Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- „Каква пол- за... ако някой казва, че има вяра..."
- Аз ще ти покагка моята вяра чрез моите дела."
- Авраам
- Писанията
- VI. Езикът: полза и вреда (3:1-12)
- „...не ставай- те мнозина учители..."
- Всички сме склонни да грешим в много неща, но то- зи, който моЖе да управлява езика си и да не съгрешава, когато говори, „е съвър- шен
- „цял свят от не- честие... меду нашите телесни час
- Езикът
- „се запалва от пъкъла".
- „буйно
V. Вяра и дела (2:14-26) Това са моЖе би най-противоречивите стихове в Писмото на Яков. Дори един такъв достоен член на църквата като Мартин Лутер е могъл да предполоЖи, че меЖду учението на Яков за оправдани- ето чрез дела и учението на Павел за оп- равдание чрез вяра съществува непрео- долима пропаст. Обикновено тези сти- хове се използват в подкрепа на еретич- ната доктрина, която гласи, че спасени- ето е чрез вяра плкх; дела, известна под името „синергизъм". Това ще рече, че упованието на Господ Исус като на наш Спасител не е достатъчно. Към Негово- то изкупително дело трябва също така да се добавят и нашите собствени дела на благотворителност и посвещение. Този пасаЖ моЖе също така да се озаг- лави и като „Оправдание чрез дела", тъй като в известен смисъл ние наистина се оправдаваме чрез дела. Всъщност, за да моЖем да разберем пълната истина за оправданието, трябва ясно да разберем шестте аспекта на оправданието. Ние се оправдаваме по благодат (Рим. 3:24). Това просто означава, че ние не заслуЖа- ваме да бъдем оправдани; че всъщност заслуЖаваме точно обратното. Оправ- даваме се чрез вяра (Рим. 5:1). Вярата е човешкият отговор на БоЖията благо- дат. Вярата е онова, което приема то- ва, което Бог е направил за нас. Оправда- ваме се чрез кръвта (Рим. 5:9). Тук кръв- та е цената, която трябва да се плати, за да се осигури нашето спасение. Дъл- гът на греха беше изплатен от безценна- та кръв на Христос, поради което Бог сега моЖе да оправдае безбоЖните греш- ници, защото изискванията на справед- ливостта са задоволени. Оправдаваме се от Бога (Рим. 8:33). Истината, която се крие в тези думи, е, че Бог е Лицето, Ко- ето оправдава. Оправдаваме се чрез си- ла (Рим. 4:25). Нашето оправдание е свързано със силата, която възкреси Христос от мъртвите. Неговото възк- ресение доказва, че Бог е задоволен. Оп- 147 Яков 2  равдаваме се u чрез дела (Як. 2:24). Дела-
та са външното доказателство за ис- тинността на нашата вяра. Те дават външен израз на това, което иначе би би- ло невидимо в нас. От тях ние вшкдаме, че човекът се оправдава по благодат, чрез вяра, чрез кръвта, от Бога, чрез си- ла и чрез дела. И в това няма никакво противоречие. Тези аспекти представ- ляват различни страни на една и съща ис- тина. Благодатта е принципът, чрез който Бог ни оправдава; вярата е средс- твото, чрез което ние получаваме оп- равданието си; кръвта е цената, която Спасителят трябваше да плати; Бог е активната Страна в оправданието; си- лата е доказателството; и делата са ре- зултатът. 2:14 Яков подчертава, че вярата, коя- то не води до добри дела, не моЖе да спа- сява. Има две ваЖни неща, които много помагат за разбирането на този стих. Първо, Яков не казва: „Каква полза... че някой има вяра..."; а казва: „Каква пол- за... ако някой казва, че има вяра..." С други думи, тук не става въпрос за човек, който наистина има вяра, а не е спасен. Тук е описан човек, който само изповяд- ва, че вярва. Той казва, че има вяра, но ни- що в Живота му не показва, че това е та- ка. Втората клк)чова дума е местоиме- нието „такава" от последното изрече- ние на стиха: „МоЖе ли такава5 вяра да го спаси?" С други думи, моЖе ли такъв вид вяра да спасява? Ако се запитаме за какъв вид вяра става въпрос тук, отго- ворът моЖе да се намери в първата част на стиха: това е такъв вид вяра, за коя- то някой казва, нея има, без да е подкре- пена с добри дела. Такава вяра не струва нищо. Тя се състои само от думи и от ни- що повече. 2:15,16 Тук е даден един пример за праз- на вяра без дела. Ние се запознаваме с двама души: единият няма нито ejkeg- невна храна, нито дрехи; другият има и двете, но не Желае да ги сподели с първия. Показвайки голямо великодушие, втори- ят казва на първия: „Иди си с мир и се об- лечи, и се нахрани добре"; без да си пом- ръдне и малкия пръст да му помогне на- истина. Какво полза от такива думи? Те не струват и пукната пара. Те нито хра- нят, нито дават топлина за тялото. 2:17 „Така и вярата, ако няма дела, са- ма по себе си е мъртва." Вяра без дела не е истинска вяра. Тя се състои само от думи. Яков не иска да каЖе, че ние се спа- сяваме чрез вяра плЬс дела. Такова едно разбиране принизява завършеното дело на Господ Исус Христос. Ако ние се спа- сяваме чрез вяра плкх; дела, тогава щеше да има двама спасители - Исус и ние. Но НЗ заявява съвсем ясно, че Христос е единственият Спасител. Това, което Яков иска да каЖе, е, че ние не се спася- ваме с вяра само на думи, но с такава вя- ра, която води до добри дела. С други ду- ми, делата не са корените на спасение- то, а неговите плодове; те не са причи- ната, а резултатът. Калвин заявява то- ва съвсем ясно: „Ние се спасяваме само чрез вяра, но не чрез гола вяра." 2:18 Истинската вяра не моЖе да се отдели от добрите деда. Яков показва това, като дава пример с част от раз- говора меЖду двама души. Първият, чи- ито думи цитира Яков, е наистина спа- сен. Вторият изповядва вяра само на ду- ми, без да показва нейната истинност чрез добри дела. Първият отправя едно сериозно предупреждение към втория, като неговите думи биха могли да се пе- рифразират така: „Да, казва той съвсем правилно и основателно, ти казваш, че имаш вяра, но нямаш дела, които да до- каЖат това. Аз твърдя, че вярата тряб- ва да се подкрепя от дела. ДокаЖи ми, че имаш вяра, без да имаш добри дела. Не моЖеш да го направиш, нали? Вярата е нещо невидимо. Единственият начин другите да разберат, че ти имаш вяра, е да водиш Живот, който показва това. Аз ще ти покагка моята вяра чрез моите дела." Клк>чът за разбирането на този стих се крие в думата „показвам ": да по- каЖеш вярата си отделно от делата е невъзмоЖно. 148 Яков 2  2:19,20 Дискусията продължава с реп-
ликите на същата страна в спора. Изпо- вяданата вяра моЖе да не е нищо повече от един интелектуален акт на съгласие с добре познат факт. Този вид интелек- туално съгласие нито вкл1очва посвеще- нието на човека, нито води до промяна в начина на Живот. Не е достатъчно да вярваш, че Бог съществува. Това е наис- тина нещо много основно, но не е доста- тъчно. Дори бесовете вярват в това и треперят при мисълта, че ще бъдат на- казани от Бога. Бесовете вярват във факта за съществуването на Бога, но не се предават на Личността на Бога. То- зи вид вяра не спасява. Когато един чо- век истински вярва в Господа, той Му се отдава с дух, душа и тяло. Това отдава- не на свой ред води до промяна в начина на Живот. Вяра без дела е интелектуал- на вяра и следователно мъртва.6 2:21 Сега Яков ни дава два примера на действена вяра от СЗ. Единият пример е с Авраам, който е евреин, а другият - с Рахав, която е езичница. Авраам се е оп- равдал чрез дела, като е принесъл сина си Исаак на Жертвения олтар. За да мо- Жем да видим тази истина в правилната й перспектива, трябва да се обърнем към Битие 15:6. Там ще прочетем, че Авра- ам е повярвал в ГОСПОДА и Той му го е вменил за правда. Оттук разбираме, че Авраам е бил оправдан, защото е повяр- вал, т. е. - чрез вяра. Едва когато стиг- нем до 22 глава, ще прочетем, че Авра- ам е принесъл сина си в Жертва и тогава е бил оправдан чрез дела. В момента, в който е повярвал в ГОСПОДА, Авраам е бил оправдан пред Бога. Но след седем глави Бог подлага вярата на Авраам на изпитание и той доказва, че неговата вя- ра е истинска чрез готовността си да принесе Исаак в Жертва. Неговото под- чинение показва, че вярата му не е едно обикновено интелектуално съгласие, а отдаване от цялото му сърце. Понякога се изказват възраЖения, че когато Авраам е принасял Исаак в Жер- тва, никой друг не е присъствал, за да има пред кого да доказва истинността на своята вяра. Но ние смятаме, че слу- гите, които са придруЖавали Авраам и Исаак и които са ги чакали да се върнат, не са били далеч от мястото на Жерт- воприношението. Освен това там е бил и Исаак. И не на последно място разка- зът за готовността на Авраам да се подчини на БоЖията заповед, като убие сина си, е запазен в Библията и е пример за истинска вяра за всички поколения. 2:22,23 Ясно е тогава, че вярата на Ав- раам вдъхновява неговите дела и че чрез неговите дела вярата му се усъвършен- ства. Истинската вяра не моЖе да се отдели от делата. Първото произвеЖ- да второто, а второто доказва първо- то. В принасянето на Исаак в Жертва ние виЖдаме практическата изява на вя- рата на Авраам. Именно това практи- ческо изпълнение на Писанията показва, че Авраам е бил оправдан, защото е по- вярвал. Неговите добри дела са показа- ли на практика, че той е БоЖий прия- тел. 2:24 От това моЖем да направим зак- лкшение, че човек се оправдава чрез де- ла, не само чрез вяра. И отново това не означава, че човек се оправдава чрез вяра плЬс дела. Той се оправдава чрез вяра спрямо Бога, а чрез дела спрямо човеци- те. Бог го оправдава веднага след като повярва. Хората обаче казват: „ПокаЖи ми дали твоята вяра е истинска." Един- ственият начин да направим това е да правим добри дела. 2:25 Вторият пример от СЗ е с блуд- ницата Рахав. За нея със сигурност мо- Же да се каЖе, че не е била спасена заради доброто си поведение (защото е била проститутка!). Но тя също е била оп- равдана чрез дела, защото е приела пра- тениците (или разузнавачите) и ги е из- пратила по друг път. Рахав е била хана- анка и е Живяла в град Ерихон. Тя е чула, че срещу града идва една огромна армия, на която никой дотогава не е могъл да устои. Разбрала е, че Богът на евреите е истинският Бог, и е решила да отъЖ- 149 ЯкоВ 2,3  gecmBu себе си с Него kakBomo u ga u
струва това. Когато пратениците-ра- зузнавачи са влезли в града, тя ги е прие- ла като добре дошли В своя дом. Правей- ки това, РахаВ е показала истинността на своята Вяра в истинския и Жив Бог. Рахав не е била спасена заради това, че е приела пратениците, но това нейно гос- топриемство е доказало, че тя наисти- на е вярвала. Някои хора тълкуват погрешно този пасаЖ, за да проповядват, че спасението се дълЖи отчасти и на добрите дела. То- ва, което те наричат „добри дела", са благотворителността, изплащането на дълговете, казването на истината и хо- денето на църква. Но дали това са доб- рите дела на Авраам и Рахав? Разбира се, че не! В случая с Авраам доброто дело е готовността му да убие собствения си син! В случая с Рахав доброто дело е из- мяната! Ако човек отдели вярата от тези дела, те ще бъдат не добри, а зли! „Отделете вярата от делата и ще види- те, че те са не само неморални и Жесто- ки, но и греховни." Макишпош казва мно- го добре: „Този пасаЖ говори за дела на Живота, а не за дела по закона. Ако изва- дите вярата от делата на Авраам и Ра- хав, ще получите само зли дела. Но ако ги погледнете като плодове на вярата, ще получите дела на Живота." И така, този пасаЖ не ни учи на спасе- ние чрез добри дела, защото на практи- ка той проповядва несъстоятелното учение на спасение чрез убийство и измя- на! 2:26 Яков завършва пасаЖа с твърде- нието: „Защото както тялото отделе- но от духа е мъртво, така и вярата от- делена от дела е мъртва." Това е едно много красиво обобщение. Яков сравнява вярата с човешкото тяло, а делата - с духа. Тялото без духа е мъртво, безпо- лезно и без никаква стойност. Също та- ка и вярата без дела е мъртва, безрезул- татна и негодна. Това е една лъЖлиВа Вя- ра, а не истинска спасителна Вяра. И така, нека да обобщим: Яков изпит- ва нашата вяра, като ни кара да отгово- рим на следните въпроси: Готов ли съм аз като Авраам да Жертвам за Бога най- скъпото в Живота си? Готов ли съм ка- то Рахав да стана изменник на света, за да бъда верен на Христос? VI. Езикът: полза и вреда (3:1-12) Първите дванайсет стиха от 3 гл. разг- леЖдат темата за езика (за който се го- вори също така и в 1:19, 26; 2:12; 4:11; 5:12). Също както едно време лекарите са преглеЖдали езика на пациента, преди да решат да поставят диагнозата, та- ка и Яков иска да разбере какво е духов- ното здраве на човека, като изследва на- чина, по който този човек говори. Човек моЖе да си постави диагноза по грехове- те, които извършва, докато говори. Яков сигурно ще се съгласи с едно съвре- менно остроумно изказване, което гла- си: „Внимавай какво говориш! Езикът е хлъзгаво място, където лесно моЖеш да паднеш!" 3:1 Темата се ВъвеЖда с едно предуп- реЖдение срещу хората, които Желаят да станат учители на БоЖието слово, без много да се замислят. И макар че тук нищо не се споменава за езика, в основа- та на това предупреждение леЖи мисъл- та, че този, който използва езика си при проповядването на Писанията, поема допълнителна отговорност пред Бога и пред човека. Изречението „...не ставай- те мнозина учители..." моЖе да се пе- рифразира така: „Не ставайте прекале- но амбициозни, за да искате да бъдете учители." Това, разбира се, не трябва да се тълкува като забрана за използване на тази дарба от християни, които наис- тина са призовани от Бога да поучават. То е просто едно предупреждение, че та- зи слуЖба не трябва да се приема леко- мислено. Онези, които поучават на Бо- Жието слово, ще приемат „по-теЖко осюкдане", ако не практикуват това, на което поучават. 150 ЯкоВЗ  Да поучаваш на Библията е голяма от-
говорност. Учителят трябва да е готов да се подчинява на това, което Вшкда в словото. Той никога няма да моЖе да на- учи другите на нещо, което надвишава неговото собствено познание. Степен- та на влиянието му върху другите вина- ги ще се определя от степента на него- вото развитие. Учителят формира дру- гите по своя собствен образ; той ги пра- ви да приличат на него. Всяко разводня- ване или изкривяване на ясното значение на Писанията води до нарушения в рас- теЖа на неговите ученици. Всяко леко- мислено пренебрегване на греха В каква- то и да било форма насърчава учениците му да водят несвят Живот. Нито една друга книга не предявява такива изисква- ния към своите читатели като НЗ. Тя ни призовава да се отдадем изцяло на Исус Христос. Тя изисква от нас да го приемем като Господар Във Всяка об- ласт от своя Живот като вярващи. Да бъдеш учител на НЗ е сериозно нещо! 3:2 Оттук нататък Яков премества вниманието ни от конкретната тема за учителското слуЖение върху общата тема за нашето говорене. Всички сме склонни да грешим в много неща, но то- зи, който моЖе да управлява езика си и да не съгрешава, когато говори, „е съвър- шен мъЖ, способен да обуздае и цялото си тяло". Ако човек моЖе да управлява говоренето си, няма да му бъде трудно да упраЖнява контрол върху себе си и в други области на Живота си. Разбира се, Господ Исус Христос е Единственият, Който е направил това съвършено, но в известен смисъл всеки един от нас моЖе да стане „съвършен", т. е. зрял, всест- ранно развит, напълно дисциплиниран. 3:3 Оттук започват пет примера, ко- ито илкютрират тази истина. Най-нап- ред езикът се сравнява с 1озда. Юздата се слага на главата на коня, за да дърЖи мундщука в устата му. С мундщука са свързани и поводите. И макар че самият мундщук е едно малко метално парче, той управлява цялото поведение на ко- ня. Също така и езикът моЖе да управ- лява нашия Живот - както за добро, та- ка и за зло. 3:4 Втората илкютрация е примерът с кормилото. В сравнение с кораба кор- милото е много малко. То теЖи една хи- лядна част от неговото тегло. Така нап- ример теглото на „Кралица Елизабет" е било 83 673 тона, а кормилото е теЖа- ло само 140 тона - по-малко от 0,1 % то- на кормилото обръща целия кораб. Изг- леЖда невероятно, че такова огромно превозно средство моЖе да се управлява чрез такъв малък уред, но факт е, че то- ва е точно така. Затова не трябва да се заблуЖдаваме по отношение на силата на езика от малките му размери. Макар и много малка и относително скрита част на тялото, езикът е способен да постигне велики неща - както добри, та- ка и зли. 3:5,6 Третото нещо, с което се сраВ- нява езикът, е огънят. Понякога една- единстВена запалена клечка, небреЖно изпусната, моЖе да запали огън, който на свой ред моЖе да възпламени огромно „вещество" и да остави след себе си са- мо изгорели останки. ВиЖте само какъв огромен разрушителен потенциал се крие в една малка кибритена клечка! Ед- но от най-опустошителните бедствия в човешката история е поЖарът в Чика- го през 1871 година. Преданието разказ- ва, че той е започнал, когато кравата на г-Жа 0'Лиъри е ритнала нейния фенер. Дали това наистина е било така, или не, фактите сочат, че поЖарът е продъл- Жил три дни и се е разпрострял над по- вече от три и половина квадратни мили от площта на града. Били са убити 250 души, а 100 000 са останали без покрив над главата си. Нанесените материал- ни щети се изчисляват на над 175 000 000 долара. Езикът е като запалена кибри- тена клечка или като фенер, който ня- кой е ритнал в обора. Неговите ВъзмоЖ- ности за извършване на зло са почти без- крайни. Яков го нарича „цял свят от не- честие... ме&ду нашите телесни час- 151 ЯковЗ  mu". Той използва думата „свят", за да
подчертае колко огромни са неговите Възможности. Понякога и ние използва- ме тази дума със същото значение: кога- то казваме например „цял свят от зли- на", имайки предвид огромно количество злина. И така, езикът, макар и много ма- лък по размери, съдърЖа в себе си огром- ни възможности за зло. Начинът, по който една лоша новина моЖе много бързо да се разпространи, се виЖда от един разговор меЖду две Жени от Бруклин. Едната казала: „ДЖейн ми каза, че ти си ii казала онова нещо, за ко- ето ти казах да не й казваш." Другата отговорила: „Каква подла Жена! Казах и да не ти казва, че съм й казала." Първа- та възкликнала: „О, казах на ДЖейн, че няма да ти каЖа, че ми е казала - затова не й казвай, че съм ти казала." Езикът моЖе да зарази цялото тяло. Човек моЖе да поквари цялата си лич- ност, ако използва езика си, за да злосло- ви, обиЖда, лъЖе, богохулства и ругае. Чепъл казва така: „Вечно критикуващият човек вреди
„Езикът... запалва колелото на Живо- та." Това е колелото, което се задвиЖ- ва при раЖдането на човека. Това е ця- лата човешка дейност. Злият език зара- зява не само личния Живот на човека, но и всички останали негови дейности. Той задейства „цялата злина в целия човек за целия му Живот". Злият език „се запалва от пъкъла". Източникът на злото гово- рене е пъкълът. Неговото собствено ес- тество е пъклено. Думата за пъкъл тук е „геена"; и с изклк»чение на този стих, в НЗ тя се използва само от Господ Исус. 3:7 В четвъртия пример езикът се сравнява с диво, неукротимо Животно. Всички видове Животни - „зверове, пти- ци, гадини и морски Животни" - могат да бъдат укротени. Всички сме виЖдали ук- ротени слонове, лъвове, тигри, хищни птици, змии, делфини и дори риби. Сред Животните, които са били укротени от човека по времето на Плиний, се споме- нават: слоновете, лъвовете и тигрите; орелът; отровните змии и други влечу- ги; крокодилите и различни риби. Всеки, който започва да спори, че не всички Жи- вотни са укротени, изпуска главното значение на аргумента на Яков: няма причина да не вярваме, че човекът моЖе да укроти всякакъв вид Животни, стига да има достатъчно време и търпение за това. Робърт Ли прави следния красноречив коментар по този въпрос: •„Какво направи човекът с огромния слон? Нападна неговия дом в дЖунглата, улови го, укроти го (хиляди на брой от него)... и сега слонът носи дърва, дърпа теЖки товари... изобщо върши всякакъв вид работа. Какво направи човекът със зеленоокия бенгалски тигър? Улови го, дресира го... направи го свой приятел, с когото моЖе да си играе. Какво направи човекът със силния и свиреп африкански лъв? Улови стотици от него, научи ги да скачат през горящи обръчи, да яздят на коне, да стоят на високи столове, да не докосват, дори и гладни, месо, поставе- но меЖду лапите им, да лягат долу, да стават горе, да тичат, да реват в отго- вор на думи, казани от човека, или на плкщене от удар с камшик, замахнат от 152 ЯковЗ човека. ВеднъЖ (преди много години 6
един цирк) видях как един лъв си отвори широко огромната и лакома уста и я дърЖа отворена, докато дресьорът си пъхна главата дълбоко в нея и стоя та- ка цяла минута. Какво направи човекът с огромната виеща се боа? Ами с големия питон? Отидете в цирка и вшкте как дребни Же- ни, неЖни като цветя, набиват тези ог- ромни чудовища около телата си без ни- какъв страх. Отидете и виЖте на пара- да на Животните как петнистият лео- пард и кръвоЖадният ягуар стоят крот- ко и тихо и слушат човека. Отидете и ВиЖте как играят дресираните бълхи, как гладният чакал леЖи заедно с крот- кото агне, как гълъбът и орелът гнез- дят заедно, как вълкът и заекът се за- бавляват да си играят."8 3:8 Но това, което човекът е постиг- нал сред дивите Животни, е нещо, което той не моЖе да постигне със собствения си език. Ако искаме да сме честни, тряб- ва да признаем, че това е така. Заради грехопадението човекът е загубил власт над това малко късче плът. Човекът с неговото естество не е в състояние и няма сила да управлява този свой малък орган. Само Бог моЖе да го управлява. След това Яков нарича езика „буйно зло". Когато свърЖем тази характерис- тика с думите пълен със смъртоносна отрова, моЖем да предполоЖим, че то- ва, с което Яков сравнява езика тук, е отровната змия. Една или две капки от нейната отрова са достатъчни, за да причинят смъртта на човека. И така, езикът моЖе да отравя умовете и да убива личностите на хората. Ние всич- ки знаем колко е лесно да се клк>карства по адрес другите. Колко често сме гото- ви да хвърляме кал по другите, за да си отмъстим за нещо, за което само пред- полагаме, че са направили или казали. Колко често сме подценявали, униЖава- ли и обшкдали хората около нас без ни- каква причина. Кой моЖе да изчисли на- несените вреди, пролетите сълзи, съкру- шените сърца, опетнените имена вслед- ствие на тази наша небреЖност? И кой моЖе да измери нещастието, нанесено върху собствения ни Живот и семейство; горчивината в нашето сърце; срамът, че трябва да се извиняваме; вредите върху нашето здраве? Родители, които откри- то са говорели лоши думи по адрес на сво- ите вярващи братя, са виЖдали как тех- ните деца са възприемали същия крити- чен дух и постепенно са се откъсвали от християнското общение. Цената, която трябва да платим за неконтролируемо- то използване на нашия език, е изключи- телно висока. Какво е лекарството? Да се молим всеки ден на Господ да ни пази от клк>- карството, критикарството и непоч- теното говорене. Не говорете лошо за нито един човек - „лкЯювта покрива мноЖество грехове" (1 Петр. 4:8). Ако имате нещо против някой брат, отиде- те при него лично, обсъдете проблема с лкзбов и се помолете заедно (Мат. 18:15; Лука 17:3). Опитвайте се да виЖдате в своите братя Христос и се пазете да не преувеличавате дребните им недоста- тъци. Ако започнете да казвате нещо неприятно или вредно за някого, спрете по средата на изречението и обяснете, че ако продълЖите, това няма да бъде назидателно. Някои неща е по-добре да се премълчат. 3:9, 10 Не е оправдано да използваме езика си и с добри, и с лоши цели. Не е и ес- тествено. Никъде в природата няма та- кова нещо. В един момент човек моЖе да благославя Бога с езика си, в друг - да къл- не тези, които са създадени по Бозкие подобие. Колко невероятно, че едно и съ- що нещо моЖе да дава такива противо- полоЖни резултати! Това състояние на нещата никога не трябва да съществу- ва. Езикът, който благославя Бога, трябва да помага на хората, вместо да ги наранява. Всяко нещо, което казваме, трябва да се подлоЖи на проверка, като се види как отговаря на тези три въпро- са: „Вярно ли е? Има ли опасност да за- 153 ЯкоВЗ  сегне някого? Необходимо ли е?" Ние неп-
рекъснато трябва да се молим на Госпо- да да поставя страЖа на устата ни (Пс. 141:3) и да искаме от Него да ни води та- ка, че думите на устата ни и размишле- нията на сърцата ни да бъдат угодни пред Него, Който е нашата Канара и Из- бавител (Пс. 19:14). Не трябва да забра- вяме, че сред нашите части, за които се говори в Рим. 12:1, се намира и нашият език. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|