Тунджер Джюдженоглу матрюшка (Matruşka) Комидия в две части
МЪЖЪТ: Не, но… Не исках това да кажа. Той непременно трябваше да изтърпи наказанието си. В това отношение напълно съм съгласен с Вас. ЖЕНАТА
Изтегляне 0.76 Mb.
|
МЪЖЪТ: Не, но… Не исках това да кажа. Той непременно трябваше да изтърпи наказанието си. В това отношение напълно съм съгласен с Вас. ЖЕНАТА: Хванах го, като излизаше заедно с оная шафрантия от апартамента, който бяхме наели. Току-що бяха затворили вратата. Уж му била колежка от учреждението, уж била дошла да види покъщнината ни. Помисли, че ще ме баламоса, но се излъга. МЪЖЪТ: Може би нямаше никаква изневяра. ЖЕНАТА: Имаше. Ако бях отишла малко по-рано, щях да ги заваря и двамата в леглото. Като ме видяха насреща си, все едно че получиха шок. И ката се объркаха, че започнаха да говорят врели-некипели. Тя уж харесала много покъщнината ни, уж ни пожелавала в мир и благоденствие да ги използваме… Аз да не съм вчерашна! На мен тия не ми минават! Не мога и да ги възприема! Един човек, който мисли да бъде с мене, не бива да постъпва така. МЪЖЪТ: Напълно Ви разбирам. ЖЕНАТА: След като се разделихме с тоя, запознах се с още двама. Но, съвсем в кратко време разбрах, че и тези са с лоши намерения. Тяхната единствена цел бе час по-скоро да спят с мен. Последователно и с тях се разделих и оттогава реших да не дружа. До момента, в който се срещнах с Вас. МЪЖЪТ: Благодаря за доверието. Но, как можете да бъдете сигурна, че няма да искам да живея с Вас сексуален живот? Вие сте извънредно сексапилна жена. И много естествено е мъжете да искат да спят с Вас. В този порядък, престъпление ли ще бъде, ако и аз усетя такова едно желание към Вас? ЖЕНАТА: Защо да е престъпление! И половият нагон е една необходимост. Но така, докато сме в колата, по един брутален начин да ми посяга, или пък да се опита ненадейно да ме целуне на позволени и непозволени места… Не, не, това не са подходи, които аз ги одобрявам. Не са ми и по вкуса. Ако все пак се налага това да стане, то трябва да стане спонтанно. Не е ли така? МЪЖЪТ: Така е. (Към зрителите.) Още отсега затваря пътя. Тая работа дали пък няма да стане? Но, не трябва да губя надежда. Боже мой, тя пак събу обувките си! Няма да погледна натам, за да не ги видя. ЖЕНАТА: Много ли си позволих, хм? Изглежда, помисли че някои работи няма да станат. Погледнете лицето му: обърка се! (На МЪЖА.) Мъжете с които бях се запознала бяха прости. Те бяха заинтересовани не от разума на човека, а от онзи орган, който е на чатала му. МЪЖЪТ: А всъщност трябва да се съблюдава равновесието между тях. ЖЕНАТА: Освен това, всяко нещо си има своето място и време. Нали така? МЪЖЪТ: (към зрителите.) Що се отнася до мястото и времето, това трябва да се разясни. (На ЖЕНАТА.) Според Вас, как може да се определи мястото и времето? Да вземем например времето: то една година ли е, един месец ли е, или една седмица? ЖЕНАТА: Преди всичко, не се ли налага двама души взаимно да се опознават? МЪЖЪТ: Наложително е! Но сексуалните взаимовръзки – не са ли и те факторите, които съдействат за опознаването и сближаването на двама души! А времето, както винаги казваме, е нещо относително. ЖЕНАТА: Моля Ви, аз да кажа: теория на относителността… Почакайте… такова… Айнщайн… Да, да, Айнщайн!... МЪЖЪТ: Браво, браво! Сега вече повече Ви обикнах. ЖЕНАТА: Благодаря. Но и аз искам да ви опозная по-отблизо. МЪЖЪТ: Сцената, в която Ви разказах за себе си, не беше в бара… Платих сметката и излязохме. Качихме се в колата ми и отидохме на брега на морето. ЖЕНАТА: Ха, ти беше забравил да вземеш пакета с юфката… Няма ли да вземете пакета? МЪЖЪТ: Не, това не премина там. Наистина, аз бях забравил пакета. И като се бях върнал вкъщи, едно хубаво бях упрекнат от жена си. Това много добре си го спомням… Но време е вече да пристигнем на брега на морето. (Ужким ЖЕНАТА е седнала на брега на морето. Извадила е обувките си и сега клати краката си. МЪЖЪТ също е при нея. Наподобяват един доста романтичен изглед.) МЪЖЪТ: Вече знаете, че работя в една фирма за найлонови изделия. Това ми дава възможност хем да печеля добре, хем пък да пиша това, което на мен ми се иска. ЖЕНАТА: Щастлив ли сте? МЪЖЪТ: Има предвид семейното ми положение. Но аз трябва да подходя така че все едно погрешно съм разбрал въпроса й… Дали съм щастлив? Не зная… Ако бях видял, че са оценени моите произведения, безусловно щях да бъда щастлив. ЖЕНАТА: Но аз Ви питам за личния Ви живот. МЪЖЪТ: (обмисляйки.) Ако Ви задам такъв един въпрос: „Ако бях щастлив, каква работа щях да имам тук?” – можете ли да го приемете за задоволителен отговор? ЖЕНАТА: Ако не сте щастлив, защо продължавате своето нещастие? За да се сдобиете с щастие, направете необходимото и… само толкоз! МЪЖЪТ: Колко лесно е да се каже да го направя. Но имам една дъщеря. Детето е пречка. ЖЕНАТА: На колко години е? МЪЖЪТ: Ее… на 20. ЖЕНАТА: Не може да се каже, че е дете. Къде следва? МЪЖЪТ: Тази годи ще завърши университета. Но и жена ми не работи. ЖЕНАТА: Никога ли не е работила? МЪЖЪТ: Работеше, но миналата година напусна. ЖЕНАТА: Защо? МЪЖЪТ: Безтуй, твърде не обичаше да работи. Възползвайки се от оправилото се материално положение, се върна в кухнята. ЖЕНАТА: Отново може да започне да работи. Това не е претекст да бъдете нещастен. МЪЖЪТ: Разбира се, че не е. Щом за всичко говорим открито, и това трябва да се каже открито… Шуреят ми „тато” на мафиотите! Живее в една среда, правилата на която са ни чужди. ЖЕНАТА: Дори и по този въпрос беше излъгал, като от един обикновен наемен убиец беше направил главатар на мафиотите. МЪЖЪТ: Не разваляй сега играта. Да продължим от там, до където бяхме стигнали. ЖЕНАТА: Добре, добре. (Пак се включва в играта.) И какво от това? МЪЖЪТ: Как какво от това? Та нали ако аз изпъдя сестра му, той ще ме застреля! И опасявам се, тоя път няма да се цели в петата ми. ЖЕНАТА: В миналото стана ли подобно нещо? МЪЖЪТ: Веднъж бях ударил една плесница на сестра му. А той с един юмрук беше строшил всичките ми зъби. ЖЕНАТА: Сега зъбите Ви изкуствени ли са? МЪЖЪТ: Добре че бяха останали няколко здрави, та нося постоянна зъбна протеза. Да оставим сега всичко това настрана. А да гледаме нас си. Започнах да остарявам. Чувствам как живота се изплъзва от ръцете ми. Искам да спреш този лош процес. В най-скоро време да го възпрепятстваш. (Към зрителите.) Пътят е един: за да спечелите сърцата на жените, трябва да ги призовете на помощ! (На ЖЕНАТА, след като забелязва, че тя се е разчувствала.) Във всяко едно отношение трябва да ми окажете помощ. ЖЕНАТА: Ще ви окажа помощ във всяко едно отношение. Но специално в творчеството… Трябва да пишете и непрекъснато да пишете. МЪЖЪТ: (опитва се да я целуне.) Ще пиша. Ще пиша за отношението между нас. Това наше отношение ще го опиша в един необикновен телевизионен сериал. Парфюмът ти е необикновено хубав. ЖЕНАТА: Недей. Може да ни видят. МЪЖЪТ: Кой ще ни види? Отсреща са Принцовите острови. А пред нас е морето, базкрайното. Желая Ви. Искам Ви. ЖЕНАТА: Недейте тук! Чакайте! Това място тук не е удобно! Не бива! МЪЖЪТ: (незабелязано поглежда часовника си.) Юфката! Не бива да закъснявам. (Оставя я.) За един миг не можах да се овладея. Моля за извинение. Трябва да изчакаме края на седмицата. ЖЕНАТА: Дали е искрен? Я да опитам… Но ако аз сега Ви желая?... МЪЖЪТ: Бре, да му се не види! В този час, от братовчеда не мога да поискам да използвам неговата квартира… Ако бях сигурен, че е вкъщи, все мога да се надявам на прием и да я заведа там, но… Дали да му телефонирам отнякъде, за да разбера истината?... Но у дома пък ме очакват да се прибера шуреят с домочадието си! Затуй, жената няма да ми прости. (На ЖЕНАТА.) Защо трябва да бързаме? Можем да се срещнем в края на седмицата. Можем да отидем някъде, където да сме насаме. Някъде, където ще бъдем само двамата – ти и аз, без тези ненужни келнери и прочие муцуни!... Бих искал във възбуда да съм с Вас… ЖЕНАТА: … беше казал, но… не беше разкрил истинската причина, която произтичаше от липсата на гарсониера. Ти наистина си един долнопробен лъжец и нищо повече! МЪЖЪТ: Но не забравяй, че любовта се захранва от мънички лъжи. Бях го прочел в една книга… Или, малките лъжи хранят любовта… нещо такова беше. ЖЕНАТА: Личи, не си се нахранил добре!... Но да продължим играта… МЪЖЪТ: (уж идва на работното си място.) До срещата ни имаше още два дни. Но аз трябваше да взема необходимите мерки. (Набира някакъв номер.) Ало!... Ало!... Как си бе, братовчед? ГЛАСЪТ: Добре съм. От дълго време не си ме търсил. Изглежда, работите ти не са в ред, хм? МЪЖЪТ: (като чука на дърво.) Не, в ред са. Преди няколко дни в театъра са запознах с една сладурана… Само да я видиш… Страхотна е!... ГЛАСЪТ: Да ти е честито! Ключа ли искаш? МЪЖЪТ: В края на седмицата мисля да я заведа, та… ГЛАСЪТ: В края на седмицата ли? Горко ни!... Защото идва сестра ми с дечурлигата си. МЪЖЪТ: Не думай, бе! Не можеш ли да я изпързаляш? ГЛАСЪТ: Как да я пързалям, като идват от шестчасов път! Домилял съм им! Но ако искаш, да дам слушалката на кака, за да говориш с нея. МЪЖЪТ: Ти луд ли си, бе!... Тя да не узнае за тези работи. И да не разбере, разбра ли?... Тя при тебе ли е сега?... Хей, да не ме окепазиш пред нея! ГЛАСЪТ: Та аз имам ли сестра, бе драговнико?! МЪЖЪТ: Вярно бе! Виж какво, не се занасяй! ГЛАСЪТ: Изглежда, че хубаво си налапал въдицата на хубавицата. Да ти е халал квартирата ми!... ЖЕНАТА: (набирайки номера.) Зает е! Сигурно мене търси. МЪЖЪТ: Благодаря ти. ГЛАСЪТ: Ха, да не забравя. При нас много често спират водата. Така че донеси вода със себе си. И още нещо: гледай на пода да не падне пепел от цигарите ви. Може ли? МЪЖЪТ: Може! Бъди жив и здрав! ГЛАСЪТ: Наше задължение е, батьовото! МЪЖЪТ: Гледам, ти не правиш никаква промяна. ГЛАСЪТ: Защо да правя, батьовото? Момичето ми е като новоизлюпено пиле. Очите ми само него виждат, и никое друго!... Защо ме подсещаш за промяна? Да не би да имаш някакво предложение? МЪЖЪТ: Ожени се… пък, след женитбата можеш да направиш промяна. (Насрещно и двамата се смеят.) ГЛАСЪТ: Хайде, дочуване! МЪЖЪТ: Дочуване! (Затваря телефона.) И това е готово. ЖЕНАТА: Трябва да го потърся. Дори много често! Та, като започна да не го търся, да се загрижи. Бях го прочела в един вестник. Пишеше така: „Постоянно търсете любимия си. Той като разбере, че го търсите непрекъснато, това започва да му се струва естествено. И изведнъж като престанете да го търсите, изпада в шоково състояние. Защото ненадейно е прекъсната една практика, на която той е свикнал. Това е една хубава практика… с тактика! Опитайте да я приложите, за да видите ползата от нея.” (Набира номера.) Ало!... МЪЖЪТ: Здравейте! ЖЕНАТА: Здравейте! Как сте? МЪЖЪТ: Благодаря. Добре съм. Много ми е драго, че ме търсите. ЖЕНАТА: Моля Ви. МЪЖЪТ: Вие какво правите? ЖЕНАТА: Старая се да работя. А Вие какво правите? МЪЖЪТ: Мисля за Вас. ЖЕНАТА: И аз – за Вас. МЪЖЪТ: Цяла нощ се въргалях в леглото. ЖЕНАТА: И аз! МЪЖЪТ: Не можах да мигна. Станах и изпих една-две чаши. Чак тогава съм клюмнал. ЖЕНАТА: И аз! МЪЖЪТ: Хайде, утрото да дойде вече. ЖЕНАТА: Утрините винаги настъпват! МЪЖЪТ: Хайде, вече да стане утре! ЖЕНАТА: И аз искам да стане утре! МЪЖЪТ: И квартирата е готова! (Към зрителите.) Бре, да му се не види, изпуснах се! ЖЕНАТА: Ало!... Ало!... Квартира ли каза?... Да не би да съм чула погрешно? МЪЖЪТ: Хъката-мъката… Клинч-млинч… ЖЕНАТА: Без туй, това е твое задължение. Ах, веднъж утре да стане! МЪЖЪТ: Утре за пръв път с нея ще бъдем насаме. Много се вълнувам. ЖЕНАТА: И аз. МЪЖЪТ: Отново дочуване! Целувам те. ЖЕНАТА: И аз – тебе. (И двамата едновременно затварят телефоните. Известно време се разхождат по сцената.) ЖЕНАТА: (набира номера.) Ало! МЪЖЪТ: Ало! ЖЕНАТА: Здравейте! МЪЖЪТ: Здравейте! ЖЕНАТА: Какво правите? МЪЖЪТ: Мисля за Вас. А вие? ЖЕНАТА: И аз – за Вас. МЪЖЪТ: Мога ли да Ви кажа нещо? ЖЕНАТА: Кажете. МЪЖЪТ: Колко хубаво ще бъде вместо „Вие”, да Ви кажа „ти”. ЖЕНАТА: Наистина, ще бъде хубаво. МЪЖЪТ: Но с едно условие… че и Вие към мене ще се обърнете с „ти”. ЖЕНАТА: Да знаете как го очаквах това! Колко щастлива ще бъда, като ви кажа „ти”! Тииии! МЪЖЪТ: Боже, колко хубаво звучи! Можете ли да го произнесете още веднъж? ЖЕНАТА: Ти!... Ти!... Ти!... Можете ли да го кажете и Вие? МЪЖЪТ: Ти!... Ти!... Ти!... Хареса ли Ви? ЖЕНАТА: Мноооого! Кажи ми „ти”. МЪЖЪТ: Добре. Ще ми се разсърдиш ли, ако ти кажа „довиждане”? ЖЕНАТА: Защо? Нещо ли стана? МЪЖЪТ: След малко трябва да бъда на събрание, та… затова. ЖЕНАТА: Добре. Приятно събрание. МЪЖЪТ: Благодаря ти. И на теб приятно събрание. ЖЕНАТА: Но аз няма да бъда на събрание. МЪЖЪТ: Грешка на езика. Вярното е да кажа: „Приятна работа”! Пожелавам ти приятна работа. Целувам те. ЖЕНАТА: И аз – тебе. (Затварят телефоните.) МЪЖЪТ: Беше изминал едва половин час. (С вълнение отваря звънящия телефон.) Ало!... Здравей!... Колко хубаво е да чуя твоя глас!... Ти ли беше, женичката ми?... Юфка ли?!... Пак шурея със семейството си ли ще идва?... Имат място в сърцата ни: разбира се, че ще дойдат – добре са ни дошли. Как можеш да кажеш, че го казвам с отвращение! Твоят брат значи е и мой брат, женичката ми!... Няма да забравя… разбрах, юфка! Целувки! (Затваря телефона.) ЖЕНАТА: Дали събранието му завърши? МЪЖЪТ: Днес трябва рано да се прибера вкъщи. Това може да е от полза за доверието. А за утре вечер е необходимо да измисля един хубав повод… Убедителен повод… Какъв да е? (Мисли.) ЖЕНАТА: Ако беше завършило, щеше да ме потърси. Наистина, щеше ли да ме потърси? Но аз не бива да му позволя да се сдобие с този шанс. (Набира номера.) МЪЖЪТ: Намерих! (Взема слушалката.) Вечеря – за дистрибуторите! Необикновено! ЖЕНАТА: Ало! Кога? МЪЖЪТ: Утре вечер. ЖЕНАТА: Утре вечер ли? И няма ли да можем да се видим? МЪЖЪТ: Може ли такова нещо? Ще дадем вечеря, но тази вечер. И нищо не е в състояние да попречи на утрешното ни свиждане. ЖЕНАТА: И нищо не бива да му попречи. С копнеж те чакам. МЪЖЪТ: И аз – тебе. Всичко е готово. ЖЕНАТА: Къде ли ще ме заведе? Няма никаква причина да се страхувам. Сигурно е взел необходимите предпазни мерки. Ако стане някакво недоразумение, знае, че и той ще се напати. МЪЖЪТ: Чуваш ли ме? Ало!... Ало!... ЖЕНАТА: Нещо стана. Като че ли телефонът прекъсна. Какво казваше? МЪЖЪТ: Казах, че всичко е готово. ЖЕНАТА: Така или иначе, тези неща се осигуряват от страна на мъжа. МЪЖЪТ: Всичко е наред. Бъди спокойна. Остава да се срещнем и… ЖЕНАТА: Утре вечер ще е. МЪЖЪТ: По-добре би било, тази вечер да беше… Боже, какво казвам аз? ЖЕНАТА: Защо пък да не бъде тази вечер? МЪЖЪТ: Тази вечер ще дадем вечеря на дистрибуторите. Трябва да изтърпим до утре. ЖЕНАТА: Така е. Всяко търпение е избавление. МЪЖЪТ: Колкото разговорът се удължава, толкова празнословието ми се увеличава. Трябва да го прекъсна. ЖЕНАТА: Пак не мога да те чуя. МЪЖЪТ: Сега чуваш ли ме? ЖЕНАТА: Чувам те. Бях казала, че всяко търпение е избавление. МЪЖЪТ: Така. На търпеливия дервиш, копнежът му се сбъдва, виж! ЖЕНАТА: Утре вечер и нашите копнежи ще се сбъднат. МЪЖЪТ: Ще се сбъднат. Един момент. Хамди бей, ти ли си?... Излизам, Хамди бей! ЖЕНАТА: Кой е този Хамди бей? МЪЖЪТ: Нашият заместник директор. Напомня ми, че трябва да избързам за вечерята. Налага ми се да излизам. Засега, довиждане! ЖЕНАТА: Довиждане. През цялата нощ ще мисля за теб. Ето защо няма да мога да заспя. МЪЖЪТ: Какво хубаво заглавие за едно произведение: „Сънят за нас е запретен”! Поздравявам Ви. Новият ми ТВ сериал ще носи заглавието „Сънят е запретен за нас. А кръщелницата му си ти. ЖЕНАТА: Много се радвам. МЪЖЪТ: Но при все това, трябва да спим, за да бъдем бодри. Нали така? ЖЕНАТА: Точно така. МЪЖЪТ: Целувам те. ЖЕНАТА: И аз – теб. (При отсрещни звуци на целувки, затварят телефоните.) МЪЖЪТ: След като взех юфката, бегом – вкъщи. Шуреят и жена му отдавна бяха в нас. Дори шуреят беше облякъл моите пижами. А дрехите си, които беше съблякъл, както винаги, беше закачил върху облегалото на стола. Като се стараех специално жена ми да чуе това, започнах да му разказвам колко съм претрупан с работа, и как поради пустите му ненужни събрания и заседания, не мога да отделя никакво време за себе си. Не стига това, но напоследък – за беля – измислиха и разни вечери, които се дават на края на седмицата. После, с цел да ги омилостивя, започнах да се оплаквам като казах: „Утре вечер сме щели да дадем вечеря на дистрибуторите! Ние нямаме ли си дом и семейство! Поне една вечер в седмицата няма ли да останем вкъщи, за да разговаряме с жените си!”. А после добавих: „Ако не ставаше въпрос за препитанието на домочадието ми, нямаше да търпя нито минута повече и веднага щях да напусна тази работа.” Не щеш ли, жена ми направи едно неочаквано предложение, като каза: „Заведи ме и мен!”. Но аз отклоних това нейно предложение, като казах: „Как да те заведа, като всички дистрибутори са мъжа. Между толкова самци и рога от мустаци ти ще бъдеш единственото цвете. Чукундурите му с чукундури, нямат дори и понятие от цивилизация. Непрекъснато преливат от пусто в празно. Сега, кажете, моля ви се, аз длъжен ли съм на края на всяка седмица да слушам тези дръвници? Дяволът си няма работа, кара ме веднага да подам заявление за напускане.” Този мой подход веднага даде своя резултат. Жена ми се провикна, като каза: „Да не си посмял! Тогава какво ще ядем и ще пием? Длъжен си да търпиш.” По тоя начин, като гарантирах не само края на тази седмица, но и края и на следващите седмици, се успокоих и въпреки че с удоволствие ядох от бюрека, направен от юфката, и пих пет-шест чаши чай, заспах спокойно. ЖЕНАТА: Цяла нощ се въргалях в леглото. Заспала съм някъде към сутринта. В съня ми, няколко простаци, чиито лица не виждах, но чувствах как лигите им текат от устата, се опитаха да ме изнасилят. Но ти се притече на помощ и ме отърва от техните мръсни ръце. МЪЖЪТ: Благодаря ти за доверието, което изпитваш към мен. ЖЕНАТА: Но докато аз изпитвах доверие към теб, ти продължаваше да ме мамиш. Боже милостиви, виждате … МЪЖЪТ: (сочи нагоре.) От Него не очаквай помощ, защото и Той е мъж!... Дойдох на работа. ЖЕНАТА: Влязох в магазина. Дали е дошъл вече? МЪЖЪТ: Тук съм. Хайде, потърси ме. ЖЕНАТА: (набира номера.) Алооо! МЪЖЪТ: Какво удоволствие е за мен сутрин рано-рано да чуя твоя глас! Някакво успокоение се разля по цялото ми тяло. ЖЕНАТА: И в мене стана същото. МЪЖЪТ: Как мина нощта ти? ЖЕНАТА: Цялата бях във възбуда. Заспах чак на развиделяване. МЪЖЪТ: И аз! Няма да бъде преувеличено, ако кажа, че цяла нощ не мигнах! ЖЕНАТА: И аз! МЪЖЪТ: Моля се денят по-бърже да се търкулне. ЖЕНАТА: И аз! Поне клиенти да дойдат, че да се залъгвам. Иначе времето няма да мине днес. МЪЖЪТ: Решавай кръстословици. В подобни случаи аз винаги прибягвам до този похват. ЖЕНАТА: Значи имаш връзки с доста жени! МЪЖЪТ: „Имаш” – не, а – „имаше”! Но сега вече в живота си имам само теб. ЖЕНАТА: И все аз да бъда! МЪЖЪТ: И все ти бъди! На излизане от работа идвам при теб. ЖЕНАТА: Във всеки случай пак ще се чуем. Или няма да се чуем до края на работното време? МЪЖЪТ: Разбира се, че ще се чуем. Но ако внезапно прекъснат телефоните ни? Ние още от сега да сме гарантирани в това отношение. ЖЕНАТА: Неотдавна си платих телефонната такса. Така че моят телефон няма да бъде прекъснат, гарантирам. МЪЖЪТ: И моят няма да бъде прекъснат – и това е гарантирано. Но след като сме се свързали вече, излишно ли ще бъде да се уточним по тоя въпрос? ЖЕНАТА: Няма да бъде излишно. МЪЖЪТ: Аз след малко трябва да мина оттатък. Засега те целувам и ти пожелавам успешно решаване на кръстословици. (Всред насрещни звукоподражания на целувки, затварят телефоните си.) ЖЕНАТА: (отваря вестника и започва да решава кръстословици.) От ляво надясно: едно – земя, заобиколена с вода? (Замисля се.) Остров. (Отбелязва.) Именит американски режисьор, чието малко име е Елиа? (Замисля се. А след това набира номера.) Алооо! МЪЖЪТ: Ало! ЖЕНАТА: Аз съм. МЪЖЪТ: Познах те. Заповядай. ЖЕНАТА: Именит американски режисьор, чието малко име е Елиа? МЪЖЪТ: Елиа Казан! ЖЕНАТА: Казан!... Точно! Благодаря. МЪЖЪТ: Няма за какво. Хайде, целувам те. ЖЕНАТА: И аз те целувам. (Пак звукоподражания на целувки, слагат слушалките) ЖЕНАТА: (продължава да решава кръстословица. Пак набира номера.) Ало!... Пак съм аз. МЪЖЪТ: Заповядай. ЖЕНАТА: Популярният роман на Виктор Юго? МЪЖЪТ: Парижката Света Богородица! ЖЕНАТА: Една дума е. МЪЖЪТ: Клетниците. ЖЕНАТА: К-л-е-т-н-и-ц-и-т-е. Точно! Благодаря. МЪЖЪТ: Няма нищо. Целувам те. ЖЕНАТА: И аз те целувам. (И пак със звукоподражания на целувки, затварят телефоните.) ЖЕНАТА: (след малко пак набира номера.) Ало! Не ти досаждам, нали? МЪЖЪТ: Моля ти се, никак. Напротив, драго ми става. ЖЕНАТА: Да ти е драго тогава! Слушай ме сега: отгоре надолу, три – прочут английски писател, на който фамилното му име е Бонд? Написах Джеймс, но не съответства. Каталог: oyun ceviri -> bulgarca bulgarca -> К ъ з ъ л ъ р м а к (Kızılırmak) ч е р в е н а р е к а bulgarca -> Тунджер джюдженоглу задънена улица (Çikmaz sokak) bulgarca -> Тунджер джюдженоглу подслон за жени, жертва на насилие bulgarca -> Тунджер джюдженоглу лавина (ÇIĞ) bulgarca -> Тунджер джюдженоглу посетител (Zİyaretçİ) (Черен хумор) bulgarca -> Тунджер джюдженоглу бояджия (Boyacı) (Комедия от интриги в 2 части) Tuncer Cücenoğlu bulgarca -> Тунджер джюдженоглу к е п е (Şapka) Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|