продължавай. АМЕРИКАНЕЦА. Благодаря! ТЪЩАТА. С какво именно се е появил той за полагането на клетва? АМЕРИКАНЕЦА. С чехли! Същински гумени чехли. И Командира го хвана! Лиши го от отпуск! Не биваше да го прави. ТЪЩАТА. Бос ли да беше положил клетва? Това е несправедливо. КОМАНДИРА. Обясни им, че това е въпрос на дисциплина. АМЕРИКАНЕЦА. Но правилата са такива. Ако си войник, трябва да се обличаш в съгласие с правилата. КОМАНДИРА. Браво! АМЕРИКАНЕЦА. Този, който днес изгуби чепиците си, утре няма да защити родината си! КОМАНДИРА (Стиска му ръката). Браво! А сега мини към своя проблем. АМЕРИКАНЕЦА. Забравих кепето си в таксито. Изгубих го. Утре, когато се върна в частта, то трябва да е на главата ми. В противен случай, естествено, за мен отпуск няма да има. И лъжете се, ако мислите, че отменянето на отпуска, ще ме лиши само от срещата с вас. Ще се удължи срокът на службата ми. А може дори да има арест. Което означава, че няма да мога да се завърна навреме в Америка и ще изгубя работата си. Ясно? Каталог: oyun ceviri -> bulgarca bulgarca -> К ъ з ъ л ъ р м а к (Kızılırmak) ч е р в е н а р е к а bulgarca -> Тунджер джюдженоглу задънена улица (Çikmaz sokak) bulgarca -> Тунджер джюдженоглу подслон за жени, жертва на насилие bulgarca -> Тунджер Джюдженоглу матрюшка (Matruşka) Комидия в две части bulgarca -> Тунджер джюдженоглу лавина (ÇIĞ) bulgarca -> Тунджер джюдженоглу посетител (Zİyaretçİ) (Черен хумор) bulgarca -> Тунджер джюдженоглу бояджия (Boyacı) (Комедия от интриги в 2 части) Tuncer Cücenoğlu Изтегляне 0.6 Mb. Сподели с приятели:
|