Учебна програма по спец. Двг

35
Тягов релсов състав с безстепенно регулиране
Основната разлика в теглителните характеристики на тяговите състави с безстепенно регулиране на мощностните режими от тези със степенно е свързана с това, че няма криви отговарящи на отделните степени на контролера на машиниста. Вместо тях има една или няколко зони, съответстващи на поле от множество криви от които системата за автоматично управление може да избира най-подходящия режим на работа.
На фиг. 2.15. е показана една примерна теглителна характеристика на тягов релсов състав с безстепенно регулиране.
Фиг. 2.14. Теглителна характеристика на тягов релсов състав с безстепенно регулиране на мощността
F
k
V
Естествена (външна)
характеристика
ограничение
по сцепление

36
3.
СЪПРОТИВИТЕЛНИ СИЛИ, ДЕЙСТВАЩИ НА
ЖЕЛЕЗОПЪТНИТЕ ВОЗИЛА
3.1. Същност и на класификация на съпротивлението при движение
Съпротивителните сили са неуправляеми (виж т. 1.3.), като много често те се наричат за краткост и удобство съпротивление на движението. Като правило посоката им е противоположна на движението на влака, но при големи наклони на спускане те съвпадат. Но за яснота и прецизност на разглеждането, а след това и на изчислението е необходимо да се даде по-точно определение за съпротивлението.
Определение: Под съпротивление при движението на влаковия състав
ще се разбира резултатната на появяващите се съпротивителни сили,
приведена към кръговете на търкаляне на колелата. Енергийните разходи,
необходими за преодоляването и ще бъдат същите както тези за
преодоляването на действителните съпротивителни сили.
Както се вижда горното определение благодарение на включеното в него изискване за енергийно равенство е коректно и отразява точно характера на съпротивлението на движение.
Появата на съпротивителните сили се обуславя от следните групи основни фактори:

Контактното взаимодействие между твърди тела – железопътните возила и релсите;

Триене при плъзгане и търкаляне – получено при движението на возилата по железния път;

Еластични и пластични деформации;

Удари, възникващи между отделните возила в процеса на движение;

Аеродинамично съпротивление на въздуха;

Съпротивление от ниската температура на околната среда;

Съпротивление при преминаваните на специфични участъци от железопътното трасе и др.
Необходима е да се изясни, че енергията, вложена от тяговите единици
(локомотивите или мотрисите) за преодоляването на съпротивлението, породено от различните видове триене е безвъзвратно загубена. Тя се изразходва за износването на елементи от подвижния железопътен състав и железния път, превръща в топлинна и се разсейва в околната среда. Единствено енергията, вложена за преодоляването на наклоните на изкачване, може да се използва в по-голяма или по-малка степен, при движение в обратното направление или оползотворявайки я за преодоляването на други стръмни елементи на трасето.
За да бъде по-точно и по-лесно изучено съпротивлението на движение, също така и за достоверна оценка на съставящите го елементи е въведено условно разделяне и класифициране, илюстрирано с фигура 3.1.

37
Фиг. 3.1. Класификация на основните видове съпротивление на движението.
Основно съпротивление е това, което действа както на отделното железопътно возило, така и на целия влак, при движението му по прав хоризонтален участък. Или иначе казано, то съпътства возилото неизменно при движението му.
Допълнителното съпротивление от своя страна се появява при характерни условия на движение и действа само за определено време.
3.2. Основно съпротивление
То зависи в главна степен от вида и някои особености на движение на отделните железопътни возила. На фиг. 3.2. е показана класификация на отделните видове основно съпротивление.
Фиг. 3.2. Класификация на основното съпротивление.

Изтегляне 4.37 Mb.

Сподели с приятели: