Училище на Каритас


Енцикликата „Populorum progressio“ (1967)



страница6/11
Дата09.06.2017
Размер0.59 Mb.
#23223
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

5.5.Енцикликата „Populorum progressio“ (1967)


Авторът на тази енциклика е папа Павел VI. Главната тема на енцикликата е развитието на човека и на човечеството. Под думата развитие не се разбира само развитие икономическо, но се разбира и развитието на човека, който е съставен от тяло и душа.

Трябва да се каже, че тази енциклика е била най–добре приета от света.. Отново папата повтаря, че Църквата трябва да защищава винаги бедните. Тази енциклика не се интересува толкова от комунизма, повече говори за богатите демократични държави.

Енциклика не винаги е била добре разбирана. Например, когато говори за национализация. Когато папата говори за това, той мисли преди всичко Латинска Америка, където е имало голяма беднотия.

Връзките между богати и бедни държави, според енцикликата, са подобни на връзките между богатите и бедни хора. Богатите държави са задължени да помагат на бедните. Но от другата страна показва, че и самите бедни държави имат задължение да правят всичко възможно за да си помогнат самички.


5.5.1.Времето в което се роди енцикликата


Във времето, когато се роди енциклика, светът не се интересувал толкова от третия свят. Развитието, което хора очаквали, не се е осъществило. Продължава надпреварата във въоръжаването в света, които са свързани с огромни инвестиции. Америка искала да вкара Съветският Съюз в икономическа криза. Може определено да се каже, че Съветският Съюз бил много добър конкурент на Америка във въоръжаването до осемдесетте години, след това вече Америка рязко изпреварва Съветският Съюз. Църквата винаги била против това състезание, което изисквало големи средства, с които би могло да се помогне на бедните.

По това време доста се говори за проблемът на пренаселеност. В енциклика папата показва, че въпросът колко деца да имат семейства зависи само от родителите. Например в Китай семействата, които имат повече деца са дискриминирани. Проблем е и това, че ако искат да имат само едно дете, често искат да е момче, защото в обществото все още мъжът е по–уважаван и ценен от жената.

Енцикликата също говори против национализация, но от другата страна казва че в случай на голямата беднотия, може да се прибегне и до национализация, за да се помогне на бедните.

В 1965 година папа Павел VI държал реч пред ООН. Той бил първият папа, който е говорил в ООН.


5.5.2.Структура на енцикликата и главни теми


Енцикликата има две глави, които говорят за развитието на човека и за развитие на човечеството.

5.5.2.1.Развитието на човека


Тази част започва с характеристика на колониализма. Може да се каже, че това е най–доброто което било написано за колониализма и показва, че често колонизаторите са се интересували само за своите интереси. Когато паднал колониализма в световен мащаб, колонизаторите оставили в наследство много лабилна политика в тези държави, заради едностранното им развитие. Например в някакви е било развито предимно производството на кафе. От друга страна показва, че е имало и колонизатори който помагали на хора. Обучавали ги, строили за тях болници. Между тях папата посочва мисионерите, които често свързвали своята мисия със социалната дейност.

Папа полемизира с вяра, че пазарът е всемогъщ. Той не иска да се отказваме от принципите на пазара. Според енцикликата, пазарът е нещо добро, когато могат да участват в него всичките в пълна свобода и ако имат всички еднакви условия. От друга страна механизмите на пазара, могат да са главна причина на бедността в света. Той прави паралел между работниците и работодатели през 19 век и между развиващите и развитите държави. Пазарният механизъм е добър слуга, но лош стопанин. Проблем е, ако няма два равнопоставени партньори.

Папата посочва разликата между генерациите в третия свят, когато старата генерация предпочита да живее в беда, но в своята културна среда, за разлика от младите, които предпочитат охолен живот и за цената, която са готови да заплатят, но да се освободят своята култура.

Когато папа Павел VI говори за човешкото развитие, той мисли винаги за всестранното развитие. Развитието не означава само развитие икономическо, консумативно. Развитието означава развитие на човека като цяло - телесно и духовно. С развитието неразривно са свързани и задълженията. По–голямото развитие не означава само повече техника, но повече обич, повече приятелство.

Папа Павел VI показва, че голяма заблуда е когато хората си мислят, че печалбата е главният двигател на прогреса. Много е опасно, ако човек е готов да направи всичко за да печели, без да съблюдава морала, без да гледа други хора, без да гледа Бога.

В тази част акцентира и върху отговорността на работата, която помага за развитието на човека. От другата страна, ако не е разбран смисълът на работата, тя може да го отведе към егоизма.

И в тази енциклика се говори за синдикатите. Папа Лъв XIII приканил работници да се сдружават. Папа Павел VI ги прикани да насочат интерес си към своето възпитание.

5.5.2.2.Солидарно развитие на човечеството


Развитието на човечеството може да се осъществи, според папата само в духа на солидарността. Богатите държави трябва да помагат на бедните. Помощта трябва да е безкористна, защото понякога държавите помагат за да могат да завладеят държавите, които имат нужда от помощта. Това се нарича неоколониализъм.

Истинската помощ трябва да започне с равнопоставен диалог между богатите и бедните държави. Бедността на държавите често е свързана с големи дългове. Бедните държави не могат да плащат нито дълговете си, нито лихвите. Папата кани богати държави да прощават дълговете към тях.

Енциклика също отправи апел към справедливост в търговията. Както каза чешкия президент Хавел: ние не искаме от вас дарове, но искаме да имаме достъп на вашите пазари. Третия свят често изнася само суровини, които са много евтини. Папата показва, че проблемът с парите, които тези държави получават е подобен на този, който имаха работниците в Европа през 19 век, когато са получавали малко пари за своят труд, които почти не са им стигнали за да живеят сносен живот.

Папата посочва проблемът с расизма, който е много опасен за човечеството. Папата казва, че човечество е болно, защото често между хората и между народите вече няма братски връзки. Фирмите, които в своята държава се отнасят отлично към своите поданици, в третия свят нямат никакви интереси да съблюдават морала.

На края на тази част можем да намерим няколко апела:


  • Обич към бедните.

  • Да не се изолират бедните държави.

  • Католиците лаици да поемат отговорността за света.

  • Вярващите да не мислят само за себе си.

  • Пътят към мира в света е благодарение на културното и икономическо развитие.

  • Политици и журналисти трябва да осъзнават своите задължения.

  • Всички хора да са активни.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница