МЕТОДИСТКА ЕПИСКОПАЛНА ЦЪРКВА (МЕЦ)

1.2. МЕТОДИСТКА ЕПИСКОПАЛНА ЦЪРКВА (МЕЦ)

МЕЦ в България е плод на дейността на Мисионерския борд на американските методисти. Сред методистките мисионери у нас са д-р Лонг и Ал. Хамлин, с огромна роля в такива събития от историятаа на българския народ като превода на Библията на съвременен български език, борбата за църковна независимост, информирането на света за зверствата при потушаването на Априлското въстание, дейността на Робърт колеж⁴. По споразумение с конгрешанския борд в Бостън, сфера на дейността на методистите е Северна България. До 1876 година се създават общества в Русе, Свищов, Шумен, Велико Търново, Ботевград, Ловеч, Плевен, а същата година в Русе е свикано годишно събрание, което се счита за начало на организирания църковен живот⁵. От 1874 година започва подготовката на български проповедници⁶. През 1881 година в Ловеч започва работа девическо училище, организирано от мисията и се превръща в един от най-авторитетните образователни институти в България и което има своята дългогодишна история, а от 1882 година функционира мъжкото училище в Свищов⁷.

Църквата претърпява известни гонения и притеснения от православната общност и някои български правителства⁸, но по правило тя сполучливо взаимодейства с държавата. Методизмът възниква през 18 век във Великобритания, като движение вътре в Англиканската църква и едва след смъртта на основателя му Джон Уесли се отделя като самостоятелна деноминация. Огромни са заслугите му за нравственото и социално обновяване на британското общество⁹, а по-късно разпространението на методизма в Америка има същото благотворно влияние¹⁰.

За разлика от другите протестантски деноминации в България методистката църква е епископална по своята йерархическа структура, като не се практикува изборност на служители от църковните членове. Като богослужебна практика и социални позиции МЕЦ са твърде близо до конгрешанските църкви, поради близката обществена среда в която се зараждат и развиват. В България движението идва със своя оформена история и практика и тук се развива по модела създаден в твърде различна религиозна и социална среда.

Методистите, както и съборяните, практикуват кръщение на невръстни деца и не прекръщават приелите методизма хора в зряла възраст. Църквата обаче успява да се опази от модернизма и не преживява трусовете причинени от новото богословие. До началото на века църквата има 15 духовни окръга, 14 пастири и едва 200 члена¹.

Българските методисти се управляват от епископ, чието седалище е в Швейцария и отговаря за няколко страни от Централна и Източна Европа. Негов представител за България е главният духовен или мисийски надзирател. Централно място в дейността на църквата са редовните годишни пастирски конференции.

През разглежданият период МЕЦ в България е под настойничеството на епископите Блейк² и Нюилсен³. Методистката конференция през 1923 година отчита 20 църкви и общества с 646 действителни и 241 подготвящи се члена. В църквите служат 20 пастира. Към църквите функционират 25 неделни училища с 56 учители и служители и 1 195 обучаващи се⁴. Това е и моментът на най-голямо разрастване на дейността на църквата в България.

През 1932 година мисията при Американските методистки църкви намалява помощта за църквата в България с 50%⁵, поради икономическата криза. Новата ситуация принуждава ръководсттвото да спре обиколките на служители по местните църкви, както и да отзове изпратените в Англия и Германия бъдещи служители на обучение⁶.

На годишната конференция в Шумен, през същата 1932 година е отбелязан 75-годишния юбилей на методизма в България⁷. На страниците на "Християнски свят" са публикувани и всичките църкви с назначени пастири, разделени в два мисионерски окръга - Софийски и Търновски. Поради оскъдицата от материали за дейността на МЕЦ в България представяме тези сведения:

Мисийски надзирател - пастир Алфонс Прач

Видин - пастир Кирил Йочев

с. Войводово - пастир Йосиф Харман

Ловеч и с. Хотница - пастир Симеон Попов

Лом - пастир Янко Иванов

Оряхово - пастир Спас Милошев

Плевен - пастир Александър Георгиев

София - пастир А. Прач и пастир Цветан Литов

Варна - пастир Васил Маринов

Русе - пастир Цветан Цветанов - отговарящ и за целия мисионерски окръг

Свищов - пастир Гаврил Цветанов

Севлиево - пастир Георги Сивриев

Търново - пастир Иван Стефанов

Шумен - пастир Никола Пулев

Директор на британското библейско дружество за България е Ив. Ганчев от Варна, като дейността на дружеството за България очевидно е под опеката на МЕЦ. Директор на Американската девическа гимназия в Ловеч е Мелани Търнър. Секретар на мисийския надзирател е пастир Цв. Литов, а финансовите дела се ръководят от финансова комисия в състав: епископ Нюилсен, пастир Алфонс Прач, пастири Цветан Цветанов, Стоян Бочев и Александър Вичев. Към мисията действа мисионер сред арменците и мохамеданите Макс Мюлер⁸.

От рапорта на мисийския надзирател на конференцията от 1933 година става ясно, че пастирските заплати са намалени със 70% поради безпаричието в което изпада мисията⁹, а през следващата 1934 година мисията е информирана, че от 1936 година издръжката ще бъде прекратена окончателно¹⁰. Църквата изпада в тежка финансова криза, като пенсионния фонд също е блокиран¹. Това кара църквата да се обърне към своите вътрешни ресурси. През 1933 година е отчетено нарастването на даването от църковни членове с 10 777 лева, въпреки рецесията в страната². Търсят се и външни пътища за финансиране, от методистката общност в Швейцария и Германия, от където общо за 1934 година са получени 45 300 лева.

Много по-сериозен проблем за църквата е отслабването на нейната дейност и слабите резултати, които тя постига. Деноминацията е навлязла в своята "зряла възраст" и липсва апостолски стремеж за разпространение на вярата. Всяка една от дейностите е добре урегулирана, но църквата не съумява да привлече нови членове. Както отбелязва мисийския надзирател в своя отчет пред годишната конференция през 1933 година "през последните 12 години не сме направили ни стъпка напред"³. Разбира се съществуват щастливи изключения като църквата в София, която за 1933 година прибавя 20 нови члена⁴, тази в Шумен, където слушателството достига до 300 души и църквата в село Войводово, която се състои от словашки преселници и със своя живот и бит са отлична пропаганда на евангелизма.

Църквата се опитва да търси пътища за разширение на своята дейност, но всички инициативи зависят от качествата на местния пастир. Така например пастир А. Георгиев от Плевен посещава селата Горна Митрополия, Долни дъбник и Мъртвица (дн. с. Подем), във Видин пастир Кирил Йочев започва работа в двете цигански махали, в Свищов пастир Цветанов посещава околните села и среща добър прием⁵. Някои църкви постигат успехи в самофинансирането като тези в София, Варна, Войводово са на самоиздръжка⁶. В Ловеч църквата постига 166% ръст на приходите си, като тази мобилизация се дължи и на стремежа да се построи нова сграда на църквата⁷.

Младежкото християнско дружество към църквата в София създава фонд за построяване на хижа "Д-р Лонг" в планината Витоша⁸, женското дружество към църквата организира самодейни театрални постановки, по християнски сюжети, афиширани пред обществеността⁹.

Въпреки тези активни действия реалното членство не нараства. Внимателният анализ на този факт показва, че за да бъде възприет евангелизма, не е достатъчно да се развива обществена дейност - просветно-културна, въздържателна и други или да се доказва някакво цивилизационно превъзходство на западните протестантски общества. Историята на ХХ век показва, че цивилизационните постижения на държавите с реформирано християнство, в областта на науката, образованието и общественото устройство, могат да бъдат възприемани и без религиозната база на която са се развили, макар и с огромни трудности и сътресения (напр. Япония, Сингапур, Тайван). Методистката църква остава някак в сферата на тези послания и не акцентира в решителна степен върху личното обръщение на вярващия и индивидуалния религиозен опит на търсене и единение с Бога. На практика социалната благотворителност и демонстрацията на западната цивилизация са изчерпани като средство за привличане на членове, а самите членове не съумяват да представят същината на християнското благочестие, покаяние и новорождение на българите с традиционна религиозна ориентация. Пример за тази закостенялост на методизма в България е църквата в Ловеч, където огромна част от членовете са свързани по някакъв начин с Американската девическа гимназия.

Като противовес на това състояние е евангелизаторското служение на пастир П. Мишков във Варна до 1919 година, когато се налага да се разшири църковната сграда, поради големия брой новообръщенци. По-късно една от неговите ученички Сийка Дрянова ще премине към петдесятната църква и ще разгърне широко евангелизационно служение.

Строгата йерархичност на църквата и свойствените за епископалната структура централизъм и авторитарност принуждават някои от най-активните пастири като П. Мишков и В. Зяпков да преминат в конгрешанската църква¹⁰. От друга страна епископалната структура предпазва църквата от партизански конфликти и богословски новаторства. Като търсене на баланс между тези крайности през 1934 година на годишната конференция се възстановява дейността на Мирянската конференция, с което се постига по-голямо участие на църковните членове в управлението на църквата¹¹.

Като изход от застоя в който църквата изпада е повдигнат въпроса за обединение със СЕЦ, с които методистите нямат доктриални и ритуални различия. Въпросът ще бъде разгледат подробно при представянето на междуденоминационните отношения, но случаят е показателен как незначителни на пръв поглед различия се превръщат в непреодолими препятствия, когато става въпрос за съзнателно практикуван религиозен живот.

Успешно се развива образователната дейност на мисията, като наред с Американското девическо училище функционират курсове за проповедници, неделни училища, а най-перспективните млади проповедници са изпращани да продължат богословското си образование в чужбина. Църквата участва в живота на БЕД, но възприема дружеството като по-обвързано със СЕЦ и проблемите там. Дейци на МЕЦ участват активно в живота на евангелското въздържателно дружество.

МЕЦ поддържа отлични отношения с държавата, но попада под ограничителните разпоредби на законите наложени от авторитарната власт след 1934 година и по време на Втората световна война.

По видни служители на МЕЦ в този период са д-р Ст. Томов, пастир Я. Иванов, пастир Цв. Цветанов, пастир Г. Сивриев, пастир Ал. Георгиев, пастир Цв. Литов и други.

За разлика от всички останали протестантски деноминации в България, църквата остава практически управлявана от мисията учредител, поради своята епископална структура.