Тунджер Джюдженоглу матрюшка (Matruşka) Комидия в две части
МЪЖЪТ: Джеймс Бонд е полицейски агент. Единственото вярно е, че и той е англичанин. Писателят е Едуард Бонд. Ще бъде Едуард. ЖЕНАТА
Изтегляне 0.76 Mb.
|
МЪЖЪТ: Джеймс Бонд е полицейски агент. Единственото вярно е, че и той е англичанин. Писателят е Едуард Бонд. Ще бъде Едуард. ЖЕНАТА: (радва се като дете.) Точно съответства. Каква е тази културност у теб? МЪЖЪТ: Е, съмняваше ли се? Всъщност, това ни е работата. Хайде, целунах те. (И тоя път по същия начин затварят телефоните.) ЖЕНАТА: (вече решила кръстословицата. Телефонира.) Алооо!... МЪЖЪТ: Ало!... Питай!... Хайде, каквото ще ме питаш, питай!... ЖЕНАТА: Край. Реших я. Сега търся една нова кръстословица. МЪЖЪТ: Ако някъде се запънеш, пак можеш да ми се обадиш. Разбрахме ли се? ЖЕНАТА: Разбрахме се. Но… такова… Аз много се страхувам. МЪЖЪТ: От какво се страхуваш? ЖЕНАТА: Няма да има никаква злополучност, нали? МЪЖЪТ: Каква злополучност може да има? Аз осигурих всичко. Работата е тип-топ! Докато си при мен, няма от какво да се страхуваш. В това можеш да бъдеш сигурна. ЖЕНАТА: Добре. МЪЖЪТ: Хайде, целувам те. (С насрещни наподобявания на целувки, затварят телефоните.) МЪЖЪТ: Защо каза, че се страхува? Или какво, да не би да е девственица нещо? Ако е девственица, тогава изгоряхме като борина! Да се надяваме, че не е. Не, не, не може да е девственица! Сгодила се … стигнала до тази възраст … Не може да бъде девствена, джанъм!... Хайде, вече да се срещнем. ЖЕНАТА: До тогава има още ред телефонни разговори. МЪЖЪТ: Остави ги. Нищо и никакви разговори са те. И никому непотребни… Хайде, да се срещнем вече. ЖЕНАТА: Но, доколкото си спомням, тогава не казваше така. МЪЖЪТ: Хайде, вече изгубих всякакво търпение… Взех те с колата… И дойдохме пред жилищния блок, където е квартирата на моя братовчед. Известно време останахме да чакаме в колата. Защото по това време едно многодетно семейство излизаше от блока. Преди това, те бяха ме видели да идвам тук с разни жени. Неизвестно защо, бях се засрамил. (На ЖЕНАТА.) Ти за малко остани в колата. Най-напред аз да сляза и да се кача горе. А ти можеш да дойдеш след малко. (Уж че тръгва.) ЖЕНАТА: Ама че се обърка! Кой номер апартамент е? МЪЖЪТ: Втори етаж, номер пети… Отивайки към входа, минах покрай семейството. Дори, смятайки го в реда на нещата, най-учтиво ги поздравих. Но възрастната лелка не повярва на това, като каза: „В колата някой стои и чака!” А едно от децата им, седем-осем годишен хлапак, сякаш доизяснявайки рече: „Този път паркирал много наблизо.” Майката се опита да го отведе, но хлапакът му с хлапак, след като се отърва от ръцете на майка си, остана да чака, за да види какво ще стане по нататък. Сякаш имаше намерение с очите си да види твоето влизане в жилището. Но майка му, като му удари една плесница, каза: „Още от сега не бива да свикнеш на тези безобразия!” – и го затътри след себе си. ЖЕНАТА: Семейството, като минаваше вкупом покрай колата, възрастната жена едно хубаво се наведе, за да ме види по-добре иззад стъклото, сякаш подхвърляйки си думите на мен, каза: „А! Този път е друга.” А младата жена изрази гледището си със следните думи: „Човекът се занимава с филми. Сигурно ги подвежда, като им обещава да ги прави актриси.” След като се отдалечиха, в един момент през ума ми мина мисълта да тръшна вратата и да се махна. Но бързо смених решението си. И бежешката влязох в жилищния блок. И преди още да съм стигнала до вратата на апартамента, ти ме хвана и ме дръпна навътре. МЪЖЪТ: Насмалко да ни хванат! ЖЕНАТА: Мен ме видяха. МЪЖЪТ: Няма значение. ЖЕНАТА: И с други жени ли си идвал в тази квартира? МЪЖЪТ: Да, но дума, че от сега нататък само с теб ще идвам тук. ЖЕНАТА: Чия е тази квартира? МЪЖЪТ: На един мой братовчед. Не се безпокой. Не сме на чужда място. (Хвърля няколко миндера на пода. От предварително подготвените две чаши, едната я подава на ЖЕНАТА и я принуждава да седне върху миндерите.) Каква музика предпочиташ? ЖЕНАТА: Класическа. МЪЖЪТ: Класическа ли? Де да бяхме сега в колата! Защото моят братовчед е малко недодялан. (Претърсва наоколо.) Да видим, дали ще хареса това. (Чува се една романтична музика.) Хареса ли я? ЖЕНАТА: Много е хубава. МЪЖЪТ: Жив да не ме видиш, ако не кажеш истината. Иначе, знай, бих слязъл да взема от колата друга касета. ЖЕНАТА: Наистина е хубава! „Ааах! Милий, мога ли да те зажаля?” МЪЖЪТ: „И аз мога ли да те зажаля, скъпа?” Знаеш ли, че този, който пее, преди да стане певец е бил футболен вратар? Иглесиас! Какъв прекрасен глас има! ЖЕНАТА: Същевременно, нежен и представителен е! Жените умират за него. МЪЖЪТ: Ревнувам те от него. ЖЕНАТА: Щом ти си при мен, за никого не бих умряла аз. Не искам и ти да умираш за никоя. МЪЖЪТ: Как можеш да допуснеш, че ще направя това. От сега нататък всички жени ми са запретени. ЖЕНАТА: В миналото не бяха ли запретени? МЪЖЪТ: Моля те, да оставим миналото настрана. Нов живот започна вече за мен. ЖЕНАТА: И за двама ни. МЪЖЪТ: Вярно, и за двама ни. Ти за мен ще бъдеш подтикваща сила. Известно е, че зад всеки преуспял мъж, стои един мъж. ЖЕНАТА: (смеейки се.) Мъж ли? МЪЖЪТ: Извини ме… Стои една жена! (Като котка се приближава към ЖЕНАТА отзад и започва да я целува по раменете.) ЖЕНАТА: Винаги така ли започваш? МЪЖЪТ: Да… всъщност, не! Всичко това беше в миналото. ЖЕНАТА: Колко глупава съм била. Сега се самообвинявам затуй, че тогава дори на признанията ти не надавах ухо. (Изнервена, изважда едната си обувка, за да я хвърля.) МЪЖЪТ: Но така не беше извадила обувката. (Нахлузва обувката на крака й. После старателно я изважда и слага настрани. Същото прави и с другата обувка. И след като и той самия се съблича, като пантера се нахвърля върху ЖЕНАТА.) Ти ще бъдеш жената, която ще стои зад мен! ЖЕНАТА: Кажи ми „Женичката ми”! МЪЖЪТ: Женичката ми. Ти си ми женичката. И ти ми кажи „Мъжлето ми”! ЖЕНАТА: Мъжлето ми. МЪЖЪТ: Женичката ми!... (Затъмнение. Започва да се оттъмнява. МЪЖЪТ пуши цигара.) ЖЕНАТА: Запали една цигара и за мен. МЪЖЪТ: Извинявай… (Запалва и й подава.) ЖЕНАТА: Обичаш ли ме? МЪЖЪТ: Много, много те обичам. ЖЕНАТА: Сякаш го казваш по принуда. Разочаровах ли те, хм? Защото ми се виждаш нещо обиден. Да не би пък да ти е накривяло от това, че не съм девствена. МЪЖЪТ: Неее! Разбира се, че бих предпочел за първи път с мене да беше си легнала, но мисля, че не мога да имам никакви претенции за това. И ето защо не го правя и на въпрос. Ти ли ще станеш първа, или аз да стана? ЖЕНАТА: Затвори си очите. И не ме гледай. МЪЖЪТ: Не искам да се срамуваш от мен. ЖЕНАТА: Ще дойдат и такива дни. Но, засега си затвори очите. (МЪЖЪТ си затваря очите. Но незабелязано не забравя да погледне и часовника си. ЖЕНАТА, като да яхне кон, го възсяда и започва да го гъделичка.) МЪЖЪТ: Недей!... Миля те, недей!... Дразня се, престани! ЖЕНАТА: Друго какво ще правим? МЪЖЪТ: (обръща се и я взема под себе си.) Какъв хубав съвместен живот, нали? Възбуждаш ме, знаеш ли? И тази възбуда никога не бива да престане, няма и да секне. Трябва веднъж в седмицата да бъдем заедно, за да не се превърне в навик. Трябва да разкажем един на друг всичко, което ни се е насъбрало. Хайде, да станем вече. ЖЕНАТА: Още малко. Да останем още малко. МЪЖЪТ: Не бива. Не искам вкъщи да се дигне крамола. Искаш ли моята да ме огорчи? ЖЕНАТА: Не искам. (Минава „навътре”.) МЪЖЪТ: (подир нея.) Заедно с теб „рисуваме картината на щастието”. Много хубаво прилегна тук стихът на Назим Хикмет. И друг път трябва да го използвам този стих. ЖЕНАТА: („отвътре”.) Колко бих искала вечерта ни да не остане наполовина, а да посрещна зората в твоите обятия. МЪЖЪТ: (в същото време се облича.) Един ден и това може да се осъществи. Току-виж, че съм организирал една екскурзия. И за няколко дни сме запрашили нанякъде. Не може ли? ЖЕНАТА: (вече облечена, идва. И записва нещо на едно листче.) Домашният ми телефон. През всяко време на денонощието можеш да ме потърсиш. МЪЖЪТ: Най-напред ти излез. Върви и ме чакай в колата. Аз веднага идвам. Гледай да не ни видят. ЖЕНАТА: Не ми се искаше да дойдеш чак пред нашата къща. Затова ме остави в началото на улицата. МЪЖЪТ: И имаше право. Не искаше да се разчуе името ти. ЖЕНАТА: Да видим дали щеше да ме потърсиш, като се прибереш вкъщи? МЪЖЪТ: Не можех, макар че това щеше да бъде една деликатност, защото жена ми още не беше заспала. ЖЕНАТА: Чаках през цялата нощ. Чаках да чуя гласа ти, който да ми съобщи, че си пристигнал жив и здрав. Казах си: ама ако е станала някаква катастрофа?... Да пази Бог!... Макар и късно, намерих този, когото търсех. МЪЖЪТ: Най-после като че ли намерих тази, която търсех. При раздяла и тя ми направи въртели, но това трябва да е от обвързаността й. Колко хубаво ще бъде, ако все тъй продължи!... Бихме осъществили нашите мечти, без да разтуряме нашия семеен порядък!... Как ми домиля сега за едно „ало”!... Но, мога да бъда хванат на местопрестъплението и… това да ми е краят!... А ако на телефона излезе баща й или някой друг от семейството? А може и да е заспала вече! ЖЕНАТА: Не бива да му дам възможност да усети, че най-много обичам да ме целуват по врата. Какво ли пък намира толкова в пръстите на краката ми? МЪЖЪТ: Трябва да заспя. На следващия ден, след една такава безсънна нощ, работа не ми спори. Трябва да заспя… Поне да броя овцете, както се препоръчва при такива случаи… Едно, две, три, четири, пет, шест… ЖЕНАТА: Не изглупявай. Стани вече. Поне да завършим първата част на представлението. МЪЖЪТ: Добре, да завършим. ЖЕНАТА: Та след 15-минутен антракт, всеки от зрителите да дойде на себе си. Сигурно са се изморили, като рекли да се запознаят с човек като теб и де те опознаят отблизо. МЪЖЪТ: Права си. Но, да ти кажа ли, никак не е лесно и тебе да опознаят. Това представление не се ли нарича „Матрьошка”? ЖЕНАТА: Да, така се нарича. МЪЖЪТ: Е, добре, този писател маниак ли е? Какво общо има сега тук това с „матрьошката”? ЖЕНАТА: Изглежда, че си забравил, че всеки от вас тук, именно във втората част на представлението ще види какво общо има това с „матрьошката”. Хайде, ставай. Трябва да поблагодарим на зрителите, че ни гледаха, без да им доскучае… И още нещо: преди да сложим точка на първата част, трябва да има един финал, който да служи като шоков удар. Знаеш ли какво стана днес: изневерих ти с един друг мъж! Защото ти беше го заслужил. А се знае какво, че който е заслужил, трябва да изтърпи и наказанието си. (МЪЖЪТ, с отчаянието на дете, от ръцете на което са взели играчките му, се обърква и тичешком тръгва подир ЖЕНАТА, която се е насочила към кулисите.) МЪЖЪТ: Една минута!... Само една минута!... К Р А Й Н А П Ъ Р В А Т А Ч А С Т. В Т О Р А Ч А С Т (ЖЕНАТА идва с хавлия върху себе си.) ЖЕНАТА: Взех един душ. И дойдох мъничко на себе си. Взех решение да се разделим вече с него. Но трябва да намеря някакъв задоволителен аргумент, с който да убедя и самия него. По-право, да го накарам да си признае всичко, за да не ме обвинява после. Или – изцяло с мен, или пък – без мен! МЪЖЪТ: (влиза.) Истина ли е това, което ми каза? ЖЕНАТА: Никога не съм те излъгала. МЪЖЪТ: Ти ли? Караш ме да се смея. (Нарочно се смее.) Ха-ха-ха! ЖЕНАТА: Много е комично. МЪЖЪТ: Да, наистина е комично да ми кажеш, че не си ме излъгала. Нима допускаш, че не зная, че го казваш нарочно, за да ме измъчваш? ЖЕНАТА: Не се самоубеждавай напразно. Защото до обяд, въпреки многократните ми търсения, теб те нямаше на работа. Не беше оставил и никаква вест. Не можех да се примиря с мисълта, че ти ме считаш за несъществуваща. Затова се срещнах с него и… МЪЖЪТ: Кой е той? ЖЕНАТА: Длъжна ли съм да ти дам сметка? Той е той! И никак не е от значение кой е той. От значение беше да ти отмъстя. МЪЖЪТ: Измъчваш ме. ЖЕНАТА: И ти беше ме измъчил. МЪЖЪТ: (нервно.) Ти не можеш да ми изневериш с друг. ЖЕНАТА: Вече ти изневерих. МЪЖЪТ: Ти луда ли си, ма? (Хваща я за ръката и я стиска.) Кажи де, луда ли си или що? ЖЕНАТА: Полудя. И добре стана!... Пусни ръката ми, причиняваш ми болка. МЪЖЪТ: (пуска ръката й и изритва миндера, който е на пода.) Ти ме лъжеш. ЖЕНАТА: Боли те, но това ме прави щастлива. Ти можеш да изневериш, защото си мъж, а аз не мога да изневеря, защото съм жена, така ли? Изневерих ти, и още как! МЪЖЪТ: Ако беше ми изневерила, не би приела предложението ми да се срещнем. А ти дойде. ЖЕНАТА: По кой друг начин щях да ти разкрия истината? Тази равносметка непременно трябваше да стане. Повече не мижех да търпя. И не можех да си разреша, да продължи все така тази връзка между нас. Защото все аз страдах от нея. След първата ни взаимност, когато ме остави у дома, не ме удостои поне с едно телефонно обаждане. (ЖЕНАТА съблича хавлията и остава с всекидневните си дрехи.) ЖЕНАТА: Като дойдох в магазина, веднага те потърсих. (Набира номера на телефона.) МЪЖЪТ: (отваря.) Ало! ЖЕНАТА: Добър ден. МЪЖЪТ: Здравей! ЖЕНАТА: Здравей! Снощи много се разтревожих за теб. Как пътува? МЪЖЪТ: Улиците бяха празни. За късо време пристигнах вкъщи. ЖЕНАТА: Можеше да ми телефонира. МЪЖЪТ: Помислих, но се уплаших да не би да те безпокоя. При това можеше и да спиш. ЖЕНАТА: Не можех, защото пияниците, излезли от кръчмите, бяха все още по улиците. МЪЖЪТ: Много съм ти благодарен за това, че си мислила за мен. ЖЕНАТА: След работа можем да седнем някъде и да пием чай. МЪЖЪТ: Шуреят със семейството си цял да дойде у дома. Трябва рано да се прибера вкъщи. ЖЕНАТА: Аз мога да убия тоя твой шурей. МЪЖЪТ: Няма да е лошо. По тоя начин и аз бих се отървал от него. ЖЕНАТА: Никога не ме лъжи, разбираш ли? Мразя лъжата. МЪЖЪТ: А ако те излъжа, за да не те засегна? ЖЕНАТА: Предпочитам да ме засегнеш, отколкото да ме излъжеш. Това по бих изтърпяла. Но, особено изневярата, никога не бих ти простила. МЪЖЪТ: Отде го измисляш всичко това? ЖЕНАТА: Казвам ти го, за да знаеш. Заклевам ти се, че в такъв един случай, тази хубава взаимност между нас веднага би свършила. МЪЖЪТ: А ако не искам да свърши, тогава? ЖЕНАТА: Тогава, няма проблем. Защото аз съм те приела такъв, какъвто си. И имам правото да искам това от теб. МЪЖЪТ: Не се вдетинявай… ЖЕНАТА: … ми каза. Но, накрая, никак не се поколеба да ми изневериш. Сега искам да чуя това от устата ти. Моля да ми кажеш истината. Няма да ти се разсърдя и ще ти простя. Стига да ми кажеш истината. Ти ми изневери, нали? Кажи „да” и аз ще забравя всичко. Хайде, кажи „да”! МЪЖЪТ: Не! ЖЕНАТА: Лъжеш. МЪЖЪТ: Не! ЖЕНАТА: Ти плачеш ли? МЪЖЪТ: (обръща главата си настрани.) Не! ЖЕНАТА: Не ти вярвам. Наужким плачеш. МЪЖЪТ: Накара ме много да се измъчва. ЖЕНАТА: Аз те обичах. МЪЖЪТ: Срещахме се в края на всяка седмица. Но ме търсеше всеки ден и то многократно. ЖЕНАТА: (набира номера.) Здравей! МЪЖЪТ: Здравей! ЖЕНАТА: Какво правиш? МЪЖЪТ: Работя. А ти? ЖЕНАТА: Мисля за теб. МЪЖЪТ: И аз – за теб. ЖЕНАТА: Но беше казал, че работиш? МЪЖЪТ: Значи като мисля за теб, същевременно и работя. И какво друго мога да направя. Защото, никой на никого заплата не дава, за да стои. Целувам те. ЖЕНАТА: И аз – теб. (Телефоните се затварят с насрещни целувки.) МЪЖЪТ: В първите дни много ме радваха честите ти търсения по телефона. И няма защо да те лъжа, че се възгордявах от думите ти, че непрекъснато мислиш за мен. ЖЕНАТА: (набира номера.) Ало! (МЪЖЪТ издава звук на целувка. ЖЕНАТА му отговаря със същото. И едновременно затварят телефоните.) МЪЖЪТ: И това продължи не с дни, а със седмици. От време на време и аз те търсех. Но бях започнал да се отегчавам от това. Разбрах, че това, което правехме е нещо безсмислено, но се опасявах да не те огорчавам. (Набира номера.) ЖЕНАТА: Ало! (МЪЖЪТ издава звук на целувка. ЖЕНАТА му отговаря със същото. Най-напред МЪЖЪТ, а след него и ЖЕНАТА затварят телефоните.) МЪЖЪТ: Веднъж ми беше позвънила точно седемнайсет пъти. ЖЕНАТА: Не, шестнайсет! МЪЖЪТ: Седемнайсет! ЖЕНАТА: Изглежда, бъркаш броя им с тоя на изпитите чаши чай. МЪЖЪТ: Както и да е. Понякога ме търсеше в неудобно за разговор време. Един ден, в кабинета си имах належащ делови разговор с един от клиентите ни. Съгласно строгата заповед на собственика на фирмата, непременно трябваше да приема тази работа. ЖЕНАТА: (набира номера.) Ало! МЪЖЪТ: Ало! ЖЕНАТА: Мляс, мляс, мляс! МЪЖЪТ: Моля, какво обичате? ЖЕНАТА: Така ли се отнасяш към мен? МЪЖЪТ: Господине, в момента сме на заседание. Моля, оставете си телефонния номер, аз ще ви потърся. ЖЕНАТА: Много те обичам. МЪЖЪТ: Разбирам Ви, господине. Но, моля Ви, позволете ми аз да Ви потърся. ЖЕНАТА: Какво става? Какви са тези купешки думи? Какъв „господин” съм ти аз? И какво е това „Моля, какво обичате”? МЪЖЪТ: Много добре Ви разбрах. Предполагам, че в разстояние на половин час ще Ви потърся. ЖЕНАТА: Не затваряй! Да не си посмял, чуваш ли ме? МЪЖЪТ: Дочуване! (Затваря телефона.) Много се извинявам, господине. (ЖЕНАТА пак набира телефонния номер.) МЪЖЪТ: Човек не може да си представи какво намаление иска. (Телефонът звъни. Взема слушалката.) Ало! ЖЕНАТА: Защо затвори телефона в лицето ми? МЪЖЪТ: Ало!... Ало!... ЖЕНАТА: Тези номера не ми минават, да знаеш. Да не си посмял пак да ми затвориш телефона! МЪЖЪТ: Не ви чувам! (Затваря телефона. Но слушалката оставя настрани.) Да не ни пречи на разговора, господине. (ЖЕНАТА отново набира номера. Разбира, че телефонът е „заето”, но при все това продължава да върти телефона. МЪЖЪТ привидно изпраща клиента. И веднага след това грабва телефона и набира номера. Като разбира, че телефонът звъни „заето”, затваря го. Тоя път пак звъни неговия телефон.) МЪЖЪТ: Ало! ЖЕНАТА: Не затваряй! МЪЖЪТ: Няма да затворя, душичке мила, клиентът си замина. ЖЕНАТА: Щом е заминал, защо веднага не ме потърси? МЪЖЪТ: Потърсих те, но телефонът ти беше зает. Кълна ти се. ЖЕНАТА: Изпитваш досада вече от мен, така ли? Затваряш ми телефона в лицето! Това не мога да ти простя! МЪЖЪТ: Виж какво, душичке моя, водех един делови разговор. Защо не искаш да ме разбереш? ЖЕНАТА: Можеше да ми кажеш, че ме обичаш. МЪЖЪТ: При мен беше един много важен клиент и с него водехме много сериозен разговор. ЖЕНАТА: Значи, връзката между нас не е сериозна! Разбира се, защото само в края на седмицата се затваряме между четири стени. Ако искаш да чуеш истината, това не е достатъчно. Трябва да ми отделяш повечко време. Питаш ли ме поне, имам ли някакъв проблем. МЪЖЪТ: Не питам ли? Всеки път питам. Имаш ли някакъв проблем? ЖЕНАТА: Имам. Трябва да говоря с теб. МЪЖЪТ: Говори. Слуша ЖЕНАТА: Някои работи не могат да се говорят по телефона. След работа мини и ме вземи. МЪЖЪТ: Не мога. ЖЕНАТА: Но аз имам проблем. Трябва да ме изслушаш. За час-два да седнем някъде и докато пием чай, да разговаряме. МЪЖЪТ: Ще те взема на излизане от работа. (Затварят телефоните и уж са седнали някъде.) МЪЖЪТ: Душо моя, за час-два каза, преди да дойдем, а ето вече три часа, откакто сме заедно. А ти още не си ми разказала какъв ти е проблемът. Моля те, не ме карай повече да закъснявам. Вкъщи може да възникне разправия. ЖЕНАТА: Нека! МЪЖЪТ: Нека ли? Та ти искаш да бъда наруган ли? ЖЕНАТА: Да. МЪЖЪТ: Тогава, аз си заминавам. Щом е тъй, довиждане. ЖЕНАТА: (застава пред него.) Не можеш да заминеш. МЪЖЪТ: Виж, наоколо има хора, гледат ни. Не можеш ли да говориш по-тихо? ЖЕНАТА: Не мога. МЪЖЪТ: Ако искаш викай, бе! Аз си отивам. Стига вече. ЖЕНАТА: (отново се изпречва на пътя му. Хленчи.) Моля те да ме изслушаш. МЪЖЪТ: (отново сяда.) Слушам те. Хайде, не протакай повече. ЖЕНАТА: Аз… аз… съм бременна. МЪЖЪТ: Какво? ЖЕНАТА: Ще имаме бебе. МЪЖЪТ: Отде знаеш? ЖЕНАТА: Нямам менструация. Изминаха пет дни. МЪЖЪТ: Но… понякога… може и да закъснее… Напрежение, тревога… всичко може да повлияе. ЖЕНАТА: (от чантата си изважда една медицинска бележка и му я подава.) Би ли хвърлил едно око на тази медицинска бележка. МЪЖЪТ: (прочита.) Извинявай. Много се извинявам. А толкова много внимавахме. Как може да стане? ЖЕНАТА: (към зрителите.) А как исках да ми каже: „Не се тревожи. Веднага след като се разведа с жена си ще се оженим с теб”. Ако беше ме обикна, така щеше да каже. МЪЖЪТ: Щом положението е такова… Но, няма значение… Нали го разбрахме още съвсем в началото. Имам един познат – гинеколог. ЖЕНАТА: И аз познавам един. Но, въпросът е, че ще струва сума ти пари. МЪЖЪТ: И това няма значение, но… колко? (Поглежда цифрата, която ЖЕНАТА е написала върху един лист хартия и му го бе подала. Лицето му придобива вид на объркан.) ЖЕНАТА: Не е необходимо ти да идваш. Стига да намерим необходимите пари. – Като казах това, ти стана и отиде да телефонираш на някого. И като се върна, лицето ти беше развеселено. Каталог: oyun ceviri -> bulgarca bulgarca -> К ъ з ъ л ъ р м а к (Kızılırmak) ч е р в е н а р е к а bulgarca -> Тунджер джюдженоглу задънена улица (Çikmaz sokak) bulgarca -> Тунджер джюдженоглу подслон за жени, жертва на насилие bulgarca -> Тунджер джюдженоглу лавина (ÇIĞ) bulgarca -> Тунджер джюдженоглу посетител (Zİyaretçİ) (Черен хумор) bulgarca -> Тунджер джюдженоглу бояджия (Boyacı) (Комедия от интриги в 2 части) Tuncer Cücenoğlu bulgarca -> Тунджер джюдженоглу к е п е (Şapka) Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|