ГЛАВА 2 ВЗАИМООТНОШЕНИЯ В ПРОТЕСТАНТСКАТА ОБЩНОСТ. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ И ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

ГЛАВА 2 ВЗАИМООТНОШЕНИЯ В ПРОТЕСТАНТСКАТА ОБЩНОСТ. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ И ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

От самото начало на евангелското присъствие по българските земи е налице взаимодействие между различни протестантски деноминации. Първите междуцърковни контакти са между конгрешанските и методистките мисионери, като според договорката между двата борда, тяхната дейност е разпределена от двете страни на Стара планина. Това споразумение свидетелства за това, че в съзнанието на мисионерите и на техните български последователи, двете мисии имат една обща кауза. През погледа на вярващия християнин това означава, че обърнатите в евангелска вяра и в двете църкви са спасени и имат истинско познание и поклонение към Бога. Именно това е минимумът върху който в бъдеще ще бъде търсено единодействие и дори обединение между евангелските деноминации.

Пак от този период датира и първият конфликт в протестантската общност. Причина за него става откриването на методистка църква в София в края на ХIХ век, което се явява нарушение на споразумението. Това нарушение обаче остава единствено и то по-скоро е свързано с необходимостта методистите да имат своя база в столицата на вече възстановената българска държава, отколкото от желанието за религиозна експанзия в конгрешанския район¹.

Както беше казано двете деноминации не се конкурират, а работят за една обща кауза, активно сътрудничейки помежду си. Израз на това сътрудничество е създаването на Българскоото евангелско дружество през 1875 година². Дружеството се явява надденоминационно, като подпомага дейността на църквите, евангелската просвета и пропаганда. То се превръща в една от най-успешните форми на сътрудничество между българските евангелисти. Неговите дейци разбират, че дейността на американските мисии ще бъде ограничена във времето и успехът на евангелизма в България зависи до голяма степен от способността на църквите да развиват самостоятелна дейност.

След възникването на другите евангелски деноминации техните членове се включват активно в дейността на БЕД. Въпреки че председатели на дружеството са пастири, основно от конгрешанската деноминация като пастир Иван Тонджаров, пастир Н.Т. Бояджиев, пастир Ив. Сечанов, пастир М. Попов, пастир Д.Н. Фурнаджиев, пастир Г. Занков, самата организация е замислена като сдружение на евангелисти, без да е организирано върху изградените църковни структури. На практика БЕД е самостоятелна организация, която макар и силно повлияна от процесите протичащи в евангелските църкви, води свой специфичен живот. БЕД създава свой значителен сграден фонд, с който се ползва, както самото дружество, така и различните евангелски църкви и в страната. За дълго време БЕД има своя книжарница в София и поддържа пътуващи библейски книжари. БЕД издържа за известно време пътуващия евангелизатор пастир Мишков, който развива активна дейност от името на дружеството³. Най-голямо значение за дейността на БЕД отдават конгрешаните, под чието влияние се списва и вестника на дружеството "Зорница".

Тези специфики на БЕД показват, че има място за съществуването на още една организация на българските евангелисти, в която църковните структури да бъдат пряко ангажирани и равностойно представени, която да бъде техен представител пред държавата. В отговор на тази необходимост през 1909 година е създадена организацията Обединени евангелски църкви, в която влизат СЕЦ, МЕЦ и СЕБЦ. Утвърждаването на СЕБЦ поставя евангелския свят в България в нова ситуация, както беше показано при представянето на вероизповеданията. Баптистката църква е активна в разпространение на евангелизма и счита съзнателното приемане на водно кръщение чрез пълно потапяне като задължителна предпоставка за християнското спасение. Това кара баптистите да не се съобразяват със споразумението между двете по-стари деноминации, което пък от своя страна е подписано преди възникването на баптисткото движение в България, не предвижда район за тяхно действие или някаква формула за взаимодействие с тях, а и с други евангелски движения.

Това определя и сложността на отношението на СЕБЦ, а по-късно и на СЕПЦ с двете по-стари евангелски деноминации. ОЕЦ е организация, която трябва да координира дейността на деноминациите, да арбитрира в споровете им и да търси пътища за по-тясно единодействие между църквите. Постепенно ОЕЦ се утвърждава като най-представителната организация на българските евангелисти и в разглеждания период нейният авторитет и влияние в живота на евангелистките църкви постоянно нарастват.

2.1. РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ЕВАНГЕЛСКО ДРУЖЕСТВО (БЕД)

В периода между двете световни войни БЕД продължава своята дейност, която се определя от ситуацията в страната, както и от състоянието на евангелистките църкви, техният вътрешноцърковен живот и междуцърковни отношения.

Още през 1917 година по инициатива на БЕД е основан Милионен фонд за подпомагане на бедни църкви⁴. Създаването на фонда е една от най-успешните инициативи, членовете на БЕД откликват и след набирането на сумата, с парите е закупен доходен недвижим имот в София⁵. През 1931 година БЕД построява нова шестетажна сграда на улица "Леге", която се ползва за нуждите на дружеството⁶.

Съществува също и сграден фонд в провинциални градове, който се ползва за нуждите на местните евангелски църкви. Такъв е случаят в Стара Загора, където петдесятната църква, като най-голяма местна църква, получава правото да ползва сградата изградена със средства на БЕД.

Натрупването на значително имущество и неговото ползване, прави по-остър въпроса за управлението на БЕД. На събора на БЕД в Лъжене през 1933 година са приети за членове петдесятни евангелисти⁷. Това от своя страна кара по-старите деноминации да активизират своите членове да се записват в БЕД, за да запазят своята тежест в ръководството на дружеството. Съставът на бюрото на БЕД избран на събора в Самоков през 1934 година показва, че конгрешаните запазват своята тежест в организацията, като от седем члена на бюрото, петима са от съборната църква¹.

Както бе вече подчертано, развитието на БЕД е функция на развитието на евангелските църкви в страната. Съборите на дружеството стават арена за сблъсък между ортодоксалните вярващи и модернистите. Същият конфликт протича и на страниците на издавания от дружеството вестник "Зорница". Когато баптистката църква напуска ОЕЦ, нейните представители напускат БЕД, до завръщането й в евангелския алианс².

Като цяло обаче БЕД остава организация, която сближава християните, място където милосърдието и благотворителността са основа на християнското общуване. В неговият живот сътрудничеството и единението доминират над конфликтите и различията. БЕД успява да запази облика си на една доброволна организация на българските евангелисти, в която те членуват, независимо от своите деноминации и с жертваните от тях средства и време показват личното си отношение към напредъка на евангелското християнство в страната.

В същото време дружеството не успява да доведе до край тази идея, неговото ръководство остава доминирано от ръководителите на деноминациите. Дружеството си остава най-близо до съборната църква и главната сцена на църковно взаимодействие в периода се явява ОЕЦ.