Учителски уроци за съботното училище юли, август, септември 2008 г. Служители на надеждата

А. Прегледайте католическите и протестантски идеи за значението на този текст. Много важно е за вашата група да разбере значението му. Кой е “Петър”, кой “съгражда”, какво е “скалата”, какво е “църквата” и какво са “портите на ада” ?

Б. Какво е “сянката на Петър”, за която се говори в урока за понеделник и как характеризирате една “сянка на Петър” в нашата църква ?

2. Петър – юдейският националист /Галатяни 2:11-14/

Разучаване: Представете си, че вашата група е църквата в Антиохия. Петър и Павел работят усилено за нея. Как ще разрешите проблема ?
3. Петър – едно по-широко виждане /Деяния 1:8/

А. За какво говори урокът за сряда, когато казва, че Петър имаше “по-широко виждане” ?

Б. Накарайте членовете на групата да изрази с едно изречение как виждат, че биха могли да се включат в “по-широката мисия” на църквата.
Резюме : Петър стана важен църковен водач. Той позволи на Исус да пренасочи неговата личност към мисията на църквата, макар че преживя трудно време на разделяне с дълго поддържани схващания.

СТЪПКИ НА ИЗУЧАВАНЕ
СТЪПКА 1 – Мотивирайте се !
Само “съвършени” хора ли използва Исус, или има място за хора като вас и мен ?

Тази част от историята на Петър се гради върху човешките му качества, за да ни покаже, че Господ може да използва почти кой да е. Петър се кълнеше, отрече се от Христос, дори прибягна към насилие, и въпреки това той получи “ключовете на царството” и стана мощен свидетел за Божията истина и Божия Син, Исус Христос, или Месия.

Петър беше рибар, необучен във висшите области на Писанието, със сигурност не такъв, който е седял при нозете на стари равини. Но въпреки неговата “груба” среда и понякога “сурово”, нешлифовано поведение, Божията благодат го преобрази в един чудесен евангелизатор.

Помолете членовете на групата да помислят за хора, които са познавали от години, чиято светска опитност ги е направила годни за духовни постижения, и тези хора са били използвани да достигнат други с евангелието и тройната ангелска вест.

Дари с едно ново име – на земята – Петър не винаги живееше съобразно титлата, която му беше дадена. Той се страхуваше да не се удави, страхуваше се от враждебни водачи, страхуваше се от кръста, страхуваше се от римляните. Последните три с основание.

Но Исус видя нещо зад настоящата действителност, за да направи едно Божествено предсказание за бъдещето на Петър. След възкресението, след като Исус му се яви, прости му и му възложи мисия, той стана един мощен неуморим войн на вярата, този път само със Словото Божие като негов меч !

Какво може да видим в хората около нас, в Божието семейство, което може да ги направи кандидати да помагат за разпространение на евангелието ? Как може да окуражим и помогнем на тези хора да развият дарбите си за Господа ?

“ ... и портите на ада няма да й надделеят” /Матей 16:18/

Мнозина са се опитвали да смажат християнството, но църквата се е връщала по-силна и по-жизнена. Петър успя след някои от най-тежките си моменти. Не би ли трябвало това да ни вдъхнови да станем посветени войници на кръста ?

+ Когато бяха основани новите църкви в близки и далечни места – Самария и дори Антиохия – каква беше реакцията в Ерусалим ? Те изпратиха по-опитни хора да помогнат за развитието на църквите. Днес се правят такива призиви, на по-локално ниво, но защо това е все още добра идея ?

+ В Деяния 10:28-41 Петър се научи за важността на това да се отнася с хората, които беше считал за “нечисти”, до толкова за Божии деца, колкото и неговите юдейски братя. Как може да пренесем тази идея на толерантност, приемане и разбиране в църквата ? В ежедневния си живот ?

Има много повече за споделяне на евангелската вест с хората около нас, отколкото може да се направи чрез печатното слово, предаванията по къси вълни или дори сателитната телевизия. Всички тези неща са важни, дори жизнено необходими в някои области на света, където християните не могат лесно да пътуват и работят. Но на тези места, където хората могат да споделят евангелието, как може да помогнем на онези, които чуват, но не разбират напълно, както призна етиопският велможа, за да приемат чудото и надеждата на благодатта ?

“Аз бях зарязал молитвата”, казва по-късно Том Лукас в разговор с автора на този материал през 1982 година, “затова аз вдигнах дясната си ръка и помолих за помощ.” Това отбелязва началото на промяната на Том от пияница и наркоман, останал без зъби неудачник от улицата във вестител на християнството. Том преобрази действията си, освободи се от миналото си и прекара останалата част от живота си, като помагаше на други да излязат от ямата на самотата и отчаянието, която беше пропиляла голяма част от живота му.

Но ако ние сме единствените християни в нашия дом, нашата общност или народ ? Какво може да правим тогава, специално ако е трудно или опасно да се заемем с публично евангелизиране ?

Ние може да се молим. Ние може да се молим за онези, които работят по “побелелите” житни полета. Може да се молим за тези, които още не са повярвали. Може да вършим добро на нашите съседи, и внимателно да отговаряме защо правим тези неща за другите, когато повечето хора са се затворили в себе си. Петър лекуваше онези, които бяха в нужда; ние може да предложим духовна помощ и изцеление на всички.


УРОК 10 30 август – 5 септември


Урокът накратко ...

ЖЕНИ В ДЕЛОТО
Ключов текст : Лука 7:47

Учете групата да :

Знае : Разликата между правилата и наредбите на една култура и библейските правила и наредби.

Чувства : Отговорност да убеди всички членове на обществото да получават честта и уважението, което те заслужават.

Върши : Да планира някои неща, които групата може да направи, за да осъществи проблемите на точки “знае” и “чувства”.
План :

1. Исус събаря правилата / Вижте като пример Лука 37-39 глави /

А. Накарайте групата да изброи начините, по които Исус “събори” правилата на културата и ги замени с библейски принципи.

Б. Разисквайте с групата си някои съвременни правила на културата във вашето общество, които биха имали нужда да бъдат съборени, когато се сравнят с библейските принципи; например в ранната църква /Деяния 16:14-16/.

В. Ако Лидия беше жива във вашето общество, какво положение би могла да заема в църквата ви ?

Г. Ако Прискила / Римляни 16:3-5/ би дошла във вашата църква като говорител евангелизатор, как бихте я приели ?

2. Четири дъщери девици, които пророкуваха /Деяния 21:9/

Накарайте групата да разисква върху изводите от такива дела. Какво се загатва за църковното водачество, авторитет и служба в тези няколко думи ?

Обаче би било непочтено – дори глупаво – да се омаловажава ролята на жените в Библията. От Ева, чрез семето на която щеше да дойде самият обещан Спасител, до Сара, Ревека, Естир, Мария, Марта и други, службата на жените е от неоценима стойност за църквата на Бога и Неговия народ.

Този урок се спира на някои от най-важните жени на новозаветната църква и влиянието им върху света около тях. Тези жени, и безброй други, не са чакали бойна заповед за поход от полеви генерали или комисия, с която да се срещнат и да съгласуват ролята си. Вместо това те са изпълнявали древната идея за успеха: “Намери нуждата и я запълни !”

Когато разисквате върху този урок с членовете на групата си, накарайте ги да си спомнят за жени в църквата, които са играли ключова роля в живота им. Помнете : Полът не е предпоставка, за да бъде човек използван от Бога; едно благоразположено сърце е единственото необходимо качество.

/Прегледайте посочените в урока стихове в Лука 7, 8 и 10 с групата/

Изглежда във всеки град, във всяко училище, дори във всяка църква има човек, който по някаква причина е “отхвърлен от обществото”. Може би те не са добре образовани, нямат добро възпитание, може би имат физически недъг, който ограничава пълноценното им участване в някои дейности.

Исус намери някого, който не обичаше юдеите, а и юдеите отвръщаха по същия начин. Това беше жена в едно общество, в което не винаги гледаха положително на жените. Нека спрем поглед на нея, личният й живот не беше нещо, с което тя би се гордяла.

Но тази “жена на кладенеца”, чието име ние никога не ще узнаем, се връща в къщи и става една динамична евангелизаторка, която помага да се обърнат мнозина от селището й. Една жена ! Една грешница ! Някой точно като нас !

Когато някой предлага услугите си, за да работи, как реагираме ние ? Приемаме ли помощта, която той предлага или мерим хората с една изкуствена мярка, готови да му откажем ?
3. Майстори на шатри
Прискила, Акила и Павел имаха две общи неща: те бяха вярващи и бяха майстори на шатри. В новозаветно време правенето на шатри беше едно необходимо умение: пътници и други зависеха от шатри, когато не е имало мотели или други места за пренощуване.

Това беше начин да си изкарват прехраната, а така помагаха и за финансирането на евангелието в тази епоха. Прискила и Акила отвориха дома си за другите: първо на Павел, който се присъедини към тях в двете им занимания – правене на шатри и печелене / “правене” / на ученици. След това Прискила помогна на един юдеин, на име Аполос, който стана ученик на Христос. Този прост акт на великодушие прибави още един човек в списъка на Христовите последователи, както и създаде такъв, който по-късно отиде да помогне на църквата в Ахая.

Има ли хора, с които работим – или с които бихме могли да работим – които също биха искали да бъдат използвани за Божието царство ? Не пропускайте да се молите за възможности да откриете такива хора и за мъдрост да отговорите на готовността им да работят.
СТЪПКА 3 – Практикувайте !
Въпроси за размисъл :
+ Една самарянка с пъстро минало не изглежда подходяща кандидатка за евангелизатор. Но Исус видя друг потенциал в нея. Как виждате Бог да протяга ръка към хората днес и да ги привлича – дори неподходящи – в Своето стадо ?
+ Ако отношението на Исус към жената показва, че старите “правила” относно това как да се отнасяме с хората могат да бъдат премахнати от Божията благодат, какво ни говори това на нас днес ?
Въпроси за прилагане :
+ Събарянето на стени става по два начина в някои от случаите тук. Исус преодолява старите предразсъдъци, за да достигне до хората в нужда, в този случай жените и етническите малцинства. Какви бариери – расови, икономически, класови – може да преодолеем, за да разширим нашите приятелства и връзки ?
+ В ранната църква жените играеха разнообразни роли и заемаха много различни положения. Не трябва ли да окуражаваме всеки да извършва своята част в изграждането на църквата и свидетелстването на света около тях ?
Свидетелстване :

Това че Исус заговори с самарянката беше шокиращо, дори скандално. Историята на нейния живот не отразяваше такъв на благочестие, дори не на чистота. Не е ли наш дълг в църквата да достигнем онези, които останалата част от обществото е забравила ? Кой ще заговори за Исус с просяка на улицата, със самотния родител, борещ се да свърже двата края, с продавача в магазина ?

Някои от най-великите духовни истини, бяха въведени отново в християнството от една млада жена, чието основно образование завърши в трети клас. Тя никога не отиде в колеж или семинария, нямаше научни степени, тя не знаеше оригиналните библейски езици.

Но Елън Г- Уайт имаше нещо много по-важно от Харвардска диплома: тя имаше сърце и ум напълно покорни на Бога. “Да позная Бога”, беше нейната молитва, и следвайки своите “стъпки към Христос”, тя поведе милиони да я следват.
За разискване: ”Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса”, пише Павел в Галатяни 3:28.
Ако ние всички сме в Христа Исуса, за какво спорим, за какво се боричкаме ? Мъже, жени, момчета, момичета, всички имат да изпълняват една роля : ускоряване идването на Божието царство. Накратко, не кои сме – мъже, жени, богати, бедни – важно е Чии сме. Ако ние наистина принадлежим на Исус и Му открием сърцата си, ние ще намерим благоприятни възможности за служене каквито никога не сме очаквали -сред близките си и, може би, надалеч ...

:

УРОК 11 6 – 12 септември

А. Това поведение е очевидно в цялата история на Даниил.

Б. Тримата му приятели имат същото поведение /Даниил 3:16-18/, каквото беше онова на Даниил и по-късно в живота му /Даниил6:13/.

В. Каква е разликата между приемането на езически имена и отказа да ядат езическа храна ? /виж урока за вторник/.

А. Накарайте групата да изброи някои съвременни проблеми и последици, които могат да се сравнят с онези от времето на Даниил.

Б. Как стои въпросът с адвентистите от 7-я ден във войската, на държавна административна работа или бизнес позиция днес ?
3. Съобразяване с принципите /Филипяни 4:8,9/

А. Как поведението на Даниил се тълкува и изяснява при специфични действия и поведение при съвременни положения ?

Б. Накарайте групата да разисква върху следните думи от Елън Г. Уайт /виж урока за петък/7 “В най-малките и в най-големите въпроси и постъпки в живота Той /Бог/ желае ние да разкриваме ... принципите на Неговото царство.” – Притчите Христови, стр. 357.
Резюме : В книгата Даниил четиримата млади мъже, пред лицето на огромно предизвикателство, остават верни на принципите и на техния Бог. Същото би трябвало да е така и за нас днес.
СТЪПКИ НА ИЗУЧАВАНЕ
СТЪПКА 1 – Мотивирайте се !
Смятам, че никой не може да прочете историята на Даниил без да потръпне и да се преклони. Това е една вълнуваща история на четирима млади мъже, които биха могли да изберат да “вървят по течението”, но вместо това те се хванаха здраво за Господа, техния Бог, и спечелиха повишение в положението си и почит за това.

Вие може да оспорвате, може би, че историята на Даниил, Анания, Мисаил и Азария – четиримата младежи от Ерусалим – е фактически една християнска вест. Тук виждаме млади мъже, напълно посветени да служат на Бога. Те не ще направят компромис с принципите си на трапезата, отрупана с х рана. Ние виждаме всеки от четиримата, нежелаещ да “адаптира” своята вяра с новото си положение, като казват на цар Навуходоносор, че те по-скоро ще умрат, отколкото да опозорят Бога !

Бог ги избавя сред всичко това. Не всеки днес, разбира се, ще има такива земни успехи, които получиха четиримата. Хора биват убивани заради тяхната вяра. Но за всеки вярващ има надежда, че Бог е верен на Своите обещания и че ние може да им се доверим, независимо от земната ни съдба.

Дано нашата любов към Исус и крещящата нужда на света около нас ни мотивира да решим да направим нещо велико за Бога !

Това не беше така защото Бог беше самотен или се нуждаеше от одобрение. Той иска само най-доброто за нас и знае, че ако Го поставим на първо място в живота си, ние ще живеем по начин, който прославя името Му.

Именно затова млади евреи като Даниил, Анания, Мисаил и Азария можаха да се проявят така, когато пристигнаха в двореца на Навуходоносор. Там където другите биха били поразени от заобикалящия лукс и блясък и изкушени от екзотичната “храна”, предназначена за тях, те направиха обет да останат верни.
За разискване : Не само младите хора се нуждаят от този вид подготовка във вярата; това се отнася за нови вярващи във всяка възраст. Как може да насърчим младите, новите вярващи и дори онези, които са от дълго време “в пътя”, да развиват добри навици на вяра?
2. Верността оправдава надеждите
За разискване : Десетте дни на “диета на Даниил” бяха възнаградени. Те бяха по-силни и по-здрави от другарите им в групата, и те бяха “начело на класацията” ! Даниил, Анания, Мисаил и Азария бяха назначени на важни служби, защото дори Навуходоносор оцени стойността на това да се служи на Йеова.
През Втората световна война един млад адвентист от 7-я ден, Дезмънд Т. Дос, служил в армията на САЩ, но не се сражавал. Той искал да служи като медицинско лице, но отказал да носи оръжие. Когато коленичел да се моли, другарите му войници му се подигравали; дори хвърляли ботушите си по него.

Когато войната била в разгара си, Дос си спомнил своя дълг към Бога и другарите си във войската. Под непрекъснат обстрел в Окинава ... “Дос не се уплаши от вражеския огън, за да спаси 75 ранени войници ... Той не спря в продължение на около12 часа, докато не пренесе всички на сигурно място. Дос по-късно споделя, че умението да връзва възли е научил в групата на млади адвентисти “Млад изследовател” – прочетено на 24 март 2006 година в кратката му биография в адвентния сайт по интернет по случай смъртта му. Заради това Дос стана първият съзнателен войник, който отказа да носи оръжие по религиозни причини и да има правото да носи най-високото военно отличие на САЩ, почетния медал на Конгреса, предаден му лично от президента на Щатите – Хари Труман.

/Прегледайте с групата си Даниил 3:16-18/

Подготвяме ли се ние самите, децата ни и други вярващи за всякакви предизвикателства, които може да стоят пред нас в бъдеще ? Как може да укрепим вярата си, и онази на другите, да бъдем готови да живеем според вярата си ?