У в о д 2 историография и изворов материал 4
ГЛАВА 1 ПРОТЕСТАНТСКИТЕ ДЕНОМИНАЦИИ В БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ. ДОКТРИНИ, ОРГАНИЗАЦИОНЕН И ДУХОВЕН ЖИВОТ, ДЕЙЦИ
Изтегляне 2 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.1.1. Съюзът на евангелските църкви от основаването си до края на Първата световна война
- 1.1.2. Устав на Съюза на евангелските църкви
- 1.1.3. Проблема с новото богословие
- 1.1.4. Финансово обезпечаване
- 1.1.5. Дейност, развитие и управление на църквите
- 1.1.6. Дейци на Съюза на евангелските църкви
ГЛАВА 1 ПРОТЕСТАНТСКИТЕ ДЕНОМИНАЦИИ В БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ. ДОКТРИНИ, ОРГАНИЗАЦИОНЕН И ДУХОВЕН ЖИВОТ, ДЕЙЦИ1.1. СЪЮЗ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ЦЪРКВИ (СЕЦ)1.1.1. Съюзът на евангелските църкви от основаването си до края на Първата световна войнаЕвангелистките църкви са най-старата протестантска деноминация в България. Църквите от тази деноминация се образували следствие дейността на Бостънския борд на конгрешанската (съборна) църкви1 (American Board of Commissioners for Foreign Missions). Първата съборна църква в нашата страна е тази в Банско, съществуваща от 1870 година2. Първоначално църквите се събирали на годишни конференции разпределени на две групи: централни конференции за църквите от района на Самоковската мисионерска станция и източни конференции - за района на Пловдивската мисионерска станция. През 1888 година в Пазарджик бил приет Устав на евангелистките църкви, а на 27.10.1889 година в София се състоял общ събор на църквите от двата района, на който било поставено началото на Съюза на евангелистките църкви3. Съборната евангелистка църква навлиза в разглеждания период със своя петдесетгодишна традиция. Поради спецификата на своето създаване църквите на тази деноминация са изцяло в Южна България, тъй като Северна България остава поле на дейност на мисията на Методистката епископска църква, следствие на споразумение между двата мисионерски борда. Съборните църкви навлизат в разглеждания период с изградена мрежа от поместни църкви, които с малки изключения се запазват като такива. Деноминацията разполага със солиден пастирски състав, изградена образователна система4 и със свое утвърдено място в българския обществен живот. Представители на движението са съпричастни на националноосвободителните борби на българите, взимат участие в изграждането на комитетската мрежа на БРЦК5 и Априлското въстание6, в борбата на ВМОРО7, във войните за национално обединение на България8. Евангелистите конгрешани взимат активно участие в обществения живот9 и заемат високи постове. Създават се добри контакти с двореца и други отговорни фактори на управлението10. Църквата се ползва с осигурената от Търновската конституция11 свобода, а с освобождаването на ръкоположените пастири от военна служба по време на Първата световна война12, получава и официално признание в нормативен акт на изпълнителната власт. Към началото на разглежданият период Съюзът на евангелистките църкви има водещо положение сред протестантската общност. В сравнение с другите съществуващи евангелистки деноминации - баптистката и методистката, съборната църква има повече църкви и членове от двете други взети заедно, има водещо положение в Българското евангелско благотворително дружество, на което всички председатели са от съборната църква13, религиозният представител14 (официален институт на българските протестанти пред правителството) също е винаги конгрешанин.
година от 8 до 10 ноември в с. Церово17, който преработва съществуващия устав на съюза. Издаденият през 1921 година “Устав на българските евангелски църкви”18 подробно излага учението и организацията на деноминацията. Основната структура на Съюза на евангелските църкви е поместната евангелска църква, която практически е самоуправляваща се общност. Основен принцип на деноминацията е демократизма, като всички ръководни и представителни длъжности се избират пряко или косвено от всички членове на църквата. По този начин членството играе определяща роля в живота на вероизповеданието. За членове се приемат попълнилите специална декларация, като некръстените се кръщават, а за кръстените (в източноправославна или друга християнска църква) кръщението се извършва единствено при тяхно изрично желание19. Този начин на приемане на членове показва една приемственост по отношение на традиционната за България църква. Признаването на източноправославното кръщение, а също и извършването на кръщение върху новородени и невръстни деца, приближават Съборната църква до традиционните и обредни християнски вероизповедания. Това положение създава възможност за добро взаимодействие с религиозното мнозинство в България, в обществения живот и междуличностните контакти. Тази позиция обаче влиза в конфликт с необходимостта от растеж на съборната общност, практически възможен предимно чрез прибавяне на новообръщенци. Това разминаване между положението, в което се намира общността (религиозно малцинство в нетолерантна среда) и вероизповедната доктрина (създадена и развита в индепендентските общности в Англия и Шотландия1 и сред американските пуритани2) се компенсира със споменатото вече попълване на декларация. В случая очевидно декларацията играе ролята на християнското кръщене, тъй като за новоприетите членове (освен родените деца на родители конгрешани) тя играе ролята на приобщаващ към общността акт. Това показва, че присъединяването към Съборната църква се схваща не толкова като акт на лично спасение в богословски смисъл, колкото като приобщаване към определен тип ценности - духовни и цивилизационни. В подкрепа на това ще преведем думите на Д.Н. Фурнаджиев виден пастир на конгрешанската църква и дългогодишен религиозен представител на цялата протестантска общност, че евангелистите (т.е. съборяните) не се занимават с прозелитизъм, а с образователна и възпитателна работа, защото имат достатъчно потомствени членове3. В подобен дух е и изказването на пастир В. Фурнаджиев в своята статия "Работене против църквата" на страниците на вестник "Зорница"4 против църквите изповядващи новорождение5 и схващащи християнската общност като братство на новородени: "мислят (тези общности) само за спасение на "душичката" и малко се интересуват от великата организация на Христовата църква в своите три клона: православна, протестантска и католическа, която Християнска църква служи на цялото общество и има предвид просвещение на целия свят - въобще вдъхновява се от идеала на една всемирна религия." Както повечето протестантски вероизповедания Съборната църква е презвитерианска. Пастирите се избират6 от членовете на църквата, където ще служат, като същите имат право отново чрез гласуване да ги снемат от длъжност7. След избор на пастир, за встъпването му в длъжност, е необходимо да бъде ръкоположен от пастирите на Общ събор, ако това е първото му назначение. Все пак ръководството на съюза има възможност да влияе отчасти върху избора на пастира, тъй като за встъпване в тази длъжност е необходимо съответно образование. Самото ръкополагане се предшества от изпит. Пастирят всяка година се препотвърждава или сменя от общото събрание на църквата. Друго традиционно за протестантските църкви служение е дяконското. Дяконите се избират от членството на църквите, за срок от две години, като при първи избор се ръкополагат от пастира. Пастирят носи отговорност за провеждането на службите, за изнасянето на проповедите, за отслужването на господнята трапеза и извършването на кръщения и венчавки. Неговата власт и отговорност се споделя от Духовния съвет8, който се избира на редовното годишно общо събрание на поместната църква. На практика Духовният съвет носи отговорността за всички действия и решения на църквата: "има власт да вниква в частния и обществен християнски живот на членовете, да подвежда под дисциплинарна отговорност, да изпитва и приема нови членове на църквата, съветва, умолява, дисциплинира, дори изключва от причащението и от членство в църквата ония, които упорстват в нехристиянски дух и живот, взема всички мерки да запази и обезпечи духовните интереси на църквата, разглежда бракоразводните дела съгласно чл. 44. За своята работа Духовният съвет държи пълни редовни протоколи и дава годишен отчет пред църквата. За всички свои дела той е отговорен пред църквата и Бюрото на събора, до който се отправят оплакванията на недоволната страна."9 По този начин съборът на Съюза на евангелските църкви, който е висш ръководен орган на Съюза, запазва арбитърски функции, както и грижата за координацията на движението и решенията по въпроси отнасящи се до цялата общност10. Делегати на събора са пастирите на църквата или проповедниците (където няма ръкоположени пастири) и по един делегат на двадесет църковни члена, определен чрез гласуване. Съборът избира Бюро на съюза, ръководено от председател, с едногодишен мандат, като в рамките на пет години мандата не може да бъде повтарян11. Друга длъжност в Бюрото е тази на подпредседателя, който заедно с председателя, в рамките на една година се задължават да посетят всички поместни църкви. На практика приемствеността в съюза се осигурява от секретаря на бюрото, която длъжност е заемана за продължително време от едни и същи личности12. Към така описаните ръководни структури в съюза, трябва да прибавим и длъжността на религиозния представител, който отговаря за връзките на общността и държавата. Всичко това показва, че Съюзът на евангелските църкви има децентрализирано ръководство и въпреки единната и стройна структура за провеждане на определена политика трябва да се търси консенсус. Други длъжности към поместните църкви са тези на секретаря (член и на Духовния съвет)1, касиера2, института на църковното настоятелство3, служителите на неделното училище4 и контролиращата комисия5. Всички длъжности споделят специфични власт и отговорности и осигуряват публичното и съобразено с устава функциониране на конкретната евангелска църква. Към устава на Съюза на евангелските църкви има и правилник за брак и бракоразвод6, прецизно юридически издържан, осигуряващ нормативната база за тази страна от живота на църковните членове. Тук основни институти са Духовният съвет, Бюрото на събора и бракоразводният съд към съюза. Тук е мястото да отбележим, че венчавките извършвани от конгрешански пастири се признават от държавата като напълно равностойни на тези извършвани в традиционната църква. По-важни моменти са обстоятелствата поради, които не се позволява сключването на брак (епилепсия, алкохолизъм, идиотизъм, венерически заболявания или други прилепчиви болести) или се счита вече сключения за невалиден7. Допуска се развод поради прелюбодействие, алкохолизъм или нечовешко отношение, като виновната страна може да бъде осъдена на различни срокове безбрачие8. При останали случаи на невъзможно съжителство се допуска само разлъчване9. Друг интересен момент от устава са различните образци на писма за административната дейност на църквата. Сред тях е и текста на войнишка клетва (обещание) полагана от конгрешаните войници10. 1.1.3. Проблема с новото богословиеСъборът с село Церово през 1920 година11 взима отношение и към един от основните проблеми пред конгрешанската църква - този за либералното богословие. В същината си то отрича непогрешимосттта на Свещенното писание, изхождайки от рационалистични позиции. По този начин всички основни доктрини на християнството се отхвърлят и остава единствено етичната страна на библейското послание12. Един анализ на глобалната роля на либералното богословие в християнството показва, че етичната страна на християнската вяра е пряко следствие от догматичните учения и приемането на историческата достоверност на Библията13. Атакувайки консервативното християнство, либералното богословие допринася изключително на западането на християнските ценности и морал в съвременната западна цивилизация14. Първата среща на Съборните църкви в България с либералното богословие са чрез някои от мисионерите от Бостънския борд - д-р Ед. Хаскел, Р.Х. Маркъм и Л. Удров15 и техните статии на страницата на вестник "Зорница"16. На практика модернизмът между конгрешаните в България води началото си от 1913 година, когато в богословското училище в Самоков Р.Х. Маркъм изнася сказката "Религиозни тенденции през настоящата ера"17. Новото богословие среща категорична съпротива от болшинството служители и членове на Съборната църква. Чрез българското евангелско благотворително дружество въпросът е отнесен към борда в Бостън с настояване мисионерите модернисти да бъдат отзовани. В Борда обаче новобогословите са мнозинство и оттам изпращат отговор подкрепящ мисионерите. Тази ситуация довежда до тежък конфликт в организацията, който продължава през по-голямата част от разглеждания период18, докато Бостънския борд прекратява мисията си в България, поради голямата депресия. Конфликтът между консервативното и новото богословие е една от главните теми в живота на Съборната църква и нейното ръководство е принудено да балансира между двете позиции. Необходимо е да отбележим, че и между американските мисионери има разделение по отношение на новото богословие. Докато Ед. Хаскел, Л. Удров и Р. Маркъм застъпват либерални позиции, като последният дори издава вестниците "Семе", "Полет", "Свят", то на позициите на консервативното християнство е Р. Томсън, който разочарован от решението на спора на Борда и огорчен от смущението, което новобогословието причинява у вярващите подава оставка1. В контекста на проблема с новобогословието събора в село Церово приема резолюция, която излага християнското учение в ортодоксален дух. Дискусията по този болезнен за вероизповеданието въпрос може да бъде проследена на страниците на вестник "Зорница", орган на Българското евангелско благотворително дружество. На практика обаче вестника е редактиран и списван от конгрешани, които както вече бе отбелязано играят основна роля и в ръководството на дружеството. Материалите в новобогослоски дух са под формата на призиви за толерантност към носителите на тази тенденция2, или директно публикуване на техни изказвания3 и статии. Често тези публикации съдържат агресивни обвинения срещу консервативно мислещите християни. В бр. 43 от 1933 година4, пастор А. Симеонов квалифицира противниците на модернизма, поради тяхната привързаност към историческото християнство, като "обичащи миризмата на мухъл и застояло". В други случаи либералното богословие се представя като обновяване на християнството, приспособяване към съвременната епоха и спасяване от закостенялост и безжизненост. В юбилейния брой 12, 13 на вестник "Зорница" от 1931 година по случай 50 години от създаването й, в статията си "Религиозната платформа на вестник "Зорница", същият А. Симеонов се обявява за "нова реформация, ще обличаме в нови дрехи старите божествени истини", като в тези случаи се търси някакво съгласие и приемственост с историческото християнство. Друга форма на прокарване на новобогословски дух е подкрепата и възвеличаването на личности с антихристиянска или еретическа позиция. Многобройни са статиите възхваляващи поп Богомил, в които той е представян като предтеча на Хус, Уилклиф и Лутер5, както и материали препоръчващи делото и учението на Л.Н.Толстой6. Особено смущаващи за евангелски вестник са впечатленията на видния конгрешанин, поета Ст. Варталски от срещата му с Петър Дънов7: "делото му има изгледи на дълговечност, ... в неговото учение няма нищо което да е непримиримо с Христовото учение ... то (учението на Дънов) е древно като планините и чисто като светлината". В същият материал автора дава следното определение за последователите на Дънов: "ако мерим дъновистите от морално гледище, ако ги съдим от характера и делата им, мерило което сам Христос ни даде, те са най-добрите съвременни християни"8. Естествено много конгрешански служители осъзнават антихристиянския характер на тази пропаганда и последиците, които има върху църковните членове. Много са случаите, когато те директно се обръщат към новобогословите или проповядват техните писания. В статията си "Към господин Маркъм"9, Д.Н. Фурнаджиев настойчиво го моли да спре нападките си към писанията и вярата. Подобни са материалът "Реформатор ли е Дънов"10 от д-р Ст. Томов, "Свободата на амвона" от М. Попов11. Най-силното оръжие на защитниците на християнската вяра си остава нейното изповядване, такава каквато са я приели ставайки евангелисти и такава каквато я намират в Свещенното писание. Статиите "Спасителна вяра"12 на п-р П. Мишков, "Що говори отворения гроб"13 на п-р Д.Н. Фурнаджиев, "Кратко изложение на главните вярвания на евангелските църкви"14 от Д.Н. Фурнаджиев и други, са отговорът на ортодоксално вярващите евангелисти на новобогословската пропаганда. Въпреки това ръководството на Съюза успява да съхрани организационното единство. За тази компромисна позиция главна заслуга има ролята на Бостънския борд, който поема значителна част от финансирането на църквата. Компромисът с новобогословието предизвиква обаче остра реакция сред служителите, които не участват в ръководството на съюза, както и от другите протестантски църкви. Показателни са материалите за съборите на конгрешанската църква и на Евангелското благотворително дружество във вестник "Християнски свят" - орган на Методистката епископска църква. В брой 11 от 1922 година15 е поместена публикация за събора на Съюза на евангелските църкви в с. Поповица от 7 до 11 октомври 1922 година. Въпреки, че съборът не дискутира болната тема се вижда, че има ясно разграничение между мисионерите-модернисти и болшинството от българските служители и вярващи. Авторът остро критикува Бюрото на събора, за това че подминава конфликта. В същият дух е отразен и съборът на Българското евангелско дружество16 в Самоков от 1 до 5 май 1924 година. Според автора, повече от всякога проличаха двете партии - консервативната и либералната. Основната дискусия на Събора е относно вестник "Зорница" заради либералните и рационалистични публикации. При гласуването по спора обаче либералните позиции надделяват. Аргументите на новобогословите са, че с тези материали вестник "Зорница" се харесва повече и има по-голям тираж и конгрешанското мнозинство в дружеството предрешава изхода от гласуването. Авторът обобщава Събора като "печална проява на българския евангелизъм". Същата тема е засегната и в статията на Владимир Тодоров "Зорница и българските евангелисти"1. Компромисната позиция на Бюрото на съборните църкви пренася конфликта в лагера на последователите на историческото християнство. С пълно основание много служители отказват да разберат и приемат примирението на ръководството с дейността на новобогословите. Като пример за този компромис можем да приведем поведението на религиозния представител Д.Н. Фурнаджиев, който е на консервативни позиции, но по отношение на мисионерите-модернисти казва: "какво да правим - те са нашите мисионери, те плащат - ще слушаме"2, а по време на своето дългогодишно пастируване в евангелската църква в София оправдава търпимостта си към либерализма с факта, "че половината от членовете на църквата са модернисти"3. Това е причината за конфликта на един от видните дейци на църквата и евангелизатор на БЕД пастир Павел Мишков4. Десетки материали във вестниците "Зорница"5 и "Християнски свят"6 от двайсетте години свидетелстват за популярността на п-р Мишков в протестантската общност. През 1930 година пастир Мишков ръководи църквата в Пловдив и е заместник религиозен представител на евангелистките църкви. С няколко статии в списание "Духовна обнова"7 той отправя директни критики към конкретни служители на църквата, сред които и сина на религиозния представител В.Д. Фурнаджиев, заради техни проповеди. Очевидно П. Мишков повежда целенасочена борба, като не предприема никакви стъпки, за да изглади конфликта. Пастир Мишков не вижда смисъл да продължи да служи в такава църква и открито напада ръководството, което иначе е на консервативни позиции. Като резултат от тази ситуация, с окръжно8 на Бюрото от 26.11.1930 година на конгрешанските църкви, е забранено да допускат пастор Мишков до амвоните си и практически той е отстранен от църквата. Пастир Мишков продължава своята борба от страниците на "Християнски реформатор", орган на Българското религиозно брошурно дружество, в чието ръководство участва като подпредседател9. В тази дискусия се стига до крайности, като П. Мишков обвинява Д.Н. Фурнаджиев в модернизъм10, а ръководството на СЕЦ отхвърля изобщо съществуването на проблем с новото богословие и обвиняват пастир Мишков, че "превръща голямото дело на българския евангелизъм в стръв за американците за свое лично обогатяване"11. Визира се използването на помощи във връзка с катастрофалното земетресение от 1928 година получени от американски църкви, за което е заведено съдебно производство срещу пастир Мишков12. Когато пастир Мишков оглавява Съюза на евангелските баптистки църкви, техните делегати са касирани на Събора на БЕД в Лъжене13 (дн. Влениград) и баптистката църква напуска Обединените евангелски църкви до смъртта на пастир Мишков през 1938 година. Тези моменти ще бъдат по-подробно разгледани при представянето на Съюза на евангелските баптистки църкви и при разглеждането на междуденоминационните взаимоотношения в протестантската общност. Друг конфликт в Съборните църкви възниква по повод модернистките убеждения на пастир А. Кременлиев, по време на службата му в град Ямбол през 1934 година14. Както се вижда от анкетата на Бюрото, според разбунтувалите се срещу пастора вярващи "главна причина беше вярванията на г-н Кременлиев, които ние считаме за пакостни за делото"15. След като по устава на църквата общото събрание и Духовния съвет го снемат от длъжност, Кременлиев подава оставка, но след това се отмята и прави опит да запази поста си. Когато анкетната комисия на Бюрото се опитва да приведе решението на църквата в действие, пастира е защитаван от кмета на град Ямбол16, прокурора на окръжния съд17 и градския лекар с аргумента, "че ще направи лошо впечатление в града, където (пастор Кременлиев и съпругата му б.а.) те имат добро влияние чрез преподаване на уроци по английски и френски езици, че госпожите им като чужденки са интимни и той дружал с тях като с по-културни (Кременлиев и кмета на град Ямбол са женени за французойки б.а.)", дори "кмета и прокурора се позаканиха" срещу членовете на Духовния съвет Чешмеджиев и Козлоска. Тази абсурдна ситуация показва до каква степен служителите новобогослови извращават самия смисъл на съществуване на църквата. В крайна сметка Кременлиев завежда дело срещу Бюрото на СЕЦ В Софийския окръжен съд1, но явно страните постигат споразумение и до присъда не се стига. Силата на конфликта намалява с напускането на американските мисионери, тъй като поради икономическата депресия Бостънския борд уведомява през 1932 година СЕЦ, че в продължение на 5 години прогресивно ще намалява финансовата помощ и след 1936 година тя ще бъде прекратена. През 1937 година, две години след останалите мисионери, страната е напусната и от Т.Т. Халуей2, с което мисията на борда в България е закрита. Всички мисионери при заминаването си от страната са награждавани от царя за заслуги. 1.1.4. Финансово обезпечаванеПрекратяването на мисията смекчава проблема с новобогословието, но повдига въпроса за финансовото обезпечаване на дейността на църквата. Бостънският борд осигурява ежегодно значителни суми за дейността на СЕЦ. В писмото с което е уведомено Бюрото на СЕЦ за поетапното прекратяване на поддръжката става ясно, че за 1932 година сумата е 8 000 долара3. С участието на борда са построени прекрасните молитвени домове в София и Пловдив4, а съюзът свързва своите планове за бъдещето с тази подкрепа. С решение на събора в София от 7 до 9 ноември 1932 година Борда е помолен да "продължи помощта за още 10-15 години, през това време църквите ни ще могат да се справят с положението"5 на което Бордът отказва. Потърсена е финансова подкрепа и от други мисионерски дружества, но безуспешно. През 1936 година съюзният секретар пастир Градинаров отправя последен апел към борда да не прекратява помощта, като моли за поне 20 долара месечна заплата за служителите в 30 църкви и 18 общества. С досегашната подкрепа е осигуряван един приличен стандарт за служителите на църквата, като най-високата заплата е 4 325 лева, а най-ниската 1 900 лева. Трябва да подчертаем, че българските евангелисти активно участват във финансовото обезпечаване на църквите. На пълна самоиздръжка са църквите в Пловдив, София, Бургас, Асеновград, Априлци и Поповица6. Всички останали църкви също активно участват със средства на своите членове, като всяка църква изготвя свой бюджет въз основа на "обещания", които представляват сумата, която в течение на годината вярващите предават за църковните разходи. През 1931 година църквите събират само за издръжка на пастирите 197 510 лева. Други инициативи развити на местна почва са създаването на пастирски пенсионен фонд7, който по-късно се влива в държавния осигурителен фонд за умствени работници8. Пастирският пенсионен фонд се набира от 1% от пастирската заплата и 3% от църковния бюджет и се влага в Българската земеделска банка9. Продължава да действа и създадения на събора през 1922 година от 7 до 11 октомври в Поповица Комитет църковна издръжка. Комитетът се състои от шест члена - като две места са за представители на СЕЦ, две за БЕД и две за представители на мисията на Бостънския борд10. Комитета подпомага заплатите на пастирите на църквите, които не са на самоиздръжка, осигурява средства за издръжките на самите църкви и "обсъжда и разрешава другите по-големи разходи на несебеиздържащите се църкви"11. С цел за издръжката на пастири и църковни служители набира средства и основания през 1917 година Милионен фонд от В. Иванов, който действа под егидата на БЕД. Правят се опити да бъде въведено даването на десятък от членовете, което е обичайната християнска и библейска практика12. Учредена е и взаимоспомагателна каса на евангелските пастири и проповедници в България13. Въпреки всички усилия църквите изпитват непрестанно финансови затруднения. От едно писмо на председателя на Бюрото пастир Градинаров до председателката на Женския мисионерски съюз от 1938 година се вижда, че броят на църквите на самоиздръжка е спаднал на три - тези в София, Пловдив и Бургас14. От същото писмо научаваме, че най-високата пасторска заплата е 5 500 лева, а най-ниската 1 500 лева. Към този момент на заплата в Съюза служат 13 пастира. За 1937 година общия бюджет на Съюза показва приход от 678 448 лева и разход 696 510 лева. Самото женско мисионерско дружество, основано през 1922 година с цел подпомагане църковната дейност, издържа 3 библейски работнички и ежегодно подпомага фонд "Църковна издръжка" със значителни суми. Не спират опитите да се търси подкрепа отвън след оттеглянето на Борда. Същата 1938 година е изпратен във Великобритания пастир А.Кременлиев с цел набиране средства за дейността на църквите1. При свое предишно пътуване във Великобритания пастир А.Кременлиев събира 146 000 лева, с цел строеж на нова сграда на църквата в Ихтиман2. Друг път за набиране на средства е чрез отдаване под наем на сгради, които са църковна собственост. След всичко изнесено до тук се вижда, че съборните църкви изграждат стройна система за финансово обезпечаване на своята дейност, чрез съставянето на годишни бюджети на поместните църкви и съюза като цяло чрез функционирането на прицърковни организации и чрез финансово подпомагане на църкви от чужбина. Последният вид финансиране играе значителна роля и това не винаги се отразява благоприятно на живота на църквите като цяло. Въпреки полагащите се усилия обаче, финансовите трудности са постоянни.
1920 година, 8-10 ноември - с. Церово 1921 година, 1-5 октомври - Пазарджик 1922 година, 7-11 октомври - с. Поповица 1923 година, 27-30 октомври - Кюстендил 1924 година, 3-5 ноември - София 1925 година, 17-21 октомври - с. Априлци 1926 година, 23-27 октомври - с. Кричим 1927 година, 26-28 октомври - Ямбол 1928 година, 15-19 септември - Хасково 1929 година, 7-11 септември - Панагюрище 1930 година, 13-18 септември - Пазарджик 1931 година, 19-25 септември - с. Коматево 1932 година, 7-9 ноември - София 1933 година, 21-27 октомври - с. Меричлери 1934 година, 7-11 ноември - Асеновград 1935 година, 19-23 октомври - Хасково 1936 година, 14-16 октомври - Пловдив 1937 година, 25-27 октомври - Поповица 1938 година, 14-18 октомври - София 1940 година, 10-12 октомври - София3
През 1927 година на събора в Ямбол е въведен института на съборния съвет, който предварително проучва внасяните за обсъждане и гласуване документи и резолюции, състоящ се от седем члена1. В тази връзка са и някои от основните критики към дейността на Съборите. Както видяхме при разглеждането на проблема за новобогословието, ръководството е обвинявано, че дирижира съборите и не допуска до дискусии проблемни теми. В това отношение обаче изниква и недоволство от събора в с. Меричлери през 1933 година, където изборите за съюзно ръководство се провеждат с предварително напечатани бюлетини2, като по този начин се предрешава избора. Тези критики са до някъде основателни като се има предвид, че Бюрото на съюза очевидно не желае свикването на събор през 1937 година, оправдавайки се с тежките вътрешни проблеми, които затормозват църковния мир3. Тук ще представим възражението срещу това решение в писмото на пастир В. Фурнаджиев до секретаря на Бюрото пастир С. Градинаров: "Относно страховете от резултата на изборите - това е по лошо дори от старата партизанщина. Ония хора поне с безстрашие гледаха на другата партия и не я обвиняваха във всякакви грехове само защото се готви. Тук пък и за готвене едва ли може да се говори, защото съборите се компрометираха много"4. Тези горчиви думи са плод на една продължителна криза, която обхваща църквите през втората половина на разглеждания период. Тя е следствие от няколко действащи едновременно фактора: проблема с новото богословие, появата на петтдесятното движение в България, финансовите проблеми, а след преврата от 1934 година се прибавя и рестриктивното отношение на авторитарната власт към инославните деноминации. Движението като цяло е изтощено, липсва ентусиазма и жертвоготовността на служителите от края на миналото столетие и онзи апостолски дух, който привлича хората в евангелската църква и поддържа високо ниво на духовния живот в нейните членове. Наистина църквата е добре организирана, има изградени механизми за вземане на решения и реакция при проблемни ситуации. Например от отчета на Бюрото пред събора в София се вижда, че през изтеклата година са изработени 48 писма и окръжни до организацията. Бюрото на СЕЦ има между съборите 1936 - 1937 години 24 заседания със 114 решения, а между съборите 1937 - 1938 години - 17 заседания и 108 решения5. Това показва голямата интензивност на работа като се има предвид, че пастирите членове на Бюрото са от различни селища в Южна България. Бюрото взема участие при разрешаването на всички конфликти, както в случая в Ямбол, така и случая с бургаския пастир М.Ж. Марков. Последният е добър пример за не винаги сполучливия подбор на пастири. Завършил богословие в САЩ, постъпва 1929 година на пасторска служба в Бургас. Пастир Марков гори от желание за обществена популярност и започва издаването на списание "Сеячът", за което му е отправена забележка от Бюрото за съдържащите се в него теософски и окултни материали6. За отправяни нападки срещу пастири от движението на събора в Меричлери 1933 година са му спрени пастирските права7. Поради факта, че не е спазен регламентирания в устава ред за налагането на тази санкция, както и поради подкрепата която му оказва бургаската църква, която на практика замразява членството си в съюза, неговите пастирски права са възстановени8. Бюрото се опитва да изглади конфликта, пастир Марков е избран за член на бюрото, а също е предложен за държавна награда пред цар Борис III по случай рождението на престолонаследника, в качеството си на председател на дружеството на ветераните от войните в Бургаска област. Пастир Марков продължава своята трескава дейност като издава списанията "Религия" и "Български бранител". Този път обаче той влиза в конфликт с болшинството от църквите в Бургас, тъй като се опитва да ги прехвърли в Методистката епископална църква9. Тъй и като и там не е желан, той се опитва църквата да съществува изцяло самостоятелно10. По молба на църковните членове бюрото пак се намесва, но успява да отстрани окончателно пастир Марков едва през 1939 година11. Друг конфликт по който бюрото трябва да се намеси е свързан с пастир Ангел Кременлиев в Разлог, където той влиза в некоректни стопански дела, за които е принуден да се защитава в съда12. В крайна сметка пастир Кременлиев, след много скандали е преместен в друга църква13. През 1930 година от църквата в с. Каменна река е изгонен пастир Симеон Мутафов за непристойно поведение14. Същият се оказва близък саратник на Г. Димитров и активен участник в Септемврийските събития от 1923 година. След 1948 година активно сътрудничи за провеждане на политиката на БКП по религиозните въпроси15. Разединение настъпва и по повод отстраняването на пастир Мишков от движението. Един от основателите на българския евангелизъм, Андрей Цанов се обявява в негова защита, подкрепен от много вярващи. Проблеми създава и високото самочувствие на някои пастири. През 1930 година пастир В. Фурнаджиев, син на дългогодишния религиозен представител Д.Н. Фурнаджиев, отказва на Бюрото да заеме пастирското място в Сливен, както и което и да е друго, въпреки че има остра нужда от пастири, а той самия е на заплата от фонд "Църковна издръжка"1. В крайна сметка пастир В.Фурнаджиев успява да се наложи и работи като председател на комитет "Религиозно образование" към Съюза2. Ръководството на Съюза се стреми да противодейства на неблагоприятните тенденции. През 1930 година е взето решение, на събора в Пазарджик, за проучването на въпроса за присъединяването на Съюза към Световното движение на конгрешанските църкви3. Създадена е комисия за съживителна работа, която трябва да организира съживителни събрания по църквите. В някои случаи те дават добри резултати - в с. Априлци след такива събрания към църквата се присъединяват 15 нови членове4. При тези събрания често се стичат много слушатели, не членове на църквите, и събранията се превръщат в събитие от живота на града. Като пример ще приведем част от рапорта на комисията по съживителните събрания: "В Сливен имахме отбрана публика - доктори, съдии, учители, чиновници...", като някои от тях споделят: "... ние се нуждаем от здрава духовна храна, която намираме само тук във вашата църква.... В Ямбол събранията бяха добре посетени. Личеше свещеника ... След събранието свещеника ми каза "Очаквах братко да ни критикуваш, а вие ни стоплихте с вечните истини и нахранихте, благодаря ви"5. В тези редове освен популярността на събранията, личи и удовлетворението от общественото признание и от показаното уважение. В действителност това признание и уважение означава твърде малко за успешния живот на църквата. Няколко години след цитираните събрания, Иван Кинарев пише до Бюрото: "Всички сега са при петдесятните. Масивната сграда стои празна". Подобно е положението и в Ямбол, където уредялото членство е оставено без проповедник и посещава събранията на петдесятната църква. В Стара Загора сградата на евангелската църква остава без посетители и е предоставена да се ползва от петдесятната църква6. Подобно е положението с обществото в град Пирдоп, където повечето евангелисти приемат учението и служението на независимата петдесятна църква7. В с. Бряст конгрешанския молитвен дом стои празен, защото всички посещават събранията на петдесятната църква, която моли да й бъде предоставена сградата8. От двадесет и осемте члена на църквата там към петдесятния съюз не преминават едва трима9. Отливът на членство към петдесятния съюз е закономерно следствие от инертността на ръководството на пастирския състав на СЕЦ. Архивите свидетелстват за всякаква несвойствена за едно евангелско движение дейност: предлагат се пастири за награждаване от царя с орден, празнува се шумно и помпозно 25 години пастирско служение на пастир Ст. Градинаров, като е учреден юбилеен комитет с участието на пазарджишкия окръжен управител и помощник кмета на града10, развива се активна дейност по линия на въздържателното дружество11 и други. Същевременно в с. Каменна река няколко двойки евангелисти чакат да бъдат венчани "от много време"12, докато петдесятния пастир Ж. Врачев ги венчава. За тази ситуация безспорно спомага новото богословие, което поставяйки акцента върху "добротворството" и грижата за човечеството като цяло изкарва евангелските църкви от естествената им дейност - разпространяването на благовестието за спасение от грехове и вечен живот чрез Господ Исус Христос. Тридесетте години на двадесети век предлагат достатъчно възможности за обществена дейност и новаторство и църквата не може да бъде атрактивна само заради това. Разбира се конгрешанските пастири и църкви получават така желаното признание и уважение от "света", но това няма никакво отношение към нуждата от добър духовен живот на вярващите. Липсва готовност за себепожертвователно служение на пастирите, а средствата не достигат. Същевременно устроените пастири водят спокоен живот на "умствени работници", поддържайки реномето си в обществото. В цитираният вече рапорт на комисията по съживителна работа това положение е описано така "Той (Антихрист) е сполучил да охлади много християни, да срази много души и да умълчи много амвони. Формалността е заела място в живота на обществото и то се задоволява с нея и с церемониите. И следователно ние има да се справяме с този нов род криза в църквата ни ..."13. Тук е мястото да приложим статистическите данни за броят на църквите и обществата и тяхната посещаемост. Под евангелски общества се означават местата с малко членове, неорганизирани в църква и нямащи свои пастири, които се водят клонове на най-близката редовна църква и се посещават от нейния пастир. Данните1 са от 1932 година, т.е. в началото на описаната криза:
В данните за членство са включени и членовете на евангелските общества, каквито има в Горна Джумая (дн. Благоевград), Гърмен, Добринище, Долна баня, Дупница, Дюлево, Златна ливада, Ковачево, Козоново, Бряст, Петрич, Пирдоп, Садово, Сарая, Селци, Сестримо, Стоб, Тополовград2. Така изнесените данни показват 30 църкви с 18 общества около 13 пастири на заплата и 4 111 члена (в т.ч. непълнолетни). За сравнение през 1909 година статистиката отчита 56 места с редовни богослужения и 3 266 члена (в т.ч. непълнолетни), което показва ръст по брой посетители, но известно свиване на дейността по места3. Процесът на отлив към петдесятната църква на членове и цели църкви е постепенен и поради това не може да бъде отчетен с точност до края на периода. Друга съществена част от дейността на съюза са прицърковните дружества. Разглежданият период е времето, когато създадените към църквите Младежки християнски дружества се трансформират в междуцърковни, които започват да се ползват с подкрепата на дейци на Православната църква и Министерството на народното просвещение. Те развиват широко просветна, културна и спортна дейност, които поради настъпилите промени в техния характер остават извън предмета на настоящото изложение4. Към всяка църква съществува евангелско младежко дружество, което активно сътрудничи на църквата и подпомага християнския живот на младите евангелисти. Членовете на конгрешанската църква активно участват в Евангелското въздържателно дружество, което води началото си