Училище на Каритас
Енцикликата „Centesimus annus “ (1991)
Изтегляне 0.59 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.8.1.Времето, когато се роди енцикликата
- 5.8.2.Структура на енцикликата и главните теми
- 5.8.2.1.Характерни особености на “Rerum Novarum“
- 5.8.2.2.1989 година
- 5.8.2.3.Пазарът и неговите опасности
- 5.8.2.4.Държава и култура
- 5.8.2.5.Човекът - път към Църквата
5.8.Енцикликата „Centesimus annus “ (1991)Име „Centesimus annus“ означава “сто години“. Тази енциклика е отпечатана сто години след първата социална енциклика „Rerum novarum“ която е издадена 1891 година. Енцикликата прави равносметка на социалното учение в Католическата църква и същевременно акцентира на актуалните проблеми. 5.8.1.Времето, когато се роди енцикликатаЕнцикликата е първата социална енциклика след падането на комунизма в Европа. Цялата трета глава е посветена на 1989 година, годината на падането на комунизма. Папата се обръща преди всичко към държавите, в които са живели дълго време при комунизма и ги моли да не го ползват като модел за капитализъм. 5.8.2.Структура на енцикликата и главните темиВ първите две глави се говори за първата социална енциклика “Rerum Novarum“, след това се говори за падането на комунизма; за пазара и за неговите опасности; за държавата и културата и на края показва, че човекът е път към Църквата. 5.8.2.1.Характерни особености на “Rerum Novarum“Папата отново припомня важността на социалното учение на Католическата църква, не само за Църквата, но и за целият свят. Отново припомня правото на работниците. Папата кани хора да четат енцикликата “Rerum Novarum“, защото има много неща които са актуални и днес. Йоан Павел II показва, че енцикликата има пророчески характер, например когато тя говори за опасността от комунизма. Обществото, според енцикликата, трябва да обръща специално внимание на слабите и бедните и отново подчертава ролята на синдикатите. Енцикликата показва, че мирът не е само, когато няма война. След 1945 година нямаше сериозни военни конфликти, но нямаше и истински мир. В това време започва диктатурата на комунизма. Много хора напускат от своите държави. В Съветският Съюз имало насилствено преселване на хората. По това време имаше трескаво въоръжаване и опасност от ядрена война. 5.8.2.2.1989 годинаВ тази глава папата показва, че промените през 1989 година имат голямо влияние не само над държавите, които са се освободили от комунизма, но и над целият свят. Тези промени са преди всичко нещо духовно, като път към диалог, като път към Бога. Във всичките държави свалянето на комунизма било не насилствено. Това показва, че правдата може да победи и без насилие. Като причина за падането на комунизма, папата вижда не функциониращата икономическа система и неспазването на човешките права. Показва на етичните проблеми по времето на комунизма, когато комунизмът иззел инициативата от хората, искал да изкорени културните и религиозните основи. След това комунизмът се опитал, да запълни тази празнота в човека с нещо ново, но не успял. В тази част също така папата предупреждава за проблемите, които могат да възникнат след падането на комунизма. Комунизмът оставил морално изродени хора. Когато папата говори срещу комунизма показва, че падането му се е превърнал в истинска и голяма благодат за много хора. Това не означава, че папата защищава капитализма или че го показва като единствения път към щастието на човека. Няма да има никога идеална общност, защото човек е грешен, несвършен. Човек получил един голям дар от Бога, който се казва свободата, за да може да изживее наистина отговорен живот и да се реализира. Но най–важното е, човек да не забрави, че има Бог, който го обича безкрайно. 5.8.2.3.Пазарът и неговите опасностиЧетвърта глава, която се казва “Частната собственост и всеобщото предназначение на благата“, описва икономическият пазар и неговите опасности. Тази част се интересува от личната собственост. Според енцикликата имотът защищава човека от експлоатация. Бог, когато сътворил земята, поверил земята на всички хора. След това говори за пазара който се дели на национален и международен. Показва, че пазарът не може да съществува на всякъде, като например във взаимните човешки връзки или в религията. Много опасно е, ако пазарът стане идол или се третира като бог. Държавата има задължение да създаде условия за пазара и да защищава от нещата, които не би трябвало да влизат в него. Синдикатите са следващата тема, за което се говори в енцикликата. Синдикатите са много важни при защищаване правата на работниците. Освен това, синдикатите трябва да помагат да се развива културата и да се обучават хората. В международното общество трябва да има повече солидарност. Свободният пазар може да се реализира само между равностойни партньори, в противен случай това води към мизерия и несправедливост. Отново папата говори за международните дългове, които за много държави са сериозен проблем, защото тези дългове заедно с техните лихви много угнетяват бедните държави. Папата показва, че светът има нова “болест”, която се нарича консумативно общество. Преди човек имал проблем да си осигури най-необходимото за живота си, а днес се появяват новите нужди. Опасно е, че новите нужди често не гледат на човека като на духовна личност. Рекламите подсказват на човека от какво има нужда. Енцикликата казва, че не е лошо човек да живее по–удобен живот, но хората да не забравят, че носят отговорността и за другите. Човек, който мисли само за себе си, не гледа другите, не гледа природата, която не получил за да я експлоатира, но я е получил за да се грижи за нея. Човек е отговорен за бъдещите поколения. Папата също говори за екологията и я дели на:
Семейството също трябва да стане място на изграждане на културата. Като опасност за семейството папата вижда консумативно общество. Човек не гледа на живота като на голяма задача, която стои пред него, но гледа на живота като нещо което е само за собствените му удоволствия, за неговият егоизъм. Отново папата припомня, че силните държави трябва да освободят по–слабите да участват в международния живот и по–слабите държави трябва да са готови да принасят жертви, които са необходими за да се развиват. 5.8.2.4.Държава и култураПапата показва, че е важно, в държавите да царува право и справедливост и хората да не правят какво им се иска. Като път към справедлива държава папата сочи демокрацията, която трябва да защищава винаги правдата. Основа на демокрацията е свободата. Демокрация не означава само, че трябва да се прави това което мнозинството искат. Основа на демокрация е правдата. В демокрацията, човек се учи да уважава другите, да е готов да води диалог с тях. Всеки човек има своите права, между тях основното е правото на живот, живот в семейството, правото да има средства за храна, да създаде семейство, да има децата и да ги възпитава. Основата на тези права е правото на свободата във вярата. Енцикликата показва на някои проблеми, които са свързани с демокрацията, като например: загубата на търсене на общо благо. Папата сочи проблема, че много хора не искат да участват в политиката и отказват да участват в избори. Държавата има отговорната задача да осигурява условия предоставяне на свобода на всички свои граждани. Трябва да се намесва, където има някаква несправедливост. От друга страна, държавата не може да реши всичко, защото много важна е инициативата на всеки един отделен човек. Последната част на тази глава говори за културата. Папата показва, че върху един човек оказват влияние такива фактори като: мястото където живее, където се е родил. Човек не трябва само да приема културата, но също трябва да помага за нейното развитие. Накрая отново кани всички да помагат на слабите. Последен апел е за мир в света. 5.8.2.5.Човекът - път към ЦъркватаЕнциклика показва, че евангелието представлява своеобразно социално посолство и това трябва да не е само теория, но трябва да стане на практика. Бог сътворил човека и желае неговото спасение. Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|