Уилиям макдоналд к о г нови
словото, са определени да се спънат
Изтегляне 13.85 Mb.
|
словото, са определени да се спънат. Ду- мите „за което бяха и определени" се отнасят към целия предходен текст, къ- дето се казва, че хората се спъват, би- дейки непокорни на словото. Бог е по- становил така, че Всички, които отка- Жат да се поклонят на Господ Исус, да се спънат. Ако един човек настоява да про- дължи да Живее в неверие, той е опреде- лен да се спъне. „Нежеланието да се по- кориш предопределя спъването" (ПБД- ЖБф). 2:9 Тук Петър разглеЖда привилегии- те на вярващите. Вярващите са „избран род, царско свещенство, свят народ, лкь де, които Бог придоби". Бог е обещал тези привилегии на народа на Израел, ако Му се подчинява: „Сега, прочее, ако наистина ще слуша- те гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всички племена вие ще бъде- те Мое собствено притеЖание, защото Мой е целият свят; и Вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ" (Изх. 19:5,6а). Заради неверието си Израел не успя да осъществи БоЖието обещание и загуби мястото си като избран БоЖий народ. През настоящия Век това привилегиро- вано място, което Израел загуби чрез не- покорството си, се заема от църквата. Днес вярващите са „избран род" - из- бран да принадлеЖи на Христос още пре- ди създаването на света (Еф. 1:4). Но Вместо да бъдат земен народ с общ про- изход и определени физически качества, християните са небесен народ с небесен произход и духовна прилика. Вярващите са също така „царско све- щенство". Тук за Втори път В тази гла- ва се споменава думата „свещенство". В 5 cm. вярващите са наречени „свято сВе- щенстВо", което принася духовни Жерт- ви. Тук те са наречени „царско свещенс- тво", което прогласява БоЖиите пре- възходства. Като свети свещеници те влизат в небесното светилище чрез вя- ра, за да се поклонят на Бога. Като цар- ски свещеници вярващите излизат в све- та, за да свидетелстват. Тази разлика в сВещенстВото се илкхтрира от случая със затварянето на Павел и Сила във филипи. Като свети свещеници те пеят песни на Бога посред нощ; като царски свещеници те проповядват евангелието на тъмничаря (Деян. 16:25,31). Вярващите са „свят народ". Според БоЖието намерение Израел е трябвало да бъде народът, отделен от другите народи чрез святост. Но израелците са се поддали на грешните обичаи и дела на своите езически съседи. Затова народът на Израел е отхвърлен бременно от Бо- га и църквата е станала БоЖият свят народ. И най-накрая, християните са хора, ко- ито Бог е избрал за Свое Собствено при- теЖание. Те Му принадлеЖат по един уникален начин и имат специална стой- ност за Него. Последната част на 9 cm. говори за отговорностите на тези, които са но- вият БоЖий род, свещенство, свят на- род и избрани хора. Ние трябва да прог- ласяваме превъзходствата на Този, Който ни е призовал от тъмнината в Неговата чудесна светлина. Някога ние сме се лутали в тъмнината на греха и срама. Чрез едно удивително избавление ние сме били взети оттам и пренесени в царството на Неговия възлк>бен Син. В него светлината е толкова ясна и ярка колкото потискаща и угнетителна е би- ла тъмнината там. Нима моЖем да мъл- чим и да не прогласяваме превъзходст- вата на Този, Който е направил всичко тоВа за нас! 2:10 Петър завършва тази глава с ци- тат от Осия. Бог произнася Своята при- 190 1 Петър 2  съда над израелския народ, като дава наг-
леден пример с трагичния семеен Живот на този пророк. Заради неберието на из- раелците към Него, Бог казва, че повече няма да показва милост към тях и че те повече няма да бъдат Негов народ (Ос. 1:6,9). Но отхвърлянето на Израел не е окончателно, защото Господ също обе- щава, че в един бъдещ ден Той ще възста- нови отношенията Си с Израел: „...И ще покаЖа милост към непомил- ваните; и на ония, които не бяха Мои лк>- де, ще река: Мои лкоде сте вие; и те ще рекат всеки един: Ти си Мой Бог" (Ос. 2:23). Някои от хората* на които пише Пе- тър, са били някога част от народа на Израел. Сега те са членове на църквата. Чрез вяра в Христос те са станали Бо- Жий народ, докато невярващите евреи все още са отхвърлени. И така, Петър вшкда в полоЖението на повярвалите евреи от своето време частично изпълнение на пророчеството от Осия 2:23. В Христос те са станали нов народ; в Христос те са придобили милост. Тази шепа спасени евреи се нас- лаЖдава на благословенията, обещани на Израел чрез Осия дълго преди народът на Израел като цяло да започне да им се нас- лаЖдава. Никой обаче не трябва да смята, че след като вече църквата е БоЖият на- род, Бог е приклкзчил отношенията Си с Израел като народ. Нито пък трябва да се приема, че сега църквата е БоЖият Израел, или че обещанията, които Бог е дал на Израел, вече се отнасят за църк- вата. Израел и църквата са две отделни и ясно определени единици и правилното разбиране на тази разлика е един от клк>- човите моменти за тълкуване на проро- ческото слово. Израел е БоЖият избран народ от мо- мента на призоваването на Авраам до идването на Месия. Бунтът и невер- ността на този народ стигнаха уЖасна- та си кулминация, когато Христос беше прикован на кръста. Заради този му грях Бог временно отхвърли Израел като из- бран народ. Но макар и вече да не е БоЖи- ят избран народ, Израел продълЖава да бъде Неговият древен народ на земята. През настоящия век Бог има нов народ - църквата. Векът на църквата отваря една скоба в отношенията на Бога с Из- раел. Когато тази скоба бъде затворена, т. е. когато църквата бъде грабната и занесена на небето, Бог ще възстанови отношенията Си с Израел. Тогава един вярващ остатък от този народ отново ще стане БоЖият избран народ. Окончателното изпълнение на проро- чеството на Осия все още предстои. То ще бъде изпълнено при Второто пришес- твие. Народът, който отхвърли Месия- та, ще погледне „на Мене, Когото про- бодоха; и ще плачат за Него, както пла- че някой за едничкия си син, и ще скърбят горчиво за Него, както скърби някой за първородния си" (Зах. 12:10). Тогава кае- щият се вярващ Израел ще придобие ми- лост и ще стане отново БоЖият избран народ. Това, което иска да каЖе Петър в 10 cm., е, че вярващите евреи днес се радват на едно предварително изпълнение на Осиевото пророчество, докато невярва- щите евреи са все още отчуЖдени от Бо- га. Пълното и окончателно изпълнение на пророчеството ще стане, когато Из- бавителят дойде от Сион и отвърне не- честията от Яков (Рим. 11:26). II. Отношението на вярващия (2:11-4:6) А. Към света - като пришълец в него (2:11,12) 2:11 По-голямата част от текста на Посланието до края засяга проблемите на поведението, което трябва да харак- теризира християнина в различните му взаимоотношения в Живота. Петър на- помня на вярващите, че те са „пришъл- ци и чуЖденци" в този свят и че този факт трябва да постави своя отпеча- тък върху цялото им поведение. Те са 191 1 Петър 2  пришълци, В смисъл че Живеят в чуЖда
страна, където нямат права на граЖда- ни. ЧуЖденци са В смисъл, че трябва да Живеят в едно място, което не е техни- ят постоянен дом. Химните от близкото минало много ни напомнят за това наше странстване. Ето един пример на такъв химн: Родени от небесата и небесни по призвание (ние, които бяхме граЖдани . на таз земя), сега сме тук странници, търсещи пристанище, наследство във вековете на бъдещия свят. Не сме оттук, не искаме спокойствие, не искаме дом, който води в смъртта. Твоят кръст ни избави от проклятие и ни даде Съкровище в една по-светла страна. ДЖеймс Дек Тези чувства обаче са изчезнали go го-