като прицърковни организации към евангелските църкви. Дружеството се председателства от водещи пастири на съюза, развива активна дейност и провежда редовни събори. В дейността на това дружество участват евангелисти от всички деноминации в него и има мисионерски принос за въздържателното дело в България изобщо1. Други прицърковни дружества с изключително активна дейност са Женските християнски дружества, които от 1927 година образуват женски мисионерски съюз, с 16 съюзни дружества2. Съюзът държи редовно своите годишни конференции, като по-известни негови дейци са Рада Павлова, Анка Мишкова, Павлинка Никова, Агнес Берд, Анга Игнатова, Сийка Заркова, Невена Шопова, Мила Торбова3. Съюзът првежда изключително успешна дейност, като поддържа библейски работнички и развива образователни и издателски инициативи. Сред библейските работнички, служили в с. Елешница е и майката на поета Н. Вапцаров Еленка Вазьова Вапцарова4. Като институти към ръководството на съюза са комитета "Църковна издръжка" и комитета "Религиозно образование"5. Последният отговаря за неделните училища към църквите върху които упражнява върховен надзор. Към всяка църква продължават да функционират неделните училища и Библейски класове6, в което дело конгрешанската църква е пионер в България и по неин пример са изградени неделните училища към православните църкви. Функционират и вечерни училища към църквите, които са практически курсове за ограмотяване на възрастните, посещавани и от не членове на църквата. На практика неграмотността сред евангелистите е незначителна, като при повечето църкви тя не съществува. Основната причина за това е ролята на Библията в живота на евангелистите и необходимостта да бъде четена лично от всеки вярващ. Пастирското братство, богословската семинария в Самоков и Летните библейски училища ще бъдат разгледани при проследяването на взаимоотношенията между деноминациите, тъй като те имат междуцърковен характер. СЕЦ подкрепя активно и мисиите сред арменците, турците, българомохамеданите, циганите и евреите7, но те също надхвърлят дейността на църквата. СЕЦ няма свой печатен орган, но вестник "Зорница" издаван от БЕД е най-близък до съюза и на практика е редактиран и списван от негови дейци. На неговите страници се намират много свидетелства за отношението на конгрешаните към събитията от живота на българското общество, които ще бъдат разгледани в съответната глава. Тук е необходимо да кажем само, че в първата половина на периода СЕЦ запазва своите отлични отношения с държавната власт. През 1931 година членът на евангелската църква Георги Йорданов е назначен за министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в кабинета на Никола Мушанов, който пост заема до август 1932 година8. След преврата през 1934 година авторитарната власт започва да води рестриктивна политика към протестантската общност. Властите правят опити да не бъдат проведени съборите през 1935 и 1937 години. Подготвен е репресивен закон за сектите и верите, чието прилагане би унищожило всякаква възможност за развитие на общността, а болшинството от създадените местни църкви трябва да прекратят дейността се. Някои от пастирите на движението са интернирани, а на други са им отнемани пастирските права. Пастири от СЕЦ активно се противопоставят на провежданата прогерманска политика от правителството. Тези драматични събития от живота на СЕЦ ще бъдат разгледани в съответната глава. Все пак деноминацията запазва част от позициите си във взаимоотношенията си с властта. Те са единствената деноминация на която е разрешено провеждането на събор след началото на Втората световна война. На събора в София през 1940 година очевидно под диктата на Дир. изп. уставът на СЕЦ е променен в посока на централизация, като всички централни институти на съюза - бюрото, финансовия комитет и контролната комисия се сливат във Върховен съвет9. Според оценката на председателя на Върховния съвет В. Зяпков: "днес съюзът ни е по стегнат, по-добре организиран". Въвежда се и задължителен членски внос. Въпреки тези трудности СЕЦ успява да съхрани своите църкви и пастирски състав, както и позициите си в ОЕЦ. След свалянето на режима през 1944 година СЕЦ за кратко време възстановява всички свои дейности и води активен живот до удара нанесен върху протестантската общност през 1948 година. 1.1.6. Дейци на Съюза на евангелските църквиПастир ДИМИТЪР НИКОЛОВ ФУРНАДЖИЕВ10 Д.Н. Фурнаджиев е роден в Банско, получава основното си образование в евангелското първоначално училище в града, следва три години в американското научно-богословско училище в Самоков, а през 1888 година заминава за САЩ, за да продължи образованието си. Там завършва колеж и богословска семинария в Пристън, като работи за издръжката си. През 1898 година е ръкоположен за пастир, след завършването на образованието си, и се жени за Зорница Караиванова, която също учи там. Завръщат се в България и служи в Кюстендил, Хасково, Пловдив, а от 1911 година до 1930 година в София. След това става ректор на евангелската семинария в Самоков и пастир на църквата там до смъртта си през 1944 година. Членува в няколко международни организации и поради неговите контакти е изпращан много пъти от българското правителство и различни организации като техен представител на форуми, за различни мисии. През 1903 година ВМОРО го изпраща в САЩ да събира помощи за пострадалите в Илинденското въстание. През 1919 година е в Париж, включен в държавната делегация за подписването на Ньойския договор1, след войната е изпращан многократно за събиране на помощи за бежанци, бедстващи и за пострадалите от земетресението през 1928 година. От 1911 година до смъртта си е религиозен представител на протестантската общност пред българското правителство. Авторитетът му сред евангелската общност е засвидетелстван и от факта, че 26 години председателства БЕД. Инициатор е за написването на История на евангелските църкви, като създава Комитет за събиране на материали и написване на историята.
