145
Фиг. 16.4. Движение с „трионообразна траектория” в средната част на фазовата траектория
Крайна част на фазовата траекторията И тук, както и в първата част, броят на практически възможните
варианти е сравнително малък, като лимитиращите го фактори са по принцип същите: ограничено максимално (в случая отрицателно) ускорение и краен брой позиции на органа, управляващ спирачната сила – кран-машиниста. Като се
има предвид и обстоятелството, че по време на спирането енергийният комплекс на локомотива работи на празен ход и следователно разходът на енергоресурс пряко не се влияе от протичането на процеса, в
третата част, без да се допусне голяма грешка, се
разглежда само една крива, като в нея се варира положението на началната точка.
16.2. Технически средства за реализиране оптимално управление на тяговите релсови състави
Решаването на задачата за оптимално управление на тяговите релсови състави с цел икономия на енергоресурси е пряко свързано освен с решаване й в теоретично-приложен аспект и с подбора и реализирането на подходящите технически средства.
Сериозни перспективи в областта на техническите средства се предоставят от големите възможности на съвременната компютърна и
телекомуникационна техника, комбинирано с модерните методи в теорията на оптималното управление.
При използването на техническите средства са възможни два принципно различни начина за решаване на проблема с енергоефективното управление:
намиране на оптималната траектория на влака в режим "реално време", т.е. по време на самото пътуване;
извършване на
оптимизацията преди пътуването, в повечето случаи на стационарен компютър.
Предимство на първия подход е отчитането на конкретните експлоатационни условия, оказващи влияние върху поведението на управлявания обект (системата локомотив-влак), а
също така и моментното му Сподели с приятели: 
