Тунджер Джюдженоглу матрюшка (Matruşka) Комидия в две части
МЪЖЪТ: Утре в девет часа парите са готови. Към единайсет часа ще ти ги предам. ЖЕНАТА
Изтегляне 0.76 Mb.
|
МЪЖЪТ: Утре в девет часа парите са готови. Към единайсет часа ще ти ги предам. ЖЕНАТА: Създадох ти главоболия. Как ще ги върнеш после тези пари? МЪЖЪТ: Поисках ги назаем от моя шурей. Полека-лека ще изплатя дълга си. ЖЕНАТА: От твоя шурей ли? С какви очи можа да му ги поискаш? МЪЖЪТ: При подобни случаи винаги между мъжете се проявява една солидарност. Шуреят с разбиране посрещна моето искане. ЖЕНАТА: Виждате, нали?... А на следващия ден, когато ти беше ми донесъл парите, аз нямаше да ги приема, а щях да ги отблъсна, защото… МЪЖЪТ: … Защото… не беше бременна! А медицинската бележка бе фалшифицирана. ЖЕНАТА: Как разбра? МЪЖЪТ: На следващия ден, когато бях ти занесъл парите, бях изявил желанието си аз да те заведа на лекар. Но ти ми беше попречила, като ми бе казала: „Аз сама ще отида. Ти не се притеснявай.” Заедно бяхме излезли на улицата. Ти беше взела едно такси и право при… гледачката! А аз бях предпочел да те следя с колата си. И именно тогава, от човека който пазеше на врата, бях узнал, че къщата в която влизаха и от която излизаха много жени, принадлежи на една врачка. Добре че знаех и името на клиниката, в която ми бе казала, че са били направени изследванията ти. Наистина, никак не беше трудно да разбера по телефона, че медицинската бележка издадена от клиниката, не е на твое име. ЖЕНАТА: Сега вече ми стана ясно, защо в ония дни се отнасяше студено към мен. МЪЖЪТ: А можех ли да имам друго отношение към теб. Ти беше направила такива неща, които умът ми не побираше. Фалшифицирани медицински бележки, гледачки, лъжи… ЖЕНАТА: Бях длъжна да те изпитам. Исках да разбера, как би се отнесъл при подобно положение. А що се отнася до врачката… чрез нея исках да узная края на нашия съвместен живот, и толкоз. МЪЖЪТ: Узна ли поне? ЖЕНАТА: Врачката беше ми казала така: „На прав път си. Не преставай да го преследваш.” Парите, които бях дала на врачката, бях ги възстановила. Щях да ти ги върна ида ти разкрия всичко. Но бях длъжна да изчакам удобния момент. Защото още не можех да определя как точно ще се отнесеш към въпроса. Като смятах, че ще го намериш за интересен, бях ти купила един подарък. Щях да ти разкрия всичко, в момента, в който щяхме да честваме рождения ти ден. (Оправя пакета с подаръка, който държи в ръката си. Набира номера.) МЪЖЪТ: (отваряйки телефона.) Ало! ЖЕНАТА: Ало! Как си? МЪЖЪТ: Добре съм. ЖЕНАТА: Гласът ти е някак необичаен. МЪЖЪТ: Но всички необичайности са интересни, нали? ЖЕНАТА: Днес трябва да се срещнем. МЪЖЪТ: Та нали утре ни е срещата. ЖЕНАТА: Трябва да дойдеш и да ме вземеш. МЪЖЪТ: Имаме събрание. И тъкмо влизахме. Не мога да предвидя кога ще свърши. ЖЕНАТА: Длъжна съм да се срещна с теб. МЪЖЪТ: Ако свърши рано, ще ти звънна. „Хамди Бей, кога предполагате да свърши събранието ни?” (Отдалечавайки слушалката от устата си.) Охооо!... Чуваш ли, „Охооо!” казва Хамди бей. ЖЕНАТА: Кой е Хамди бей? МЪЖЪТ: Нашият заместник директор. Мисля, че бях ти казала… Аз ще те потърся. Хайде, целувам те. (Затваря телефона.) (ЖЕНАТА още веднъж набира номера. МЪЖЪТ не отваря телефона. ЖЕНАТА пак телефонира, но и тоя път той не й отговаря. И тъй като му омръзва, оставя телефона отворен. ЖЕНАТА грабва пакета с подаръка и с гняв излиза от магазина.) МЪЖЪТ: Защо толкова настойчиво ме търси? При всяко звънене на телефона, от гърба ми надолу изтича студена пот. Как хлътнах в тази работа? Най-доброто е днес да изляза рано. (Оправя се.) Безсмислена… Досадна… Какво иска да прави? Изгубих способността си да мисля. Затруднявам се при преценяването на случилите се напоследък. (И тъкмо МЪЖЪТ да излиза от вратата, влиза ЖЕНАТА.) ЖЕНАТА: Офейкваше ли? МЪЖЪТ: Бях свършил цигарите си, та излизах да купя. ЖЕНАТА: Нали уж имаше събрание? МЪЖЪТ: Като не дойде този, който трябваше да дойде, не можахме да го проведем. (Запалва цигара.) ЖЕНАТА: А нали уж цигарите ти бяха свършили? МЪЖЪТ: Знаеш, че не съм спокоен, ако нямам в резерва. ЖЕНАТА: Не любопитстваш ли защо дойдох при теб? МЪЖЪТ: Може ли да не любопитствам! Защо дойде? ЖЕНАТА: (подава му пакета, който дотогава държеше зад гърба си.) Взех го за теб. Заповядай. МЪЖЪТ: (поемайки пакета.) Какво има в него? ЖЕНАТА: Не се бой, не е бомба. Ако много любопитстваш, можеш да го отвориш и да видиш. МЪЖЪТ: (отваря пакета.) Какво е това? ЖЕНАТА: Матрьошка! – По тоя начин и вашето любопитство беше задоволено, нали? (МЪЖЪТ изважда от кухата дървена кукла с овална форма друга, а от нея – друга и т.н. до последната, които кукли – матрьошки до края на представлението ще останат на сцената.) МЪЖЪТ: Колко интересно нещо е това Матрьошката! (Телефонът звъни. Взема слушалката.) Ало! ГЛАСЪТ: Аз съм. Тази вечер като се връщаш от работа, вземи юфка. Два килограма да бъде. И половин килограм кайма. Гледай месото да бъде без тлъстина. МЪЖЪТ: Добре. ГЛАСЪТ: Не закъснявай. МЪЖЪТ: Добре. ГЛАСЪТ: Купи и едно пакетче чай. МЪЖЪТ: Добре. ГЛАСЪТ: Записа ли какво ще купиш? Можеш да ги забравиш. Напоследък нещо много си разсеян. Повтори да видим какво ще купиш. МЪЖЪТ: Няма да забравя. Помня. ГЛАСЪТ: Два килограма юфка. Пиши, пиши. МЪЖЪТ: Разбрах. ГЛАСЪТ: Но не пишеш. Пиши! МЪЖЪТ: (записва.) Написах. ГЛАСЪТ: Какво написа? МЪЖЪТ: Два килограма от това, което ми поръча. Разбрах. ГЛАСЪТ: Какво е това, дето съм ти поръчала? МЪЖЪТ: (нервно.) Юфка, бе! Малко момченце ли съм аз, ха?! ГЛАСЪТ: (хълцайки.) Ти ме обиждаш… МЪЖЪТ: Абе… разбрах… захар и масло! ГЛАСЪТ: Ето, виждаш ли, веднага си забравил. Чай и кайма ще вземеш. Записа ли ги? МЪЖЪТ: Записах. Хайде, довиждане. (Затваря телефона.) Боже, Боже – Ти, който си на небесата! ЖЕНАТА: Беше жена ти, нали? И пак у вас ще дойде шуреят ти със семейството си… И ти пак трябва рано да се прибираш вкъщи… нали така? МЪЖЪТ: Точно така. Хайде, да излезем. ЖЕНАТА: Защо не ме питаш защо съм ти купила тази матрьошка? Не допускам, че си толкова бездушен. МЪЖЪТ: Аз да съм бездушен, - не! Интересно е това матрьошката: кукла в кукла, кукла в кукла, кукла в кукла и кукла в кукла!... И куклите постепенно стават по-малки и по-малки, виждаш ли? ЖЕНАТА: Точно като връзката между нас. Колкото по се отваря, толкова по умалява и повече неща излизат наяве. (Целува го.) Честит рожден ден! МЪЖЪТ: Рожден ден ли? Моят ли? ЖЕНАТА: И пак лъжа! И ако сега кажеш, че не знаеш кога е рождения ти ден, повече няма какво да говорим! МЪЖЪТ: Повярвай ми, не зная. (ЖЕНАТА с гняв излиза.) МЪЖЪТ: Абе, вярно бе! Днес е рождения ми ден. Какъв такъв бездушен човек станах аз!... Един момент!... Почакай ме! (Тича подир ЖЕНАТА, но след малко се връща на сцената.) Качи се на едно такси и замина. Наистина, каква недодяланост проявих!... Излязох навън и започнах безцелно да се разхождам. ЖЕНАТА: Нали щеше да се прибереш вкъщи. Нали милата ти женичка те чакаше. МЪЖЪТ: Не се прибрах вкъщи. И после, като минаваше полунощ, скочих в колата и аз не разбрах как, се намерих на вашата улица. Валеше дъжд. Слязох от колата… и се подслоних под брезента на магазина, който е срещу вас. Незнайно защо, втренчих очи в прозорците, които не светеха. Колко време чаках така, не зная. ЖЕНАТА: Разказвай, разказвай, макар да е лъжа. МЪЖЪТ: Лъжа ли? Окачествявай го както искаш, но стана така, както го разказвам. И мисля, че беше в ранните часове на сутринта, се прибрах у дома. ЖЕНАТА: Сигурно се е вдигнала голяма врява. МЪЖЪТ: Напротив. Жена ми ме чакаше ридаейки. Шуреят ми, когото ненавиждах, беше вдигнал на крак всичките полицейски участъци и болници. Вкъщи сякаш не знаеха къде да ме поканят да седна. И за нищо не ме разпитаха. Но аз, само промълвих: „Обикалях под дъжда.” ЖЕНАТА: Защо не ми разказа за всичко това? МЪЖЪТ: Как можех да ти разкажа, като знаех, че няма да ми повярваш. След това започнаха дните, от които ти отсъстваше. Не ме търсеше. ЖЕНАТА: Как можех да те търся? МЪЖЪТ: В ония дни именно, по-добре разбрах, че наистина те обичам и милея за теб… Изредих всичките доводи, които те оправдаваха. Ти водеше страшна борба, за да не ме изгубиш. Няколко пъти се наканих да те търся. (Набира по телефона номера.) Но с какви очи щях да те търся? (Затваря телефона.) Ако лъжеше, лъжеше заради мен. Аз не те ли лъжех? И как още! Най-накрая не издържах. Като че ли беше след петнайстия ден! (Набира номера.) Ало. ЖЕНАТА: Ало. МЪЖЪТ: Такова… Да се видим ли тази вечер? ЖЕНАТА: Не зная. МЪЖЪТ: Затъгувах по теб. (Затваря телефона.) Пристигнах в офиса ти. Здравей! ЖЕНАТА: Ти ли беше? МЪЖЪТ: Другиго ли чакаше? ЖЕНАТА: Не, никого не чаках. МЪЖЪТ: (хваща я за ръката.) Хайде да излезем. ЖЕНАТА: Не може. МЪЖЪТ: Но ме измъчваш. (Дърпайки я за ръката, я отвежда. Ужким са дошли в квартирата.) Добре дошла. (Пуска касетофона. Осветлението е романтично.) ЖЕНАТА: Не искам да започна отначало. МЪЖЪТ: Не затъгува ли за мен. ЖЕНАТА: Не желая да навлизам в тези теми. МЪЖЪТ: Да знаеш как тъгувам за теб. ЖЕНАТА: Толкова искрен беше, че…(Затичва се и го прегръща.) И аз! И аз тъгувам за теб! МЪЖЪТ: Животът ми без теб… оказва се, че прилича на празен буркан. Много затъгувах за теб. ЖЕНАТА: И аз – за теб. Кажи ми „женичката ми”. МЪЖЪТ: Женичката ми! ЖЕНАТА: Мъжлето ми! Вземи ме на ръце. (МЪЖЪТ взема на ръце ЖЕНАТА и пътьом като я целува, иска да я поноси. Но, едва направил една крачка, се превива и като помага на ЖЕНАТА да стъпи на краката си, отново се превива на две.) МЪЖЪТ: Ооох!... Ааах!... ЖЕНАТА: Какво ти стана? МЪЖЪТ: Не зная. Нещо ми стана на лявата страна. Кракът ми… може и кръстът ми да е!... Ооох!... Ааах!... ЖЕНАТА: Да викнем лекар. МЪЖЪТ: Не, не. Кого можем да намерим в тоя час? ЖЕНАТА: Но имаш болки. Не мога да те гледам така. Тук някъде наблизо бях забелязала една клиника. Боже, как се казваше? МЪЖЪТ: Чакай малко да се изтегна. Може да ми мине. Ааах!... ЖЕНАТА: Вината е в мен. Не биваше да искам такова нещо от теб. МЪЖЪТ: Не обвинявай себе си. Писано е било да се случи. ЖЕНАТА: Преди беше ли преживял такова нещо? МЪЖЪТ: Не зная. Не се случваше… Веднъж, като вдигнах печката… пак… ми се случи същото… Ааах!... ЖЕНАТА: Как можах да поискам от теб да ме вземеш на ръце? Всъщност, ти трябваше да ми кажеш, че не можеш да ме носиш. МЪЖЪТ: Искаш да кажеш, че съм одъртял ли?... Ааах!... Никак не бих искал да ме съжаляваш!... Ааахх!... ЖЕНАТА: Скъпия ми! МЪЖЪТ: А утре какво ще правя? Как ще отида на работа? ЖЕНАТА: Виж го ти за какво се е замислил. Не отивай! МЪЖЪТ: Но аз трябва да подпиша договорите… Ааахх! ЖЕНАТА: Не ги подписвай! МЪЖЪТ: С тоя вид на инвалид, без работа ли да остана? Ааах! Трябва да се опитам да стана. (С помощта на ЖЕНАТА, става. Но вижда се, че доста се затруднява.) Ааах!... Ооох!... Най-добре е да изляза оттук. Ааах!... Веднъж да се прибера вкъщи… Ааах!... ЖЕНАТА: Остани тук… Мога да прескоча до аптеката и да взема лепенка (якия). До сутринта бих се погрижила за теб. Нищичко няма да ти остане. Както преди беше, здрав и прав отишъл на работа. МЪЖЪТ: Какво ще кажа вкъщи? Ааах!... Не може. ЖЕНАТА: Ще кажеш истината. Искам да се погрижа за теб. МЪЖЪТ: Жена ми, дъщеря ми, шурея ми, жената на шурея ми и приятелите му – наемни убийци, на часа биха се струпали на главите ни… Ааах! Мислиш, че ще ни оставят на спокойствие ли! Ааах! Хайде, да си вървим. Ти разтреби стаята. (МЪЖЪТ присяда на стола. ЖЕНАТА спира касетофона. МЪЖЪТ с помощта на ЖЕНАТА, показвайки голямо усилие, се опитва да се изправи. И успява. Ахкайки и охкайки двамата напускат „квартирата”.) МЪЖЪТ: Управлявайки с големи мъчнотии колата, тебе те оставих на вашата улица. С триста зора се добрах до вкъщи. Жена ми, след като беше се погрижила за мен, тъкмо беше отишла в кухнята да ми свари липов чай, когато телефонът позвъня. Добре че не стоеше до главата ми…Ааах!... Ще видя кой е… (Отваря телефона.) Ало! ЖЕНАТА: (преправяйки гласа си.) Ало! Търся Ви от една филмова къща. Сценаристът… МЪЖЪТ: (охкайки.) Същият е на телефона. Заповядайте. ЖЕНАТА: Ти ли си, скъпи? Как се чувстваш? МЪЖЪТ: Много зле… Много зле. Значи въпросният филм няма да бъде заснет, така ли?... Ааах! ЖЕНАТА: Скроеното добре върви. Отговори ми само с „да” или „не”. Разбрахме ли се? МЪЖЪТ: Да. ЖЕНАТА: Можеш ли да вървиш? МЪЖЪТ: Не. ЖЕНАТА: В сравнение с предишното, как е състоянието ти сега? По-зле ли си? МЪЖЪТ: Да. Но този филм трябва да бъде заснет. Ааах!... Да, малко съм неразположен. Но предполагам, че утре ще мога да стана. Тогава подробно можем да поговорим. Режисьорът трябва да бъде сменен. Наистина, филмът ни стана един път филм! ЖЕНАТА: Пожелавам ти скорошно оздравяване, любими. МЪЖЪТ: Благодаря Ви за вниманието. Вие сага в компанията (дружеството) ли сте? ЖЕНАТА: Браво, добре се справяш. У дома съм. Ти не мисли за мен. Ах как бих искала да бъде при теб, край теб! МЪЖЪТ: С този сценарий не може. Кешке да можеше! И аз съм на мнение да бъде заснет в такъв вид, в какъвто си е. Но кому е потребно това, моля Ви, утре да уточним тези неща. Може ли? ЖЕНАТА: Може. Мляс, мляс, мляс! МЪЖЪТ: Да, да, от същото. ЖЕНАТА: Мляс, мляс, мляс! МЪЖЪТ: (затваря телефона.) Колко много ме обича! Как ми съчувства за болките, които понасям! На следващия ден, макар и приведен малко напред, отидох на работа. Полагах неимоверни усилия, за да не куца работата. Но, тази инвалидност бе от голяма полза за мен. Сега, също както беше преди, телефоните отново зачестиха. ЖЕНАТА: (вече набрала номера.) Ало! МЪЖЪТ: Ало! ЖЕНАТА: Пак съм аз! Ако ти е удобно, можем ли да се срещнем? МЪЖЪТ: Можем, любов моя. Благодаря ти за съобразителността. Ааах! ЖЕНАТА: Вече не бих желала да те измъчвам. МЪЖЪТ: От сега нататък бъди все тъй мила, бива ли? Ааах!... ЖЕНАТА: Чувстваш ли още болка? МЪЖЪТ: Не искам да те тревожа. Моля те, да не ми задаваш такива въпроси. ЖЕНАТА: Разбира се, любими. Няма да ти задавам. МЪЖЪТ: И сякаш онази сприхавата жена беше си отишла, а на нейно място бе дошъл един ангел. ЖЕНАТА: Хайде, повече да не те безпокоя. МЪЖЪТ: Благодаря ти за това, че ме потърси. ЖЕНАТА: Мляс, мляс, мляс! МЪЖЪТ: Мляс, мляс!... Ааах!... Мляс, мляс! (Едновременно затварят телефоните.) МЪЖЪТ: Не стига това, но него ден отидох и на лекар. Прегледа ме, направи ми рентгенова снимка, би ми някаква инжекция и ми каза – на тази възраст да не вдигам тежки неща!? Даде ми и успокоителни лекарства. Нея вечер, след като постлах одеялото, легнах на пода. На сутринта, като станах, нямаше ми нищо. Зарадван, отидох на работа. Ти пак ме потърси. ЖЕНАТА: На най-представителния мъж в света – добър ден! МЪЖЪТ: Добър ден. ЖЕНАТА: Днес как се чувстваш? МЪЖЪТ: Някога бях гледал един американски филм. Героят във филма, за да задържи вниманието на жената все тъй живо, дори беше си счупил крака нарочно. И аз, също като него, трябваше да използвам тоя случай както трябва. ЖЕНАТА: Ало, попитах те как се чувстваш. Ако моментът е неудобен, можем и да не говорим. МЪЖЪТ: Не, не, удобен е. Но аз не съм добре. Любов моя, да не би да остана куц? Болките ми продължават да се увеличават. А ако се парализирам? ЖЕНАТА: Изхвърли от главата си тези мисли. Няма да мине много и ти ще оздравееш. МЪЖЪТ: Искаш да ме успокоиш, но ако не мине? ЖЕНАТА: Цял живот бих се погрижила за теб, мили. Слушай сега да ти разкажа нещо смешно. Един ми поиска ръката. МЪЖЪТ: Ааах! Кой е той? ЖЕНАТА: Един мъж, който е с две години по-голям от мен. Има си кола, има си апартамент. Но си няма баща и майка. МЪЖЪТ: Значи, грозде без чепка, както се казва. Ааах! Познаваше ли те отпреди? ЖЕНАТА: Не, душо. Живее в съседния жилищен блок. Следял ме е при влизане и излизане. МЪЖЪТ: Добре, че не ме е видял с теб! ЖЕНАТА: Какво щеше да се промени? Снощи ненадейно дойде у дома. Нашите много го харесаха. МЪЖЪТ: Ааах! Ааах!... А ти? Ааах! ЖЕНАТА: Може да се каже, че е красив мъж. И професията му е доходна. МЪЖЪТ: Ааах! Не бива да го изпуснеш. Ааах! ЖЕНАТА: Полекичка го издърпах на една страна и му казах: „Я се виж какъв мъжага си – същински лъв! Няма защо да се залъгваш с мен. Аз си имам закачка.” МЪЖЪТ: Ооох! ЖЕНАТА: Добре ли съм му казала? МЪЖЪТ: Значи аз съм ти закачка, така ли? ЖЕНАТА: Как можеш да го помислиш? Ти не си ми закачка, а всичко, всичко си ми ти! Нарочно употребих думата „закачка”, за да помисли, че съм момиче от простолюдието! Разбрахме ли се? Повече да не те тормозя. Мляс, мляс, мляс! МЪЖЪТ: Мляс, мляс, мляс! (Затварят телефоните.) МЪЖЪТ: В офиса, докато стоях прав, в нормално състояние, чух да прокънтяват нечии стъпки. Тези стъпки ми бяха познати. Веднага констатирах, че идваш ти. (МЪЖЪТ, тъй като е с папка в ръка, се хвърля на земята. ЖЕНАТА, с букет в ръка и сияеща, влиза.) ЖЕНАТА: Куку, къде си? Аз дойдооох! МЪЖЪТ: (ужким че се превива от болка.) Ох, добре че дойде. Хвани ме за ръката и ме вдигни. ЖЕНАТА: Как стана? Как падна на земята? МЪЖЪТ: Трябваше да взема тази папка. И аз не разбрах, как изведнъж се намерих на земята. Ааах! (ЖЕНАТА го хваща за ръката и с усилие го вдига от пода. МЪЖЪТ сяда на стола.) МЪЖЪТ: Мина… Аххх! Мина ми, бъди спокойна. ЖЕНАТА: Как мога да бъда спокойна при това положение? МЪЖЪТ: (сякаш стремейки се да създаде впечатление, че прикрива болката си.) И цветя си донесла. ЖЕНАТА: Тъй като не можах да дойда у вас, предпочетох да те посетя тук. МЪЖЪТ: Много си деликатна, благодаря ти. Бихме ли пили по един чай? ЖЕНАТА: Може. МЪЖЪТ: (вика от мястото си.) Махмуд ефенди!... Махмуд ефенди!... Няма ли го тоя човек, бре? ЖЕНАТА: Кой е той? МЪЖЪТ: Прислужникът ми. Длъжен е да стои пред вратата ми. (Ядосано.) Ето така на, напуска мястото си и кой знае къде се пилее сега! (Забравяйки „играта”, се изправя и в нормално състояние се движи към вратата. Застава в отвора на вратата и вика.) Къде си бе, Махмуд ефенди? Ха, донеси два чая в моята стая. (ЖЕНАТА в ужас, следи МЪЖА. МЪЖЪТ забелязва, че е направил грешка. Ето защо, под изпитателния поглед на ЖЕНАТА, пак се превива на две, и в това положение идва и сяда на мястото си.) МЪЖЪТ: Ааах! Понякога забравям положението си, но после болката се увеличава. Както стана сега. Ааах! ЖЕНАТА: Стани! Стани! Накрак ти казвам! МЪЖЪТ: (уж че не разбрал. Със зор се вдига от мястото си.) Защо? Какво се случи? ЖЕНАТА: Върви! Върви ти казвам! Марш към вратата! МЪЖЪТ: Болиии! ЖЕНАТА: Преди малко не болеше ли? МЪЖЪТ: Не мога да разбера какво преследваш с това? Ааах! ЖЕНАТА: Твърде добре го разбираш. Ти си един измамник! Подлец, който използва моите чувства за милосърдие. Базсрамник такъв! МЪЖЪТ: Много несправедливо постъпваш. ЖЕНАТА: Изправи се! МЪЖЪТ: (Изправя се.) Искам да ти обясня нещо, Виж, пак ме заболя! Ааах! ЖЕНАТА: Кога ти мина? Искам да ми кажеш открито. МЪЖЪТ: Гледай ти чудо! Наистина вървя! Минало ми е… минало! (МЪЖЪТ правейки различни движения, обикаля сцената.) Просто не мога да повярвам. ЖЕНАТА: Престани да се лигавиш, аби кажи истината. Поради какво почувства нужда да прибегнеш до това? Хайде, говори! МЪЖЪТ: Искам да ме разбереш… че не искам да те загубя. ЖЕНАТА: Това може ли да върви така, как мислиш? При теб всичко е изградено върху лъжата! Не, така не може и не бива да върви! МЪЖЪТ: (просълзява се.) Не разбираш ли, че те обичам? Не виждаш ли, че за да не те загубя съм предприел война от национален мащаб? ЖЕНАТА: Аз се самопожертвам за теб. Всички наоколо ме обвиняват. Независимо от жена ти, дъщеря ти и шурея ти, аз настойчиво продължавам връзките си с теб. Защо? Защото само ти ли си един единствен мъж на тоя свят? А ти какво правиш? Веднъж в седмицата се срещаш с мен, и то между четири стени, и, след като задоволиш своя полов нагон, ме оставяш пред къщата ни. Все едно, че съм употребена салфетка! Ти, докато спиш спокойно в прегръдките на жена си, някога мислил ли си, аджаба, аз как прекарвам нощта? Спала-недоспала, знаеш ли в какви кошмари ме заварва зората? Вече нямам доверие в теб. Ти ме караш да почувствам цялото унижение на втората жена. Не стига това, но ти не пренебрегваш преследването на всяка изпречила се пред теб жена, с голи крака! (Разгневена, излиза.) МЪЖЪТ: Беше заминала. Никога до тогава не бях те виждал толкова решителна. Същият ден и през следващите дни, за пръв път бях почувствал, че нещо се скъса в душата ми, ме нещо в сърцето ме боли. Значи, дотогава не съм знаел какво нещо е любовта. Най-напред, набързо направената женитба на младини, после – само заради приключението – връзките, започнали и свършили с най-различни жени… Казват, че когато е влюбен, човек не иска нито да яде, нито да пие. Но с мен стана точно обратното. Ядях и пиех, каквото ми попаднеше! Но каквото и да правех, ти нито за минута не се отделяше от мен. Ти винаги беше с мен… край масата… като вървях по пътя… на работа… вкъщи… Дори една нищо и никаква песен, която възпяваше любовта, ме караше да открия в себе си особени чувства, които дотогава не знаех. Боже Господи, това ли беше любовта? Да мислиш все за нея? Да си спомняш с огорчение и за най-дребните нейни обноски? И отново да преживееш дори онези недопустими спорове, които трябваше да бъдат посрещнати с необходимата за времето си снизходителност? – Бях разбрал истината… Без теб не можех да живея. (Набира номера.) Каталог: oyun ceviri -> bulgarca bulgarca -> К ъ з ъ л ъ р м а к (Kızılırmak) ч е р в е н а р е к а bulgarca -> Тунджер джюдженоглу задънена улица (Çikmaz sokak) bulgarca -> Тунджер джюдженоглу подслон за жени, жертва на насилие bulgarca -> Тунджер джюдженоглу лавина (ÇIĞ) bulgarca -> Тунджер джюдженоглу посетител (Zİyaretçİ) (Черен хумор) bulgarca -> Тунджер джюдженоглу бояджия (Boyacı) (Комедия от интриги в 2 части) Tuncer Cücenoğlu bulgarca -> Тунджер джюдженоглу к е п е (Şapka) Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|