Училище на Каритас
Енцикликата „Laborem exercens“ (1981)
Изтегляне 0.59 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.6.1.Времето, в което се роди енцикликата
- 5.6.2.Структура на енцикликата и главните теми
- 5.6.2.1.Човекът и трудът
- 5.6.2.2.Права на работниците
- 5.6.2.3.Конфликт между труда и капитала
- 5.6.2.4.Духовността на работата
5.6.Енцикликата „Laborem exercens“ (1981)Енцикликата „Laborem exercens“ е първата социална енциклика на папа Йоан Павел II. Много хора се изненадали от темата, която е човешкият труд. В нея папата показва, че работата винаги е свързана със социалният въпрос и че е ключ към много социални проблеми. Още папа Павел VI казал, че човек има своята цена не благодарение че е, но благодарение на това какво прави. Трябва да си признаем, че днес не се уважава много човешкият труд. Ако е повече физически, по–малко се уважава. Хората по–вече уважават певицата от доячката. Ако погледнем живот на Исус преди, когато започнал публично да действа, той е работил като дърводелец, т. е. упражнявал е физически труд. Човешкият труд може да се раздели на две основни групи: душевен и физически. В древността хората не са уважавали много физическият работа, който упражнявали преди всичко робите. Това разбиране за работата се върнало в ренесанс. Например: повече уважавали художниците, които рисували от скулптурите, защото те работели повече физически. За да разберем смисъла на работата трябва да погледнем Исус, който ни показал смисъла на труда. Ако човек работи, той имитира Бог. С работата човек заработва своят хляб и работата помага на човека за да се развива. Папа Йоан Павел II в енцикликата показва, че всяка работа има своето достойнство. Смисъл на работа са два: частен и вечен. Честна работа помага на човек за да си придобие небето. Трябва да си кажем, че работа е свързана с кръста на Исус. От другата страна може да стане работа за човека като наркотик. Човек може да избяга пред себе си, пред своите проблеми и ги заглушава с работа. 5.6.1.Времето, в което се роди енцикликатаПапата имал намерение да я издаде на 15 май 1981 година, но заради атентата над него е издадена на 14 септември 1981 година. Във времето, когато се роди енцикликата в света вече е нямало толкова голямо икономическо развитие, като преди. Започва да се виждат проблемите в екология, когато човек все повече и повече замърсява природата. 5.6.2.Структура на енцикликата и главните темиЕнциклика има пет глави, които са: въведение; човекът и трудът; конфликт между труда и капитала; права на работниците и духовността на работата 5.6.2.1.Човекът и трудътМоже да се каже, че трудът помага на да човек може да става човек. Църквата вярва, че трудът е основата на човека и му помага да се развива. С работа човек променя света и от друга страна и себе си. В израелския народ, който много уважавал равините, се казвало, че истински равин освен това, че познавал Библия, трябвало да познава поне една професия. В света има промяна в това, че повече работа вършат машините, а човек само ги наблюдава. От една страна техниката помага на човека и работа му става полека. От друга страна може да стане враг на човека. Човек може да загуби удовлетворението от труда. Не вижда резултата от своята работа. Работниците често съзирали в техниката свой враг и я унищожавали, защото понякога развитие на техника изземала работа на хората. Друга опасността за човека е че техниката, машините постепенно започва да се боготворят. Например новата кола, за някой може да стане по–важна от семейство му. Много променил отношението към труда християнството, което казва, че няма не достойна работа.
Държавата трябва да се бори с безработицата, защото всеки човек има право на труд. Безработицата е голямо зло за човека и за обществото. Също така, много важна е инициативата на хората. Например безработните не трябва само да чакат, но трябва да са инициативни. Новите работни места, според енцикликата, са добро дело. Също много зависи от това как е организирана работната среда, самият начин на труд, защото ако не е добре организирана, може да има влияние над безработица, на това как са ползвани различни трудови ресурси. Право на труд, според папата, има всеки един човек и хората с увреждания. Инвалидизираният човек трябва да не се чувства, че е ненужен, отхвърлен от обществото. Папа Йоан Павел II се интересува от труда в земеделието, който понякога не е толкова оценяван и уважаван като другите видове труд. Продължава проблема, че много хора се преселват в градовете. В развитите страни се появи нов проблем: какво да се прави със свръхпроизводството. Накрая на тази глава енцикликата говори за емигрантите. Емигранти е имало винаги, преди всичко заради работата. Днес богати държавите вече не са толкова отворени за емигрантите. Държавите приемат хора по политически причини и такива, които са преследвани в своите държави, не по икономически причини. Проблем е нелегалността. За работодателите е по–евтино да плащат на нелегален работник, отколко на легален работник. Казва се, че издръжката на нелегален работник струва около една трета от обичайните разходи. Още папа Лъв XIII казал, че нелегалността на работници е неморална. Нелегалните работници нямат никаква сигурност (ако заболеят, ако преживеят някаква злополука). Папата показва на ниската толерантност към чужденците и на много по-голяма толерантност към нелегалните работници. Работник от чужбина не може да има по–малко права от работника, който работи в своята държава. Уважаването и спазването на правата на трудещите се е, според енцикликата, главно условие за мир в света. Важни са синдикатите, които се борят за права на работниците. Отново папата казва, че работниците имат право да стачкуват, ако няма да има друго решение. От друга страна със стачките не трябва да се злоупотребява.
Грешно е, ако се гледа на работата като на нещо мъртво, на нещо не лично. Това е резултат от учението на материалистите. Опасно е, че и на работника може да се гледа само като на някаква машина. Човек може да започне да се третира като вещ или като стока. Енцикликата също говори за личният имот и казва, че всеки човек има право на частна собственост. Папа Йоан Павел II казва, че собствеността не в конфликт с работата. Също казва, че всеки човек е длъжен да работи, също и богати. Извор на благоденствие би трябвало да е труда. Ако някой е собственик, трябва да си припомня, че това което има, трябва да ползва за доброто и на другите. Не трябва да го ползва само за себе си. 5.6.2.4.Духовността на работатаКогато човек работи не ползва само тялото си. Душата също участва в работата. Трудът трябва да помага на човека да се приближава към Бога, а не да го отдалечава от Него. Човек, който работи, е сътрудник с Бога, който сътворил света. Както Бог шест дена работил и на седмия ден почивал, също така трябва да постъпва и човек. Неделята трябва да е за човека ден, когато почива и когато го посвестява на Бога. Всеки човек е задължен да работи, защото в Библията е написано, кой не работи нека да не яде. От Исус трябва да научим, че работа трябва да се работи с обич. Енцикликата припомня, че всеки труд променя човека, че развива в него различни дарби, които е получил от Бога. Работа помага на човека да се приближава към Бога. Работата на човека може да стане негов кръст, който трябва да ежедневно носи, и така да последва Исус. И заради това тази енцикликата била публикувана на 14 септември, когато Църквата празнува Кръстовден.
Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|