Учебна програма по спец. Двг

70
При различните режими на движени на влака специфичната ускоряваща сила от уравнение (5.6) има следните компоненти:

Тягов режим
В този случай действат теглителната и съпротивителната сила.
Следователно

Режим на свободен ход, известен още и като движение по инерция
Специфичната ускоряваща сила е

Спирачен режим
В този случай

5.2. Методи за решаване на уравнението за движение на влака
5.2.1. Общи положения
В така получения вид (5.6) УДВ не може да се интегрира по обикновените начини, тъй като ускоряващата сила се подчинява на зависимостта:
(5.8)

където S е пътят, изминат от влака. Но с цел облекчаване на решаването на
УДВ е възможно да се извършат следните приемания и опростявания:

За даден, достатъчно малък участък от пътя може да се приеме, че допълнителното съпротивление е постоянно, т.е. зависи само от скоростта на движение. В такъв случай е възможно отделянето на променливите в УДВ.
(5.9)

където интегрирането се извършва в показаните определени граници. Те са определени от факта, че силата f
y
поражда само ускорението на влака, а координатите му скорост
V
и местоположението в участъка S зависят от началните условия
V
0
и
S
0

За достатъчно малък интервал на изменение на скоростта
ΔV
може да се приеме, че f
y
= const
. Това означава, че за интервала
ΔV
движението е равнопроменливо, извършва се под действието на постоянна ускоряваща сила. Освен това се приема, че стойността на f
y
е равна на средната за разглеждания интервал. Ако той е достатъчно малък, грешката е със задоволителни стойности. На тази основа са формулирани препоръките за избора на
ΔV
: до 5km/h за ускорение и спиране на влака до 10 km/h за останалите случаи. В зоната на много ниските скорости е препоръчителна стойността от 5 km/h.

71
Направените опростявания означават, че реалната крива на изменение на

Изтегляне 4.37 Mb.

Сподели с приятели: