Училище на Каритас
Енцикликата „Sollicitudo rei socialis“ (1987)
Изтегляне 0.59 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.7.1.Времето в което се роди енцикликата
- 5.7.2.Структура на енцикликата и главните теми
- 5.7.2.1.Картина на съвременният свят
- 5.7.2.2.Истинското развитие на човека
- 5.7.2.3.Теологически анализ на съвременните проблеми
- 5.7.2.4.Специални апели
5.7.Енцикликата „Sollicitudo rei socialis“ (1987)Втората социална енциклика на папа Йоан Павел II е озаглавена „Sollicitudo rei socialis“. Заглавието на енцикликата може да се преведе “грижа за социалните неща“. Някой казва, че този документ е малко тъжен, защото преди всичко акцентира на проблемите в света. Енцикликата отразява личният опит на папата, който е посетил много държави и се е срещнал с много хора. Това му е помогнало да се запознае лично и с проблемите в третия свят. Енцикликата се идентифицира с бедните и преследвани хора. Според енцикликата развитие е ново име на мира и ако го няма ще възникват повече проблеми и конфликти. 5.7.1.Времето в което се роди енцикликатаЕнцикликата реагира на промените в света. Папата показва, че социалните проблеми имат глобален размер и че изискват и глобални решения. В това време в света има известно разочарование, защото нямало толкова голямо развитие, което се очаквало и се намалил оптимизмът на хората. Малко се подобрила по това време ситуация при изхранване в глобален мащаб. Нямаше вече толкова голям страх, че броят на хората който се увеличава става проблем за изхранването им. Това време също е характеризирано с висок процент на безработица и с икономическа криза в света. 5.7.2.Структура на енцикликата и главните темиМожем да кажем, че енцикликата има четири части. Първата показва картината на света, втората говори за истинското развитие на човека, третата прави теологически анализ на съвременните проблеми и в последната част можем да намерим няколко апела. 5.7.2.1.Картина на съвременният святЕнцикликата започва с рекапитулация на моментното състояние в света. Това време е характеризирано с намаление на борбата между изтока и запада и на военната надпревара. Намалява също та броят на хората които са в опасността да умират от глад. Това пробужда надежда, че може да се борим с глада в света. Постоянно се увеличава диференциацията между изтока и запада. От една страна има голяма бедност от другата охолен живот в богатите държави. Като основни проблеми на света енцикликата изброява следните:
Папа Йоан Павел II не показва само на проблеми, той съвременно се стреми да предлага решения и се опита да открива причините. Между основните причини той сочи :
Развитието, според папата, е новото име на мир. Не може да се каже, че ме интересува само моето благосъстояние, а другият свет не ме интересува. Истинското развие е развитие на всички. Ако не е така, то това не би било истинското развитие. Ако не се помага на бедните държави, хората ги напускат и се преселват в богатите. Като голям проблем, който намалява развитието, са дълговете които са свързани с непосилни лихви. Всяка държава, освен Швейцария, има дългове. Напрежението между Изтока и Запада, според енцикликата, оказва съществено влияние и върху третия свят. През времето на студена война, двете страни са били заинтересувани да помагат на бедните държави, за да са подчинени на тяхната политика. Например Америка подкрепяше различни диктатури. Като най-голямо морално зло в света папата посочва пазарът на оръжията. Като позитивна тенденция се забелязва факта, че все повече в света се обръща внимание на спазването на човешките права. Също говори за солидарността, която нарича християнската добродетел.
Всеки човек е отговорен за човечество и за света. Развитието не е нещо, което не изисква усилие. Напротив, истинското развитие е винаги свързано с жертви, с усилие. 5.7.2.3.Теологически анализ на съвременните проблемиРазвитието, според папата, има морален аспект. Енцикликата говори за структурален грях. За първи път ползва този термин и обяснява, че грехът може да бъде извършен само конкретен човек, а не го прави някаква система. Солидарността, като християнската добродетел е стабилна и постоянно търсена за да се прави общото благо. Всеки човек не е отговорен само за себе си, но и за другите. Солидарността, според енцикликата, трябва да е постоянно отношение, а не само временно. Като казва свети Томас Аквински християнската добродетел е навик за добро. И най–бедният човек може да има интерес към другите, да им помага. Взаимната зависимост трябва да се промени в солидарност. Трябва да се гледа на всеки човек или на всяка държава с една и съща мярка. Солидарността е един от основните принципи на социалната наука на Католическата църква.
Накрая на енцикликата се обръща към всички, които имат власт в света и ги кани да извършат реформата в международната политика в четири основни сфери:
Накрая на енцикликата папата се обръща към бедните държави. И ги кани да не очакват само помощта от другите, от държавите които са по–богати. Тези държави трябва да проявяват своята инициатива, те трябва да правят това всичко което могат. Преди всичко трябва да се борят с неграмотността. Той приканва тези държави да започнат сътрудничество помежду себе си и така стават по–свободни от богатите държави. Нито пасивността нито отчаянието не са път към подобрение. Отново папата отправя един апел за сътрудничество между християни, евреи и мюсюлмани и другите вярващи. Католиците трябва да станат пример в социалната дейност за останалите, трябва да не забравят, своята голяма и отговорна задача в света. Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|