Уилиям макдоналд к о г нови
:9-11 За момент изглеЖда, че фест
Изтегляне 13.85 Mb.
|
25:9-11 За момент изглеЖда, че фест е склонен да се поддаде на искането на logeume и да изпрати Павел в Ерусалим, за да бъде разпитан пред синедриона. Но той не Желае да направи това без съгла- сието на затворника. Павел очевидно разбира много добре, че ако се съгласи да отиде, никога няма да стигне Жив в Еру- салим, и затова отказва да отиде, като заявява, че съдът в Кесария е мястото, където трябва да бъде съден. Ако е из- вършил престъпление срещу римската империя, той няма нищо против да умре, но ако не е виновен за такова нещо, на какво основание тогава трябва да бъде предаден на logeume да го съдят? Изпол- звайки правото си на римски граЖданин, Павел произнася известните думи: „От- насям се до Кесаря." Правилно ли е това решение на Павел да се отнесе до Кесаря? Дали не трябва- ше да остави всичко в ръцете на Бога и да престане да уповава на своето земно граЖданство? МоЖе би това е една от „грешките на Павел"? Ние не моЖем да дадем окончателен отговор на тези въп- роси. Това, което ни е известно, е, че не- говото отнасяне до Кесаря го възпре- пятства да бъде освободен по това вре- ме и че дори и да не се беше отнесъл да Кесаря, апостолът пак щеше да стигне до Рим по някакъв начин. 25:12 След кратко разискване меЖду Фест и неговите кзридически съветници относно процедурите при това полоЖе- ние, управителят се обръща към Павел и му казва предизвикателно: „Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш." 25:13 Няколко дни по-късно в Кесария пристигат цар Ирод Агрипа II и негова- та сестра Верникия, за да поздравят фест за новата му слуЖба. Този Агрипа е син на Ирод Агрипа I, който уби Яков и затвори Петър (Деян. 12). Неговата сес- тра е изключително красива. Историци- те я описват като много развратна Же- на, като споменават дори за връзка меЖ- ду нея и брат й, но НЗ не ни казва нищо за нейния характер. 25:14-16 По време на продължителния им престой в Кесария фест решава да разкаЖе на Агрипа за проблема, който има с един затворник на име Павел. Най- 112 Деяния 25,26  напред той му разказва за решителното
настояване на logeume да произнесат присъда над Павел, без да е имало офици- ално разследване на случая. Описвайки се- бе си като поддръжник и защитник на за- конната Юридическа практика, фест е настоял за организирането на процес, 8 който обвиненият да моЖе да се срещне лице в лице със своите обвинители и да има възмоЖност да се защити. 25:17-19 Когато случаят е стигнал до съдебната зала, фест е открил, че зат- ворникът не е бил виновен в никакво престъпление срещу империята, но че всичко се е въртяло около „разисквания за техните си вярвания и за някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е Жив". 25:20-22 След това фест разказва за своето предложение към Павел да оти- де в Ерусалим и за отнасянето на Павел към Август (императорска титла, а не име). Тук се е появил и проблемът: кога- то изпрати този затворник в Рим, как- во обвинение да напише срещу него? Фест се надява, че Агрипа като кодеин, който добре познава проблемите на кзде- изма, би могъл да му помогне да напише някакво подходящо обвинение. Говорейки за Спасителя на света, фест използва израза „някой си Исус". Бенгел коментира това негово изказва- не, като казва: „Това е определението, което нещастният фест използва, за да опише Този, пред Когото всяко коляно ще се преклони." 25:23 На следващия ден е организирана официална среща, на която Агрипа и Верникия пристигат „с голям блясък". Те са придруЖени от хилядниците и от по-видните граЖдани на Кесария. Пос- ле довеЖдат и Павел. 25:24-27 И отново фест разказва ис- торията на случая с Павел: настоятел- ните искания на logeume за смъртна при- съда на Павел; неговата неспособност да открие каквато и да е било вина в то- зи затворник, която да заслуЖава смърт; и накрая отнасянето на Павел до Кесаря. Проблемът на фест е следният: поради обЖалването на Павел той е при- нуден да го изпрати при Нерон, но няма достатъчни /оридически основания, за да го изправи на съд. фест съвсем ясно каз- ва, че се надява на помощ от страна на Агрипа, тъй като наистина изглеЖда не- разумно да изпрати един затворник и да не излоЖи обвиненията срещу него. Тази среща прилича повече на разпит, отколкото на съдебен процес, той като обвинителите на апостола, logeume, от- състват, а решението на Агрипа не е за- дълЖително. 26:1-3 Сцената, която наблюдаваме в Момента, е описана много сполучливо ка- то срещата меЖду „един поробен цар и един възцарен затворник". От духовна гледна точка Агрипа е човек, достоен за съЖаление, докато апостолът лети на крилете на вярата, без да обръща никак- во внимание на обстоятелствата, в ко- ито се намира. След като получава позволение от Аг- рипа, Павел простира ръка и започва своята защита с един вълнуващ разказ за Живота си като християнин. Най-напред той изказва благодарност за дадената му възмоЖност да излоЖи своя случай пред един 1одеин, който е „вещ във всич- ките обреди и разисквания меЖду loge- ume". Този увод не е ласкателство, а про- ява на християнско възпитание и изказ- ване на самата истина. 26:4,5 Преди обръщението на апосто- ла в християнската вяра Животът му е бил Живот на един примерен к>деин. Ако само искаха да свидетелстват, logeume щяха да признаят, че е Живял като пос- ледователен фарисей, според най-стро- гото учение на тяхното вероизповеда- ние. 26:6 Сега той е изправен на съд не зара- ди някакво сериозно престъпление, а за- ради надеЖдата на обещанието, което Бог е дал на бащите на евреите в СЗ. Ар- гументът на Павел тук следва следното развитие: в СЗ Бог е дал различни обеща- ния на водачите на Израел като Авраам, 113 Деяния 26  Исаак, Давид и Соломон. Главният за-
вет е склкзчен на базата на обещанието за Месията и за Неговото идване на зе- мята, за да освободи израелския народ и да установи царството Си. Патриарси- те от СЗ са умрели, без да видят изпъл- нението на това обещание. Означава ли това, че Бог няма да изпълни условията на заветите? Разбира се, че не! Той ще ги изпълни! Но как ще ги изпълни, след като бащите им вече са умрели? Отговорът е, че Той ще ги изпълни, като ги възкреси от мъртвите. Това е един много пряк на- чин на свързване на обещанията, дадени на старозаВетните светии, с възкресе- нието на мъртвите. 26:7 Апостолът описва дванадесетте израелски племена като племена, които „слузкат на Бога усърдно денем и но- щем", като се надяват да видят изпъл- нението на обещанието. Това спомена- ване на дванадесетте племена е особе- но важно във връзка със съвременното учение, според което десет от израелс- ките племена вече са „загубени" след роб- ството. Но макар и разпръснати сред езическите народи, апостол Павел ги вижда като отделен народ, който слузки на Бога и очаква обещания Избавител. 26:8 И така, това е престъплението на Павел! Той вярва, че Бог ще изпълни обещанието Си към бащите, като ги възкреси от мъртвите. Какво има тол- кова невероятно в това? Ето това е въпросът, който Павел задава на Агри- па и на всички присъстващи заедно с не- го. 26:9-11 Връщайки се обратно към ис- торията на своя живот, Павел отново разказва за времето, когато жестоко и неуморно е лреследвал християнската вяра, когато се е съпротивлявал на име- то на Исус Назарянина с всички сили. Получавайки власт от главните свеще- ници, той е затварял мнозина от свети- ите в Ерусалим. Когато християните са били изправяни на съд пред синедриона, той непрекъснато е гласувал против тях. Отново и отново ги е мъчел по всички синагоги и с всички сили се е ста- раел да ги накара да се отрекат от своя Господ. (Когато се казва, че се е стара- ел да ги накара да хулят78, това не озна- чава, че е успявал, а само че се е опитвал.) Гоненията на учениците на Исус, в кои- то участва Павел, надхвърлят предели- те на Ерусалим и Юдея и стигат до чузк- дите градове. 26:12-14 Но точно по време на едно от тези пътувания се случва нещо, което променя живота на Павел из основи. Той пътува за Дамаск и носи официални до- кументи, които му дават власт да арес- тува християните и да ги изпраща об- ратно в Ерусалим, за да бъдат наказани. Но по обед той е поразен от едно славно видение. Павел вижда на пътя светлина от небето, по-силна от обедните лъчи на слънцето. Падайки на земята, той чува глас, който му задава следния въп- рос: „Савле, Савле, защо Ме гониш?" Гласът също така добавя и многозначи- телните думи: „Мъчно ти е да риташ срещу остен.'* Остенът е инструмент с остър връх, който се използва от овча- рите, за да накарат овцете да вървят напред. Павел е ритал срещу остена на собствената си съвест и, което, още по- важно, срещу изобличителния глас на Светия Дух. Той никога не е успял да заб- рави хладнокръвието и благодатта, с ко- ито е умрял Стефан. Павел се е борил срещу Самия Бог. 26:15 Тогава Павел е запитал: „Кой си Ти, Господи?" и гласът му е отговорил: „Аз съм Исус, Когото ти гониш." Исус? Как е възможно това? Нали Исус беше разпънат и погребан! Нали учениците Му откраднаха Неговото тяло и го скри- ха на някакво тайно място? Как е въз- можно именно Исус да му говори сега? Изведнъж истината много бързо проб- лясва в душата на Павел. Исус наистина е умрял, но след това е възкръснал от мъртвите! После се е възнесъл в небето, откъдето сега говори на Павел. Прес- ледвайки християните, Павел е преслед- вал техния Господар. А да преследва Не- 114 Деяния 26  го, означава да преследва Месията на Из-
раел, Самия БоЖий Син. 26:16 След това Павел разказва много накратко за поръчението, което му е дал възкръсналият Господ Исус Хрис- тос. Той му е казал да стане и да се изп- рави на краката си. Павел е получил то- ва специално откровение на Христос 8 слава, защото е бил назначен да бъде слу- жител на Господа и свидетел на всичко видяно в този ден и на всички големи ис- тини на християнската вяра, които Гос- под тепърва ще му открие. 26:17 Обещанието за избавянето на Павел от еврейския народ и от езични- ците трябва да се разбира като избавле- ние изобщо, докато апостолът завърши своето слуЖение. 26:18 Той ще бъде изпратен сред езич- ниците, за да им отвори очите, „та да се обърнат от тъмнината към свет- лината и от властта на Сатана към властта на Бога". Чрез вяра в Господ Исус те ще „приемат прошение на гре- ховете си и наследство мезкду освете- ните"; Според Дауни 18 cm. е едно от- лично обобщение на това, което прави евангелието:
на Лгрипа, че след получаване на поръче- нието той не е останал непокорен на не- бесното видение, а е проповядвал и в Да- маск, и в Ерусалим, и по цяла... Юдея, а после и на езичниците да се покаят и да се обърнат към Бога, като вършат де- ла, които показват истинността на тяхното покаяние. Това е причината, поради която logeume са го уловили в храма и са се опитали да го убият. Но благодарение на БоЖията защита и по- мощ той е продълЖил да проповядва на всеки срещнат „това, което пророците и Мойсей са говорили, че ще бъде" в СЗ: „че Христос трябваше да пострада", че Той щеше да възкръсне пръв от мърт- вите и че щеше да проповядва светлина както на logeume, така и на езичници- те. 26:24-26 Като езичник фест вероятно нищо не разбира от разказа на апосто- ла. Съвършено неспособен да оцени гово- ренето на един човек, изпълнен със Све- тия Дух, той прибързано обявява Павел за луд, като казва, че това се дълЖи на голямата му ученост. Без никакво разд- разнение или яд апостолът спокойно от- рича това обвинение, като подчертава, че неговите думи са думи на истина и на здрав разум, след което изказва своята убеденост, че царят много добре знае, че това е така, защото Животът на Павел и неговото свидетелство са известни на всички. Юдеите знаят всичко за него и слуховете за това не моЖе да не са стиг- нали и до Агрипа. 26:27 След това, като се обръща ди- ректно към царя, Павел му задава след- ния въпрос: „Царк) Агрипо, вярваш ли пророците?", и отговаря сам на въпро- са си: „Зная, че ги вярваш." Силата на не- говия аргумент е непогрешима. Това, ко- ето Павел всъщност казва, е следното: „Аз вярвам на всичко казано от пророци- те в СЗ. Агрипа, ти също вярваш на техните думи, нали? Как тогава logeume могат да ме осъдят на смърт? Или, ка- зано с други думи, моЖеш ли да ме осъдиш за нещо, в което и ти самият вярваш?" 26:28 Агрипа наистина разбира, че ар- гументите на Павел са непогрешими, за- щото казва: „Без малко ме убеЖдаваш да стана християнин!" Смисълът на тези думи е породил не малко спорове меЖду изследователите на Библията. Тези, които следват традицията на пре- вода на Библията от Кинг ДЖеймс, смя- тат, че това е мястото, където царят е бил пред прага на вземането на реше- ние за Христос. Те обосновават това свое мнение с думите на Павел от 29 стих. Други считат, че думите на Агри- па са казани иронично и че те всъщност означават: „Да не би да мислиш, че ако ми говориш още малко и ще ме направиш 115 Деяния 26,27 християнин?" С други думи, той се из-
мъква от отговорността да даде сери- озен отговор, като казва една шега. 26:29 Независимо дали отговорът на Арипа е казан сериозно, или на шега, от- говорът на Павел е съвсем искрен. В не- говите думи личи горещото му желание било с повече, било с по-малко убеждава- не не само Агрипа, но и всички присъст- ващи да влязат в радостите и благосло- венията на християнския живот, за да могат да споделят с Павел всички него- ви привилегии и да станат като него, с пзклкшение на оковите. Морган пише следното: „Павел е готов да умре, за да спаси Аг- рипа; но за нищо на света не е готов да даде оковите си на Агрипа. Това е христи- янството. Увеличавайте го;умноЖавай- те го; прилагайте го. Усърдието на прес- ледвачите не е християнство. Усърдие- то, с което се умира, за да се спаси един човек, но да не му се слозкат окови, е хрис- тиянство. " ™ 26:30-32 Царят, управителят, Верни- кия и останалите служители излизат от стаята, за да разговарят насаме. Всички са принудени да признаят, че Па- вел не е направил нищо достойно за смърт или окови. Вероятно с известно съжаление Агрипа казва на фест, че ако Павел не се беше отнесъл към Цезаря, можеше да се освободи. Естествено, всички бихме се запита- ли дали не е било възможно до се отмени това обжалване до Цезар. Днес ние не знаем дали отменянето на това обжал- ване е било възможно, или не, но знаем, че според Божията цел този апостол сред езичниците е трябвало да отиде в Рим, за да бъде изправен на съд пред импера- тора (23:11), и тук виждаме изпълнение- то на неговото желание да стане съоб- разен със смъртта на своя Господ. И. Пътуването на Павел до Рим и корабокрушението (27:1-28:16) Тази глава представлява вълнуващ раз- каз на пътуването на апостола от Кеса- рия до Малта, на път за Рим. Ако Павел не беше един от пътниците в това пъ- туване, ние никога нямаше да чуем за не- го, нито пък за корабокрушението. Раз- казът изобилства с морски термини и затова не винаги е лесен за четене. 27:1 Пътуването започва 8 Кесария. Павел е поставен под наблюдението на един стотник на име Юлий. Този стот- ник е служител в АвгустоВия полк, из- вестен легион от римската армия. Като всички останали стотници, за които се говори в НЗ, Юлий е един изключително внимателен, справедлив и грижлив човек. 27:2 На кораба има и други затворни- ци, които също като Павел трябва да бъдат заведени в Рим на съд. Сред тях са и имената на Аристарх и Лука, спътни- ци на Павел от по-ранните му пътува- ния. Корабът, на който се качват те, е от Адрамшпа, мизийски град от северо- западния край на Мала Азия. Според мар- шрута той трябва да плава на север и за- пад, като спира по бреговете на прокон- сулска Азия, западната провинция на Ма- ла Азия. 27:3 Корабът плава на север покрай па- лестинския бряг и пристига в Сидон, на около седемдесет мили от Кесария. Стотникът Юлий, който се отнася „човеколюбиво" към Павел, му позволя- ва да слезе на брега и да отиде при при- ятелите си, за да се погрижат за него. 27:4,5 От Сидон корабът пресича се- вероизточния край на Средиземно море, като плава на завет под Кипър, който оставя от лявата си страна. Въпреки насрещните ветрове корабът стига до кнкния бряг на Мала Азия, след което тръгва на север покрай Киликия и Пам- филия и пристига в Мира, ликийски пристанищен град. 27:6 Там стотникът премества зат- ворниците си на един друг кораб, който пътува за Италия, тъй като целта на първия е да стигне западния бряг на Ма- ла Азия и след това родния си град. Вторият кораб е от Александрия, град на северния бряг на Африка. На не- 116 Деяния 27  го има 276 души, вклк>чшпелно и екипаЖа,
както и товар от Жито. От Александ- рия той се отправя на север през Среди- земно море към Мира и В момента пла- ва на запад за Италия. 27:7,8 В продължение на много дни ко- рабът едва напредва поради насрещния вятър. ЕкипаЖът с големи трудности успява да се приблшки до Книд, приста- нище на края на Югозападния бряг на Ма- ла Азия, но поради насрещния вятър не акостира там, а се отправя на Юг и пла- ва на завет покрай източния бряг на ос- тров Крит. Заобикаляйки нос Салмон, екипаЖът обръща кораба на запад и за- почва да се бори със силни ветрове, до- като стига едно място, наречено Добри пристанища, близо до град Ласей, на централния ЮЖен бряг на Крит. 27:9,10 Поради неблагоприятните ус- ловия за плаване вече е загубено доста време, а наближаването на зимата пра- ви по-нататъшното плаване още по- опасно. Дошъл е краят на септември или началото на октомври, тъй като пос- тът (Денят на омилостивението) е свършил вече. Павел предупреЖдава еки- паЖа, че плаването не е сигурно и че има опасност да загубят товара и кораба, и дори Живота си. 27:11, 12 Но кормчията и стопани- нът на кораба не искат да прекъснат пътуването. Стотникът, както и голя- ма част от останалите пътници, също се съгласяват с тяхното решение. Пове- чето смятат, че феникс е по-добро мяс- то за презимуване от Добри пристани- ща, феникс се намира на четиридесет мили западно от Добри пристанища, на Югозападния край на Крит. Пристани- щето му гледа на к>гозапад и североза- пад. 27:13-17 И когато започва да духа кикен вятър, моряците решават да го използват и да се опитат да стигнат до Феникс. Те вдигат котва и тръгват на запад, като плуват близо до Крит. Точ- но тогава от крайбреЖието излиза бурен североизточен вятър (евроклидон80), който подхваща кораба и прави невъз- моЖно управлението му. ЕкипаЖът е принуден да остави кораба да бъде носен от вълните и по този начин продълЖава да пътува на Югоизток, докато стигат до едно малко островче, наречено Клав- дий, на двадесет или тридесет мили от Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|