Училище на Каритас


Енциклика “Deus Caritas est“ (2005)



страница10/11
Дата09.06.2017
Размер0.59 Mb.
#23223
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

5.9.Енциклика “Deus Caritas est“ (2005)


Енцикликата “Deus Caritas est“ (Бог е любов) е първата енциклика на папа Бенедикт XVI. Заглавието повтаря първите думи от Първото послание на апостол Йоан Богослов: "Бог е любов и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него" (1 Йоан 4,16).

Може да се каже, че енцикликата повтаря програмата на Исус, който дойде в света за да ни помогне да открием Божията любов. Това символизира и датата на издаване, която е 25 декември, деня, когато църквата тържествува рождество Христово. “Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.“ (Й 3,16).

Енцикликата направила рекорд в броя на продажби между папските документи. Издадена е и на руски, китайски, … дори и на брайлово писмо и е събудила голям интерес и между невярващите.

5.9.1.Времето, в което се роди енцикликата


В Европа има големи политически промени. Разпада се Съветският Съюз, Югославия, Чехия и се раждат новите демократични държави. Мнозина от държавите на бившия социалистически лагер стават членове на НАТО.

Краят на XX и началото на XXI век е характеризиран с различни войни в Европа или войни в който участват европейските войски – Кувейт (1990-1991 г.), Чечня (от 1994 г.), Ирак (от 2003 г.), Югославия (1991-1995 г.), където за първия път НАТО атакува суверенна държава.

В 1992 г. маастрихтският договор е основаване за създаване на Европейския съюз. В 1999 г. влиза в обръщение нова обща валутна единица евро.

В началото на XXI век се появява новата опасност, международен тероризъм – Америка (11. септември 2001), московското метро (2004), четири влака в Мадрид (2004), училище в Русия (Беслан – 2004).

В 2004 г. стана една от най–големите катастрофи в история на света. Земетресение в Индийския океан, в резултат на което огромна вълна цунами убива 250 хиляди човека.

В света и днес продължава беднотията. 815 милиона души гладуват. 24.000 души умират от глад всеки ден, т.е. 1 на всяка 4 секунда.


5.9.2.Структура на енцикликата и главните теми


Енцикликата освен въведение и заключение има две основни части. Първата част е повече теоретическа и се опитва да дефинира любовта и да покаже от какво състои. Показва връзка между Божията и човешка любов.

Втората част е повече практична. Според папата Божията обич би трябвало да се отразява в сърцето на човека и в действието на Църквата. Призовава Църквата към обновен ангажимент в служба на любовта.


5.9.2.1.Въведение


В началото енцикликата ни припомня, че не трябва само да говорим за Бог който е любов, но трябва да повярваме в това и да живеем според това. За да можем да обичаме Бог, другите, себе си, първо трябва да повярваме, че Бог е любов, и че ни обича безкрайно и безкористно. Ние можем само да отговорим на тази голяма любов.

5.9.2.2.Единството на любовна в сътворението и в историята


В първата част, която е озаглавена Единството на любовна в сътворението и в историята папата говори за две основни формулировки за любовта, които още от античността се „конкурират” в европейската култура. Става въпрос за древногръцките термини ерос (страст към жената, еротизъм) и агапе (обич), като само последното, заедно с филия (приятелство), е характерно за книгите от Новия Завет.

През вековете ерос и агапе най-често се противопоставят и взаимно изключват. Чрез ерос човекът търси върха на щастието, което е извън него, но то се постига само когато е придружено с готовността да дава щастие на другия до мярката на себеотрицание и жертва. Иначе остава опиянението, лишено от характерните за човешкото същество разум, свобода и себеобладание. Така се получава, като каза папата, едно понижение на човешкото тяло, неинтегрирано в пълната свобода на нашето битие, в целокупността на човека „плът и дух”. Ерос така може да стане опасен за човека и може да го води към падението и към неговата деградация. Проблемът е когато сексът и човекът станат само стока, като нещо което служи за собсвено удоволствие.

Папа показва, че ерос и агапе не са взаимно противопоставени, а напротив между тях има голяма връзка.

Човек, който иска да дава, също трябва първо да се зарежда от истинския извор на Божата обич която е Исус, който за нас умира на кръста. “Бог показва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни.“ (Рим 5,8), затова никакъв човешки живот, изкупен с кръвта на Исус не е излишен или безценен, защото Той ни обича всичките със същата обич. Още в Стария Завет Бог е казал: “…обичай ближния си като себе си…“ (Лев 19,18), но новото при Исус е че Той ни кани да обичаме другите като Той ги обича. Това означава да обичаме всички безразмерно (също и неприятелите си) докрай. Папата ни кани да откриваме Бог в лицето на всеки един човек, когото срещаме в живота си. Най–голямата среща с Бог, който е любов, можем да осъществим, според енцикликата, в тайнството евхаристия.


5.9.2.3.Caritas – любовта като дейност на църквата в качеството й на “общност от любов”


Втората част, която се нарича – Caritas – любовта като дейност на църквата в качеството й на “общност от любов” има няколко главни теми:

  • Църковната любов, като израз на любовта на Пресветата Троица,

  • Справедливост и любов,

  • Различните благотворителни структури в съвременното общество,

  • Спецификата на църковната благотворителност,

  • Отговорността за благотворителната дейност в църквата.

Любовта никога не е само действие на отделните вярващи, но трябва да се изразява в дейността на цялото църковно общество. От древността църквата характеризира милосърдието, което приема институционална форма чрез създаването на дяконската служба. Като примери на тази социална дейност ни показва папата в няколко от светците: Юстин Мъченик, Игнатий Антиохийски, Григорий Велики и дякон Лаврентий, за който се говори, че му е бил даден срок за да събере съкровищата на Църквата и да ги предаде на цивилните власти. Той довел при тях бедните като истинско съкровище на Църквата.

Според папата милосърдието е неразделна част от мисията и структурата на църквата, като дякония (служене на ближния), заедно с благовестването на Божието слово (на гръцки керигма) и богослужението (литургия).

Папа Бенедикт XVI казва, че милосърдието винаги трябва да е свързано със справедливостта, от която имат голяма нужда и бедните. Главната отговорност за справедливостта има политиката, но и църквата трябва да се бори срещу различните форми на несправедливост. Според енцикликата от любов и благотворителност има нужда всяко общество.

Според папата християнското милосърдие е характеризирано от следните качества:



  • Бързо и навременно реагиране на реални нужди и природни бедствия;

  • Необвързаност с политиката и идеологиите за преследване на дадени стратегически или цивилизационни цели, включително и такива за подобряване на света и насърчаване на демокрацията;

  • Никаква реклама за себе си или надпревара с други организации - в светлината на евангелската притча: лявата ръка да не знае каква прави дясната;

  • Да не се отчайват хората пред размера на човешкото нещастие, а да се уповават на Бога и от Него да просят с усърдна молитва милост за човешкия род.

Папата вижда като нещо много важно работата на доброволците и им благодари за тази безкористна служба на ближния: “Тук бих искал да отправя особена благодарност към всички, които участват по някакъв начин в тези дейности. Този разпространен ангажимент е житейска школа за младежите, която възпитава в дух на солидарност и готовност не просто да отдаваме нещо, а самите себе си. По този начин на анти-културата на смъртта, намираща, например, израз в наркотиците, противопоставяме любовта, която не търси самата себе си, а тази любов, която се оказва култура на живота именно чрез готовността да “загубим живота си” за другия.”

5.9.2.4.Заключение


Накрая папа Бенедикт ХVI ни кани да имаме кураж да последваме примерите на светците, защото само обичта е единствената сила, която може да промени сърцата на човека и цялото човечество. Енциклика споменава св. Мартин епископ Турски, монашеските движения от античността до днес и техните вдъхновители, предимно представителите на Западната църква (Франциск Асизки, Игнатий Лойола, Йоан Божи, Камил Лелис, Винкентий дьо Пол, Луиза Марийак, Йосиф Котоленго, Йоан Боско, Дон Орионе и Майка Тереза). “Светците са истинските носители на светлина в историята, защото са мъже и жени с вяра, надежда и любов.” Също не забравя да ни предложи като един голям пример за любов Божията Майка.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница