Учителски уроци за съботното училище януари, февруари, март 2008 г. Ученичеството от

А. Какво означава да не съдим ?

Б. Какво предупреждение дава Исус в Планинската проповед относно съденето, което е важно да разбират всички ученици ? Как ни учи то да следваме по-успешно Христос ?

В. Какво ни внушава “гредата” в нашите очи, щом отклоним погледа си от нашите слабости към чуждите ?

А. Библията говори за два вида съдене. Едното намира извинение, другото осъжда. Каква е разликата между едно осъждащо поведение и вярно преценяване ?

Б. Как намирането на вина прогонва милостта ?
3. Върши: Махане на съчицата

А. Какво можем да направим, за да променим един намиращ грешки дух ?

Б. Забележете, че Исус използва думата “брат” – не неприятел или чужденец, за да говори за личността, която е осъждана. В светлината на това, как би трябвало да се отнасяме с църковни членове, които са извършили грешка ?

В. Исус не казва, че не трябва да помогнем да се махне “съчицата” от братовото око. Ние трябва първо да премахнем по-големи препятствия в нашите собствени очи. Как ни помага Той да направим това ?

Но точно както първите ученици на Христос, онези, които са призовани, трябва да преминат през един подготвителен процес, за да могат успешно да достигат до хората. Първата стъпка в този процес е една личност да приеме призива за ученичество. В много случаи хората се присъединяват към църквата и дори не разбират, че са били призовани към ученичество – да служат. Те се присъединяват към група от вярващи с желанието да бъдат хранени, вместо с готовността и решението да хранят. Отговорност на църквата е да помогне на новите вярващи да разберат, че те са били призовани да служат.

Когато Исус призова първите ученици, Той каза, че ще ги направи ловци на човеци / Матей 4:19/. Те трябваше да обикалят и да привличат други към Христос, подготвяйки така повече ученици, които също щяха да ходят и да привличат други при Христос. Но преди да имат успех в това, учениците прекараха известно време с Исус, наблюдавайки и учейки онова, което бяха призовани да вършат.

Ние учихме по-рано, че като станем част от тялото – църквата – това е призоваване за служба. Ние не ставаме Христови последователи само, за да получаваме; ние ставаме Негови последователи, за да даваме – да даваме от нашето време, нашите таланти, нашите молитви и нашите средства. Думите на Исус са : ”Даром сте приели, даром давайте” / Матей 10:8 /.

“След това Господ определи други 70 души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, гдето сам Той щеше да отиде” / Лука10:1 /.

Точно както учениците в миналото, последователите на Исус днес трябва да подготвят пътя на Господа. Да прогласяваме на другите, че Господ идва и да окуражим всички да бъдат готови да Го посрещнат, когато дойде.
За разискване: По-долу следва списък на някои от нещата, които първите ученици бяха призовани да вършат. Колко неща от списъка сме призовани ние да вършим днес ? Има ли неща, които първите ученици вършеха, които ние не можем да правим днес ?
+ Възкресяване на мъртви / Матей 10:8 /

+ Прогонване на демони / Матей 10:8 /

+ Кръщаване и поучаване на нови ученици / Матей 28:19 /

+ Проповядване на евангелието на Исус Христос / Деяния 4:31 /

+ Изцеляване на болни / Деяния 3:1-9 /

+ Служене на бедните / Галатяни 2:10 /

+ Утешаване и насърчаване един друг / Евреи 3:13 /

+ Помагане на сираците и вдовиците / Яков 1:24 /

+ Считате ли се за Христов ученик ? Ако е така, то как ? Ако ли не, защо ?

Разсъждавайки върху следните стихове / Матей 28:18-20; Марко 16:15,16; Йоан 8:31; Йоан 15:8 / , можете ли да бъдете християнин без да сте ученик ?

Ученичеството е длъжност на всеки християнин. Онези, които избират да следват Христос, са били призовани не само да следват, но и да служат. Докато свидетелстваме на другите за добрата вест на евангелието – че Исус дойде, за да ни спаси – ние трябва също да им кажем, че са призовани да станат Негови ученици.

“А Той се оттегляше в пустините и се молеше” / Лука 5:16 /. Христос е нашият съвършен пример във всичко. Молитвата беше връзката Му с Неговия Баща. Това беше Неговото спасително въже. По същия начин, молитвата е нашата връзка с небесния ни Баща, със Спасителя. Това е нашето спасително въже. Без молитва ние нямаме никаква сила.

Учениците в миналото имаха Исус в плът. Ние имаме Исус чрез вяра, чрез пребъдващия Му Дух в нас. Докато общуваме с Него в молитва, ние разбираме повече за постоянното Му присъствие в нашия живот.

За да бъдем успешни ученици, ние трябва да имаме връзка с Господа, който ще ни направи способни да вършим всички неща, които един ученик е призован да върши / да свидетелства, да кръщава, изцелява, утешава, насърчава, поучава, проповядва и т.н. / Докато продължаваме да се молим и изучаваме Божието Слово, ние ще бъдем постоянно в Неговото присъствие

А. Ясно е, че яденето и пиенето на кръвта на Христос е символично. Символично в какво ? Защо използва Той този смущаващ, дори обезпокояващ символ ?

Б. Как ние “ядем” Неговото тяло и “пием” кръвта Му ?

В. Как чудото с нахранването на петте хиляди дава специално значение на Исусовите думи, че Той е Хлябът на живота ?

А. Защо истината за Господната вечеря / причастието/ е толкова важна за учениците ? Защо е важна за онези, които се стремят да водят други при Исус ?

Б. Как може да кажем дали Неговият живот е станал наш живот и че любовта и милостта Му са асимилирани / усвоени/
3. Върши: Да се храним от Исус

А. Една ябълка в чинията не помага на тялото ви. Как връзката с Христос действа по същия начин ? Как ежедневната ни нужда от храна ни говори за нуждата ни от Исус?

Б. Как се пазим от това да приемаме Хляба на Живота като нещо просто за удовлетворяване на временните ни нужди, вместо да е нещо, което ни прави годни да бъдем жив хляб за другите ?
Резюме: Също както тялото се нуждае от храна и вода, душата се нуждае от Христос, за да живее.
СТЪПКИ НА ИЗУЧАВАНЕ
СТЪПКА 1 – Мотивирайте се !
“Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, Той пребъдва в Мене и Аз в него. / Йоан 6:56 /.

Разисквайте върху духовното приложение на този стих с групата си. Онези, които приемат Христос като техен личен Спасител, вярват, че Неговото тяло бе разпнато заради тях и кръвта Му беше пролята заради тях. Това е лично. Той умря, за да заличи моите грехове. И когато аз пребъдвам в Него – оставам в Него – аз символично ям Неговата плът и пия Неговата кръв. Днешните ученици пребъдват в Христос ежедневно, точно както учениците в миналото стояха с Исус всеки ден и Го следваха навсякъде, където отиваше.

Ние пребъдваме в Христос чрез силата на Неговия пребъдващ Дух, чрез молитва и размишляване върху Божието Слово, като ежедневно се покоряваме на Неговата воля и като отговаряме на апела за служене. Външните доказателства за пребъдване в Христос /ядене на плътта Му и пиене на кръвта Му / са, че ние ще принасяме много плод – плодът на Светия Дух / Йоан 15:5; Галатяни 5:22,23 /.
За разискване: Защо Исус използва аналогията за ядене на плътта и пиене на кръвта Му, за да покаже важността на пребъдването в Него ? Виж Йоан 15:5.
Точно както нашите физически тела не могат да оцелеят без храна и вода, ние не може да оцелеем духовно без Христос. Без Него ние не може да направим нищо. Характерните черти на Исус трябва да проникнат в цялото ни същество, точно както хранителните вещества и минералите на храната и водата се просмукват в клетките на тъканите на тялото. Учениците трябва да се хранят от Христос.
СТЪПКА 2 – Изследвайте !
БИБЛЕЙСКИ КОМЕНТАР
1. Като малки деца
“Ако не станете като малки деца, няма да влезете в небесното царство” /Матей 18:1-4 /.

Децата са възприемчиви. Винаги учещи и жадни да се учат. Като Христови ученици ние трябва да желаем да се учим, точно както децата. Нужно е смирение, за да имаме възприемчив дух / стих 4/. Често сме бързи да споделяме онова, което знаем /или, което мислим, че знаем/. Вместо това, ние би трябвало да сме готови да бъдем учени от Светия Дух. Това идва често пъти чрез знанието и опитността на други вярващи. И много от нещата, които се нуждаем да научим, са относно дефектите на нашия собствен характер. Ние може да разберем и приемем истината, която се намира в Божието Слово. Но не винаги е така лесно да разберем сами и да приемем истината за нашите собствени грешки.

Времето, което Исус имаше със Своите ученици, Той прекарваше в това да ги поучава за тях самите и за качествата, които трябваше да притежават, за да служат на другите.
Прочетете следните текстове. След това разисквайте в групата за качествата, които всеки пасаж изтъква.
+ Матей 8:23,24

+ Марко 8:34-36

+ Лука 5:16

+ Лука 6:41

+ Йоан 4:6-9
Открихте ли вяра, себеотрицание или безпристрастност /непредубеденост/. Онези, които избират да следват Христос, ще възприемат тези и други качества, които ще ги направят успешни ученици
2. Зависимост
Децата са зависими. Те се нуждаят от родителите си, за да ги хранят, обличат, подслоняват, да се грижат за тях, когато са болни, да ги закрилят и поучават. По същия начин ние трябва да бъдем напълно зависими от Спасителя. Той е нашият дарител, наш лекар, наш защитник и учител. Ние трябва да внимаваме да не предприемаме какво да е начинание без Неговото разрешение - без Неговото ръководство.
Прочетете следните текстове. Разисквайте как учениците са били зависими от Христос при всеки пример: Матей 14:15-19;14:24-32; 17:24-27 .
3. Ловци на човеци

Прочетете Йоан 21:3-12. Този пасаж може да има двойна вест. Първо, Исус нарича учениците деца, като има предвид тяхната зависимост и уязвимост. После Той им дава онова, което те не са могли да си доставят. Цяла нощ те не могат да хванат нищо, а с помощта на Господа те хващат толкова много риба в мрежите си, че не могат да я извлекат. И когато стигат на брега, намират храна приготвена за тях от самия Господ. Тук Исус се грижи за техните непосредствени физически нужди и удовлетворява глада им.

Второто загатване е духовно. Когато Исус ги призова отначало да станат ученици, Той им каза, че ще ги направи ловци на човеци. Точно както хванаха изобилие от риба в мрежата си, те щяха също, чрез силата на Христос, да доведат много изгубени души при Господа.
СТЪПКА 3 – Практикувайте !
Въпроси за размисъл:
+ Защо позволи Исус на Петър, Яков и Йоан да станат свидетели на преображението ? / виж Матей 17:1-13/.
+ Какво значение има преображението за нас днес ?
+ Какви дейности във вашия личен живот показват вашата вяра в Исус като Божи Син ?
Въпроси за прилагане:
+ В Гетсиманската градина всички ученици избягаха от мястото, уплашени от тълпата. Каква вест може да се извлече от тази опитност за учениците днес ? / Виж Матей 26:56/.
+ Как е възможно да имаме Господа с нас и да знаем кой е Той и въпреки това да се предаваме на човешки слабости и грехове ?
+ Въпреки че Господ ни е призовал към ученичество, какви грижи, ако има такива, e положил Той за нашата склонност да се предаваме на грях и изкушение ? / виж Евреи 7:25; Евреи 9:24; 1Йоан 2:1 /.
+ Макар че е лесно някой да се поддаде на човешки слабости, какви специфични неща може да направим, за да победим тези слабости ?
Свидетелстване:

В този момент Исус е наш Ходатай в небесното Светилище. Евреи 9:24 ни казва, че сега Той се явява в присъствието на Отец заради нас. Докато се стремим да привличаме ученици сред хората, ние може да им дадем тази увереност. Ние служим на един милостив Бог, Който разбира нашите слабости и може да ни помогне да ги победим. /виж Евреи 4:15,16/.

В Матей 24 и 25 глави, ние виждаме Исус, седящ на Елеонския хълм с учениците Си. Тук Той им описва една картина, която не е така приятна, както онази, която виждат в момента – величествения храм в любимия Ерусалим. Те Го чуват да говори за падането на Ерусалим и Го запитват: “Кога ще се случат тези неща ?” / Матей 24:3 /

Може би, питайки Го какъв щеше да бъде знакът на Господното завръщане, учениците са очаквали да чуят някое вълнуващо откровение. Вместо това, те чуха студената, сурова истина за този жесток, омразен свят. Бе представена картина на реалността на греха, на болката и на нещастието, които щяха да ги сполетят – тях, последователите на Христос.

Но заедно с историите за унищожение, падение и светотатство, беше им дадена надежда. Всички тези неща щяха да се случат, но заедно с всяко изпълнено събитие, те щяха все повече да се приближават до деня на тяхното изкупление. Те знаеха, че Господ щеше да ги остави за малко, но ужасните бъдещи събития бяха знаци за скорошното завръщане на техния Месия /виж Лука 21:28 /.

Поканете член от групата да завърши с молитва.

А. Какви истини ни открива историята за паралитика относно ученичеството в действие ?

Б. Исус прости на паралитика като резултат от вярата на неговите приятели. Какво ни говори това за силата на нашето застъпничество за другите ?

В. След като паралитикът беше излекуван, той си тръгна хвалейки Бога. Как неговото тяло и думи послужиха като мощно средство за свидетелстване и ученичество ?

А. Като не можаха да минат през тълпата, приятелите използваха друго средство. Как това показва, че ние трябва да настояваме, като направим всичко за онези, които искаме да доведем при Исус ?

Б. Каква увереност може да представим пред онези, които са парализирани от минали грехове ?
3. Върши: Водене хората при Исус

А. Приятелите трябваше да разкрият покрива, преди да могат да спуснат долу паралитика. Какви препятствия може да премахнем, за да могат другите да достигнат Исус ?

Б. Приятелите спуснаха своя приятел в присъствието на Исус. Как може ние да издигнем при Исус онези, които не могат сами да се издигнат ?
Резюме: Исус ни призовава да заведем в Неговото присъствие онези, които са твърде много парализирани от старите си грехове, за да достигнат чрез вяра при Него и да потърсят прощение.
СТЪПКИ НА ИЗУЧАВАНЕ
СТЪПКА 1 – Мотивирайте се !
След като беше задържан в Гетсиманската градина, Исус беше заведен пред съвета на първосвещеника, за да бъде разпитан. Петър чакаше навън, в двора на първосвещеника, като се надяваше да не бъде забелязан. Няколко души го познаха, но Петър отрече, като нямаше никаква връзка с Исус. След това някой каза на уплашения ученик: “Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.” / Матей 26:73/. Петър се опитваше да се отрече от Господа, но усилията му бяха осуетени от собствената му реч.

Учениците на Христос са Негово отражение. Те ходят, както Той ходеше, говорят, както Той говореше и вършат това, което Той вършеше. Той поучаваше, проповядваше, изцеляваше, хранеше, утешаваше, прощаваше. Исус бе човек на действие. И Неговите последователи също ще бъдат мъже и жени на действие / виж Матей 4:23 /.

А. Характерните качества на любовта или плодовете /делата/ на пребъдващия в нас Дух са показани в 1 Коринтяни 13:4-7 и Галатяни 5:22,23 Тези два пасажа са аналогични. Качествата, за които се говори в тези стихове, са отражение на характера на Христос