Тунджер Джюдженоглу матрюшка (Matruşka) Комидия в две части
МЪЖЪТ: Наистина, и на теб не може да се отрече сръчността да не дадеш телефонния си номер. Става дума за домашния. ЖЕНАТА
Изтегляне 0.76 Mb.
|
МЪЖЪТ: Наистина, и на теб не може да се отрече сръчността да не дадеш телефонния си номер. Става дума за домашния. ЖЕНАТА: Ти как мислиш: бях ли задължена да дам домашния си телефонен номер, след като бяха изминали едва десет минути от запознаването ми с един незнаен мъж? МЪЖЪТ: Аз незнаен ли съм? ЖЕНАТА: Говоря за тогава. Сега вече си знаен. МЪЖЪТ: (смутен) Доколкото разбирам, тази игра не ти харесва. Ако искаш да я прекъснем. ЖЕНАТА: Напротив, много ми харесва. Да продължим. МЪЖЪТ: До къде бяхме стигнали? ЖЕНАТА: До мястото, където аз ти бях казала: „Ако ме закарате до пристанището ще Ви бъда благодарна.” МЪЖЪТ: Не, преди него има още нещо. Ти беше минала зад кулисите, за да поздравиш актьора, който ти беше дал покана за представлението. ЖЕНАТА: Каква е ползата от изиграването на тази част? Само губене на време. МЪЖЪТ: Не, да я изиграем. ЖЕНАТА: Аз искам да мина зад кулисите, за да поздравя изпълнителите. Ще дойдете ли с мен? МЪЖЪТ: Благодаря. Предпочитам да Ви чакам тук. Без туй достатъчно им ръкоплясках. Не знам дали ме разбирате? ЖЕНАТА: Разбирам Ви. (Уж минава зад кулисите.) МЪЖЪТ: Много набързо излезе от гримьорната. И се нахвърли на врата ми, сякаш че съм твой спасител. А през това време, актьорът, който беше ти дал покана за представлението, бе дошъл и ти предлагаше да седнете някъде да пийнете нещо, за да чуе твоето мнение за неговото изпълнение. И ти уж му отказа. ЖЕНАТА: По-правилно щеше да бъде, ако беше казал, че му отказах по един изискан начин. С него в никакъв случай не можех да се срещна. МЪЖЪТ: Защото вече се беше запознала с мен, нали? (С увереност.) Веднага бях разбрал, че ти допадам. ЖЕНАТА: Не само заради това. На актьора косите му бяха боядисани. А на врата му висеше един медальон, голям колкото конска подкова. Никак не ми харесва онова, което не е естествено. МЪЖЪТ: Но при все това, пак остави вратичката открехната, като не пропусна да му кажеш: „Друг път!”. ЖЕНАТА: Ако имах такова намерение, щях да му кажа: „Не боядисвай косата си!” и „Махни този медальон от врата си!”. Но няма да е лъжа, ако кажа, че такова едно предложение очаквах да дойде от теб. МЪЖЪТ: Пред очите ми беше отказала на един кавалер. Не можеш да кажеш, че ми харесва, когато на предложенията ми се отговаря с „Не!”. ЖЕНАТА: Но твоите коси не бяха боядисани. И на врата ти не висеше медальон. МЪЖЪТ: Но аз не можех да допусна, че причината е тая. Бях преживял един конкретен случай. Ти беше отхвърлила предложението на един мъж. ЖЕНАТА: Лъжец! На първата ни среща, ти беше го обяснил по друг начин. МЪЖЪТ: Как? ЖЕНАТА: Тогава да видят всички… Ти наистина си… МЪЖЪТ: (ловко) Но аз не помня какво съм ял вчера, така че… Огорчава ме стремежът ти да покажеш недостатъка ми да забравя като доказателство за лъжовността ми. ЖЕНАТА: Остави! Колкото повече обясняваш, толкова повече затъваш. После с твоята кола дойдохме до пристанището… Много Ви благодаря. МЪЖЪТ: Всъщност, аз трябва да Ви благодаря. Запознанство – като съновидение. Не исках да ти кажа довиждане, но… ЖЕНАТА: Кажете, моля Ви. МЪЖЪТ: Да не развалим илюзията. Бих могъл да Ви закарам чак до дома Ви. ЖЕНАТА: Но аз живея много далеч от тук. Вие къде живеете? МЪЖЪТ: На този бряг. ЖЕНАТА: Не, не бих искала да се изморявате чак до там. МЪЖЪТ: Но, другият път – непременно… ЖЕНАТА: Надявам се. МЪЖЪТ: Осъществяването му зависи от нас. И двама не сме деца. (Незабелязано поглежда часовника си.) ЖЕНАТА: Разбира се. (Разгневена.) Беше погледнал часовника си. Но аз го бях взела за изискано предупреждение да не изпусна кораба. Моля за извинение: да не изпусна кораба. МЪЖЪТ: Моля Ви. (Подава ръка и хваща ръката на ЖЕНАТА между двете си ръце.) В най-скоро време да се видим, може ли? ЖЕНАТА: Може. (Макар и без желание, ЖЕНАТА се отдалечава. Обръща се и маха с ръка. МЪЖЪТ също вдига ръка, на която е ръчният му часовник. И докато от една страна гледа часовника си, от друга – навежда глава от мъка.) МЪЖЪТ: Ти беше се качила на кораба, аз бях останал на брега сам самичък, като самотно дърво. Ти ме гледаше от палубата. И пак ми ръкомахаше. Когато чух свирката на кораба, почувствах, че нещо в мен се разтопи. Бях се запознал с жената, която от години чаках, а сега бях принуден да се разделя с нея! Стоях така, като самотно дърво, чак до изчезването на кораба. ЖЕНАТА: След като взех жетона и се запътих към кораба, усетих, че сякаш краката ми не вървяха натам. Духаше южен вятър, но при все това аз застанах на открито място на палубата. В далечината ти стоеше като божество - не исках да се прибирам вкъщи. Ти не приличаше на другите мъже. Макар да знаех, че ме желаеш, мисълта, че беше се овладял, ме караше да се успокоявам. След като изчезна от погледа ми, седнах на една скамейка и веднага извадих книгата ти. Най-напред погледнах в снимката ти. Тя беше снимка, приблизително от преди десет години. Беше млад. Погледът ти беше устремен в нещо, някъде в далечината. Но сегашният ти вид беше по-привлекателен. Годините бяха направили лицето ти по-изразително. Боже мой, какво щастие беше за мен, да се запозная с човек като теб! МЪЖЪТ: Лъжеш. Нали уж щяхме да говорим всичко съвършено открито. ЖЕНАТА: Говоря съвсем открито. МЪЖЪТ: Но още не си разказала какво помисли, след като прочете библиографията ми, от която разбра, че съм женен. ЖЕНАТА: Да, наистина, прочетох я. И се изненадах. Отгоре на това бях се и огорчила. Но, тъй като беше творец, веднага взех да мисля, че това може да ме сюрпризира с нещо неочаквано… Например, можеше да бъдеш разведен! МЪЖЪТ: За това говорихме преди малко. Разкажи какво стана, след като се прибра вкъщи? ЖЕНАТА: Беше ми неприятно да узная, че си женен. Но все още имаше някаква надежда. Като се прибрах вкъщи, заварих татко да седи пак пред телевизора. А майка ми – да мие чини в кухнята. Веднага влязох в стаята си. Сестра ми, която изглежда да е почувствала моето щастие от поведението ми – дойде при мен и ме запита на какво се дължи това мое състояние. Намерих за по-уместно да й кажа, че съм гледала едно хубаво представление. Веднага след това се залових за книгата. Наистина, бях гледала филма, но независимо от това, пак се зачетох в сценария. Не крия – бях намерила човека, когото чаках от години. Може би от трийсет години насам, в този град Истанбул, все очаквах да излезе насреща ми човек като теб. Нощта прекарах в нерешителност и с противоречиви чувства. А ти? МЪЖЪТ: Ето, казах си, една жена, с която при всички неблагоприятни обстоятелства бих могъл да създам един свят за двама души. Не трябва да изхабя този наш съвместен живот. Трябва добре да оценя този шанс. Годините ми напредват. Творчеството ми, вместо да разцъфне – увяхва. Защото в живота ми няма порив. Настоящата дружба ще ме ентусиазира. Трябва да положа усилие, за да й докажа, че съм мъж. Да я накарам да преживее сексуални фантазии. Тя трябва да ме обикне, да ме боготвори. Като й кажа „Ела!” – да дойде, а като й кажа „Върви си!” – да си отиде. За щяло и нещяло не трябва да ми натяква за моето семейно положение. Трябва да ме слуша, да ме разбере. Трябва да ми служи за опора при моите страхове и тревоги. Досущ като една майка. ЖЕНАТА: Като една майка, ха? Ах, тези мъже! Целият им живот е изпълнен с търсене на жени, които да приличат на майките им!… Какво направи като се прибра вкъщи? МЪЖЪТ: Вкъщи влязох с усмивка на уста. Понеже вечерно време не ям, за да не затлъстея, изпих една чаша и хапнах нещо за мезе. После минах в спалнята и се изтегнах върху леглото. Бях много щастлив. През цялото време мислех все за теб… ЖЕНАТА: Нали уж открито щеше да разкажеш за всичко. МЪЖЪТ: Краката й са много хубави, а устните й – страшна работа!… ЖЕНАТА: Пак нещо криеш. МЪЖЪТ: Не крия. Но, повече от това не мога да разкажа, защото следващите са доста непристойни неща. Ако искаш да преминем на следващия ден и да видим какво стана сутринта. ЖЕНАТА: Да преминем. Хайде, върви на работното си място и аз от своя страна да отида на работното си място. (И двамата уж минават на работните си места, т.е. поотделно и двамата на при телефоните.) ЖЕНАТА: Не бива да го търся, а той трябва да ме търси. МЪЖЪТ: Трябва да й попреча да помисли, че искам веднага да я поваля на леглото. Не бива да я търся. ЖЕНАТА: При всяко положение ще ме потърси. Защото ме харесва. Трябва да изчакам той да ме потърси. МЪЖЪТ: Тя прочете сценария… Прочете го, нали? ЖЕНАТА: Прочетох го. И то няколко пъти. МЪЖЪТ: В такъв случай, трябва да го потърсиш. Хайде, позвъни му. ЖЕНАТА: Но, той е мъж. На него му се полага да ми позвъни. Аз не бива да го потърся. МЪЖЪТ: Очаква аз да я потърся. Както изглежда, тя няма да ме потърси. ЖЕНАТА: Насмалко магазините и офисите да бъдат затворени. Хайде, потърси ме вече. МЪЖЪТ: Време е да изляза. Но, още не ме е потърсила. Обаче може да ме потърси. Трябва още малко да почакам. Ако се обади, че и кажа, че при излизане съм забравил списанията, та затуй съм се върнал. ЖЕНАТА: Трябва още малко да почакам. Ако се обади, ще му кажа, че тъкмо съм си прибрала чантата, за да изляза. МЪЖЪТ: То се разбра, че днес няма да ме потърси. Време е да излизам. Ако потрябва отвън някъде ще й звънна. (Излиза.) ЖЕНАТА: Повече не мога да чакам. Налага се да изляза. (ЖЕНАТА тъкмо да излезе и телефонът звъни.) ЖЕНАТА: (развълнувана, грабва слушалката.) Ало!… Аз тъкмо… чантата… Ти ли си, Рамиз ефенди?… Какво, ще заключиш входната врата ли? Добре че ме потърси, иначе щях да остана вътре. Веднага излизам. (Разтревожена. При излизане.) Каква радост ще е, ако го видя сега насреща си! (На следващия ден. МЪЖЪТ влиза.) МЪЖЪТ: Салим ефенди, донеси ми кафето… Дали го е получила вече?… Много ще се изненада. И много ще се зарадва. Жените обичат такива постъпки и жестове. ЖЕНАТА: (влиза със саксия в ръка.) Каква деликатна постъпка. И какъв жест! (Помирисва.) Именно това може да се очаква от един човек на изкуството. МЪЖЪТ: Днес е вторият ден. Наближава обяд. А още ни вест, ни кост! ЖЕНАТА: Днес непременно ще ме потърси. Не трябва да се отделям от телефона. Дано, когато ме потърси, в магазина да няма някой клиент. МЪЖЪТ: Дали не е на работа? В такъв случай, значи не е получила саксията с цветето, която й изпратих. Може и да не са й занесли. (Набира някакъв номер.) Ало! Да, аз съм. Изпратихте ли? Лично на нея ли бе предадена?… Сигурен ли сте, че беше тя?… Тъкмо на вратата, така ли? Когато влизаше в офиса?… Добре. Благодаря Ви. (Затваря телефона.) Тогава защо не ме търси? Дали пък, като узна, че съм женен, не се отказа от дружбата с мен? Дали пък не трябваше да залича онова място, когато и надписвах книгата? Не, не, мисля че аз направих най-правилното. Защото такива предварителни знания предотвратяват сетнешните оплаквания на жените. ЖЕНАТА: Ще го потърся. Ще му благодаря. Като повод мога да изтъкна и сценария му. МЪЖЪТ: Мога да я попитам как е намерила сценария ми. Това е един доста остарял номер. Нещо друго трябва да измисля. ЖЕНАТА: Току виж че настъпила вечерта. Трябва да ме потърси вече. Хайде бре!… МЪЖЪТ: Първият напад от мъжа ли да дойде, казваш? Много правилно. Боже мили, как мога да забравя такова едно правило, след толкоз годишен опит? (Набира някакъв номер.) ЖЕНАТА: Но и аз постъпвам много невъзпитано. (Набира някакъв номер.) Поне да му благодаря. МЪЖЪТ: Звънни заето. Сигурен съм, че в същото време и тя ме търси. ЖЕНАТА: Да не би пък той да ме търси. Веднага да затворя и да чакам. МЪЖЪТ: (наново набира.) А ако ми предложи да се срещнем? Какво от това? За един-два часа можем да седнем някъде. А какво ще кажа на нашите вкъщи? Моята взе да се съмнява вече в тези мои събрания. ЖЕНАТА: (отваря звънящия телефон.) Ало!... Ало!… МЪЖЪТ: Боже мой, тя е! (Затваря телефона.) ЖЕНАТА: Сто на сто, той е! но защо затваря?… Хайде, отново ме потърси и не затваряй, разбра ли? (МЪЖЪТ отваря звънящия телефон) МЪЖЪТ: (предполагайки, че насреща е ЖЕНАТА.) Ало! Аз съм. Ти ли беше?… Няма да закъснея. След събранието веднага ще се прибера… Шурея със семейството ли ще дойде?… Юфка (кори) ли?… Един килограм. Добре, няма да забравя. Разбрах. Хайде, довиждане. (Затваря телефона.) ЖЕНАТА: Хайде, какво чакаш още, потърси ме! МЪЖЪТ: Не бива да я търся. Трябва още малко да стискам зъби. ЖЕНАТА: Стига си стискал зъби! Потърси ме вече! МЪЖЪТ: (отново набира номера.) Ало! ЖЕНАТА: (вдига слушалката на телефона, който звъни.) Ало! Не можах да Ви позная. Кой сте, моля? МЪЖЪТ: Най-накрая успях да Ви хвана! За да Ви запитам дали прочетохте сценария ми? ЖЕНАТА: Иска ли съмнение? Много го харесах. Освен това Ви благодаря и за изпратеното цвете в саксия. Много сте вежлив. МЪЖЪТ: Моля Ви. За да си спомняте за мен, реших… ЖЕНАТА: Добре сте направил. МЪЖЪТ: Във връзка със сценария, бих искал да чуя Вашето мнение. ЖЕНАТА: Преди всичко искам да кажа, че го харесах и… МЪЖЪТ: Не е ли по-добре това да не стане по телефона, а някой ден – като седнем някъде да пийнем нещо… ЖЕНАТА: Тогава да поговорим, нали? Никак не обичам неопределеността. Защо това да не стане днес, например? МЪЖЪТ: Добре че на моята благоверна казах, че вкъщи ще се прибера чак след събранието. Не трябва да изпускам такъв един благоприятен случай. ЖЕНАТА: Ало!… Ало!… Не мога да чуя!… МЪЖЪТ: Ало!… Ало!… Не чувате ли гласа ми? ЖЕНАТА: Не мога да го чуя… Ало!... Ало!... МЪЖЪТ: Но какво ще стане с юфката? ЖЕНАТА: Какво казвате?... За каква юфка говорите?... Дали пък чух погрешно!... МЪЖЪТ: Юфка ли?... Тежко и горко ми!... Такова… Понеже съм с мекушаво сърце, та… Много е лошо човек да бъде мекушав!... (Бел.на прев. Това е игра на думи, защото на турски „юфка” е същевременно и „сушени тестени кори” и „мекушавост”.) ЖЕНАТА: Но обикновено хората на изкуството са с мекушави сърца. Ако не бяхте чувствителен, щяхте ли да напишете всички тези книги? МЪЖЪТ: Много правилно. Такова… Тогава да Ви взема ли на излизане от работа? ЖЕНАТА: Най-добре! МЪЖЪТ: За едни-два часа можем да се развличаме някъде. ЖЕНАТА: Чакам Ви. МЪЖЪТ: Целувам Ви. ЖЕНАТА: И аз, Вас! (Едновременно затварят телефоните. И МЪЖЪТ, и ЖЕНАТА набързо се оправят. И докато МЪЖЪТ е вече готов, ЖЕНАТА продължава да се парфюмира.) МЪЖЪТ: Стига си се пръскала. Побързай! ЖЕНАТА: Но на срещата ми беше казал, че си харесал парфюма ми. МЪЖЪТ: Не бива да закъснявам за вкъщи. Трябва час по-скоро да се срещнем. Сякаш светът бе мой, като те видях на изхода на учреждението, след като бях взел един килограм юфка от близкия супермаркет. Отидохме в един бар и седнахме. По-скоро едва се побрахме. (И двамата стоят накрак в един бар, като се усмихват един другиму. МЪЖЪТ, държейки в ръката си пакет с юфка, поздравява някои познати измежду присъстващите наоколо.) МЪЖЪТ: (със знаци.) Две! (Уж вземат поднесените им чаши с питие.) МЪЖЪТ: (с най-приятния си вид.) Здравей! ЖЕНАТА: Здравей! Много харесах тази дума. Колко е искрена и колко е благозвучна. МЪЖЪТ: Много се зарадвах, че харесахте думата „Здравей!”. Голяма навалица, нали? ЖЕНАТА: Да, голяма. МЪЖЪТ: Винаги е така в тези барове. Затова бях ви предложил да разговаряме някъде край брега на морето, но Вие не приехте. Защо? ЖЕНАТА: Не обичам така да седя в колата. Тогава, струва ми се, че съм такава… Имам чувството, че съм една… обикновена… МЪЖЪТ: Би трябвало да има някаква причина за това? ЖЕНАТА: (към зрителите.) В колата, която беше спряла на брега на морето, един гамен беше се опитал да ми посяга и да ме стиска… и бяха се получили доста неприятности... Та, не исках да стане същото. Но дали не постъпих неприлично? (На МЪЖА.) Не зная. Там не се чувствам много спокойна. Но защо един ден и това да не стане? МЪЖЪТ: Откакто се запознахме как преминаха дните Ви? ЖЕНАТА: От вкъщи – на работа, от работа – вкъщи. А от време на време – и пред телевизора. А Вашите дни? МЪЖЪТ: И моите по същия начин. С тази разлика, че не гледам телевизия. Аз следя само новините. А понякога – ако има филм, който не съм го гледал, го гледам. За мен телевизора е кутия на глупавите!... Никак ли не мислехте за мен? ЖЕНАТА: Допускате ли? Поне за миг не излязохте от мислите ми. А Вие? МЪЖЪТ: Аз се постарах да не мисля за Вас. Но… не успях! Всеки миг от деня ми, Вие бяхте все при мен. ЖЕНАТА: Един много подходящ за вас отговор! И това най-много Ви подхожда. МЪЖЪТ: Скръбта също подхожда на писателите. Но аз не считам себе си за писател. ЖЕНАТА: Как може! Вие сте един истински писател. Героите, които сте създали, са толкова живи, че… Бащата там, беше също като мая баща. Сякаш сте го виждали съвсем отблизо… така добре сте го описали. МЪЖЪТ: Ласкаете ме. Това е един обобщен тип на баща. В нашата страна всички бащи си приличат помежду си. И другите татковци също си приличат помежду си. Мафиотските „татковци”, джанъм! ЖЕНАТА: Много приятен събеседник сте! (Към зрителите.) Пътят, който води до сърцата на творците, винаги минава през превъзнасянето на техните творби… Вашето произведение ми въздейства като роман. Тамън три пъти го прочетох. МЪЖЪТ: Три пъти? ЖЕНАТА: Точно три пъти! Това беше необходимо, за да проникна в дълбочината му. Нищо не биваше да пропусна. МЪЖЪТ: Благодаря Ви. Значи, станах причина да се преуморите. ЖЕНАТА: Напротив, достави ми удоволствие. Мога ли да Ви запитам нещо. МЪЖЪТ: Моля Ви. ЖЕНАТА: Но няма да ме разбирате накриво: давате ли ми дума? МЪЖЪТ: Давам. ЖЕНАТА: Защо, след като излязохме от представлението, не ме запитахте дали можем да пием нещо някъде? МЪЖЪТ: Такова… (Мисли.) Не обичам твърде набързо сколасаните работи. Освен това, считам, че един съвместен живот трябва да дойде като резултат от положения труд. ЖЕНАТА: Преди малко беше го свързал с опасението да бъдеш отритнат. Виждаш ли как се улови на уловката! МЪЖЪТ: Безусловно и това беше част от причината. ЖЕНАТА: Във връзка с пакета, от който не се отделяш, независимо от това, че настоятелно го гледах, не беше ми дал никакво обяснение. Но ти си прав. Разбира се, че не можеше да ми кажеш, че пакетът съдържа юфката, която беше купил по искане на жена си. МЪЖЪТ: Ако за щяло-нещяло се вмъкнеш между нас, не мога да се приспособявам към случката. ЖЕНАТА: Добре, разбрах… Присъствате ли на реализирането на Вашите сценарии? МЪЖЪТ: Не. Предпочитам да гледам самия филм, осъществен по моя сценарий. ЖЕНАТА: Ето че пак хванах лъжата ти. Криеш, че си бил изпъден от снимачната площадка. МЪЖЪТ: Ако бях го казал, това нямаше да остави добро впечатление. (Отново играе.) Без туй режисьорите не допускат никого да им се меши в работата. Според тях, моята работа свършва с предаването на филмовия сценарий. ЖЕНАТА: Това положение според Вас хубаво ли е? Искам да кажа, неучастието Ви при снимането на филма? МЪЖЪТ: И хубаво, и лошо. Какво е казал великият Шекспир: „Хубавото е лошо, а лошото – хубаво”. ЖЕНАТА: Един хубав подход за творчество. МЪЖЪТ: Но не всеки, когато му скимне, може да стане Шекспир. ЖЕНАТА: (след като забелязва, че МЪЖЪТ често поздравява околните.) Имате много познати. МЪЖЪТ: Работата… Професията… Връзките… Неизбежността… Искам да Ви опозная по-отблизо. Бихте ли ми разказали нещо за себе си. ЖЕНАТА: По-рано работех в една лаборатория. През миналата година отворих един бутик (малък магазин). Събирам разни ценни вещи, минаващи за исторически ценности, сувенирни изделия, антики и пр. МЪЖЪТ: Не се откъсвате от изкуството. ЖЕНАТА: Така е. Живея с татко и мама. Имам си и една по-малка сестра, която през тези дни отново се върна пи нас. МЪЖЪТ: Къде беше? Някъде ли беше заминала? ЖЕНАТА: Беше омъжена. Разведе се. МЪЖЪТ: Защо се разведе? ЖЕНАТА: Защото не можаха да се разберат. Човек никога не бива да продължи един безсмислен съвместен живот. МЪЖЪТ: Надявам се, че нямаха деца, нали? ЖЕНАТА: Нямаха. Но и да имаха, нямаше значение. МЪЖЪТ: Може ли да няма значение? Особено ако има на лице деца!... Нямаме абсолютно никакво право да правим другите нещастни, за да бъдем ние щастливи. Ако нямате нищо против, мога ли да Ви запитам нещо? ЖЕНАТА: Заповядайте. МЪЖЪТ: Какво правите в свободното си време? ЖЕНАТА: След затварянето на магазина отивам вкъщи. И се оттеглям в стаята си. Там слушам музика или пък чета нещо. Това ми дава възможност да почивам. Обичам да гледам и телевизия. Ако има някакъв хубав филм или театрален спектакъл – стремя се да не го пропусна. Разбира се, това става в неделни дни. МЪЖЪТ: Сама ли отивате на кино или театър? Нямате ли си приятел? ЖЕНАТА: Нямам. Понякога ме придружава една моя приятелка. МЪЖЪТ: Никога ли не сте имали приятел? ЖЕНАТА: Преди три години… бях се сгодила. Останахме около две години сгодени. Но после аз оставих годеника си. МЪЖЪТ: Защо се разделихте? ЖЕНАТА: Не се разделихме. Аз го зарязах. Защото ми изневери. За лъжа и изневяра – никому не прощавам. Той не можа да ме оцени по достойнство. Всъщност, всички мъже са все от един дол дренки. Като си гарантират една девойка, никак не се свенят да си търсят и друга. А бяхме наели вече и самостоятелен апартамент, бяха закупени мебелите и другите покъщнини. Чакаха ни броени дни, за сключване на гражданския брак. Но той ми изневери. Затуй, заслужи и съответното наказание. МЪЖЪТ: Хората понякога могат да грешат. Не бива да преувеличавате едно такова кръшкане. ЖЕНАТА: (изнервена.) При тоя случай няма и не виждам нещо за защитаване. Какво щях да правя? Щях да се преструвам, че не виждам неговата изневяра ли? Каталог: oyun ceviri -> bulgarca bulgarca -> К ъ з ъ л ъ р м а к (Kızılırmak) ч е р в е н а р е к а bulgarca -> Тунджер джюдженоглу задънена улица (Çikmaz sokak) bulgarca -> Тунджер джюдженоглу подслон за жени, жертва на насилие bulgarca -> Тунджер джюдженоглу лавина (ÇIĞ) bulgarca -> Тунджер джюдженоглу посетител (Zİyaretçİ) (Черен хумор) bulgarca -> Тунджер джюдженоглу бояджия (Boyacı) (Комедия от интриги в 2 части) Tuncer Cücenoğlu bulgarca -> Тунджер джюдженоглу к е п е (Şapka) Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|