Уилиям макдоналд к о г нови
:30,31 фактът за възкресението на Исус от мъртвите
Изтегляне 13.85 Mb.
|
13:30,31 фактът за възкресението на Исус от мъртвите е напълно доказан. „Тия, които бяха възлезли с Него от Га- лилея в Ерусалим", са още ЖиВи и тяхно- то свидетелство не моЖе да се отрече. 13:32-33 След това апостолът съоб- щава, че обещанието за Месията, което Той е дал на бащите им в СЗ, е било из- пълнено в Исус. То е било изпълнено най- напред чрез Неговото раЖдане във Вит- леем. Павел вшкда в раЖдането на Хрис- тос изпълнението на Псалм 2:7, където Бог казва: „Ти си Мой Син, Аз днес Те ро- дих." Това не означава, че Христос е ста- нал БоЖий Син при раЖдането Си във Витлеем. Исус е бил БоЖий Син през ця- лата вечност, но Той е бил изявен на све- та като такъв чрез Своето Превъплъ- щение. Нямаме никакво основание да из- ползваме думите на Псалм 2:7 като от- рицание на вечната синовна връзка меЖ- ду Исус и Бога. 13:34 34 cm. отново говори за възкресе- нието на Исус, Когото Бог възкреси от мъртвите, за да не се връща никога по- вече в изтление. Тук Павел цитира Исая 55:3: „Ще ви дам верните милости, обе- щани на Давида." Този цитат представ- лява известна трудност за средния чи- тател. Каква е връзката меЖду този стих от Исая и възкресението на Хрис- тос? Нима възкресението на Спасите- ля има нещо общо със завета на Бога с Давид? Бог е обещал на Давид вечен престол и царство, и потомък, който да седи на този трон завинаги. Но Давид е умрял и тялото му е отишло в пръстта. Царст- вото е продълЖило да съществува извес- тно време и след неговата смърт, но след това в продълЖение на повече от четиристотин години Израел е останал без цар. Родът на Давид е продълЖил да съществува и Един от неговите потом- ци е бил Исус от Назарет, Който е нас- ледил законното право на трона на Да- вид чрез Йосиф. Йосиф е бил Неговият законен баща, макар и да не е бил Негови- ят истински Баща. Господ Исус е бил наследник на Давид по пряка линия чрез Мария. Това, което Павел иска да ни каЖе тук, е, че „верните милости", които Бог е обещал на Давид, ще намерят своето из- пълнение в Христос. Той е Онзи Пото- мък на Давид, Който ще седи на Давидо- вия трон. И тъй като Той е възкресен от мъртвите и Живее един вечен Жи- вот, вечните обещания на БоЖия завет с Давид ще намерят верното си изпълне- ние в Христос. 13:35 Тази мисъл е подчертана още по- вече в 35 cm., където апостолът цити- ра Псалм 16:10: „Няма да оставиш Све- теца Си да види изтление." С други ду- ми, тъй като Господ Исус е възкръснал от мъртвите, смъртта няма вече 68 Деяния 13  власт над Него. Той никога повече няма
да умре, нито тялото Му ще види изт- ление. 13:36,37 И макар че думите от Псалм 16:10 са изречени от самия Давид, не е възможно той да е говорил за себе си, за- щото, след като е послуЖил на своето собствено поколение според БоЖието намерение, Давид е умрял и е бил погре- бан и тялото му се е върнало в пръстта. Но Господ Исус е бил възкресен от мър- твите на третия ден, преди тялото Му да види изтление. 13:38 На основание на делото на Хрис- тос, Чието възкресение е печатът на Божието одобрение, Павел вече може да съобщи, че прощението на греховете е една настояща реалност. Обърнете вни- мание на думите: „... чрез Него се пропо- вядва на вас прошение на греховете." 13:39 Но освен това има и още нещо. Павел вече може да съобщи пълното и свободно оправдание от всичко - нещо, което беше невъзможно да стане чрез закона на Мойсей. Оправданието е Божий акт, чрез кой- то Бог признава или заявява за праведни онези безбожни грешници, които прие- мат Неговия Господ и Спасител. Това е един коридически акт, който се извърш- ва в Божия ум и чрез който грешниците биват очистени от всяко обвинение сре- щу тях. Бог може съвсем справедливо да обяви за невинен всеки грешник на осно- вание на това, че наказанието за негови- те грехове е било напълно изплатено от заместшпелното дело на Господ Исус Христос на кръста. На пръв поглед изглежда, че чрез Мой- сеевия закон човек може да получи оп- равдание за някои неща, докато чрез Христос - за много други. Но това не е така. Законът никога не може да оправ- дае никого: той може само да осъди. То- ва, което Павел има предвид тук, е, че чрез вяра в Христос човек може да бъде оправдан от всяко обвинение за грях, ко- ето може да бъде отправено към него - нещо, което никога не може да стане чрез Мойсеевия закон. 13:40,41 Накрая апостолът завършва посланието си с едно сериозно предуп- реждение към онези, които могат да се изкушат да отхвърлят великото Божие предложение за настоящото спасение. Сега той използва цитат от Авакум 1:5 (а може би и от Ис. 29:14 u Пр. 1:24-31), където Бог предупреждава „презршпе- лите" на Неговото слово, че гневът, който Той ще излее върху тях, ще бъде толкова голям, че те няма да повярват дори и някой да им го разкаже предвари- телно. От гледна точка на Павловото време това може да се отнася до унищо- жението на Ерусалим през 70 год. сл. Хр., но то също така може да се отнася и до вечното осъждение на хората, които отхвърлят Неговия Син. 13:42,43 След края на службата в сина- гогата много от logeume и обърналите се към Ьдейската вяра езичници тръг- ват след Павел и Варнава, разговаряйки с тях с най-голям интерес. Тези двама Божии служители ги увещават да „пос- тоянстват в БоЖията благодат". 13:44 На другата събота Павел и Вар- нава отново отиват в синагогата, за да продължат да проповядват. Там се съби- ра почти целият град, за да чуе БоЖие- то слово. Служението на тези двама верни проповедници е развълнувало мно- го хора. 13:45 Но logeume са вбесени и изпълне- ни със завист от популярността на то- ва „чуждо послание" и открито започ- ват да се противопоставят срещу каза- ното от Павел, като го хулят и опровер- гават. 13:46,47 Но Павел и Варнава не се пла- шат лесно. Те им обясняват, че са били длъжни да проповядват това послание първо на евреите, но тъй като те са го отхвърлили, обявявайки себе си недос- тойни за вечен Живот, апостолите се- га им заявяват, че се обръщат с еванге- лието към езичниците. И ако има някой, който иска официално потвърждение на 69 Деяния 13,14  това скъсване с еврейския народ, думите
на Исая 49:6 стих могат да направят то- ва. Всъщност в този стих Бог говори на Месията, като казва: „Поставих Те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята." Но БоЖи- ят Дух позволява на служителите на Месията да прилоЖат тези думи към се- бе си, тъй като те са Неговите инстру- менти, чрез които Той ще отнесе свет- лината на спасението на езическите на- роди. 13:48 И макар че тази вест за спасени- ето на езичниците вбесява евреите, тя донася голяма радост сред присъства- щите езичници, които започват да сла- вят БоЖието учение, което са чули. И всички, които са били отредени за вечен Живот, повярват. Този стих ни казва съвсем просто за суверенното право на Бога за избор. Той трябва да се приеме такъв, какъвто е, и да се повярва. Библи- ята съвсем определено казва, че Бог е из- брал някои, за да бъдат в Христос, още преди създанието на света. Но тя също толкова определено казва, че човекът е едно нравствено същество и че ако той приеме Исус Христос като Господ и Спа- сител, ще бъде спасен. Както боЖестве- ният избор, така и човешката отговор- ност са равностойни библейски истини, като нито една от двете не трябва да се подчертава за сметка на другата. И макар че понякога ни изглеЖда, че те се противопоставят една на друга, това противопоставяне съществува само в човешкия ум, а не в БоЖия. Хората се осъЖдат да Живеят в ада чрез своя собствен избор, а не чрез как- вото и да било действие от страна на Бога. Ако всички хора трябваше да полу- чат това, което заслуЖаваха, всички щя- ха да бъдат загубени. Но Бог в Своята милост се смилява над нас и спасява ня- кои от нас. Дали Той има право да нап- рави това? Разбира се, че има. Доктри- ната за суверенния БоЖий избор на Бога е учение, което дава на Бога полагаемо- то Му се място като Владетел на вселе- ната, Който моЖе да прави това, което иска, и Който никога няма да избере да направи нещо несправедливо или зло. Много от затрудненията, които среща- ме при разглеждането на този въпрос, биха могли да се разрешат, ако си спом- ним думите на Ердман: „ Суверенитетът на Бог е абсол/отен и Все пак Той никога не гоупразкнява, за да осъди тези, които трябва да бъдат спа- сени, а no-скоро -за да спаси онези, които трябва да бъдат осъдени." 56 13:49,50 Въпреки съпротивата на kxje- ите Господното слово се разпространя- ва през цялата тази страна. Това още повече настървява неговите противни- ци, които подбуЖдат някои набоЖни и високопоставени... Жени, повярвали в togeuckama вяра, да се надигнат срещу мисионерите, а така също и някои от градските първенци, които да подкре- пят техните зли планове. Надига се та- кава вълна от гонение, че Павел и Варна- 6а са изпъдени насила от областта. 13:51, 52 Според наставленията на Господа (Лука 9:5; 10:11) апостолите из- търсват против тях праха от крака- та си и отиват в ИКОНИЯ. Но това съ- битие не е пораЖение или отстъпление, тъй като текстът казва, че учениците „се изпълниха с радост и със Светия Дух". Икония (днешна Кония) се намира на изток и на 1ог от Антиохия в Мала Азия. 14:1,2 В Икония, както и на другите места, където има синагога, Павел и Варнава получават разрешение да пропо- вядват според обичая на евреите от оно- ва време. БоЖият Дух придруЖава слово- то с такава сила, че голямо мноЖество евреи и гръцки прозелити приемат Гос- под Исус. Това възбуЖда гнева на онези от евреите, които отказват да се под- чинят на евангелието и които на свой ред подбуЖдат езичниците... против братята. В Деянията на апостолите евреите са подстрекатели на повечето от гоненията срещу апостолите, макар и да не са непременно и извършители на 70 Деяния 14  наказанията. Те се оказват майстори на
подбуждането на езичниците към зли действия. 14:3 Макар и да усещат, че против тях се крои нещо лошо, апостолите продъл- жават да проповядват дръзновено в името на Господа, Който потвърждава боЖествената природа на тяхното пос- лание, като им дава власт да извършват знамения и чудеса. Знаменията и чуде- сата са две различни думи за обозначава- не на свръхестествени явления. „Знаме- нието" носи някаква поука, докато „чу- дото" пораЖда чувство на страхопочи- тание. 14:4-7 С увеличаване на напреЖението в града хората, естествено, се разделят на две групи: част от тях застават на страната на евреите, друга част - на страната на апостолите. Накрая не- вярващите езичници и евреи решават да нападнат апостолите и да ги убият с ка- мъни.57 За да избегнат смъртта, апос- толите избягват в ЛИСТРА u ДЕРВИЯ, два града в ЛИКАОНИЯ, област в цен- тралната част на Мала Азия, и там про- дълЖават с неотслабващ ентусиазъм да проповядват евангелието. При опасността да бъдат убити с ка- мъни Павел и Варнава избягват в Лика- ония. В други подобни случаи те остават на мястото, където се намират, незави- симо от опасността. Защо става така? Защо в някои случаи на опасно полоЖение те избягват, а в други остават? Като че ли в това няма никаква логика! Обясне- нието е, че великият контролиращ фак- тор в Деянията на апостолите е води- телството на Светия Дух. Тези хора Жи- веят в съвсем близко общение с Господа. Пребъдвайки в Него, те непрекъснато получават откровения за Неговата бо- Жествена воля и намерения. За тях то- ва е най-ваЖното нещо, което няма ни- що общо с предварително съобщен спи- сък от правила на поведение. 14:8,9 В Листра мисионерите срещат един човек, който е куц по роЖдение и който показва необикновен интерес, до- като Павел говори. Павел по някакъв на- чин виЖда, че този човек „има вяра да бъде изцелен". Макар и текстът да не ни казва как точно става това, ние вяр- ваме, че един истински евангелист има способността да разпознава състояние- то на душите, на които говори. Той мо- Же да каЖе дали те проявяват само ня- какво лк>бопитство, или наистина се чувстват душевно неспокойни заради изобличението им в грях. 14:10-12 Веднага щом Павел заповядва на мъЖа да стане на краката си... той скача и започва да ходи. И тъй като чу- дото става пред всички, и тъй като Па- вел вече е привлякъл вниманието на хо- рата с високото си говорене, народът е особено силно удивен. Всъщност той е толкова удивен, че провъзгласява двама- та апостоли за богове и започва да вика, че Варнава е Юпитер, а Павел - Мерку- рий.58 Хората вярват, че техните бого- ве са слезли при тях в лицето на двама- та мисионери. По някаква неизвестна причина те гледат на Варнава като на главния бог. И тъй като Павел е бил го- ворителят, те го смятат за Меркурий, пратеник на Юпитер. 14:13 ДаЖе и Жрецът от храма на Юпитер е убеден, че това наистина са небесни посетители, и се приготвя да направи голямо Жертвоприношение, ка- то донася волове и венци при портата на града. Цялото това двиЖение е една много по-голяма опасност за християн- ската вяра от всички други известни форми на съпротива до този момент. За успешния християнски работник тази склонност на хората да насочват свое- то духовно внимание не върху Христос, а върху Неговия слуЖител, е по-голяма опасност даЖе и от гоненията. 14:14,15а Отначало Варнава и Павел не могат да разберат какво се готви да прави народът, тъй като не разбират ликаонски. Но щом им става ясно, че хо- рата искат да им се поклонят като на богове, те раздират дрехите си, изразя- вайки по този начин открито своя про- 71 Деяния 14  mecm и болка, и изтичбат сред тълпа-
та, за да ги възпрат от тази лудост. Те не са богове, а човеци със същото естес- тво като тях. Тяхната цел е да им до- несат добрата вест, че трябва да се обърнат от мъртвите идоли към Жи- вия Бог. 14:156-17 Интересно е да се отбележи, че когато говорят на тези езичници, Па- вел и Варнава не цитират СЗ, както пра- вят на евреите. Вместо това те започ- ват своето послание с разказа за сътво- рението - проблем, който представля- ва голям интерес за езичниците от всич- ки народи и от всички времена. Мисионе- рите обясняват, че „през миналите по- коления" Бог „е оставял всички народи да ходят по своите пътища", но че до- ри и тогава Той не е преставал да свиде- телства за Себе Си чрез творението и провидението. Нали именно Той им е да- вал с лЬбов дъЖдове... и плодородни се- зони и е пълнел сърцата им „с храна и ве- селба". Този последен израз означава, че осигурявайки храна за телата на хората, Бог е изпълвал сърцата им с веселие, ко- ето идва от радостта на храненето. 14:18 Посланието постига Желания ре- зултат. Хората, макар и с неЖелание, се отказват от намерението да принесат Жертви на тези слуЖшпели на Господа. 14:19,20 През това време идват евреи от писидийска Антиохия и Икония, ко- ито настигат Павел и Варнава в Лист- ра. Те успяват да настроят езическото население на града против мисионерите, така че същата тази тълпа, която съв- сем доскоро искаше да им се поклони ка- то на богове, сега се нахвърля срещу Па- вел с камъни и го извлича вън от града, мислейки, че е мъртъв. Коментарът на Кели върху този па- саЖ е особено подходящ: „И защо правят всичко това? Хората много се обшкдат, когато им отказкат да приемат почитта, която те искат да отдадат на някого. По същия начин реа- гират и Жителите на Листра и това чув- ство на обида ги предразполага да повяр- ват на най-отвратителната люка за хо- рата, на които те току-що са били гото- ви да се поклонят. Хората се възвиша- ват, когато се възхищават, и отнемане- то на тази възможност скоро довеЖда до намразването, а моЖе би и до смърт- та на онези, които търсят'похвалата на единствения Бог. Така ей в този случай. Вместо да променят мнението си и да се обърнат като туземците от Малта (ко- ито в началото смятат Павел за убиец, а след това - за бог), те се вслушват в клеветите на евреите, които по принцип презират, и се нахвърлят с камъни върху този, на когото съвсем доскоро искаха да принесат Жертва, изхвърляйки го от гра- да като мъртвец." 59 Дали Павел наистина умира в резул- тат на това нападение? Ако това е съ- щото събитие, за което той говори във 2 Коринтяни 12:2, трябва да каЖем, че дори и да е така, той самият не го разби- ра. Това, което моЖем да каЖем, е, че не- говото възстановяване е едно чудо. И докато учениците все още стоят око- ло него, той става и отива обратно в града заедно с тях, а на следващия ден тръгва с Варнава за Дервия. 14:21 СъобраЖенията, които стоят на първо място в плановете на апостоли- те, не са съобраЖенията за личната им безопасност. Това се виЖда от факта, че след като проповядват евангелието в Дервия, те отново се връщат в ЛИСТ- РА, мястото, където Павел беше бит с камъни. Това е доказателство за „сила- та на успешното възвръщане и бързото възстановяване". Макар че името на Тимотей тук не се споменава, той моЖе би е спасен точно тогава чрез проповядването на Павел. Когато апостолът посещава отново Листра, Тимотей е вече ученик, и то много уваЖаван от апостолите (Деян. 16:1, 2). фактът, че Павел по-късно го- вори за него като за свое истинско дете във вярата (1 Тим. 1:2), не означава неп- ременно, че точно той го е спечелил за Христос. Той моЖе да е негово „истинс- 72 Деяния 14 ко geme" просто защото следВа неговия
пример и слуЖение. След като свършват работата си в Листра, мисионерите отново отиват в ИКОНИЯ u ПИСИДИЙСКА АНТИО- ХИЯ, където Вече са основали църкви. Тяхната цел по това време е да „нагле- дат" църквите и да се занимаят с проб- лемите на техния растеЖ. Те никога не се задоволяват единствено с проповяд- ване на евангелието и с водене на души при Спасителя. За тях това е само нача- лото. Те се стремят да изграЖдат вяр- ващите в тази най-свята вяра и особено да ги учат на истината за църквата и за нейното значение в БоЖия план. Ердман казва следното: „Истинската мисионерска програма
На второ място тя означава увещание за постоянство във вярата - особено подходящо увещание, като се има пред- вид широкоразпространеното преслед- ване на християните по онова време. За- едно с това увещание идва и напомняне- то, че „през много скърби трябва да влезем в БоЖието царство". Тук под „БоЖието царство" трябва да разбира- ме БоЖието царство в неговия бъдещ етап, когато вярващите ще споделят славата на Христос. Най-напред човек влиза в БоЖието царство чрез новороЖ- дението. Преследванията и скърбите нямат никаква спасителна стойност са- ми по себе си. Но тези, които влизат в БоЖието царство чрез вяра сега, имат обещанието, че пътят към бъдещата слава е обсипан със скърби. „Ако страда- ме с Него, да се и прославяме заедно с Не- го" (Рим. 8:176). 14:23 По това време мисионерите оп- ределят също така и презвитери във всяка църква. Тук бихме искали да отбе- леЖим няколко неща:
След като Павел и Варнава се помол- ват и постят, те препоръчват вярва- щите на Господа. За нас изглеЖда толко- ва невероятно, че събранията са могли да бъдат основавани за толкова кратко време и че това време е било достатъч- но, за да могат те да бъдат обучени от мисионерите и да започнат да работят 73 Деяния 14 толкоВа добре за Господа и да функцио-
нират като автономни единици. Отго- ворът трябва да се търси във великата сила на Светия БоЖий Дух. А тази сила е била ясно изявена в Живота на хора ка- то Павел и Варнава. Навсякъде, където отиват, те упраЖняват мощно влияние върху хората, привличайки ги към Бога. Техните обществени проповеди са под- крепени от примера на собствения им .Живот, а влиянието на това двойно сви- детелство е неизмеримо. ПасаЖът от 21 до 23 cm. ни дава апос- толския модел - проповядване на еванге- лието, поучаване на новоповярвалите, основаване и укрепване на църквите. 14:24-26 След като минават област- . та на Писидия, апостолите отиват на 1ог към ПАМфИЛИЯ. Там те отново посещават Перга u слизат надолу в пристанищния град АТАЛИЯ, където се качват на един кораб за АНТИОХИЯ в Сирия. Това е краят на тяхното първо мисионерско пътешествие, тъй като Антиохия е мястото, където те бяха препоръчани на БоЖията благодат за делото, което току-що бяха завърши- ли. 14:27 Сигурно е било голяма радост, когато цялата църква се е събрала, за да чуе разказа за мисионерските опитнос- ти на тези двама големи БоЖии мъЖе. С голяма християнска скромност Павел и Варнава разказват всичко, което Бог е извършил чрез тях, и как е отворил вра- тата на вярата за езичниците. Те не разказват това, което са извършили те за Бога, а това, което Той е благоволил да извърши чрез тях. 14:28 Павел и Варнава остават с уче- ниците в Антиохия дълго време. Прес- мятанията за този престой варират меЖду една и две години. М  исионерската стратегия
Колко е вълнуващо да се види как една малка група от невзрачни ученици, Живе- ещи в такова малко кътче на света, са били вдъхновени от славното видение за евангелизирането на света и как те из- вършват това евангелизиране. Всеки един поотделно се чувства пряко отго- ворен за това дело и му отдава себе си безрезервно. По-голямата част от евангелизатор- ската работа се извършва от местните вярващи и тя се смята за част от все- кидневните им задълЖения. Те просто говорят за евангелието на съседите си. Самите апостоли и другите мисионе- ри пътуват от място на място, като проповядват евангелието и основават църкви. Обикновено те пътуват по два- ма или на групи от повече от двама. По- някога един по-млад мисионер пътува с друг, по-стар от него, какъвто е случа- ят с Тимотей и Павел. Има два основни метода на евангели- зиране - лична ебангелизация и масова еВангелизация. Във връзка с последната е интересно да се отбелеЖи, че по-голя- мата част от тези евангелизации са ставали импровизирано и са били прово- кирани от някоя местна ситуация или криза. „Почти Всички проповеди, които са за- писани тук (В Деянията), са станали при обстоятелства, които изклЬчват как- вато и да било възможност за предвари- телна подготовка от страна на говоре- щия. Всяка една от тези ситуации е била напълно неочаквана." 61 Както казва г-н Баундз, апостолските проповеди не са едно предварително под- готвено представление за определено време, а поток от Живот. Апостолите и хората, които са ги придруЖавали, са били водени от Светия Дух, но много често това водителство е било потвърждавано от тяхната мес- тна църква. Така например ние виЖдаме, че пророците и учителите в Антиохия полагат ръце на Варнава и Павел и ги из- пращат на първото им мисионерско пъ- тешествие (13:2). ВиЖдаме също, че пре- ди да се отправи на пътешествие заедно с Павел (16:2), Тимотей получава довери- ето на братята в Листра и Икония. Па- 74 Деяния 14,15 8ел и Сила също са препоръчани на БоЖи-
ята благодат от църквата в Антиохия преди Второто им мисионерско пъте- шествие (15:40). Често се казва, че географската стра- тегия на апостолите е вклк>чвала оти- ването им в големите градове, за да ос- новават църкви, които да евангелизират околните селища. Това мнение обаче го- вори за едно прекалено голямо опростя- ване на нещата. Основната стратегия на апостолите се е основавала на следва- нето на водителството на Светия Дух, Който ги е водел както в големите гра- дове, така и в малките селища. Светият Дух е извел Филип от съЖивлението в Самария и го е отвел при един-единствен човек по пътя за Газа (8:9-40). Също та- ка Той е завел Павел в Берия, този „за- тънтен" град, както казва Цицерон. Честно казано, ние не момеем да видим една точно определена и строга географ- ска стратегия в Деянията на апостоли- те. По-скоро вшкдаме как суверенният Дух се двиЖи според Собствената Си во- ля. Навсякъде, където хората са отклик- вали на евангелието, са се основавали местни събрания. Тези събрания са при- давали стабилност и постоянство на де- лото. Те са били самоуправляващи се, са- мофинансиращи се и саморазмноЖаващи се единици. Апостолите са ги посещава- ли, за да укрепят и да насърчат вярващи- те (14:21, 22; 15:41; 20:1,2) и за да опре- делят старейшини (14:23). По време на мисионерските си пъте- шествия апостолите и техните съра- ботници понякога са се издърЖали сами (18:3; 20:34), а понякога са били подпома- гани от църквите или отделни хора (Фил. 4:10,15-18). Павел е работил, за да осигури нуЖдите не само на себе си, но и на своите съработници (20:34). Макар и да са били препоръчани на Бо- Жията милост от местите събрания и да са били издърЖани от тях, апостоли- те не са били контролирани от тях. В проповядването на БоЖия замисъл и на „всичко, що е било полезно", те са били свободни представители на Господа (20:20). В края на мисионерските си пътешес- твия апостолите са се връщали в своя- та църква и са давали отчет за това, как Господ е работил чрез тях (14:26-28; 18:22, 23). Това е един добър модел за всички мисионери от всички времена на църквата. Д 15:1 Спорът по въпроса за обрязването, който възниква в антиохийската църк- ва, е описан също и в Галатяни 2:1-10. Сравнявайки двете описания, ние моЖем да получим следната картина: някои лъ- Жебратя от църквата в Ерусалим оти- ват в Антиохия и започват да проповяд- ват на събранието там. Същността на тяхното послание е, че за да се спасят, езичниците трябва да се обрмкат. Вяра- та в Господ Исус Христос не е доста- тъчна: езичниците също така трябва да спазват и Мойсеевия закон. Това, разби- ра се, представлява една челна атака срещу евангелието на БоЖията благо- дат. Истинското евангелие на благо- датта ни учи, че Христос е извършил ця- лото дело на спасението на кръста. То- ва, което е необходимо да направи греш- ният човек, е да Го приеме чрез вяра. В момента, в който започнем да говорим за, човешки дела или заслуги, ние вече преставаме да говорим за спасение по благодат. При благодатта всичко зави- си от Бога, а не от човека. Ако поставим някакви условия, вече не става дума за подарък, а за изплащане на задълЖение. А спасението е подарък, то не се изработ- ва или заслуЖава по някакъв начин. 15:2, 3 Павел и Варнава пламенно се противопоставят на тези kxjeucmu, съз- навайки, че те са дошли да ограбят вяр- ващите езичници от свободата им в Христос Исус. И тук, в Деяния 15, научаваме, че бра- тята в Антиохия решават да изпратят 75 Деяния 15 „Павел и Варнава и някои други... в Еру-
салим до апостолите и презвитерите." В Галатяни 2:2 Павел казва, че е отишъл там „по откровение" Това не е противо- речие. Както БоЖият Дух открива на Павел, че трябва да отиде в Ерусалим, така Той открива и на църквата в Анти- охия, че братята трябва да го изпра- тят. По пътя за Ерусалим групата се спира на различни места във финикия и Самария, за да разказва за обръщението на езичниците, доставяйки голяма ра- дост на всички, които чуват това сви- детелство. 15:4 Когато пристига в Ерусалим, Па- вел отива най-напред сам при апостоли- те и старейшините, като им разказва за всичко, което е проповядвал за еванге- лието на езичниците. Те признават, че това е същото евангелие, което те са- мите проповядват на евреите. 15:5 Явно на едно открито събрание на църквата някои от повярвалите сред фарисеите стават и започват да спо- рят, че ако искат да бъдат истински ученици, езичниците трябва да се обряз- ват и да спазват Мойсеевия закон. 15:6 6 cm. създава впечатлението, че при вземането на решение присъстват само апостолите и старейшините, но 12 cm. ни казва, че там присъства цяла- та църква. 15:7-10 Когато Петър става, под- дръжниците на обрязването моЖе би смятат, че той ще подкрепи тяхното мнение - в края на краищата нали той е апостолът сред обрязаните. За тяхно съЖаление надеЖдите им не намират из- пълнение. Петър напомня на своите слу- шатели, че преди няколко години Бог е наредил така, че езичниците да чуят евангелието най-напред... от неговите уста. Това е станало в дома на Корнилий. Когато е видял, че сърцата на тези езич- ници се стремят към Него чрез вяра, Бог им е дал Светия Дух, както е направил и на езичниците в деня на Петдесетни- ца. Тогава Бог не е поискал от езичници- те да се обреЖат. Всъщност фактът, че те са били езичници, не е породил никак- ва разлика: Бог е изчистил и техните сърца чрез вяра. И след като Бог е при- ел езичниците на основание на вярата, а не на основание на спазването на зако- на, пита Петър, защо сега те искат да нало^кат на езичниците хомота на зако- на - хомот, който нито бащите им, ни- то те са могли да носят? Законът не е спасил никого. Неговото предназначение е да осъЖда, а не да оправдава. Чрез за- кона ние получаваме знание за греха, а не спасение от греха. 15; 11 Последните думи на Петър зас- луЖават особено внимание. Те изразяват дълбокото му убеЖдение, че „чрез бла- годатта на Господа Исуса" (а не чрез спазването на закона) „ние" (logeume) „ще се спасим" „също както и те" (езич- ниците). Човек би очаквал, че като kxje- ин Петър ще каЖе, че езичниците ще се спасят, също както и logeume. Ho тук ние виЖдаме как благодатта търЖест- вува над всички етнически противоре- чия. 15:12 След като Петър свършва да го- вори, Варнава и Павел започват да раз- казват за това как Бог е посетил езич- ниците и как е придруЖаВал проповядва- нето на евангелието със знамения и чу- деса. 15:13,14 Петър вече каза, че Господ е отворил вратата на вярата за езични- ците най-напред чрез него. Павел и Вар- нава продълЖават свидетелството, ка- то разказват как Господ е работил чрез тях сред езичниците, а Яков автори- тетно заявява, че настоящата цел на Бога за това Време е „да Вземе измеЖду езичниците... л1оде за Своето име". То- ва е същността на току-що казаното от Симон (Петър). 15:15-19 След това Яков дава цитат от Амос 9:11,12. ЗабелеЖете, че той не казва, че призоваването на езичниците е изпълнение на пророчеството на Амос, а че то само се съгласява с пророчески- те думи. Събранието не трябва да смя- та за странно това, че Бог е посетил 76 Деяния 15 езичниците със спасението, тъй като
то е било ясно пророкувано в СЗ. Бог е предсказал, че езичниците ще бъдат благословени като езичници, а не като вярващи togeu. Цитатът от Амос говори за времето на хилядолетието, когато Христос ще седи на трона на Давид и когато езични- ците ще „потърсят ГОСПОДА". Тук няма дори и намек за това, че пророчес- твото ще бъде изпълнено във времето, в което говори Яков. Той no-скоро казва, че спасението на езичниците, което става по това време, е в съгласие с то- ва, което ще се случи по-късно според пророчеството на Амос. Аргументът на Яков е следният: най- напред Бог ще посети езичниците, за да изведе от тях народ за Своето име. То- ва е започнало тогава (и продълЖава и до днес). Тези от езичниците, които се обърнат, ще бъдат вклк)чени в църква- та заедно с обърналите се евреи. Това, което става в този момент в малък ма- щаб (спасението на езичниците), ще стане по-късно и в голям мащаб. Хрис- тос ще се върне, ще възстанови връзки- те Си с народа на Израел и ще спаси всич- ки езичници, които се наричат с Него- вото име. Яков гледа на тогавашните събития като на първото БоЖие посещение на езичниците. Той смята, че това първо посещение е в пълно съзвучие с предска- заното от Амос - бъдещото посещение на езичниците при завръщането на Христос като Цар. Двете събития си съответстват, макар и да не си съвпа- дат. Обърнете внимание също на последо- вателността на събитията:
Това са онези езичници, които се на- ричат с Неговото име. Думите, които се цитират от Яков като пророчество от Амос (9:11,12), се различават от оригиналния текст в СЗ. Част от тези различия се дълЖат на факта, че Яков цитира текста на гръц- ки език. Но цитатът е доста различен и от текста на Септуагинтата. Едно от обясненията е, че Същият Свети Дух, Който е вдъхновил първоначалното на- писване на тази думи, сега е позволил и това изменение, което да отговори на появилия се проблем. Друго обяснение моЖе да бъде фактът, че староеврейс- ките ръкописи съдърЖат няколко прочи- та на Амос 9. Алфорд смята, че Яков си- гурно цитира някой превод, който е бли- зък с приетия от фарисеите староев- рейски текст, в противен случай те ня- маше да го приемат като доказателст- во. „След това ще се върна" (16 cm.). Яков вече е казал, че БоЖият план за настоя- щия век е отварянето на вратата на вя- рата за езичниците. Не всички езичници ще бъдат спасени, но Бог ще извика от езичниците народ за Своето име. Тук Яков добавя „след това", като говори за времето след като църквата бъде изви- кана от народите, когато Бог ще се вър- не и ще издигне отново Давидовата скиния, която е паднала и е в развалини. Давидовата скиния е преносен израз за обозначаване на Давидовия дом или се- мейство. Възстановяването на „Дави- довата скиния" е праобраз на бъдещото възстановяване на царското семейство и повторното издигане на трона на Да- вид, върху който като Цар ще седи Хрис- тос. Тогава Израел ще стане средство- то за благословение на целия свят. „Ос- таналите от човеците" ще потърсят ГОСПОДА, а така също и всичките на- роди, които се наричат с Неговото име. Цитатът от Амос завършва със зая- влението, че това са думите на „ГОС- ПОДА, Който прави да е известно то- ва от века." 77 Деяния 15 И така, щом БоЖията цел е да призо-
ве от езичниците народ за Своето име, езичниците не трябва да се натовар- ват, като се задълбават да спазват Мойсеевия закон. Единственото необхо- димо условие за спасението е вярата. 15:20 Но когато пишат на църквата в Антиохия, ще бъде добре да предупредят светиите да се въздърЖат от осквер- нение чрез идоли, от блудство и от кръв. На пръв поглед изглеЖда, че Яков противоречи сам на себе си. Нима това не е закон? Нима той не им налага да спазват закона? Отговорът е, че този съвет няма нищо общо със спасението. Въпросът със спасението е вече решен. Неговият съвет е свързан с общението меЖду вярващите евреи и езичници. Ма- кар и спазването на тези правила да не обуславя спасението, то със сигурност обуславя избягването на дълбоки проти- воречия меЖду вярващите от ранната църква. Забранените неща са следните:
само за еврейския народ, но и за цяло- то човечество. 4. „От... кръв." Тази забрана също моЖе да се прочете в Бит. 9:4, което означа- ва, че тя е била дадена преди Мойсее- вия закон. И тъй като заветът с Ной никога не е бил отменян, ние смятаме, че тези заповеди продълЖават да бъ- дат валидни и досега. 15:21 Този стих ни обяснява причини- те, поради които са дадени забраните в 20 cm. Във всеки град има евреи, които са научени, че е погрешно да правят те- зи неща. Грешно е не само да Живееш в блудство, но и да ядеш храни, принесени в Жертва на идоли, месо на удушени Жи- вотни и кръв. Защо тогава езичниците да наскърбяват Бога, като извършват блудодеяния, съблазняват хората и дру- ги подобни неща? 15:22 Така се взема решение, че езични- ците не трябва да се обрязват, за да се спасят. Следващата стъпка е да се изп- рати официално писмо до църквата в Антиохия, което да обясни всичко това. Апостолите и старейшините в Еруса- лим заедно с цялата църква определят Юда, наречен Варсава, и Сила - и двама- та водещи мпике меЖду братята - да заминат-в Антиохия с Павел и Варнава. Това е същият този Сила, който по-къс- но става спътник на Павел. 15:23-29 Тук се дава съдърЖанието на писмото. ЗабелеЖете, че лъЖебратята, които отиват в Антиохия от Ерусалим, никога не са били упълномощавани и ни- кога не са получавали одобрението на църквата в Ерусалим (24 т.). 28 cm. ни показва еЖеминутното упо- вание на учениците на Светия Дух: „За- щото се видя добре на Светия Дух и на нас..." Някой беше нарекъл това „стар- шото партньорство на Светия Дух". 15:30,31 Писмото от Ерусалим внася голямо успокоение в църквата в Антио- хия. Тамошните ученици сега разбират, че Бог ги е спасил като езичници, а не ка- то хора, които трябва да станат togeu. 78 Деяния 15  15:32,33 Юда и Сила остават за извес-
тно Време и вземат участие В няколко събрания, на които увещават и назида- Ват братята във вярата. След това продължително и щастливо време на об- щение и слуЖение в Ашпиохия те се връ- щат обратно в Ерусалим. 15:34 34 cm. не присъства нито в най- старите, нито в повечето ръкописи. Очевидно някои от преписващите са ре- шили, че ще бъде полезно да дадат тази информация, за да обяснят явното про- тиворечие меЖду 33 и 40 cm. 33 cm. ни казва, че Сила се е върнал 8 Ерусалим, до- като в 40 cm. ние го вшкдаме като спът- ник на Павел във второто му мисионер- ско пътешествие. Явно Сила наистина се е върнал в Ерусалим, където Павел се е свързал по-късно с него и го е поканил да го придруЖи в неговите пътешествия. 15:35 Павел и Варнава остават в Ан- тиохия по това време, като поучават и проповядват Господното Слово. Освен тях в събранието има и много други слу- Жители на Господа. Вероятно по това време се случват и събитията, описани в Галатяни 2:11-14. Е. Второто мисионерско пътешествие на Павел: Мала Азия и Гърция (15:36-18:22) 15:36-41 Времето за началото на второ- то мисионерско пътешествие на Павел е дошло. Павел повдига въпроса пред Варнава, като му предлага отново да по- сетят градовете, в които вече са пропо- вядвали словото. Когато Варнава нас- тоява да вземат и племенника му Мар- ко, Павел се противопоставя решител- но на това предлоЖение. Той много доб- ре си спомня как Марко се отдели от тях в Памфилия и се страхува, че това ще се повтори. Разногласието меЖду Варнава и Павел става толкова голямо, че предизвиква разделянето на тези двама благородни слуЖители на Госпо- да. Варнава взема Марко и двамата тръгват за Кипър, неговото родно мяс- то, както и мястото, където Павел спи- ра за първи път по време на първото си пътешествие. Павел избира Сила и тръгва към СИРИЯ и КИЛИКИЯ, за да укрепва църквите. 36 и 41 cm. ни дават допълнителна ин- формация за истинския пастирски дух на Павел. Неговата изпълнена с лк>бов заг- риЖеност към БоЖия народ е описана от един известен учител така: „Бих предпо- чел да усъвършенствам един светия за делото на слуЖението, отколкото да призова стотици хора към започване на християнски Живот." На това място неизбеЖно се повдига въпросът: „Кой е бил прав - Павел или Варнава?" Вероятно и двамата не са би- ли прави. МоЖе би Варнава е позволил на естествените си чувства към Марко да повлияят на неговата безпристраст- ност. 39 cm. ни показва, че разпрата меЖду Павел и Варнава е била доста ос- тра. „От гордостта произхоЖда само препиране" (Пр. 13:10). Така че В този случай и двамата могат да бъдат обви- нени в гордост. Онези, които смятат, че Павел е бил правият, базират своето мнение на факта, че от този момент на- татък името на Варнава никъде не се споменава в повествуванието. Освен това Павел и Сила тръгват, „препоръ- чани от братята на Господната благо- дат'*, което не се казва за Варнава и Йо- ан Марко. Независимо от Всичко окура- Жително е да знаем, че след време Мар- ко отново заема мястото си сред апос- толите и отново спечелва доверието на Павел (2 Тим. 4:11). С  амостоятелността на местната
църква На пръв поглед моЖе да изглеЖда, че съ- вещанието в Ерусалим изиграва ролята на нещо като деноминационен Върховен съд, но фактите говорят точно обрат- ното. Всяко местно събрание в ранните го- дини на християнството е било самос- тоятелно, тоест самоуправляващо се. 79 Деяния 15,16  Църквите не са били обединени във феде-
рация, управлявана от едно централно ръководство. Не е имало никакви дено- минации и следователно - никакви дено- минационни ръководни органи. Всяко местно събрание е отговаряло пряко пред Господа. Това моЖе да се види в От- кровение 1:13, където Господ е описан да стои в средата на седемте златни све- тилника. Тези светилници са седемте църкви в Азия. ВаЖно е да се види, че меЖду отделните църкви и великата Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|
. Съвещанието в Ерусалим (15:1-35)