Павел Мишков е роден на 15 декември 1887 година в Хасково, в семейство на евангелисти. Учи в града, а после завършва научно-богословското училище в Самоков. През 1908 година заминава за САЩ, където завършва прочутия Библейски институт на Ч. Муди в Чикаго. Завръща се в България и постъпва на служба във Варна, в МЕЦ. Изключително добър проповедник. През неговото служение във Варна се налага сградата на църквата да бъде разширена. От 1919 година БЕД го назначава за пътуващ евангелизатор. Същевременно служи и в църквата в Пловдив. Неговите евангелизационни събрания в различни градове и села на България имат огромен успех и той практически е най-продуктивния служител на СЕЦ. Чрез своите контакти в САЩ получава много помощи след земетресението през 1928 година. Влиза в тежък конфликт с ръководството на СЕЦ, поради проблема с новото богословие и е изключен от съюза. Оглавява Съюза на евангелските баптистки църкви до смъртта си през 1938 година. Пастир СТЕФАН ИВ. ГРАДИНАРОВ3 Роден е на 14 февруари 1888 година в град Пирдоп. След като завършва прогимназия заминава за София, където постъпва като продавач в книжарницата на Иван Т. Игнатиев. Тук се запознава с евангелизма и променя живота си. През 1905 година постъпва в научно-богословското училище в Самоков и завършва гимназиалния и богословския курс. Пастир е от 1913 година. Служи в Сливен, Ихтиман, София, Хасково, Пловдив и Бургас. От 1929 година поема църквата в Пазарджик и там служи до смъртта си през 1964 година. Участва в управата на БЕД и СЕЦ, за дълги години оглавява Евангелския въздържателен съюз. На него дължим събирането на фонда на СЕЦ и ОЕЦ в ЦДА, които представляват единствените автентични документи за дейността на протестантската общност, които са достъпни. Развива активна обществена дейност като член на ръководството на БЧК, федерацията на въздържателните съюзи, дружеството за закрила на децата. В Пазарджик участва в ръководството на общоградския комитет, в комитета за благоустройство, за поддръжка на гробищата и други. По време на войните оглавява комитети за подпомагане на войнишките семейства. Удостояван е с държавни награди. Пастир ВАСИЛ Г. ЗЯПКОВ4 Васил Г. Зяпков е роден в Дуранкулак през 1900 година. Завършва класическия отдел на мъжката гимназия във Варна с отличие. Там попада на енагелизационна служба на П. Мишков, която довежда до огромна промяна в живота му. Въпреки съпротивата на родителите си започва служене в МЕЦ, откъдето е изпратен в Ботевград. След това е изпратен в Манчестър, Великобритания, където завършва духовна семинария. През 1926 година се завръща в България и е назначен за пастир в Софийската методистка църква "Д-р Лонг". През 1929 година се оженва, а през 1932 година защитава магистърска теза "Християнството и частната собственост" в теологическия институт в Ню Йорк. Скоро след това преминава на служба в СЕЦ и поема църквата в Пловдив, а от 1939 година в София. След смъртта на пастир Д.Н. Фурнаджиев поема поста на религиозен представител на ОЕЦ и редактира вестник "Зорница". Включен е в официалната българска делегация за Парижката мирна конференция през 1947 година. Пастир Зяпков е сред главните обвиняеми по монтирания пастирски процес и е осъден на доживотен затвор. През 1961 година е помилван поради тежкото му здравословно състояние (от 1932 година пастир Зяпков е с отлепена ретина на лявото око). Почива на 12 април 1976 година.
Роден е в Етрополе на 1 ноември 1901 година. Завършва гимназия в Плевен. Там приема евангелизма и скоро заминава за Швейцария, завършва богословие в Цюрих. Владее отлично латински, старогръцки, немски, английски, френски, руски и есперанто. Служи в МЕЦ в Севлиево, а след това в СЕЦ в Пловдив и София. През 1941 година са му спрени пастирските права, защото кръщава фиктивно стотици евреи, като ги спасява от преследване по ЗЗН. Арестуван и тормозен е и след 1948 година, когато не може да служи като пастир, работи като адвокат и преводач. Почива през 1985 година.
Герасим Н. Попов е роден в Банско през 1880 година в евангелско семейство. Учи в родния си град, а после в Софийската мъжка гимназия и завършва богословския курс на евангелската семинария в Самоков. Учителства в евангелските училища в Банско и Сапарева баня. Започва да проповядва в Баня, Елешница, Добринище. От 1901 година е член на ВМОРО. През 1902 година е ръкоположен за пастир. Служи в Ихтиман, Меричлери, Златна ливада и Бряст. След 1919 година служи във Велинград и Ямбол. От 1930 година до смъртта си през 1968 година служи във Велинград. Дългогодишен секретар на СЕЦ. Преди 1944 година развива активна обществена дейност за националното осъзнаване и културно издигане на българите-мохамедани в Чепинско. Други известни пастири и ръководители на СЕЦ през разглеждания период са пастир Илия К. Кютюкчиев, пастир Георги Д. Кожухаров, пастир Лука Мирчев, пастир Петър Минков Радев, пастир Костадин Ст. Мърваков и други. Много от членовете на СЕЦ, освен активно участие в църковния живот, развиват и активна обществена дейност. За това те са насърчавани от своите пастири, които винаги са учили, че не трябва да се страни от обществения живот, трябва с готовност да се участва и да се провеждат инициативи във всяка "човеколюбива обществено-социална акция"2. В тази своя дейност конгрешаните виждат практическа възможност за прилагане на своите християнски възгледи. През разглеждания период такива са поетът Стоян Кр. Варталски, порф. Константин Д. Стефанов (преподавател в специалността английска филология на СУ "Св. Кл. Охридски"), Георги Йорданов, член на ПП на БЗНС и министър от 1931 до 1934 година, Андрей Н. Шаренков, член на ПП на БЗНС, кмет на Ихтиман и районен кмет на София и други3.
Изтегляне 2 Mb. Сподели с приятели:
|