Училище на Каритас


Енцикликата „Pacem in terris“ (1963)



страница5/11
Дата09.06.2017
Размер0.59 Mb.
#23223
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

5.4.Енцикликата „Pacem in terris“ (1963)


Тази енциклика на папа Йоан ХХIII „Pacem in terris“ (мир в света) се интересува преди всичко от мира в света, справедливостта, обичта и свободата. Както в първата енциклика се обръща към всички хора с добра воля. Адресатите не са само католици. Тази енциклика някой наричат енциклика на човешките права и задължения, защото можем да намерим в нея баланс между права и задължения. Тя започва с мисълта, че мирът настъпва тогава, когато се развива Божия ред в света.

5.4.1.Времето, в което се роди енцикликата


Тази енциклика била написана в първата година на Ватиканския събор. По това време имаше две големи политически кризи: Кубинската и Берлинската.

В 1948 година излиза на бял свят Декларацията на човешките права.


5.4.2.Структура на енцикликата и основните теми


Енцикликата има пет основни части, които имат обща характеристика. Папата показва реда, който Бог е изградил на света и показва на последствията, ако не се спазва този ред. Накрая на енцикликата папата отправя няколко забележки и апели към вярващите.

5.4.2.1.Ред на връзките между хората


Съвместният живот изисква хората да се уважават. Всеки един човек има своите права и задължения, които идват от човешката природа. Човешката природа е това, което прави човека, че е човек. Тези права идват от Бога, който изпратил своят Син за да ни спаси, за да станем Негови деца.

Както казва папата няма право без задължения и задължения без право. В енцикликата можем да намерим 38 права, които можем да разпределим до няколко групи:



  • Човешки права.

  • На първото място в тази група е правото на живот, което не започва след раждането, а веднага след зачеването в утробата на майката.

  • Право на достатъчно обезпечение – право на почивка, на място за спане, медицинска помощ.

  • Право на помощ в нужда – помощ на възрастни хора, хора без работа, инвалиди или болни.

  • Културни и морални права

  • Право на чест.

  • На добро име.

  • Право на свободно търсене на истината.

  • Право на свободата в изразяването на своето мнение.

  • Право на свободното избиране на работа.

  • Право на истинските информации.

  • Право на образование.

  • Право на вярата.

  • Право човек да си избере дали иска да се жени или да върви по духовен път.

  • Право на възпитание на децата. Родителите имат водещо роля във възпитанието на децата.

  • Икономически права

  • Право на труд – човек има право да си избере каква работа иска да работи.

  • Право на добри работни условия – работникът трябва да има такива условия които не са опасни за тяло му и душата му.

  • Право на предприемачество – човек трябва да го прави отговорно.

  • Право на справедлива заплата – за да човек може да има достоен живот.

  • Право на личната собственост.

  • Право на сдружаване.

Правата, според енцикликата, са винаги свързани със задълженията. Съблюдаването на правата е извор за Божията благодат, защото Бог иска да се спазват правата. Спазването на правата има влияние върху развитието на човешката общност. Човек би искал да има различни права, но не му се иска да спазва задълженията си. Например: правото на живот е свързано с правото да се съхранява живота – аборт, уважение към стари хора, към различни етнически групи (цигани).

В тази част също така папата показва, че се повишава влиянието на работната класа в света, че жените са повече и по-осъзнати за своето достойнство. Икономическо развитие трябва да е винаги неразривно свързано със социалното.


5.4.2.2.Ред на връзките между човека и общата власт


Всяка общност има нужда от авторитета, който справедливо управлява хората. Този, който има авторитет, трябва да го ползва в съгласие с морала, който има началото и край в Бога. Човек не е задължен да е изпълнява на законите, които са срещу Божията воля, защото авторитета идва от Бога.

В тази част също се говори и за “общо благо“. Този термин е много стар и означава, че общо благо е благото, което е достъпно за най–голям брой от хората. Сега вече не се ползва толкова този термин. Общото благо, например, изисква хората да правят всичко възможно за своята държава. Много хора се оплакват, например как е управлявана България. От другата страна много хора считат, че нямат задължение да плащат данъци. Папата припомня, че това благо е винаги свързано с тялото и душата.

След това енциклика говори за задълженията на държавата, която трябва да служи на хората. Държавата трябва да стане гарант за да се съблюдават и спазват човешките права. Тя трябва да се грижи за икономическото развитие, което би трябвало да е свързано с социалното развитие и със социалната сигурност. Държавата трябва да има интереси не само да се развиват производствените процеси, но също и службите и не комерсиалните сфери – образование, култура, здравеопазване.

5.4.2.3.Ред на връзките между държавните отношения


Енциклика показва, че също както между хората и така между държавите трябва да се спазват правата и задълженията. И държавите са задължени да спазват моралните закони. Те трябва да помнят, че всички хора също имат достойнство, както е в междудържавните взаимоотношения. Отношенията между държавите трябва да е на базата на справедливостта, на истината и свободата. Правило на равенството означава, че по–богатите държави не могат да завоюват по–слабите. Всяка държава има права на собствен път на развитие. Папа Йоан XXIII показва, че по–интензивното развитие е свързано и с отговорността към бедните държави и не може да служи за подчиняване на по–бедните.

Всяка държава има право на своето съществуване, на собствено развитие и на автономна власт. Никоя държава не може да гледа само своите интереси благодарение на бедността на другите държави. Проблемите между държавите не трябва да се решават с насилие, а с диалог.

Папата защищава националните малцинства, които имат право на свой език, на своите обичаи. Трябва да има едно солидарно отношение към тях. От друга страна критикува малцинствата, които не етично акцентират върху своите специфика и заявяват, че другите постоянно са им задължени.

За да има справедливо развитие на всички държави, трябва да има непрестанно сътрудничество между тях. Не може да се изолира някоя държава, която да няма възможността да се включи в общуване с другите държави. Например държавите от така нареченият третия свят са изолирани или нямат същите условия на достъп до общите пазари като други. Другите не искат да са равнопоставени с тях, защото се страхуват, да не загубят своите печалби. Това е въпрос на бизнес, на евтина работна ръка. Папата показва, че принципът на общото благо трябва да се практикува и между държавите.

Държавите са задължени да приемат бежанци. Идеален случай е всеки народ да има своя държава. Според енцикликата държавната власт не е била установена за да се чувстват хората като в затвор или концлагер.

Накрая на тази част папата отправя апел да се спре съревнованието във въоръжаването. Предлага да се забранят атомните оръжия и да има контрол върху ядреното въоръжаване. Тези съревнование във въоръжаването има своето начало от това, че Русия е имала много добре подготвена и въоръжена армия, но от същевременно страната беше много бедна. Народът на бившият СССР чувстваше огромна нужда от основни храни, жилища, облекла, човешки права и свободи.

Като основно отношение между държавите е уважаването на техният суверенитет Никоя държава няма право да се намесва в политика на друга държава. Никоя държава не може да се самоизолира от другите и не може да се интересува само за себе си. И затова папа Йоан XXIII показва, че е необходима универсална сила, която ще бъде над всичките държави. За съжаление ООН вече беше структурирана и работеше, но не винаги защищаваше равнопоставено правата на държавите. Тази универсална сила би трябвало да спазва принципа на субсидиарност.

5.4.2.4.Забележки и апели към вярващите


Последната част на енцикликата е насочена към вярващите. Папата кани всички вярващи да участват в публичният живот. Акцентира върху това, че понякога вярата се различава от начина на живот на вярващите. Вярващите, според папата трябва да се образоват за да бъдат добър пример за останалите.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница