Училище на Каритас
Енцикликата „Quadragesimo anno“ (1931)
Изтегляне 0.59 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.2.1.Времето, в което се роди енцикликата
- 5.2.2.Структура на енцикликата и главните теми
- 5.2.2.1.Енцикликата “Rerum novarum“ и нейното влияние
- 5.2.2.2.Работа и капитал
- 5.2.2.3.Принцип на субсидиарност
- 5.2.2.4.Реакцията на тоталитарните системи
- 5.3.Енцикликата „Mater et Magistra“ (1961)
- 5.3.1.Времето, когато се роди енцикликата
- 5.3.2.Структура на енцикликата и главните теми
- 5.3.2.1.Преглед на социалното учение на Католическата църква
- 5.3.2.3.Връзка между бедни и богати държави
5.2.Енцикликата „Quadragesimo anno“ (1931)Тази енциклика, която папа Пий XI написал е по повод на четирийсетата годишнина (quadragesimo anno) на “Rerum novarum“. С тази енциклика започва новата традиция, че винаги първата година на новото десетилетие папите ще припомнят издаването на първата социална енциклика “Rerum novarum“ и ще правят равносметка на предишните църковни документи, които са се отнасяли към социалното учение. В енцикликата можем да намерим критика на капитализма и на комунизма. 5.2.1.Времето, в което се роди енцикликатаВремето преди възникването на енцикликата „Quadragesimo anno“ може да се определи със следните характеристики:
5.2.2.Структура на енцикликата и главните темиЕнцикликата „Quadragesimo anno“ започва с това, колко голямо влияние е имала в света енцикликата “Rerum novarum“. След това се говори за работата и капитала; за принципа на субсидиарност и реагира на тоталитарните системи. 5.2.2.1.Енцикликата “Rerum novarum“ и нейното влияниеПапа Пий XI нарича енцикликата “Rerum novarum“ значим документ, заради който се активирали работниците, лаиците, свещениците да търсят решените на различни социални проблеми в света. Благодарение на енцикликата е възникнал нов предмет, който започнал да се преподава и който се казвал “Социалното учение на Католическата църква.“ Папата отново повтаря, че Църквата има право и задължение да каже своето мнение върху различни социални проблеми в света, които са свързани с моралността. Това право възниква с посланието на Църквата, която трябва да се грижи за спасението на хората. Папа констатира, че благодарение на енцикликата “Rerum novarum“ възникват християнските синдикати. 5.2.2.2.Работа и капиталВ тази част енцикликата акцентира върху един голям проблем - моралните закони се отделят от икономическите. Папата показва, че собствениците на различни фабрики мислят повече за собствената си печалба, от колкото за работниците. Папата иска работниците да получават по–големи заплати, за да могат да живеят по-достоен живот. 5.2.2.3.Принцип на субсидиарностПринципът на субсидиарността е един от основните принципи на социалното учение на Католическата църква. Този принцип показва, че компетенциите трябва да са на най–ниското ниво. Например: това което може да прави общината, да не се върши от правителството. Това което може да се реши в България няма да го решат в Брюксел. Обикновено става обратното: различни органи искат да имат постоянно повече компетенции. Тези, които взимат по–високи места, трябва да помагат на тези които са на по–ниски места, без да изземат техните компетенции. Това важи също и за църквата. Дефиниция на субсидиарност: Заемащите по–ниските нива трябва да получават толкова компетенции, колкото е възможно, а от по–висши постове само колкото е необходимо. Какво могат да направят отделните личности, нека да не го прави общността. Може да се каже, че това което могат да направят хората по своя инициатива трябва да бъдат свободни да го правят и да не се прехвърлятова на общността. Американски президент Линкълн казал: Правителството трябва да осигури на своите граждани само нещата, които те не могат да си осигурят самички. 5.2.2.4.Реакцията на тоталитарните системиЕнцикликата показва, че синдикатите в тоталитарните държави стават продължение (придатък) на държавата. В тази част на енцикликата можем да намерим разграничаването на социализма, което по същество е комунизъм и социализъм. Според папата католик не може да е нито комунист, нито социалист. 5.3.Енцикликата „Mater et Magistra“ (1961)Авторът на енцикликата „Mater et Magistra“ е папа Йоан XXIII. Думите „Mater et Magistra“ можем да преведем като “Майка и учителка“. С тази титла папата иска да изрази, че Църквата е майка за всички хора, за всички държави. В енцикликата можем да намерим няколко нови ракурса като например: частната инициатива и намесата на държавата, земеделие, консумативно общество, колониализъм, либерализъм, нарастване броя на хората в света. Енцикликата иска да проговори на всичките хора. Затова езикът и не е толкова сложен и можем да открием в него по-пасторален поглед към социалните проблеми, отколкото теологичен или философски. Енцикликата също така прави анализ на актуалната ситуация в света. Папата показва голямата разлика между богатите и бедните и за първи път социалното учение на Църквата се интересува от третия свят.
Шестдесетте години са години на голямата вяра в техническият прогрес, което може според нечии измамни надежди да спаси човека от проблемите. Голямо развитие имат химията и новите технологии. Започва производство на пластмаси. Голямо влияние върху развитието на икономиката оказва автоматизацията на процесите. Благодарение на телевизията и радиото практически изчезват разстоянията в пространството. В някои държави работниците вече имат възможността да са социално осигурени и да свободно да се организират в синдикати, които да защищават техните права. С икономическото развитие нараства разделението между селското стопанство и промишлеността, между богатите и бедни държави. По това време много европейски колонии се освобождават и се пораждат над националните монополи. 5.3.2.Структура на енцикликата и главните темиОтново и тази енциклика започва с преглед на социалното учение на Католическа църква в света. Като основни теми на енцикликата са заложени: земеделието; връзката между бедните и богати държави и идеологиите. 5.3.2.1.Преглед на социалното учение на Католическата църкваПапата в началото на енцикликата прави обстойна равносметка на социалното учение на Католическата църква и нейното влияние над хората и над държавите. Говори за откритието на атомната енергия, която човек може да използва за военни или за мирни цели. В тази част папата заявява, че и държавите имат право на имотите. От друга страна казва, че често по–добър собственик е човекът, отколкото държава и отново припомня принципа на субсидираността. 5.3.2.2.ЗемеделиеПапа Йоан XXIII произхождал от бедно земеделско семейство и е бил добре запознат със земеделието. За това проблемите в земеделието са му били особено близки. По това време имат доста хора напускат селата и се преместват да живеят в градовете, не само заради работата, но също преди всичко младите хора мигрират заради по–комфортен начин на живот. Папата поставя въпросът какво държавата може да направи, за да стане живот и в селата по–удобен. Той предлага да се развива инфраструктурата – пътища, училищата, да се строят нови къщи. Обръща се към хората, които работят в земеделието и казва, че тяхната работа е много важна и отговорна, защото работят в природата, която е сътворил Бог. Можем да намерим тука носталгия по един по- хармоничен свят. Папата показва, че трябва да се развиват регионите, които не са развити и отправя апел за лични инициативи. В тази част можем да намерим похвала към ООН (Организация на обединените нации) и ФАО (международна организация по прехраната).
Папата кани, да се изпробват всички възможности за да се промени тази разлика между богатите и бедни държави. Той предлага няколко решения – помощ с квалифициране, образование и с инвестиране на капитали. От другата страна държавите, които не са толкова развити не могат постоянно само да чакат помощта от другите. Богатите държави могат да помагат с технологии. Папата припомня, че икономическото благосъстояние е мярка за развитието, но не е с най–голяма тежест. Като проблем, който пречи на развитие на държавите от третия свят е преди всичко въоръжаването в света, което струва огромни количества пари. Според Папата страхът в света, преди всичко през времето на така наречената “студена война“, се отразява на темповете на човешката предприемчивост. Принципът на доверие между хората зависи от респекта пред моралните закони, които имат в основа си Бог. Истинската причина на бедността в света е резултат на откъсването от Бога и в грешните надежди, че техника може да замести Бог. 5.3.2.4.ИдеологииИдеология, според „Mater et Magistra“, е ако някой се опита да обяснява процесите в света и човека без Бога. Идеологиите не разбират напълно човека, и искат да изолират от човека неговите несъвършенства, болки, терзания. Идеологията е опит за идеален свят без болки и болести. Винаги когато човек се отказвал от Бога е ставал опасен за себе си и за другите. 5.3.2.5.ЗаключениеПапата казва в енцикликата, че би трябва да се изучава социалното учение във всичките църковни училища и също по енориите. Накрая говори за така нареченият персонален принцип. Той гласи, че всеки един човек е основа, причина и цел на всяко едно общество. Не могат никога интересите на каквато и да е организация да са насочени срещу човека. Например за комунизма: партия и партийните интереси винаги стояха над интереси на отделния, “малкия” човек. В заключение папата казва, че социалното учение на църквата могат, според него, да приемат всичките хора които имат добра воля. Като основата на социалното учение на Църквата, според енцикликата, е истината. Мярка е справедливостта, а сила която движи всичко е обичта. Според папата е важно хората да не правят компромиси с вярата и морала. Като голяма опасност папата вижда, когато човек поставя материята над духа, над човека. Опасността е в това, че материята може да стане за човека бог. Припомня още, че човекът трябва да тачи неделята и този ден да е ден на Господа. Накрая отправя апел към лаиците да приемат отговорността за този свят. Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|