Учителски уроци за съботното училище януари, февруари, март 2008 г. Ученичеството от

+ Какво означава да поставим Исус на първо място ? Как разбираме, че наистина използваме момента да Му служим напълно ?

Проведете специална служба с песни по време на часа ви. Предварително изберете песен, която да отразява тези важни елементи от урока.

А. Мария чу Исусовите думи. Какво има за предпоставка нещо, което отива далеч по-дълбоко, отколкото от ухото до сърцето ? Как това е едно изискване за ученичество?

Б. По времето на Исус мястото на Мария не беше при Неговите нозе, но в кухнята. Какво разкрива нейното положение относно това, че евангелието обхваща всички ?

В. Гръцкият текст казва, че Марта “се залисваше с много шетане”. Каква опасност съществува за нас да служим на Исус, без първо да седнем при нозете Му ?

А. Как може ние тихо да слушаме Исусовите думи и да седим при нозете Му като Мария ?

Б. Исус беше точно там, където беше и Марта, но тя “се залисваше” далеч от Него. Как може ние да сме толкова близо до Исус, но да не успяваме да сме в Неговото присъствие ?
3. Върши: Търсете “едно нещо”

А. Кое е това “едно нещо”, за което Исус похвали Мария, че го има, и как се стремим ние към него ?

Б. Забележете. Марта се опитва да “пристъпи” /говори настрана/ към Исус. Тя смята, че Мария греши и укорява Исус затова, че я окуражава. Как понякога грешим, като казваме на Бога как да върши работата Си ? Как би трябвало да отговорим вместо това ?
Резюме: В контраст с културата на Неговото време, Исус търсеше и оценяваше съдействието на жените.
СТЪПКИ НА ИЗУЧАВАНЕ
СТЪПКА 1 – Мотивирайте се !
Ключова концепция: Ние трябва да прекарваме повече време с Исус и да имаме тясна връзка с Него, за да бъдем Негови ученици.
Не е ли странно, че в много култури думата докосвам се използва да изрази не само физически контакт, но и нашите емоции ? Ние може да кажем : “Онова, което ми каза, ме докосна /развълнува, засегна/ дълбоко”, за да изразим, че сме трогнати. Или “тя е малко засегната /докосната/ ”, за да опишем някой, който лесно се обижда, засяга. Търговски компании пробиват чрез подобни реклами. Например рекламите на Джонсън и синове за техните продукти за деца : “Докоснете / вземете, купете /. Тези реклами са толкова ефективни, защото всичките пет сетива са най-близо до въплътяване на нашите отношения..

Но докосването е дори още по-критично за нашето емоционално благосъстояние, отколкото някои биха могли да си помислят. Изследванията показват, че без тях ние бихме умрели. Тази истина е демонстрирана нагледно в живота на маймуните бонобо в Конго. Малките на тези маймуни са много деликатни същества. В свободното си съществувание те се прилепват плътно към тялото на майка си в продължение на почти пет години. Осиротелите маймунки се нуждаят от постоянна любов и внимание, в противен случай те ще се предадат и умрат. Само една “заместваща майка” – човек -/независимо мъж или жена/ , който може да полага тези грижи в продължение на 8 до 10 часа дневно, може да предпази тази маймунка да се откаже да се бори за живота си. През 70-те години на миналия век ученият д-р Хари Харлоу потвърди това откритие с изследванията си върху маймуните резус. Гладът /нуждата / за докосване е дори по-важен за малките, отколкото гладът за храна. Без докосване ние бихме умрели.

Спасените маймуни бонобо биха умрели без “заместваща майка”. По какъв начин Исус е наш “заместващ родител”, когато се новородим ? Какво ни говори съдбата на осиротелите маймуни бонобо за онова, което ще се случи с нас, ако ние се лишим от любовта Му и грижата Му за нас ?

/ Прочетете Лука 1:26-38 с вашата група /

Радвайте се, че не сте се родили жена в дните на Исус. Отношението на обществото в Негови дни към жените не е било много добро. Може би една поговорка от апокрифната книга Еклисиаст 42:14 / 2 век пр. Хр. / казва това най-добре: “По-добро е нечестието на един мъж, отколкото жена, която върши добро.” Мишна отбелязва : “По-добре думите на Тора да бъдат изгорени, отколкото да се подадат на жени”.- Марк МакФол, “Жените от библейски времена.”
Но, за да дойде Исус на тази земя, трябваше да се случи именно това: Исус, Живото Слово, под формата на зародиш беше поставен в тялото на една жена. Свети Августин казва, че Мария първо зачена Христос в сърцето си, преди да Го зачете в утробата си. Подобно и ние трябва да бъдем един “съсъд”. Точно както тя предложи своя живот – тяло и душа – “Ето Господната слугиня”, за да роди Исус, така и ние трябва да Му предложим нашия живот – тяло и душа – за да роди Своя праведен характер чрез нашия живот.

Но как направи Мария това ? Коя беше тайната й ? Тя не беше дъщеря на цар Ирод или на първосвещеника, но една обикновена жена. Дори значението на нейното име изглеждаше да я отхвърля като кандидатка за бъдеща майка на Исус. Но в това се крие чудото – и загатване за надежда за нас. Точно както нейното име означава “бунт, горчивина, грижа, тревога, непослушание”, така ние сме непокорни, неспокойни, бунтовници. Само поради нейното покоряване на Божията воля чрез вяра, Детето Исус бе заченато в нея, така и нашето покоряване на волята Му ще “зачене” Неговата воля в нашия живот. Само когато ние покорим бунтовното си естество на Бога, Той извършва чудото на новорождението в нас – “Емануил”, Бог с нас. Ние се учудваме на биологичното чудо на девственото зачатие. Но по-малко чудо ли е това, ние, които сме мъртви, да преживеем новорождението в Христос ?

Дори в дните на Мария вестта, която Гавраил й предаде, беше трудна за приемане. Но тя се подчини с вяра. Каква поука има в това за нас да имаме тясна връзка с Исус ? Мария предложи себе си на Исус – тяло и душа. Как това е част от истинското ученичество ?

/ Прочетете Лука 8:1-3 с вашата група /.

Мария Магдалена трябва да е носела името си от крайбрежния град Магдала, което означава кула или замък. И ако миналото й има някакво значение, то би трябвало да е “често посещавана” кула или замък. И има ли нещо чудно в това тя да идва от град като Магдала ? Талмудът казва, че той е имал отвратителна репутация относно проституцията. Той бил известен със своите боядисани произведения и е имал примитивни текстилни фабрики. Мария най-вероятно се е занимавала с това. Докато ние не знаем със сигурност нейната професия, знаем това, че Исус изгони демони от нея не само веднаж, но седем пъти. Седем, разбира се, е число, което представлява пълнота. А това внушава, че тя е била напълно сатанинска или под негова власт, докато Исус я направи напълно Своя. Каква надежда би трябвало да ни даде това, че всяка душа –дори оная, която е напълно продадена на дявола – може да бъде освободена от Исус. И докато нейното минало беше нещо мрачно и ужасно, животът й като посветена последователка на Христос стана пълен със светлина и надежда.

Мария не беше единствената, чието минало беше така тъмно и ужасно. Лука ни казва, че е имало други жени – Йоана и Сусана /Лука 8:3/ - от които Исус прогони демони или изцели от болести. В замяна на това те подкрепяли Неговата служба, като се грижели специално за нуждите Му и онези на Дванадесетте. Помислете си какво е изисквало това. Като пътуващи евангелизатори Исус и учениците Му са имали много разходи: вода за пиене, миене и къпане, пране, разходи за облекло и поправянето му. Парите и усилията на Йоана трябва да са служели за тези нужди. Ние знаем, че съпругът на Йоана, Хуза, /Лука 8:3/ е бил главен финансов служител на Ирод. Това е била важна служба и положение. Разбира се, фактът, че жената на Хуза е давала от парите си в подкрепа на един “прост галилеянин”, не е убягвало от очите на един могъщ управител като Ирод. Представете си смелостта, която е имала Йоана, една дама от двореца, да съдейства на такава кауза “с лоша репутация”, когато очите на целия дворец са наблюдавали всяко нейно движение ?

Ние знаем дори още по-малко за Сусана. Само нейното име. Но значението на името й “бяла лилия” ни напомня Христовите думи, че полските лилии, без никакво усилие от тяхна страна, са много по-славни от Соломон. Тук има също една поука за нас. Всяка красота, всяка чистота, която притежаваме, са Христови и всяка доброта в нас не идва чрез какво да е наше усилие. Сусана е била изцелена и духовно и физически от Исус, и тя изразява своята благодарност, като се грижи за удобството и благосъстоянието на Исус и другите Му ученици.
За разискване: Мария Магдалена, Йоана и Сусана видяха нуждите на Исус, независимо от произхода си. Какво предимство ни дава днес това ? По какви начини може да подкрепим делото на църквата в нашето време
3. Докосване с вяра

/ Прочетете Марко 5:25-34 с вашата група /

Не можете ли да спрете кръвотечение ? Вземете едно щраусово яйце, завийте го с парче ленен плат през лятото и памучен – през зимата. Ако това не подейства, вземете житно зърно, намерено в тор от магаре. Но трябва да сте сигурни, че торът е от бяло, женско магаре, или напразно си пилеете парите. Така казва Талмудът. Това са само някои от единадесетте лекарства за хронично кръвотечение.

Няма съмнение, че безименната жена, която имаше кръвотечение в продължение на дванадесет години, беше опитала тези лекарства. Нищо чудно, че тя беше смазана, след като беше похарчила всичките си пари за екзотични лекарства. Различно от пъпки по лицето, хълцане или хроничен лош дъх, нейното заболяване я правеше като социално прокажена. Тя се считаше за нечиста. В продължение на дванадесет години тя бе изключена от поклонение пред Бога. През всичките тези години тя беше изключена от компанията на семейство и приятели. Каквото и да докоснеше, то ставаше нечисто, и така тя не можеше да докосне никого. Представете си да не докосва никого в продължение на дванадесет години ! Докато срещна Исус !

Докосвайки Исус, тя би Го направила церемониално нечист. Това би означавало, че Той би имал нужда да отиде в храма и на Свои разноски да купи животно и да го пожертва, за да стане отново чист. Нейното заболяване създаваше големи разходи не само за нея, но и за другите. Освен това, тя беше отслабнала поради загубата на толкова много кръв, в продължение на тези години. Тя се смущаваше да помоли Исус за помощ. Но нейните ръце можеха да постигнат онова, за което устата й не можеше да помоли, ако само Той би минал достатъчно близо до нея.
За разискване: Тази жена дойде в пряк контакт с Исус и беше изцелена. Какво означава да докоснем Исус, както направи тя ? Има мнозина, страдащи мълчаливо, които се смущават твърде много да молят за помощ, които минават край нас всеки ден. Как може да достигнем и докоснем другите ?
СТЪПКА 3 – Практикувайте !
Въпроси за размисъл:

+ Марта и самарянката не биха могли да бъдат по-различни. Но те може да са имали много повече общи черти., отколкото бихте си помислили. Самарянката жадуваше за водата на живота, като очакваше с нетърпение бъдещето, когато тя щеше да й бъде предложена; не разбирайки, че Онзи, от Когото тя извираше, седеше точно до нея на кладенеца. Подобно и Марта беше толкова заета да поднесе хляб и питие на трапезата за Исус, забравяйки, че Хлябът и Водата на живота седеше на нейната маса. Тялото не може да живее повече от три дена без вода или то ще умре. А хлябът често е наричан стълб /основа/ на живота, защото той е пълноценна храна. Като сравнява Себе Си с тези две съществени неща, как ни говори Исус, че Той е всичко, от което се нуждаем.

+ Когато жената докосна Исус, Той почувства сила да излиза от Него. Какво означава това ? Какво може да ни каже това за жертвата и ролята й в ученичеството ?
Приложение:

Учили са ни да вземаме всичко, от което се нуждаем или искаме от Исус. Но, запитвали ли сте се някога, какво иска Исус ? Какво мога да Му дам ? Прочетете този пасаж от Животът на Исус, за да откриете че “Спасителят жадува да бъде познат от тези, които е дошъл да спаси.” Защо трябва да прави това ? За Него самия или за наше добро Той копнее да Го познаем ? Как може да Му отдадем това признание ?

А. Защо жената нарича Исус Давидов Син ? Какво подсказва това, че тя знае ?

Б. Как реагира Исус на нейната молба ? Защо тя не се обезкуражава ?

В. Тази жена не иска един хляб или дори корички. Тя моли за трохите, които падат за кучетата на господаря /Господа/. Забележете загатването. Тя приема, че е куче – една езичница . Но тя защитава правото си да е куче на Господа. Вижте къде стои кучето, за да получава отпадъците – то стои при нозете на господаря си, положението на един ученик. За какво внушава това ? Какво показва, че Исус я приема ?

А. Юдеите презираха ханаанците повече от всяка раса. При първите взаимоотношения с ханаанката Исус изглежда да споделя тези възгледи. Наистина ли ги споделяше Той ? Каква може да е била целта Му да представя, че постъпва така ?

Б. Какво показва, че учениците споделяха предубежденията на онова време ? Какво ги промени ? Защо ?
3. Върши: Постоянство във вярата

А. Какво ни учи ханаанката за значението на постоянството в нашата вяра, независимо от пречките ?

Б. На кого гледаме отвисоко в нашите усилия да споделяме евангелието? Как се въздържаме да дадем хляб на други умиращи от глад, а не да мислим само за себе си ? Какво може да направите, за да промените това ?
Резюме: Евангелието обхваща всички хора.
СТЪПКИ НА ИЗУЧАВАНЕ
СТЪПКА 1 – Мотивирайте се !

Ключова концепция: Исусовата смърт на кръста заради всички ни показва, че не трябва да изключваме никого от нашите усилия да печелим хора за Него.
Един индуски свещеник на богинята Кали лежал на смъртно легло. Никой от другите свещеници не идвал да го посети. Той служел в един храм на богинята в най-бедната част на Калкута. Това бил един бедняшки квартал, където хората били твърде болни, за да просят.. Други нямали никакви дрехи и се срамували да просят голи по улиците. А трети умирали от отвратителни болести, които карали любимите им близки да стоят далеч от тях от отвращение. И сега, този свещеник станал един от тези хора ...

Една монахиня отишла там, където лежало болното му тяло. Тя била избрала да живее там сред най-бедните от бедните – които не са за докосване, онези, които са твърде болни, за да просят храна или които нямат никакви дрехи. Тя превърнала един индуски храм в свободно общежитие за най-бедните от бедните. На свещениците от съседния храм на Кали не им станало приятно, когато албанската монахиня и нейните сестри започнали тяхната работа. Но скоро след това казали на монахинята, че един от свещениците на храма на Кали, който й се бил противопоставил, умирал от заразна болест. Никой не искал да се приближи до него. Тялото му се било превърнало в скелет. Тя го сложила на раменете си и го пренесла в своя дом. След това местните хора помолили монахинята, известна на света като Майка Тереза, да остане там. Един индуски свещеник от храма на богиня Кали й казал: “В продължение на 30 години се покланям на каменната богиня Кали, днес богинята Майка стои пред мен жива !”

/ Прочетете Лука 17:11-16 с групата си /

Една ивица от прокажени живееше на границата между Самария и Галилея. Те може да са споделяли грубо направена колиба сред откритото поле, далеч от най-близкото село. Онова, което правеше тези прокажени уникални, е, че един от тях беше самарянин, а останалите бяха юдеи. Изведнъж, щом си прокажен, никой не го е грижа дали сте юдеин или самарянин; вие сте преди всичко нечист. Споделената им трагедия събаряше расовите различия между тях и ги свързваше помежду им.. Това бяха мъже, които знаеха, че са в нужда.. И тяхната нужда от изцеление ги свързваше. Законът изискваше те да стоят най-малко на 50 ярда далеч от здрави хора. Това означава, че те не можеха да се приближат до Исус, когато Той минаваше оттам на път за Ерусалим. Така че, щом те не можеха да се приближат до Него, как щяха да могат да привлекат вниманието Му ?

Законът им забраняваше да се приближават до чисто и така ги ограничаваше от присъствието на Исус. Но обединеният вик на техните гласове премина през разстоянието, което ги отделяше от Него. Това беше последното пътуване на Исус, което щеше да Го отведе до кръста. Важността на това, което скоро щеше да извърши, трябва да е тежала върху Него. Всяка стъпка по пътя към Ерусалим беше една стъпка по-близо до смъртта. Но въпреки всичко Той се спря, за да изцели онези, които страдаха.

Представете си, че вие сте прокажения самарянин, слушащ наставленията на Исус да отиде и се представи на свещениците. Няма никаква любов между вашия народ и онзи на юдеите. Така че, трябва да е било велика проява на вяра от страна на този презиран самарянин, за да тръгне към храма, вместо да тръгне след другите девет прокажени. Но неговото изцеление беше укор към свещениците, които не само че не вярваха, че Исус е Месия, но които смятаха, че самаряните са презрени. Изцелявайки го, Исус казва на света, че Неговата благодат е за всички хора. Нищо чудно, че прокаженият самарянин се върна при Исус, след като бе изцелен, падна в нозете Му и Му се поклони. Този човек не само благодареше на Исус затова, че го е излекувал; той Му благодареше затова, че му даваше дара на вечния живот, който юдеите смятаха, че самаряните не заслужават.
За разискване: Какво е значението на това, че прокажените живееха на границата между Самария и Галилея ? Как грехът ни прави прокажени, и защо Исус е единственото изцеление ? Прокажените не бяха излекувани, докато стояха в присъствието на Исус, но когато си тръгнаха от Него с вяра. Каква е поуката тук за нас относно вършенето на Божието дело ? Какви бариери събори Исус, като излекува този прокажен самарянин, и какво може да научим от Неговите методи ?
2.Сирофиникийката
/ Прочетете Матей 15:21-28 с вашата група /

Проблемът на Исус бе, ако запитате учениците Му, че Той раздаваше небесните дарове твърде свободно на онези, които не бяха достойни. И в умовете им Исус не би могъл да избере по-лоша и неподходяща личност от сирофиникийката. Неговата любезност към самаряните беше достатъчно лошо нещо. Но поне Той не беше извършил в действителност някое чудо за тях, а те повярваха в Моисеевия закон. А стотникът, чийто слуга Той излекува, беше построил синагога за юдеите. Но сирофиникийката нямаше и наум да оцени евангелието ! Тя беше езичница, чужденка и жена на всичко отгоре. Нейният народ не беше повярвал дори в истинския Бог. Какво право имаше тя да помоли какво да е Исус ? Един равин беше писал, че адът е единствената съдба на езичниците. Йозефус, пишейки за финикийците казва, че от всички езически народи ханаанците са хранели към израилтяните най-голяма омраза. В края на краищата Израил населяваше тяхната наследствена земя от времето на Исус Навин. Не бе останала никаква любов между техните народи.

Исус четеше в сърцата на Своите ученици. В умовете им тя беше не по-добра от куче, от онези мелези, които скитат по улиците, ровещи да откраднат остатъци от храна. Как трябва да са трепнали сърцата им, когато Исус използва същата дума, за която те си мислеха, когато й каза : “Защо трябва да взема хляба от децата и да го дам на кучетата ?” Но думата, която Той използва за куче, не бе същата като тяхната. Той използва думата за домашно куче, което седи при нозете на господарите си.. Учениците бяха толкова заслепени от предразсъдъка си, че пропуснаха да забележат състраданието в гласа на Исус. Но сирофиникийката го чу. Нейните собствени богове не бяха оправдали надеждите й. Тя беше чула слухове за великия Лечител, на Когото дори и демоните се покорявали. Неговите думи й дадоха надежда. Тя прие да е куче, но тя бе Негово куче. Тя не молеше за цял хляб от тази трапеза, или дори за една филия. Тя молеше само за трохите, които падаха при нозете Му. Да ги събира при Неговите нозе, правеше дори от едно “куче” Христов ученик !

Исус се отнесе с нея така, както биха направили учениците Му; така че, когато удовлетвори нейната молба, противно на техните очаквания, те щяха да видят колко лошо нещо беше тяхното предубеждение. Служейки на тази жена Той ги научи на един ценен урок. Расата, националността не е пречка за евангелието, което е определено за всички хора. И като Негови ученици те трябваше да служат и на юдеи и на езичници, защото Той беше Спасител не само за юдеите, но на целия свят.

Направи очите ми сини !

Може би вие не сте искали да имате сини очи, но кой не е искал, понякога, да бъде различен.

Ами, ирландската девойка, която молела Бога за сини очи, пораснала без да получи отговор на желанието си. Тя заминала за Индия като мисионерка. Там видяла млади момичета, които били нежелани от семействата си и били продавани на храмовете като проститутки за свещениците Тогава тя разбрала какво иска Бог от нея да направи за тях. Боядисала косата и кожата си с кафе. Облякла сари, за да прилича на хората наоколо и открила дом за тези нежелани момичета. “Ирландка с кафяви очи !” й казала веднаж нейна приятелка индийка. “Това е нещо добро. Не мисля, че можеше да спасиш тези момичета, ако очите ти бяха сини.” Ами знаела сега защо Бог й дал кафяви очи, вместо сини. Както Павел казва в стиха за запаметяване за тази седмица : “На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.” Ами Кармайкъл не отишла просто да живее в Индия, тя станала една от тях. Това е било нещо, което тя чувствала, че не би могла да направи така пълно, ако Бог й бе дал сини очи, вместо кафяви.

Преди около 2000 години Исус също стана като отхвърлените, които се опитваше да спаси, като прие да има нашите тела, кожа, коса и очи.