Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.85 Mb.
|
19:18,19 Действието на БоЖия Дух е толкова мощно сред различните магьос- ници, че мнозина от тях се обръщат към Христос, като изповядват... делата си. След това те показват пред всички сво- ята вяра, като донасят магьоснически- те си книги и ги изгарят на голям огън. Първоначалната цена на книгите е пет- десет* хиляди сребърника. Сега е труд- но да пресметнем колко струва тоВа 6 наши пари, но бихме могли да предполо- Жим - меЖду осем и десет хиляди долара. 19:20 След това широкоразгласено от- ричане на езическите практики Господ- ното слово започва мощно да расте и да побеЖдава. Ако съвременните христия- ни моЖеха да изгорят всички свои долно- качествени книги и списания, словото щеше да има много по-големи победи. 19:21 Когато престоят на Павел в Ефес идва към своя край, апостолът ре- шава да се върне в Ерусалим през Маке- дония и Ахая, след което да отиде да ви- ди и Рим. Неговото голямо сърце, пълно с л1обов и състрадание, непрекъснато се стреми да отиде в централни места, къ- дето евангелието моЖе да се посее и пос- ле да се разпространи. 19:22 Преди това апостолът изпраща Тимотей и Ераст в Македония, като са- мият той остава за известно време в Азия. Вероятно по това време е написа- но и 1 Послание към коринтяните (око- ло 56 год. сл. Хр.). 19:23-27 В резултат на Павловото слу- Жение много от ефесяните изоставят идолите си и се обръщат към Господа. Духовното съЖивление на града е толко- ва чувствително, че довеЖда до рецесия В търговията с идоли. Един от сериозно засегнатите е златарят Димитри, кой- то прави сребърни храмчета на Диа- на.75 Димитри става говорител на зана- ятчиите и като ги събира заедно, се опитва да ги предизвика да предприемат решителни действия. Той им напомня, че * Тук цифрата 6 текста на Библията на бълг. ез. е сгрешена. - Бел. на прев. 96 Деяния 19  Павел вече е успял да убеди много хора,
„че не са богове тия, които са от ръка направени". Той разкрива истинските си мотиви, като казва, че занаятът им е в опасност, макар че веднага след това се опитва да им придаде религиозна ок- раска с претенциите си за голямо стра- хопочитание към Диана и нейния храм. 19:28-31 Събранието на занаятчиите скоро се превръща в една разгневена тъл- па, която заразява с гнева си целия град. Крещейки: „Велика е ефеската Диана", тълпата се втурва в театъра (арената или колизеума) и улавя Гай и Аристарх, двама от спътниците на Павел, с наме- рение да ги убие. Самият Павел иска да излезе и да говори пред народа, но учени- ците не му позволяват да направи това, както и някои от азийските началници (слуЖители, избирани от Жителите на града, които са организирали празници на боговете за собствена сметка). Тези градски благодетели като приятели на Павел го предупреждават да не се показ- ва в театъра. 19:32 По това време тълпата вече изобщо не се владее. Много от хората дори не знаят защо са там. От всички посоки звучат противоположни мнения. 1933,34 Един евреин на име Алексан- дър излиза напред и се опитва да говори на тълпата. Без съмнение той се опит- ва да защити евреите, които нямат ни- каква вина за размирицата. Но когато разбират, че е евреин, хората започват да викат в продължение на два часа в един глас: „Велика е ефеската Диана!" 1935 В този критичен момент се на- месва градският писар и успява да укро- ти тълпата. Неговата реч е колкото успешна, толкова и безуспешна. Той каз- ва на ефесяните, че няма от какво да се страхуват. В края на краищата всички знаят, че град Ефес е пазач на храма на великата богиня Диана. Макар че към този храм проявяват интерес още три- надесет града в Азия, тази привилегия се пада изключително на ефесяните. Освен това на тях се пада и привилегията да пазят образа на Диана, за който се смя- та, че е паднал от Юпитер. 