Тунджер джюдженоглу к е п е (Şapka)

МУЗИКАНТА. Довиждане.
Прескачайки през купчината вещи на пода, излизат.
8.
Домът на Тъщата, която чака с дъщеря си. Звъни се на вратата. Жената тичешком отворя.
ЖЕНАТА. Е, какво, намерихте ли?

АМЕРИКАНЕЦА. Намерихме.

АМЕРИКАНЕЦА. Получи ли се?

ТЪЩАТА. Много се набива на очи.

АМЕРИКАНЕЦА. А ако някак го поизтъркаме? Ако намерим начин да го поизносим малко, тогава ще се получи.

ПРИЯТЕЛЯ. Нее! Не мога да поема такава отговорност! Ще се разбеснее и ще отиде до дяволите толкова годишното ни приятелство.

ТЪЩАТА. Че как ще го поизносим? Като го сложим във вода за пране, ще се отвори цветът, но ще се развали значката.

ПРИЯТЕЛЯ. Пази Боже!

ТЪЩАТА. Няма да стане. От казана може да излезе надиплено.

АМЕРИКАНЕЦА. Ще се върна в частта през нощта. Никой няма да забележи в тъмното.

КОМАНДИРА (Нервно). Дежурният офицер да не е сляп? Хайде, да речем, че го прекара, а сутринта къде ще се денеш? Не става.

АМЕРИКАНЕЦА (Отново се разтревожва). Не, не бива. Отгоре на това, не прощават за измама.

КОМАНДИРА. Браво! Времето изтича, вземи си мерки.

ПРИЯТЕЛЯ. Най-добре е без да губим време да отидем в битака.
Американеца бързо се преоблича в цивилни дрехи и се затичва. Приятеля и Командира го следват.
ЖЕНАТА. А ако не намерят?!

ТЪЩАТА (Безнадеждно). Няма да намерят, защото днес е неделя. Добре, че бях се уговорила с шивачката.

ЖЕНАТА. Мамо, каква шивачка?

ТЪЩАТА (Като набира номера). Ще го ушием, дъще. Има ли друг изход? Ало. Мога ли да говоря с шивачката? Да, да. За кепето. Не стана. Цветът не съвпада. Нали ни имате адреса? Добре. Моля, побързайте! Да, имаме си шевна машина. Много ви благодаря! (Затваря слушалката. От улицата достига звук от клаксон на автомобил. В началото се чува отдалече, но постепенно зачестява и започва да изнервя. С клаксона се чуват нервни възгласи. Когато Тъщата и Жената поглеждат през прозореца, звукът на клаксона прекъсва мигновено. Но ругатните започват да се чуват по-ясно: „Негодник!”, „Няма ли да можем да стоим вкъщи тихо и мирно?!“ „Недейте!”, „Безсрамник!”, „Негодяй!”)

ТЪЩАТА (Затваря прозореца). Не ни засяга.

ЖЕНАТА. А от какъв плат ще шие шивачката?

ТЪЩАТА. Като дойде, ще видим.
Затъмнение.
ШОФЬОРА (С лост в едната ръка, а в другата с кепето на Американеца, целият в кръв. Към зрителите). Няма човещина, братко! Забравил си човекът кепето на задната седалка. Надух клаксона, че да чуе и да слезе да го вземе. Но къде ти... Като се нахвърлиха 5–10 педерасти, че надувам клаксона... Ще ви изкарам през носа аз. Ще събера тук всичките таксиметрови шофьори. (Когато излиза.) Няма човещина, братко, и туйто!
9.
Витрината на един дюкян в битпазара. На специално осветената витрина стои кепе като на Американеца. Отгоре на това, малко поизбеляла и износена. Пазача седи малко по-оттатък. Отпред Приятеля, след него Американеца, а най-отзад Командира преминават сред зрителите и с бърза крачка наближават.
АМЕРИКАНЕЦА (Щастлив, застава пред едно от кепетата). Ето, това кепе!

ПРИЯТЕЛЯ. Сигурен ли си?

КОМАНДИРА. Да, точно това.

АМЕРИКАНЕЦА. Може онзи шофьор да го е продал тук. Това е, да, точно това! Слава на тебе, Господи!

КОМАНДИРА. Но дюкянът е затворен. Незабавно намерете продавача!

ПРИЯТЕЛЯ (Към Пазача). Здравей, земляк! Къде е продавачът на дюкяна?

ПАЗАЧА. Няма го.

ПРИЯТЕЛЯ. Къде е?

ПАЗАЧА. Днес е неделя, почивен ден. Нали и той има право на почивка?

КОМАНДИРА. Пъхни му няколко лири в ръката.

АМЕРИКАНЕЦА. Ще ни намериш продавача на този дюкян.

ПАЗАЧА (Слага парите в джоба и се отправя към близката телефонна кабинка. Набира номера, чака и пробва пак. Връща се притеснен.) Не, господине! Сега си спомних, че замина за минералните бани. Ще се върне едва утре сутринта.

ПРИЯТЕЛЯ. А ти нямаш ли ключ?

ПАЗАЧА. Откъде? Ние само пазим. А какво точно ви трябва?

АМЕРИКАНЕЦА. Ето, това кепе.

ПАЗАЧА. Че какво по-лесно от това? Утре сутринта в 9 го имаш. Докато дойдеш, ще го пазя да не го продават на другиго.

ПРИЯТЕЛЯ. Но на нас сега ни трябва.

АМЕРИКАНЕЦА. В рамките на един час.

ПАЗАЧА. Не е възможно, батко. Искам да помогна, но не мога.

АМЕРИКАНЕЦА. Слушай, ще ти дам всичко, каквото поискаш. Ето ти 100 долара. Прави струвай, но ми дай това кепе.

ПРИЯТЕЛЯ. Направи наистина нещо.

ПАЗАЧА (Поглежда стодоларовата банкнота, но съжалява, безпомощно). Шест деца имам, целуват ви ръцете, ако имаше начин, защо да не ви помогна!?

ПРИЯТЕЛЯ (Издърпва Пазача настрани). Виж, какво ще ти предложа. Разбий стъклото. Не мисли за цената му. Дай ни това кепе и имаш още 100 долара от мен.

ПАЗАЧА. Батко, ще взема тези пари, но после? Знаете ли какво ходене по мъките беше, докато намеря тази работа? Като ми бият шута, кой ще храни тези сирачета? Не може. Не, братко, не може. Ще пазя, без да ми мигнат очите. Елате утре сутринта и кепето е ваше.

ПРИЯТЕЛЯ. Това последната ти дума ли е?

ПАЗАЧА. Казана дума, хвърлен камък.

КОМАНДИРА (Ядосва се). Поощрявате честните хора към непочтеност. Какво стоите още!

ПАЗАЧА (Решително). Невъзможно, батко, няма как! До днес съм пазил с чест поверената ми стока. На тези години не мога да си изкарам името на крадец.

ТЪЩАТА. Тя ще ушие точно копие.

ШИВАЧКАТА. Но имам няколко въпроса.

ЖЕНАТА. Питайте бързичко.

ШИВАЧКАТА. За кога ви трябва това кепе?

АМЕРИКАНЕЦА (Отново се обнадеждва). За 45 минути трябва да кацне на главата ми.

ШИВАЧКАТА. Може. Но моля да ме оставите на спокойствие и да не ми стоите като лешояди на главата. Седнете, мълчете и чакайте.

АМЕРИКАНЕЦА. Ще чакаме, ако трябва можем да отидем в съседната стая.

ШИВАЧКАТА. Няма нужда... Можете да останете тук, но тихо. Всеки майстор има свой стил на работа. Моят е такъв. Нищо няма да ме питате, няма да ме отвличате.

АМЕРИКАНЕЦА. Ще мълчим.

ТЪЩАТА. Бъди спокойна.

ЖЕНАТА. Стига да успеем.

ПРИЯТЕЛЯ (Окуражава я). Тя си знае работата.

АМЕРИКАНЕЦА. Пу, пу, пу, да не са ти уроки.

ШИВАЧКАТА. Но млъкнете най-после! (Всички се умълчават, сядат на креслата и започват да наблюдават Шивачката.) Машината работи, а ръцете се хвалят. Къде е шевната машина? (Тъщата и Жената замъкват шевната машина.) Стол! (Приятеля, с желанието да услужи с нещо, на бегом донася стол и го поставя пред шевната машина. Шивачката сяда и започва да преглежда машината. Пробва да я завърти с крак.) Машинно масло! (Тъщата припряно търси машинно масло.) Отдавна не е използвана тази машина. Доколкото си спомням, eто тук трябваше да бъде масльонката. (Тъщата си спомня. Спуска се разтревожена към другата стая и изтичва оттам с масльонката в ръка. Шивачката смазва нужните места и превърта педала още веднъж.) Добре! (Всички се радват, освен Командира.) Конци зелени! Светлозелени. Трябва ми макара със светлозелен конец.

ТЪЩАТА (Със страх). Всичко е там.

ШИВАЧКАТА. Тези не стават! Трябва ми светлозелен конец. (Изкарва си удоволствието.) Без това не може, иначе се вижда. Не съм се излагала досега, няма и по-нататък. (Тъщата изтичва с вълнение вътре, носи кутия, пълна с макари, подава. Шивачката търси и намира.) Ето! (Всички, с изключение на Командира, се радват.) Това е оправено вече. Сега ми трябва плат. (Повдига една от дрехите.) Ето, точно такъв плат.

ТЪЩАТА. Няма!

ЖЕНАТА. Мамо, провери в стаята.

ТЪЩАТА (С истинския си глас). Няма, дъще! Няма! Кълна се, че няма.

ШИВАЧКАТА. Сигурна ли си, че вътре няма? (Тъщата тича към другата стая, но се връща ядосана. Нищо не продумва.) Ясно! Така си и знаех. Без друго майсторството не е ли в това? Да направиш от нищо нещо. Да не бягаш, оправдавайки се с лошите условия. Това кепе ти е нужно, нали?

АМЕРИКАНЕЦА (С потреперващ глас). Да. Много моля. След приблизително 35 минути трябва да съм излязъл от дома на такси на път за автогарата. В противен случай...

ШИВАЧКАТА. Ще тръгнеш! (Отива до военната униформа и започва да мери гърба на куртката, отбелязва с креда. След това взема ножицата.) Хайде, с Божията помощ! (Кани се да реже.)

КОМАНДИРА. Стой! Спри, спри!

АМЕРИКАНЕЦА. Слушам, командире! Спри!

КОМАНДИРА. Какво мисли да прави тази жена?

АМЕРИКАНЕЦА. Какво искате да правите? Моля, обяснете!

ШИВАЧКАТА. Ще изрежа местата, които не се виждат и от тези парчета ще ушия кепето.

КОМАНДИРА. А какво ще стане с изрязаните места?

АМЕРИКАНЕЦА. А какво ще стане с изрязаните места?

ШИВАЧКАТА (Показва парче яркозелен плат). Изрязаното запълвам с ето това. Така и така няма да се вижда, ще бъдe пъхнато в панталона.

КОМАНДИРА. А ако се наложи да се наведеш?

АМЕРИКАНЕЦА. А ако ми се наложи да се наведа?

ШИВАЧКАТА. Няма да се навеждаш. Няма друг изход.

КОМАНДИРА. Ако не се навеждаш, няма да видиш уволнение.

АМЕРИКАНЕЦА. За да се уволня, ще трябва да се навеждам. Тогава тези кръпки ще се виждат.

КОМАНДИРА. Ти знаеш ли въобще какво значи да причиниш щета на военно имущество? Ето затова трябва всички жени да служат в казармата. Непременно.

АМЕРИКАНЕЦА. Никога няма да се уволнявам. Хвърли ножицата! Хвърли я, ти казах! (Шивачката хвърля със страх ножицата и изплашвайки се от решителността на Американеца, побягва. Американеца припряно се преоблича с военната униформа, обува си чепиците и слага на главата кепето на Музиканта.) Не издържам вече на това напрежение. (Към Приятеля.) Закарай ме, ако обичаш, на автогарата.

ПРИЯТЕЛЯ. За това съм тук. Тръгваме ли?

АМЕРИКАНЕЦА (Ръкува се с Тъщата и прегръща Жената). Хайде, довиждане!

ЖЕНАТА. А ако те накажат? Ако загубиш работата ти?
Американеца внезапно побягва към килера. Идва с една тесла, тичешком излиза от дома. След него, всички останали.
11.
Пред витрината на дюкяна в битпазара. Пазача отново седи на един ъгъл. Кепето е хубаво осветено, буквално блести на витрината. Зад зрителите се появява с тесла в ръка Американеца. Тича към витрината. Веднага след него Приятеля, който а-ха да го настигне. Малко след тях сред викове и крясъци Тъщата и Жената. Командира тича сериозно. Пазача чува врявата. Забелязва Американеца. От теслата в ръката се досеща за намерението му. Вади пистолета си.
ПАЗАЧА. Стой! Ще стрелям! Стой! Стой!
Американеца вдига теслата срещу витрината. Вече всичко става като в забавен каданс. Приятеля залавя ръката на Пазача, която е готова да натисне спусъка, и сваля оръжието надолу. Изстрел. Теслата пада от ръката на Американеца, който се хваща за крака си и пада. Всички движения се нормализират.
ПРИЯТЕЛЯ (Към Пазача). Ти какво, откачи ли?

ПАЗАЧА (Стараейки се да освободи ръката си). На никого няма да позволя да ограби дюкяна!

ПАЗАЧА. А ако беше ограбил дюкяна, кой щеше да ги гледа?

ПРИЯТЕЛЯ. Затвори си устата и бягай за бинт.
Пазача нерешително тръгва.
12.
Входът на казармата. Дежурният войник стои на пост. Шофьора е с гръб към зрителите, клекнал. Американеца, накуцвайки между зрителите, се приближава към входа. Чул крачките, Шофьора става и се обръща. Част от лицето на Шофьора е превързана с бинт. Видно е, че е бит здравата. Командира се появява непосредствено пред Американеца.
ШОФЬОРА (Познава Американеца и тръгва към него). Батеее! (Американеца го поглежда с празен поглед.) Не ме ли познахте? (Подава му кепето, което е държало отзад.) Това е ваше. Забравили сте го в таксито. Опитах се да издиря дома ви, но не успях. Добре, че в колата ми казахте, че служите в тази част.

АМЕРИКАНЕЦА (С щастлива усмивка взема кепето и го слага на главата си). Как мога да ви се отблагодаря! С какво да ви се отплатя? Да пропътувате четири часа...

ШОФЬОРА. Човещината умря ли, бате? Не се бави и влез по-скоро. Иначе ще закъснееш. Хайде, със здраве!
Учуден и понакуцвайки, влиза в казармата.

К Р А Й
18 септември 1995, Истанбул