Когато четем увещанието, с което Петър ни казва да се въздържаме от „плътски страсти, които вок>ват про- тив душата", ние автоматически си мислим за сексуални грехове. Но прило- Жението на този текст е много по-ши- роко: то вклк)чва всяко силно Желание, което не съответства на БоЖията во- ля. Тук биха могли да се вклк)чат прека- леното ядене и пиене, повече от необхо- димото спане, натрупването на матери- ални богатства, стремеЖът към све- товни удоволствия и др. Всичко това се намира В една непрекъсната Война с на- шето духовно благосъстояние. Те пре- чат на общението ни с Бога и спират ду- ховния ни растеЖ. 2:12 Ние трябва не само да упраЖнява- ме въздърЖание по отношение на плът- ските удоволствия, но и да Живеем бла- гоприлично15 меЖду езичниците, т. е. меЖду невярващите. В Живота си ние не трябва да следваме светския начин на Живот. Трябва да следваме ритъма на един по-различен барабан. Това означава, че ние неизбеЖно ще бъ- дем критикувани от света. Както пише Ердман, по времето, в което Петър пи- ше това Писмо, „...хората са хулели християните, като са ги наричали нерелигиозни хора, тъй ка- то не са се покланяли на езическите бого- ве; наричали са ги и слабоумни и аскети, тъй като са се въздържали от обикнове- ните пороци; а така също и изменници на страната, тъй като са твърдели, че при- надлокат на един небесен Цар"16. Тези критики не могат да бъдат избег- нати, но вярващите за нищо на света не трябва да дават истински повод за та- кива критики. Всички хули трябва да бъ- дат опровергавани от свидетелството на Живот, изпълнен с добри дела. И тога- ва обвинителите ще бъдат принудени да „прославят Бога във времето, когато ще ги посети". Времето на БоЖието по- сещение е всяко време, в което Господ се приблиЖава към хората било като им да- рява благодат, било като ги съди. Този израз се използва и в Лука 19:41-44. Исус плаче за Ерусалим, защото той „не поз- на времето, когато беще посетен", т. е. Ерусалим не позна, че Месията беше до- шъл при него В лк>бов и милост. Тук той моЖе да означава: (1) времето, когато БоЖията благодат ще посети тези об- винители и те ще бъдат спасени, или (2) времето, когато невярващите ще зас- танат пред Бога, за да бъдат съдени. Случаят със Савел от Tape е една илкютрация на първото тълкуване. Той беше един от обвинителите на Стефан, но добрите дела на Стефан възтържес- твуваха над всички обвинения. Когато Господ срещна Савел с милост по пътя за Дамаск, разкаяният фарисей просла- 192 1 Петър 2  Ви Бога u тръгна като Стефан да обсип-
Ва другите със светлината на изпълне- ния с Христос Живот. ДЖаует пише следното: „Красотата на изпълнения с Христос Живот трябва да извиси мислите на хо- рата и да ги накара да прославят Бога. Когато Видят БоЖествения, реализиран В чоВек, те трябва да поЖелаят да спо- делят това небесно общение. Хората трябва да бъдат привлечени не от кра- сотата на нашето говорене, а от свет- лината на нашето поведение. Внушител- ната благодат на нашия благороден Жи- вот трябва да накара безумните да за- мълчат, а това мълчание ще бъде първа- та стъпка към един Живот на активно посвещение."17 Според второто тълкуване неспасени- те ще бъдат принудени да прославяш Бога във времето на съда, когато ще застанат пред Него, за да бъдат съдени. Тогава те няма да имат извинение, защо- то не само са чули благовестието, но са го и видели в Живота на своите близки, съседи и приятели християни. ТогаВа Бог ще бъде оправдан чрез безукорното по- ведение на Своите деца. Б. Отношението на християнина към властта - като граЖданин на дадена страна (2:13-17) 2:13 СледВащшпе пет стиха разглеЖдат поведението на християнина към власт- та. Тук клЬчовата дума е „покорявайте се". Всъщност заповедта да се покорява- ме се среща четири пъти в Посланието. ГраЖданите трябва да се покоряват на властта (2:13). Слугите трябва да се покоряват на господарите си (2:18). Съпругите трябва да се покоряват на съпрузите си (3:1). По-младите вярващи трябва да се по-
Лайъл казва така: „Окончателният отговор на христия-
Човешките власти се дават от Бога (Рим. 13:1). Управниците са БоЖии слу- Жшпели (Рим. 13:4). Дори и управниците, които не са вярващи, пак са БоЖии слу- Жители на практика. Дори и когато те са диктатори и тирани, по-добре е да има някакво управление, отколкото ни- какво. Липсата на каквото и да е управ- ление е анархия, а нито едно общество не моЖе да съществува при анархия. Зато- ва което и да е управление е по-добро от липсата на управление. Редът е по-добър от хаоса. Вярващите трябва да се поко- ряват на всяка човешка власт „заради Господа". Правейки това, те изпълня- ват Неговата воля и правят това, кое- то Му е угодно. Тези наставления се от- насят за властта на всеки император или който и да е върховен владетел. И дори когато това място се заема от Не- рон, ние пак трябва да му се покоряваме по принцип. 2:14 Заповедта да се покоряваме на властта се отнася и до такива второс- тепенни слуЖители като управители- те. Те са получили тази власт от Бога, за да наказват нарушителите и да хва- лят онези, които спазват закона. Тряб- ва да каЖем, че като цяло правителст- вените чиновници нямат никакво време или Желание за това свое задълЖение, ко- ето обаче не намалява отговорността на християнина да им се подчинява! Ис- торикът Арнолд Тойнби отбелязва на едно място, че „докато първоначалният грях остава елемент от човешката при- рода, Цезар винаги ще има много рабо- та". Има и изключения, разбира се. Има мо- менти, когато подчинението на Власти- те не е задълЖително. Ако представи- телят на властта нареди на вярващия да действа противно на изявената Бо- Жия воля, вярващият не е длъЖен да му се подчини. Той има една по-голяма отго- 193 1 Петър 2  Ворност u трябва да се подчини на Бога,
а не на човека (Деян. 5:29). Дори и това да означава някакво теЖко наказание, той не трябва да се подчини и да го из- дърЖи. Обаче никакви обстоятелства не трябва да могат да го предизвикат да се разбунтува или да се опита да свали властта. формално хората, които внасят биб- лии нелегално в дадена страна, са нару- шители на закона. Но те се подчиняват на един закон, който е по-висш от човеш- кия закон - заповедта да отидат в целия свят с евангелието. Затова те не могат да бъдат осъдени на основание на Писа- нието. Да предположим, че един християнин е получил призовка от армията да отиде войник. ДлъЖен ли е той да се подчини и да отиде на едно място, където го задъл- Жават да носи оръЖие? Ако този хрис- тиянин чувства, че това ще бъде за не- го нарушение на БоЖието слово, той най- напред трябва да опита всякакви средс- тва да слуЖи като нестроеви войник или да се освободи от военна слуЖба заради своите убеЖдения. Ако това не стане, трябва да откаЖе да се яви и да понесе съответните последствия. Много християни обаче не изпитват никакви угризения заради това, че слу- Жат в армията. Това е въпрос на убеЖде- ние. Всеки трябва да бъде напълно уверен в своя си ум и да позволява на другите да имат друго мнение. Въпросът дали един християнин тряб- ва да участва в избори или да се занима- ва с политика, е от по-друг порядък. То- ва не се изисква от властите задълЖи- телно, така че тук не става въпрос за подчинение или неподчинение. Всеки трябва да се дърЖи според принципите на поведение и граЖданство, описани в Библията. Тук ние отново трябва да позволяваме различни гледни точки и да не настояваме другите да имат същото мнение като нас. 2:15 БоЖията воля е Неговите хора да Живеят почтено и безукорно, така че не- вярващите да нямат никакво законно ос- нование да ги обвинят. Чрез своя Живот и примерно поведение, християните мо- гат и трябва да излагат на показ неве- жеството на обвиненията срещу хрис- тиянството, направени от глупави чо- веци. Християните и християнската вяра непрекъснато биват нападани от неве- *и и глупави човеци. Това става както в университетските зали и научните ла- боратории, така и от амвона. Петър ни казва, че един от най-добрите отговори на тези нападения е светият Живот. 