Тунджер джюдженоглу к е п е (Şapka)

ТЪЩАТА. А защо да си изгубиш работата?

АМЕРИКАНЕЦА. Защото договорът ме задължава да се завърна навреме.

ТЪЩАТА. Ще проявят разбиране. Закъснение не е по твоя вина.

АМЕРИКАНЕЦА. Университетът, в който работя, е сериозно учреждение. Вие какво, забравихте ли какви усилия ми костваше да се устроя там?

ТЪЩАТА (Разтревожена). Ако останеш безработен, това няма да е само твой проблем.

КОМАНДИРА. Добре им обясни важността на случая! Виждаш ли, дори започнаха да мислят най-лошото. Кажи им за спасението.

АМЕРИКАНЕЦА. Има само едно спасение. Трябва да се намери кепето.

ТЪЩАТА. Първо трябва да се открие шофьорът. Дъще, това засяга и теб. Размърдай си малко мозъка!

ТЪЩАТА. Момент... Откъде хвана таксито?

АМЕРИКАНЕЦА. Направо от автогарата. (Усмихва се.) Имам дори квитанция от поръчката. (Става, тича към телефона. Вади от джоба си бележката и набира номера.) Ало! Преди малко се качих оттам на такси. Забравил съм си кепето в колата. Дали... Да. Такъв мургав, с мустаци, нисичък. (Появява се Шофьора, сякаш кара кола.) Дори по пътя се разговорихме. Аз ли? Аз отбивам военната си служба. Един веселяк такъв... Оказа се, че и той е служил в същата част. Поради ремонта на нашата улица слязох на долната. Да, слушам. (Усмихва се, диктува някакъв телефонен номер.) Домашният ни телефон. Умолявам ви, ще чакам. (Поставя слушалката). Слава на тебе, Господи! Тъй като таксистите постоянно са работели в тази фирма, били много внимателни в такива случаи. Сега ще разследват и ще ме информират.

ТЪЩАТА. Ето, виждаш ли, а ти се притесняваше напразно, а и нас попритесни.

ЖЕНАТА. За миг си помислих, че отново ще започнеш да миеш чинии.

ТЪЩАТА. Е, и ти пък.

АМЕРИКАНЕЦА. Ела, скъпа! (Целува я.)

ЖЕНАТА. Господи, толкова се поизплаших, че... И ти бръщолевеше едни нелепости...

АМЕРИКАНЕЦА. Какви?

ЖЕНАТА. Като че ли говореше с някакъв невидим човек. Казваше нещо като „Слушам, командире!”

ТЪЩАТА. Аз дори помислих да повикам един познат психиатър.

АМЕРИКАНЕЦА. Остави се... От страх просто не знаех какво говоря. Това е всичко. Стори ми се, че Командира се пръкна отнякъде.

КОМАНДИРА. Не съм се пръкнал. (Нервно.) Тук при теб съм. Ето, тук съм си! А теб те съветвам да не слагаш тигана на огъня, докато рибата е все още в морето! Рано е за радостни изблици! Не те съветвам да се отпуснеш преди да сложиш кепето на главата си.

АМЕРИКАНЕЦА (Отново започва да се притеснява). И все пак не може да се смята, че проблемът е решен. Истинското решение ще дойде като сложа кепето на главата си.

КОМАНДИРА. Браво!
Телефонът звъни и Американеца тича радостно към слушалката.
АМЕРИКАНЕЦА. Ало. Да, аз съм. Ааа, това си ти? Да, пристигнах преди малко. Хайде, ела! Сега чакам да ми позвънят, принуден съм да затворя. Хайде, ела! (Поставя слушалката.) Приятелят ми от детинство. (Тъщата прави многозначителен жест към дъщеря си, в смисъл „Горко ти...” Отново звъни телефонът и Американеца вдига веднага слушалката.) Ало. Да. (Усмихва се.) Намерихте ли го? Слушам... (Постепенно на лицето му се изписва безнадеждност.) Да, да. Но все пак... Да, да. (Затваря телефона.)

ТЪЩАТА. Какво има?

ЖЕНАТА. Хайде, казвай...

АМЕРИКАНЕЦА. Шофьорът излязъл в отпуск. Домашният му телефон не отговарял. Но като разберел за кепето, непременно щял бил да ми се обади. (На Шофьора, който чака прав.) Намери кепето и ми позвъни. Моля те.

ШОФЬОРА. Забравил си го на задната седалка, брато. Отгоре на това – паднало долу... Ще направя всичко възможно да го намеря. Защото зная какво означава това, брато. Но жалко, че съм извън града.

КОМАНДИРА. Веднага се вижда, че е служил. Сериозно се отнася към инцидента. Напразно ли зачисляваме на тези народни чеда оръдия, танкове, автоматични пушки, противовъздушни ракети за милиарди лири. А колкото до теб, нали ти бях казал да не слагаш тигана, докато рибата е все още в морето?

АМЕРИКАНЕЦА. Човекът е извън града. Господи!
Звъни се на вратата. Жената отваря и в стаята влиза Приятеля.
ПРИЯТЕЛЯ (Прегръща се с Американеца, целува го, но усеща нещо странно в поведението му). Какво ти е? Нещо лошо ли се е случило?

ТЪЩАТА. Изгубил си е кепето. Вероятността да се намери е минимална.

ЖЕНАТА. А утре вечер трябва да се върне в частта.

ПРИЯТЕЛЯ (Радостта му изчезва). Ех, че лоша работа.

ТЪЩАТА (Като удавник за сламка). Тези работи ги разбирате вие. Във вас е надеждата ни. (Променя се.) Помогнете ни, моля!

ПРИЯТЕЛЯ. Как няма да помогна? Но как? (Замисля се.) Измислих, измислих! (Изважда от джоба си тефтерче и намира нужния му телефонен номер.) Може ли да позвъня?

ТЪЩАТА. Разбира се.

ЖЕНАТА. Иска ли питане.

АМЕРИКАНЕЦА. Звъни.

ПРИЯТЕЛЯ (Набира номера, чака). Ало!

ПРИЯТЕЛЯ. Сигурен съм, гадино! (Към останалите.) Извинете.

ГЛАСЪТ НА ТЕЛЕСЕКРЕТАРЯ. Браво! В момента ме няма вкъщи. Ако след сигнала оставиш съобщение, в най-скоро време ще ти се обадя. Със здраве! Мръсникът му с мръсник! (Звук от барабан, почти кратък концерт.)

ПРИЯТЕЛЯ. Слушай, гад, положението е много кофти. Незабавно ми се обади. Пусни ми съобщение. Прави струвай, намери ме. Не го ли направиш, нали разбираш какво те чака, копеле.

ТЪЩАТА. Какво означава това копеле?

ПРИЯТЕЛЯ. Извинете ме. Но по друг начин няма да разбере.

ТЪЩАТА (На Жената, тихо). Ето, виждаш ли, казвам, че е простак, а вие не ми вярвате.

ПРИЯТЕЛЯ. Сега ще се обади. И то с голямо удоволствие. Защото се връща сутринта вкъщи и дори ако не съм му оставил съобщение, за да ме разбуди, честичко ме безпокои. Пада се малко гъзарче, но все пак може да му се довери.

ТЪЩАТА (Като че се отвращава). С какво се занимава този твой приятел? След като работи през нощта...

ПРИЯТЕЛЯ. Музикант е.

КОМАНДИРА. Батерист, навярно.

АМЕРИКАНЕЦА. Батерист?

ПРИЯТЕЛЯ. Да. Свири в нощен клуб.

КОМАНДИРА (Със съмнение). Какво общо има такъв човек с кепе?

АМЕРИКАНЕЦА. Откъде ще ми намери кепе?

ПРИЯТЕЛЯ. Той бе младши офицер, свиреше във военния оркестър. Изгониха го от армията.

КОМАНДИРА. Не се учудвам.

ПРИЯТЕЛЯ. Оттогава събира всякакви войнишки дрехи у дома си. Един вид хоби. Непременно трябва да има у него. Споко! Работата ти е уредена.

КОМАНДИРА. А защо чакаш той да ти се обади? Не отлагай работата за утре. Да го потърсят в нощния клуб, в който работи.

АМЕРИКАНЕЦА. Не знаеш ли къде работи? Ще се радвам, ако сега му се обадиш.

ПРИЯТЕЛЯ. Не се досетих за това. Голям юнак си ти!

КОМАНДИРА. Аз се сетих!

ПРИЯТЕЛЯ (Набира номера). Ало. «Зеленият папагал»? Искам да разговарям с батериста. Да. Така ли? Че кога сте го изгонили? Целия оркестър ли? А знаете ли къде работят сега? На майната им ли? Че къде е този нощен клуб? Какво ми врякаш, лайно? И аз твоята майка... Ай сиктир, измет такъв! (Затваря слушалката с ярост.) Целия оркестър са разгонили.

КОМАНДИРА. Сигурно заради батериста. Непременно заради него.

ПРИЯТЕЛЯ. Сваляше една жена там. На такива места това не се прощава. Добре, че не са му изпотрошили мъдете.

КОМАНДИРА. Забелязваш ли от кого зависиш? Не ми харесва този човек. Прати го да претърси всички нощни клубове и да намери батериста.

АМЕРИКАНЕЦА. Имам една молба към теб. Върви, поразпитай по нощните клубове и намери този батерист.

ПРИЯТЕЛЯ. Тази нощ ли?

АМЕРИКАНЕЦА. Да. Работата не търпи отлагане. Като го намериш, ми се обади. На мига ще дойда. И в края на работния ден, ще отидем у него да търсим кепета.

ТЪЩАТА. Нека да ти звънне, но ти не ходи на работното му място.

ПРИЯТЕЛЯ. Аз бях дошъл да поприказваме, да си спомним старото време.

АМЕРИКАНЕЦА. Утре, утре ще го направим. Сега те моля.

ТЪЩАТА (На Жената, шепнешком). Казах ли ти, че си е примитивен. Пропадна и утрешният ти ден.

ПРИЯТЕЛЯ. Какъв ни е тогава проблемът? Ще звънна вкъщи и ще те уведомя. (Набира номера.) Ало. Как си, маце? С едно приятелче съм. Тази нощ няма да се прибера. Да, заедно сме. Ще си спомним старото време. Не започвай сега... Недей. Ето, предавам му слушалката. (Към Американеца.) Нека да те чуе, та да повярва.

АМЕРИКАНЕЦА (По принуда поема слушалката). Добър вечер! Да, ако му разрешите тази нощ... Отдавна не сме се виждали. Моля, моля. Благодаря ви много! Много здраве! Спокойна нощ! (Затваря телефона.) Каква любезна жена имаш? Защо я тормозиш? Обидих ти се. През седмицата само една-две нощи си се отбивал вкъщи.

ПРИЯТЕЛЯ (Оправданието му е готово). Та как сега да си отида вкъщи? Ако отида, няма да стане твоята работа. Винаги става заради такива неотложни дела. Както и да е, ти не бери ядове за това. Готов съм да се жертвам за теб, за приятелите си. Хайде, до скоро! Като го намеря, веднага ще ти се обадя. (Любезно.) Извинявайте за причиненото безпокойство. До скоро!

ТЪЩАТА (Преправено). Простете, че ви създаваме грижи.

ЖЕНАТА. Много сме ви благодарни.

ПРИЯТЕЛЯ. За нищо. (Американеца излиза да изпраща приятеля си. Отвън се чуват смехове.)

ТЪЩАТА. Виждаш, пазя те от опасностите. Както се разбира, и утре не ти е съдено да прекараш с мъжа си. А сега да си вървя, че и той да си почине малко.

АМЕРИКАНЕЦА (Връща се и като вижда, че Тъщата се приготвя да тръгва). Къде така, мамо?

ТЪЩАТА. Тази вечер ще остана у сестра си. И вие спокойно да си починете. Ако получите някаква добра вест, информирайте ме, моля!

АМЕРИКАНЕЦА. Разбира се.

ТЪЩАТА (С изражение на всезнаеща). Кажи ми кой ти е приятелят, за да ти кажа кой си, казват. Чудно е, че такъв човек като теб има такъв приятел.

АМЕРИКАНЕЦА. През цялото детство сме били заедно, майко. Заедно сме израснали. Длъжни сме да приемем хората такива, каквито са. И вижте колко е отзивчив.

ТЪЩАТА. Виждам, но въпреки това дръж се по-далече от него.

АМЕРИКАНЕЦА. Добре, мамо. (Без да показва, че се е ядосал.) За последните 15 години това е третата ни среща.

ТЪЩАТА. Аз съм длъжна да те предупредя. Дай да те целуна, дъще. Спокойна нощ, хубави сънища!

ЖЕНАТА. Довиждане, мамо.

АМЕРИКАНЕЦА. Всичко добро! Непременно ще се обадим. (Тъщата излиза.)

ЖЕНАТА (Прегръща Американеца). Затъжих се за теб.

АМЕРИКАНЕЦА. Аз също. (Прегръща я с копнеж.)

ЖЕНАТА. Съблечи се... Облечи си пижамата, изтегни се... А аз да ти сготвя нещо...

АМЕРИКАНЕЦА. Може. (Едвам се откъсват един от друг. Американеца облича донесената пижама.)

ЖЕНАТА. Искаш ли един душ?

АМЕРИКАНЕЦА. Не сега, душичке. Сега ми се припуши. (Взема една цигара от донесената от Жената кутия.) Боже мой, какъв напрегнат ден се случи.

ЖЕНАТА. Ако желаеш, да ти приготвя едно кафе?

АМЕРИКАНЕЦА. Може, мила. Но най-добре е да ми донесеш някаква напитка. Ако не те затруднявам.

ЖЕНАТА. Закопнях много за теб.

АМЕРИКАНЕЦА. И аз.

АМЕРИКАНЕЦА. И за твое здраве!

АМЕРИКАНЕЦА. Ти отивай. Аз ще дойда като изпуша цигарата си.

ЖЕНАТА (Поклащайки се, излиза). Не закъснявай.

АМЕРИКАНЕЦА. Няма. (Гледа похотливо след жена си. Набързо всмуква няколко пъти, гаси цигарата и става.)

КОМАНДИРА. Ти какво? Къде така? Как можеш да си позволиш такова безразсъдство? Когато пред теб чака решение въпросът с кепето, как можеш да се гушнеш в жена си? Седни тук! А ако внезапно звъннат? И ти не успееш да се притечеш? И това ми е бил учен! (Твърдо.) Нито на крачка да не си се отдалечил от телефона! Разбра ли?

АМЕРИКАНЕЦА. Разбрах, командире!

КОМАНДИРА. Кажи й, че няма да дойдеш. Да си търси спасение и да заспива.

ЖЕНАТА (Глас от спалнята). Но, хайде, мили... Закъсняваш. Заменяш ме за една цигара...

КОМАНДИРА. Ако ти е трудно да кажеш, почакай да дойде. Няма как да не дойде.

ЖЕНАТА (Разтревожена излиза от спалнята). Изпушил си я, любими. Какво чакаш?

АМЕРИКАНЕЦА. Ти лягай, скъпа.

ЖЕНАТА. Тоест?

АМЕРИКАНЕЦА. Аз още мъничко ще поседя.

ЖЕНАТА. Защо?

АМЕРИКАНЕЦА. Могат да звъннат.

ЖЕНАТА. Но там има паралелен телефон? Ще говориш от спалнята.

КОМАНДИРА (Улавяйки въпросителния поглед на Американеца). Обстановката може да е неподходяща за телефонен разговор. Преди да се реши въпросът с кепето, никаква спалня.

АМЕРИКАНЕЦА. Слушам, командире!

ЖЕНАТА. Какъв командир? Какво говориш ти? Тревожиш ме. Хайде, ставай. (Дърпа го за ръката.) Хайде де...

АМЕРИКАНЕЦА. Недей, скъпа!

КОМАНДИРА. Кажи й с решителен тон!

АМЕРИКАНЕЦА. Ти отивай да лягаш. Без друго и Командира така казва.

ЖЕНАТА (В паника). Къде е този командир? Ти какво, фантазираш ли?

АМЕРИКАНЕЦА. Аз съм много добре. Прави това, каквото ти казвам. Иди и заспивай!

КОМАНДИРА. Браво!
Жената отива в спалнята с нескрит страх, дори се чува как затваря вратата и заключва.
АМЕРИКАНЕЦА. А какво сега?

КОМАНДИРА. Ще чакаш!

КОМАНДИРА (Ядосва се). Хайде, не се мотай, бързо!

АМЕРИКАНЕЦА. Това тук...?

ПРИЯТЕЛЯ. Домът на Музиканта. Мини!

АМЕРИКАНЕЦА (Подскачайки между вещите). А аз си помислих, че по погрешка съм влязъл в някакъв склад...

ПРИЯТЕЛЯ. Сядай.

АМЕРИКАНЕЦА (Трудно си намира място и сяда). Къде е?

ПРИЯТЕЛЯТ (Не иска да му каже, че хазяинът е в другата стая с една жена). Вътре е, сега ще дойде.

АМЕРИКАНЕЦА (Понижавайки глас). Той тук ли живее?

ПРИЯТЕЛЯ. По ергенски... Сутринта се прибира и към обяд излиза. Бохем си е.

АМЕРИКАНЕЦА (Шари с очи из стаята). А къде може да е сложил кепетата? Няма подходящо място.

ПРИЯТЕЛЯ. Не се вълнувай. Вероятно е намерил подходящо място. Не само кепета, но и чепици, паласки, долно бельо..., всякакви военни униформи има тук.

АМЕРИКАНЕЦА. Тук?

ПРИЯТЕЛЯ. Да. Отгоре на това, готви в кухнята и кани приятелите си.

АМЕРИКАНЕЦА. Той какво, на никакъв ред ли не се е научил в казармата?

ПРИЯТЕЛЯ. Ако беше се научил, щяха ли да го изгонят?

АМЕРИКАНЕЦА. Ако причината за изгонването е тази, правилно са направили.

КОМАНДИРА. Браво!

ПРИЯТЕЛЯ. Какво само не е вършил в армията. Напоследък го отпратили в кухнята. А той взел, та седнал с миячите на съдове да играе покер. Унесли се в играта. Дошло време за обяд, а посудата немита. И раздал на редниците чиниите, които били за специални случаи, при това изсипал трите ястия – и супата, и основното, и десерта – в една чиния. И викал: „Гадове недни, без друго всичко ще се омеши в стомаха. Този, който негодува, го лишавам от обяд.”

АМЕРИКАНЕЦА. Ама че тип. (От другата стая се чуват стонове.) Какво е това?

ПРИЯТЕЛЯ. Не обръщай внимание.

АМЕРИКАНЕЦА. Никога ли не е бил женен?

ПРИЯТЕЛЯ. Беше, но жена му – фют.

АМЕРИКАНЕЦА. Какво значи фют?

ПРИЯТЕЛЯ. Офейка.

АМЕРИКАНЕЦА. Защо?

ПРИЯТЕЛЯ. Страшен женкар е. По-добре го питай ти, има едно страшно интересно преживяване.

ПРИЯТЕЛЯ. Такъв си е.

АМЕРИКАНЕЦА. Но отвътре се дочу..., нали беше женски глас?

ПРИЯТЕЛЯ. Да. Тъкмо излизахме, вкара една компаньонка в колата.

АМЕРИКАНЕЦА. Сега тя ли е вътре?

ПРИЯТЕЛЯ (Естествено). Да.

АМЕРИКАНЕЦА. Ние да го чакаме тук, а той там..., хич да не му дреме.

ПРИЯТЕЛЯ. Ти закъсня, а аз нещо подремнах, доскучало му на човека и влезе да удари един тек. Влезе и не излезе.

АМЕРИКАНЕЦА. А ако няма?

ПРИЯТЕЛЯ. Какво?

AМЕРИКАНЕЦА. Кепе.

ПРИЯТЕЛЯ. Не се бой. От дън земя ще ти намери.

АМЕРИКАНЕЦА. Дай Боже!
Мълчание. След малко тежко се отваря вратата на другата стая и на прага й се появява Музиканта в халат за баня.
ПРИЯТЕЛЯ. Къде си ти, бе човек?

МУЗИКАНТА. Споко. Чаках на огнището да не прекипи млякото. Здрасти, приятелю!

АМЕРИКАНЕЦА. Здравейте.

МУЗИКАНТА. Кепе, нали?

АМЕРИКАНЕЦА. Да. Извинявайте, че така рано...

МУЗИКАНТА. Какво безпокойство... Живеем си живота...

АМЕРИКАНЕЦА. А мога ли да видя кепето? Не искам да ви отнемам от времето.

МУЗИКАНТА. Ще го видиш. Не бързай. Нека първо да ти кажем „Добре дошъл!”Да ти поднесем едно кафе. Днес е малко поразхвърляно тук, но ти не ни вържи кусур.

АМЕРИКАНЕЦА. Няма за какво...

МУЗИКАНТА. Не бива да любезничиш, приятелю. Разхвърляно си е и туйто. Откакто жената офейка, женска ръка не е пипала тук. Сигурно ти е разказал за офейкането й?

АМЕРИКАНЕЦА. Не ми е разказвал подробности. Само каза фют.

МУЗИКАНТА. Излиза, че направзно сте губили време? Защо не му разказа как е изхвръкнала?

ПРИЯТЕЛЯ. По-добре от теб не бих могъл. Хайде, ти разкажи.

МУЗИКАНТА. Ти пък толкова пъти си го слушал. Влез вътре и удари един тек. Хайде, синко.

ПРИЯТЕЛЯ (Към Американеца). Е, вие тука си говорете спокойно. (Приготвя се да отиде към стаята.)

АМЕРИКАНЕЦА. Кепето...

МУЗИКАНТА. Аз ще оправя. Гледай да не прекипи млякото. (Като вижда, че Приятеля е влязъл вътре.) Много добър приятел е... Какво прави струва, намери ме снощи. Много жертвоготовен.

КОМАНДИРА. Като нямаш работа, слушай историята за развода на този човек.

АМЕРИКАНЕЦА. Щяхте да разкажете за офейкането на жена си.

МУЗИКАНТА. О, да. (С удоволствие.) Не зная дали ходиш по жени. Знаеш, приятелю, че една птичка пролет не прави. Трябва да има много птички, че да ти се услади. Работата е там, че с намирането на много птички работата не свършва. Трябва и терен. На тази възраст вече трудно става по гори, под дървета или седалки на коли. Още повече, че е много опасно да те гепят на местопроизшествието. Ако решиш да наемеш квартира за тази работа, солено ти излиза. Наемите са високи. Печалбата малка. Не могат да ти помогнат и приятелите, ако келявият имаше мерхем, щеше да намаже на своята глава. Без друго се прибирам вкъщи към сутринта. Когато се прибирах жената спеше във вътрешната стая. „Синко, си казах веднъж, бъди разумен, разполагаш с хубава квартира”. Веднъж доведох една мацка, гледам, че жената спи като къпана, свърших си работата и я отпратих. Заключих вратата отвън тихо. После точно 5 г. свърших тази работа без произшествие. Последния път пак заключих вратата й. Точно бях започнал работа и гледам, жената изправена над главата ми. И, разбира се, офейка.

АМЕРИКАНЕЦА. Но нали сте заключвали отвън, как е излязла?

МУЗИКАНТА. Неволно допуснах най-голямата непредпазливост в живота си. Без друго си е вътре, си казах, и не бях проверил. А тя била в кенефа...

АМЕРИКАНЕЦА. И последно, разкажете, ако обичате, защо ви изгониха от армията?

МУЗИКАНТА (С още голямо въодушевление). Тогава бях отговорен за кухнята. Казаха ни, че началникът на генералния щаб ще ни инспектира. Нашият командир е поръчал специално цяла тепсия баклава. Ще почерпи началника, ще му се подмаже. Но такава баклава, братко, хвала на този, който издържи на изкушението. Не стига, поръчали са я на мен да пазя. Няма да стане нищо от няколко парченца, си казах, и се залових за работа. И какво да видя, в цялата тепсия останали всичко на всичко три парчета. За да не се обиждат, и тези три парчета унищожих така, както се унищожава враг на народа.

АМЕРИКАНЕЦА. Само за това ли трябваше да напуснете армията?

МУЗИКАНТА. Какво напускане, братко, биха ми шута.

КОМАНДИРА. Каква голяма безотговорност! Ето затова в казармата няма толерантност.

АМЕРИКАНЕЦА. Да се върнем вече към кепето.

МУЗИКАНТА. Добре. (Става, изсипва съдържанието на един чувал на пода. Най-малко 15–20 кепета се изтърсват на земята. Подрежда ги отсреща.) Избирай.

АМЕРИКАНЕЦА (Сред различните кепета избира едно, което най-много прилича на изгубеното). Беше точно такова. (Премерва го на главата си.)

КОМАНДИРА. То е ново.

АМЕРИКАНЕЦА. Съвсем новичко.

МУЗИКАНТА. Аз не съм вехтошар. Нямам работа с износени, мазни и кирливи вещи. Ако ти трябва износена, на битпазара.

АМЕРИКАНЕЦА (Радостно). Не, не, ще върши работа. Много благодаря!

МУЗИКАНТА. Кога ще го върнеш?

АМЕРИКАНЕЦА. В най-кратък срок.

ПРИЯТЕЛЯ (Влиза и като вижда кепето на главата на Американеца, се зарадва). Ооо, много ти отива!

МУЗИКАНТА. Много бързо свари млякото?

ПРИЯТЕЛЯ. То е прекипяло, та се е разляло и изгасило огнището. Не можах да я събудя.

МУЗИКАНТА. Ама че си без късмет! Снощи пак са задигнали джантата на колата ми. На една кола в съседната улица видях точно такава. Не бихте ли могли да повардите. Ще ви бъда признателен.

КОМАНДИРА. Не мога повече да търпя този мухльо! Елате по-бързо тук, иначе ще стане някоя беля. (Излиза. Американеца обяснява с жестове на Приятеля, че трябва да бързат.)

ПРИЯТЕЛЯ. Наближава пладне. До една-две нощи ще намина пак, за да решим твоя проблем. А сега да тръгнем.

МУЗИКАНТА. Добре. (Шепнешком.) А за кепето отговаряш с главата си. От теб ще го търся.

ПРИЯТЕЛЯ. Добре.

АМЕРИКАНЕЦА. Много ви благодаря!

МУЗИКАНТА. Никому не бих го дал, но ти ми хареса. Каквато липса имаш още – паласки, маласки, ела, ще ти намерим. Но си ги искам точно такива, както си ги взел. Ще ги пазиш като окото си.

АМЕРИКАНЕЦА. О’кей. Ще ги върна точно такива. Довиждане.

ПРИЯТЕЛЯ. Хайде, до скоро.