СЪЮЗ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ БАПТИСТКИ ЦЪРКВИ (СЕБЦ)

1.3. СЪЮЗ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ БАПТИСТКИ ЦЪРКВИ (СЕБЦ)

Баптизмът прониква в българските земи от преселили се от Поволжието немци-баптисти, поради гоненията в Руската империя на верска основа. Османското правителство им отпуска земя в района на село Каталуй на около 14 км от река Тулга¹. Между тези преселници има талантливи проповедници, някои от които са назначени от Британското и Американското библейски дружества за пътуващи книжари. Условията били да не разпространяват специфичните баптистки учения². Това изискване се оказва неизпълнимо, тъй като представителите на борда не разбират до каква степен съзнателното приемане на водното кръщение има значение за баптистите. Самите немци, които стават книжари на дружеството, в продължение на години са търпели репресии именно поради изповядването на кръщение на възрастни хора.

Всъщност баптисткото движение възниква вследствие на безкомпромисното желание за пълно възстановяване на новозаветния модел на християнството. Пионер на практиката на кръщение на възрастни в новото време е Балтазар Хублосмайер, който учел и служел в първата половина на ХVI век, като неговата дейност среща яростна съпротива както от католическата, така и от реформираните църкви. След екзекуцията на Балтазар Хублосмайер, обаче някои от последователите на кръщението на възрастни, наречени анабаптисти, изпадат в еретични есхатологични и социални възгледи, поради което движението е отхвърлено от всички християни. Практиката на кръщение на възрастни е продължена от менонитите в Холандия³.

В началото на ХVIII век се организира баптистка общност в Англия, а скоро след това и в Америка⁴. Баптизмът по своята същност е общност на съзнателно приели вярата в Исус Христос за свой жизнен път. Баптизмът в Англия, след неуспеха на пуританската революция и в САЩ от самото си възникване отстоява пълното отделяне на църквата от държавата.

Следствие от дейността на немските книжари възникват баптистки църкви в Русе, Казанлък и Лом в които израстват способни български пастири. Те разпространяват баптизма в много селища на Северозападна България, а от началото на века и в София и Чирпан. През 1900 година е учреден Евангелския баптистки съюз⁵ в България, който става съучредител на ОЕЦ⁶. Учредяването на съюза е инициирано от Съюза на немските баптисти в САЩ, с чиято мисия и българския съюз ще сътрудничи⁷.

Евангелистите-баптисти в България са най-малочислената християнска деноминация до началото на разглеждания период. Основна причина за това е значително по-голямото посвещение на отделния вярващ и липсата на каквато и да е престижност в членуването в баптистката църква. Приемането на водно кръщение от възрастни хора чрез пълно потапяне в реки и езера, излага решилите се на тази стъпка на презрението и присмеха на роднини, близки и съграждани. Баптистките църкви, за разлика от конгрешанските и методистките, поне в първите години на своята работа не са тясно обвързани с чужди мисии и не пропагандират западния цивилизационен модел. Те не откриват училища и не са така социално ангажирани, баптизмът се гради единствено върху религиозния живот на вярващия.

Всички тези "недостатъци" на баптизма, ще се превърнат в негово предимство в периода след Първата световна война и за разлика от конгрешанските и методистки църкви, СЕБЦ ще постигне значителен напредък. През 1919 година на първата следвоенна конференция на СЕБЦ са отчетени 21 събрания с 232 члена.

Евангелистите-баптисти взимат активно участие във войните за национално обединение през периода 1912 - 1918 години, като 40 души се сражават в българската армия, от които двама загиват⁸. С разрешение на началник щаба на българската армия се раздават брошури и евангелия на войници и ранени⁹. Баптистките пастири посещават през 1913 година, с разрешение на министър председателя, частите в Свиленград, в момента на върлуващите епидемии¹⁰. В хода на първата балканска война, с разрешение на сръбското командване, са раздадени брошури с духовно съдържание¹¹ сред сръбските войници. Подобни брошури на турски език са раздадени на турските военнопленници в София¹. Извършени са и акции за подпомагане на българските бежанци след краха в междусъюзническата война². През Първата световна война е водена пропаганда между руските и сръбските военнопленници³.

През 1920 година в Лом на годишната конференция са отчетени 25 църкви и 252 члена. На същата конференция ръководството на съюза предлага на делегатите да утвърдят нов устав на Евангелските баптистки църкви⁴, тъй като документа приет в края на миналия век представлява само цитати от Библията, подкрепящи баптисткото учение и практика, не може да покрие напълно нуждата от нормативна база⁵. Съборът отхвърля предложения устав. Това говори както за реалния демократизъм в баптисткия съюз, така и за неконформисткия характер на вероизповеданието. Баптистите гледат на себе си не като "строители" на някаква организация, а като на осъществители на новозаветния библейски модел.

Българските баптисти разграничават себе си от протестантската традиция⁶. Според тях няма същностна разлика между традиционните реформаторски църкви и католицизма, поради сливането им с държавата и участието им в репресии срещу религиозни и политически противници. Българските баптисти отдават централно място на различието между казионния протестантизъм и "истинския евангелизъм"⁷. Това е и причината някои баптисти да отказват военна служба⁸, а в един благоприятен момент църквата да застане на отявлени пацифистки позиции⁹.

Въпреки съпротивата срещу организирания съюзен живот, съюзът излъчва 7-членно настоятелство с 3-годишен мандат, конференциите са прекръстени на конгреси, като на тях участват по един делегат на 10 души и се провеждат на различни места. Въпросите, които влизат в дневния ред на конгресите се уточняват най-късно до три месеца преди началото им. Контролът и изпълнението на бюджета е отговорност на настоятелството на съюза¹⁰. Към баптисткия съюз функционират и отделни фондове за подпомагане на вдовици, за издаване на брошури, за издръжка на проповедници, за строеж на църковни здания, за съюзната печатница¹¹.

През първите години след войната са построени новата сграда на църквата в Казанлък¹², молитвения дом в Берковица¹³, в София¹⁴ и Костенец¹⁵. Всички строежи са подпомогнати от Съюза на немските баптисти в Северна Америка, чийто инспектор за България и редица европейски страни до 1925 година е С.Е. Петрик¹⁶. От 1925 година неговата длъжност е заета от Карл Филбрандт¹⁷.

Карл Филбрандт играе сериозна роля в живота на баптисткия съюз и това, през 1948 година, е използвано за построяването на обвинението в шпионска дейност на протестантските пастири¹⁸. През 1925 година българските баптисти са посетени от пастир Уилям Кун, главен секретар на немските баптисти в Северна Америка¹⁹, което е свидетелство за нарастналото внимание към църквите в България.

Българските баптисти развиват активна и плодотворна дейност. Техни дейци на собствени разноски и своя инициатива посещават редица селища и разгласяват евангелската истина в читалищни салони, кръчми, кафенета или на селския площад. Техните посещения и непринудени проповеди оставят силни впечатления и нерядко стават основа на нови баптистки общества²⁰. В някои случаи баптистки пастири имат възможност да проповядват пред български войници и офицери, какъвто е случая във Враца с пастир Тр. Димитров²¹. Баптистите спонтанно, с много желание и себепожертвователност търсят нови възможности за евангелизиране. Така например техни последователи посещават и общуват с излежаващите присъди в ломския и сливенския затвори²².

Същевременно баптистите продължават да държат на своята идентичност, насърчавани от своите успехи и неудачите сред конгрешани и методисти. На конгресът в Лом през 1926 година настоятелството предлага на делегатите текст подкрепящ обединението на всички български протестанти в една църква. Верни на своите принципни разбирания баптистите отхвърлят предложението, което е още една проява на характерния за движението истински демократизъм¹.

Взаимоотношенията на баптистите с другите протестантски църкви са блокирани, когато за председател на СЕБЦ е избран пастир П. Мишков, отстранен от съборната църква. Делегатите на баптисткия съюз са отстранени от събора на БЕД в Лъжене. В отговор СЕБЦ напуска ОЕЦ, излъчва собствен религиозен представител² и създава паралелно благотворително дружество. Практически конфликта се съсредоточава върху личността на пастир П. Мишков. Пастир Мишков е подкрепян от повечето баптистки църкви и от инспектора Карл Филбрандт. Други църкви обаче, като Софийската, тези от Костенец, Асеновград и Садово, както и руската баптистка църква в София, се обявяват против скъсването с ОЕЦ³. Членството на Софийската църква отхвърля пастир П. Мишков, поради повдигнатите дела срещу него във връзка с разпределяне помощите за земетресението в България през 1928 година и други парични помощи от САЩ. За тази своя позиция църквата е отстранена от съюза, а пастир П. Мишков се опитва с полиция да завладее сградата на ул. "Осогово" N 63⁴. Това представлява и най-тежкия период от съществуването на съюза. Тези конфликти в голяма степен задушават живота на баптистите и нанасят сериозни вреди на тяхното дело. Действията на съюзното настоятелство повдигат въпроса за действителната автономия на поместните църкви⁵. От този период инспектора на мисията, поради финансовата си власт над пасторите и църквите, започва все по директно да се намесва в църковния живот и да играе решаваща роля, пряко волята на църковното членство⁶.

През 1938 година най-сетне е гласуван устава на съюза⁷, където чл. 4 формулира позицията на баптистите към политическия живот в България: "Съюзът е християнска организация и пази пълен неутралитет към всички политически течения"⁸. Ръководните органи са събора и съюзното ръководство⁹. Съборът се провежда веднъж на три години, като всяка църква има право да поставя въпроси за разглеждане. Съборът се счита за редовен, когато присъстват 2/3 от делегатите, в противен случай, започва на следващия ден с наличният брой делегати. Според чл. 15 от устава решенията се взимат "по вишегласие" и са задължителни за всички църкви. Извънреден събор се свиква от съюзното настоятелство или от 2/3 от църквите¹⁰. Настоятелството е намалено на пет души¹¹. Чл. 19 определя пълномощията на настоятелството - произнася се по избирането на пастири, издава документи на пастирите за правоспособност, при конфликт с местна църква разтуря духовния съвет и свиква общо събрание за избор на нов, ако това желаят поне половината църковни членове, отстранява провинили се пастири и се застъпва за интересите на съюза пред централната и местна власт. Уставът въвежда и годишен членски внос от 25 лева на човек¹². Уставът е подписан от 16 баптистки църкви между март и ноември 1938 година. Той е приет от съюзното ръководство и е потвърден от настоятелствата на отделните църкви¹³. Същата година почива пастир П. Мишков. През 1938 година за нов председател на настоятелството е избран пастир Тр. Димитров. С неговото избиране за един кратък период конфликтите в съюза са превъзмогнати¹⁴. Църквата възстановява отношенията си с протестантската общност и възстановява членството си в ОЕЦ¹⁵.

Пастир Тр. Димитров е отстранен от Дир. изп. към МВнР през 1941 година за издаване на пълномощни на баптистки пастири, в които се цитира окръжно на дирекцията отпреди преврата през 1934 година¹⁶. Баптисткият съюз търпи същите репресии от страна на авторитарната власт, както и другите протестнатски църкви.

Като цяло периода за баптисткия съюз е успешен. Образувани са много нови църкви (Варна, Разград, Асеновград и други), членството се увеличава няколко пъти. Съюзът издава свой печатен орган - вестник "Евангелист" (от 1939 година - вестник "Християнски приятел"), който играе важна роля в живота на църквите. Редовно се провеждат годишните конгреси (по-късно събори), които упражняват реална власт над мнозинството членове, според свободните им убеждения. Съюзът преодолява тежка вътрешна криза и съумява да запази своето единство. Разразилите се конфликти обаче подтискат вътрешния живот и ентусиазъм на църковните членове и след разглеждания период съюзът изпада във формализъм, а след удара от 1948 година неговата дейност е сведена до минимум.

През разглеждания период по-успешни от служителите в съюза пастири са Спас Райчев¹, пастир Петър Пунчев², пастир Запрян Видолов³, пастир Трифон Димитров⁴, пастир Евгени Герасименко, Ив. Игов и П. Игов. Сред най-дейните членове са о.з. полковник В. Чакалов и Ив. Чомонев.

Съществен момент от дейността на съюза е създаването на руска баптистка църква в София⁵, която работи сред руските емигранти след Гражданска война в Русия през 1917 - 1922 години. Църквата е закрита от властта малко преди началото на Втората световна война. Други представители на баптизма в България са движението Свободни братя и Евангелски християни. Първото е създадено през 1903 година, когато Спас Стефанов се отделя от Софийската баптистка църква и създава самостоятелно движение, повлияно от познатите в САЩ "Плимутски братя". Движението е сродно с баптизма и изповядва кръщение само на възрастни хора, но няма платени пастири и служители и каквато и да е йерархия. То е очевидна реакция срещу институционализирането на баптистките църкви под влияние на немските баптисти от Северна Америка. По известни дейци на Свободните братя са Спас Стефанов, Стефан Стефанов, Трайко Порецов, Петър Шопов и други. Изградени са общества освен в София, в Пловдив, в Дупница, в село Любимец, село Гарваново, село Горски извор (Хасковско), село Краево (Ботевградско), село Крушевица (Оряховско) и други. Свободните братя издават вестник "Духовно слово"⁶.

Вероятно във връзка със сътресенията в Баптисткия съюз, а и търсейки независимост от външната мисия, през 1935 година е организирано движението "Евангелски християни", по примера на подобно руско движение. Сред по-известните пастири на това движение са пастир Митко Матеев и пастир Димитър Изев. През 1941 година Евангелските християни се сливат с Баптисткия съюз, поради невъзможността да съществуват самостоятелно в условията на авторитарен режим⁷. По същата причина на събора на ОЕЦ през 1941 година и Свободните братя желаят да бъдат приети, но молбата им остава неудовлетворена.