2:16 Ние трябва да действаме като свободни хора. Ние не сме роби, нито подвластни на граЖданските власти. Не е нуЖно да Живеем в робство или уЖас от тях. Ние сме свободни Господни хора. То- ва обаче не означава, че сме свободни да грешим. Свободата не означава свобо- дия. Свободата не означава и беззаконие. Затова ние никога не трябва да употре- бяваме нашата свобода като разреше- ние да правим зло. Грешното поведение никога не трябва да се оправдава с някое псевдодуховно извинение. Христовата кауза никога не се постига чрез участие- то в някой зъл маскарад, в който хората са облечени в религиозни дрехи. Ако ние Живеем като БоЖии слуги, на- шите взаимоотношения с властите ще бъдат съвсем нормални. Нашето поведе- ние трябва да отразява факта, че ние се намираме в светлината на Неговото присъствие. Ние трябва да Му се подчи- няваме във всичко и да правим всичко за Негова слава. Най-добрият граЖданин е вярващият, който Живее като слуга на Господа. За съЖаление много правител- ства не съзнават колко много дълЖат на християните, които вярват на Библия- та и и се подчиняват. Помислете върху думите „Бшкии слу- ги", ф. Б. Мейър казва следното: „Небе- сата взимат най-уЖасните думи от зем- ния език и им дават нов смисъл, така че онова, което преди това е пораЖдало 194 1 Петър 2  асоциации с уЖасни неща, става носител
на най-благородни цели."19 2:17 Няма взаимоотношение в Живо- та, което да остава извън сферата на християнската отговорност. Петър ни показва това с четири кратки заповеди. „Почитайте всички." Ние не винаги моЖем да почитаме думите или поведе- нието на всички, но винаги моЖем да помним, че Животът на всеки отделен човек е по-ценен от целия свят. МоЖем да признаваме, че всеки отделен човек е направен по БоЖия образ и подобие и да не забравяме никога, че Господ Исус е пролял кръвта си и е умрял и за най-не- достойните. „Обичайте братството.'' Ние тряб- ва да обичаме всички хора, но едновре- менно с това имаме специалното задъл- Жение да обичаме тези, които са члено- ве на нашето духовно семейство. Това е една л1обоВ, която прилича на БоЖията л1обов към нас. Тя изобщо не е заслуЖена; има за свой обект необичащия; не очак- ва никакво възнаграждение и е по-силна от смъртта. „От Бога се бойте." Ние се боим от Бога, като Го почитаме като върховен Господар, и тогава Неговото прославя- не става задача номер едно за нас. Ние се боим да не направим нещо, което моЖе да Го представи в погрешна светлина пред хората. „Царя почитайте." Тук за последен път Петър засяга въпроса за човешките власти. Ние трябва да се отнасяме с по- чит към нашите управници, защото те са слуЖители, назначени от Бога, за под- дърЖане реда в обществото. Това ще ре- че, че ние трябва да отдаваме на всички дълЖимото: „комуто се дълЖи данък, да- нъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта" (Рим. 1:7). Като цяло християнинът мо- Же да Живее при всякаква форма на управ- ление. Има един-единствен път, когато той не трябва да се подчини, а именно - когато бъде принуден да направи ком- промис със своята вярност или послуша- ние на Господ Исус Христос. В. Отношението на християнина към господарите - като техен слуга (2:18-25) 2:18 ВаЖно е да се отбелеЖи, че НЗ съ- дърЖа много повече наставления към слугите, отколкото към царете. Много от ранните вярващи са били слуги, и Пи- санието показва, че повечето християни идват от средните или бедните слоеве на обществото (Мат. 11:5; Марко 12:37; 1 Кор. 1:26-29). j Този пасаЖ е написан за домашните Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|