1936-40 С всичко това писарят иска да покаЖе, че техните религиозни основи са толкова здрави, че нищо не моЖе да пок- лати величието на Диана; затова е без- смислено да вдигат толкова шум за ни- що. В края на краищата хората, срещу които те толкова викат, нито крадат храмове, нито богохулстват срещу Ди- ана. Ако оплакването на Димитри и не- говите колеги е основателно, има редов- ни заседания на съдилищата, а така съ- що и съдебни чиновници, които са гото- ви да ги изслушат. Ако имат нуЖда от допълнителни решения, винаги могат да сторят това на редовните си заседа- ния. Но сега те приличат на разк>здана тълпа, а Римската империя едва ли ще ги изтърпи при това полоЖение. И ако ня- кой поиска... да обяснят тази размири- ца, те едва ли ще могат да се оправдаят по някакъв начин. Освен това градският писар знае много добре, че ако новините за тази размирица стигнат до Рим, има опасност да загуби както работата, та- ка и Живота си. 19:41 В края на тази реч гневът на тълпата вече е утихнал и хората бързо се разотиват по домовете си. „Интересно е да се види, че не размири- цата слага край на слуЖението на Павел в този град, а една реч на градския писар в защита на гражданския ред. Докато опозицията в града оказва здравословна съпротива, Павел смята, че вратата на евангелието е широко отворена за ефеся- ните (1 Кор. 16:8, 9). Но когато към него започва да протяга пипалата си граЖ- данската управа, за да го защити, той веднага напуска града." (Избрано) Думата „събрание" (32, 39, 41 cm.) е превод на гръцката дума „ekklesia", коя- то означава „група хора". Това е същата дума, която на други места в НЗ е преве- дена като „църква". Само контекстът моЖе да покаЖе дали под това понятие трябва да се разбира „езическа тълпа", както в този случай, „събранието на Из- 97 Деяния 19,20  раел", както В Деяния 7:38, или „ноВоза-
ветната църква". „Събрание" е един по- добър превод на думата „ekklesia" от „църква". Думата „църква" има гръцки произход и означава „принадлежащ към Господа" (kuriake). В съвременната си употреба тя обикновено се използва, за да обозначи понятието „религиозна сгра- да". Поради тази причина много христи- яни предпочитат да използват думата „събрание", тъй като тя изразява факта, че църквата е общност от призовани хо- ра, а не сграда или деноминация. 20:1 От 1 cm. изглеЖда, че от Ефес Па- вел заминава направо за Македония, но от 2 Коринтяни научаваме, че преди то- ва той отива в ТРОАДА. Там апосто- лът намира отворена врата, за да про- повядва евангелието, но преди това иска да се срещне с Тит и да разбере как е би- ло прието неговото Първо послание от коринтяните. Когато не намира Тит в Троада, Павел пресича североизточната част на Егейско море и пристига в МА- КЕДОНИЯ. Без съмнение той слиза в НЕАПОЛ, откъдето тръгва към вът- решността на страната, за да стигне до фИЛИПИ. Докато се намира в Македо- ния, вероятно във филипи, той се среща с Тит и е много насърчен от новините от Коринт. МоЖе би точно тогава той написва и 2 Послание към коринтяните (56? год. сл. Хр.), (вЖ. 2 Кор.1:8,9; 2:12-14; 7:5-7). 20:2, За След като слуЖи известно вре- ме в Македония, Павел тръгва на к>г към ГЪРЦИЯ или АХАЯ. Несъмнено той прекарва по-голямата част от тези три месеца в КОРИНТ, където написва и Посланието към римляните. Някои изс- ледователи вярват, че тогава е написа- но и Посланието към галатяните. 2036 Първоначално Павел възнамеря- ва да тръгне от Коринт и да пътува нап- раво за Сирия през Егейско море. Но ко- гато разбира, че logeume са направили за- говор да го убият някъде по пътя, той променя плановете си и тръгва отново на север през МАКЕДОНИЯ. 20:4 Този стих ни запознава с някои от спътниците на Павел. Той ни казва, че те го придружават до Азия, но ние зна- ем, че някои от тях стигат заедно с не- го чак до Рим: Берянинът Сосипаптьр е вероятно съ- щият Сосипатър, за който се говори в Римляни 16:21 и който е роднина на Па- вел. Солунецът Аристарх почти загубва Живота си по време на размирицата в Ефес (Деян. 19:29). За него четем и по- късно, че е затворник заедно с Павел в Рим (филимон 24). Секунд, също солунец, придруЖава Па- вел до Азия, вероятно Троада или Ми- лет. Гай от Дервия не е македонецът, кой- то е уловен от тълпата в Ефес (Деян. 19:29). В Римляни 16:23 е споменат един друг Гай, който е Жител на Коринт и прик>тява Павел по време на неговия престой там. Третото послание на Йо- ан е написано до един човек на име Гай, който моЖе би Живее в някой град близо до Ефес. Изобщо Гай е доста често сре- щано име. Тимотей не само придруЖава Павел до Азия, но остава заедно с него в Рим по време на първото му затваряне. Впос- ледствие той го придруЖава по време на пътешествието му през проконсулска Азия. Във Второто си писмо до Тимотей Павел изразява Желание да се видят от- ново, но дали това Желание е било изпъл- нено някога, не е известно. Тихик, от Мала Азия, който вероятно пътува заедно с апостола до Милет. По- късно отново се присъединява към Павел в Рим и работи заедно с него преди и по време на второто му затваряне. Трофим е явно езичник, чийто дом се намира в Ефес, Мала Азия. Той отива за- едно с Павел до Ерусалим и неволно ста- ва причина за арестуването на апосто- ла. За него се говори и във 2 Тимотей 4:20. 20:5, 6 ИзглеЖда че гореспоменатите седем братя тръгват за Троада по-рано, докато Павел и Лука посещават първо 98 Деяния 20  ФИЛИПИ. (Hue ВярВаме, че Лука е npug-
руЖавал апостола, поради употребата на 1 л. мн. ч. на глагола В 5 cm., местои- мението „ние" В 6 cm. и др.) След празни- ка на безквасните хлябове, тоест след Пасхата, ПаВел и Лука отплуват от Ма- кедония за ТРОАДА. Пътуването обик- новено не продължава пет дни, но тук не се дава никакво обяснение за закъснение- то. 20:7-9 Когато сравним 6 и 7 cm., вшкда- ме, че апостолът нарочно остава в Тро- ада седем дни, за да бъде там за разчуп- ването на хляба в Господния ден. От 7 cm. става ясно, че ранните християни са имали обичай да се събират на първия ден на седмицата за Господната вечеря. Това, че Павел говори „до среднощ", не трябва да ни изненадва. Когато духовна- та температура в една църква е висока, БоЖият Дух е свободен да работи, без да бъде спъван от ограниченията на време- то. С изминаването на нощта, въздухът в горната стая започва да става все по- горещ и по-задушен. За това сигурно доп- ринасят и многото светила, а така съ- що и многото хора, които присъстват. Едно момче на име Евтих, което седи на отворения прозорец, заспива и пада на зе- мята. Височината от три етаЖа се оказва фатална и момчето умира. 20:10 Но Павел слиза долу и пада върху тялото на момчето, както са правели старите пророци, след което казва на хората да не се безпокоят вече, защото момчето не е мъртво. Павловите думи като че ли означават, че това безпокойс- тво е излишно, тъй като момчето не е умряло, „защото Животът му е в него", казва той. Но от 9 cm. става ясно, че момчето наистина е било мъртво. Из- ползвайки апостолската си власт, Павел по един чуден начин връща Живота на момчето. 20:11, 12 Когато отива отново горе, Павел разчупВа хляба (11 cm.) u всички участват в Господната вечеря, заради която са се събрали (7 cm.). След това Ве- роятно ядат обикновен хляб и участват в празника agape (празника на лк>бовта). В ранната църква тази обща братска ве- черя се е извършвала заедно с Господна- та вечеря, но вследствие навлизането на някои злоупотреби (1 Кор. 11:20-22) е би- ла постепенно прекратена. След тази незабравима целонощна сре- ща апостолът си взима сбогом с вярва- щите в Троада и тръгва на път. 20:13-15 Павел тръгва от Троада пеша и като изминава около двайсет мили през един нос, стига до АСОС. Неговите спътници обикалят носа с кораб, с кой- то го взимат от к>Жната страна на но- са. МоЖе би апостолът се нуЖдае от то- ва време, за да остане за малко сам и да размишлява върху БоЖието слово. Плувайки покрай западния бряг на Ма- ла Азия, мисионерите спират най-напред в МИТИЛИН, главния град на остров Лесбос, а на следващата нощ явно спус- кат котва срещу остров ХИОС. След още един ден път корабът стига до ост- ров САМОС, като прави кратък прес- той в ТРОГИЛИЯ. Най-накрая пътни- ците пристигат В МИЛИТ, пристанище на кхюзападния бряг на Мала Азия на око- ло трийсет и три мили к)Жно от Ефес. 20:16 Павел нарочно отминава Ефес, тъй като се страхува, че едно посещение в този град ще му отнеме прекалено много време, а той бърза да стигне в Ерусалим за деня на Петдесетница. 20:17 След пристигането им в Милит Павел изпраща известие до старейши- ните в Ефес, с което ги моли да дойдат и да се срещнат с него. Сигурно пътят на това известие и обратният път на ста- рейшиншпе е бил доста дълъг, но вели- чественото послание, което те чуват от устата на големия апостол, напълно оправдава техните усилия. То ни дава ценния портрет на един съвършен слу- Жител на Господ Исус Христос. Това е човек, изцяло посветен на своя Спаси- тел, който работи наВреме и без Време; неуморим, безстрашен, неустрашим. Не- говата личност е белязана с истинска човечност. За него няма прекалено голя- 99 Деяния 20 ма цена, която да не моЖе да плати. Не-
говото слуЖение е резултат от едно дълбоко душевно убеЖдение. Той е изпъл- нен със свята смелост и неустраши- мост. За него няма значение дали Живее или умира; за него има значение дали Бо- Жието слово се осъществява и дали хора- та чуват благовестието. В него няма капчица егоизъм. Той иска да дава, а не да получава. Трудностите не могат да го спрат. Делата му се покриват напълно с него- вите проповеди. 20:18, 19 Най-напред апостолът на- помня на старейшините в Ефес как е оковял мегкду тях. Още от първия ден, когато е стъпил в Азия, и през цялото време, докато е бил там, той е слуЖил на Господа с истинско смирение и себеот- рицание. Във връзка със своето слуЖение апос- тол Павел постоянно е Живял в емоцио- нално напреЖение: непрекъснато е бил в сълзи и изпитания; непрекъснато е бил подлоЖен на гонения вследствие на „за- говорите на togeume". Ho независимо от всички неприятности неговото слуЖе- ние е смело и неустрашимо. 20:20,21 Павел не е скрил нищо от ефе- сяните, което е могло да бъде от полза за тяхното духовно благосъстояние. ДвиЖен от Христовата лк>бов, тоц ги е поучавал „публично и по къщите". За не- го това не са били предварително обяве- ни събрания през определени интервали от време, а възмоЖности, които той веднага е сграбчвал, за да насърчи вярва- щите да растат във вярата. Без никак- ва дискриминация по отношение на наци- оналната или религиозната принадлеЖ- ност на своите слушатели той е пропо- вядвал „покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос". Това са двата основни елемента на еван- гелието. При всеки истински новоповяр- вал има и покаяние, и вяра. Това са две- те страни на „монетата" на евангелие- то. Ако човек не преЖивее истинско по- каяние, не е възмоЖно да има спасителна вяра. От друга страна, от покаянието няма никаква полза, ако веднага след не- го не дойде вярата в БоЖия Син. Покая- нието означава обръщане на 180 градуса, чрез което грешникът признава загубе- ното си състояние и правотата на Бо- Жия съд по отношение на вината му. Вя- рата е упованието на Исус Христос ка- то на Господ и Спасител. В много текстове на НЗ вярата се по- сочва като единствено условие на спасе- нието. Но вярата сама по себе си пред- полага покаяние. Как би могъл един чо- век наистина да приеме Исус Христос като Спасител, ако не разбере, че има нуЖда от Спасител? Покаянието е то- ва осъзнаване, което идва от изобличи- телното слуЖение на Светия Дух.2О:18, 19 Най-напред апостолът напомня на старейшините в Ефес как е Живял меЖ- ду тях. Още от първия ден, когато е стъпил в Азия, и през цялото време, до- като е бил там, той е слуЖил на Госпо- да с истинско смирение и себеотрица- ние. Във връзка със своето слуЖение апос- тол Павел постоянно е Живял в емоцио- нално напреЖение: непрекъснато е бил в сълзи и изпитания; непрекъснато е бил подлоЖен на гонения вследствие на „за- говорите на кхдеите". Но независимо от всички неприятности неговото слуЖе- ние е смело и неустрашимо. 20:22,23 След този кратък преглед на Живота си сред ефесяните апостолът сега отправя взор към страданията, ко- ито го чакат занапред. Той е заставен от своя дух да отиде в Ерусалим. Това е едно вътрешно принуЖдение, което той явно не моЖе да отхвърли. Макар и да не знае какво точно ще го сполети в Еруса- лим, Павел много добре знае, че връзва- нията и скърбите ще бъдат нещо нео- тменно в неговия Живот. Светият Дух му е откривал този факт във всеки град, вероятно чрез слуЖението на про- роци или моЖе би чрез тайнственото, вътрешно предаване на боЖествено зна- 100 Деяния 20  20:24 Правейки равносметка на всичко
това в ума си, апостолът не мисли, че не- говият собствен Живот струва много. Най-голямото му Желание е да се подчи- нява на Бога и да Му угаЖда. Ако през то- ва време бъде призован да принесе своя Живот, няма да го поЖали. Няма прека- лено голяма Жертва за Този, Който ум- ря за него. Това, което има значение, е, че той трябва да извърви докрай пътя и да свърши слуЖението, което е приел от Господ Исус - да проповядва благовес- тието на БоЖията благодат. Няма ду- ми, които да могат по-добре да опишат добрата вест, проповядвана от Павел, от думите „благовестието на БоЖия- та благодат". Това е вълнуващата нови- на за БоЖията незаслуЖена милост към виновните и безбоЖни грешници, които не заслуЖават нищо друго освен вечния ад. В нея се казва как лЬбоВта на БоЖия Син е слязла от най-високите небесни места, за да пострада, да пролее кръвта си и да умре на Голгота, така че онези, които вярват в Него, да получат проще- ние на греховете и вечен Живот. 20:25-27 Павел е убеден, че никога пове- че няма да види своите възлкзбени братя от Ефес, но неговата съвест е чиста, ко- гато се сбогува с тях, защото знае, че не се е посвенил да им изяви „цялата БоЖия воля". Той им е изявил не само основните истини на евангелието, но и всички исти- ни, които са Жизненонеобходими, за да Живее човек благочестиво. 20:28 И тъй като няма да ги види пове- че на земята, апостолът отправя към старейшините сериозно предупреЖде- ние, в което им казва, че най-напред трябва да внимават за своето собстве- но духовно състояние. Защото, ако не Живеят в общение с Господа, не могат да бъдат духовни водачи в църквата. Като старейшини те трябва да се гриЖат... и за цялото стадо, в което БоЖият Дух ги е поставил епископи. Както вече казахме, епископите в НЗ са наречени още и „надзиратели", „старей- шини" и „презвитери". Този стих подчер- тава идеята, че старейшините не се наз- начават или избират от местното съб- рание. Те стават надзиратели, защото Светият Дух ги поставя за такива, и трябва да се признаят от вярващите, сред които работят. Освен всичко друго те са отговорни и пред Пастира на църквата на Бога. Колко голяма е тази отговорност, личи и от следващите думи: „... която Той придоби със Собствената Си кръв." Последното изречение е дало повод за не малко дискусии и спорове сред изследова- телите на Библията. Проблемът е в то- ва, че в този стих Бог е описан като Един, Който пролива кръвта Си, а ние знаем, че Бог е Дух. Всъщност Този, Кой- то проля кръвта Си, е Господ Исус и ма- кар че Исус е Бог, никъде другаде в Биб- лията не се говори за Бог като за Един, Който пролива кръвта Си или умира. В повечето ръкописи текстът гласи така: „... църквата на Господа и Бога, ко- ято Той придоби със Собствената Си кръв." Това очевидно предполага, че Лич- ността в БоЖеството, Която придоби- ва църквата, като пролива кръвта Си, е Господ. МоЖе би новият превод на Библията от Дарби предава най-точно значението на пасаЖа: „... църквата на Бога, която Той придоби с кръвта на Своя Собст- вен." Тук Бог е Този, Който придобива църквата, но Той прави това с кръвта на Своя Собствен Син, благословения Гос- под Исус. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|