Уилиям макдоналд к о г нови
:1 Някои вярват, че Павел напуска
Изтегляне 13.85 Mb.
|
18:1 Някои вярват, че Павел напуска Атина поради слабите резултати от проповедите му там. Ние предпочитаме да вярваме, че той я напуска под води- телството на Светия Дух, Който го отВеЖда на запад към КОРИНТ, столи- цата на АХАЯ. Тук, 6 този град, извес- тен със своята разпуснатост, апосто- лът трябва да проповядва евангелието и да основе църква. 18:2,3 В Коринт Павел се сприятеля- ва с едно семейство - Акила и Прискила - друЖба, която ще продълЖи до края на неговия Живот. Акила е евреин от Понт, североизточната провинция на Мала Азия. Той и неговата съпруга са Жи- вели в Рим, откъдето са били прогонени от антисемитският указ на Клавдий Цезар. Тъй като Коринт се намира на главния път от Рим към Европа, те се спират в него и започват да правят па- латки. Павел има същото занятие и по този повод се запознава с тях. „Най-големите откровения за Живота ни се дават, когато сме заангаЖирани с всекидневните си задълЖения. ПродълЖа- вайте да работите за своя хляб, и ще ви- дите, че всекидневните ви усилия ще бъ- дат възнаградени с големи благословения и вие ще видите щастливи видения.... Ва- шият магазин, канцелария или работил- ница могат да станат като БоЖият дом. Вършете работата си, и я вършете усърдно, и тогава моЖете да намерите редки и близки приятелства, както ста- на с Акила и Прискила." 71 От текста не ни става ясно дали Аки- ла и Прискила са били вече християни, ко- гато ги среща Павел, или са спасени чрез неговото слуЖение. По-вероятно изг- леЖда те да са били вярващи, преди да дойдат да Живеят в Коринт. 18:4 Павел разисква в синагогата вся- ка събота, като се старае да убеЖдава както евреите, така и гръцките прозе- лшпи, че Исус наистина е БоЖият Хрис- тос. 18:5 Преди да тръгне за Атина, Павел е оставил Сила и Тимотей в Берия. Ко- гато е бил в Атина, той е изпратил да им каЖат да се присъединят към него. Сега те го настигат в Коринт. След тяхното пристигане Павел е принуЖдаван от Духа, което моЖе би означава, че Господ го натоварва с отго- ворността да проповядва евангелието много усърдно, като свидетелства на евреите, че „Исус е Христос/' Това мо- Же да се изтълкува като намек, че апос- толът вече престава да прави шатри, а посвещава себе си изцяло на проповядва- нето на евангелието. Приблизително по това време Павел написва и Първото си послание до солун- ците (около 52 год. сл. Хр.). 18:6 Невярващите евреи се противо- поставят на Павел и започват да хулят и да го ругаят. Отхвърлянето на еван- гелието всъщност означава отхвърляне 91 Деяния 18  на самия себе си. Невярващият причиня-
ва зло най-вече на себе си. Затова Павел отърсва дрехите си и им казва: „Кръвта ви да бъде на глави- те ви; аз съм чист от нея; отсега ще отивам меЖду езичниците." Отърсва- нето на дрехите е един символичен акт, който олицетворява отделянето му от тях. Това обаче не го възпира да отиде в синагогата на един друг град - Ефес (19:8). Думите на апостола са едно сериозно предупреждение на всеки вярващ срещу „виновността на кръвта". Християни- нът има дълг към всички хора. Ако той не успее да изплати този свой дълг чрез възвестяване на евангелието, Бог ще го дърЖи отговорен за това. Но ако, от друга страна, той се дърЖи като верен свидетел на Христос и въпреки това срещне упорит отказ, то тогава той е свободен от този грях и отговорността пада върху онзи, който е отхвърлил Христос. Този стих представлява още една стъпка в отхвърлянето на Господа от израелския народ и в отнасянето на еван- гелието към езичниците. Бог постано- вява така, че благата вест да се отнесе най-напред на евреите, но още от само- то начало на Деянията израелският на- род отхвърля посланието и затова Бо- Жият Дух оттегля благоволението Си от този народ. 18:7,8 След нападението от страна на евреите апостолът отива в дома на Юст, един прозелит-езичник, който Жи- вее непосредствено до синагогата. Слу- Жейки на това място, апостол Павел има радостта да види как „Крисп, начал- никът на синагогата... повярва в Госпо- да с целия си дом." Също и много други коринтяни се доверяват на Спасителя и се кръщават. Павел кръщава Крисп и ня- колко други вярващи (1 Кор. 1:14-16), но обикновено кара някой друг вярващ да прави това. Той се страхува, че хората ще използват неговото име, за да орга- низират някоя партия, вместо да се от- дадат безрезервно на лк)бовта и вер- ността към Господ Исус. 18:9, 10 Господ милостиво говори на Павел чрез едно нощно видение и го уве- рява, че няма защо да се страхува. Апос- толът трябва да продълЖи да проповяд- ва словото с убедеността, че Бог е с не- го и го пази. В града има много хора, ко- ито принадлеЖат на Господа, в смисъл че Той работи в техния Живот и че те ще бъдат спасени най-накрая. 18:11 Павел остава в Коринт в продъл- Жение на осемнайсет месеца, като поу- чава на БоЖието слово. Ценен матери- ал за обстановката там се съдърЖа в 1 и 2 Послание към коринтяните. 18:12-16 Вероятно към края на прес- тоя на Павел в Коринт за управител на Ахая е назначен Галион (около 51 год. сл. Хр.). Предполагайки, че проконсулът ще се отнесе по-благосклонно към тях, ев- реите завеЖдат Павел пред съдилище- то (beta) на пазара в Коринт. Те обвиня- ват Павел, че ги кара да се покланят на Бога противно на еврейския закон. Пре- ди още апостолът да има възмоЖност да каЖе нещо, Галион отхвърля разглеЖ- дането на случая с пълно пренебрежение, като им казва, че това е проблем на тех- ния собствен закон, който изобщо не влиза в неговите задълЖения. Ако проб- лемът засягаше някое престъпление или злодеяние, той би се опитал да ги из- търпи, но тъй като става въпрос за уче- ния, за имена и за техния закон, той ня- ма никакво намерение да се занимава с тях. Проконсулът не Желае да става съ- дия по такива въпроси и затова отказ- ва да разгледа този проблем. 18:17 Някои изследователи предпола- гат, че те наказват Состен заради то- ва, че е завел Павел при Галион за тако- ва глупаво обвинение. Думите „Галион не искаше да знае за това" не означа- ват, че той не се е интересувал от еван- гелието, макар че това сигурно е било така. Той очевидно не е искал да се зани- мава с еврейските закони и обичаи. 92 Деяния 18,19  18:18 След тези събития Павел оста-
ва в Коринт за „още доволно време". Мо- Же би точно тогава той написва и 2 Пос- лание към солунците. Когато най-накрая апостолът тръг- ва от Коринт заедно с Лкила и Приски- ла, той се отправя за Сирия, като целта му е да се върне в Антиохия. Тълкувате- лите не са на едно мнение кой точно е ос- тригал главата си в Кенхрея, източно- то пристанище на Коринт - Павел или Акила.72 Някои от тях смятат, че обрекът е един изключително еврейски обичай и че не приляга особено на човек с духовната зрялост на Павел. Едва ли е възмоЖно да се даде окончателен отговор на този въпрос тук и сега. 18:19, 20 Когато корабът стига в ЕфЕС, Акила и Прискила слизат с наме- рението да останат там, докато Павел се възползва от краткия престой, за да отиде в синагогата и да разисква с toge- ите. За голяма изненадайте настояват пред него да остане за по-дълго време, но той им отказва. 18:21 Корабът скоро ще тръгне, а зае- дно с него и Павел, но апостолът им обе- щава да се върне в Ефес след празника в Ерусалим, ако Бог шикелае това. 18:22 Следващата спирка на кораба е КЕСАРИЯ. Оттам апостолът се из- качва в Ерусалим, за да поздрави църк- вата, след което слиза за последен път до АНТИОХИЯ. Така завършва второто мисионерско пътешествие на Павел. Ж. Третото мисионерско пътешествие на Павел: Мала Азия и Гърция (18:23-21:26) 18:23 След един сравнително продължи- телен престой в Антиохия Павел вече е готов да тръгне на още едно дълго миси- онерско пътешествие. Разказът за то- ва пътешествие се простира от 23 cm. до 21:16. ГАЛАТИЯ u фРИГИЯ са първите об- ласти, които апостолът посещава. Па- вел обикаля църквите в тези области ед- на по една, като утвърждава всички ученици. 18:24-26 Мястото на действието се премества в Ефес, където апостолът оставя Акила и Прискила. Там е прис- тигнал и един учен проповедник на име Аполос, за който се казва, че е „силен в Писанията". Той е евреин по роЖдение и е роден в Александрия, столицата на Се- верен Египет. Въпреки че неговото про- повядване е подкрепено от голяма сила и въпреки че е много усърден, неговата християнска вяра не е съвсем съвършена. Той познава много добре слуЖението на Йоан Кръстител и знае призива на Йо- ан към народа на Израел за покаяние, ко- ето да го подготви за идването на Ме- сия, но не знае нищо за християнското кръщение и някои други въпроси на хрис- тиянското учение. Когато го чуват да говори в синагогата, Акила и Прискила разбират, че той има нуЖда от по-ната- тъшни наставления, и като го взимат при себе си, му обясняват БоЖия път по-точно. Не моЖем да не признаем зас- лугата на този учен проповедник, който се съгласява да бъде наставляван от един майстор на палатки и неговата съпруга. 18:27,28 Резултатът от готовност- та на Аполос да се учи е, че братята в Ефес насърчават неговото Желание да отиде в Коринт и да проповядва слово- то. Всъщност те му написват препоръ- чително писмо. Вследствие на това той оказва голяма помощ на вярващите в Ко- ринт и яростно опровергава logeume публично, като доказва, че Исус наисти- на е БоЖият Христос. 19:1 Когато посещава Ефес за първи път, Павел обещава на logeume в синаго- гата да се върне, ако Бог Желае това. В изпълнение на това обещание той прави една обиколка на полуострова през гала- тийската и фригийската област, пъту- вайки по хълмистия път към ЕфЕС, в западната част на областта Азия. Кога- то пристига там, апостолът среща око- 93 Деяния 19  ло дванадесет мъЖе, които твърдят, че
са ученици. Докато разговаря с тези мъ- Же, ПаВел разбира, че тяхното познание за християнската вяра не е пълно и съ- вършено, и започва да се чуди дали наис- тина са приели Светия Дух. 19:2 Затова той ги пита: „Приехте ли Светия Дух, като повярвахте?" В ПБКДЖ този въпрос е преведен така: „Приехте ли Светия Дух, откакто по- вярвахте?", което неправилно внушава идеята, че приемането на Светия Дух става след спасението. Този стих не означава, че приемането на Светия Дух е едно дело на благодат- та, което следва спасението. В момен- та, в който един грешник повярва 8 Спа- сителя, той получава и Светия Дух. В отговор учениците казват: „Дагке не сме чули дали има Свети Дух"; или, според превода на този текст в АСПБ: „ДаЖе не сме чули дали е даден Светият Дух." Тъй като тези мъЖе са били учени- ци на Йоан Кръстител, те е трябвало да знаят за съществуването на Светия Дух от СЗ. И не само това, но Йоан е учел своите ученици, че Този, Който иде след него, ще ги кръсти със Светия Дух. Това, което тези ученици не знаят, е, че Светият Дух вече е даден на Петдесет- ница. 19:3,4 Когато апостолът повдига въп- роса за кръщението, той разбира, че те- зи мъЖе знаят само за Йоановото кръ- щение. С други думи, те знаят, че Меси- ята е близо, и са изявили своето покая- ние чрез кръщението като необходим етап от подготовката на приемането Му като Цар. Те не знаят, че Христос е умрял, че е бил погребан, че е възкръснал от мъртвите и че се е възнесъл в небе- то, и че Той е изпратил Светия Дух. Па- вел им обяснява всичко това, като им припомня, че когато ги е кръщавал с кръ- щението на покаяние, Йоан ги е увеща- вал да повярват... в Христос Исус. 19:5 Когато чуват това, мъЖете се кръщават в името на Господ Исус. Нав- сякъде в Деянията ударението съвсем определено пада върху господството на Исус. И така, Йоановите ученици се кръ- щават в името на Господ Исус, като по този начин признават пред всички, че са приели Исус Христос като Господ (Йе- хова) на своя Живот. 19:6,7 След това Павел полага ръце на тях и Светият Дух идва на тях. Това е четвъртият ясен случай на даване на Светия Дух в Деянията. Първият е опи- сан във 2 гл. - даването на Светия Дух в деня на Петдесетница, което засяга главно евреите. За втория се разказва в Деяния 8 гл. Това е случаят, когато Све- тият Дух се дава на самаряните чрез по- лагането на ръце от Петър и Йоан. Тре- тият е описан в Деяния 10 гл. - събити- ята в дома на езичника Корнилий в Йопа. Hue вече посочихме, че поредността на събитията, които водят до приемането на Светия Дух, се различава при всеки отделен случай. Тук, в 19 гл., последователността е следната: Повярване. Повторно кръщение. Полагане на ръце от апостолите. .. Приемане на Светия Дух. Когато дава Светия Дух чрез полага- нето на ръце от страна на Павел, Гос- под предотвратява опасността някой да каЖе по-късно, че Павел не е апостол от същия ранг като Петър, Йоан или ня- кой от другите апостоли. Когато Йоановите ученици получават Светия Дух, те започват да говорят на езици и да пророкуват. Тези свръхестес- твени възмоЖности са част от БоЖии- те методи на действие преди даването на НЗ. Днес ние знаем, че получаваме Светия Дух при повярването не защото виЖдаме някакви знамения или чудеса или защото чувстваме това по някакъв осо- бен начин, а защото Новозаветните Пи- сания ни свидетелстват за това. В момента, в който един човек повяр- ва в Господ Исус Христос, Светият Дух идва да обитава в него, или - той става запечатан от Светия Дух; или - получа- 94 Деяния 19 ва залога на Духа; или - получава помаза-
нието на Духа; или - бива кръстен от Ду- ха в Христовото тяло. Но всичко това не означава, че в Живота на вярващия ня- ма да последват никакви суверенни дейс- твия на Духа. Никой не отрича, че често пъти Светият Дух идва в Живота на от- делни хора по един особен начин, като ги обдарява със сила за специални слуЖения и им дава голямо дръзновение във вяра- та и като излива върху тях голяма лк>- бов към душите на хората. 19:8 В продълЖение на три месеца Па- вел посещава синагогата в Ефес, като разисква със слушателите си и ги убеж- дава „за неща, отнасящи се до БоЖието царство'*. Под „разискване" ние разби- раме разговори, които имат за цел да съ- будят интелекта на хората. Под „убеЖ- даване" разбираме слово, което има за цел да повлияе на волята на отделните слушатели и най-вече на решението им дали да повярват в Исус като Христос или да не повярват. Главната тема на тези разговори е: „Нещата, отнасящи се до БоЖието царство." Cmloapm дава следното обяснение: „И така, ако беше казано, че той е про- повядвал евангелието (благата вест) на Царството, това нямаше да бъде на мяс- то в диспенсационно отношение. Това евангелие се проповядваше от Господа. То вече не се прилагаше във връзка с Не- говата смърт, макар и да се очакваше възстановяването му в някой бъдещ ден (Матей 24:14; Откровение 14:6, 7). Павел обаче разискваше за Sojkuemo царство, тъй като то вече съществуваше на земя- та. " 73 19:9,10 А когато някои от logeume се закоравяват (стават интелектуално безчувствени) и не се подчиняват (не подчиняват своите воли) и когато за- почват да настройват народа срещу учението, Павел напуска синагогата и отделя своите ученици от logeume. Той ги забеЖда в училището на Тирана, къ- дето е свободен да ги поучава всеки ден. Повечето изследователи смятат, че Ти- рана е бил грък, който е водел часове по философия и риторика. ВпродълЖение на две години апостолът създава и обучава ученици и ги изпраща да обучават други ученици. В резултат на това цялата провинция Азия чува словото на Господ Исус - както logeu, така и гърци. По този начин пред Павел се отваря голяма и ефективна врата, независимо от мно- гото противници (1 Кор. 16:9). 19:11,12 Като апостол на Исус Хрис- тос Павел има власт да извършва знаме- ния и чудеса. Те са доказателства за не- говото апостолство и свидетелстват за истинността на посланието, което проповядва. Тази власт, която тече през него, е толкова голяма, че дори и когато носят на болните или на обсебените кърпи или престилки, докоснати от не- го, болестите се отмахват от тях и злите духове излизат. Не моЖем да не се запитаме дали тези чудеса могат да се повторят и днес. Светият БоЖий Дух е суверенен и Той моЖе да прави това, ко- ето Му е угодно. Трябва да признаем оба- че, че апостолите и техните пратени- ци са имали една свръхестествена власт. И тъй като сега ние нямаме апостоли в пълния смисъл на тази дума, безсмисле- но е да настояваме, че тези чудеса про- дълЖават и до днес. 19:13, 14 Винаги когато Бог действа със сила, Сатана стои много близко, го- тов да пречи и да се противопоставя. Докато Павел проповядва и извършва чудеса, някои от logeuckume скитници- заклинатели в Ефес започват да запо- вядват на злите духове да излязат от обсебените (използвайки името на Гос- под Исус като магическа формула), фак- тът, че някои от logeume имат власт да изгонват духове от обсебените, е приз- нат и от Господ Исус (Лука 11:9). Сред еврейските магьосници, които се опитват да правят това, са и седемте синове на Скева. Този човек е първосве- щеникьт или свещеникът, който отго- варя за двадесет и четирите слуЖби. ВеднъЖ неговите синове се опитват да 95 Деяния 19  изгонят злия дух dm един обсебен, като
казВат на духа: „Заклевам ви в Исуса, Когото Павел проповядва." 19:15,16 Те изричат думите, но нямат власт да изгонят духа и духът не им се подчинява. Всъщност отговорът на злия дух е особено многозначителен. Той казва: „Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?" ф. Б. Мейър ни предлага един забавен коментар върху този случай, който си заслуЖава да цитираме: „Когато синовете на Скева заповяд- ват на беса да излезе, той се обръща към тях и им казва: „Кои сте вие, малки чо- вечета-дЖудЖета? Кои сте вие, лилипу- ти? Павел познавам, но вас не познавам: никога не съм чувал за вас преди това; ва- шето име никога не е било споменато в ада. Вас никой не ви познава, нито пък е чул някой за вас извън това малко място на земята, наречено Ефес." Затова и аз сега си задавам същия въп- рос: „Някой знае ли за мен в ада?" Дяво- лите знаят ли за нас? Страхуват ли се поради нас? Боят ли се от нас? Нахвър- лят ли се върху нас? Дали когато пропо- вядваме в неделя, когато говорим поули- ците, когато поучаваме в неделното учи- лище, дяволът казва: „Не те познавам. Ти не заслужаваш да си хабя барута за те- бе. МоЖеш да продълЖиш да си вършиш работата. Няма да безпокоя ада, за да те спра да работиш." 74 Интересно е да се види, че Писанието прави разлика меЖду злия дух (15 cm.) и човека, в когото злият дух обитава (16 cm.). В 15 cm. се вшкда, че говори злият дух, а в 16 cm. - самият човек, обзет от духа, скача върху синовете на Скева и ка- то ги надвива, съблича дрехите им и ги наранява. 19:17 Когато новините за пораЖение- то на силите на Сатана стигат до всич- ки околни места, хората са обзети от чувство на дълбоко страхопочитание и името на Господ Исус се възвеличава. Не името на Павел се възвеличава, а име- то на Спасителя на Павел. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|